МОТИВИ
КЪМ
ПРИСЪДА №12/08.04.2016г.
НОХД
№182/2015 ПО ОПИСА НА
ОКРЪЖЕН
СЪД-СИЛИСТРА
Ж.К.Д. е предаден на съд за това, че:
I.
В периода 1998г - 2011 г в
гр.Силистра без съответно разрешение, извършвал по занятие банкови сделки, за
които се изисква такова разрешение по закон - чл. 1 от Закона за банките /обн. ДВ бр. 52/01.07.1997 г. в сила от 01.07.1997 г. до 01.01.2007г./, както и чл. 13, ал.1 от Закона за кредитните
институции, като е предоставял на различни лица парични средства под формата на
кредити /заеми/, обезпечени със сключването на договори за ипотека на имот,
запис на заповеди или залог на вещи ,срещу получаване на лихва и задължението
за връщането им, както следва:
1.На 15.10.1998г е предоставил
кредит /заем/ в размер на 1400$, равняващ се на 2300 лева на Ч.И. *** , при
договорена месечна лихва в размер на 230 лева, обезпечен с договорна ипотека на
имот №15/15.10.1998г , който е върнат с продажбата на
недвижимия имот на пазарна стойност от 10737.00лв и обогатяване в размер от
8437,00 лева;
2.На 21.09.2000г е предоставил
кредит /заем/ в размер на 1000.00лв на С.Н.И. *** , при договорена месечна
лихва в размер на 100лв, обезпечен с договорна ипотека на имот №47/21.09.2000г,
който е върнат с изплащане на главницата в размер от 1000лв , изплатена по този
кредит лихва в размер на 2350.00лв и продажбата на недвижимия имот от съдия
изпълнител по ИД№589/2004г,от която е получил 2040.00лв или общо обогатяване в
размер от 4390.00лв;
3.На 22.11.2000г е предоставил
кредит /заем/ в размер на 8000лв на И.С.И. /починал/ и И.П.Х. *** при
договорена месечна лихва в размер на 1000лв, обезпечен с недвижим имот -
апартамент, находящ се в гр.Силистра,ул"31-ви полк"№49 ет.2 ап.12, който е върнат с
продажбата на недвижимия имот на пазарна стойност от 18716лв и изплатената по
този кредит лихва в размер на 1000.00лв или общо обогатяване в размер от
11716.00лв
4.На 09.08.2002г е предоставил
кредит /заем/ в размер на 2000.00лв на Б.М. *** при договорена месечна лихва в
размер на 50.00лв, обезпечен с договорна ипотека на имот №132/09.08.2002г ,
който е върнат с изплатената по този кредит главница от 1000лв и лихва в размер
на 2800лв и обогатяване в размер на 2800лв
5.На 20.11.2003г е предоставил кредит /заем/ в
размер на 1000.00лв на Р.Ж.С. / Р.Ж. *** при договорена месечна лихва в размер
на 150 евро , равняваща се на 293.38лв, обезпечен с недвижим имот - къща с
дворно място , находяща се в с.Сребърна обл.Силистра ул."Шипка"№44, който е върнат с
продажбата на недвижимия имот на пазарна стойност 5100лв и изплатената по този
кредит лихва в размер на 5000.00лв или общо обогатяване в размер от 9100.00лв
6.На 10.03.2004г е предоставил
кредит /заем/ в размер на 3000лв на С.С.Г. *** при
договорена месечна лихва в размер на 120 лева, обезпечен със Запис на заповед ,
който е върнат с изплатена по този кредит главница в размер от 3000лв и лихва в
размер от 600лв и обогатяване в размер от 600лв.
7.През месец май 2005г е
предоставил кредит /заем/ в размер на 10 000лв на А.А.А.
*** при договорена месечна лихва в размер на 1000 лева, обезпечен с изтеглен
заем от банка ОББ в размер от 25 000лв, който е върнат с изплатена по този
кредит главница от 10 000лв и лихва в размер от 15000лв и обогатяване в размер
от 15000лв.
8.На 07.12.2005г е предоставил
кредит /заем/ в размер на 1000лв на В.В.П. *** при
договорена месечна лихва в размер от 100лв, обезпечен с недвижим имот - къща в
с.Калипетрово ул"Добро поле"№33, който е
върнат с продажбата на недвижимия имот на пазарна стойност от 6775.00лв и
обогатяване в размер от 5775.00лв.
9.На 08.02.2010г е предоставил
кредит /заем/ в размер на 5000лв на Р.Д. *** при договорена месечна лихва,
обезпечен с договорна ипотека №111/08.02.201Ог , който е върнат с продажбата на
недвижимия имот от съдия изпълнител по ИД№20117670400219/31.03.2011г и
обогатяване от получената публичната продан на имота сума в размер от
10604.24лв и изплатената по този кредит лихва в размер на 800.00лв или общо
обогатяване в размер от 6404.24лв
10.През 2001г е предоставил кредит
/заем/ в размер на 8000лв на Г.С.М. /починал/ от гр.Силистра при договорена
месечна лихва, обезпечен с договорна ипотека №83/27.07.2001г, който е върнат с
изплатена по този кредит главница в размер от 8000лв и лихва в размер на 5800.00лв
и обогатяване в размер от 5800.00лв
11.На 23.07.2004г С.Т.И. *** е
обезпечил чужд заем в размер от 25 000лв , по който кредитор е бил Ж.К.Д., със
свой собствен поземлен имот с площ: 1405кв.м, пл.10 , извън регулация заедно с
построена в него жилищни сграда в с.Кутловица обл.Силистра
и Запис на заповед който е върнат с изплатената по този кредит сума в размер на
15350.00лв и обогатяване в размер от 15350.00лв.
12.На 06.10.2006г е
предоставил кредит /заем/ в размер на 2000лв на Р.Ю.С. *** при договорена
месечна лихва в размер от 200лв , обезпечен с договорна ипотека №37/06.10.2ОО6г
, който е върнат с изплатената по този кредит главница от 2000лв и лихва в
размер на 5000.00лв и обогатяване в размер от 5000.00лв
13.На 21.06.2006г е
предоставил кредит /заем/ в размер на 3000.00лв на Н.Р.Н. *** при договорена
месечна лихва в размер от 200лв, , който е върнат с изплатената по този кредит
главница от 3000лв и лихва в размер на 200.00лв и обогатяване в размер от
200.00лв.
14.На 12.05.2006г е
предоставил кредит /заем/ в размер на 2500лв на С. К. К. *** при договорена
месечна лихва в размер от 150лв , обезпечен с договорна ипотека №81/15.12.2008г
, който е върнат с изплатената по този кредит главница от 2500лв и лихва в
размер на 2500.00лв и обогатяване в размер от 2500.00лв
15.На 28.12.2006г е
предоставил кредит /заем/ в размер на 25 000.00лв Е.Д. *** при договорена
месечна лихва в размер от 1700лв, обезпечен с договорна ипотека от 28.12.2006г,
който е върнат с изплатена по този кредит главница от 25 000лв и лихва в размер
на 52000лв или общо обогатяване в размер от 52000.00лв
16.На 04.04.2006г
е предоставил кредит /заем/ в размер на 5000лв на П.И. *** при договорена
месечна лихва в размер от 400лв , обезпечен с договорна ипотека №196/04.04.2006г , който е върнат с изплатената по този кредит
главница от 5000лв и лихва в размер на 2400.00лв и обогатяване в размер от
2400.00лв
17.През 2009г е предоставил
кредит /заем/ в размер на 500лв на П.И. *** при договорена месечна лихва,
обезпечен със запис на заповед, който е върнат с изплатената по този кредит главница
от 500лв и лихва в размер на 20.00лв и обогатяване в размер от 20.00лв
18.На 13.12.2010г е
предоставил кредит /заем/ в размер на 7000лв на Д.Г. ***, при договорена
месечна лихва, обезпечен със Запис на заповед и договорна ипотека
№84/13.12.2010г , който е върнат е продажбата на недвижимия имот на пазарна
стойност от 34 460.00лв и обогатяване в размер от 34 460.00лв.
19.На 04.09. 2007г е
предоставил кредит /заем/ в размер на 1000лв на Х.Р.С. *** при договорена
месечна лихва в размер от 100лв, обезпечен със Запис на заповед и 1бр. пневмотранспортьорна машина на стойност 3000лв, който е
върнат с изплатената по този кредит главница от 1000лв и лихва в размер на 2
000лв и обогатяване в размер от 2 000лв
20.През 2007г е предоставил
кредит /заем/ в размер на 2000лв на Х.Ш.С. *** при договорена месечна лихва в
размер от 200лв, който е върнат с изплатената по този кредит главница от 2000лв
и лихва в размер на 2400лв и обогатяване в размер от 2400.00лв.
21.През 2008г е предоставил
кредит /заем/ в размер на 3000лв на Х.Ш.С. *** при договорена месечна лихва в
размер от 200лв, който е върнат с изплатената по този кредит главница от 2000лв
и лихва в размер на 7200лв и обогатяване в размер от 7200лв
22.През 2009г е предоставил,
кредит /заем/ в размер на 3000лв на Х.Ш.С. *** при договорена месечна лихва в
размер от 300лв, който е върнат с изплатената по този кредит главница от 3000лв
и лихва в размер на 1800лв и обогатяване в размер на 1800лв
23.През 2007г е предоставил
кредит /заем/ в размер на 100лв на И.М.И. *** при договорена месечна лихва в
размер от 10лв, обезпечен с движима вещ - телевизор , който е върнат с
изплатената по този кредит главница от 100лв и лихва в размер на 10лв и
обогатяване в размер от 10.00лв
24.През 2007г е предоставил
кредит /заем/ в размер на 250лв на И.М.И. *** при договорена месечна лихва в
размер от 25лв, обезпечен с движима вещ -уредба, който е върнат с изплатената
по този кредит главница от 250лв и лихва в размер на 25лв и обогатяване в
размер от 25.00лв
25.На 03.10.2008г е
предоставил кредит /заем/ в размер на 7000лв на Р.К.К.
***, при договорена месечна лихва в размер от 700лв, обезпечен със Запис на
заповед и договорна ипотека №163/03.10.2008г, който е върнат с изплатената по
този кредит главница от 7 000лв и лихва в размер на 8000лв и обогатяване в
размер от 8000.00лв
26.На 29.05.2008г е
предоставил кредит /заем/ в размер на 1000.00лв на С. *** при договорена
месечна лихва в размер от 100лв, обезпечен със Запис на заповед , който е
върнат с изплатената по този кредит главница от 1000лв и лихва в размер на
300лв и обогатяване в размер от 300.00лв
27.На 06.07.2008г е
предоставил кредит /заем/ в размер на 1000.00лв на С. *** при договорена
месечна лихва в размер от 100лв, обезпечен със Запис на заповед , който е
върнат с изплатената по този кредит главница от 1000лв и лихва в размер на
2000лв и обогатяване в размер от 2000.00лв
28.През 2008г е предоставил
кредит /заем/ в размер на 12000лв на Б.С.Р. при договорена лихва в размер от
3000лв, обезпечен със Запис на заповед , който е върнат с изплатената по този
кредит главница от 12 000лв и лихва в размер на 3000лв и обогатяване в размер
от 3000.00лв
29.На 22.01.2009г е предоставил кредит /заем/ в размер на 12
000лв, на З.Д. *** при договорена месечна лихва в размер от 1000лв, обезпечен с
договорна ипотека на имот №47/22.01.2009г, който е върнат с продажбата на
недвижимия имот от частен съдебен изпълнител по ИД№20097670401596/08.12.2009г в
размер от 22 501.00лв и изплатената по този кредит лихва в размер на 4000лв или
общо обогатяване в размер от 14 501лв.
30.На 30.12.2009г е
предоставил кредит /заем/ в размер на 4500лв на Н.А.М. *** при договорена
месечна лихва в размер от 400лв, обезпечен с недвижим имот находящ
се в гр.Силистра бул"В. Търново ", който е
върнат с изплатената по този кредит главница от 4 000лв и лихва в размер на
1000.00лв и обогатяване в размер от 1000.00лв
31.На 18.05.2009г е
предоставил кредит /заем/ в размер на 1500лв на Р.Т.Д. *** при договорена
месечна лихва в размер от 100лв, обезпечен с договорна ипотека №32/18.05.2009г
, който е върнат с изплатената по този кредит главница от 1 500лв и лихва в
размер на 3000.00лв и обогатяване в размер от 3000.00лв
32.През месец ноември 2010г е
предоставил кредит /заем/ в размер на 3000лв на Р.Т.Д. *** при договорена
месечна лихва, обезпечен с договорна ипотека №32/18.05.2009г , който е върнат с
изплатената по този кредит главница от 3000лв и лихва в размер на 2000.00лв и
обогатяване в размер от 2000.00лв
33.През 2010г е предоставил
кредит /заем/ в размер на 2000лв на Ш.Ф.М. *** при договорена месечна лихва в
размер от 200лв, обезпечен със Запис на заповед, който е върнат с изплатената
по този кредит главница от 2000лв и лихва в размер на 200.00лв и обогатяване в
размер от 200.00лв
34.През месец февруари 2011 г
е предоставил кредит /заем/ в размер на 2000лв на Ш.Ф.М. *** при договорена
месечна лихва в размер от 200лв, обезпечен със Запис на заповед, който е върнат
с изплатената по този кредит главница от 2000лв и лихва в размер на 800.00лв и
обогатяване в размер от 800.00лв
35.През месец септември 2009г
е предоставил кредит /заем/ в размер на 900лв на Ш. Ниази А. *** при договорена
месечна лихва от 50лв, обезпечен със Запис на заповед, който е върнат с
изплатената по този кредит главница от 900лв и лихва в размер на 1300.00лв и
обогатяване в размер от 1300.00лв,
като от дейността си е получил
значителни неправомерни доходи в размер на 246 568.24лева- престъпление по
чл.252 ал.2 във вр.с ал.1 от НК.
II.
За това, че на 27.04.2011г. в
гр.Силистра, ул. "А.С.”№43 е укривал материали / копие на оригинален
детайл от банкомат, входно отверстие за четящо устройство ма магнитни карти на
банкомат и свързани към него електронни компоненти / за които е знаел, че са
предназначени за подправка на платежни инструменти по чл.243, ал.2 от НК-престъпление по чл.246, ал.З от НК.
Прокурорът не поддържа
обвинението по чл.246 ал.3 НК и излага съображения за несъставомерност
на това деяние. По отношение на обвинението по чл.252 ал.2 релевира
подробни доводи за обективна и субективна съставомерност
на престъплението свързани с липсата на разрешение за извършване на банкова
дейност, извършването на тази дейност по занятие и получаването на значителни
неправомерни доходи в над 35 случая. Твърди, че макар и част от свидетелите да
са заличени, са налице писмени доказателства обосноваващи паричните отношения с
подсъдимия. Безспорно установено по делото е че по тези 35 заема е уговаряна и
получавана лихва, получавани са доходи и е реализирана материална облага от
тях. Пледира за налагане на наказание лишаване от свобода за срок към 7 години,
размерът на наказанието глоба да бъде определено към неговия максимум,
приложение следва да намери и разпоредбата на чл.53 ал.2 б.“б НК. Предвид
предложеното наказание, се иска да се наложи забрана за напускане пределите на РБ, а мярката за неотклонение да бъде променена в
по-тежка-парична гаранция, в размер съобразен с материалното положение и
обществената опасност на деянието.
Защитникът на подсъдимият
аргументира становище, че не всички които предоставят заеми подлежат на
регистрация, защото това по ЗЗД не е незаконно, а и се касае за 24 заемни
отношения за период от 13 години, което е по 1.8 заемна сделка годишно. Тази
дейност на подсъдимия не е основна за него. Поотделно са коментирани всяка от
35-те „ситуации“ и се набляга на факта, че следва да се отдаде приоритет на уговореното писмено между страните- в НА
за ДИ и за покупко-продажби, а не на свидетелските показания, които са
целенасочени, не кореспондират с никакви писмени доказателства и са изключени
от здравата логика. Акцентира върху обстоятелството, че се игнорират писмени
доказателства, а се събират гласни от „хора от улицата“, които „са тръгнали
като една лавина“ и за „…13 години са почнали да търсят този и онзи само, за да
има за всяка година по нещо“. Според защитника полученият доход е в размер на
34 336лв, който следва да се намали наполовина, тъй като не са отчетени
разходите по сделките. Тази сума следва да се раздели на 24 ситуации и се
получава годишен доход от 1320 лв, а ако се раздели
на сделките, то той ще е получил от всяка сделка по 600лв. Цитира се писмо на БНБ от 2015г. въз основа,
на което не следвало да се обсъжда това като основен предмет на дейност. В нито
една от 15-те договорни ипотеки не е била уговорена лихва, по отношение на
другите се извършила продажби на имоти и подсъдимия се бил разплатил с
„т.нар.свидетели“ и там не е имало уговорена лихва. Освен това, ако не се
придържаме към документите ще означава, че тези хора са имали откъде да вземат
пари, за да ги върнат. Моли се за постановяване на оправдателна присъда.
В последната си дума подс.Д. заяви, че е известен човек в неговите среди, бил
общински съветник и всеки го познава. Моли да бъде оправдан.
Съдът, след като изслуша
становищата на всички страни в процеса и след като обсъди поотделно и в
съвкупност доказателствата по делото прие за установено следното:
ПО
ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
На 27.04.2011г. при
извършеното претърсване в дома на подс.Д., при което
е намерено и иззето скимиращо устройство.
За това устройство подсъдимият
твърди, че се е намирало в едно чекмедже с „боклуци“, незнае как е попаднало у
него, незнае за какво се ползва, нито го е ползвал.
От заключението на ТЕ
изготвено от вещото лице К. е видно, че тази вещ представлява машинно изработен
корпус/копие на оригинален детайл от банкомат, входно отвертствие/уста
на четящо устройство за магнитни карти за банкомат/ и монтирани върху задната
му част електронни компоненти. Представлява специално техническо средство за
придобиване на информация от платежни карти, но е неработоспособно и
неизправно. Изготвянето и монтирането на това устройство изисква специални
знания в областта на електрониката и механичната обработка. Вещото лице е
категорично, че в бъдеще това устройство не може да се използва, но дали е било
работоспособно не може да определи.
