№ 6163
гр. София, 05.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА
Гражданско дело № 20231110138108 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Част Втора, Дял Първи на ГПК.
Съдът е сезиран с искова молба предявена от Г. Б. К., представляван от адв. Ю. О.
срещу [фирма], с която са предявени при условията на евентуалност главен - установителен
иск за прогласяване нищожността на сключения между страните договор за паричен заем А1
Бърз Кредит № **** от 08.03.2023 г. и евентуални – да се прогласят за нищожни клаузите от
договора, с които е уговорена неустойка за непредставено обезпечение, клаузите относно
начисляването на ГЛП и ГПР и калузата за заплащане на такса по 1 лв. на ден за събиране
на вземането при забава като противоречащи на закона и накърняващи добрите нрави.
В исковата молба се твърди, че на 08.03.2023 г. между Г. Б. К. в качеството му на
кредитополучател и [фирма] – в качеството му на кредитодател е сключен договор за
паричен заем А1 Бърз Кредит № ****, по силата на който кредитодателят предоставил на
кредитополучателя в заем сумата от 1200 лв. със срок на погасяване 4 месеца до 11.07.2023
г. В договора бил посочен годишен процент на разходите /ГПР/ в размер на 49,03 %, не било
посочено как е формиран същият и какви компоненти се включват в него, което било в
нарушение на чл.10, ал. 1, т. 11 ЗПКр. Счита, че реално бил посочен по-нисък размер на
разходите, а посоченият размер не отразява реалните разходи. Ищецът твърди още, че в
договора за кредит не е посочен приложимият лихвен процент и условията за прилагането
му. От друга страна твърди, че уговореният лихвен процент излиза извън посочените цели и
води до неоснователно обогатяване на заемодателя. Ищецът твърди, че условие за отпускане
на кредита било неговото обезпечаване чрез поръчителство с предвидени изисквания за
поръчителя или чрез гаранция от одобрено от заемодателя дружество – гарант. Ищецът
заявява, че уговорената неустойка за непредоставяне на обезпечение излиза извън
обезпечителната, обезщетителната и санкционната си функция и противоречи на добрите
нрави. Сочи, че по този начин се стига до оценка на кредитоспособността на длъжника след
сключване на договора и увеличение на задължението му и представлява „скрита
възнаградитена лихва“. Още изначално възнаграждението за гаранта било разсрочено на
вноски към погасителния план. Ищецът счита, че сключеният договор за заем е нищожен,
тъй като противоречи на закона и го заобикаля, накърнява добрите нрави, а противоречи на
1
изискванията на Закона за потребителския кредит. Всички уговорки в договора са зададени
от дружеството кредитодател, не са индивидуалноопределени и кредитополучателят не е
могъл да им влияе. При условията на евентуалност в случай, че не бъде прието, че
процесният договор за кредит е нищожен, то се иска отделни негови клаузи да бъдат
прогласени за нищожни във връзка с вече изложените доводи. Счита още, че уговорката,
според която заемателят ще дължи на кредитодателя разходи за действия по събиране на
вземането при забава в плащането на вноска по 1 лв. на ден е нищожна, тъй като не
предвижда никаква услуга свързана с потребителския кредит, а прикрива неустойка за
забава и противоречи на чл 33, ал1. ЗпКр, както и на изискването за добросъвестност.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от [фирма], подаден
чрез юрисконсулт И. Н., в който исковете се оспорват като неоснователни. Според
ответника не е нарушено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, ГПР не е по-висок от
петкратния размер на законната лихва. Сочи, че вземането за възнаграждение на гарант не
представлява неустойка по договора, а представлява възнаграждение за услуга, която е
предоставена по волята на потребителя и то от трето лице. Сочи, че в сключения между
страните договор ясно е уговорен ГЛП, като потребителят е бил уведомен предварително с
предоставянето му на стандартен европейски формуляр. Определеният размер на
възнаградителната лихва от 40% не нарушава законоустановените изисквания и не
противоречи на добрите нрави. Същият е определен при съобразяване на риска за
кредитодателя и представлява „възнаграждение“ за неговата дейност. Оспорва доводите на
ищеца за недействителност на уговорката за начисляване на такса за разходи за събирането
на вземането при забава, като твърди, че такива са предвидени в закона, а начисляването им
е вследствие от поведението на кредитополучателя и се дължат за управлението на кредита.
Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:
Приет като доказателство по делото е разпечатка от Договор за паричен заем А1 Бърз
кредит № **** от 08.03.2023 г., сключен между [фирма]в качеството му на кредитодател –
заемодател и Г. Б. К. в качеството му на кредитополучател - заемател, по силата на който на
кредитополучателя бил отпуснат заем в размер на 1 200 лв. Посочено е, че годишният
процент на разходите по кредита е в размер на 49.03%. Сумите следва да се върнат на 4
вноски по погасителен план при падеж на първата вноска 12.04.2023 г., като размерът на
погасителната вноска е 325, 41 лв. съгласно чл. 2, ал. 1, т. 2 от договора. В чл. 3 от Договора
е посочено, че заемателят се задължава в срок до пет дни, считано от датата на настоящия
договор да предостави на заемателя едно от следните обезпечения: 1. Едно физическо лице –
поръчител, което да отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от
работодател за размер на трудово възнаграждение, брутният размер на дохода му да е в
размер не по-малък от 1 500 лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател
или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с [фирма], да няма неплатени
осигуровки за последните две години, да няма задължения към други кредитни институции
или ако има – кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус
„период на просрочие от 0 до 30 дни“ и да подпише договор за поръчителство; 2. Банкова
гаранция с бенефициер – заемодателя за сумата по чл. 2, т. 7, т.е. общо дължимата сума от
заемателя, включваща заемната сума и възнаградителната лихва, в общ размер на 1 301, 64
лв. или 3. Одобрено от заемодателя дружество-гарант, което предоставя гаранционни сделки
по занятие, съгласно предметът му на дейност и в съответствие с всички необходими
законови разпоредби, относими към упражняването на тази дейност.
Като доказателство по делото е приложен погасителен план, в който е посочено, че с
всяка погасителна вноска се дължи и част от погасяването на задължението –
2
възнаграждение за гарант в размер на 70, 92 лв., като общо дължимата сума, представляваща
сбора от погасителната вноска и възнаграждението за гарант е 396, 33 лв. на месец, а видно
от отбелязванията общата
Съгласно заключение на вещото лице по допуснатата и приета по делото съдебно-
счетоводна експертиза /ССчЕ/, което съдът кредитира като обективно и компетентно
изготвено, след проверка в счетоводната системата на ответника се установява, че при
залагане на посочените в Договор за паричен заем А1 Бърз Кредит № **** сключен на
08.03.2023 г. параметри и от направените изчисления ГПР на процесния кредит е 49.03 %.
Изчислен по формула съгласно приложение № 1 на ЗПК. Вещото лице е установило, че този
ГПР е изчислен на базата на вноските за главница и договорна лихва, както са дължими по
погасителния план към договора за кредит, без включено обезпечение - гарант съгласно
чл. 3 (1) т. 3 от Договора. Ако към ГПР се добави сумата от 283.68 лв, начислена като
обезпечение - гарант съгласно чл. 3 (1) т. 3 от Договор за паричен заем А1 Бърз Кредит №
**** сключен на 08.03.2023 г. се формират допълнителни разходи по кредита на стойност
23.64 % от размера на предоставената и усвоена главница - 1 200.00 лв. Изчисленият ГПР
след добавяне на обезпечение - гарант съгласно чл. 3, т. 3 от Договора към задълженията за
договорна лихва, е в размер на 72.67 %. Посочено е още, че от предоставената справка по
Договор за паричен заем А1 Бърз Кредит № **** сключен на 08.03.2023 г. неустойка не е
предвидена, не е начислявана и съответно такава не е включена в ГПР. В отговор на
поставените задачи вещото лице е уточнило още, че освен главница /1 200.00 лв./,
възнаградителна лихва /101.64 лв./ и услуга обезпечение - гарант съгласно чл. 3 (1) т. 3
/283.68 лв./ от Договора са начислени разходи за събиране в размер на 30.00 лв и законни
лихви за забава в размер на 2.89 лв. Общо начислените суми по Договор за паричен заем А1
Бърз Кредит № **** са 1 618.21 лв. Кредитът е изцяло погасен на 28.07.2023 г. Общият
размер на платените суми по Договор за паричен заем А1 Бърз Кредит № **** е 1 618.21 лв.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от правна страна следното:
Предявени са обективно съединени при условията на евентуалност установителни
искове с правно основание по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за прогласяване на нищожността на
договор за паричен заем А1 Бърз Кредит № **** от 08.03.2023 г., евентуално с правно
основание по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, евентуално чл. 26, ал. 1,
предл. 3 ЗЗД за прогласяване на нищожността на клаузите на чл. 3, чл. 8 и чл. 5 от договор
за паричен заем А1 Бърз Кредит № **** от 08.03.2023 г., сключен между Г. Б. К. и [фирма].
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно
основание чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПКр и чл. 143, ал. 1 и чл. 146 ЗЗПотр е и за
двете страни. Ищецът следва да докаже наличието на предпоставките, установяващи
недействителността на договорните клаузи на сочените от него основания. В тежест на
ответника е да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на предварителна
информация на потребителя, че е получил съгласието на потребителя за сключване на
договора. В тежест на ответника е да докаже, че клаузите на сключения между страните
договор не са неравноправни (чл. 146, ал. 4 ЗЗПотр), както и че ищецът е бил наясно с
клаузите на договора, т.е. не е въведен в заблуждение.
По делото не се спори, че страните са били в облигационни правоотношения,
възникнали по силата на сключен договор за потребителски кредит от 08.03.2023 г., по
силата на който кредитодателят предоставил на кредитополучателя в заем сумата от 1 200
лв., кредитополучателят се задължил да върне заетата сума в срок от 4 месеца на
погасителни вноски, като е следвало да върне сумата 1 301, 64 лв, като в договорът бил
посочен годишен процент на разходите в размер на 49,03%. Страните не спорят, че
задължението по договора е изпълнено, като на кредитодателя е върната сумата от 1 618.21
3
лв.
Договорът за кредит е сключен при действието на Закона за потрбителския кредит
/ЗПКр/, като по делото няма доказателства, нито твърдение, физическото лице да е получило
заемната сума за търговска или професионална дейност, поради което и ищецът има
качеството „потребител“ по смисъла на закона, на основание § 13, т.1 ДР на Закона за
защита на потребителите /ЗЗП/.
За ищцата не фигурира задължение за заплащане на възнаграждение/такса за гарант в
договора за кредит, а единствено такова е начислено в погасителния план. От заключението
на вещото лице става ясно, че в ГПР не е включено възнаграждението за поръчителя.
Въз основа на установените обстоятелства от ангажираните, съдът приема, че
уговореното възнаграждение за предоставеното поръчителство представлява разход по
договора за кредит, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент
на разходите като индикатор за общото оскъпяване на договора за кредит – арг. чл. 19, ал. 1
и ал. 2 ЗПК. Този извод следва от дефинитивната разпоредба на § 1, т. 1 ДР ЗПК, според
която „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително
лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в
случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване
на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането
на търговски клаузи и условия. Същевременно, при цялостния анализ на договора за кредит
е видно, че неговото сключване и получаването на сумата по кредита е било обвързано от
предоставяне на обезпечение по договора от страна на кредитополучателя. Макар в чл. 3 на
Договора да са посочени възможни начини на обезпечаване, настоящият състав намира, че
изборът за потребителя е само привиден и в действително сключването на договора за
кредит е обусловено от сключване на договор с дружество гарант, одобрено от
кредитодателя. Това е така, защото предвидената хипотеза в чл. 3, ал. 1, т. 1 е фактически
неизпълнима. За пет дни кредитополучателят не само би бил затруднен да намери
поръчител, който да отговаря на посочените условия, а и поръчителят не би имал
възможност за толкова кратък срок да се снабди с всички документи, които са необходими
пред кредитодателя, за да бъде одобрен. Тези условия са реално неизпълними за такъв срок.
Освен това са поставени множество условия, които не съответстват на нуждата от
обезпечение на кредит в такъв размер. Посочената в чл. 3, ал.1, т. 2 възможност за
предоставяне на гаранция е не само правно, но житейски нелогична. Липсва правен интерес
на кредитодателя да издаде банкова гаранция с размер главницата, т.е. да разполага с
търсената сума и същевременно да потърси и поиска кредит за главницата, не само това, и
да плати възнаграждение за ползването на заетата сума. Ето защо настоящият състав намира,
че фактически единствено приложимото обезпечение за сключване на договора е това по чл.
3, ал. 1, т. 3, а именно сключване на допълнителен договор с гарант и заплащане на
възнаграждение към гаранта, така то се явява условие за сключване на договора. При това
положение това възнаграждение следва да бъде включено в процента на разходите, а то не е.
Заемателят е уведомен за дължимостта му с погасителният план, но не е имал възможността
да прецени интереса си от сключването на договора при съобразяване на всички разходи по
него.
След като от кредитополучателят дължи заплащане на възнаграждение за гарант като
фактическо условие за сключване на договора и без то да има отношение към
кредитоспособността му, то съставлява част от разходите по кредита по смисъла на чл. 19,
ал. 1 от Закона за потребителския кредит /ЗПКр/ и § 1, т. 1 ЗПКр. Съгласно § 1, т.1 ДР на
ЗПК, „общ разход по кредита на потребителя“ са всички разходи по кредита, включително
4
лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в
случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване
на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането
на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва
нотариалните такси.
Посоченият в договора разход по кредита- 49,03 %, не е действителен, тъй като в
него не е отчетено възнаграждението по гаранционната сделка. Ако беше посочено и
включено в годишния процент на разходите, то същият щеше да надвиши законустановения
максимум по чл. 19, ал. 4 ЗПК и щеше да бъде в размер на 72, 67 %, което е посочено от
вещото лице по ССчЕ. Вследствие на непосочването и невключването на възнаграждението
за гаранта в ГПР се нарушава и заобикаля чл. 19, ал. 4 ЗПКр, съгласно която разпоредба
годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България., потребителят бива и въведен в заблуждение
относно реалната стойност на разходите, които следва да стори по обслужването на кредита
си, в противоречие с изискванията на чл. 11 ЗПКр. Стига се и до нарушение във връзка с чл.
143, ал. 2, т. 5 ЗПКр, тъй като се касае за необосновано високо и скрито оскъпяване на
кредита.
Следва да се отбележи още, че по кредита е платена и такса, която не е предвидена в
договора като разход. Тази такса е неясно формирана за потребителя.
Установява се, че кредиторът при формиране цената на предоставения от него
финансов ресурс задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, но не посочва
изрично това. Ето защо съдът намира, че в случая е нарушен чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПКр.
Доколкото в сключения договор за кредит ГПР е посочен неправилно, съдът намира,
че в случая е налице и нелоялна търговска практика от страна на кредитната институция,
„заблуждаваща“ по смисъла на европейското законодателство.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че е нарушено изискването за посочване и
изчисление на ГПР съобразно законовите изисквания, което от своя страна води до
недействителност на целия договор на основание чл. 22 ЗПК, тъй като е изведено като
съществено условие на договора.
При това положение предявения главен иск е основателен и следва да бъде уважен
изцяло.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството
и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с
уважената част от иска.
По делото е представен списък на сторените разноски от ищеца, като в негова полза
следва да се присъди сумата от 63, 41 лв., представляваща заплатена държавна такса по
сметка на СРС.
Ищецът е защитаван безплатно по реда на чл. 38а, ал. 1, т. 2 ЗАдв видно от
приложения по делото договор за правна помощ и съдействие, сключен с адв. Г., поради
което ответникът следва да бъде осъден да запалти в плза на адв. Г. адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лв.
Ответникът следва да бъде осъден и да заплати сумата от 250 лв. по сметка на СРС,
представляваща заплатен от бюджета ан съда депозит за ССче.
5
Водим от горното, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН в отношенията между Г. Б. К. с ЕГН ********** ,
с адрес в *** и [фирма], ЕИК ****, със седалище и адрес на управление *****, че
сключеният между страните Договор за паричен заем А1 Бърз кредит № **** за
предоставяне на потребителски кредит е нищожен поради противоречието му със закона.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***** да
заплати на Г. Б. К. с ЕГН ********** , с адрес в *** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
от 63, 41 лева, представляваща разноски.
ОСЪЖДА "[фирма], ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***** да
заплати на адв. Ю. О. Г. с ЕГН **********, със съдебен адрес ****, на основание чл. 38, ал.
2 ЗАдв, сумата от 400 лева, представляваща възнаграждение за оказана на ищеца безплатна
правна помощ в производството на първа инстанция.
ОСЪЖДА "[фирма], ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***** да
заплати по сметка на Софийски районен съд сумата от 250 лв., представляваща изплатено от
бюджета на съда възнаграждение за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от връчване му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6