№ 340
гр. гр.Велинград, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, I - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Лилия Г. Терзиева Владимирова
при участието на секретаря МАРИЯ АНГ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от Лилия Г. Терзиева Владимирова Гражданско
дело № 20225210100032 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл. 422 ГПК
Производството е образувано е по искова молба на „УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София,
пл. „Света Неделя“ № 7, действащо чрез пълномощника си адв. Я. П. Д-К,
съдебен адрес: гр. София, бул. „Г. С. Раковски“ № 147, ет. 5, ап. 15 против Д.
П. П., ЕГН: **********, адрес: гр. Велинград, ул. „*****“ № 18, с която са
предявени искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл. 99 вр. чл. 79, ал.1
ЗЗД, чл.86 ЗЗД, за установяване по отношение на ответника, че дължи на
ищцовото дружество сумата от общо 24 861,28 лева, от която: 21 450 лева -
главница, представляваща задължение по Договор за банков револвиращ
кредит № 0017/385/25102017 от 25.10.2017 г., Анекс № 1 от 24.10.2018 г.,
Анекс № 2 от 22.11.2018 г., Анекс № 3 от 20.12.2018 г., Анекс № 4 от
16.12.2019 г., Анекс № 5 от 17.01.2020 г., Анекс № 6 от 19.02.2020 г. и Анекс
№ 7 от 14.05.2020 г. към него, ведно със законна лихва върху главницата
считано от 28.05.2021 г. до окончателното погасяване на задължението; 1
805,26 лева - лихва върху редовна главница за период от 20.09.2020 г. до
22.04.2021 г.; 287,03 лева - лихва за просрочена главница за период от
20.09.2020 г. до 27.05.2021 г.; 741,81 лева - наказателна лихва при просрочие,
дължима за периода от 20.09.2020 г. до 27.05.2021 г.; 302.93 лева - просрочена
лихва /миграция/, дължима за периода от 20.09.2020 г. до 20.09.2020 г. и
274.25 лева - периодична такса, за заплащането на които е издадена заповед за
незабавно изпълнение по чл.417 ГПК № 116/01.006.2021 г. по ч.гр.д.№
522/2021 г. на РС Велинград.
1
Ищцовото дружество "УниКредит Булбанк" АД твърди, че подало
заявление за издаване на заповед за изпълнение, въз основа на което била
издадена заповед за незабавно изпълнение от 01.06.2021 г. и изпълнителен
лист от 01.06.2021 г. по ч. гр. дело № 522/2021 г. по описа на Районен съд - гр.
Велинград. Със съдебно съобщение, получено на 22.12.2021 г., „УниКредит
Булбанк“ АД е уведомена, че заповедта е връчена на длъжника Д. П. П., ЕГН:
********** при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което и на
основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, съдът е указал на „УниКредит Булбанк“
АД, че в едномесечен срок от получаване на съобщението, може да предяви
иск относно вземането си, предмет на заявлението. Излага се, че вземането на
„УниКредит Булбанк“ АД в качеството му на Кредитор произтича от Договор
за банков револвиращ кредит № 0017/385/25102017 от 25.10.2017 г., Анекс №
1 от 24.10.2018 г., Анекс № 2 от 22.11.2018 г., Анекс № 3 от 20.12.2018 г.,
Анекс № 4 от 16.12.2019 г., Анекс № 5 от 17.01.2020 г., Анекс № 6 от
19.02.2020 г. и Анекс № 7 от 14.05.2020 г. към него, сключен със „БОРОВ
ПАРК 2016“ ЕООД, ЕИК: *********, в качеството му на „Кредитополучател“
и Д. П. П., ЕГН: **********, в качеството му на „Солидарен длъжник“, с
който Банката предоставя на кредитополучателя револвиращ кредит с
разрешен размер до 23 000 лева и краен срок на издължаване - 25.10.2018 г. С
последващи анекси е предоговарян крайният срок на издължаване като с
подписването на Анекс № 7 от 14.05.2020 г., той е определен на 19.08.2021 г..
Твърди се, че съгласно параграф 1, чл. 7.1. от Анекс № 7 към Договора за
дата на месечна вноска е определено 20-о число на всеки месец. Поддържа се,
че кредитополучателят „БОРОВ ПАРК 2016“ ЕООД е преустановил
изплащането на задълженията си, като е пропуснал да заплати в пълен размер
осем вноски за главница и лихви за период от месец септември 2020 г. до
месец април 2021 г. вкл. Излага се, че съгласно Раздел II, чл. 17.2., вр. с чл.
17.1. от Договор за банков револвиращ кредит № 0017/385/25102017 от
25.10.2017 г. при неизпълнение на всяко едно от което и да е от задълженията
на кредитополучателя и/или третите задължени лица по Общите условия
и/или по договора за кредит съответно при неплащане в срок на всяка една, от
която и да е изискуема вноска по главницата и/или лихвите и/или неустойките
и/или таксите и/или разноските, поетите ангажименти от кредитора за
отпускане на средства от кредита по договора, както и по всеки друг кредитен
инструмент, по който кредитополучателят има права на вземания срещу
Банката, се прекратяват и погасяват, а ползваният кредит, ведно с
начислените лихви, неустойки, такси, комисиони и разноски в пълен размер,
става по преценка на Банката изцяло или частично предсрочно изискуем,
дължим и платим. С оглед на това се твърди, че ищцовото дружество е
упражнило правото си да обяви кредита за изцяло и предсрочно изискуем на
22.04.2021 г., за което длъжниците са надлежно уведомени чрез уведомления,
връчени чрез ЧСИ Добромир Даскалов. Предвид изложеното се моли
исковете да бъдат уважени.
В срока по чл. 131 ГПК, назначения особен представител на ответника,
2
адв.Д. К., оспорва исковата претенция по основание и размер. Поддържа се,
че ищецът не се е съобразил с изричните уговорки постигнати между
страните и претендира задължение противно на договореното. Твърди се, че с
последния анекс от 14.05.2020г. се уговоря начина, по който ще се погаси
формираното задължение, като се прави разсрочване и погасителен план, като
е предвидено сумата дължима към датата на сключване на анекса в общ
размер от 21450лв, да се заплати на 12 вноски, считано от 20.09.2020 г., като
първите 11 вноски са в размер на 250лв., а последната дължима на 19.08.2021
г. е в размер на 18700 лв.. Сочи се, че този договорен между страните начин
на погасяване, изключва дължимостта на претендираните от ищеца лихва
върху редовната главница-1 805.26лв, лихва за просрочена главница-287.03лв,
наказателна лихва за просрочие-741.81 лв. просрочена лихва-302.93лв,
периодична такса-274.25лв.. Релевира възражение основано на факта, че
ответникът се явява поръчител по договорното правоотношение и е
потребител по смисъла на ЗПК. Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит следва да бъде сключен в писмена форма, на хартиен
или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички негови
елементи следва да бъдат представени с еднакъв по вид, формат и размер
шрифт, не по-малък от 12. В случая текстът на договора и условията по него
са изписани на шрифт, който е по-малък от 12. С оглед на това и на осн. чл.
22 от ЗПК процесният договор, досежно уговореното аксесорно задължение е
недействителен, поради неспазване изискванията на чл. 10, ал. 1 от закона,
затова на осн. чл. 23 от ЗПК ответникът дължи само разликата между
получената сума и погашенията правени до момент^ на предявяване на
претенцията.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните
по делото доказателства, съгласно чл.235 ГПК намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Ищцовото дружество следва да докаже при условията на пълно и главно
доказване, че между него и ответника е налице валидно облигационно
отношение по Договор за банков револвиращ кредит № 0017/385/25102017 от
25.10.2017 г., Анекс № 1 от 24.10.2018 г., Анекс № 2 от 22.11.2018 г., Анекс
№ 3 от 20.12.2018 г., Анекс № 4 от 16.12.2019 г., Анекс № 5 от 17.01.2020 г.,
Анекс № 6 от 19.02.2020 г. и Анекс № 7 от 14.05.2020 г. към него, сключен
със „БОРОВ ПАРК 2016“ ЕООД, ЕИК: *********, в качеството му на
„Кредитополучател“ и Д. П. П., ЕГН: **********, в качеството му на
„Солидарен длъжник; 2. настъпилата изискуемост на вземанията. В тежест на
ответника е да докаже, че е погасил процесните вземания, както и
възраженията си срещу възникването и съществуването им.
От приетите и неоспорени писмени доказателства- Договор за банков
револвиращ кредит № 0017/385/25102017 от 25.10.2017 г., Анекс № 1 от
24.10.2018 г., Анекс № 2 от 22.11.2018 г., Анекс № 3 от 20.12.2018 г., Анекс
№ 4 от 16.12.2019 г., Анекс № 5 от 17.01.2020 г., Анекс № 6 от 19.02.2020 г. и
Анекс № 7 от 14.05.2020 г. към него безспорно се установява, че между
3
страните е сключен процесния договор за банков кредит, по силата на който
ответникът е получил кредит в размер на 23 000 лв., като се е задължил да го
върне на вноски, последната от които с падеж на 19.08.2021 г..
От изслушаната и приета без възражения от страните съдебно-
икономическа експертиза, която съдът кредитира изцяло като пълна и
компетентно изготвена, се установява, че ответникът е усвоил процесния
кредит като сумата е преведена по банковата му сметка. Посочено е, че са
просрочени осем вноски за главница и лихва с падежи от 20.09.2020 г. до
20.04.2021 г. вкл.. Вещото лице е посочило, че са погасени общо 6551,65 лв.,
а непогасени към 28.05.2021 г. са общо 24949,10 лв., от които сумата от 21450
лв.- главница, от 1805,26 лв.- лихва върху редовна главница, за периода от
20.09.2020 г. до 22.04.2021 г., сумата от 374,85 лв.- лихва върху просрочена
главница, за периода от 20.09.2020 до 27.05.2021 г., сумата от 741,81 лв. –
наказателна лихва при просрочие, сумата от 302,93 лв. просрочена лихва за
периода от 20,09020 до 20.09.2020 г. и сума от 274,25 лв.- периодична такса. С
допълнително заключение вещото лице е посочило, че така изчислените
размери на възнаградителна, наказателна и мораторна лихва са съобразени с
уговорките, обективирани в на Анекс № 7 от 14.05.2020 г..
При съобразяване обсъдените по- горе доказателства съдът приема, че
по делото безспорно се установява, че между страните е възникнало
процесното облигационно правоотношение, по което ищцовото дружество е
изправна страна, а ответникът е изпаднал в забава за погасяване
задълженията си по него. Ето защо съдът приема, че ищцовото дружество
правомерно е упражнило правото да обяви кредитът за предсрочно
изискуемо, което се установява, че е станало от приетите и неоспорени
писмени доказателства- 2 броя уведомления, връчени чрез ЧСИ преди датата
на подаване на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение в
съда, което се установява
При установена дължимост на процесните суми следва да бъде
разгледано възражението на ответника, че като физическо лице, съдлъжник
по договора за заем, се ползва със защита по ЗЗП в качеството му на
потребител, което съдът намира за неоснователно. Константна е съдебната
практика на ВКС, съгласно която физическо лице по договор за банков
кредит, или обезпечаващ такъв, по който кредитополучателят е търговец,
може да има качеството на потребител по закона за защита на потребителите
и да се позовава на неравноправност на клаузи в договора за кредит, ако
действа за цели извън неговата търговска или професионална дейност.
Обезпечението на дълг на търговско дружество от физическо лице,
включително когато последното е съдлъжник, не може да се приеме за дадено
за цел извън и независимо от всяка търговска дейност или професия, ако това
физическо лице има тесни професионални /функционални/ връзки с
посоченото дружество, като например участва в неговото управление или има
мажоритарно участие в същото, каквото качество на управител на
търговското дружество- кредитополучател, има ответникът поръчител
4
физическо лице Д. П. П.. По изложените съображения съдът счита, че не
следва да обсъжда релевираните от ответника П. възражения по отношение
наличието на неравноправни клаузи в договора.
В производството не се твърди, нито доказва установените по- горе
парични задължения да са погасени от ответника, поради което съдът приема,
че исковете като доказани по основание и размер следва да бъдат уважени
изцяло при съобразяване диспозитивното начало в гражданския процес.
По разноските:
В съответствие с т. 12 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС,
ОСГТК, съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността
за разноски в заповедното и исковото производство. На основание чл. 78, ал.1
ГПК ответникът следва да бъде осъдена да заплати разноските сторени от
ищцовото дружество или сума в размер на 5467,83 лв..
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените „УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София,
пл. „Света Неделя“ № 7, действащо чрез пълномощника си адв. Я. П. Д-К,
съдебен адрес: гр. София, бул. „Г. С. Раковски“ № 147, ет. 5, ап. 15 против Д.
П. П., ЕГН: **********, адрес: гр. Велинград, ул. „*****“ № 18, искове с
правно основание чл.422 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, чл.86 ЗЗД, че Д. П. П.,
ЕГН: ********** ДЪЛЖИ НА „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, ЕИК
********* сумата от общо 24 861,28 лева, от която: 21 450 лева - главница,
представляваща задължение по Договор за банков револвиращ кредит №
0017/385/25102017 от 25.10.2017 г., Анекс № 1 от 24.10.2018 г., Анекс № 2 от
22.11.2018 г., Анекс № 3 от 20.12.2018 г., Анекс № 4 от 16.12.2019 г., Анекс
№ 5 от 17.01.2020 г., Анекс № 6 от 19.02.2020 г. и Анекс № 7 от 14.05.2020 г.
към него, ведно със законна лихва върху главницата считано от 28.05.2021 г.
до окончателното погасяване на задължението; 1 805,26 лева - лихва върху
редовна главница за период от 20.09.2020 г. до 22.04.2021 г.; 287,03 лева -
лихва за просрочена главница за период от 20.09.2020 г. до 27.05.2021 г.;
741,81 лева - наказателна лихва при просрочие, дължима за периода от
20.09.2020 г. до 27.05.2021 г.; 302.93 лева - просрочена лихва /миграция/,
дължима за периода от 20.09.2020 г. до 20.09.2020 г. и 274.25 лева -
периодична такса, за заплащането на които е издадена заповед за незабавно
изпълнение по чл.417 ГПК № 116/01.006.2021 г. по ч.гр.д.№ 522/2021 г. на РС
Велинград.
ОСЪЖДА Д. П. П., ЕГН: **********, адрес: гр. Велинград, ул. „*****“
№ 18 ДА ЗАПЛАИ НА „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Света Неделя“ № 7,
действащо чрез пълномощника си адв. Я. П. Д-К, съдебен адрес: гр. София,
5
бул. „Г. С. Раковски“ № 147, ет. 5, ап. 15, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 5467,83 лв., представляваща разноски в исковото и заповедното
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишки окръжен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
6