Р Е Ш Е Н И Е
№ 50 /14.01.2020 г., гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XLIV състав, в открито съдебно заседание на двадесети ноември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ
с участието на секретаря Мария
Миланова, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 2030 по описа за
2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Т.В.Т.,
с ЕГН: **********, с адрес: *** срещу Наказателно постановление № 17 – 0819 –
001209 от 30.03.2017 г., издадено от Началник група към сектор „Пътна полиция“
към ОД на МВР – гр. Варна, с което на жалбоподателя Т. са наложени следните
административни наказания:
- на основание
разпоредбата на чл. 179, ал. 2, предл. 1 от Закона за
движение по пътищата, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 100 лева за това, че около 23:30 часа на 18.01.2017 г. в гр. Варна, по
локалното платно на бул. „Сливница“, до входа на паркинга на хотел „Черно
море“, в посока ул. „Стефан Караджа“, управлява лек автомобил „Ауди А6“ с рег. №
В 1839 ВМ, собственост на „ЕС Ауто – 2016“ ЕООД, като се движи с несъобразена
скорост със състоянието на пътя (заледен участък) и релефа на местността
(стръмен участък), отклонява се вляво и охлузва будка за вестници, продължава и
блъска паркирания лек автомобил с рег. № В 5840 ВА, като причинява ПТП с незначителни материални щети – нарушение на
разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от Закона за движение по пътищата.
- на основание
разпоредбата на чл. 175, ал. 1, т. 5 от Закона за движение по пътищата, са му
наложени административни наказания „глоба“ в размер на 100 лева и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 1 месец за това, че около 23:30 часа на
18.01.2017 г. в гр. Варна, по локалното платно на бул. „Сливница“, до входа на
паркинга на хотел „Черно море“, в посока ул. „Стефан Караджа“, управлява лек
автомобил „Ауди А6“ с рег. № В 1839 ВМ, собственост на „ЕС Ауто – 2016“ ЕООД,
като се движи с несъобразена скорост със състоянието на пътя (заледен участък)
и релефа на местността (стръмен участък), отклонява се вляво и охлузва будка за
вестници, продължава и блъска паркирания лек автомобил с рег. № В 5840 ВА, като
причинява ПТП с незначителни материални щети, като не остава на място и напуска
произшествието – нарушение на разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 1 от Закона за
движение по пътищата.
- на основание
разпоредбата на чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 2 от
Закона за движение по пътищата, му е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 10 лева, за това, че около 23:30 часа на 18.01.2017 г. в гр. Варна,
по локалното платно на бул. „Сливница“, до входа на паркинга на хотел „Черно
море“, в посока ул. „Стефан Караджа“, управлява лек автомобил „Ауди А6“ с рег.
№ В 1839 ВМ, собственост на „ЕС Ауто – 2016“ ЕООД, като се движи с несъобразена
скорост със състоянието на пътя (заледен участък) и релефа на местността
(стръмен участък), отклонява се вляво и охлузва будка за вестници, продължава и
блъска паркирания лек автомобил с рег. № В 5840 ВА, като причинява ПТП с
незначителни материални щети и не носи контролен талон към свидетелството си за
управление на МПС – нарушение на разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от Закона
за движение по пътищата.
Жалбоподателят Т.В.Т.
намира издаденото наказателно постановление за неправилно, като представя
подробни аргументи в защита на своето становище. Признава, че на 18.01.2017 г.
е управлявал моторно превозно средство по локалното платно на бул. „Сливница“ в
гр. Варна, но не счита, че го е управлявал с несъобразена с пътните условия
скорост. Също така навежда твърдения, че след като автомобила му се е ударил в
друг паркиран автомобил, не е напуснал самоволно местопроизшествието, а е
откарал своята бременна приятелка Л.А. в болница, тъй като същата е получила
болки. Поради гореизложените съображения моли за отмяна на наказателното постановление.
В проведеното на
20.11.2019 г. открито съдебно заседание по НАХД № 2030 по описа за 2019 г. на
Варненския районен съд, жалбоподателят Т.В.Т. се явява лично и със своя
упълномощен процесуален представител адв. Д.К. ***,
като поддържат жалбата на посочените в нея основания и молят за отмяна на
наказателното постановление, оспорвайки материалната компетентност на актосъставителя и административно – наказващия орган да
съставят АУАН, респ. да издават наказателни постановления за констатирани
нарушения на Закона за движение по пътищата.
Въззиваемата страна сектор
„Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна не изразява никакво отношение във
връзка с депозираната въззивна жалба, предмет на разглеждане в производството
по НАХД № 2030 по описа за 2019 г. на Варненския районен съд, доколкото нито е
депозирала писмен отговор на въззивната жалба, нито изпраща законен или
процесуален представител по време на проведените открити съдебни заседания по
делото.
От фактическа страна, съдът
намира за установено следното:
Около 23:30 часа на
18.01.2017 г. жалбоподателят Т.В.Т. управлявал лек автомобил „Ауди А6“ с рег. № В 1839 ВМ, собственост на
„ЕС Ауто – 2016“ ЕООД, като се движел с него по локалното платно на бул.
„Сливница“ в гр. Варна в посока към ул. „Стефан Караджа“.
Жалбоподателят Т. обаче не
се съобразил със състоянието на пътната настилка и с релефа на местността,
конкретно, че пътя бил заледен и се движи по стръмен участък, като вследствие
несъобразената си скорост, загубил управлението на превозното средство и
блъснал паркирания лек автомобил с рег. № В 5840 ВА, причинявайки ПТП с
незначителни материални щети.
Макар, че усетил удара
между двата автомобила, жалбоподателят Т. не спрял на място, за да установи
какви са последиците от ПТП – то, а продължил своето движение в неустановена по
делото посока.
Сигнал за настъпилото ПТП
бил депозиран до телефон 112, като местопроизшествието било посетено от екип на
сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна, съставна част от който бил
св. Г.Х.Г..
Св. Г. снел обяснения от
собственика на блъснатия лек автомобил с рег. № В 5840 ВА, от които установил,
че водач на превозното средство, причинило ПТП – то е жалбоподателя Т.В.Т..
Преценявайки, че със
своето поведение, жалбоподателят Т. е нарушил разпоредбите на чл. 20, ал. 2 от
Закона за движение по пътищата, на чл. 123, ал. 1, т. 1 от Закона за движение
по пътищата и на чл. 100, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата, на 19.01.2017
г. св. Г. съставил акт за установяване на административно нарушение, с който
санкционирал жалбоподателя Т. за нарушение на посочените нормативни разпоредби.
В предвидения в
разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок, постъпило писмено възражение срещу
съставения АУАН, което било разгледано от административно – наказващия орган,
но след като било преценено за несъстоятелно, на 30.03.2017 г. Началник група
към сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна, приемайки идентична
фактическа обстановка, като тази изложена в обстоятелствената част на АУАН,
издал наказателно постановление, с което на основание чл. 179, ал. 2, предл. 1 от Закона за движение по пътищата наложил на
жалбоподателя Т. административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева за
нарушение на чл. 20, ал. 2 от Закона за движение по пътищата, на основание чл.
175, ал. 1, т. 5 от Закона за движение по пътищата наложил на жалбоподателя
административни наказания „глоба“ в размер на 100 лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 1 месец за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от
Закона за движение по пътищата и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 2 от Закона за движение по пътищата наложил на
жалбоподателя „глоба“ в размер на 10 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1
от Закона на движение по пътищата.
По отношение на
доказателствата и от правна страна, съдът намира за установено следното:
Жалбата срещу
наказателното постановление е подадена в предвидения в разпоредбата на чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен преклузивен срок, от надлежна страна, срещу акт, който
подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът я намира за частично
основателна, поради следните причини:
По отношение нарушението
на чл. 20, ал. 2 от Закона за движение по пътищата.
Разпоредбата на чл. 20,
ал. 2 от Закона за движение по пътищата предвижда, че водачите
на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
В случая самият
жалбоподател в своята въззивна жалба признава, че се
е движел по заледен участък, а мястото, където се е случило процесното
ПТП е ноторно известно, че представлява стръмен
участък (кръстовището на локалното платно на бул. „Сливница“ и ул. „Стефан Караджа“
в гр. Варна (непосредствено до входа за паркинга на хотел „Черно море“)). При
тези установени обстоятелства, очевидно е, че жалбоподателят е нарушил
посочената нормативна разпоредба, защото е загубил управлението на превозното
средство и е причинил пътно – транспортно произшествие.
Важно е да се подчертае,
че в случая повдигнатото „обвинение“ срещу жалбоподателя не е, че е шофирал с
превишена скорост, а че е управлявал лекия автомобил „Ауди А6“ с рег. № В 1839
ВМ с несъобразена скорост, т.е. със скорост, която не му позволява непрекъснато
да контролира управлението на превозното средство.
Макар, че не е пряк
очевидец на пътно – транспортното произшествие, показанията на св. Г., които
съдът напълно кредитира, имат своето важно значение за установяване на
нарушението на чл. 20, ал. 2 от Закона за движение по пътищата, защото св. Г.
сподели, че действително пътния участък в локалното платно на бул. „Сливница“ е
бил заледен, когато минути след инцидента е посетил местопроизшествието. В случая
св. Г. обясни, че е имало видими щети и по намиращата се в близост будка за
продажба на вестници и списания, но макар и този факт да е упоменат в
обстоятелствената част на АУАН и издаденото въз основа на него наказателно
постановление, съдът го намира за ирелевантен, защото
в случая е важно произшествието между двете превозни средства. А предвид
признанието на жалбоподателя, показанията на св. Г. и писмените сведения, снети
от лицето М.Ц.В., съдът намира за установено по категоричен начин, че скоростта
на движение на управлявания от жалбоподателя лек автомобил не е била
съобразена, както с конкретното състояние на пътната настилка, а именно, че е
била заледена, така и с релефа на местността, доколкото автомобила се е движел
по стръмен участък, поради което и правилно е била ангажирана административно –
наказателната му отговорност за нарушение на чл. 20, ал. 2 от Закона за
движение по пътищата.
Наложеното административно
наказание „глоба“ в размер на 100 лева представлява минималния праг на
санкцията, предвидена в действащата към датата на извършване на нарушението
разпоредба на чл. 179, ал. 2, предл. 1 от Закона за
движение по пътищата, поради което и пред съда не е поставен въпроса за нейната
завишеност, респ. евентуална несправедливост.
Поради гореизложените
съображения съдът намира, че следва Наказателно постановление № 17 – 0819 –
001209 от 30.03.2017 г., издадено от Началник група към сектор „Пътна полиция“
към ОД на МВР – гр. Варна, да бъде потвърдено в частта му, с която на основание
чл. 179, ал. 2, предл. 1 от Закона за движение по
пътищата, на Т.В.Т. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
100 лева за нарушение на чл. 20, ал. 2 от Закона за движение по пътищата.
По отношение нарушението
на чл. 123, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата.
Императивната разпоредба
на чл. 123, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата предвижда, че водач
на превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е
длъжен без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи
какви са последиците от произшествието.
На първо място следва да
се акцентира, че е безспорно установено, че жалбоподателят Т. е усетил удара
между двете превозни средства – този факт не само, че не се оспорва от него, а
и се признава безусловно във въззивната жалба. Това
обстоятелство е важно, тъй като за да се ангажира отговорността на даден субект
за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата, следва
да бъде установена субективната му представа, че е участник в ПТП. В случая
това изискване е изпълнено, доколкото самият жалбоподател го признава.
Съдът обаче не може да
сподели за основателни възраженията на жалбоподателя, наведени във въззивната жалба по отношение нарушението на чл. 123, ал.
1, т. 1 от Закона за движение по пътищата.
Няма как да не бъде
отбелязано, че версията на жалбоподателя по отношение случилото се
непосредствено след настъпването на процесното ПТП се
изменя съществено в хода на административно – наказателното производство. Във
възражението с правно основание чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят твърди, че
се е разбрал със собственика на увредения автомобил да уредят въпроса за
имуществените щети. Впоследствие в самата въззивна
жалба, жалбоподателят навежда твърдения, че бил оставил до увредения автомобил
свой приятел, който бил познавал собственика на удареното превозно средство.
Разбира се, съдът си дава
сметка, че всеки един въззивник има право да изгради
позиция и линия на защита, но в случая твърденията на жалбоподателя са
изключително вътрешно противоречиви, а според съда не отговарят и на
елементарната житейска логика.
При условие, че
жалбоподателят Т. е бил уредил взаимоотношенията си със собственика на
автомобила с рег. № В 5840 ВА, едва ли някой е щял да сигнализира за
произшествието на тел. 112.
