МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №260023 от 05.03.2021г
ПО НОХД № 509/2021г. по описа на
ПОС
Срещу
подсъдимия П.К.У. е внесен обвинителен акт от Окръжна прокуратура
Пловдив за извършено престъпление, по чл. 304а, вр.
чл.304, ал.1 от НК, за това, че на 02.03.2021 г. в гр. П., обл.Пловдив е
дал подкуп - пари на стойност 100 лева на длъжностно лице - полицейски орган -
младши автоконтрольор група ОП при РУ Първомай - ОДМВР гр.Пловдив, за да не
извърши действия по служба - да не извърши проверка с техническо средство
„Дрегер Алкотест 7510“ с фабр.№ ARBA- 0058 и да не състави Акт
за установяване на административно нарушение за нарушение на чл.5 ал.З т.1 пр.1
от Закона за движението по пътищата.
Съдебното
производството е протекло по диференцираната процедура на гл.27 с провеждане на
съкратено съдебно следствие по реда на
чл.371, т.2 от НПК, в хода на което подс.У. признава всички факти от
обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират
доказателства за същите, като се отказва от разглеждане на делото по общ ред.
В хода на съдебните прения прокурорът излага доводи за доказаност на
обвинението, като акцентира на актуалната съдебна практика, определяща деянието
като опит и моли произнасяне на съда в този смисъл. Изтъкват се чистото съдебно
минало на подсъдимия, но като негативна характеристика се посочва обстоятелството
за наложено спрямо него административно наказание за извършено престъпление
по-рано. Иска се наказанието на подсъдимия да бъде определено по реда на чл.54
от НК, като бъдат отчетени смекчаващите вината обстоятелства и техния
значителен превес. Предлага се наказанието „Лишаване от свобода“ да се определи
в размер на шест месеца, след което да
се приложи редукцията по чл.58а от НК, като този размер бъде намален с 1/3 и
изпълнението му бъде отложено с изпитателен срок от 3 години, на основание
чл.66, ал.1 от НК. Предлага се наказанието „Глоба“ да бъде определено в
минимален размер.
От страна
на защитата се изтъкват смекчаващи вината обстоятелства и се иска определяне на
по–леко наказание, а именно четири месеца лишаване от свобода.
Подс.У. в последната си дума поддържа
становището на защитника си.
Съдът, въз основа на събраните и приложени по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед нормата на чл.373, ал.2 от НПК, намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА:
Подсъдимият П.К.У. е роден на *** ***, живущ ***,
българин, български гражданин, със завършено висше образование, неженен,
работещ като супервайзър в търговско дружество „Е. и.“ ЕООД гр.С., неосъждан, освобождаван
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на
чл.78а от НК, ЕГН **********
На 02.03.2021 г. подс. У. се намирал в гр.П.,
обл.Пловдивска, като прекарал вечерта в компанията на свои приятели в заведение
за обществено хранене „П. С.“. Там подсъдимият консумирал алкохол - уиски в
неустановено количество. Около 23.15 часа подс.У. напуснал заведението, като
решил да се прибере до хотел „Ф.“ в гр.П., където пребивавал. По същото време в
района на горепосоченото заведение в близост до кръстовище, образувано между
улиците „К. Б. *“ и „Ц. И. А. **“ в гр.П., обл.Пловдив се намирали полицейски
служители от РУ на МВР гр.П. - свидетелите А.М. и Т.Х.. Двамата полицейски
служители работели на смяна за времето от 20.00 часа на 02.03.2021 г. до 08.00
часа на 03.03.2021 г. Полицейският служител Т.Х. бил на длъжност младши
автоконтрольор група „ОП" при РУ на МВР гр.П.. Полицейските служители
изпълнявали задачи, свързани с контрол на движението по пътищата, превенция и
санкциониране на административни нарушения, извършвани от водачи на МПС по
Закона за движението по пътищата.
След като напуснал заведението на посочената дата и
час подс.У. тръгнал да се прибира, управлявайки
ползван от него лек автомобил „БМВ 530“ с рег.№ ******** . Подс.У. потеглил с
автомобила и преминал покрай полицейските служители М. и Х.. Свидетелите решили
да проверят водача на преминаващия покрай тях лек автомобил, като свид. Х.
подал сигнал с полицейска „стоп“-палка на подсъдимия да спре лекия автомобил. Подс.У.
преминал покрай полицаите, като ускорил движението насочвайки се към хотел „Ф.“. Полицейските
служители М. и Х. последвали със служебния си лек автомобил подс.У., като го
настигнали в близост до хотела.
Служебният автомобил на полицейските служители, „Киа
Сийд“ с рег.№ ********, бил снабден с камера, поставена в задната част на
автомобила, която камера обхващала периметъра назад зад превозното средство.
Камерата била с № „03“ и била поставена в служебния полицейски автомобил като
част от полицейската система „Видеонаблюдение на пътен контрол“. На 02.03.2021
г. за времето на процесния инцидент, вкл. от 23.20 часа до 23.50 часа, камерата
била в работен режим, включена на видеозапис.
След като полицаите
настигнали подсъдимия те спрели служебния си автомобил пред автомобила на подс.У.,
а от своя страна подсъдимия слязъл от лекия автомобил „БМВ 530“ и го заключил. Свид.
Х. се представил на подс.У. като полицейски служител и поискал за проверка
личните документи на У., както и документите на управлявания от него лек
автомобил. Полицейският служител Х., отишъл до задната част на полицейския
автомобил „Киа Сийд“ с рег.№ ********, като отворил багажната врата на
превозното средство. Върху кората на багажника полицаите държали техническо
средство „Дрегер Алкотест 7510“ с фабр.№ ARBA-0058, като свид.Х., в хода на проверката на водача У., смятал да го изпробва със
същото техническо средство за наличие или липса на алкохол в издишания от него
въздух. Полицейските служители установили самоличността на подс.У., както и
обстоятелствата, че същият е правоспособен водач на МПС, а наред с това и
изрядността на документацията на управлявания от него автомобил. Свид. Х.
уведомил водача У., че същият подлежи на проверка и ще бъде изпробван с
описаното по-горе техническо средство за алкохол. Полицейският служител извадил
техническото средство и го включил, като в този момент подс.У. му казал, че не
е спрял по-рано на полицейския сигнал, защото същата вечер е употребил алкохол.
Подс. У. попитал свид.Х. „...дали можем да измислим нещо...“, на което полицаят
отвърнал, че проверката за алкохол в случая е неизбежна. Подс.У. предложил да
почерпи полицаите, но получил отказ. Подс.Х. повторно уведомил водача У., че ще
го тества за алкохол посредством техническо средство. Около 23.25 часа подс.У.
се намирал заедно с двамата полицейски служители зад служебния автомобил на
полицаите „Киа Сийд“ с рег.№ ********, като багажната врата на автомобила била
в отворено положение, а видеокамерата била в режим на запис. Подс. У. държал в
левия джоб на панталона си 2 банкноти по 50 лв., а именно банкнота със сериен №
БЗ 6577106 и банкнота със сериен № БУ 7333451 - пари на стойност 100 лв. Подс.У.
решил да подкупи проверяващия го полицейски служител Х., за да предотврати
извършването на проверка за наличие на алкохол в издишания от него въздух,
както и евентуалното му санкциониране по реда на Закона за движението по
пътищата с оглед обстоятелството, че преди проверката управлявал лек автомобил
„БМВ 530“ с рег.№ ******** след употреба на алкохол. Подс. У. пъхнал лявата си
ръка в левия джоб на панталона си, извадил гореописаните два броя банкноти по
50 лв., навел се към багажника на полицейския автомобил през отворената багажна
врата и пуснал парите в багажното отделение на служебния автомобил. Подсъдимият
се обърнал към свид.Х. и му казал „Ето, да не ме тествате за алкохол“.
Действията на подс.У. били записани от полицейската камера в автомобила.
Полицейските служители Х. и М. разпоредили на П.У. да
остане на място, като преустанови всякакви действия, след което запазили
местопроизшествието. Докладвали за инцидента ОДЧ при РУ на МВР гр.П.. На място
бил изпратен автопатрул с полицейски служители, както и разследващ полицай. По
случая започнало разследване по настоящото бързо производство чрез оглед на
местопроизшествието. Междувременно в 23.29 часа св.Х. тествал подс.П.У. с
горепосоченото техническо средство за наличие на алкохол в издишания от него
въздух, като уредът отчел наличие на алкохол с концентрация 0,7 промила.
Впоследствие на подс.У. били съставени и издадени актове за установяване на
административни нарушения по ЗДвП, а именно АУАН серия GA № 349044 от 03.03.2021 г. за нарушение на чл.5 ал.3, т.1 пр.1 от ЗДвП -
управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 промила, както и
АУАН серия GA № 349045 от 03.03.2021 г. за нарушение по чл.183 от ЗДвП - неспиране на посоченото от контролния орган място при сигнал за
извършване на проверка.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Описаната фактическа обстановка се
установява по несъмнен и категоричен начин от събраните доказателства в досъдебното
производство, ползвани от съда по реда на чл.372, ал.4 от НПК. Това са
показанията на свидетелите Т.Х. и А.М., обясненията на подс.П.У., депозирани
още на досъдебното производство, двете банкноти с номинал 50 лева, със сериен номер БЗ 6577106 и сериен БУ 7333451, представляващи веществени доказателства, приобщени
чрез оглед на местопроизшествие, както и изготвените в хода на същия фотоснимки.
За установяване на фактическата обстановка способства и видеозаписа от
камерата, с която е бил оборудван служебния автомобил, чието съдържание е
описано в протокол за оглед на ВД. Значение
за установяване на обективната истина по делото имат и приобщените писмени
доказателства- съставеният от свид.Х. акт за установяване
на административно нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП серия GА № 349044, акт за установяване на
административно нарушение на чл.103 от ЗДвП серия GА №
349045, предоставени от ОДМВР документи относно
служебното положение и график на работни смени на свид.Х., справка за отчетена
стойност на алкохол от апарат Дрегер Алкотест, характеристична справка на
подсъдимия и справка за неговата съдимост.
От показанията на
свидетелите Х. и М., се установява времето и мястото на извършване на
престъплението, самоличността на водача, който е бил спрян за проверка, поради
извършено от него нарушение на правила за движение по пътищата. Показанията на
тези свидетели са източник на преки и първични доказателства относно действията,
извършени от подс.У.. От тях се установява, че подс.У. е дал парична сума на свид.Х.
за да не извърши полицейския служител проверката, възложена му по служба. Парите
на обща стойност 100лв били оставени пред свид.Х. в багажното отделение на
служебния автомобил, като подсъдимият казал за какво точно дава тези пари. От показанията
на тези свидетели се установява цялата поредица от събития, описана във
фактическата обстановка. Показанията на тези свидетели се потвърждават и от
обясненията, дадени от подс.У. на досъдебното производство.
От посочените доказателствени
източници се установява, че подс.У. е извършил нарушение на правилата за
движение по пътищата, поради което дал парична сума, открита на
местопроизшествието, за да мотивира полицейския служител Х. да не извърши
възложеното му по служба действие- да провери водачът на автомобила за употреба
на алкохол и да констатира извършеното административно нарушение. От съставения
административен акт се установява времето и мястото на конкретното административно
нарушение, извършено от подсъдимия, установяването и санкционирането на което,
той е желаел да избегне чрез даване на парична сума. Действията на подсъдимият
са били последователно отразени и на видеозаписа от служебната камера, чието
съдържание е описано в съставения протокол за оглед на ВД.