Като физическо лице, подс.Д. е предоставял заеми на различни лица, които са
поемали задължение да ги върнат в едно с уговорена лихва, която в болшинството
от случаите е в размер на 10% от главницата. Уговарян е и срок на заема. Някои
от заемите са били обезпечени с договорни ипотеки, други- със записи на заповеди, трети – с
договори за покупко-продажби на недвижими имоти, които са сключвани от името заемателя с полномощник- съпругата
или майката на подс.Д., на цени значително по-ниски
от пазарната стойност на имотите. В тези
документи, в повечето случаи, в размера на задължението по заема-посочен в НАДИ
или в цената на имота по НАПП, е включен и размерът
на лихвата -скрита лихва, поради което същата не е уговаряна писмено. Така
свидетелите получавали значително по-малка сума от обявения като главница
размер на заема, а са издължавали главница и лихви. Ако заемът е изплатен
частично, остатъка- главница и лихва се считал за размер на заем, върху който
отново се начислявала лихва. За дейността извършвана от подсъдимия свидетелите
научавали от свои познати или от обяви.
Финансовите му взаимоотношения
със свидетелите по делото са следните:
1.През м.октомври 1998г. св.Ч.Ч. се нуждаел спешно от пари, за да замине на работа в
чужбина. Свързал се с подсъдимия и приел условията му, а именно върху размера
отпуснатия заем в размер на 1400 долара/2300лв/
е следвало да изплаща лихва в размер на 10% . Получила се сума от 5000лв
общо, която е следвало да се върне след една година. Свидетелят не успял да се
издължи, „освободил жилището“ на ул.“Добрич“134 и за него въпросът приключил.
По време на съдебното производство се установи, че свидетелят е починал.
Показанията му бяха приобщени по реда на чл.281 ал.1 т.4 НПК. Протоколът за
разпит е годно доказателствено средство. Съдът им дава вяра изцяло, тъй като
кореспондират с писмените доказателства по делото. Видно е, че на 15.10.1998г.
между страните Ж.Д. и Ч.Ч. и съпругата му, е съставен
нотариален акт за договорна ипотека /НАДИ/ №22 том.1 рег.№172 дело 015/98г.,
според който съпрузите получават от подсъдимия безлихвен заем в размер на 5 мнл.лв, считано от 15.10.98г. до
15.10.99г., като за обезпечаване на същия заемателите
учредяват договорна ипотека върху апартамента си на ул.“Добрич“ 134. Уговорено
е изрично, че ако не се плати в срок заемодателят има право да събере вземането
си от ипотекирания имот. На 27.12.99г. е съставен нотариален акт за
покупко-продажба/НАПП/ на този имот, съгласно който,
майката на подсъдимия- Р.Д., като пълномощник на сем.Черневи, продава
апартамента на подс.Д. за сумата от 4500лв. Видно от
справката на служба вписвания, на 08.05.2000г. подсъдимия и съпругата му
продават имота за сумата от 3560лв. Според заключението на техническата
експертиза на в.л.В., пазарната оценка на имота към момента на сделката е
9428лв. Както правилно е прието и в заключението на допълнителната
съдебно-счетоводна експертиза, назначена от съда, доходът получен от този заем
е в размер на 7128лв, представляващ разликата между пазарната стойност на имота
и размера на главницата /2300лв/.
2.През м.септември 2000г. св.С.Н.
се нуждаел от парични средства. Поискал от подсъдимия сумата от 1000лв, която е
трябвало да върне за 6 месеца, с 10% лихва. Заемът следвало да се обезпечи и
със „залагане на имот“. Първоначално свидетелят получил сумата от 300лв, а след
няколко дни остатъка-700лв, след което е съставен и НАДИ на 21.09.2000г.
Съгласно този НА, подсъдимия дава в заем на Н. сумата от 2000лв със срок на
погасяване 6 месеца и погасителна вноска в размер на 400лв, дължима ежемесечно
до 20.03.2001г., като заемателя Н. и третото лице- съпругата му, представлявана
от Н., учредяват ипотека върху свой имот –дворно място в с.Ветрен 850кв.м.
заедно с построената в него масивна едноетажна вилна сграда. На свидетелят е
направило впечатление, че в НА е посочена по-висока заемна сума, но подсъдимия
му отговорил, че като върне сумата от 1600лв няма да има проблеми, а другата сума
от 400лв е „ако стане нещо, за разходи да има“. Свидетелят започнал да връща
пари на части, които са му били изпращани от работещата в чужбина съпруга. До
10.09.2004г. свидетелят е върнал сумата от 3350лв, като сумата 2300лв е върната
срещу 3бр.разписки подписани от подс.Д.,
обстоятелство което последния не отрича,
а 1050-без разписки. В показанията си свидетеля твърди, че е продължил
да плаща, защото подс. постоянно му искал пари,
възприемал е думите му като заплахи, сам се е грижел за децата си, а са живеели
и в един район с подсъдимия.
На 27.09.2004г. е издаден
изпълнителен лист от СРС по ч.гр.д.1108/04г. с който С.Н.
е осъден да заплати на подс.Д. сумата от 2000лв по
договор за заем обективиран в НАДИ, както и сумата от
40лв-разноски по делото. По този изпълнителен лист е образувано изпълнително
дело от ДСИ-СРС, на 25.01.2005г. е вписана възбрана
на имота от ДСИ/видно от справка на служба вписвания/, извършена е оценка на
имота по изпълнителното дело-11 730лв, изнесен е на публична продан, но
само ½ ид. част от него, и с постановление от
09.05.2006г. ½ ид. част от имота е възложена
на купувач за сумата от 5870лв. С тази постъпила сума ДСИ е извършил
разпределение включващо изплащане на разноски по изп.дело
на Д., също и сумата по изпълнителния лист /2000+40лв/. На държавата е
изплатена сума от публично вземане срещу длъжника, както и суми за ДТ. Свидетелят Н. твърди, че е получил от ДСИ сумата от
около 3100лв.
Показанията на св.Н. са
последователни и непротиворечиви, кореспондират изцяло с писмените
доказателства по делото, поради което съдът ги кредитира изцяло. Въпреки, че
този свидетел бе подложен на кръстосан разпит, той убедително защити
показанията си.
Въпреки, че е притежавал
разписки за изплатени суми, надвишаващи размера на заема по НАДИ, Н. не ги е
представил на ДСИ, не е възразил, че е изплатил дълга си, поради което
получената по изпълнителното дело сума от 2000лв, не следва да се включва в
неправомерния доход получен от подсъдимия. По тази причина съдът не се солидализира със заключението на допълнителната ССЕ, в тази й част, според която в неправомерния доход
следва да се включи и получената по изп.дело сума.
Бездействието на длъжника не облагодетелства неправомерно кредитора или в този
случай важи принципа „който плаща зле, плаща два пъти“. Неправомерно полученият
доход по този заем е в размер на 2350лв, представляващ разликата между
платеното/3350/ и размера на главницата.
3. През 2000г. починалият зет
на св.Ив.Х. е взел заем от подсъдимия в размер на 8 000лв. По това време
курса на доларът се покачвал постоянно,
а лихвите се определяли според този курс. Според тази свидетелка, зет и
по него време е освободил собствения си апартамент и е „заложил техния“ и това
така е направено, че е на името на подсъдимия. Дъщерята, и съпруга на зетя на
Ив.Х.- Г.И. едва в съдебно заседание при предявяване на НАПП
установи, че се е подписала на такъв вид нотариален акт, като през цялото време
е била с убеждението, че апартамента е бил „заложен“. Категорична е за размера
на взетия заем- 8000лв. по този заем подсъдимия е получил като лихви сумите от
1000лв първоначална лихва, 2000лв дадени му лично от И. и 1000лв- дадени от Х.. През 2001г. зетят-И.С.И.
се е самоубил, за това лихви са плащани от съпругата и тъщата му. Уговорката
между тях и подс. е била той да ги изчака, но
впоследствие е продал апартамента без да ги уведоми за това. В цялост, Х. е
била в течение на нещата, тъй като И. се е грижила за малките си деца.
С НАПП,
на 22.11.2000г., съсобствениците Х., И. и Р.Х. продават апартамент по ул.“31
полк“ 49, на подс.Д., за сумата от 7600лв. Продажната
цена, видно от удостоверение №10937/21.11.2000г. ТДД-Силистра,
е с 22лв по-висока от общата за тримата съсобственици данъчна оценка на имота.
Видно от заключението на повторната техническа експертиза на в.л.В., пазарната
стойност на този имот е 13 283лв.
Съдът дава вяра на показанията
на двете свидетелки, свързани с този заем.
Макар заемателят да е починал, те са били
семейство, и те-двете са продължили доколкото могат да изплащат задължението по
него. Показанията им са категорични относно размера на дълга и изплатена сума
по него. Също са и взаимодопълващи се,
непротиворечиви и категорични, поради което съдът ги кредитира изцяло.
Неоснователен е упрекът на защитата, че при тези сделки човек като св.И. следва
да е „средно интелигентен“. Именно за такива граждани, които не са правно
грамотни, е предвидена възможността по ГПК да предявят иск за обявяване на
нищожността на НАПП поради липса на действителна воля
и съгласие за сключване на тази сделка и ако същите са били наясно с това си
право, вероятността от успех при предявяване на такъв иск е била голяма.
Липсват каквито и да е данни, че след продажбата на апартамента отношенията
между тези две страни са се превърнали в наемни, поради което и това възражение
е неоснователно. Неоснователно е и другото такова по чл.164 ГПК. В наказателния
процес, какъвто е настоящия няма ограничения какви доказателства и
доказателствени средства следва да се събират относно отношения по договори на
стойност под или над 5000лв. Приложими са процесуалните норми на НПК, а не на
ГПК.
Въз основа на горното,
правилна е констатацията на вещото лице по допълнителната ССЕ
назначена от съда, че размерът на дохода получен от подс.
по този заем е в размер на 9283лв, представляващ разликата между пазарната
оценка на имота и размера на остатъка от заема, след заплащане на сумата от
4000лв.
4.По този пункт от обвинението
са налице следните писмени доказателства: НАДИ от 09.08.2002г., според който Б.М.
получава в заем сума от 2500лв от подс. за
обезпечение на който учредява в полза на Д. ипотека върху апартамент по
ул.“Светлина“1; на 27.12.2002г. е съставен НАПП по
който М. чрез пълномощник- съпругата на подс.-С.Д.,
продава на Д. този апартамент за сумата от 4 000лв; на 24.01.2003г. е
вписана искова молба от М. против Светлана и Ж. Димови за обявяване нищожността
на НАПП; на 21.03.2003г. е съставен НАПП по който подсъдимия и съпругата му продават
апартамента на М. за сумата от 4 000лв, от които 3600лв са изплатени в
брой.
В съдебно заседание св.М.
заяви, че не си спомня обстоятелствата около заема взет от подс.Д..
Прочетени са показанията му от ДП, но същият заяви, че не помни какво е казал.
Не може да конкретизира размера на заема-2500 или 2000лв, сигурен е единствено
че е изплатил на два пъти сума от по 100лв. не си спомня дали е получавал
сумата посочена в НА при продажба на апартамента.
Горното обосновава извод, че
обвинението по този пункт е недоказано. Липсват категорични доказателства за
размер на заема, размера на върнатите средства, предвид и обратната продажба,
поради което и заключението на допълнителната ССЕ в
тази и част не може да бъде възприето.
5.Св.Р.С. е заличена като
свидетел. По делото са приложени два НАПП: Първият от
20.11.2003г. с който Кирова продава на Д. дв.място с
жилищна сграда в с.Сребърна ул.Шипка 44 за сумата от 2000лв, с вторият Кирова
чрез пълномощника си-С.Д., продава на С.Д. дв.място в
същото село на същият адрес за сумата от 1300лв. Въпреки, че повторната СТЕ
оценява целия този имот на стойност 4254лв, това и липсата на приобщени
свидетелски показания са пречка за формиране на извод за даден заем на С. и
ролята и значението на писмените документи към него.
6. Св.Сн.Г.
е взела от подс.Д. заем от 3 000лв. В съдебно
заседание същата заяви, че не е плащала лихви по него, върнала е сума от
1600лв, а отношенията са уредени с прихващане, като за дължимата сума тя му е
предоставила мебели, по тази причина и изпълнителното дело е било прекратено.
Прочетени са показанията й от ДП, в които е твърдяла други обстоятелства, но
това не спомогна за установяване истината по този случай.
Срещу Г. е бил издаден
изпълнителен лист за 2000лв, сума дължима по запис на заповед от 10.03.2004г.,
в полза на подс.Д.. било е заведено изпълнително
дело, в хода на което Г. е възразила, че не дължи поради плащане в брой и по
банков път. Представила е писмени доказателства, по същите СРС
се произнесъл с определение от 23.09.2004г. по ч.грд.№../не
се чете/2004/, с което производството по изп.д.№459/04г.
е спряно за сумата от 1000лв и възражението за спиране по отношение на останалата
част от сумата-1000лв е отхвърлено като неоснователно. Въззивният
съд с определение по ч.гр.д.№436/04г. по описа на СОС е отменил
първоинстанционното определение, в частта с която е спряно изпълнителното
производство за сумата от 1000лв. изпълнителното дело е прекратено на основание
чл.330 б.“а ГПК.
Преценявайки гласните и
писмените доказателства, съдът стигна до извод, че св.Г. откровено не казва
истината. Когато е направила възражение, че не дължи сумата по изпълнителния
лист, тя е представила доказателства за плащане в брой и по банков път. В
показанията си в ДП е твърдяла, че с лихвите е следвало да върне сума общо 3600
и е останал дълг от 2000лв за който е подписан ЗЗ. В съдебно заседание отрича
плащане на лихви, твърди, че е платила 1600, а за остатъка е подписала ЗЗ с
400лв повече от дължимото, които представлявали разноски. Твърди че е заплатила
и отделно разноските по изпълнителното дело. Тези съществени противоречия в
поведението и показанията й, са пречка съдът да и даде вяра.
Горното обосновава извод, че
обвинението по този пункт не е доказано.
7. А.А.
е починал. Показанията му са приобщени по реда на чл.281 ал.1 т. НПК. Същите са
годно доказателство средство.
През 2005г., св.А. е взел от
подсъдимия заем от 10 000лв, обезпечен с договорна ипотека, по която
сумата е в размер на 15 000лв. Уговорката е била да се плаща лихва в
размер на 1000лв на месец, за 1 година. Заемът не бил издължен и за да се
избегне продажба на къщата, собствеността й е прехвърлена на внукът Денис Халим,
който е теглил заем от ОББ в размер на 28 000лв. От този заем подсъдимия е
получил 25 000лв като главница и лихви, а с останалата част от кредита-
3000лв е бил погасен стар заем към банката.
Противно на становището на
защитника, съдът не намира причина да не даде вяра на показанията на този
свидетел. Приобщените показания са
дадени пред съдия след разясняване на отговорността по чл.290 НК, а и сам
подсъдимия потвърждава размера на заема-10 000лв, както и съставянето на
договорна ипотека.
Съдът споделя и становището на
вещото лице по допълнителната ССЕ, според което
доходът получен от Д. по този заем е в размер на 15 000лв.
8. През 2005г. св.В.П. е взел
от подс. 1000лв в заем, подписал е само един документ
пред нотариус, трябвало е да върне сумата за 2-3 месеца и след като отишъл да
върне сумата разбрал, че къщата е продадена. Отрича да е подписвал
предварителен договор, отрича да е получавал пари по този договор, отрича да е
подписвал декларация, отрича да е упълномощавал подсъдимия относно имота си.
На 27.09.2005г. е сключен
предварителен договор за ПП на имот-Калипетрово ул.Добро поле 33, по който В.П.
го продава на подс.Д. за сума 3800лв. Посочено е че
сумата е получена от купувача. На 07.12.2005г. е съставен НАПП
по който В.П. представляван от подс.Д., съгласно
пълномощно от 21.09.2005г., продава на Д. посочения по-горе имот за сумата от
2400лв. На 27.09.2006г. видно от НАПП, имотът е
продаден от подсъдимия и съпругата му на св.Н.С. и съпругата му. На
20.11.2006г. св.В.П. е подписал декларация, с която декларира, че е съгласен
имота му да бъде продаден на друго лице, както и че е получил сума от 2000лв от
Ж.Д., с която счита отношенията във връзка с имота за уредени.
Св.С. твърди, че декларацията е подписана от В.П. пред него.
Според заключението на съдебно-почерковата
експертиза подписът в графа-продавач в предварителен договор за
покупко-продажба е изпълнен от В.П.. Негов е ръкопистния
буквен и цифров текст, както и подписът в графа-получил, в декларация от
20.11.2006г.
Пазарната стойност на имота е
3327 според заключението на повторната СТЕ.
Показанията на този свидетел
са оборени от съдебно-почерковата експертиза, не е
вярно и твърдението, че е подписал само един документ пред нотариус, от писмените
доказателства е видно, че те са два-предварителен договор и пълномощно.
Горното не дава основание да
се кредитират показанията на П., поради което обвинението по този пукнт на ОА е недоказано.
9.Р.К. е заличена като
свидетел.
От наличните по делото писмени
доказателства е видно, че бил съставен НАДИ на 08.02.2010г., по който подс.Д. дава заем на Р.К. и Г.С. в размер на 10 000лв,
за обезпечение на който е учредена ипотека върху апартамент №38 ул. Македония
170. Издаден е ИЛ по тази ипотека, образувано е изпълнително дело от ЧСИ Г.Г., по което имота е
продаден за сума от 42 010лв,
извършено е разпределение на сумата, като К. и Станчева са получили по
15 058лв, а подсъдимия-10 604лв.
Обвинителната власт не сочи гласни
доказателствени средства, а писмените доказателства не обосновават извод за
даден заем, по който да е получен неправомерен доход. Отделно от това
фактическото обвинение не посочва и да е получаван заем от Г.С., което да даде
основание на съда да допусне до разпит Станчева като свидетел, поради което
обвинението по този пункт не е доказано.
10. Св.М. и съпругът и/поч./, взели на два пъти заем от подсъдимия на обща
стойност от 8000лв, за да купят имот на ул.Добрич №41, който обезпечили с имота
си на същата улица №43. Според този свидетел общо са върнали 11 000лв,
като подсъдимия е придобил и имота на №41.
По делото са приложени
разписки, от 27.11.02г. за 800лв и от 20.1.2003г. за 5000лв. От заключението на
графическата експертиза на в.л.В. е видно, че ръкописният текст и подписът в
разписка от 27.11.02г.са изпълнени от подсъдимия.
Съставен е НАДИ на
27.01.2001г. с който подс.Д. е дал в заем сумата от
8000лв на сем.М., обезпечен с ипотека върху имот на ул.Добрич 43. Видно от справката
на служба вписвания, ипотеката е заличена на 31.01.2002г. На 28.02.2001г. е
съставен НАПП, по който сем.М. продават на подс.Д. *** 41 за сумата от 2500лв. На 19.07.2005г. СРС по ч.гр.д.№839/05г. е издал изпълнителен лист, срещу Г.
