Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 997
Година 2021, 18.05. Град
ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІ състав
на 21.04.2021 година
в публичното заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ
ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и при
участието на прокурора КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ, като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ к. адм. дело номер 464 по описа за 2021 година и като обсъди:
Производство по чл.208 и
сл. АПК във вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН.
Постъпила е касационна жалба от С.П.Й. *** срещу
Решение №2/04.01.2021г. по АНД №5639/2020г. по описа на Районен съд – Пловдив IX-ти н. състав, с което е
потвърдено Наказателно постановление/НП/ №20-1030-004393 от 02.06.2020г.,
издадено от Началник група към ОД на МВР – Пловдив, с което на Й. е наложено
на основание чл.175а ал.1,предложение трето от Закона за движението по пътищата/ЗДвП/
административно наказание „Глоба“ в размер на 3 000 лева и „Лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца за извършено от него нарушение на
чл.104б т.2 ЗДвП.
Жалбоподателят счита, че така постановеното решение
от състав на Районния Съд е незаконосъобразно, като излага доводи за наличие на
нарушаване на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуални
правила, поради което моли същото да бъде отменено, като вместо това се
постанови отмяна на НП.
Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР -
Пловдив счита жалбаТа за неоснователна и настоява за оставяне в сила на
обжалваното съдебно решение. Претендира разноски.
Представителят на Окръжна Прокуратура – Пловдив
застъпва становище за неоснователност на касационната жалба.
Пловдивският административен Съд – двадесет и
първи състав, след като разгледа по отделно и съвкупност наведените с жалбата
касационни осно-вания, намира за установено следното.
За да обоснове крайния си извод за
законосъобразност на атакуваното НП, състав на Районния съд е приел, че, от
една страна, по несъмнен начин и с безспорни доказателства се установява
извършване от страна на Й. на вмененито му нарушени на ЗДвП, а, от друга, че
наложените му наказания съответстват на осъществената от него противоправна
дейност, както и, че не са налице допуснати нарушения на съществени процесуалните
правила от административно – наказващия орган.
Настоящият
касационен състав намира, че оспореното решение следва да се
отмени, поради следните причини.
В казуса вмененото за извършено от страна на
наказаното лице нарушение е, че същият нарушава забраната да използва
пътищата, отворени за обществено ползване, за
други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение
– за превоз на хора и товари/чл.104б т.2 ЗДвП/, а като описание е посочено, че Й. преднамерено извел
извън контрол, чрез презавиване, до загуба на сцепление предните гуми на
управлявания от него лек автомобил, при завой наляво на посоченото кръстовище в
гр.Пловдив.
В тази връзка така вмененото поведение не води до обективното му подвеждане
в хипотезата на чл.104б т.2 ЗДвП.
Това е така, защото според този състав на касационната инстанция
изискването на закона е „използване….за други цели….освен за превоз…“, което
изразява изискване за едно несъмнено установяване на този факт, който следва
де е и ясно изразен.
В случая и в АУАН, а и в НП(а и в други НП, издавани
за нарушение на посочения чл.104б т.2 ЗДвП на същата Дирекция) се установява напрактика едно бланкетно посочване на изрази като „извеждане
извън контрол, чрез презавиване, до загуба на сцепление…“, а самото фактическо
описание е твърде общо.
В дадения казус в НП нарушението е описано като „ …рязко завива наляво
посока гр.Пазарджик…“.
Как с посоченото „рязко“(неясно всъщност колко
рязко) завиване се извежда автомобила извън контрол и въобще до какво състояние
на извънконтрол се е достигнало като краен резултат от посочената маневра не
става ясно, защото не е посочено нито в акта, нито в постановлението.
В тази връзка РС е дал примери за случаи на „дрифт“(което понятие не е законово дефинирано) като е посочил три решение на три административна съда в страната.
В тази връзка именно следва да се сподели, че с оглед съществуването на
този състав на нарушение от около четири години, то и практиката не е така
обилна.
На първо място е посочено решението на Адм. съд – Плевен, в чиито мотиви
четем, че нарушението се е изразило в „…при навлизане в
кръстовище на десен завой умишлено форсира двигателя на автомобила, занася
задната му част, като преминава
последователно от неговата дясна лента в тази за насрещното движение и обратно“.
В другото решение на Адм. Съд – Шумен се сочи, че деянието е „нарушавайки
пътната маркировка М-2, направил два
кръга през четирите ленти за движение от ляво на дясно и обратно и
продължил движението си в посока пл. "България".
По отношение решението на Адм. – Добрич, то следва да се посочи, че то не
касае хипотеза на т.2, а на т.1 на чл.104б ЗДвП, тъй като касае участие в нерегламентирано
състезание(т.е. в „гонка“).
Или от посочените примери става ясно каква е мярата(разбирането) на другите административни съдилища за изискуемото се
„използване“ не за посочените в ЗДвП цели и какво поведение удовлетворява
състава на нарушението.
В нашия случай обаче имаме вменено едно „…рязко завиване на ляво…“ и нищо
друго, последвано от бланкетен израз за извеждане извън контрол на автомобила,
загуба на сцепление на предните гуми, но не се сочи какво е последвало от това.
Или ако е имало последица от това е следвало да се посочи, а тъй като не е
вписана такава(както са посочили контролните органи в другите два, споменати по-горе,
казуса на други дирекции на МВР), следва да се приеме,
че не е и настъпила.
Няма как за само „рязкото завиване наляво“ да се подведе под състава на
чл.104б т.2 ЗДвП, предвиждащ кумулативните определени по размер наказания от
3 000 лева глоба и 12 месеца лишаване от право на управление на МПС.
Всъщност от разпита на очевидеца св.М. в о.с.з. на 12.11.2020г. пред РС, се
установява, че след завоя наляво автомобилът, управляван от Й. е тръгнал да се
надбягва с друг неустановен автомобил по правата на бул. „България“, докато
бъде спрян от М.(служител на 03 РУП – Пловдив).
Факт е обаче, че впоследствие извиканите служители на сектор „ПП“ при ОД на
МВР – Пловдив не са възприели от колегите си точно и най-вече пълно
фактическата обстановка по случая, респ. общо и бланкетно са посочели само част
от видяното от техните колеги, респ. не са вменили и не са описали цитираното
в показанията на св.М. участие в „надбягване“ на управлявания от Й. автомобил,
което обаче е вече друг състав на нарушение(по т.1 на чл.104б ЗДвП).
Или може да се обобщи, че в казуса описаното
еднократно действие, не може да се приеме, че осъществява състава на чл.104б
т.2 ЗДвП, а по-скоро става въпрос за друго нарушение, каквото обаче не е
вменено на лицето.
При това
положение на нещата касационната жалба се явява основателна, което пък
обосновава и изводите на настоящия състав – за незаконосъобразност на решението
на първостепенния Съд.
С оглед на изложеното налице са касационните
основания по чл.348 ал.1, т.1 и т.2 НПК, а атакуваното решение на Районния Съд
следва да се отмени и вместо него се постанови отмяна на издаденото срещу Й.
НП.
Ето защо и поради мотивите, изложени по – горе
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХХІ състав :
Р Е
Ш И
ОТМЕНЯ Решение №2/04.01.2021г. по АНД №5639/2020г. по
описа на Районен съд – Пловдив IX-ти н. състав, с което е потвърдено Наказателно
постановление/НП/ №20-1030-004393 от 02.06.2020г., издадено от Началник група
към ОД на МВР – Пловдив, с което на С.П.Й. *** е наложено на основание чл.175а
ал.1,предложение трето от Закона за движението по пътищата/ЗДвП/
административно наказание „Глоба“ в размер на 3 000 лева и „Лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца за извършено от него нарушение на
чл.104б т.2 ЗДвП, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление/НП/
№20-1030-004393 от 02.06. 2020г., издадено от Началник група към ОД на МВР –
Пловдив, с което на С.П.Й. *** е наложено на основание чл.175а
ал.1,предложение трето от Закона за движението по пътищата/ЗДвП/
административно наказание „Глоба“ в размер на 3 000 лева и „Лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца за извършено от него нарушение
на чл.104б т.2 ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО
НЕ подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : /П/
ЧЛЕНОВЕ : 1. /П/
2. /П/