Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 38
гр. Р. 24.01.2020
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Русенски
окръжен съд, гражданско отделение, в открито заседание на дванадесети ноември през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА
Членове: АГЛИКА ГАВРАИЛОВА
АНТОАНЕТА АТАНАСОВА
при секретаря Светла Пеева и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от съдията Н. Георгиева в. гр. дело № 691 по
описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази:
В.Л.П. е
обжалвала решение № 1268 от 11.07.2019 г. на Русенския районен съд по гр. д. №
2451/2018 г., с което са отхвърлени исковете ѝ за прогласяване нищожност на
договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и
гледане, обективиран в нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане № 168, том I, рег. № 3035, дело № 82 от
Ответниците В.Й.К. и К.Й.К. оспорват
основателността на жалбата, като молят да се отхвърли и да им се присъдят
разноските за въззивното производство.
Въззивният
съд намира жалбата за допустима – подадена е от заинтересована от обжалването
страна в законния срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по
същество, тя е неоснователна.
При
служебната проверка на валидността и допустимостта на обжалваното решение,
въззивният съд намира същото за частично недопустимо.
По
делото не е спорно, че Л.И.Н.– наследодател на ищцата, е прехвърлил на П.П.С.– наследодател на ответниците,
собствената си ½ ид. ч. от недвижими имот – жилище (апартамент) № 2,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 63427.7.111.3.11,
намиращ се в гр. Р. ж. к. ж., представляващ сграда № 3, вх. 2, ет. 1, със
застроена площ 36,57 кв. м., състоящ се от стая, кухня, сервизни помещения и
балкон, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж
63427.7.111.3.12, 63427.7.111.3.10, под обекта: няма, над обекта:
63427.7.111.3.14, с избено помещение № 1 с площ 6,86 кв. м., при граници: изба
№ 2, стълбище, коридор, външен зид, заедно с 4,38 % идеални части от общите
части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху терена, представляващ
поземлен имот с идентификатор 63427.7.111 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Р. срещу задължението на приобретателя
за издръжка и полагане на грижи за прехвърлителя,
докато е жив, като му осигури спокоен и нормален живот. По делото не е спорно и
това, че ищцата е наследник на Л.И.Н.заедно с брат си Евгений Леонидов Н. и
правата, които претендира с предявените в условия на евентуалност искове, са
¼ ид. част от гореописания недвижим имот, тъй като нейният баща е бил
съсобственик в имота с притежаваната от него ½ ид. ч. от същия. С
обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил предявените искове за
прогласяване нищожността на Договора за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане, поради липса на съгласие, като сделката била
сключена от лице без представителна власт, както и поради липса на основание,
като се е произнесъл по непредявено искане, над претендираната от ищцата
¼ ид. ч. от имота. В настоящия случай за ищцата липсва интерес от
предявяване на исковете за останалата част от имота, по отношение на която тя
се явява трето лице, а и няма твърдения от нейна страна договорът в тази част
да засяга нейни права и законни интереси. Поради това и на основание чл. 270,
ал. 3 от ГПК обжалваното решение в тази част като недопустимо подлежи на
обезсилване, а образуваното производство в тази част – на прекратяване.
В останалата
част решениeто е правилно.
По
делото е прието заключение на назначената съдебно-графологична
експертиза, според което подписът в долния край под машинописния текст
„упълномощител“ в пълномощно от 18.04.2013 г., рег. № 3029/2013 г. на нотариус Ц.МV
е положен/изпълнен от Л.И.Н., а ръкописният текст с трите имена „Л.И.Н.“ в същото
пълномощно е изпълнен също от Л.И.Н..
По
делото са разпитани свидетели, посочени и от двете страни в спора. Съдът
правилно е кредитирал изцяло свидетелските показания на св. А. и св. И., тъй
като същите разкриват непосредствени и лични впечатления от живота на Л.Н.и
установяват по безспорен начин, че в последната година от живота си същият е
страдал от заболяване, което му е пречило да се предвижва, но не се е отразявало
на разсъдъка му. Той е искал процесният апартамент да стане собственост на този
от тях, който остане жив последен, за да изкара спокойно старините си. Няма
съмнение, че е искал Ц.С., с която е живял на съпружески начала повече от 30
годни и която му е помагала и е полагала непосредствени грижи за него, когато
вече е бил болен, да го получи изцяло. Св. М. и св. И., посочени от ищцовата
страна не разкриват преки впечатления за живота и здравословното състояние на
наследодателя на ищцата, поради което правилно съдът не е кредитирал същите.
В
жалбата се твърди, че ответниците не били представили документи, удостоверяващи
здравословното състояние на Л.Н.. Това е така, но здравният статус на Н. е
изяснен именно чрез разпита на свидетелите А. и И., които установяват
категоричния му отказ да посещава лекар и зъболекар и да му бъдат извършвани
медицински прегледи, тъй като е имал страх от това. Независимо от това обаче, П.
го е записала при личен лекар, викала е рехабилитатор, когато е лежал скован на
легло от болка, който да облекчава състоянието му, самата тя е правила масажи
на крайниците му.
Ако
жалбоподателката оспорва здравословното състояние на баща си и счита, че не е
доказано наличието на заболяване, изискващо постоянни грижи, то в такъв случай
възражението, че процесният договор е сключен с оглед предстояща скорошна смърт
на прехвърлителя, за която П. имала знанието, предвид
което договорът бил нищожен, поради липса на основание за сключването му, е
изцяло неоснователно. Заболяването, от което е страдал Л.Н.и заради което в
последните месеци от живота си е бил прикован на легло, съвсем не предполага
скорошна смърт, която да е мотивирала П., действаща като пълномощник на
последния да прехвърли на себе си частта от съсобствения
имот. Видно от данните по делото, Л.Н.е починал шест месеца след сключване на
сделката, което не може да бъде определено като кратък срок. Първоинстанционният
съд правилно е приел, че процесният договор не е сключен при липса на
основание, а срещу грижите и издръжката, които наследодателят на ищцата е
получавал за минало време и срещу задължението на Ц.С. да му дава издръжка и
полага грижи за него докато е жив, като му осигури спокоен и нормален живот,
какъвто е водил до този момент. Доказано е по делото, че такива грижи са
полагани до смъртта на прехвърлителя. Съдът намира,
че в тази връзка в обжалваното решение са обсъдени наведените от ищцата доводи,
касаещи основанията за нищожност на алеаторния
договор и правилно е заключението на първостепенния съд за липса на такива.
Неоснователно
е възражението, че ответниците не са доказали полаганите от Ц.С. грижи за Л.Н..
Навеждат се доводи, че свидетелите на ответната страна изнасят данни за това,
че са подпомагали тяхната наследодателка в обгрижването на Н., а в договора не било предвидено грижи
да се полагат чрез трето лице. Следователно, според жалбоподателката,
Ц.С. не е изпълнила задълженията си по договора за прехвърляне на недвижим имот
срещу издръжка и гледане в пълен обем. По делото е представено пълномощно,
чието оспорване е проведено неуспешно от ищцата, видно от което упълномощителят признава, че е получил грижи и издръжка за
минало време от Ц.С., а положените такива след сключване на процесния договор,
са безспорно доказани с разпита на свидетелите по делото. П. се е грижила за
ежедневния тоалет на Леонид, хранела го е, правила му е масажи, давала му е лекарства,
осигурявала му е медицинска помощ, въпреки изразеното от него нежелание за това.
Няма спор по делото, че Леонид е бил едър мъж и е било непосилно за П.
физически да го обслужва сама. Предоставената от свидетелите помощ не се
отъждествява с неизпълнение на задълженията по договора от нейна страна и не е
налице предоставяне на грижи чрез трето лице. Действително, личността
на приобретателя има съществено значение за
сключването на този тип договори, но това не изключва и лицата, които образуват
най-близкото обкръжение на приобретателя, а тези,
подпомагали П. в грижите, са именно такива. Освен това прякото изпълнение на
задълженията на приобретателя не налага лично той да
извършва всички действия.
В
жалбата се съдържа и оспорване на заключението на съдебно-графологичната
експертиза, като се твърди, че лице, страдащо от болки по цялото тяло и
схващане на крайниците, не е възможно да положи без чужда помощ сравнително
равномерно изписани букви с лек десен наклон. Съдът счита това оспорване за
преклудирано, тъй като видно от протокола от съдебното заседание от 14.05.2019
г., заключението е прието без възражение от страните. Само за пълнота съдът
намира, че правилно е кредитирано заключението на вещото лице като компетентно,
пълно и обективно, а в с. з. експертът е дал и отговори на поставените му от
страните въпроси. По делото няма данни, от които да е видно, че към момента на
извършване на упълномощителната сделка състоянието на
Л.Н.е било такова, че същият да е бил в невъзможност да подпише пълномощното и
да изпише имената си.
По
изложените съображения съдът намира жалбата за неоснователна. Отхвърлителното решение в частта, в която съдът се е
произнесъл над претендираната от ищцата ¼ ид. ч. от имота като
недопустимо следва да се обезсили, а в останалата част е правилно и следва да
бъде потвърдено, като в тежест на жалбоподателката съдът възлага разноските на
ответниците по жалбата в производството пред окръжния съд за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 1 800 лева.
По
изложените съображения Окръжният съд
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА
решение № 1268 от 11.07.2019 г. на Русенския районен съд по гр. д. № 2451/2018 г.,
с което са отхвърлени исковете на В.Л.П., ЕГН **********,***, против В.Й.К.,
ЕГН ********** и К.Й.К., ЕГН ********** ***, за прогласяване нищожността на
Договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и
гледане, обективиран в нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане № 168, том I, рег. № 3035, дело № 82 от
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 1268 от 11.07.2019 г. на Русенския районен съд по гр. д. № 2451/2018
г. в останалата част.
ОСЪЖДА В.Л.П.,
ЕГН **********,*** да заплати на В.Й.К., ЕГН ********** и К.Й.К., ЕГН **********
*** 800 лева разноски по делото.
Решението
подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на
страните пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: