№ 14878
гр. София, 31.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско
дело № 20241110162030 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 235 ГПК.
Предявени са искови молби на К. Й. Н. и Д. С. Н, чрез адв. М. Б., срещу „БЪЛГАРИЯ
ЕЪР“ АД. С всяка от исковите молби са предявени осъдителни искове за заплащане на
обезщетение за изпълнен с голямо закъснение полет FB7712 от 02.06.2024 г. по дестинация
************* - ***************.
С определение № 43539 от 25.10.2024 г., постановено по гр.д. № 62030/2024 г.
/образувано по искова молба на К. Й. Н./ е присъдинено гр.д. № 62031/2024 г. /образувано по
искова молба на Д. С. Н/ за общо разглеждане.
Ищците твърдят, че са били пътници по договор за въздушен превоз, извършван от
въздушния превозвач „България Еър“ АД по дестинация ************* - ***************,
полет номер FB7712 oт 02.06.2024 г. Полетът бил извършен със закъснение повече от 3 часа,
без да са налице извънредни обстоятелства, поради което и ищците считат, че има право на
обезщетение в размер от по 250 евро на всеки на основание чл. 7, параграф 1, буква „а“ от
Регламент 261/2004 г. Молят за уважаване на предявения иск и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна „БЪЛГАРИЯ
ЕЪР“ АД, подаден чрез юрисконсулт В. Н., в който е заявено, че претендираните
обезщетения са изплатени и приложено платежно нареждане. Възразява срещу размера на
претендираното адвокатско възнаграждение.
Страните не се явяват и не изпращат свои представители в проведеното на 01.07.2025
г. открито съдебно заседание. Ищците са подали писмена молба от 16.06.2025 г., в която
поддържат претенцията си за съдебни разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.
2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявените искове са с правна квалификация - чл. 7, параграф 1, б. „б“ от Регламент
1
(ЕО) 261/2004 г.
Уважаването им е обусловено от доказването от страна на ищците при условията на
пълно и главно доказване факта на сключен с ответника договор за въздушен превоз, по
силата на който дружеството ответник се е задължило на 02.06.2024 г. да изпълни полет с
номер FB7712 по дестинация ************* - ***************, потвърдена резервация за
полета, обстоятелството, че ищците са се явили на гишето за регистрация не по-късно от 45
минути преди обявения час за излитане. В тежест на ответника е било да докаже, че полетът
е бил изпълнен съобразно предвиденото разписание, респективно, че е изплатил
претендираните суми.
По делото са събрани писмени доказателства, обосноваващи основателността на
предявените искове. Същите не се оспорват от ответника, а и вземанията са погасени в хода
на делото, за което са представени писмени доказателства – платежно нареждане от
21.02.2025 г., което не се оспорва от ищеца.
В открито съдебно заседание, проведено на 01.07.2025 г. е обявено за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че на 22.02.2025 г. ответникът „България Еър“
ЕАД е изплатил на ищеца К. Й. Н. и на ищеца Д. С. Н обезщетение от по 250 евро на евски
на основание чл. 7, §1, б. „а“ от Регламент /ЕО/ № 261/2004 г. Сумите са изплатени като
обезщетение за извършения със закъснение повече от три часа полет номер FB7712 oт
02.06.2024 г. по дестинация ************* - ***************.
Предвид нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК, съдът съобрази извършеното погашение,
поради което исковете следва да се отхвърлят, без да се обсъждат другите обстоятелства по
делото и доказателствата, свързани с тях.
По разноските:
С Тълкувателно решение № 119 от 01.12.1956 г. на ВС, ОСГК по гр.д. № 112/1956 г. е
прието, че по общо правило разноските се дължат от страната, която с поведението си е
причинила възникването на съдебния спор, като задължението за заплащане на направените
по делото разноски е задължение за заплащане на понесените от съответната страна вреди.
Присъждат се разноски в полза на ищеца и в случаите при отхвърляне на иска, когато след
предявяването му, ответникът доброволно е възстановил правото на ищеца.
При настоящата хипотеза сумите, предмет на исковете, са изплатени в хода на процеса.
Това налага извод, че с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото - тъй
като не е погасил дълга си преди процеса. В този смисъл следва да се тълкува и
разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, съгласно която, ако ответникът с поведението си не е дал
повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца,
какъвто безспорно не е настоящият случай. В случая не са налице предпоставките на чл. 78,
ал. 2 ГПК, тъй като извършеното плащане с платежно нареждане от 22.01.2025 г. е след
получаване на препис от исковата молба. От отбелязванията в ЕИСС е видно, че
разпореждането по чл. 131 ГПК, ведно с препис от исковата молба са получени от ответника
на 22.01.2025 г. в 12, 45 часа, а видно от приложеното платежен документ плащането е
наредено на 22.01.2025 г. в 16.59 часа. Ето защо и съдът приема, че плащането на
дължимите обезщетения е извършено едва след получаване на препис от исковата молба,
поради което и ответникът е дал повод а завеждане на делото.
По отношение на релевираното възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът намира същото
за неоснователно. Претендираното адвокатско възнаграждение от по 400 лв. в полза на
всеки един от ищците не е прекомерно с оглед правната и фактическа сложност на делото.
Видно от приложените по делото писмени документи /покани за доброволно изпълнение/
ищците са опитали да разрешат спора извънсъдебно. Действително от процесуална гледна
точка с оглед извършеното плащане в хода на делото, същото се развило без да се отличава с
правна и фактическа сложност, но нито ищците, нито упълномощения от всеки един от тях
2
адвокат са могли да предполагат това развитие. Уговореният хонорар съответства на
материалноправната сложност на делото към момента на подаване на исковата молба,
поради което и съдът намира, че направеното възражение за прекомерност от страна на
ответника е неоснователно.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. Й. Н., ЕГН **********, с адрес в
********************************* срещу „БЪЛГАРИЯ ЕЪР“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Слатина“, ул. „Аерогара София“ иск за
заплащане на сумата от 250 евро, представляваща обезщетение за изпълнен с голямо
закъснение полет FB7712 от 02.06.2024 г. по дестинация ************* - ***************
поради извършено в хода на делото плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. С. Н, ЕГН **********, с адрес в
********************************* срещу „БЪЛГАРИЯ ЕЪР“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Слатина“, ул. „Аерогара София“ иск за
заплащане на сумата от 250 евро, представляваща обезщетение за изпълнен с голямо
закъснение полет FB7712 от 02.06.2024 г. по дестинация ************* - ***************
поради извършено в хода на делото плащане.
ОСЪЖДА БЪЛГАРИЯ ЕЪР“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н „Слатина“, ул. „Аерогара София“ да заплати на К. Й. Н., ЕГН
**********, с адрес в ********************************* на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата от 450 лв., представляваща съдебни разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА БЪЛГАРИЯ ЕЪР“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н „Слатина“, ул. „Аерогара София“ да заплати на Д. С. Н, ЕГН
**********, с адрес в *********************************на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата от 450 лв., представляваща съдебни разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
Присъдените суми могат да бъдат заплатени по банковата сметка на
упълномощения процесуален представител адв. М. С. Б. в „Юробанк България“ АД, IBAN:
***********************, BIC: ********.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3