От приложените
документи, предоставени от ОДМВР Пловдив, се установява заеманото от свид.Х. служебно положение- младши
автоконтрольор към РУ на МВР П.. Качеството полицейски орган, притежавано от
свид. Х., се установява от акта за встъпване в длъжност, от който е видно каква
длъжност заема този свидетел и към коя структура, което съобразно разпоредбата
на чл.57, ал.1 от ЗМВР.
От справката за
съдимост се установява, че подс.У. е неосъждан към датата на извършване на престъплението,
но е бил санкциониран по реда на чл.78а от НК за престъпление по чл.269, ал.1
от НК, с влязъл в сила съдебен акт на 25.10.2016г.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При
така установена фактическа обстановка съдът счита, че подсъдимият П.К.У. от обективна и
субективна страна е осъществил всички признаци на състава на престъпление по чл.
304а, вр. чл.304, ал.1 от НК, но престъплението е останало в стадия на
опита, тъй като макар подсъдимият да е
довършил изпълнителното деяние, не са настъпили предвидените в закона и искани
от него общественоопасни последици.
От
обективна страна безспорно и категорично се установява, че подсъдимият У., на
посочените по-горе дата и място, е извършил действия на даване на парична сума
спрямо лице, което представлява полицейски орган, по смисъла на чл.57, ал.1 от ЗМВР. Предмет на престъплението е паричната сума в размер на 100лева,
представляваща имуществена облага, която не се е следвала за полицейския орган.
Установява се, че действията на подс.У. да предложи като дар конкретната
парична сума са имали конкретна цел - да се осуети установяване и санкциониране на
административно нарушение по Закона за движение по пътищата от полицейските
органи. Паричната сума е била дадена с цел да осигури бездействието по служба
на полицейския служител, което бездействие би било в интерес на подсъдимия.
Осъществяването на подкупа предполага наличие
на две насрещни прояви- даване, изпълващо състава на престъплението активен
подкуп и получаване- изпълващо състава
на престъплението пасивен подкуп. Подкупът като престъпление представлява
противоправна сделка, при която волите на двете страни са съгласувани по
отношение на вида, обема и съдържанието на действията, за които неследващият се
дар се дава и съответно получава. Това престъпление се осъществява при
необходимо съучастие и е резултатно при формата на изпълнителното деяние
„даде“. Съобразно актуалната съдебна практика за да е довършено престъплението
подкуп, следва да са осъществени и двете насрещни прояви, т.е. даденият неследващ
се дар следва да бъде приет / Решение №134 от 07.03.2013г на ВКС по н.д.
№239/2013г, Решение №152 от 02.06.2017г на ВКС по н.д.№325/2017г II н.о. /. В случая това не е така. Подс.У. е изпълнил
всичко зависещо от него за да бъде получен неследващия се дар от полицейския
орган, за да мотивира бездействието на последният по служба, като не извърши
проверка за алкохол на водача на МПС, Предоставената парична сума обаче не е била
приета от страна на полицейския служител. Макар
подс. У. да е довършил изпълнителното деяние, паричната сума
не е била приета от лицето, за което е била предназначена, поради което, не са
настъпили предвидените в закона и искани от подсъдимия общественоопасни
последици. Налице е довършен опит, като резултатът от престъплението не е
настъпил, поради външни за волята на дееца причини. Опитът е стадий на осъществяване
на престъплението и обстоятелствата от обективна и субективна страна за същото са
били в пълнота предявени на подсъдимия, до колкото същият е бил привлечен към
наказателна отговорност за довършено престъпление. Няма пречка деянието да бъде
преквалифицирано от страна на съда с прилагане на разпоредбата на чл.18, ал.1
от НК, тъй като така установената деятелност, формираща деянието от правна
страна като опит, се основава на същите фактически констатации, предявени на
подсъдимия с обвинителния акт.
Субект на активния подкуп може да бъде всяко
наказателно отговорно лице. От субективна страна подс. У. е годен
наказателноправен субект на това престъпление- пълнолетен и вменяем. Той е
извършил престъплението подкуп при пряк умисъл, като съзнавал обществената
опасност на деянието, предвиждал, че със същото застрашава обществените
отношения, гарантиращи законосъобразното и безкористното осъществяване на
служебните дейности, като е искал настъпването именно това по вид засягане на
обекта. Мотивът на подс.У. за извършване на престъплението е бил да избегне установяване
на извършено от него административно нарушение и евентуално последващо
санкциониране за същото. С действията си подс.У. е целял да мотивира
полицейския служител Х. да преустанови извършването на проверка за спазване от
негова страна на изискванията по ЗДвП.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА
НАКАЗАНИЕТО:
За извършеното престъпление по чл.304а, вр.с чл.304 ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 пр.
2 от НК, законодателят е определил кумулативното наказание “Лишаване
от свобода” до десет
години и „Глоба“ до 15 000 хиляди лева. Двете по вид наказания са предвидени в
правната норма кумулативно.
За да определи наказанието на подс. У., съдът извърши
цялостната оценка на наличните по делото
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, позволяваща
установяването на действителната конкретна тежест на извършеното и налагането
на онова наказание, което с оглед на тази
тежест и личността на дееца най-добре отговаря на
целите по чл.36 от НК.
Като смекчаващи вината
обстоятелства съдът отчете чистото съдебно минало и трудовата ангажираност на
подсъдимия, както и неговото пълно съдействие на разследването в досъдебното
производство, където е признал вината си, дал обяснения и изразил съжаление за стореното.
Като смекчаващо вината обстоятелство следва да се отчете и ниската стойност на
предмета на подкупа, която сочи по-ниска степен на засягане на охранените
обществени отношения. Деянието, осъществено от подс.У. представлява довършен опит, при който
желания резултат не е настъпил по независещи от волята му причини. С оглед
степента на осъществяване на намеренията на дееца, съдът не намери да са налице основания за
приложението на чл.58 от НК. Видно е, че подсъдимият е сторил всичко зависещо
от него за настъпване на престъпния резултат.
Като отегчаващо вината на подсъдимия обстоятелство
следва да се отчете, санкционирането му по реда на чл.78а от НК, което дава
известна, но не съществена негативна характеристика за личността му. Това
обстоятелство сочи, че настоящата противоправна проява не е била единствена в
живота на подсъдимия. При преценка на механизма на осъществяване на
престъплението може да се отличи по-висока упоритост проявена от подсъдимия,
изводима от две предхождащи изпълнителното деяние предложения от негова страна да
не бъде проверяван, като предложил да се измисли нещо, както и да почерпи полицейските
служители. Това също следва да се отчете като отегчаващо вината на подс.У.
обстоятелство, без обаче същото да има особено значение, тъй като все пак се
касае за действия насочени към изпълнение на престъплението, последвани и от
съставомерното, осъществено от подсъдимия поведение. По- съществено значение
има обстоятелството, че действията на подсъдимия са целели да бъде прикрито,
като остане неконстатирано извършено от него нарушение по ЗДвП - да не шофира
след употреба на алкохол.
Съдът счете, че по делото не се установява наличие на изключителни или
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства по отношение на подс. У.,
поради които и най-лекото, предвидено в закона наказание да се явява
несъразмерно тежко. По тези съображения не се констатираха основания за определяне на
наказанието по реда на чл.55 от НК. При цялостна преценка на всички отегчаващи
и смекчаващи вината обстоятелства, при която не става въпрос за математическият
им сбор, съдът намери, че с по-съществено значение относно характеристиката на
деянието и личността на дееца се отличават смекчаващите вината на подсъдимия
обстоятелства. Във всеки индивидуален случай,
следва да се преценяват конкретните характеристики на деянието, неговият
механизъм на извършване, степента на засягане на обществените отношения и
конкретната личност на дееца. В конкретния казус се установяват обстоятелства,
определящи случая като цяло като такъв с ниска обществена опасност. Като такава
се установи и личността на дееца, въпреки констатираните отегчаващи вината му
обстоятелства, две от които всъщност са свързани със самият случай. Предвид ниската обществена
опасност на конкретното деяние и конкретния деец, с оглед констатирания превес
на смекчаващите вината обстоятелства, съдът прецени, че наказанието следва да
се определи по реда на чл.54 от НК. За извършеното
престъпление
по чл.304а, вр.чл.304 ал.1, вр.
чл. 18, ал. 1 пр.
2 от НК, вр. чл.54 от НК, следва на подсъдимия П.У. да се определи
наказание „Лишаване от свобода“ в размер на ШЕСТ МЕСЕЦА. На основание чл.373, ал.2 от НПК,
вр. чл.58а, ал.1 от НК така определеното наказание лишаване от свобода следва
да бъде редуцирано с 1/3 и на подсъдимият да се наложи наказание от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода. Съдът дължи да наложи и второто по –тежест, кумулативно предвидено в
правната норма наказание „Глоба“, което съобразно изложеното, следва да е
ориентирано в близост до законодателният минимум от 100лв. По изложените съображения съдът счете, че ГЛОБА в размер на 500 лева е съобразена с конкретното
деяние и личността на извършителя и достатъчна, според целите на наказанието,
заложени в чл.36 НК. Така определената по размер Глоба не подлежи на редуциране
по реда на чл.58а, ал.1 от НК, съгласно разпоредбата на чл.58а, ал.5 НК. Съдът счита, че посочените, определени по вид и размер
наказания, са съответни на личността на подсъдимия и стореното от него, по
начин, че да въздействат в достатъчна степен, както възпиращо и предупредително
спрямо гражданите на обществото ни, така и превъзпитаващо и
предупредително спрямо самия деец.
Налице
са основанията на чл. 66, ал. 1 от НК
изпълнението на така наложеното наказание от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА лишаване от
свобода на подсъдимия П.К.У. да се отложи с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
Това е така, тъй като подс.У. не е бил осъждан изобщо до настоящия момент,
наложеното му наказание по настоящото делото е под три години лишаване от
свобода, като целите на наказанието по чл.36 НК могат да бъдат постигнати и без
да е наложително подсъдимият да изтърпи наказанието. По тези съображения съдът
отложи изпълнението на наказанието с изпитателен срок от три години.
На основание чл.59, ал.2 вр. ал.1
т.1 от НК следва да се приспадне от така наложеното на подсъдимия П.К.У. наказание
лишаване от свобода, времето, през което той е бил задържан за 24 часа на
основание чл.72, ал.1, т.3 от ЗМВР и по реда на чл. 64 ал.2 от НПК, считано от
02.03.2021г. до 05.03.2021г.
Тъй
като съдът намери, че престъпният резултат не е постигнат, и престъплението е
останало в стадия на довършен опит, следва подсъдимият П.У. да бъде признат за
НЕВИНОВЕН в това да е извършил довършено престъпление по чл.304а, вр. с чл. 304, ал.1 от НК и на основание чл. 304 от НПК
следва да бъде ОПРАВДАВАН по повдигнатото му обвинение в тази част.
На основание чл.307а НК подлежат
на отнемане в полза на държавата веществените доказателства - 2бр. банкноти с номинал 50 лева, със сериен № БЗ
6577106 и сериен № БУ 7333451. Посочената правна норма е императивна.
Вещественото
доказателство - Компактдиск с видеозапис от камера на полицейски автомобил„Киа
Сийд“ с рег.№ ********, следва да остане приложено по делото.
По делото не са направени разноски, които да
следва да бъдат присъдени.
Мотивиран от гореизложеното съдът постанови
присъдата си.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: