№ 1230
гр. Велико Търново, 29.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVIII СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:ДИМО КОЛЕВ
при участието на секретаря АЛБЕНА П. ШИШМАНОВА
като разгледа докладваното от ДИМО КОЛЕВ Гражданско дело №
20214110100672 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е главен иск с правно основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл.
79 ал. 1 ЗЗД и насрещен иск по чл. 79 ал. 1 ЗЗД.
Ищецът основава исковата си претенция на твърдения, че е сключил с ответното
дружество договорно споразумение от 17.12.2019г., с нотариална заверка на
подписите, за съвместно изграждане на външен водопровод за захранване с вода на
парцели, собственост на страните по спора. Ищецът уточнява, че е поел задължението
да плати изцяло всички разходи за материали, за изкопни работи и за изграждане на
водопровода, а ответникът се е задължил да му възстанови половината от тези разходи,
след издаване на фактура за това, при приключване на строителните дейности. Ищецът
сочи, че е изпълнил задължението си да заплати стойността на изградения водопровод
и че на 29.10.2020г. представители на страните са подписали опис на фактурите, по
които е извършено строителството, чиято обща стойност е 29 127, 63 лв. с ДДС.
Ищецът твърди, че за половината от тази сума - 14 562 лв. с ДДС е издал на ответника
фактура № 2270/16.11.2020г. с падеж 29.12.2020г., по която последния не е извършил
плащане в срок, въпреки отправената до него нотариална покана. Ищецът допълва, че
за процесната сума се е снабдил със заповед за изпълнение против ответника по ч.гр.д.
№ 234/2021г. на ВТРС, срещу която същият е възразил в срока по чл. 414 ал. 2 ГПК.
Признава, че след завеждане на делото ответникът е извършил частично плащане на
1
задължението си в размер на 6000 лв. По тези съображения се отправя искане до съда
да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 8 562 лв. с ДДС
/намален размер по реда на чл. 214 ал. 1 ГПК/, представляваща съответната част от
направените и заплатени разходи за материали, изкопни работи и изграждане на
водопровод по договорно споразумение от 17.12.2019г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението в съда. Претендира разноски за заповедното и
исковото производство.
С отговора на исковата молба ответникът оспорва иска като частично
неоснователен. Признава, че страните са подписали процесното споразумение от
17.12.2019г. и че е налице изпълнение на поетите от ищеца задължение по него.
Възразява обаче, че същият се е отклонил съществено от договорените параметри, тъй
като трасето на изградения водопровод е с дължина повече от 200 метра от
уговорената. Ответникът признава, че се е съгласил и приел офертата на изпълнителя
за изграждане на обекта, но възразява, че извършените дейности и направените
разноски значително надхвърлят предложеното и приетото по офертата. Възразява, че е
налице съществена разлика между цените за работа и материали по проектната
документация и цените заплатени от ищеца, което отклонение не е съгласувано с него.
Отделно от това се възразява, че ищецът не е фактурирал надлежно направените
разходи и че не е настъпил падежа на задължението, доколкото едногодишния срок по
споразумението следва да тече от 16.11.2020г. По тези съображение се моли за
отхвърляне на иска.
С насрещната искова молба ищецът по него излага твърдения, че изграждането
на водопровода е предшествано от административна процедура по изготвяне на
проект, съгласуването му от компетентните институции и издаване на строително
разрешение, за което е сторил разноски в общ размер на 5633, 17 лв., съгласно
представените документи и за посочените в тях дейности. Ищецът по този иск твърди,
че съгласно процесното споразумение първоначалният ищец следва да поеме
половината от тези разходи свързани с изграждането на водопровода. По тези
съображения отправя искане до съда за осъждане на ответника по насрещния иск да
заплати сумата от 2816, 58 лв., представляваща половината от разходите за изготвяне
на строителната документация за обект външно водопроводно отклонение.
С отговора по насрещната искова молба ответникът по насрещния иск оспорва
същия с доводи, че с подписването на процесното споразумение се е задължил да
поеме половината от направените след 17.12.2019г. разходи, но не и тези сторени
преди това. Възразява, че в споразумението липсва изрична уговорка, която да го
задължава да заплати половината от разходите за проектна документация. Още повече,
че тези разходи не са пряко свързани с фактическото изграждане на водопровода,
2
какъвто е предмета на споразумението.
Съдът, като прецени доказателства по делото и доводите на страните, намира за
установено следното:
Не е спорно по делото, че между страните е постигнато договорно споразумение
от 17.12.2019г., с нотариална заверка на подписите им, за съвместно изграждане на
външен водопровод за захранване с вода на собствените им парцели в землището на с.
Леденик. Изграждането на водопровода с дължина на трасето 491 линейни метра е
следвало да се осъществи съгласно одобрената документация и издаденото разрешение
на строеж на ответника /лист 23/, който се явява изпълнител на проекта. В това си
качество ответното дружество е поел задължение да следи стриктно изпълнението на
СМР по време на изграждането на водопровода и да оказва ежедневен строителен
контрол на строителния обект. Страните по делото са се съгласили да изготвят КСС на
обекта, при съобразяване с дадената КСС към проектната документация и заедно да
изберат фирмата, която ще изгради водопровода. С подписването на споразумението
ищецът е поел задължение изцяло да плати разходите за материали, изкопни работи и
всички разходи по КСС до пълното изграждане на водопровода срещу издадени
фактури и протоколи от строителя. След приключване на строителството ищецът е
следвало да фактурира на ответника 50 % от направените разходи по изграждане на
водопровода за външно захранване. Страните са се съгласили разходите за ВиК и
инертни материали, монтажи на ВиК, изкопни и възстановителни дейности, надзор и
геодезия да се поемат по равно от тях. Ответното дружество се е задължило да
възстанови направените разходи по водопровода, съгласно издадените от ищеца
фактури в срок до една година след подписване на споразумението. Страните са се
разбрали непредвидените работи да се възлагат за изпълнение, след предварително
писмено съгласуване между тях, но не повече от посочените в КСС.
Между страните не е налице спор, че в съответствие с постигнатото
споразумение ищецът е заплатил изцяло всички разходи за материали, изкопни работи
и други разходи за изграждане на водопровода, които са на обща стойност 24 273, 03
лв. без ДДС, съгласно двустранно подписания между тях опис на фактури. Последният
е неразделна част от фактура № 2270/16.11.2020г. с получател ответника на стойност
12 135 лв. без ДДС респ. 14 562 лв. с ДДС, с която ищецът му е префактурирал 50 % от
стойността на направените разходи. Задължението по фактурата от 16.11.2020г. е с
падеж 29.12.2020г. и поради липсата на изпълнение при настъпването му, ищецът е
отправил до ответника нотариална покана за изплащането на префактурираната
стойност. Ищецът признава, че в хода на процеса на два пъти – на 25.02.2021г. и на
29.04.2021г. ответникът му е платил общо сумата от 6000 лв. с основание частично
плащане по фактура № 2270/16.11.2020г. /извлечение от банковата сметка на ищеца –
3
листи 61 и 62/.
По делото не е спорно, а и от представените акт обр. 12 от 20.03.2020г. и акт обр.
17 от 05.04.2020г. /листи 24 и 25/ се установява, че съгласно проектната документация
дължината на новото водопроводно трасе е 491 м., а фактически изпълненото на терен
е с дължина от 687 м. От заключението на СТЕ, което не е оспорено от страните и
съдът цени като обективно и компетентно дадено, се установява, че удължаването на
трасето се дължи на факта, че тръбата, от която по проект е следвало да се извърши
водовземането, е с диаметър по – малък от диаметъра на тръбите на новия водопровод.
Това наложило да се промени мястото на водовземане от съществуващата ВиК мрежа,
която промяна е отразена в заповед № 2 от 24.03.2020г. в заповедната книга на обекта.
Новата дължина на трасето от 687м. е отразена в акт обр. 15 от 07.05.2020г.,
окончателния доклад по чл. 168 ал. 6 ЗУТ и е нанесена на геодезическата снимка по
чл. 175 ЗУТ. Липсва спор между страните, а и от заключението на СТЕ е видно, че
новото трасе е изградено въз основа на договор за изграждане на водопровод от
19.12.2019г. сключен между ответното дружество като възложител и трето за делото
лице /„Старс” ЕООД/ като изпълнител. Ответното дружество е страна възложител и по
договори за строителен и авторски надзор, двата от 17.12.2019г. Според вещото лице
стойността на извършените СМР на процесния обект за изграждане на водопровод с
дължина 687м. възлиза на 22 126, 03 лв. без ДДС, в това число: 8 232, 45 лв. – труд,
7 794, 88 лв. – материали и 6 098, 70 лв. – механизация. Извършени са и съпътстващи
разходи в размер на 2 147 лв. за трасиране на водопровода, за строителен надзор, за
определяне на строителна линия и ниво, за геодезическо заснемане, за заверки и
издаване на удостоверения по ЗУТ, предвид на което общата стойност на обекта
възлиза на 24 273, 03 лв. без ДДС. Според вещото лице фактурираната стойност на
процесния обект съответства на средните пазарни цени за труд, материали и
механизация, действали към момента на изграждането на водопровода. Вещото лице е
изчислило, че общата стойност на обекта, съгласно КСС към проектната документация,
при дължина на трасето от 491 м., възлиза на 17 962, 11 лв.
От представените от ответника по делото и ищец по насрещния иск писмени
доказателства /листи 31 – 40/ се установява, че за одобряване и съгласуване на проекти
във връзка с издаване на Разрешение за строеж № 166/29.07.2019г. е заплатил общо
сумата от 2493, 17 лв., като част от тази сума в размер на 360 лв., касае такса за
изготвяне на проект част Пожарна безопасност за обект гаражи с. Леденик, ПИ
43253.58.3. Ответникът е представил и 3 броя РКО, единия с дата от 12.02.2019г., общо
за сумата от 3200 лв., която да се изплати на лицата Петров - Кушлева с основание
връщане на кредит за изплащане на водопровод.
От приложеното ч.гр.д. № 234/2021г. на ВТРС е видно, че ищецът се е снабдил
4
срещу ответника със заповед за изпълнение № 82/22.01.2021г. за сумата от 14 562 лв. –
главница, представляваща половината от разходите за материали, изкопни работи и
изграждане на водопровод съгласно договорното споразумение от 17.12.2019г. и
фактура № 2270/16.11.2020г. В срока по чл. 414 ал. 2 ГПК ответникът е възразил
срещу дължимостта на тази сума.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният първоначален иск по чл. 422 ал. 1 ГПК вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД за
установяване вземането на ищеца към ответника е процесуално допустим, доколкото е
предявен в срока по чл. 415 ал.1 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, при направено възражение от длъжника в срока по чл. 414
ал. 2 ГПК и има за предмет посочените в заповедта за изпълнение суми.
Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК е съществуване на вземането по
издадената заповед за изпълнение и успешното му провеждането предполага
установяване на дължимостта на сумите по същата на посоченото в нея основание.
Това означава, че в случая ищецът следва да установи пълно и главно, че между него и
ответника съществува облигациона връзка по силата на договорно споразумение от
17.12.2019г. и че е изпълнил задължението си по него - заплащане на всички разходи
до пълното изграждане на процесния водопровод, което е породило задължението на
ответника да възстанови половината от същите в уговорения срок.
По делото факта на сключване на договора от 17.12.2019г. не е бил спорен
между страните и категорично се установява от представения препис от договорното
споразумение с нотариална заверка на подписите им. От постигнатите между страните
уговорки и поетите от тях задължения е видно, че процесният договор няма
същественото съдържание на някое от самостоятелно уредените по вид съглашения в
закона. Касае е се за особен вид договор от категорията т.нар. „ненаименовани
договори”, с който страните уреждат отношенията си във връзка със съвместното
изграждане на външен водопровод за захранване с вода на собствените си съседни
имоти в землището на с. Леденик. Постигнатите между страните уговорки са в
съответствие с принципа на свобода на договарянето по чл. 9 ЗЗД, тъй като по своето
съдържание те не противоречат на повелителни норми на закона и на добрите нрави. В
тази връзка ищецът и ответникът са валидно обвързани от сключеното между тях
договорно споразумение от 17.12.2019г. за съвместна дейност. С него те са се разбрали
общо да определят строител, който да изгради новия водопровод съобразно даденото
строително разрешение и проектна документация, като ищецът се е съгласил до
момента на завършване на строителството да плаща всички разходите за материали,
изкопни работи и други разходи по КСС срещу издадени от строителя фактури и
5
протоколи, половината от които да му бъдат възстановени впоследствие от ответника
/раздел III т. 3 и т. 4/, който от своя страна се е задължил и да проверява и контролира
изпълнението на строителството. Следователно поетото от ищеца задължение се
свежда да осигуряване на пълното финансиране на строителството в процеса на
изграждане на водопровода, а това на ответникът да проверява и контролира същото за
съответствие с поръчаното, както и да възстанови половината от стойността на
разходите след приключването му. По делото е безспорно установено, че ищцовото
дружество е изпълнило задължението си по процесния договор и е заплатило изцяло
всички разходи свързани с изграждането и въвеждането в експлоатация на процесния
водопровод срещу представените му фактури и протоколи. Съгласно представения
опис на фактури общата стойност на разходите за построяване на новото трасе с
дължина от 687 м. възлиза на 24 273, 03 лв. без ДДС или 29 127, 64 лв. с ДДС.
Ответникът не е оспорил тази стойност и я е приел с полагането на подпис под описа
от негов представител на 04.11.2020г. Според вещото лице тази фактурирана стойност
на построеното, съответства на средните пазарни цени за труд, материали и
механизация, действали към момента на изграждането на водопровода. С оглед на
постигната между страните уговорка по раздел III т. 3 и т. 4 от договора ответникът е
следвало да възстанови на ищеца в срок до 17.12.2020г. /една година след подписване
на споразумението/ половината от стойността на платените от него разходи, която
възлиза на 14 563, 82 лв. Ищецът признава, а и от представеното от него извлечение от
банковата му сметка е видно, че ответното дружество е извършило частично
погашение на задължението си с плащането на сумата от 6000 лв. Ответникът не
твърди и не доказва да е платил останалата част от задължението си, поради което
дължи на ищеца сумата от 8 563, 82 лв., но с оглед диспозитивното начало в процеса
следва да се приеме, че иска е основателен за заявената сума от 8 562 лв.
Възражението на ответника, че не дължи заплащането на тази сума поради
неспазване на проектната дължина на водопровода от 491 м. и удължаването му по
инициатива на ищеца до 687 м., не държи сметка нито че последният не е страна по
договора за строителство, нито за причината за отклонението от проекта. От една
страна по делото не се доказа дължината на трасето да е удължена единствено и само
по волята на ищеца, без съгласието респ. при противопоставянето на ответника.
Напротив от изслушаното заключение по назначената СТЕ, а и това обстоятелство по
същество не е спорно между страните, се установи, че промяната в дължината на
трасето се дължи на грешка в проектната документация относно диаметъра на тръбите
в проектираната точка за водовземане. По – малкият диаметър на водопровода от
съществуващата мрежа в сравнение с по – големия диаметър на новоположеното трасе
очевидно няма да доведе до постигне на желания фактически резултат. Това е
наложило да се продължи трасето до място за водовземане, при което диаметрите на
6
старите и новите тръби да съвпадат. От друга страна възложител по договора за
строителство на водопровода от 19.12.2019г. е само ответното дружество и последното
да отрича дължимостта на вземането на ищеца с доводи за допуснато отклонение от
проекта е напълно несъстоятелно. Още повече, че в отношенията между страните по
процесното договорно споразумение именно ответната страна е поела задължение да
проверява и контролира изграждането на водопровода и тя не може да черпи права от
неизпълнение на това си задължение. В тази връзка при допуснатото отклонение от
проекта правото да възрази срещу това би принадлежало на ищеца, за да откаже
плащане на изпълненото в повече, но не и на ответника, който е приел изпълнението
на поръчката с допуснатото отклонение. За това свидетелстват издадените актове в
хода на строителството, които се подписват от възложителя съгласно изискванията на
ЗУТ. Възражението на ответника относно разликата в цената на труда и материалите
по проекта и тези заплатени от ищеца също се явява неоснователно. Както се посочи по
– горе според заключението на вещото лице стойността на фактически изпълненото и
построеното, съответства на средните пазарни цени за труд, материали и механизация,
действали към момента на изграждането на водопровода, а и безспорно увеличеното
му трасе води до завишаване на стойността на разходите. Противно на оспорването на
ответника с изтичането на едногодишния срок от подписване на споразумението
/17.12.2020г./ е настъпил падежа на задължението му да заплати половината от
сторените от ищеца разходи. Страните не са постигали уговорка началото на този
едногодишен срок да е свързан с издаването на фактурата от ищеца по см. на раздел III
т. 2 от споразумението.
По тези съображения настоящият състав на ВТРС намира предявения
първоначален иск по чл. 422 вр. чл. 415 ал. 1 ГПК вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД за изцяло
основателен и доказан, поради което в отношенията между страните следва да се
приеме, че ответникът дължи на ищеца сумата от 8 562 лв., представляваща дължим
остатък от припадащата се на ответника част от стойността на направените и заплатени
разходи за материали, изкопни работи и разходи за изграждане на водопровод по
договорно споразумение от 17.12.2019г., с нотариална заверка на подписите на
страните, за която е издадена фактура № **********/16.11.2020г.
