В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски апелативен съд, търговско отделение, трети състав,

Председател: Красимир Коларов

Членове: Георги Чамбов

Емил Митев

Секретар: Златка Стойчева

в съдебно заседание на 22 юли 2020 г.

разгледа докладваното от К. Коларов

търговско дело номер 265 по описа за 2020 година

и за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Обжалвано е Решение № 19 от 15.01.2020 г., постановено от Пловдивския окръжен съд по т. д. № 868/2018 г., с което съдът е решил следното:

„ОСЪЖДА З.„Б.“ АД, ЕИК ***, да заплати на М.И.Х., ЕГН **********, сумата 35 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от причинените му телесни повреди /травма на дебелото черво, без открита рана в корема; счупване на долната челюст двустранно; контузия на лявата ръка; контузия на главата; мозъчно сътресение/, в резултат на ПТП на 03.06.2018 г., виновно причинено от К.Х.Х., ЕГН ********** – водач на застрахован при ответника лек автомобил ***с рег. № ***, ведно със законна лихва върху сумата, считано от 01.08.2018 г. до окончателното изплащане.

Отхвърля иска за разликата над 35 000 лева до пълния предявен размер от 45 000 лева.

ОСЪЖДА З.„Б.“ АД, ЕИК ***, да заплати на „А.д.В. и Б.“, ЕИК ***, сумата 1 896 лева – адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от иска.

ОСЪЖДА З.„Б.“ АД, ЕИК ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – гр. Пловдив сумата 750,00 лева – разноски за вещи лица, както и сумата 1 400,00 лева – държавна такса върху уважения размер на иска.

ОСЪЖДА М.И.Х., ЕГН **********, да заплати на З.„Б.“ АД, ЕИК ***, направените по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 588,89 лева, от които: 533,33 лева – възнаграждение за адвокат и 55,56 лева – депозит за вещи лица“.

В частта му, относно присъденото обезщетение в размер на сумата 30 000 лева и в съответната част за разноските, това решение се обжалва от З. „Б.и.“ АД, с подробни съображения за неговата неправилност.

Ответникът по жалбата е на мнение, че жалбата е неоснователна.

Апелативният съд прецени данните по делото и като съобрази становищата на страните, съобразно правомощията по чл. 269 ГПК прие:

Единствените спорни въпроси по делото понастоящем са:

- първо, за размера на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди дължими от застрахователя З. „Б.и.“ АД по предявения пряк иск по чл. 432, ал. 1 КЗ и

- второ, дали въобще или доколко с поведението си на пътя ищецът е допринесъл (чл. 51, ал. 2 ЗЗД) за настъпилите при катастрофата негови увреждания.

1. Приетото по делото заключение по медицинската експертиза на вещото лице д-р В.Х.(л. 100 и сл.) е категорично: ищецът е получил пълно счупване на долна челюст, двустранно, поставени са му външни фисксиращи устройства (шини), проведена е медикаментозна терапия, имал е затруднения в говора и храненетоза периода на лбечението, което е продължило около 30 дни, допълнително още около 7 до 10 дни за постепенно възвръщане на функциите на долната челюст, след дефиксирането. Вещото лице е констатирало вродена ортодонтска аномалия на челюстите, но въпросът, как претърпеният при катастрофата удар се е отразил на тази аномалия, е бил подробно разгледан в приетото по делото допълнително заключение на вещото лице д-р Г.Х.(л. 140 и сл.). Според тази неоспорена в процеса и много по-подробна експертиза, ищецът:

- със сигурност е чувствал болка след травмата и непосредствено след извършване на оперативното лечение;

- имал е затруднение в говора и храненето докато е траела междучелюстната фиксация и в ранния период след това;

- от направените образни изследвания се установява скъсяване на левия възходящ клон на долната челюст с около 7-8 мм в резултат на получената травма, което на свой ред кореспондира с настоящите оплаквания – болка и несигурност при отхапване на твърди храни, болка пред лявото ухо, пукащи и щракащи звуци в областта на долночелюстните стави;

- 31 и 41 зъби са с гингивална рецесия и това е възможно да е вследствие на приключилото лечение.

Относно получената при удара травма на дебелото черво, приетото по делото заключение на вещото лице д-р М.Б.(л. 149 и сл.) е също категорично: освен счупването на долната челюст, при катастрофата ищецът е претърпял и травма на дебело черво без открита рана в корема, която му е причинила „умерени по сила и интензитет болки и страдания“.

Същите обективни данни, установени от медицинските експертизи, се съдържат и в показанията на разпитаната в съдебното заседание от 18.04.2019 г. (л. 81 и сл.) майка на ищеца – свидетелката А.А., която непосредствено е била до сина си в първите часове на болничното лечение след травмата и лично тя се е грижила за него в много тежкия период на възстановяването. Описала е чисто физическите му страдания и емоционалните травми, които момчето е претърпяло, след като травмата се е отразила дори на начина му на говор. Като преценява нейните показания във връзка с фактите, установени от двете медицински експертизи, Апелативният съд дава вяра на тази свидетелка и не трябва да се мисли, че евентуалната заинтересованост на свидетел по смисъла на чл. 172 ГПК е – сама по себе си – необорим признак за недостоверност на неговите показания, подобен подход към преценката на събраните в процеса доказателства поставя по-скоро емоционални, но рационално неоправдани пречки към разкриването на истината (чл. 10 ГПК) и затова би бил не само необосновано предубеден, но и процесуално недопустим.

При това положение преценката на настоящата инстанция е, че посоченото от окръжния съд парично обезщетение в размер на сумата 35 000 лева, дължимо в настоящото производството по чл. 432, ал. 1 КЗ, като предвидена и допустима от закона компенсация на подлежащите на репариране и доказани от ищеца негови неимуществени вреди, е било определено правилно.

2. Поддържаното от жалбоподателя възражение за намаляване на дължимото обезщетение поради допринасянето на увредения ищец за настъпването на собствените му вреди (чл. 51, ал. 2 ЗЗД), се основава на фактическото твърдение за непоставянето от пострадалия М.Х. – като пътник в катастрофиралия автомобил – на предпазен колан.

Възражението е недоказано. Автомобилът е бил с десен волан, а пострадалият Х. е бил пътник на лявата предна седалка. Според неоспореното от никоя от страните заключение по приетата в процеса автотехническа експертиза на вещото лице инж. С.М.(л. 87 и сл.), „когато няма поставен предпазен колан, най-често се стига до удар на главата в предното стъкло, удар на краката в долната част на таблото, гърдите в горната част на таблото“, защото „когато има предпазен колан, тялото се спира от колана и главата не достига до предното стъкло“. Както се вижда от схемата към извършения на място Констативен протокол за ПТП (л. 61), катастрофиралият автомобил се е отклонил на дясно и ударът е бил в предната му лява част. При това положение – според вещото лице инж. М.– „При първоначалния удар не би следвало да се отклони главата, напротив, тя трябва да се отклони в посока навътре, защото автомобилът ще се завърти по посока на часовниковата стрелка и тялото, изоставайки, би се отклонило навътре. Но след това завъртане започва спиране на автомобила, обикновено задните гуми се повдигат, когато паднат и започне автомобилът да намалява скоростта си, завъртайки се, тогава може тялото, защото то изостава в своето движение, тогава може да настъпи удар, теоретично във вътрешната част на купето от ляво“ – вж. подробните разяснения на вещото лице, дадени в съдебното заседание от 30.05.2019 г. (л. 104 и сл.). При тези наистина теоретични постановки, но и при ясните показания на свидетелката А.А., че увреждането на сина и е било „от лявата страна“, при липса на каквито и да било прорезни рани или дори травми в горната част на главата на пострадалия, които евентуално биха настъпили от удар в предното стъкло и най-вече, при липса на каквито и да било доказателства, които да обосноват дори и съмнение за последици, настъпили от непоставянето на предпазния колан, възражението на жалбоподателя по чл. 51, ал. 2 ЗЗД – като обусловено само от твърдения, но не и от установени в процеса факти – не е могло да бъде уважено (чл. 154, ал. 1 ГПК).

Заключението е, че – в обжалваните му части – решението на Пловдивския окръжен съд е правилен и законосъобразен отговор на поставения по делото спор и на осн. чл. 271, ал. 1 ГПК, ще следва да се потвърди, със съответното препращане (чл. 272 ГПК) и към подробните мотиви на окръжния съд.

3. Разноските.

При защитаван в настоящата въззивна инстанция интерес на ответника по жалбата в размер на сумата 30 000 лева, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 38, ал. 2 ЗА и чл. 7, ал. 2, т. 4 и § 2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в полза на „А.д.В. и Б.“ ще следва да се присъди адвокатско възнаграждение, в размер на сумата 1 716 лева с включен ДДС.

Ето защо Пловдивският апелативен съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 19 от 15.01.2020 г., постановено от Пловдивския окръжен съд по т. д. № 868/2018 г., в частта му, с която съдът е постановил следното:

„ОСЪЖДА З.„Б.“ АД, ЕИК ***, да заплати на М.И.Х., ЕГН **********, сумата 30 000 (тридесет хиляди) лева, представляваща „обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от причинените му телесни повреди /травма на дебелото черво, без открита рана в корема; счупване на долната челюст двустранно; контузия на лявата ръка; контузия на главата; мозъчно сътресение/, в резултат на ПТП на 03.06.2018 г., виновно причинено от К.Х.Х., ЕГН ********** – водач на застрахован при ответника лек автомобил ***с рег. № ***, ведно със законна лихва върху сумата, считано от 01.08.2018 г. до окончателното изплащане.

В останалата му част – като необжалвано – Решение № 19 от 15.01.2020 г., постановено от Пловдивския окръжен съд по т. д. № 868/2018 г., е влязло в сила.

ОСЪЖДА З.„Б.“ АД, ЕИК ***, да заплати на „А.д.В. и Б.“, ЕИК ***, адвокатско възнаграждение в размер на сумата 1 716 (хиляда седемстотин и шестнадесет) лева с включен ДДС.

Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд, в едномесечен срок от връчването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Номер на акта:	221
Дата:	27 юли 2020 г.
Съдия:	Красимир Костов Коларов

Дело:	20205001000265
Тип на делото:	Въззивно търговско дело
Дата на образуване:	15 юни 2020 г.

Решение по дело №265/2020 на Апелативен съд - Пловдив

Съдържание на акта

В ИМЕТО НА НАРОДА