Без да иска да навлиза дълбоко
в личното пространство на жалбоподателя, съдът няма как да не коментира, че
съгласно представеното Удостоверение за раждане, дъщеря му К.Т.В. е родена на ***
г., т.е. повече от девет месеца след настъпването на ПТП – то. Действително към
него момент 18.01.2017 г. приятелката му Л.А. може и да е била бременна, но
съдът е абсолютно категоричен, че към нея дата нито самата Атанасова, нито
жалбоподателя Т. са знаели, че ще стават родители, още по – малко Атанасова се
е намирала в „напреднала бременност“, както се твърди във въззивната
жалба. Дори и действително г-ца Атанасова да се е чувствала неразположена и да
е било необходимо да посети спешния център на МБАЛ „Св. Анна“, остава открит
въпроса, защо жалбоподателя не се е върнал на местопроизшествието, след като я
е откарал до болничното заведение.
Св. Г. посочи, че е
установил жалбоподателя Т. ***, поради което и съдът приема, че със сигурност
същият не се е върнал на мястото на произшествието, дори и ако хипотетично се
даде вяра на твърдението, че е откарал г-ца Л.А. до МБАЛ „Св. Анна“.
Поради гореизложените
съображения, съдът намира, че действително със своето поведение на 18.01.2017
г. жалбоподателят Т. е нарушил разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 1 от Закона
за движение по пътищата, поради което и правилно е била ангажирана
административно – наказателната му отговорност.
Санкционната разпоредба на
чл. 175, ал. 1, т. 5 от Закона за движение по пътищата предвижда водачите на
моторни превозни средства, които са нарушили своите задължения, като участници
в ПТП, да бъдат санкционирани с „глоба“ в размер от 50 до 200 лева и „лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от 1 до 6 месеца.
В случая наложеното
административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ е
индивидуализирано от административно – наказващия орган в минимален размер, но
наложената „глоба“ е определена в средния, предвиден в закона размер. Очевидно
липсва пропорционалност при индивидуализацията размера на съответните
административни наказания, като без никакви мотиви от страна на административно
– наказващия орган, административното наказание „глоба“ е наложено в среден
размер.
Според съда би било
справедливо и двете административни наказания да бъдат наложени в минимален
размер. Действително от справката за констатирани нарушения на правилата за
движение по пътищата, изготвена от ОД на МВР – гр. Варна, жалбоподателят Т. има
редица нарушения на правилата за движение по пътищата, които обаче имат съвсем различен характер от процесното
нарушение (на чл. 123, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата) и прави
много добро впечатление, че всички имуществени санкции са били заплатени от
жалбоподателя. На практика именно на 18.01.2017 г. жалбоподателят Т. за първи
път е нарушил разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по
пътищата, поради което и според съда административни наказания в минимален
размер изцяло биха изпълнили целите на наказанието, предвидени в разпоредбата
на чл. 12 от ЗАНН.
Гореизложените съображения
мотивират съда да измени наказателно постановление № 17 – 0819 – 001209 от
30.03.2017 г., в частта с която на Т.В.Т., на основание разпоредбата на чл.
175, ал. 1, т. 5 от Закона за движение по пътищата, са му наложени
административни наказания „глоба” в размер на 100 лева и „лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 1 месец, като размера на наложеното административно
наказание „глоба“ бъде намален до размер от 50 лева.
По отношение нарушението
на чл. 100, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата.
Разпоредбата на чл. 100,
ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата предвижда задължение за водачите
на моторни превозни средства да носят в себе си контролния талон от
свидетелството си за управление.
В случая самият св. Г.
сподели, че е установил водача Т.В.Т. пред дома му, поради което и липсват
доказателства, че точно около 23:30 часа на 18.01.2017 г. същият не е носил в
себе си контролния талон към свидетелството си за управление на МПС. Едно
подобно нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата
може да бъде установено, ако в описания в АУАН и наказателното постановление
ден и час е била извършена проверка и водачът не представи контролен талон към
СУМПС, но в случая реалната и действителна проверка на жалбоподателя е била
извършена по – късно, вече на 19.01.2018 г., поради което и дори да се приеме,
че тогава не е представил контролния талон към СУМПС, това не се препокрива
като време и място с описаното изпълнително деяние в обстоятелствената част на
АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление.
Поради гореизложените
съображения, съдът намира, че наказателно постановление № 17 – 0819 – 001209 от
30.03.2017 г. следва да бъде отменено в частта, с която на основание чл. 183,
ал. 1, т. 1, предл. 2 от Закона за движение по
пътищата на жалбоподателя Т. е наложена „глоба“ в размер на 10 лева за
нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата.
По отношение конкретните
възражения срещу законосъобразността на наказателното постановление.
Приложената в кориците на
административно – наказателната преписка Заповед № 8121 – з – 748 от 24.06.2015
г. на Министъра на вътрешните работи установява материалната компетентност,
както на актосъставителя (т. 1.3 от Заповедта), така
и на административно – наказващия орган (т.2.15 от Заповедта) да съставят АУАН,
респ. да издават наказателни постановление за констатирани нарушения на Закона
за движение по пътищата, поради което и наведените от адв.
К. възражения в тази посока в нейната пледоария се явяват неоснователни.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 17 – 0819 – 001209 от 30.03.2017 г., издадено
от Началник група към сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна, в
частта, с която на Т.В.Т. с ЕГН: **********, с адрес: ***, на
основание разпоредбата на чл. 179, ал. 2, предл.
1 от Закона за движение по пътищата, е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 100 лева за това, че около 23:30 часа на 18.01.2017 г. в
гр. Варна, по локалното платно на бул. „Сливница“, до входа на паркинга на
хотел „Черно море“, в посока ул. „Стефан Караджа“, управлява лек автомобил
„Ауди А6“ с рег. № В 1839 ВМ, собственост на „ЕС Ауто – 2016“ ЕООД, като се
движи с несъобразена скорост със състоянието на пътя (заледен участък) и релефа
на местността (стръмен участък) се отклонява вляво и охлузва будка за вестници,
продължава и блъска паркирания лек автомобил с рег. № В 5840 ВА, като причинява
ПТП с незначителни материални щети – нарушение на разпоредбата на чл. 20, ал. 2
от Закона за движение по пътищата.
ИЗМЕНЯ Наказателно
постановление № 17 – 0819 – 001209 от 30.03.2017 г., издадено от Началник група
към сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна, в частта, с която на Т.В.Т.
с ЕГН: **********, с адрес: *** на основание
разпоредбата на чл. 175, ал. 1, т. 5 от Закона за движение по пътищата, са
наложени административни наказания „глоба“ в размер на 100 лева и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 1 месец за това, че около 23:30 часа на
18.01.2017 г. в гр. Варна, по локалното платно на бул. „Сливница“, до входа на
паркинга на хотел „Черно море“, в посока ул. „Стефан Караджа“, управлява лек
автомобил „Ауди А6“ с рег. № В 1839 ВМ, собственост на „ЕС Ауто – 2016“ ЕООД,
като се движи с несъобразена скорост със състоянието на пътя (заледен участък)
и релефа на местността (стръмен участък) се отклонява вляво и охлузва будка за
вестници, продължава и блъска паркирания лек автомобил с рег. № В 5840 ВА, като
причинява ПТП с незначителни материални щети, като не остава на място и напуска
произшествието – нарушение на разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 1 от Закона за
движение по пътищата, като НАМАЛЯВА размера на наложената „глоба“ до размер от
50 лева.
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 17 – 0819 – 001209 от 30.03.2017 г., издадено от Началник група
към сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна, в частта, с която на Т.В.Т.
с ЕГН: **********, с адрес: *** на основание
разпоредбата на чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 2 от
Закона за движение по пътищата, е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 10 лева, за това, че около 23:30 часа на 18.01.2017 г. в гр. Варна,
по локалното платно на бул. „Сливница“, до входа на паркинга на хотел „Черно
море“, в посока ул. „Стефан Караджа“, управлява лек автомобил „Ауди А6“ с рег.
№ В 1839 ВМ, собственост на „ЕС Ауто – 2016“ ЕООД, като се движи с несъобразена
скорост със състоянието на пътя (заледен участък) и релефа на местността
(стръмен участък) се отклонява вляво и охлузва будка за вестници, продължава и
блъска паркирания лек автомобил с рег. № В 5840 ВА, като причинява ПТП с
незначителни материални щети и не носи контролен талон към свидетелството си за
управление на МПС – нарушение на разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от Закона
за движение по пътищата.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Административен съд – Варна в 14 – дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: