РЕШЕНИЕ
№ 43
гр. гр.Мадан , 08.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на седми септември, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Володя Янк. Янков
при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова
като разгледа докладваното от Володя Янк. Янков Административно
наказателно дело № 20215430200114 по описа за 2021 година
И за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, вр. чл.72, ал.4 от ЗМВР.
Образувано е по жалба от К. М. В., ЕГН ********** и с адрес с. В. д., общ. Н.,
обл. С., чрез адв. К.М. от СЗАК, против Заповед за задържане на лице по чл.72, ал.1, т.2 от
ЗМВР, с № ***г., издадена от мл. инспектор. Е. М. К., старши полицай при РУ Мадан към
ОДМВР - Смолян.
В жалбата са наведени са доводи, че обжалваната заповед е неправилна и
незаконосъобразна, а осъщественото полицейски задържане – незаконно. Изложени са
съображения, че е налице грубо нарушение на изискването за форма по чл.59, ал.2, т.4 от
АПК, поради това, че в заповедта не са посочени фактически и правни основания за нейното
издаване. Наведен е довод, че с посочените пороци е накърнено правото на защита на
жалбоподателя, както и че липсата на обоснованост на акта, изложени основания за
задържане, води до неговата незаконосъобразност и е несъвместима с принципа за защита на
индивида от произвол, залегнал в чл.5 КЗПЧОС. Изложени са подробни съображения за
липсата на посочените в обжалваната заповед основания за задържане по чл.72, ал.1, т.2 от
ЗМВР. Наведен е довод, че задържането е в разрез с принципа за съразмерност,
прокламиран в АПК. Иска се съдът да отмени заповедта, като незаконосъобразна и да обяви
процесното задържане за незаконно.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адв. адв. М. от АК
Стара Загора, който излага подробни съображения в подкрепа на наведените в жалбата
доводи. Поддържа наведените доводи за незаконосъобразност поради липса на
задължителни реквизити и нечетливост. Моли да бъде отменена, като незаконосъобразна.
Жалбоподателят поддържа изложените от пълномощника доводи.
Ответникът по жалбата, чрез главен юрисконсулт Б., изразява становище за
неоснователност на жалбата. Посочва, че същата съдържала всички изискуеми по закон
реквизити и била подписана от лицето, били спазени правата на жалбоподателя. Моли
1
заповедта за задържане да бъде потвърдена.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намери за
установено следното:
Със Заповед за задържане на лице с рег. № *** год., издадена от мл.
инспектор. Е. М. К., старши полицай при РУ Мадан към ОДМВР – Смолян е, бил задържан
К. М. В., ЕГН ********** и с адрес с. В. д., общ. Н., обл. С. на основание чл. 72, ал. 1, т. 2
от ЗМВР, поради това, че след надлежно предупреждение пречи на полицейски орган да
изпълни задълженията си и невъзможност да се установи самоличността му. Заповедта за
задържане е връчена лично на задържаното лице, което е отказало да яподпише. При
задържането жалбоподателят е бил запознат с правата си и не е направил искания, извършен
е личен обиск на лицето, при който са намерени лични вещи, подробно описани в протокол
от 26.08.2021 г.
Жалбоподателят К. М. В., ЕГН ********** и с адрес с. В. д., общ. Н., обл. С. е
освободен на 26.08.2021 г., в 19, 55 часа, като са му върнати и намерените при обиска вещи.
При така установеното съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и от процесуално-легитмирано лице, имащо правен
интерес от обжалване на процесната заповед.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Заповедта за задържане е издадена от компетентен орган мл. инспектор. Е. М.
К., старши полицай при РУ Мадан към ОДМВР – Смолян.
Основателен е наведения в жалбата довод, че заповедта за задържане не
съдържа всички предвидени в разпоредбата на чл.72, ал.2 от ЗМВР реквизити, поради което
не са спазени законоустановените изисквания за форма, както и е накърнено правото на
защита на задържаното лице.
Съгласно чл.72, ал.2, т.2 от ЗМВР Заповедта за задържане следва да съдържа
описание на фактическите и правни рамки на задържането.
В процесния случай в обжалваната заповед са посочени правните основания за
извършеното задържане – чл.72, ал.1, т.2 от ЗМВР. Съгласно посочените разпоредби,
полицейските органи могат да задържат лице, което след надлежно предупреждение
съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба – т. 2, и при
невъзможност да се установи самоличността му в случаите и по начините, посочени в чл.70,
т.4.
