№ 16390
гр. София , 14.09.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ в закрито заседание на
четиринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ Частно гражданско
дело № 20211110141071 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.
Образувано е по заявление на „..........“ ЕООД срещу С. С. АТ. и КР. С. АТ. за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за следните суми: 3 228,50 лв. главница
по договор за потребителски кредит с техния наследодател А.Я..а, 2 048,18 лв. договорна
лихва, 8,52 лв. мораторна лихва и 2 894,40 лв. възнаграждение за закупен допълнителен
пакет от услуги.
Заповед за изпълнение е издадена за вземанията за главница, договорна и законна
лихва, както и за разноските съобразно уважената част от вземанията.
По отношение на претендираната сума за възнаграждение за закупен допълнителен
пакет от услуги:
Съгласно сключеното между страните споразумение и чл. 15 от общите условия към
договора за потребителски кредит таксата за допълнителен пакет услуги, която е
незадължителна за сключването на договора, се прилага при следните условия, като:
приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, както и за отлагане на
вноските по кредита. Таксата за ползване на тази услуга се дължи еднократно, при
сключване на договора, а заплащането на таксата от потребителя е разсрочено, като сумата
се включва в ежеседмичната вноска.
В ЗПК е предвидено, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита – чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
Възможно е уговарянето само на клаузи за такси свързани с допълнителни услуги по
договора - чл. 10а, ал. 1 ЗПК, какъвто характер процесната услуга/услуги очевидно няма. В
частта й по приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, същата
попада в забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, доколкото е свързана с усвояването на сумата от
потребителя, респективно е свързана с основното задължение на заявителя по договора, да
предостави заемната сума. В частта й относно таксата за събиране на кредита следва да се
посочи, че тя също е във фиксиран размер и не зависи от реалните разходи, които биха се
направили, което води до извод, че по същността си не представлява заплащане на цена за
услуга, а предварително уговорено задължение на потребителя за заплащане на
възнаграждение на кредитора. Касае се за възнаграждение по договора, а не за допълнителна
услуга, което възнаграждение следва да бъде включено в годишния процент на разходите
1
/ГПР/ – чл. 19, ал. 1 ЗПК. Уговарянето му като отделно възнаграждение /услуга/ има за
единствена цел заобикаляне разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, касаеща ограничение в
размера на ГПР, а съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договора за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна.
За пълнота следва да се посочи още, че при сключения потребителски заем, чрез
стандартен европейски формуляр, длъжникът има качеството на "потребител", затова съдът
е задължен да провери дали договорът не съдържа неравноправни клаузи, тъй като тези
клаузи не са обвързващи за потребителя, предвид действието на член 6, параграф първи от
Директива 93/13 ЕИО на Съвета. Нормата на чл. 24 ЗПК изрично препраща към чл. 143 от
Закона за защита на потребителя, според която норма неравноправна клауза в договор
сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца и потребителя, каквито несъмнено са процесните.
Ето защо заявлението в посочената част следва да бъде отхвърлено.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление на „..........“ ЕООД срещу С. С. АТ. и КР. С. АТ. за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в частта, с която се претендира разделно сумата 2
894,40 лв. възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги по договор за
потребителски кредит № ********** от 10.08.2017 г., сключен между „..........“ ЕООД и
А.Я..а.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от получаването на препис от него.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2