М О Т И В И

НОХД № 1147/ 2011 г. по описа на Пловдивски Окръжен съд

 

 

Пловдивската окръжна прокуратура е повдигнала две обвинения, спрямо подсъдимия К.А.Б. – роден на *** ***, българин, български гражданин, живущ ***, неженен, неработещ, със средно образование, неосъждан, с ЕГН-**********, както следва:

- за престъпление по чл. 354а ал. 1 за това, че на 01.02.2011 г. в гр. Асеновград, област Пловдивска, без надлежно разрешително е разпространил на М.А. *** високорисково наркотично вещество – марихуана с нето тегло – 0,398 грама и съдържание на активен компонент – тетрахидроканабинол /ТХК/ - 4,00 % /тегловни/ на стойност 2,39 лева, поради което и на основание чл. 354а ал.1 от НК, и

- за престъпление по чл. 354а ал. 1 за това, че на 01.02.2011г. в гр. Асеновград, област Пловдивска, без надлежно разрешително е държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество – марихуана с нето тегло – 4,345 грама и съдържание на активен компонент – тетрахидроканабинол /ТХК/ - 4,7 % /тегловни/ на стойност 26.07 лева и марихуана с нето тегло – 1,972 грама и съдържание на активен компонент – тетрахидроканабинол /ТХК/ - 4,1 % /тегловни/ на стойност 11,83 лева, всичко на обща стойност 37,90 лева.

 

 Представителят на прокуратурата поддържа изцяло така повдигнатото обвинение, със същата правна квалификация на извършеното и фактическата обстановка, описана в обвинителния акт, като обаче счита, че произнасянето на съда следва да обедини обвиненията. Пледира установеност на елементите на фактическия състав по предявените обвинения, доказаност от фактическа и правна страна на извършените от подсъдимия престъпления. По доказателствата акцентира върху показанията на свидетеля М.Т., като счита, че отразеното в мотивите на решението по н.а.х.д.№370/2011г. на АсРС кореспондира с показанията на този свидетел, дадени в досъдебното производство по настоящото дело и настоява съдът да даде вяра именно на тях, а не на показанията му дадени пред настоящия съдебен състав в хода на съдебното следствие.  Пледира за признаването му за виновен и осъждането му. Счита че спрямо подсъдимия са налице предпоставките по чл.55 ал.1 т.1 от НК и пледира налагане на наказания под минимума предвиден в закона и предлага това да е наказание една година лишаване от свобода, чието изтърпяване да се отложи по реда на чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от три години. Пледира прилагане на чл.55 ал.3 от НК като предлага съдът да не налага наказанието глоба. Пледира в тежест на подсъдимия да бъдат възложени направените по делото разноски, наркотичните вещества - да се отнемат в полза на държавата, вещите без стойност – да бъдат унищожени, след влизане на присъдата в сила.

Подсъдимият  К.А.Б. признава държането на наркотика, но отрича да го е разпространявал изобщо и в частност на свидетеля М.Т.. Лично и чрез служебния си защитник моли съда да го оправдае по обвинението за разпространение, както и да бъде снизходителен при определяне на наказаниието.

 

          СЪДЪТ, като анализира доказателствата по делото и изразеното от страните в съдебното заседание, намира и приема за установено следното:

 

Подсъдимият е :

 

К.А.Б. – роден на *** ***, българин, български гражданин, живущ ***, неженен, работещ, със средно образование, неосъждан, с ЕГН-**********

 

Относно фактическата обстановка:

 

Подсъдимият К.Б. се познавал със свидетеля М.Т. от около две години, а със свидетеля И.В. от около една година. И тримата знаели един за друг, че употребяват марихуана.

На 01.02.2011г. свидетелят М.Т., свидетелят И.В., отишли да гледат състезания по борба, които традиционно се провеждали на този ден до параклиса „Свети Трифон” край Асеновград. Преди да отидат там М.Т. минал покрай дигата на канала до градския басейн в гр. Асеновград, където знаел че се крие марихуана и изпод тенекия намерил и взел марихуана за две цигари. На състезанието изпушил една цигара от взетото количество. И.В. пък бил пийнал по повод празника, полегнал върху една купчина якета, а като се събудил видял топче марихуана и си го прибрал. След това заедно с брата на М.Т. – Н. Т. и друг техен приятел – Х. Р. тръгнали да се прибират към Асеновград с автомобил „Опел Астра” с рег.№***, управляван от Н. Т..*** постъпила информация, че М.Т. държи високорисково наркотично вещество – канабис. Била сформирана група за задържане, като в състава й влизали полицейските служители свидетелите Я.Д. и Г.А.. В около 14 часа колата в която се намирали М. и Н. Т., И.В. и Х. Р. бил спрян за проверка на ул. „Г. ***. При обиските на М.Т. и И.В. била намерена марихуана съответно 0,398гр. у М. и 0,414 гр. у И., а при претърсването също бил намерен найлонов плик с марихуана и части от ръчно свити цигари. Била проведена беседа с М.Т. от свидетеля Г.А., при която М.Т. казал, че по предварителна уговорка по телефона с подсъдимия, последният му е оставил намереното у М.Т. наркотично вещество под тенекия покрай дигата на канала до градския басейн в гр. Асеновград, както и че това била практика между тях. След беседата с М.Т. полицейските служители се насочили към дома на К.Б. ***, но обвиняемия бил намерен в жилището на баба му на ул. „Ал. С.” №***. при направения обиск в преден десен джоб на панталона му бил намерен книжен пакет, съдържащ зелена листна маса, за която Б. обяснил и написал в протокола, че това е трева – марихуана, която пуши. Теглото й било 1,972гр. Било извършено претърсване и изземване в дома на К.Б. ***, където бил намерен полиетиленов плик с размери 11/6см., съдържащ суха зелена листна маса, за която Б. обяснил и написал в протокола, че е див канабис, набран от пътя Асеновград – Пловдив и не става за пушене.

Срещу И.В., Н.й и М. Т. било започнато отделно наказателно производство, което към момента на провеждане на настоящото съдебно следствие е приключило с влязло в сила съдебно решение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административни наказания, като видно от диспозитива на това решение по н.а.х.д.№370/2011г. на АсРС, тримата са признати за виновни в извършване на престъпление по чл.354а ал.5 вр. ал.3 т.1 пр.1 от НК.

ХЕ назначена в досъдебното производство, чието заключение беше прочетено, прието и приобщено към доказателствения материал след изслушване на вещото лице, установява, че марихуаната иззета при претърсването на дома на Б. е с тегло 4,345гр. и съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 4,7 тегловни процента. Иззетото вещество при обиска на Б. е марихуана с тегло 1,972гр. и съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 4,1 тегловни процента. Намереното у М.Т. ФХЕ установява, че е с тегло 0,398гр. и съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 4,0 тегловни процента.

Съгласно ПМС №23/ 1998г. за определяне цените на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, стойността на намереното в дома на Б. количество марихуана с тегло 4,345гр. и съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 4,7 тегловни процента е с цена 26,07лв., Иззетата при обиска на Б. е марихуана с тегло 1,972гр. и съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 4,1 тегловни процента е с цена11,83лв.,а на намерената у М.Т. марихуана с тегло 0,398гр. и съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 4,0 тегловни процента цената е 2,39лв.

 

Тази представа за фактическата обстановка настоящият съдебен състав си изгради въз основа на комплексната преценка на събраните в хода на съдебното следствие доказателства: частично от обясненията на подсъдимия Б., от показанията на свидетелите И.В. дадени пред настоящият съдебен състав в хода на съдебното следствие, честично от показанията на свидетеля М.Т. дадени пред настоящият съдебен състав в хода на съдебното следствие, както и от свидетелите полицейски служители Я.Д. и Г.А., протоколите за извършени процесуално-следствени действия – лични обиски, претърсване и изземване, одобрени от съдия при ПОС, веществените доказателства, ХЕ, справката за съдимост и характеристичната справка за подсъдимия, както и представените в хода на съдебното следствие трудов договор, книжка за служебния/трудовия стаж на кадрови военослужещ №012962  иззадена от МО, удостоверение изх.№3-3723/16.09.2008г. от МО за прослужено време като кадрови военослужещ., епикриза от Клиника по лицево-челюстна хирургия(стр.37 от делото), медицинско направление амбулаторен лист и решение с мотиви по н.а.х.д.№370/2011г. на АсРС.

Съдът прочете по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 от НПК показанията на свидетеля М.Т. дадени пред орган на досъдебното производство, поради противоречие в частта касаеща произхода на намереното у свидетеля количество марихуана. Пред настоящият съдебен състав в хода на настоящото съдебно производство свидетелят настоява, че с тях е посочил подсъдимия К.Б. като източник на намереното у него наркотично вещество, поради съществувал към процесния момент конфликт между тях. Съдът дава вяра на показанията на свидетеля М.Т. дадени пред него, а не на прочетените по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 от НПК показанията на свидетеля М.Т. дадени пред орган на досъдебното производство, тъй като те кореспондират с показанията на И.В., че не му е известно Б. да употребява марихуана и да разпространява, както и поради несъответствието между качеството (съдържание на активен компонент) на намереното наркотично вещество у М.Т. и у подсъдимия Б., което пък от своя страна кореспондира с обясненията на К.Б., че в деня преди инкриминираната дата двамата с М.Т. са ходили заедно да купуват марихуана от дилъри в кв. Изгрев в гр. Пловдив, като са купили от различни лица.  Съдът не установи причина поради която да не даде вяра на показанията на свидетеля И.В.. А обясненията на подсъдимия в тази част намира за достоверни и със стойностк на доказателство, а не само на защитна позиция, поради коментираното по-горе съответствие. Съдът не намери за основателен довода на държавното обвинение, че за достоверни следва да се приемат показанията на свидетеля М.Т. относно произхода на намереното у него на 01.02.2011г. количество марихуана, дадени пред органа на досъдебното производство, като съответстващи на приетото в мотивите по н.а.х.д.№370/2011г. на АсРС. В тази част ПОС счита, че мотивите на АсРС нямат обвързваща сила, тъй като произхода на предмета на престъплението на М.Т. по н.а.х.д.№370/2011г. на АсРС не представлява релевантен елемент от фактическия състав на престъплението по чл.354а ал.5 вр. ал.3 т.1 пр.1 от НК.

По делото е разпитана и бабата на подсъдимия Л. Б., които обаче съдът може да кредитира единствено досежно обстоятелството, че подсъдимият след претърпян инцидент (установен от представената епикриза (стр.37 от делото) и лечение в болница, е живял при нея – видно от протоколите за претърсване и изземване, обиск и показанията на свидетелите Д. и А., подсъдимият действително е установен там. Не се установи за достоверно твърдението на подсъдимия в обясненията му, че живеейки при баба си не е разполагал с ключ за жилището и е стоял заключен. В останалата част показанията на свидетелката Л. Б. са изключително объркани и неточни относно време и събития, поради което и съдът не ги възприема.

Заключението на ФХЕ съдът възприема като обосновано, компетентно, дадено от вещо лице с професионална специализация свързана с обекта на изследване.

Факта на държането от Б. на намереното при претърсването и изземването от дома на ул. „О. П.”  и при обиска на Б., инкриминирано по настоящото дело количество високорисково наркотично вещество се установява от показанията на свидетелите – служители на полицията, които са го намерили, както и от протокола за извършено претърсване и изземване, обиск, обяснения на подсъдимия.

Специалната цел на държането на наркотичните вещества – разпространение, както и факта на разпространение към свидетеля М.Т., ПОС обаче намира за неустановен поради недоказаност. Твърденията на държавното обвинение в тази насока, както в обвинителния акт, така и по същество се опират изключително и само на показанията на свидетеля М.Т., дадени пред органа на досъдебното производство, относно преценката на чието достоверност ПОС изложи мотивите си по-горе.

Видно от справката за съдимост на подсъдимия Б., той не е осъждан.

 

Въз основа на изложеното, съдът намери за безспорно установено от фактическа и правна страна, че подсъдимия К.Б. е извършил престъпление по чл. 354а, ал. 3 от НК като на 01.02.2011 година в гр. Асеновград, област Пловдивска, без надлежно разрешително е държал високорисково наркотично вещество – марихуана с нето тегло – 4,345 грама и съдържание на активен компонент – тетрахидроканабинол /ТХК/ - 4,7 % /тегловни/ на стойност 26.07 лева и марихуана с нето тегло – 1,972 грама и съдържание на активен компонент – тетрахидроканабинол /ТХК/ - 4,1 % /тегловни/ на стойност 11,83 лева, всичко на обща стойност 37,90 лева.

От обективна страна това се установява от коментираните по-горе доказателства.

От субективна страна от същите доказателства се установява, че това деяние е осъществено от подсъдимия с пряк умисъл. От изразеното през цялото производство по настоящото дело отношение на подсъдимия към намереното у него количство марихуана, е очевидно ясното съзнание какво е съдържанието на намереното при обиска му и при претърсването и изземването в дома на ул. „О. П.” № гр. Асеновград -  приобщено като веществено доказателство по делото. Подсъдимият е знаел и е съзнавал, че държането му е забранено от закона и че е обществено опасно. Подсъдимият е нарушил забранителни разпоредби относно държане на високорискови наркотични вещества и е увредил обществените отношения, свързани с гарантиране здравето.

 

Като намери за недоказани елементи от фактическия състав на чл.354а ал.1 от НК, а именно - изпълнително деяние разпространение към свидетеля М.Т., както и специалната цел на държането - разпространение, ПОС на основание чл.304 от НПК оправда подсъдимия по тези обвинения. С оглед на същото и преквалифицира извършеното от подсъдимия деяние като такова по чл.354а ал.3 от НК.

Съдът не възприе доводите на защитата, че предвид минималното количество марихуана намерено у подсъдимия и неговата стойност – деянието следва да се приеме за малозначително и поради това, че не е обществено опасно или неговата опасност е явно незначителна. Разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК изключва обществената опасност на деянието, което води до несъставомерност. В конкретния случай обаче деянието съвсем не може да се приеме за малозначително, тъй като застрашава и уврежда личността на подсъдимия, съзнателното държане и употреба на инкриминирания наркотик демонстрирано от подсъдимия по време на цялото наказателно производство застрашава установения с Конституцията правов ред в Република България. Защитната теза на подсъдимия, че предпочита този наркотик пред лекарствените препарати, които са му изписани и аргумента, че именно това е причината да държи и употребява марихуана би могло да се коментира единствено при индивидуализацията на наказанието, но не и при квалификацията на деянието.

Не би могло да се квалифицира деянието и като маловажен случай, тъй като вредните последици касаят здравето на подсъдимия, което не може да се приеме за незначителност на вредните последици, а конкретното деяние не представлява толкова по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от този вид, че да може да бъде квалифицирано като маловажен случай.

 

Относно вида и размера на наказанието:               

         

Като обстоятелства, смекчаващи отговорността на подсъдимия К.Б., могат да бъдат взети предвид младата му възраст, чистото му съдебно минало, здравословното му състояние, установено от представените по делото  медицински документи, трудовата му ангажираност и здрава семейна среда.

Отегчаващи отговорността на подсъдимия Б. обстоятелства по делото не се установиха.

 

При съпоставката им, ПОС намери, че смекчаващите обстоятелства са толкова многобройни и изключителни, че и най-лекото, предвидено в закона наказание (една година лишаване от свобода, съгласно чл.354а ал.3 от НК) е  несъразмерно тежко спрямо действително извършеното, поради което на основание чл.55 ал.1 т.1 от НК определи наказанието под най-ниския предел като за съответно на конкретното деяние и даващо възможност да се постигнат целите на наказанието съгласно чл.36 от НК, настоящият състав намери наказанието лишаване от свобода за срок от шест месеца. Кумулативното наказание глоба, решаващият съдебен състав счете, че не следва да се налага, тъй като не би имал целеният от чл.36 от НК ефект, поради което се приложи предвидената в закона чл.55 ал.3 от НК такава възможност.

От друга страна за осъществяване целите на наказанието и предимно за поправянето на подсъдимия Б., и преустановяването на инкриминираното му поведение съдът намели, че са налице предпоставките за прилагане на чл.66 ал.1 от НК  - подсъдимият не е осъждан, наказанието е под три години лишаване от свобода и че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи реално наказанието. Поради това на основание  чл.66 ал.1 от НК отложи изтърпяването на наложеното наказание за срок от три години.

       На основание чл.59, ал.1 от НК съдът приспадна от така наложеното на подсъдимия К.А.Б.  наказание шест месеца лишаване от свобода  периода, през който е бил задържан под стража по ЗМВР, считано от 20ч. на 01.02.2011 г. до 17ч. и 10мин. на 02.02.2011г.

          Веществените доказателства, приложени по делото – празни опаковки, съдът разпореди да се унищожат като вещи без стойност, след влизане на присъдата в сила.

            На основание чл.354а ал.6 НК съдът разпореди остатъкът от наркотичното вещество марихуана, останало неизразходвано след изготвяне на химическата  експертиза, предадено за съхранение в ЦМУ  - гр. София, отдел „МРР-НОП”, с приемо-предавателен протокол № 19900 от 24.02.2011 година, да се отнеме в полза на Държавата, след влизане на присъдата в сила.

           

В тежест на подсъдимия се възложиха направените по делото разноски в размер общо на 130 (сто и тридесет) лева.       

 

Водим от горното, съдът постанови присъдата си.

 

                                                                       

 

Председател: /П/