В частта и обаче относно фактическото описание на основанието за
задържане, заповедта е немотивирана и не отговаря на заложените в закона критерии.
Налице е бланкетно изписване на формулираното в чл.72, ал.1, т.2 ЗМВР основание за
задържане - пречи на полицейски орган да изпълни задължението си. Липсват посочени
каквито и да било факти, които да запълнят състава на цитираната правна норма –
изпълнението на какво задължение, на кой полицейски орган, съзнателно е попречил
жалбоподателя.
В заповедта липсва надлежно описание и на фактическите основания за
задържане по чл.72, ал.1, т.4 ЗМВР.
Съгласно разпоредбата на чл.70, ал.1 ЗМВР полицейските органи могат да
извършват проверки за установяване самоличността на лице: 1. за което има данни, че е
извършило престъпление или друго нарушение на обществения ред; 2. когато това е
необходимо за разкриване или разследване на престъпления и при образувано
административнонаказателно производство; 3. при осъществяване на контрол по
редовността на документите за самоличност и пребиваване в страната; 4. на контролен
пункт, организиран от полицейските органи; 5. по искане на друг държавен орган за
2
оказване на съдействие при условия и по ред, предвидени в закон.
В ал.2 на същата разпоредба е предвидено, че установяването на
самоличността се извършва чрез представяне на документ за самоличност на лицето,
сведения на граждани с установена самоличност, които познават лицето, или по друг начин,
годен за събиране на достоверни данни.
В процесния случай при посочване фактическото основание за задържане на
лицето не са изложени каквито и да било конкретни факти относно това какво е наложило
задържането на лицето за установяване на самоличността му – някоя от хипотезите на чл.70,
ал.1 от ЗМВР, както и факти относно невъзможност самоличността му да бъде установена
съобразно способите по чл.70, ал.2 ЗМВР, което да налага неговото задържане за срок от 24
часа за идентификацията му.
Поради непосочването на конкретни данни, обосноваващи прилагането на
принудителната административна мярка по чл.72, ал.1, т.2 от ЗМВР, оспорената заповед е
постановена в нарушение на нормативно регламентираните изисквания за съдържанието на
акта по чл.74, ал. 2, т. 2 ЗМВР, представляващо съществено процесуално нарушение,
накърнило правото на защита на задържания. Не на последно място следва да бъде
посочено, че видно от представения екземпляр от заповедта, връчен на задържаното лице и
жалбоподателят е бил в невъзможност да се запознае с фактическите и правни основания за
задържането му, с което е накърнено правото му на защита.
Липсата на описание на фактическите и правни рамки на задържането
представлява порок в заповедта за задържане като административен акт по чл.146, т.2 от
АПК – неспазена форма, което води до нейната незаконосъобразност.
Липсата на посочените реквизити води до невъзможност за проверка от съда
на съответствието на обжалваната заповед с материалния закон – дали към момента на
издаване на заповедта са били налице вписаните основания за задържане по чл.72, ал.1, т.2
от ЗМВР. Посочената липса е недопустимо да бъде запълвана чрез анализ на събрани по
делото доказателства и доказателствени средства. Само за пълнота на изложението следва да
бъде посочено, че конкретни данни за пречене от страна на жалбоподателя на полицейски
орган да изпълни свое задължение, както и за невъзможност за установяване самоличността
на жалбоподателя посредством способите, предвидени в чл.70, ал.2 ЗМВР, които да
представляват основание за задържането му по чл.72, ал.1, т.2 от ЗМВР, не се установяват
и от материалите, приложени по преписката от административния орган.
Поради изложените доводи, обжалваната заповед следва да бъде отменена,
като незаконосъобразна.
При този изход на делото, на осн. чл.143 от АПК направените от
жалбоподателя разноски в общ размер на 600 лева, съобразно представения Договор за
праван защита и съдействиесписък на разноските, следва да се възстановят от бюджета на
юридическото лице, чийто административен орган е издал обжалваната заповед - в случая
ОДМВР - Смолян.
По изложените съображение съдът:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице рег. № *** год., 11.00 ч. на мл.
инспектор. Е. М. К., старши полицай при РУ Мадан към ОДМВР – Смолян, с която е
задържан на основание чл.72, ал.1, т. 2 и т. 4 ЗМВР за срок от 24 часа К. М. В., ЕГН
********** и с адрес с. В. д., общ. Н., обл. С..
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Смолян
да заплати на К. М. В., ЕГН ********** и с адрес с. В. д., общ. Н., обл. С., сумата от 600
лева, представляващи направените в производството разноски.
3
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд Смолян в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
4