Що се отнася до предявения от ответника против ищеца насрещен иск по чл. 79
ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 2816, 58 лв., представляваща половината от
разходите за изготвяне на строителната документация и издаване на строително
разрешение за процесния обект, то същия се явява неоснователен. Ищецът по
насрещния иск е основал своето вземане на поето от ответника по него задължение за
заплащане на тези разходи със сключения между страните договор от 17.12.2019г.
Подобен извод обаче не може да бъде направен от съдържанието на постигнатите
между страните уговорки. В процесното споразумение липсва клауза, която директно
7
да предвижда задължение за ответника по насрещния иск да плати половината от
разходите на ищеца по него за одобряване на проектната документация и издаване на
строителното разрешение. Такова задължение не може да бъде изведено и от
тълкуването на отделните договорни уговорки във връзка една с друга и в смисъла,
който е вложен в тях, с оглед целта на договора. Процесната облигационна връзка е
насочена към уреждане на отношенията между страните за в бъдеще с оглед
фактическото изграждане на водопровода и въвеждането му в експлоатация. Тази
действителна воля на страните ясно следва от уговорения предмет на договора и
поетите от тях задължения – изграждане на водопровода въз основа на вече издаденото
строително разрешително и одобрена документация при равно участие в разходите за
това, който първоначално ще се поемат изцяло от ответника по насрещния иск, а
впоследствие половината от тях ще се възстановят от ищеца по него. Очевидно е, че
страните са уредили отношенията си по повод предстоящите разходите по
изграждането и въвеждането в експлоатация на водопровода, но не и тези сторени до
момента от една от тях за снабдяване с разрешение за строеж.
Мотивиран от изложеното съдът намира, че по делото не можа да се установи от
ищеца по насрещния иск, в условията на пълно и главно доказване, че се е
осъществило основанието, от което извежда вземането си срещу ответника по
насрещния иск. С подписването на процесното споразумение от 17.12.2019г.
последният не е поемал задължение да възстанови половината от направените разходи
за одобряване на строителна документация и издаване на строително разрешение.
Недоказването на основанието, от което се твърди да е възникнало насрещното вземане
на ответникът по делото, има за последица отхвърляне на предявения от него насрещен
иск по чл. 79 ал. 1 ЗЗД.
При този изход на делото претенцията на ищеца за присъждане на разноски в
исковото производство се явява основателна. В него ищецът е доказвал разноски за
държавна такса в размер на 291, 24 лв. и за възнаграждение за един адвокат в размер на
480 лв., които следва да се понесат от ответника. Последният следва да заплати и
сторените от ищеца разноски в заповедното производство /т. 12 от ТР №4/18.06.2014г.
по тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК, на ВКС/, който възлизат на сумата от 771, 24 лв.
Водим от горното Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че „***” ООД,
ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. В*** ДЪЛЖИ на ***, ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление гр. ***, на основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр.
8
чл. 79 ал. 1 ЗЗД, СУМАТА от 8 562 лв. /осем хиляди петстотин шестдесет и два лева/ с
ДДС/ - главница, представляваща дължим остатък от половината от стойността на
направените и заплатени разходи за материали, изкопни работи и разходи за
изграждане на водопровод по договорно споразумение от 17.12.2019г., с нотариална
заверка на подписите на страните, за която е издадена фактура №
**********/16.11.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението в съда – 20.01.2021г. до окончателното й изплащане, за което вземане има
издадена заповед за изпълнение № 82/22.01.2021г. по ч.гр.д. № 234/2021г. на ВТРС.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „***” ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление гр. В*** срещу ***, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. ***,
насрещен иск с правно основание чл. 79 ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 2816, 58
лв. - главница, представляваща половината от разходите за изготвяне на строителната
документация и издаване на разрешение за строеж за обект външно водопроводно
отклонение в с. Леденик на основание договорно споразумение от 17.12.2019г., като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „***” ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. В***
ДА ЗАПЛАТИ на „***, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, на
основание чл.78 ал. 1 ГПК, СУМАТА 771, 24 лв. /седемстотин седемдесет и един лева
и 24 ст./, представляваща общ размер на направените в исковото производство
разноски, както и СУМАТА 771, 24 лв. /седемстотин седемдесет и един лева и 24 ст./,
представляваща общ размер на направените в заповедното производство разноски.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д. №
234/2021г. на ВТРС.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд, в
двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
9