М., за сумата от 1000лв, дължима по ЗЗ 14.3.05г., в полза на Д.. Приложена е и
молба от подсъдимия до СИ при СРС за образуване на
изпълнително дело срещу Г. М., както и уведомление от СИ-СРС
до М. по изп.д.№389/02г. че производството е
прекратено поради плащане, по отношение на Ж.Д., и продължава по отношение на
присъединен кредитор-М.Друмева.
Пазарната стойност на имота по
ул.Добрич 43 е 12 177лв според заключението на вещото лице Д.В..
При преценката на всички
описани по-горе доказателства и доказателствени средства, съдът приема, че
показанията на М. не кореспондират с писмените доказателства по делото, това е
и причината съдът да не се довярава на заключението
на допълнителната ССЕ по делото, поради което приема,
че обвинението по този пункт от обвинителния акт е недоказано.
11.Св.С.И. е станал гарант във
финансови отношения между И. Илиев и подс.Д. и
твърди, че е като такъв е подписал запис на заповед в полза на Д., без
попълнена сума, в който впоследствие е дописана сума от 15 000лв. От писмо
№16339/14г. на ДСИ-СРС
е видно, че изп.д.507/05г.
е с взискател Ж.Д. за сума от 15 000лв дължима
по ЗЗ и разноски в размер на 300лв. Делото е прекратено. Приложени са
доказателства и от проведено триинстанционно
производство образувано по реда на
чл.254 ГПК с иск за обявяване нищожността на записа на заповед от св.И. срещу
Ж.Д..
Изложените факти са относими към друг вид престъпление от общ характер и нямат
отношение към престъплението по чл.25 НК, поради което и не следва да се приема
допълнителната ССЕ в тази и част.
12.През м.май 2006г. св.Р.С. и
съпругата ми взели от подсъдимия заем в размер на 2000лв, за да може жена му да
замине на работа в чужбина. Първите шест месеца е следвало да плащат по 300лв
месечно, а след това по 200лв. Подсъдимият изрично е изисквал плащане на лихви.
Плащането се извършвало на части, като общо изплатената лихва е 5000лв, а общия
размер на изплатената сума-7000лв. Парите за вноските са изпращани от
съпругата. Свидетелят твърди, че е „заложил“ и апартамента си по този заем и след две години, когато е
изплатен, имота е бил освободен.
От писмените доказателства е
видно, че на 06.10.2006г. е съставен НАДИ между сем.С. и Д., в който е записано
че получават заем в размер на 4000лв, за обезпечение на който ипотекират
апартамент в с.Айдемир ж.к.Север 27. Видно от удостоверение за данъчна оценка
№083845/04.10.2006г., данъчната оценка за целия имот е в размер на 3352лв или
ипотеката е за сума с 648лв по-висока от данъчната оценка. От справката на
служба вписвания е видно, че ипотеката е заличена на 10.08.2005г.
Съдът дава вяра на показанията
на този свидетел. Освен, че носи отговорност по чл.29 НК, той няма причина и да
не казва истината. Освен това показанията му относно наличното обезпечение,
срока на изплащане и заличаване на ипотеката се потвърждават от писмените
доказателства по делото, които не са представени от него, поради което няма и
причина да не се кредитират и в частта им за размера на изплатената сума.
Безспорно тя се установи в съдебно заседание.
Според заключението на
допълнителната ССЕ доходът получен по този заем извън
главницата е 5000лв, този доход като неправомерен съдът приема изцяло по
посочените по-горе съображения.
13.Св.Н.Р. през 2006г. е взел заем от подсъдимия, който
обезпечил с договорна ипотека. Около 4000лв е стойността на заема и разходите,
като чистата сума която е взел е 3300-3500лв. Издължил се още същия месец,
ипотеката е била заличена, а за „благодарност“ е дал на Ж. 200лв.
Показанията на свидетеля се
потвърждават от справката на служба вписвания, от която е видно, че ипотеката е
действала от 21 -27.06.2006г., за имот вс.Калипетрово,
като сумата е за 4000лв. Дори и да се приеме за вярно твърдението, че в сумата
по заема от ипотеката е включена сума и като разходи, а не лихви, то е антилогично да се приеме, че сумата от 200лв е от
благодарност за услугата. Човек, който е притиснат от обстоятелствата
дотолкова, че да е принуден да вземе заем от непълно непознат човек и да
ипотекира жилището си, ще направи всичко възможно за да вдигне ипотеката и едва
ли би дал повече пари отколкото е нужно само „от благодарност“.
14. Св.С.К. е взел заем от 2500лв
през 2006г. Уговорил се с подсъдимия да му върне общо 5000лв. Твърди, че заемът
е погасен за две години, но е бил обезпечен и с ипотека. Лихва не е плащал,
защото за две години би се получила голяма сума. Вземал е и други заеми от
подсъдимия.
Съдът дава вяра на показанията
му. Същите се потвърждават от справката от служба вписвания от която е видно,
че в полза на подсъдимия за периода 12.05.06г.-06.04.08г. е била учредена
договорна ипотека.
Съдът дава вяра на експертното
заключение в тази му част по допълнителната ССЕ
според което доходът по този заем е 2500лв.
15.Св.Д. през 2006г. е взел на
части заем от 25 000лв, за обезпечение на който сключил договорна ипотека,
в която била посочена сума 50 000лв, тъй като му било обяснено, че такава
била процедурата. Образувано било изпълнително дело и за да спре принудителното
изпълнение е дал 10 000лв на Д., които придобил от първия кредит, докато
отпуснат ипотечния такъв. Плащал е и разноски, хонорари. Плащал е и лихви за
около 10-15х.лв, по ордери, чрез трети лица. Върнал е
сумата от 50 000лв, която придобил от банкови кредити отпуснати на фирмата
на съпругата му. Притежавал е право да оперира със средствата от сметката на
фирмата, от нея е изтеглил парите и ги внесъл по сметка на подсъдимия.
От писмените доказателства е
видно, че НАДИ е сключен на 28.12.2006г. за сумата от 50 000лв. на
11.07.2007г. е бил издаден изпълнителен лист от СРС
за тази сума, образувано е изпълнително дело при ЧСИ,
на 21.04.2008г. ЧСИ-Г. Г. е обявил купувач на
изнесения на продан имот собственост на Д., на 19.05.2008г. е заведена молба от
кредитора Д. за прекратяване на изпълнителното производство поради плащане,
върху която е поставена резолюция на ЧСИ, с която се
прекратява изпълнителното производство.
В съдебно заседание са
представени 2бр. вносни бележки, по които на подс.Д.
са приведени суми от по 25 000лв
на 17 и на 19 май 2008г., от св.Д.,
както и договори за бизнес кредити № BL17072 от 30.04.2008г. и № BL17092 от 14.05.2008г. за суми съответно от 19 000лв и от
100 000лв, отпуснати на ЕТ“Брадом-Агро-Хатме Д.“.
Хронологията на писмените
доказателства по делото напълно потвърждава казаното от св.Д., а именно размера
на заема и вписания му в ипотеката размер. Видно е и че след обявяване на
купувача на имота не е съставен акт за въвеждането му във владение, поради
което и е доказано твърдението за плащане на 10 000лв., придобити от
първия кредит на едноличната фирма на съпругата на Д.. След сключване на
договора за кредит от 14.05.2008г., на 17 и на 19 май са внесени суми общо за
50 000лв по сметка на Д. и на 19 май, след последната вноска, е заведена
молбата на подсъдимия за прекратяване на делото поради плащане. Единствено
твърденията на свидетеля че е платил 10 -15 х.лв
лихви са недоказани.
Горното потвърждава извода,
какъвто е приет в допълнителната ССЕ, че доходът
получен от Д. по този заем е в размер на 35 х.лв /без
главницата/.
16./17.
Св.П.Н. е заличен.
По делото е наличен единствено
НАДИ от 04.04.2006г., по който е отпуснат заем в
размер на 5400лв на Н., но действащ като ЕТ“Пл.Н.“, обезпечен с ипотека.
Липсват доказателства за
фактите описани в пункт 16 и 17 от ОА.
18.Св.Д.Д.
е заличен.
По делото е приложен НАДИ от
13.12.2010г. по който на Д. е отпуснат заем от 14 000лв. приложени са също
и други документи във връзка с този ипотекиран имот- генерално пълномощно-
упълномощен Ж.Д., разписка за получени
от Д. 14 000лв, предварителен договор за покупко
продажба и НАПП, чрез който Д. чрез пълномощника си
продава имота на Р.Д. за 16 602лв.
Тези писмени доказателства не
доказват фактическото обвинение по този пункт на обвинителния акт.
19. Св.Х.С. е взел заем от
подсъдимия в размер на 1000лв, заложил е големия талон на лекия си автомобил.
Лихва не уговаряна. Не могъл да изплати заема си и е дал на подсъдимия ръчно
изработената от него машина за същата стойност. По-късно разбрал, че подсъдимия
я продал също за 1000лв.
При тези установени по делото
факти се налага извода че обвинението по този пункт от ОА
е недоказано.
20/21/22
Св.Х.Ш. е вземала и изплащала
заеми от името и за сметка на роднините си. Лихвата е била 10% или ако заемът е
3000лв се плаща лихва 300лв месечно, ако е 2000лв-200лв месечно. Твърди, че
първо се плащат лихвите до възможност за главницата.
Първият заем е взела през
2007г. и изплащала от името на Ш.С.-брат
й. Заемът е в размер на 2000лв. Плащала е по 200лв на месец. Спряла е плащането
до първия разпит в полицията. Дължи главницата по този заем в размер на 2000лв.
Вторият заем е взела през
2008г. за Ердинч М. в размер на 2000лв. Изплатила го е за три години, през
което време мъжа и е работил в чужбина и не е виждал детето си за да го
изплати.
Третият заем е през 2009г. за
снаха и-Н.М., в размер на 3000лв, за 6 месеца.
От заключението на
допълнителната ССЕ е видно, че по първият заем тя е
изплатила 2400лв за една година, като доходът за подс.
от този заем е в размер на 400лв. По вторият заем за три години, Ш. е изплатила
лихви и главница в размер на 9200лв и доходът по този заем е в размер на
7200лв. По третият заем е изплатила за 6 месеца лихви а и главница в размер на
4800лв и доходът е 1800лв.
23/24
През 2007г. св.И.М. е взел от
подсъдимия два заема, по 100лв и 250лв, по които е залагал движими вещи-
телевизор по първия и уредба по втория. Върнал ги е, като по първия е дал на Д.
сумата от 110лв, а по втория-275лв. твърди, че му е оставил някой лев отгоре по
собствено желание.
Последното твърдение съдът не
приема за достоверно, защото сумите от 10 и 25 лв са
точно 10% върху стойността на заемите. Съвпадението е прекалено невероятно.
Според допълнителната ССЕ доходите от двата заема извън главниците са 10 и 25лв.
25.Св.Р.К. през 2008г. е взел
заем от 3 000лв, с 10% лихва докато се изплати главницата. Подписал е и
запис на заповед, оставил е и НА за апартамента на ул.Капитан К. 15. След това
е взел още един заем от 4000лв, със същата уговорка за лихвите но вече е
направил и генерално пълномощно. Уговорката е била да се плати наведнъж лихвата
и главницата. През 2009г. подсъдимия му поискал 17 000лв за да му върне
апартамента, но К. не се съгласил. Уговорили са да плати главницата с
натрупаните лихви, които правели 15 000лв.Тази сума и е му е изплатил, за
да се прехвърли апартамента отново на името на К.. По-късно го е продал.
Въпреки, че свидетелят не може
да даде обяснение за наличната по делото договорна ипотека, сключена с НА за
сума от 5000лв, то той потвърди верността на приобщените му от ДП показания, а
и същите се подкрепят от справката на служба вписвания от която е видно, че на
17.10.2008г. имотът му е прехвърлен на Р.Д. чрез продажба. На 01.04.2009г. Р.Д.
отново го „продава“ на К. и същия месец последния го отчуждава на трето лице.
Съдът дава вяра на този
свидетел, показанията му са непротиворечиви и последователни. Правилно
допълнителната ССЕ ги е ценила за да стигне до
заключение, че доходът получен от подсъдимия по този заем извън главницата е в
размер на 8000лв.
26/27
През 2008т. св.С.Х. е взел два
заема от подсъдимия, като е подписвал записи на заповеди. Лихвата е 10% на
месец. Общо е взел пет заема при същата лихва, при по-големите заеми в ЗЗ е
записвана двойната сума. Имало е случаи подсъдимия да му е искал повече пари,
въпреки изплащането, но той не му е давал. Ако срокът наплащане се удължи може
да се поиска още заем като се съставя нов запис на заповед с общата сума по
стария дълг и новия заем, а стария запис на заповед се връща на длъжника или се
къса, дълга се увеличава и връщането на сумата се удължи. При тези условия той
е взел първи заем от 1000лв и е върнал 1300, и втори заем от 1000лв, по който е
върнал общо 3000лв. В потвърждение на твърденията си свидетелят е представил в
ДП записи на заповеди.
Видно от заключението на
допълнителната ССЕ доходите придобити от подс.Д. по първия заем са в размер на 300лв, а по
втория-2000лв
28.Б.Р. е заличен като
свидетел.
Доказателствата са само
писмени, от които е видно, че на 25.11.2002г. е съставен НАПП
по който подс.Д. и съпругата му продават апартамент
на ул.Вапцаров 57 на Р. и съпругата му за 5000лв. На 14.01.2009г. СРС е издал изпълнителен лист срещу сем.Р. за сума от
5000лв, дължима по запис на заповед от 06.08.08г. на подс.Д..
Образувано е изпълнително дело по което е вписана възбрана върху горепосоченият
апартамент, през м.януари 2011г. изпълнението по изп.дело
е спряно, а на 19.08.2011г. е депозирана молба от Р. до ЧСИ
за прекратяване на делото поради удоволетворяване
претенциите на взискателя Д..
Тези доказателства не
потвърждават фактическото обвинение по този пункт от обвинението.
29. Св.К. е взела два заема от
подсъдимия, които изплащала лично.
Първият- в размер
на20 000лв, но в ипотеката била записана сума от 25 000лв, като 5-те
хиляди останали като първа вноска за лихви. Ипотекиран бил апартамента на
родителите й, който впоследствие загубили. По тези факти обвинение не е
повдигнато на подс.Д..
Вторият заем е в размер на
12000лв. На месец е следвало да плаща по 1500лв. Твърди че не е изплатила
главницата. Ипотекирала е жилището си,
на два етажа къща - ул.В.Търново 94. По-късно и него загубила като не и е било
изплатено нищо от съдия изпълнител.
Показанията на св.К. се
потвърждават от писмените доказателства:
На 22.01.2009г. е съставен НАДИ по който К., лично и като
пълномощник на Йонко Йонков получават от Д. заем в размер на 20 000лв,
обезпечен с ипотека върху къща на ул.В.Търново 94. Срокът на заема е 24 месеца.
На 10.11.2009г. е издаден изпълнителен лист за сумата от 20 000лв,
представляваща задължение по договора за заем. Образувано е изпълнително дело
от ЧСИ-Г.Г.. В писмото си до служба вписвания ЧСИ е посочил че вземането към 08.12.2009г. възлиза на
22.404лв. Имотът е изнесен на публична продан с цена 22 500лв. Постъпва наддавателно предложение от Д. с цена 22501лв. С
постановление от 02.03.2010г. имотът е възложен на подсъдимия за сумата от
22 501лв. От писмо №2555/2015г. на ЧСИ е видно,
че по това изпълнително дело няма постъпили суми а имотът е възложен на взискателя вместо плащане.
Съдебният
състав не споделя становището на вещото лице по допълнителната ССЕ, че сумата от 22 501лв е доходът получен от
подсъдимия, от който следва да се приспадне размера на главницата по заема. В
изпълнителното производство се дължат отделно разноски, такси и др. плащания,
които не формират основния дълг на длъжника. В случая, дългът на К. е в размер
на 20 000 по договор за заем и тази сума следва да се приеме за получена
от Д.. При условие, че реалният заем, без скритите лихви, е в размер на
12 000лв, то неправомерното обогатяване на Д. възлиза на 8000лв.
30.Св.М. през 2009г. е взела
от подсъдимия заем в размер на 4000-4500лв за да може мъжът и да сключи
споразумение по дело. Още първата седмица е върнала голяма част от сумата,
която е била изплатена на майка й от натрупани пенсии. Останала е сума от
1000лв за връщане, но издължаването й с лихвите се забавило поради операция на
мъжа й в Белгия. Възстановила е сумата с 1000лв повече, а останалите лихви били
опростени от Д.. Била е „заложена“ къщата й като обезпечение на заема.
От писмените доказателства е
видно, че с НА за дарение на недвижим имот, св.М. е дарила имота си в
местността „Меджиди табия“
на подс.Д.. На 27.08.2009г. Д. й го връща под формата
на продажба /НАПП/ с цена на имота 50лв / както е
посочено и в самия НА данъчната оценка на имота е 31.40лв/. На 01.09.2009г. е
нотариално заверено генерално пълномощно, с което М. упълномощава Д. да продаде
този имот. Подписала е и разписка, че е получила сумата от 4500лв във връзка с
продажбата на имота.
От
партидата на М. е видно, че тази продажба по посочения НА е последна и последен
собственик на имота е именно М., следователно пълномощното и разписката не
касаят този заем. Отчуждаването на имота под формата на дарение и продажба
свидетелката възприела като залог. Показанията и се потвърждават от
доказателството по делото, същите са убедителни, поради което следва да им се
даде вяра, включително и в частта за възстановената и опростената сума. Както
правилно е приело и вещото лице по допълнителната ССЕ,
доходът по този заем извън главницата е в размер на 1000лв.
31/32
Св.Р.Д. е
получила два заема, от 1500 и от 3000лв, обезпечени с ипотека. Свидетелката
твърди, че колкото е взела толкова е и върнала. Записаната по-голяма сума в
НАДИ -6800лв е била за пред нотариуса. Отрича верността на прочетените и в
досъдебното производство показания, с обяснение, че толкова пари няма откъде да
вземе за да даде на подсъдимия.
Предвид показанията на този
свидетел дадени в съдебно заседание, съдът намира обвинението по тези пунктове
от ОА за недоказано.
33/34
Св.Шанер
твърди, че е взел от подсъдимия два заема от по 2000лв, с по 200лв лихва на
месец.
Чрез непосредствените
обяснения на подс.Д. по този заем и отговорите на
свидетеля се установи, че заемите са били прикрити. Реалният заемодател е бил Четин /поч./- братовчед на
свидетеля, но тъй като се опасявал, че няма да ги върне, поставено лице му бил
подсъдимия. Върнатите по заемите суми подсъдимия предава на заемодателя Четин.
Горното обосновава извод, че
не подсъдимия е получавал неправомерни доходи по тези заеми, поради което не
следва да се приема и заключението на допълнителната ССЕ
по този пункт.
35. Св.Ш.М. е получил през
2009г. заем от 900лв от подсъдимия, като е трябвало да върне 1000лв. Подписал
се на запис на заповед без вписана сума. След една седмица подсъдимия е поискал
сумата, но не разполагал с 1000лв и за това му дал само 300лв. След десетина
дни подсъдимия отново се обадил, с оправдание, че му трябват парите. М. му
отговорил че може да ги намери, но няма превоз до гр.Силистра. Уговорили се да
се срещнат в Суходол. Свидетелят го е чакал над час но Д. не дошъл на срещата.
Обадил ме се да ги остави в барчето на Ф.О., а като дойде ще остави там и
записа на заповед. М. предал на О. 500евро. О. ги дал на подсъдимия, но не
получил обратно записа на заповед. След известно време подсъдимия отново се
обадил на М. и поискал още пари, като му казал че дължи. Тогава М. му казал, че
ще му даде ако получи записа на заповед. Д. е изпратил човек от с.Добротица. На
него М. предал сума от 1000лв, която получил от изплатена рента. Бил му върнат
и ЗЗ, в който била дописана сумата 2000лв.
Показанията на този свидетел
се потвърждават изцяло от показанията на св.О..
Според заключението на
допълнителната ССЕ доходите получени по този заем
извън главницата, в лева, са 1380. Повдигнатото по този пункт обвинение е за
1300лв, която и следва да се приеме за неправомерен доход.
Изложените фактически изводи
съдът прие въз основа на кредитираните свидетелски показания, описани по-горе,
описаните също писмени доказателства, както и от заключенията на
експертизите-графически/ на вещите лица И.В. и Кр.Б./,
ТЕ на вещото лице К., повторна СТЕ от вещото лице Д.В., както и от заключението
на допълнителната ССЕ на вещото лице Ст.С. назначена
в съдебно заседание, в изрично посочените по-горе части. Назначените в ДП
повторна и допълнителна ССЕ от в.л.Ст.С., макар и
приети от съда, не следва да бъдат съобразявани, тъй като в хода на съдебното
следствие са събрани допълнителни писмени и гласни доказателства, неизвестни към момента на изготвянето
заключенията в ДП. Обясненията на подсъдимия съдът приема частично, в изрично
записаните случаи.
Показанията на свидетелите
разгледани поотделно и в съвкупност категорично доказват, че в повечето случаи
размерът на лихвата върху отпуснатия заем е в размер на 10%, или за една година
лихвата възлиза на 120%. Лихвата се е изплащала до момента, в който може да се
плати главницата. В някои от случаите е уговаряна точно определена сума за
връщане, значително по-голяма от размера на заема, като те са били с
убеждението, че такова плащане е нещо нормално и процедурата пред нотариуса е
била такава, да се впише по-голяма сума, от реално взетия заем. Съвкупността на
показанията на свидетелите, които независимо един от друг, непознаващи се
взаимно, а и под страх от наказателна отговорност заявяват едни и същи
обстоятелства, не може да бъде пренебрегната, за да се приеме за истина
отразеното в нотариалните актове за договорни ипотеки-безлихвен заем. Не може да
се приеме и за достоверна волята на заемателите
в нотариалните актове за покупко продажби, тъй като в
една част от тях е вписана продажна цена много близка или равна на данъчната
оценка на имота, а в други случаи сделките са извършвани чрез пълномощник-
съпругата или майката на подсъдимия, с двойно по-ниска цена, от пазарната стойност
на имота. Често свидетелите впоследствие са установявали, че имотите им са
продадени. Голяма част от тях не са и знаели какви точно документи
подписват-залог, ипотека или продажба, но са знаели каква сума трябва да
върнат. Те са имали вяра на подсъдимия, който е използвал правната им
неграмотност, а и са били притиснати от обстоятелствата. В сумата на заема, в част от НАДИ се
съдържала и сума за нотариални такси и впоследствие при изпълнително
производство същата е приета за заем, върху който се дължи и законната лихва,
но при всички случаи разноските по съдебното и изпълнително производство са
присъждани отделно от заема. Имало е случаи, в които въпреки издължаването на
главница и лихва, по изрично искане на подсъдимия, свидетелите са продължавали да
плащат- Ст.Н., Ш.М..., заради неосвобождаване на обезпечението.
Съдът дава вяра и на общите
обяснения на подсъдимия, в частта им, в която посочва че това не е основната му
дейност, а се е занимавал и с други такива, както и че не е давал заеми чрез
заложната си къща, за да плати най-малко задължения и най-малко такси. От
писмените доказателства е видно, че той е бил собственик и представляващ на
„Нерон“ЕООД гр.Силистра, регистрирано през 2005г., но не това дружество е
заемодател. Подавал е ГДД като физическо лице и по
ЗКПО. Подсъдимият посочва, още че длъжниците са му давали пари извън главницата не като
лихва, а като „надценка“, но както и да го нарича, то все се явява неправомерно
получен доход.
Сравнени по години, доходите
от предоставените заеми, сравнени с декларираните пред НАП доходи, изглеждат
така:
Пред 1998г. подс.Д. е дал един заем, от който за една година, вкл. и
пред 1999г. е получил доход в размер на 7128лв. През 2000г. е дал два заема, по
които е получавал доходи извън главницата, до 2004г., в общ размер от
11 633лв. През 2005г. е предоставил един заем, от който получил доход
15 000лв. За тази календарна година е подал и ГДД
по ЗКПО като представляващ „Нерон“ЕООД, в която не е отразил някаква извършвана
дейност. През 2006г. е предоставил четири заема, от които е получил доход от
42 700лв. Видно от ГДД по ЗКПО на фирмата му, е
декларирана облагаема печалба в размер на 3 661лв. През 2007г. по три
предоставени заема е получил общ доход в размер на 435лв, а декларирания размер
на облагаемата печалба на фирмата му е 136лв. През 2008г. от предоставени 4
заема е придобил доход в размер на 17 500лв. За тази календарна година
видно от данъчната декларация на фирмата му е декларирана облагаема печалба в
размер на 393лв. Подал е също и ГДД по чл.50 , в който е декларирана годишна данъчна основа от
доходи от друга стопанска дейност -1391лв, доходи от прехвърляне на
имущество-15 075лв или обща годишна данъчна основа-16 466лв. През
2009г. от четири заема е придобил общ доход в размер на 12 100лв. За
календарната 2009г. е подал и ГДД по чл.50 , в която е декларирал годишна данъчна основа за
доходи от трудови правоотношения в размер на 1561лв, която сума се явява и обща
годишна данъчна основа.
Съдът не дава вяра на
обясненията на подсъдимия, в частта в която твърди, че е получил от А.
единствено 10 000лв, това противоречи на показанията на свидетеля, както и
в частта, в която твърди, че е дал на Д. заем в размер на 50 000лв. Св.Д.
доказа твърденията си с писмени доказателства, а и както бе посочено вече, е
практика и правило в нотариалните актове за договорни ипотеки да се посочва
много по-висока сума от реално отпуснатия заем, видно от съвкупността на
свидетелските показания.
Непотвърдени са обясненията му
частта, в която посочва, че не е виждал свидетелите, а те определят какво е
взел и какво е дал. Нито един свидетел не заяви подобно обстоятелство. Не се
установи и за нито един свидетел да е дал и да дава целенасочени спрямо
личността на подсъдимия показания, с цел да го оклевети или с цел да му се
върнат парите или пък да се облагодетелства за негова сметка. Ако това бе така,
не би имало единност в съвкупността на показанията по отношение на лихвата.
Вътрешно противоречиви са обясненията му
свързани с дадените заеми. Веднъж заявява, че не може „да се равни с
една банка“ и че „за 18 години е спечелил примерно 20 000лв“, а по-късно
заявява, че е извършвал това „ от желание да помага на хората“.
Неоснователно е и
възражението, че няма доказателства за
„прокламиране“ в обществото на осъществяваната от Д. дейност. Да,
действително в приложеното копие от в-к Обяви бр.36 26.09-02.10.2008г.-стр.1
действително е публикувана реклама на заложна къща Нерон, но на стр.2, същия
брой, срещу посоченият за мобилен номер на Нерон е публикувана обява „дава
изгодни заеми срещу жилища, имоти и земеделски земи **********“, поради което
съдът приема, че тази дейност е обявявана и в медиите, с цел привличане на
кредитополучатели.
ПО
ПРАВОТО
Горното обобщава заключение,
че за 12 годишен период от време, от 1998г. до 2009г., подсъдимият, като
физическо лице, е предоставил 19 заема, на различни лица, от които е получил
общ доход в размер на 106 496лв/по пункт I. т.1, 2, 3, 7, 12, 13, 14, 15, 20, 21,
22, 23, 24, 25, 26, 27, 29, 30 и 35 от ОА/.
През този период от време са
действали ЗБ/отм./ и ЗКИ и дейността на подсъдимия следва да се квалифицира
като банково кредитиране, за което пък той няма необходимото разрешение.
Банковото кредитиране се
намира под разрешителен режим съгл. чл.1 ал.4 ЗБ и този закон не дава право на
физическите лица да извършват банкови сделки като предвижда специално условие
за извършване на тези сделки- лицето да е акционерно дружество, което да
извършва публично привличане на влогове и използва привлечените средства за
предоставяне на кредити и инвестиции за
своя сметка и на собствени риск. ЗКИ в чл.13 ал.1 също поставя изискване за
извършване на банковата дейност да се изисква разрешение-лиценз издаден от БНБ,
а съгласно чл.2 ал.1 –банка е ЮЛ, което извършва
публично привличане на влогове или други възстановими средства и предоставя
кредити или друго финансиране за своя сметка и на собствени риск.
Подсъдимият е отпускал заемите
за своя сметка и на свой риск, като е определял всички основни параметри на
сключените от него договори-лихва, начин на плащане, обезпечение. Сключените
със свидетелите сделки, по които подсъдимия е получавал лихва или се удоволетворявал от обезпечението на заема, в който е
включена скрита лихва, представляват банкови сделки, за които той не е имал
разрешение.
Определянето на дейността му
като банкова произтича от системността на дадените заеми. В правната доктрина е
прието, че едно деяние се осъществява по занятие, тогава когато са извършени
повече от три сделки и тази дейност е насочена към получаване на траен източник
на доходи и печалба. Непротиворечива е и практиката на ВКС в тази насока. Броят
на отпуснатите кредити, размера на приходите от тази дейност сравнен със
значително по-ниския размер на приходите от друга осъществява от подсъдимия
дейност, периода на отпуснатите заеми и този на изплащане, неминуемо водят до
извода, че дейността му е системна и по
занятие. Тук не следва да се анализира всяка сделка поотделно, а
съвкупността от всички, цялостната му дейност. Именно поради това не може
споделено становището на защитата за приложимост на ЗЗД. Разпоредбата на чл.240 ЗЗД би намерила приложение при единична, инцидентна сделка, а не когато се
отнася до сключване на такива с широк кръг лица, при които са предоставени
парични средства срещу насрещна материална облага. С тези аргументи следва да
се отхвърлят и възраженията, че заемите са били безвъзмездни и дадени от
съчувствие и от желание за помагане на заемополучателите.
Законодателят не е поставил
изискване тази дейност да е единствен източник на доходи /Р265/2013
н.д.731/13г. ; Р16/2015 по н.д.№1751/14г.; Р366/11г. по н.д.1852/2011;
Р141/2012 по н.д.197/12г./. Достатъчно е предоставянето на парични средства под
формата на заеми срещу възнаграждение за ползването им, да кумулира
печалба, като произхода на тези средства е ирелевантен.
Ирелевантно е и с какви средства заемополучателите
погасяват заема си. Освен това за дефиниране на дейността като банкова не е
задължително да се осъществява и дейност по влогонабиране. ЗКИ не създава
задължение за предоставяне на кредити единствено от привлечения влогов капитал
или да се осъществява кумулативно и дейност по влогонабиране. В този смисъл
възражението относно приложимостта на пар.1 т.3 ДР ЗКИ е неоснователно. При положение, че дейностите по
влогонабиране и кредитиране могат да се извършват независимо една от друга, то
и не следва извода, че кредитираните лица следва да са повече от 30, каквото
изискване в посочената разпоредба съществува единствено за влогонабирането /Р
16/2015 н.д.1751/14г.; Р507/15 н.д.1616/14г.; Р195/14 н.д.463/14г. и др./.
Изложените съображения дават
основание да се приеме, че възраженията на защитата за несъставомерност
на деянието са неоснователни. Неотносимо към периода
на деянието е и цитираното писмо от 2015г. на БНБ, което не следва да бъде обсъждано.
Неспазването на разрешителния
режим при осъществената от подсъдимия банкова дейност изпълва диспозицията
на повдигнатото обвинение. Съдът приема
и че получената от подсъдимия сума в размер на 106 496лв представлява
значителен неправомерен доход. Действително легално определение за това понятие
липсва и същото следва да се преценява във всеки конкретен случай. Не се
споделя становището на защитата, че доходът следва да бъде определен като
месечен, такова нормативно изискване няма. Достатъчно е да е кумулирал печалба от тази дейност, годишната която
значително превишава тази декларирана пред НАП. След като е установено, че за
посоченият период подсъдимия е предоставил 19 заема, по които е получавал
неследващ се доход, печалба, то не следва да се преценява какъв е доходът
средно за всяка сделка, след като това изрично е установено във фактите или да
се установява средно месечния доход за 12 годишен период, а дейността следва да
се преценява цялостно и не единично. Размерът на МРЗ
към 1998г. е 53лв, а към м.декември 2009г.-240лв. Преценявайки получения доход
към 1998г. той надвишава 2009 пъти размера на МРЗ, а
към по-благоприятния момент- доходът надвишава 444 пъти размера на МРЗ за 2009г. Имайки предвид, че всички тези действия на
подсъдимия свързани с даването на заеми, поради своята системност представляват
едно престъпление, с определен съставомерен резултат,
е релевантно в случая размера на превишаване на МРЗ,
определящ придобития неправомерен доход като значителен.
Престъплението е извършено
умишлено, при форма на вината –пряк умисъл. Формата на вината се обосновава с
постигната цел, а именно реализиране на доходи, получени от предоставените на
различни лица заеми, по които е получавана лихва. Съзнавал е, че извършеното от
него като физическо лице, по занятие, кредитиране на различни лица с цел
получаване на доход е неправомерно и не притежава разрешително за това, но
въпреки това е искал настъпването на резултата- получаването на печалбата или
дохода.
Горното подкрепя становището
на съдебния състав, че подсъдимия е осъществил от обективна и субективна страна
престъплението по чл.252 ал.2 вр. с ал.1 НК, а
именно, че в периода 1998-2009г., без
съответно разрешение е извършвал по занятие банкови сделки, като е предоставил
19 заема, от които е получил значителен неправомерен доход в размер на
106 396лв.
Този установен по делото
размер обуслови и оправдаването на подсъдимия, по това обвинение, в това да е
получен доход като разлика над този размер до този по повдигнатото обвинение
/246 568.24лв/.
Поради липса на годни гласни
доказателствени средства в случаите касаещи заличените свидетели, поради
несъответствие на свидетелски показания с писмените документи, поради липса на
категоричност в показанията относно размера на взетия заем и/или изплатената
лихва, поотделно и конкретно коментирани по-горе, съдът прие за недоказани
обвиненията по пункт I.
т.4,5,6,8,9,10,11,16,17,18,19,28,31,32,33 и 34, от обвинителния акт, поради което по тези пунктове подс.Д. е оправдан в това да е предоставял заеми на М., Кирова,
Г., П., К., М., И., Н., Д., С., Р., Д. и М. и да е получавал неправомерни
доходи от тези заеми, както и да е извършвал това през 2010 и 2011 година.
Безспорно по делото се
установи, че иззетото от чекмедже от
дома на подс.Д. копие на оригинален детайл на
банкомат-„уста“ е неработоспособно, не може да се определи дали някога то е
работило, както и че подсъдимия не знае как е попаднало у него, за какво се
ползва, нито го е ползвал.
Това обосновава извода, че
устройството не е укривано, както и че Д. не е знаел, че същото е предназначено
за подправка на платежни инструменти по чл.243 ал.2 НК и поради липса на
обективна и субективна съставомерност на деянието,
той е оправдан в извършване на престъплението по чл.246 ал. НК.
ПО НАКАЗАНИЕТО
За
престъплението по чл.252 ал.2 НК законодателят е предвидил наказание лишаване
от свобода за срок от пет до десет години и глоба от пет до десет хиляди лева,
като съдът може да постанови конфискация на част или цялото имущество на
подсъдимия. Последното наказание не е обсъждано, тъй като липсват доказателства
за имуществото на подсъдимия.
Като отегчаващи вината обстоятелства съдът
отчита високата степен на обществена опасност на престъплението, механизма и продължителността
на периода на извършването му, както и извършването му две години след
образуване на досъдебното производство / макар и образувано по чл.255, това не
е респектирало подсъдимия да преустанови деянието по чл.25 НК/, а като
смекчаващи- настъпила реабилитация, образователен ценз и продължителността на
наказателното производство. Последното обстоятелство не следва да се приеме
като изключително смекчаващо вината обстоятелство по смисъла на чл.55 НК, тъй като делото е с фактическа сложност, а първоначално
разследването е започнало за данъчно престъпление, но от друга страна то
определя и превеса на смекчаващите вината обстоятелства. При тези причини съдът
наложи наказание лишаване от свобода за срок пет години, като определи същото
да се изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит
тип. Наложи и кумулативното наказание глоба в размер на 8 хиляди лева, като
отчете, че именнно така определените наказания
/предвид и ефективното изтърпяване на наказанието ЛС/,
ще изпълнят целите на закона по чл.36 НК по отношение ни личната и генерална
превенция.
Съгласно
разпоредбата на чл.53 ал.2 б.“б“ НК на отнемане в полза на държавата подлежи
придобитото от престъплението. Имайки предвид, че неправомерно придобития доход
от престъплението липсва, то съдът осъди
подсъдимия да заплати сумата от 106 496лв.
В
съответствие с нормата на чл.189 ал.3 НПК подсъдимия е осъден да заплати и
разноските по делото, чийто размер е конкретизиран за досъдебното и съдебното
производство.
Съдът се
разпореди и с вещественото доказателство по делото.
При тези
съображения съдът постанови своята присъда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: