РЕШЕНИЕ
№ 2636
гр. София, 30.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Виктория Мингова
при участието на секретаря И.а Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско
дело № 20231100502321 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 12693/14.11.2022 г., постановено по гр. дело №
48035/2021 г. по описа на Софийския районен съд, е признато за установено
по предявените от Н. Г. Г., ЕГН **********, срещу Сдружение „Б.Ф.ПО В.“ ,
ЕИК *******, искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и
чл. 86 ЗЗД, че Сдружение „Б.Ф.ПО В.“, ЕИК *******, дължи на Н. Г. Г., ЕГН
********** сумата в размер на 9000 лв., представляваща неизплатени
възнаграждения за периода от 01.01.2020 г. до 30.09.2020 г. по Договор от
04.11.2019 г. за селекция на състезатели по волейбол, ведно със законна лихва
от 13.10.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на
204,16 лв. за периода от 01.01.2020 г. до 30.09.2020 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
03.11.2020 г. по ч. гр. д. № 49352/2020 г. по описа на СРС, 166 състав, като е
отхвърлен предявения иск за мораторна лихва за разликата над уважения
размер до пълния предявен размер от 377,50 лв.
Срещу решението в частта, в която са уважени предявените искове, е
постъпила въззивна жалба вх. № 281490/16.12.2022 г. от ответника „Б.Ф.ПО
В.“, ЕИК *******. В жалбата се поддържа, че договорът от 04.11.2009 г., от
който ищецът черпи претендираните права на възнаграждение, е граждански
договор и заплащането на възнаграждението е обвързано от постигането на
1
определен резултат, който не бил постигнат, поради което и
възнаграждението от 1000 лв. месечно не се дължало. Поддържа се, че
самият факт на изготвяне и изпращане на тримесечни отчети не представлява
пълно изпълнение на договорното задължение по чл.1 от Договора от
04.11.2019 г., а именно извършването на подробна детайлна селекция на
състезатели по волейбол във всички възрасти на подрастващи и във възраст
от 18 до 21 г. с цел подбор на същите за националните гарнитури. Твърди се,
съдържанието на представените тримесечни отчети не отговаря на
изискващото се съгласно договореното по чл. 5.4 от договора съдържание,
доколкото липсва информация за мястото на извършване на дейността и
описание на извършената дейност, поименен анализ относно физическото и
техническото състояние на всеки един от наблюдаваните състезатели и
препоръки относно кои състезатели следва да бъдат включени в съответните
национални отбори. Въззивникът навежда, че от текста на отчета за второто
тримесечие било видно, че наблюдение не е извършвано и селекция не е
предложена, поради което и релевирал своевременно възражение за
неизпълнен договор като счита, че предвид липсата на изпълнение от страна
на ищеца, не дължи заплащане. Отделно твърди, че с уведомление с изх. №
84/08.04.2020 г., получено от ищеца на 22.04.2020 г., прекратил процесния
договор и съответно не дължи заплащане на договореното възнаграждение.
Въззивникът поддържа, че поради обективната невъзможност да се
провеждат състезания в периода на пандемията, ищецът не е изпълнявал
основните си задължения по чл.5.1 и чл.5.2 от договора да наблюдава
състезания и да следи развитието на състезателите. Моли се за отмяна на
обжалваното решение и отхвърляне в цялост на предявените искове, както и
присъждане на сторените по делото разноски.
Въззиваемият Н. Г. Г. е депозирал отговор на въззивната жалба, с който
излага становище за неоснователност, недоказаност и необоснованост на
подадената въззивна жалба. Поддържа, че от доказателствата по делото се
установило основателност на исковата молба, а от приетата ССчЕ било видно,
че е налице частично признаване на исковата претенция от страна на
ответника. В отговора на въззивната жалба се твърди, че съгласно сключения
между страните договор от 04.11.2019 г., ищецът е изпълнявал задълженията
си в периода 01.01.2020 г. – 30.09.2020 г., като работата била приета без
възражение от ответника. Сочи, че изготвените отчети за първите три
тримесечия на 2020 г. съответстват на уговореното в чл.5.4 от договора, като
действително в отчета за второто тримесечие не е предложена селекция
поради обективни обстоятелства, но въпреки това наблюдение е извършвано,
като е извършван анализ на работата на треньорите и състоянието на
състезатели. По отношение на уведомление с изх. № 84/08.04.2020 г. твърди,
че не му е било връчвано, като от системата на „Еконт“ било видно, че
същото било върнато на ответника БФБ ма 09.04.2020 г. Въззивникът
навежда, че надлежно уведомление за прекратяване на договора не му било
връчено, като не били налице и предпоставките а едностранно прекратяване
2
на договора от ответника предвид изпълнението на задълженията и липсата
на предпоставките по чл. 8 от договора. Сочи, че съгласно чл.9 от договора,
при неоснователно едностранно прекратяване на договора от страна
възложителя, същият дължи на изпълнителя неустойка в размер на всички
неплатени месечни възнаграждения за срока на договора, който изтича на
31.12.2023 г. В отговора се поддържа, че в случая не е налице непреодолима
сила, доколкото изпълнителят е продължил да изпълнява задълженията си по
договора.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за
наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
насрещната страна, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно
и е допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални
норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи
служебно. По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира
следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по
предявени са от ищеца Н. Г. Г. обективно кумулативно съединени искове с
правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за
установяване съществуването на вземане спрямо ответника Сдружение
„Б.Ф.ПО В.“ за сумата в размер на 9000 лв., представляваща неизплатени
възнаграждения за периода от 01.01.2020 г. до 30.09.2020 г. по Договор от
04.11.2019 г. за селекция на състезатели по волейбол, ведно със законна лихва
от 13.10.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 180
лв. за периода от 01.01.2020 г. до 12.03.2020 г. и мораторна лихва в размер на
197,50 лв. за периода от 14.07.2020 г. до 30.09.2020 г., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
03.11.2020 г. по ч. гр. д. № 49352/2020 г. по описа на СРС, 166 състав.
Между страните е се спори, че между ответника Сдружение „Б.Ф.ПО
В.“ в качеството на възложител и ищеца Н. Г. Г. в качеството на изпълнител е
3
сключен договор от 04.11.2019 г. за селекция на състезатели по волейбол. По
същество той представлява договор за изработка по смисъла на чл.258 и сл.
ЗЗД, по силата на който ищецът срещу договорено възнаграждение е следвало
да извършва подробна и детайлна селекция на състезатели по волейбол във
всички възрасти на подрастващи и във възраст от 18 до 21 г. с цел подбор на
същите за национални гарнитури на Б.Ф.ПО В.. Срокът на действие на
договора е от 01.01.2020 г. до 31.12.2021 г., а уговореното възнаграждение
1000 лв. на месец. В чл.5.1 и чл.5.2 са посочени основните задължения на
изпълнителя, а именно да следи развитието на талантливи състезатели във
всички възрасти на подрастващи до 18 години и от 18 до 21 години по време
на подготовката им и по време на състезания в клубните им отбори
/независимо дали в страната или в чужбина/ и в съответния национален
отбор. В чл.5.3 от договора е предвидено задължения на изпълнителя да
предоставя на възложителя отчети на всеки три месеца, с описание на
извършената дейност, като входира отчетите в деловодството. В чл.5.4 от
договора е предвидено, че отчетите следва да съдържат информация за
периода на извършване на дейността, място на извършване на дейността и
описание на извършената дейност, поименен анализ относно физическото и
техническото състояние на всеки един от наблюдаваните състезатели,
препоръки относно кои от състезателите следва да бъдат включени в
съответните национални отбори. В чл.8 е предвидено, че договорът се
прекратява с изтичане срока на договора, при смърт или прекратяване на
страна и по взаимно съгласие на страните, изразено в писмена форма. В чл.9 е
предвидено, че при едностранно прекратяване на договора от страна
възложителя без основателна причина, същият дължи на изпълнителя
неустойка в размер на всички неплатени месечни възнаграждения за срока на
договора.
Договорът за изработка е консесуален и неформален, доколкото законът
не поставя изискване за спазване на определена форма, като е достатъчно
страните да постигнат съгласие относно съществените елементи на договора.
В случая страните са сключили договора в писмена форма, като са
постигнали съгласие по съществените елементи на договора – а именно
конкретните задължения на изпълнителя и насрещно дължимото
възнаграждение от възложителя. Ето защо и съдът намира, че страните са
били обвързани от валидно облигационно правоотношение по сключения
4
договор от 04.11.2019 г.
Спорно между страните се явява обстоятелството дали в исковия
период ищецът е изпълнявал задълженията си по договора, както и дали
същият е бил валидно прекратен от ответника.
По делото е представен изготвен от Н. Г. отчет за първото тримесечие
на 2020 г., озаглавен ‚отчет за извършената дейност за първото тримесечие на
2020 г. от селекционера Н. Г. за наблюдение на талантливите ни състезатели
от 18 до 21 години - мъже, следейки развитието им в националните отбори,
както и в техните клубове“. Макар в заглавната част на отчета да е посочено
състезатели в диапазона 18-21 години, кореспондиращи със задължението по
чл.5.2 от договора, от съдържанието на отчета е видно, че същият има за
предмет наблюдение дейността и на състезателите на възраст до 18г.
съобразно уговореното в чл.5.1 от договора. В отчета подробно са описани
извършваните дейности- а именно наблюдаване на Балканиадата в зала
„Христо Ботев“ на националния отбор „Кадети“, водени от М.С., като е
извършен подробен анализ на индивидуалното представяне на всеки от
състезателите, вкл. е извършено наблюдение на представянето на
състезателите и на клубно ниво. Отделно е извършено наблюдение и анализ
на индивидуалното представяне на състезатели от различна възраст и е
предложено включването на част от тях в националните отбори за
съответната възрастова група. Отчетът е изпратен по електронната поща от
ищеца до ответника на 31.03.2020 г., като ответникът не оспорва да е получил
отчета. Ето защо и въззивният съд намира, че ищецът е изпълнил съответно
на договореното задълженията си по договора за първото тримесечие на 2020
г., поради което и му се дължи заплащане в размер на договореното
възнаграждение, т.е. по 1000 лв. на месец или общо 3000 лв. за периода
01.01.2020 г.- 31.03.2020 г.
Въззивникът навежда с отговора на исковата молба фактическо
твърдение, че поради пандемията от коронавирус COVID-19, е прекратил
процесния договор. В отговора първоначално се поддържа, че уведомлението
е връчено чрез куриерска фирма на 22.04.2020 г., а впоследствие се сочи, че
уведомлението е изпратено на ищеца по електронната поща на 10.07.2020 г.
По делото липсват всякакви доказателства уведомление изх. № 84/08.04.2020
г. да е връчено на ищеца чрез куриер на 22.04.2020 г., като от разпечатката на
5
„Еконт“ е видно, че пратката е върнато на ответника на 22.04.2020 г. Ето защо
и предвид липсата на получено от ищеца уведомление за прекратяване на
процесния договор, обсъждането на обстоятелството дали са били налице
предпоставките за упражняване на това право от страна възложителя по
договора се явява безпредметно по отношение второто тримесечие на 2020 г.
По отношение отчета за второто тримесечие на 2020 г., в същия е
посочено, че поради пандемията и извънредните мерки за сигурност няма
трениращи организирано състезатели в клубовете в страната, както и
организирани юношески гарнитури в подготовка и лагери. Изпълнителят е
посочил, че поради извънредното положение не е могло да наблюдава
състезатели, тъй като не са се събирани, но е наблюдавал клипове на
индивидуални тренировки в домашни условия на състезатели в социалните
мрежи – Facebook, Instagram, Youtube /не е посочено кои точно състезатели са
били наблюдавани/. В отчета е отразено, че не може да се направи конкретна
оценка за състоянието на играчите предвид липсата на възможност да бъдат
наблюдавани в игрова среда.
Въззивният съд намира, че от обстоятелствата по делото безспорно се
установява, че през второто тримесечие на 2020 г. е била налице обективна
невъзможност за изпълнението на задълженията от страна на ищеца по
сключения между страните договор поради обявената от Световната здравна
организация пандемия от коронавирус COVID-19 и извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., в резултат на
което не са провеждани никакви спортни мероприятия, като са били
преустановени и всички организирани тренировъчни дейности.
Представеният отчет от изпълнителя за второто тримесечие на 2020 г.
категорично не кореспондира с основните задължения, уредени в чл.5.1 и
чл.5.2. от договора – „наблюдението“ на някои състезатели /неясно кои/ в
социалните мрежи как тренират /неясно какво/ в домашни условия не може да
се приеме за изпълнение на основното и съществено задължение на ищеца по
договора - да следи развитието на талантливи състезатели във всички
възрасти на подрастващи до 18 години и от 18 до 21 години по време на
подготовката им и по време на състезания в клубните им отбори и в
съответния национален отбор.
Съгласно разпоредбата на чл. 306, ал. 1 ТЗ, длъжникът по търговска
6
сделка не отговаря за неизпълнението, причинено от непреодолима сила.
Макар и уреден в ТЗ, безспорно е прието в теорията и практиката, че
институтът на непреодолимата сила намира приложение и в гражданско-
правните отношения /така и К., А. , Облигационно право – обща част,
четвърто издание, стр. 313; К., А, Облигационно право, кратък курс, нова
редакция и допълнения П.П., С.,2000 г., с.80 и др./.Непреодолимата сила е
легално дефинирана в нормата на чл. 306, ал. 2 ТЗ и представлява
непредвидено и непредотвратимо събитие от извънреден характер,
възникнало след сключване на договора. За да е налице непреодолима сила
следва да са налице кумулативно следните предпоставки: непредвидимост на
събитието, извънреден характер и причинна връзка между тях и
невъзможността за изпълнение. Непредвидимостта на събитието е свързана с
извънредния му характер и се изразява в невъзможността при сключване на
търговската сделка страните да са допускали настъпването му, което събитие
да осуети изпълнението на поетото задължение. Непредотвратимостта на
събитието е свързана с извънредния му характер, но последиците му не могат
да бъдат преодолени и при полагане на дължимата грижа за изпълнение на
задължението. Непредотвратимостта на събитието се оценява не само към
момента на настъпването му, но и към следващите от събитието действия на
длъжника, чрез които биха могли да се преодолеят последиците му /Решение
№ 6 от 27.02.2013 г. на ВКС по т. дело № 1028/2011 г., I т. о., ТК/.
В контекста на изложеното настоящият съдебен състав счита, че
обявената в световен мащаб пандемия от Ковид 19 разкрива
характеристиките на непреодолима сила по смисъла на чл. 306, ал. 2 ТЗ, тъй
като няма съмнение, че тя е непредвидено и непредотвратимо събитие
/договарящите нито са могли, нито са били длъжни да я предвидят/.
Следователно за срока на въведените мерки е била налице пречка ответникът
да изпълнява задължението си, поради което е настъпила последицата по чл.
306, ал. 4 ТЗ, т.е. докато трае непреодолимата сила, изпълнението на
задълженията и на свързаните с тях насрещни задължения се спира. Ето защо
и през второто тримесечие на 2020 г. е отпаднало задължението на ищеца да
изпълнява следващите се чл.5.1 и чл.5.2 от договора задължения, като такова
изпълнение не се установява по посочените подробно по-горе мотиви, с оглед
на което е отпаднало и насрещното задължението на ответника на заплаща
предвидено в договора месечно възнаграждение. С оглед изложеното,
7
предявеният иск за претендираното възнаграждение за периода 01.04.2020 г.
– 30.06.2020 г. се явява неоснователен.
Пред първоинстанционния съд е представена разпечатка /л.79 от
делото/ за изпратен електронно писмо от Л.Г., от email ********** на
10.07.2020 г. От допуснатата и приета пред въззивния съд съдебно –
компютърна експертиза се установява, че на 10.07.2020 г. от 12:44 часа от
посочения имейл-адрес е изпратено електронно писмо с получател
********** с тема предизвестие и с название „PREDIZVESTIE N.G.”. Вещото
лице е посочило, че процесният файл съвпада като съдържание с документа,
приложен на страница 45 от първоинстанционното дело. В експертизата и
о.с.з. вещото лице поддържа, че се е свързал с ищеца Н. Г., но същият
изрично е отказал да предостави достъп до личния си мейл за осъществяване
на въпросната проверка. В о.с.з. съдът е указал на ищеца, че на основание
чл.161 ГПК може да приеме за доказани обстоятелствата, за които ответникът
е създал пречки да бъдат събрани доказателства и съответно не е извършена
експертиза в тази част /получаването на електронното писмо от ищеца/, но
въпреки това ищецът, чрез своя процесуален представил, в о.с.з. не е заявил
готовност да предостави достъп до своя личен имейл за изготвяне на всички
задачи на експертизата.
От представените с исковата молба отчети и разпечатки към тях се
установява, че ищецът е изпращал своите отчети от имейл **********, което
и съдът приема, че представлява извънсъдебно признание на факта, че имейл
********** е личният имейл на ищеца. Доколкото съгласно заключението на
приетата СТЕ електронното писмо от 10.07.2020 г. е изпратено до посочения
имейл и предвид факта, че ответникът е създал пречки да се установи дали
писмото е получено и отворено от личния имейл на ищеца, за което са му
указани изрично последиците по чл.161 ГПК, съдът приема за доказан факта,
че процесното електронно писмо с приложеното уведомление е получено и
отворено от ищеца на 10.07.2020 г.
Уведомлението е адресирано до ищеца и е с подател ответникът
Сдружение „Б.Ф.ПО В.“ чрез законния му представител Л.Г., като в същото
ответникът е заявил, че във вр. с обявеното и удължено извънредно
положение, причинено от пандемията от Covid-19, е налице непреодолима
сила, с оглед на което е невъзможно изпълнението на задълженията по
8
договора от 04.11.2019 г. и за възложителя не е налице интерес от
изпълнението на задълженията по договора. Ответникът е посочил, че във вр.
с изложените обстоятелства, прекратява сключения между страните договор.
Както вече беше посочено, въззивният съд намира, че обявеното в
страната извънредно положение и наложените във връзка с него
рестриктивни противоепидемични мерки имат характер на непреодолима
сила по смисъла на чл. 306, ал. 2 от ТЗ, като пряко рефлектират върху
възможността ищецът да изпълнява задълженията си по договора в
съдържанието и обема, явяващи се съществени от гледна точка позитивния
интерес на ответника към датата на сключване на процесния договор,
доколкото са били отменени всички спортни мероприятия и тренировъчни
лагери. Съгласно чл.306, ал.5 ТЗ, ако непреодолимата сила трае толкова, че
кредиторът вече няма интерес от изпълнението, той има право да прекрати
договора. Доколкото наложените противоепидемични мерки са продължили
значителен период от време /близо 4 месеца към датата на уведомлението –
10.07.2020 г./, въззивният съд намира, че за ответника валидно е възникнало
потестативното право да прекрати сключения между страните договор, което
е и направил с изпратеното и получено на 10.07.2020 г. уведомление на
електронната поща на ответника. Прекратяването на договора в резултат на
непреодолима сила няма касателство с виновно неизпълнение задълженията
на която и да е от страните по договора, нито с договорените основания за
прекратяване на договора, а се свързва единствено с проявления на
обстоятелства от обективен характер, които препятстват възможността някоя
от страните по договора да изпълнява задълженията си по договора. Ето защо
и за периода м.07.2020 г. – 09.2020 г. претенцията за заплащане на
възнаграждение на ищеца се явява неоснователна предвид липсата на валидно
облигационно правоотношение. Фактът, че ищецът е продължил да изготвя и
изпраща отчети за всяко тримесечие на може да обоснове извод за наличие
на облигационно правоотношение между страните, още повече, че ответникът
по никакъв начин не е демонстрирал, че счита договорът от 04.11.2019 г. за
действащ и приема твърдяното изпълнение.
По изложените съображения и предявеният иск с правно основание чл.
422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.266,ал.1 ЗЗД се явява основателен за
периода 01.01.2020 г.- 31.03.2020 г. и за сумата от 3000 лв. и неоснователен
до пълния предявен размер от 9000 лв. и за периода 01.04.2020 г. – 30.09.2020
9
г.
В чл.3 от договора е предвидено, че възнаграждението се дължи за
всеки месец. Доколкото ищецът трябва да получава възнаграждение
помесечно, което означава, че плащането на фиксираното възнаграждение по
размер всеки месец не е било обвързано с доказване на определени конкретни
действия, предхождащи определения период, за който би се дължало
възнаграждението. Ето защо и въззивният съд приема, че падежът на всяко
задължение настъпва с изтичането на съответния месец, т.е. на първо число
всеки следващ месец.
Задължението в размер от 1000 лв. за м. 01.2020 г. е станало изискуемо
на 01.02.2020 г., а претенцията на ищеца, изрично посочена в заявлението за
издаване на заповед за изпълнение и исковата молба, е за периода 01.01.2020
г. – 12.03.2020 г. и за периода 14.07.2020 г. – 30.09.2020 г., като за тези
периоди не е имало забрана за начисляване на законна лихва съгласно чл.6
ЗМДВИП. Ето защо за периода 01.02.2020 г. – 12.03.2020 г. дължимата
законна лихва е 11,39 лв., а за периода 14.07.2020 г. – 30.09.2020 г. – 21,94 лв.,
или общо мораторна лихва за вземането за м. 01.2020 г. в размер от 33,33 лв.
Задължението в размер от 1000 лв. за м. 02.2020 г. е станало изискуемо
на 01.03.2020 г., като за периода 01.03.2020 г. – 12.03.2020 г. дължимата
мораторна лихва е 3,33 лв., за периода 14.07.2020 г. – 30.09.2020 г. – 21,94 лв.,
или общо мораторна лихва за вземането за м. 02.2020 г. в размер от 25,27 лв.
Задължението в размер от 1000 лв. за м. 03.2020 г. е станало изискуемо
на 01.04.2020 г., като за периода 14.07.2020 г. – 30.09.2020 г. дължимата
мораторна лихва е в размер от 21,94 лв.
Общо дължимата мораторна лихва по установената главница е в размер
от 80,54 лв., за която сума искът по чл.86,ал.1 ЗЗД се явява основателен.
Искът се явява неоснователен за горницата до пълния предявен размер от
204,16 лв.
С оглед частичното несъвпадение на изводите на двете инстанции,
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, в която е
уважен предявеният иск сумата в размер над 3000 лв. до 9000 лв.,
представляваща неизплатени възнаграждения за периода от 01.04.2020 г. до
30.09.2020 г. по Договор от 04.11.2019 г. за селекция на състезатели по
волейбол, ведно със законна лихва от 13.10.2020 г. до изплащане на
10
вземането, както и искът за мораторна лихва в размер над сумата от 80,54 лв.
до 204,16 лв. за периода от 01.01.2020 г. до 30.09.2020 г. /01.01.2020 г. –
12.03.2020 г. и 14.07.2020 г. – 30.09.2020 г./, като исковете бъдат отхвърлени в
тази част. Решението следва да бъде потвърдено в останалата част.
По разноските:
В резултат от изводите, до които въззивният съд достигна, решението
на първоинстанционния съд следва да се ревизира и в частта за разноските. С
оглед допълнителното частично отхвърляне на предявените искове,
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, в която в
полза на ищеца са присъдени разноски в заповедното производство за сумата
над 225,86 лв. и разноски в исковото производство за сумата над 455,81 лв.
На въззивника следва да се присъдят допълнително разноски за
първоинстанционното производство в размер от 34,37 лв. За въззивното
производство на въззивника следва да се присъдят разноски в размер от
325,05 лв. /за д.т. и депозит за вещо лице/. На въззиваемия следва да се
присъдят разноски за въззивното производство съобразно отхвърлената част
от въззивната жалба, като въззивникът е направил възражение по чл.78,ал.5
ГПК за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от
въззиваемия в размер от 800 лв. Съдът намира възражението за
неоснователно предвид фактическата и правна сложност на делото и цената
на предявените искове, с оглед на което и на въззиваемия следва да се
присъдят разноски за въззивното производство за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер от 262,8 лв. съразмерно на отхвърлената част от
въззивна жалба.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 12693/14.11.2022 г., постановено по гр. дело №
48035/2021 г. по описа на СРС, ГО, 166 състав, в частта, в която е признато за
установено на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, че
Сдружение „Б.Ф.ПО В.“, ЕИК *******, дължи на Н. Г. Г., ЕГН **********,
сумата в размер над 3000 лв. до 9000 лв., представляваща неизплатени
11
възнаграждения за периода от 01.04.2020 г. до 30.09.2020 г. по Договор от
04.11.2019 г. за селекция на състезатели по волейбол, ведно със законна лихва
от 13.10.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в над сумата от
80,54 лв. до 204,16 лв. за периода от 01.01.2020 г. до 30.09.2020 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК от 03.11.2020 г. по ч. гр. д. № 49352/2020 г. по описа на СРС, 166 състав,
както и в частта, в която „Б.Ф.ПО В.“, ЕИК *******, е осъдена да заплати на
Н. Г. Г., ЕГН **********, разноски в заповедното производство за сумата над
225,86 лв. и разноски в исковото производство за сумата над 455,81 лв. и
вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. Г. Г., ЕГН **********, срещу
Сдружение „Б.Ф.ПО В.“, ЕИК *******, искове с правно основание чл. 422
ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуване на
вземане в размер над 3000 лв. до 9000 лв., представляваща неизплатени
възнаграждения за периода от 01.04.2020 г. до 30.09.2020 г. по Договор от
04.11.2019 г. за селекция на състезатели по волейбол, ведно със законна лихва
от 13.10.2020 г. до изплащане на вземането, както и за мораторна лихва в
размер над сумата от 80,54 лв. до 204,16 лв. за периода от 01.01.2020 г. до
30.09.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 03.11.2020 г. по ч. гр. д. № 49352/2020 г. по
описа на СРС, 166 състав.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 12693/14.11.2022 г., постановено по гр.
дело № 48035/2021 г. по описа на СРС, ГО, 166 състав, в частта, в която е
признато за установено на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86
ЗЗД, че Сдружение „Б.Ф.ПО В.“, ЕИК *******, дължи на Н. Г. Г., ЕГН
**********, сумата в размер от 3000 лв., представляваща неизплатени
възнаграждения за периода от 01.01.2020 г. до 31.03.2020 г. по Договор от
04.11.2019 г. за селекция на състезатели по волейбол, ведно със законна лихва
от 13.10.2020 г. до изплащане на вземането, както и мораторна лихва в размер
от 80,54 лв. за периода от 01.01.2020 г. до 30.09.2020 г. /01.01.2020 г. –
12.03.2020 г. и 14.07.2020 г. – 30.09.2020 г./, за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 03.11.2020 г. по ч. гр.
д. № 49352/2020 г. по описа на СРС, 166 състав.
В останалата част първоинстанционното решение като необжалвано е
12
влязло в сила.
ОСЪЖДА Н. Г. Г., ЕГН **********, да заплати на основание
чл.78,ал.3 ГПК на Сдружение „Б.Ф.ПО В.“, ЕИК *******, допълнителни
разноски за първоинстанционното производство в размер от 34,37 лв., както и
разноски за въззивното производство в размер от 325,05 лв.
ОСЪЖДА Сдружение „Б.Ф.ПО В.“, ЕИК *******, да заплати на
основание чл.78,ал.1 ГПК на Н. Г. Г., ЕГН **********, разноски за
въззивното производство в размер от 262,8 лв.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на
страните пред Върховен касационен съд при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13