Присъда по дело №138/2022 на Окръжен съд - Шумен

Номер на акта: 4
Дата: 20 април 2022 г. (в сила от 6 май 2022 г.)
Съдия: Нели Георгиева Батанова
Дело: 20223600200138
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 31 март 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 4
гр. Шумен, 20.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на двадесети април
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Нели Г. Батанова
СъдебниДонка Стоянова Илиева

заседатели:Женета Митева Атанасова
при участието на секретаря Станислава Ст. Стойчева
и прокурора В. М. Р.
като разгледа докладваното от Нели Г. Батанова Наказателно дело от общ
характер № 20223600200138 по описа за 2022 година
ПРИСЪДИ:
Признава подсъдимия ЕРГЮН. Р. ГЮВ. - роден на 24.05.1959 год. в гр. Шумен, с
постоянен адрес: гр. Шумен, ул.“Ильо Войвода” №3, ет.4, ап.11, с българско и турско
гражданство, със средно образование, женен, работи – водач на таксиметров автомобил към фирма
„Тико такси“, неосъждан, ЕГН – **********,
за ВИНОВЕН в това, че на 16.10.2021 г. в гр.Шумен, на бул. „Мадара” №36, при
управление на моторно превозно средство - лек автомобил “Дачия Дъстер” с рег. № Н 3618 ВТ,
нарушил правилата за движение по пътищата: чл.20, ал.2 от Закон за движение по пътищата –
„Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, ……., със състоянието на пътя и на превозното средство,
…….., с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“ и чл.119, ал.1 от Закон за
движение по пътищата – „При приближаване към пешеходна пътека, водачът на нерелсово пътно
превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите
по нея пешеходци, като намали скоростта или спре“ и по непредпазливост причинил смъртта на
Снежанка Добрева Г. и средна телесна повреда на В. Д. Г., изразяваща се във фрактура на
главичката на малкия пищял на лявата подбедрица, довела до трайно затруднение в движението на
левия долен крайник, като деянието е извършено на пешеходна пътека,
поради което и на основание чл.343, ал.4, вр. чл.343, ал.3, б. “б”, предложение първо, вр.
чл.343, ал.1 от НК и чл. 58а, ал.1 от НК го ОСЪЖДА на наказание 2 – две години лишаване от
свобода.

1
На основание чл. 66, ал.1 от НК отлага изпълнението на така определеното наказание за
срок от 4 - четири години, считано от влизане в сила на присъдата.

На основание чл. 343г от НК лишава подсъдимия ЕРГЮН. Р. ГЮВ. от правото да управлява
МПС за срок от 3 - три години.

На основание чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия ЕРГЮН. Р. ГЮВ., ЕГН –
********** да заплати направените разноски по делото както следва: по сметка на ОД на МВР
гр.Шумен сумата в размер на 1276,11 лева (хиляда двеста седемдесет и шест лева, единадесет
стотинки) като разноски направени в досъдебното производство;

След влизане на присъдата в сила веществените доказателства по делото: плик съдържащ
сноп косми от предно панорамно стъкло на л.а. “Дачия Дъстер” с рег. № Н 3618 ВТ, находящи се
на л.11 и един брой цифров носител СD от Дирекция „Национална система 112-МВР“,
приложени на лист 94 и един брой цифров носител СD от „МБАЛ – Шумен“ АД съдържащ
рентгеново изследване, приложен на лист 97 в кориците на досъдебното производство - да
останат към делото; л.а. “Дачия Дъстер” с рег. № Н 3618 ВТ, оставен на съхранение в сектор
„ПП“ при ОД МВР – Шумен да се върне на ЕРГЮН. Р. ГЮВ., ЕГН – **********.

Присъдата може да се обжалва и протестира пред Апелативен съд гр. Варна в петнадесет
дневен срок от днес.

Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към присъда по НОХД № 138/2022 год. ШОС

Подсъдимият Е. Р. Г., ЕГН – ********** е предаден на съд за това, че на 16.10.2021 г.
в гр.Шумен, на бул. *****, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил
“Дачия Дъстер” с рег. № ****** нарушил правилата за движение по пътищата: чл.20, ал.2
от Закон за движение по пътищата – „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, ……., със
състоянието на пътя и на превозното средство, …….., с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението“ и чл.119, ал.1 от Закон за движение по пътищата – „При
приближаване към пешеходна пътека, водачът на нерелсово пътно превозно средство е
длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея
пешеходци, като намали скоростта или спре“ и по непредпазливост причинил смъртта на
С. Д. Г. и средна телесна повреда на В. Д. Г., изразяваща се във фрактура на главичката на
малкия пищял на лявата подбедрица, довела до трайно затруднение в движението на левия
долен крайник, като деянието е извършено на пешеходна пътека – престъпление по чл.343,
ал.4, вр. чл.343, ал.3, б. “б”, предложение първо, вр. чл.343, ал.1 от НК.
По делото пострадалия В. Д. Г. и наследниците на починалата С. Д. Г.: В. Д. Г./съпруг/
и К. В. Г./дъщеря/ не предявиха граждански искове. Същите направиха искане за
конституиране само като частни обвинители. С оглед на това, както и поради
обстоятелството, че молбите са депозирани своевременно и същите отговарят на
изискванията на закона, съдът ги конституира само като частни обвинители в съдебното
производство. В процеса се представляваха от адв. Венера Бончева.
Подсъдимият заяви, че желае делото да бъде разгледано по реда на глава двадесет и
седма от НПК – съкратено съдебно следствие - чл.371, т.2 от НПК. В тази връзка направи
изрично изявление, че дава съгласие да не се провежда разпит на свидетелите и вещите
лица, подробно описани в обвинителния акт, а при постановяване на присъдата
непосредствено да се ползва съдържанието на протоколите за разпит на свидетелите и
експертните заключения от досъдебното производство. Фактите и обстоятелства, изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт, признава и не желае събиране на
допълнителни доказателства по отношение на тях. Съжалява за случилото се.
Страните дадоха съгласие да не се събират доказателства за обстоятелствата в
обвинителния акт, като подсъдимия направи признание на фактите изложени в
обвинителния акт по чл. 371, т.2 от НПК. Поради което и с определение по чл. 372, ал.4 от
НПК съдът одобри направеното признание като с нарочно определение включи в
доказателствата по делото съответните протоколи с показанията на свидетелите, респк.
експертни заключения, както и останалите писмени доказателства.
Позицията на подсъдимият Е. Р. Г. в съдебно заседание по отношение преценката
към извършеното от него и самокритичността, която проявява към същото, е на съжаление
към случилото се. Прави признание за деянието, изразява съжаление за случилото се.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства, от заключенията на
приетите експертизи и направеното по реда на чл. 371, т.2 от НПК признание съдът приема
за безспорно установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Е. Р. Г. живее в гр. Шумен. Той е правоспособен шофьор и притежава
СУМПС №*********, категория „В“ от 26.09.2003 год., а с протокол №1046/20.08.2008 год.
придобил и категория „А“, като на 02.09.2008 год. му било издадено съответното СУМПС
№********, валидно до 29.08.2018 год. Свидетелството за правоуправление било подновено
на 12.06.2018 год. и на подсъдимия Г. било издадено СУМПС №*******, валидно до
1
12.06.2028 год. Същото било отнемано два пъти – на 16.01.2019 год. с Акт №
Д466783/16.01.2019 год. и с Акт № GА133840/04.12.2019 год., поради извършени нарушения
на Кодекса на застраховането, като последно било възстановено на 05.12.2019 год. От края
на 2018 год. Е. Г. започнал работа като таксиметров шофьор. Управлявал л.а „Дачия
Дъстър“ с рег. № ****** собственост на „Перла 2009“ ЕООД, регистриран към фирма „Тико
такси“.
Пострадалият В. Д. Г. живеел със съпругата си – С. Д. Г. в гр. Шумен, на бул.
„Преслав“ №11А. Двамата съпрузи били пенсионери, като той бил на 63 год., а съпругата му
била на 68 год. На 16.10.2021 год. около 18.00 часа, двамата съпрузи решили да излязат на
разходка. Тръгнали по бул. „Преслав“, пресекли пешеходната пътека на бул. „Мадара“ и
влезли в Градската градина. Георгиеви били добре облечени със зимни якета и шапки.
Малко по късно завалял дъжд, но те продължили с разходката. След 18.30 часа дъждът
значително се усилил и те решили да се приберат. Тръгнали бавно по обратния маршрут
към дома си, като се насочили отново към пешеходната пътека на бул. „Мадара“. Стигнали
до там около 19.30 часа. След като внимателно се огледали за идващи автомобили, двамата
тръгнали да пресичат пешеходната пътека плътно един до друг. Съпругата на пострадалия
Георгиев се намирала от дясната му страна.
На същата дата - 16.10.2021 год., около 19.20 часа, след като вече бил направил
няколко курса през деня, подсъдимия Е. Г. бил изпратен от диспечера на „Тико такси“ да
вземе клиенти, които се намирали пред заведение „Класик“ в гр. Шумен и да ги превози до
заведение „Голди“, находящо се до Автогарата в гр. Шумен. Няколко минути след
получената заявка, подсъдимия Г. пристигнал на посоченото му място и качил трима
клиенти – свидетелите А.К. Д. М. С. Ч. и Д. Н. В..
След като потеглили, подсъдимия Г. преминал с автомобила си през кръговото
кръстовище до Руски паметник, насочил се по бул. „Мадара“ към Автогарата и наближил
пешеходната пътека след кръстовището с ул. „Преслав“. Пътната настилка на булеварда е с
асфалтово гладко покритие, без неравности. Платното в този момент било мокро от
продължаващия да вали силен дъжд. Уличното осветление било включено, но осветеността
в района на пешеходната пътека била слаба. Движението по булеварда не било особено
интензивно. Пътното платно е двупосочно, с по две пътни ленти във всяка посока, разделени
посредством разделителен остров, изграден от бетонни блокчета и метална ограда. Южната
пътна лента, в посока Автогарата, след кръстовището с ул. „Преслав“, от своя страна, също
е разделена на две ленти за движение, посредством бяла единична прекъсната линия.
Е. Г. се движил със скорост около 33.33 км/ч., на къси светлини и с включени
чистачки. Въпреки опита си, като таксиметров шофьор и отличното познаване на района,
без да отчете обстоятелството, че навлиза в периметър, който изисква особено внимание от
страна на водачите на МПС, предвид наличието на знак Д17 „пешеходна пътека“,
подсъдимия Г. не намалил скоростта на движение. Той продължил движението си със
същата скорост, без да се съобрази и с другите конкретни условия на пътя към момента –
ограниченията във видимостта, предвид тъмната част на денонощието и слабата осветеност
от улично осветление, както и мократа пътна настилка.
Автомобилът, управляван от Г., приближил пешеходната пътека в момента, в който
пострадалият В.Г. и съпругата му С. Г. я пресичали с бавен ход отляво надясно, по посока
на движението на моторното превозно средство. Двамата били изминали по-голямата част
от нея и вече се намирали в края й – на 1,2 метра от десния край на платното. Подсъдимият
не възприел своевременно пресичащите с бавна крачка възрастни пешеходци и съответно не
предприел мерки по спиране на управляваното от него превозно средство. В този момент,
последвал удар между предната дясна част на автомобила и пострадалите съпрузи. От
удара, тялото на С. Г. се плъзнало върху предния капак на автомобила, главата й се ударила
в предното стъкло на превозното средство, след което тялото изпаднало на пътната
2
настилка. Предната част на автомобила ударила и движещия се вляво, плътно до съпругата
си В.Г., който също паднал на пътната настилка до нея. Едва след това, Г. предприел
аварийно спиране на управлявания от него автомобил и успял да спре с предна част малко
след пешеходната пътека. Местоположението на автомобила в момента на възприемането на
пешеходците от подсъдимия е било на около 16,6 метра от мястото на удара.
Когато автомобилът спрял, подсъдимия Г. излязъл от него, хванал се за главата и
започнал да вика: „Не ги видях, не ги видях!“. В този момент, към него се приближил свид.
Ф. О. Д., който възприел случилото се непосредствено преди и след удара и го попитал как
се е случило, че не е видял пешеходците, но не получил отговор. Свидетелят Димитров се
обадил от мобилния си телефон на телефон 112 и съобщил за възникналото ПТП.
След получен сигнал в ОДЧ на РУ - Шумен за настъпилото ПТП, на място били
изпратени полицейски служители при РУ Шумен, които запазили местопроизшествието и
установили свидетелите. На място, с „Алкотест Дрегер 7510“ с фабр. № ARNA-0164, били
изследвани за наличие на алкохол пострадалият Васил Димитров и подсъдимият Е. Г., като
и при двете проби уредът показал 0.00 промила. Пристигналият екип на ЦСМП откарал с
линейка С. Г. и В.Г. в спешния център към МБАЛ-Шумен.
След постъпването на С. Г. в МБАЛ–Шумен-ОАИЛ, лекарите констатирали, че
същата е докарана в тежко общо състояние и въпреки проведените адекватни
реанимационни мероприятия, около 02.00 часа на 17.10.2021 год. била констатирана
смъртта й.
Така приетата фактическа обстановка е приета въз основа на самопризнанието
направено от подсъдимия по реда на чл. 371, т.2 от НПК. Същата се подкрепя и от
показанията на свидетелите: Ф. О. Д. от 18.10.2021 г., приложен на листи 22-23 от ДП №
919/2021 г. по описа на РУ – Шумен; Асен Кирилов Димитров от 18.10.2021 г., приложен на
листи 24-25 от ДП № 919/2021 г. по описа на РУ – Шумен; Мариян Саркис Чилингирян от
18.10.2021 г., приложен на лист 26 от ДП № 919/2021 г. по описа на РУ – Шумен; Д. Н. В. от
18.10.2021 г., приложен на лист 27 от ДП № 919/2021 г. по описа на РУ – Шумен; В. Д. Г. от
22.10.2021 г., приложен на листи 28-29 от ДП № 919/2021 г. по описа на РУ – Шумен; К. В.
Г. от 10.03.2021 г., приложен на лист 32 от ДП № 919/2021 г. по описа на РУ – Шумен. В
подкрепа на тях са и протокол за оглед на местопроизшествие (л.8) с препис (л.10) и
фотоалбум (л.12), Химическа експертиза № 275 по отношение на С. Д. Г. (л.36),
Съдебномедицинска експертиза за оглед и аутопсия на труп № 65/2021 г. (л.41-53),
Съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 18/2022 г., по отношение на В. Д. Г.
(л.58-65), Съдебна автотехническа експертиза от 16.02.2022 г. (л.69-77), констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 2021-1038-624 (л.83), талон за изследване (л.85),
докладни записки, справки за собственик на превозно средство (л.87-88), справка за
нарушител (л.89-90), протокол от технически преглед на МПС (л.91), писма до Дирекция
„Национална система 112 –МВР“ и 1 брой цифров носител (л.93-94), медицински документи
и един брой цифров носител от „МБАЛ – Шумен“ АД съдържащ рентгеново изследване
(л.96-121), акт за смърт и удостоверение за наследници (л.123-125), справки АИС
“Български документи за самоличност“, свидетелство за съдимост (л.138-139), карта за
обвиняемо лице.
От изготвената в досъдебното производство и приета от съда протокол за химическа
експертиза /л.39/, за установяване на наличието или липсата на алкохол или други упойващи
вещества в кръвта или техни аналози № 275/29.10.2021 г. по описа на сектор НТЛ – ОД
МВР-Шумен е видно, че в изследваната кръвна проба за алкохол, взета от пострадалата С.
Д. Г., не е установено наличие на алкохол.
От приложения по делото констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2021-
1038-624 /л.83/, на място с „Алкотест Дрегер 7510“ с фабр. №ARNA-0164, били изследвани
за наличие на алкохол пострадалият Васил Димитров и подсъдимия Е. Г., като и при двете
3
проби уредът показал 0.00 промила.
От приетата съдебно-медицинска експертиза /СМЕ/ за оглед и аутопсия на труп №
65/2021 /л.41-53/ е видно, че при пътнотранспортното произшествие на 16.10.2021 год. С. Д.
Г. е получила съчетана травма – глава, таз, крайници, както и травматичен и хеморагичен
шок. Констатирани са:
І. Съчетана травма – глава, таз, крайници:
1/ Контузия на главата: Кръвонасядане на клепачите на дясно око и подочие;
Множествени охлузвания на кожата на ограничена площ; Разкъсно контузна рана в
окосмената част на лявото слепоочие-над ухото; кръвонасядане на меките черепни обвивки
слепоочно вляво на ограничена площ; кръвонасядане на левия слепоочен мускул; дифузно
кръвонасядане челно, слепоочно и частично теменно вдясно; линейна фрактура на люспата
на лявата слепоочна кост; субарахноидален кръвоизлив разположен по конвекситета на
двете мозъчни полукълба; малък субарахноидален кръвоизлив на лявото малкомозъчно
полукълбо.
2/ Контузия на таза: Кръвонасядане на голямата срамна уста; Фрактура на горното и
на долното рамо на дясната срамна кост; Фрактура на главулечната ямка на таза вляво без
разместване; Фрактура долното рамо на лявата срамна кост на таза; Частична
дезартикулация на дясната кръстцовохълбочна става; Фрактура на напречния израстък на L5
в ляво; Голям ретроперитонеален хематом.
3/ Контузия на крайниците: Кръвонасядане по вътрешната страна на лявата мишница;
Изкълчване /луксация/ на лявата ключично-лопаткова става; Кръвонасядане по предната,
външната и задната страна на дясната предмишница; Петнисто ивицовидно охлузване по
предно-външната страна на дясното бедро – средна трета; Обширно кръвонасядане на
дясното бедро; Плитко охлузване върху капачката на дясното коляно; Петнисто
кръвонасядане в горната трета на лявото бедро вътрешно; Охлузване на кожата по
външната страна на лявата подбедрица; Кръвонасядане по предно-външната страна на
лявата подбедрица-горна средна трета; Кръвонасядане на лявото ходило – под глезена в
основата на трети, четвърти и пети пръст.
ІІ. Травматичен и хеморагичен шок.
ІІІ. Анемия на вътрешните органи.
Непосредствената причина за смъртта на Снежанка Добрева се дължи на тежък
травматичен и хеморагичен шок.
Всички установени травматични увреждания са причинени от действието на твърди
тъпи предмети, по механизма на удар, притискане и триене. Касае се за съчетана
високоенергийна травма, каквато може да бъде получена при ПТП – блъскане на пешеходец
от лек автомобил.
Между получените травматични увреждания при ПТП и настъпилата смърт е налице
пряка причинна връзка.

От заключението на изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза по
писмени данни №18/2022 /л.58-65/ е видно, че при пътнотранспортното произшествие на
16.10.2021 год. В. Д. Г. е получил съчетана травма: глава, крайници, изразяваща се в една
разкъсноконтузна рана на брадичката, сътресение на мозъка, охлузване в областта на лява
колянна става и фрактура на главичката на малкия пищял на лявата подбедрица.
Всички установени травматични увреждания са причинени от действието на твърди
тъпи предмети, по механизма на удар, притискане и триене. Същите могат да бъдат
получена при ПТП – блъскане на пешеходец от лек автомобил.
Между установените травматични увреждания и претърпяното ПТП е налице пряка
4
причинна връзка.
В резултата на получените травматични увреждания, на пострадалия е причинено
трайно затруднение в движението на левия долен крайник, за срок по голям от един месец,
средно за 2-3 месеца при благоприятно протичане на оздравителния процес.
Това травматично увреждане - трайно затруднение в движението на левия долен
крайник, обуславя получена от В. Д. Г. средна телесна повреда, по смисъла на чл.129, ал.2 от
НК.

По делото е изготвена съдебно автотехническа експертиза /л.69-77/ и скица /л.79/.
От заключението на съдебната автотехническа експертиза е видно, че мястото на удара
между лекия автомобил и пешеходците /отбелязано и на скицата/ е в гр. Шумен на
пешеходната пътека на бул. „Мадара“, източно от кръстовището с ул. „Преслав“:
спрямо ориентира: на 4,7 метра в посока от Ориентир 1 /по пъшеходната пътека/ и на
0,3 метра западно от Ориентир 1.
спрямо елементите на пътното платно: на пешеходната пътека на 1,2 метра в ляво от
десния край на платното /посока изток/.
Скоростта на движение на лек автомобил „Дачия Дъстър“ с рег. № ****** е била
около 33,33 км/ч.
Опасната зона за спиране на автомобила при движение с определената скорост е 20,8
метра.
Автотехническа експертиза е дала заключение за механизма на произшествието от
автотехническа гледна точка, който механизъм е възприет и описан в обстоятелствената
част на обвинителния акт. Същият не е оспорен и е признат от подсъдимия, поради което и
съдът го приема като част от фактическата обстановка.
Непосредствената причина за настъпването на ПТП от автотехническа гледна точка е
технически неправилното поведение на водача на автомобила при приближаване на
пешеходна пътека с преминаващи по нея пешеходци.
При навлизане на лек автомобил „Дачия Дъстър“ в опасната зона за спиране 20,8
метра, пешеходците са се намирали на пешеходната пътека на разстояние от 2,42 метра до
3,18 метра в ляво от мястото на удара и водачът е имал възможност да ги възприеме и в по-
ранен момент и да преустанови движението до мястото им на пресичане по пешеходната
пътека. Местоположението на автомобила в момента на възприемането на пешеходците от
водача е било 16,6 метра от мястото на удара. Технически правилно е водача на автомобила
да бъде внимателен при приближаване на пешеходната пътека, да пропусне пешеходците,
за което е имал достатъчно време и разстояние и по този начин би избегнал настъпването на
ПТП. Водачът на лек автомобил „Дачия Дъстър“ с рег. № ****** не е възприел
своевременно пресичащите по пешеходната пътека пешеходци и късно е предприел
аварийно спиране, като е имал възможност да ги възприеме и в по-ранен момент и да
преустанови движението до мястото им на пресичане по пешеходната пътека.
Извършен е още и технически оглед на МПС, като не са установени повреди по
механизмите и детайлите, които да водят до извод, че техническа неизправност е попречила
на водача да изпълни задължението си. В тази връзка се налага извода, че ПТП не се дължи
на внезапно възникнала повреда на МПС, а на грешка на водача му.

Следва да се отбележи, че съдът кредитира самопризнанието на подсъдимия Е. Р. Г.
поради обстоятелствата, че това признание се подкрепя от останалите доказателства по
делото: автотехническа експертиза, съдебно медицинска експертиза за оглед и аутопсия на
труп, съдебно медицинската експертиза по писмени данни, химическа експертиза, талон за
5
медицинско изследване, протокол за медицинска експертиза за употреба на алкохол или
друго упойващо средство, протокол за оглед на местопроизшествие, фотоалбум, справки
КАТ, показанията на свидетелите.
Ето защо и съдът прие изложената по горе фактическа обстановка.
Поради което съдът приема, че подсъдимия Е. Р. Г. на 16.10.2021 г. в гр.Шумен, на
бул. *****, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил “Дачия Дъстер” с
рег. № ****** нарушил правилата за движение по пътищата: чл.20, ал.2 от Закон за
движение по пътищата и чл.119, ал.1 от Закон за движение по пътищата и по
непредпазливост причинил смъртта на С. Д. Г. и средна телесна повреда на В. Д. Г., като
деянието е извършено на пешеходна пътека.
Извършеното от подсъдимия Е. Р. Г. деяние съдържа признаците от обективна и
субективна страна на престъплението по чл.343, ал.4, вр. чл.343, ал.3, б. “б”, предложение
първо, вр. чл.343, ал.1 от НК. Деянието е извършено по непредпазливост в нейната
разновидност – небрежност. При осъществяване на деянието подсъдимият не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е можел да ги
предвиди.
Подсъдимият не е искал настъпването на пътното транспортно произшествие и
причиняването на смъртта на пострадалата С. Д. Г. и средна телесна повреда на В. Д. Г.. В
случая умисъла е към нарушаване правилата за движение по пътищата, а не към целения
резултат. Ето защо по отношение на настъпилата последица – смърт, той е действувал
непредпазливо. От субективна страна подсъдимия Е. Г. е осъществил деянието под формата
на небрежност. Подсъдимият Г. не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици на своето деяние, но е бил длъжен /по силата на ЗДвП/ и е могъл да ги предвиди
/предвид липсата на обективни пречки за това/.
Подсъдимият Е. Р. Г. е нарушил правилата за безопасно движение по пътищата:
- чл.20, ал.2 от ЗДвП – Водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, ……., със
състоянието на пътя и на превозното средство, …….., с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението.
- чл.119, ал.1 от ЗДвП - При приближаване към пешеходна пътека водачът на
нерелсово ППС е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или
преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре;
Въпреки опита си, като таксиметров шофьор и отличното познаване на района, без да
отчете обстоятелството, че навлиза в периметър, който изисква особено внимание от страна
на водачите на МПС, предвид наличието на знак със специално предписание Д17
„пешеходна пътека“, подсъдимия Е. Г. не намалил избраната от него скорост на движение.
Той продължил движението си със същата скорост, без да се съобрази и с другите конкретни
условия на пътя към момента – ограниченията във видимостта, предвид тъмната част на
денонощието, слабата осветеност от улично осветление, както и мократа пътна настилка.
Скоростта на движение, макар и да е била разрешена, същата е била несъобразена с
атмосферните условия, състоянието на пътя и приближаването към пешеходната пътека.
Нарушението на тези разпоредби са в пряка причинно следствена връзка с
настъпилото ПТП и резултат по изложените по горе доводи.
Причините за настъпилото ПТП се свеждат до подценяване от страна на
подсъдимия на правилата за безопасност на движение. Нарушаването на тези правила за
движения по пътищата е умишлено, като престъпния резултат е настъпил по
непредпазливост. В случая подсъдимият е нарушил разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП –
6
„Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението
да се съобразяват с атмосферните условия, ……., със състоянието на пътя и на
превозното средство, …….., с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние
да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта
и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“ и чл.119,
ал.1 от ЗДвП – „При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово ППС е
длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея
пешеходци, като намали скоростта или спре.“
Т.е. нарушението на правилата за движение по пътищата е умишлено, но по
отношение на престъпния резултат същия е под формата на непредпазливост – подсъдимият
не е искал и не е допускал настъпването му, но е бил длъжен да предвиди последиците /т.е.
по отношение на последиците деянието е непредпазливо/. Че нарушението на тази норми са
в пряка причинно следствена връзка с настъпилия резултат се подкрепя и от заключението
на съдебната автотехническа експертиза. Видно е, че причината за станалото
автопроизшествие е несвоевременното възприемане на пресичащите по пешеходната пътека
пешеходци и късното предприемане на аварийно спиране. При навлизане на лек автомобил
„Дачия Дъстър“ в опасната зона за спиране 20,8 метра, пешеходците са се намирали на
пешеходната пътека на разстояние от 2,42 метра до 3,18 метра в ляво от мястото на удара
като водачът е имал възможност да ги възприеме и в по-ранен момент и да преустанови
движението до мястото им на пресичане по пешеходната пътека. Местоположението на
автомобила в момента на възприемането на пешеходците от водача е било 16,6 метра от
мястото на удара. Водачът на лек автомобил „Дачия Дъстър“ с рег. № ****** не е възприел
своевременно пресичащите по пешеходната пътека пешеходци и късно е предприел
аварийно спиране, като е имал възможност да ги възприеме и в по-ранен момент и да
преустанови движението до мястото им на пресичане по пешеходната пътека.

Квалификацията по чл.343, ал.4 от НК се обуславя от обстоятелството, че в резултат
на деянието е настъпила както смъртта на С. Д. Г., така е била причинена и средна телесна
повреда на В. Д. Г., изразяваща се във фрактура на главичката на малкия пищял на лявата
подбедрица, довела до трайно затруднение в движението на левия долен крайник.
Квалификацията на деянието по чл.343, ал.3, б. “б”, предложение първо от НК, се обуславя
от обстоятелството, че видно от заключението на изготвената АТЕ, мястото на удара е на
пешеходната пътека, като съгласно константната съдебна практика водачите са длъжни да се
съобразяват с пешеходците, както на самото очертание на пешеходната пътека, така и в по-
широк периметър, използван за преминаване на пешеходци.
Съдът приема описаната по горе фактическа обстановка и кредитира изготвените
експертизи, които са пълни, ясни и обосновани. Страните в процеса приемат описания в
автотехническата експертиза механизъм на пътнотранспорнтното произшествие. Не е
оспорена и СМЕ за оглед и аутопсия на труп, както и съдебно медицинската експертиза по
писмени данни. Свидетелските показания са непротиворечиви и взаимнодопълващи се.
При определяне вида и размера на наказанието съдът отчете следното:
Касае е се за престъпление по чл.343, ал.4, вр. чл.343, ал.3, б. “б”, предложение първо,
вр. чл.343, ал.1 от НК.
Предвиденото наказание за тази правна квалификация е лишаване от свобода от три до
петнадесет години. Изменението по ал.3 на чл. 343 от НК е направено с ДВ бр. 60 от 2012
година, а на чл.343, ал.3, б.“б“ е направено с ДВ бр.75 от 2015 год. и е приложимо към
разглеждания казус, тъй като датата на деянието е 16.10.2021 година. Няма последващи
изменения. Т.е. не е необходима преценка за приложение на по благоприятен закон.
При определяне на наказанието съдът взе предвид следното: Съдът отчете
7
процесуалното поведение на подсъдимия за своевременното приключване на съдебното
производство. Като смекчаващо отговорността обстоятелство отчете обстоятелството, че е
дългогодишен правоспособен водач на МПС притежаващ различни категории. Отчете
съдебното му минало - липса на предходно осъждане за престъпление от общ характер и
наличие на наложено административно наказание по АНД №194/2019 год. по описа на РС
Шумен и изразеното съжаление. Взе предвид и обстоятелството, че се касае за човек,
социално и трудово ангажиран. Т.е. касае се за деец с ниска степен на обществена опасност.
Прецени и обстоятелството, че Г. е дългогодишен водач на МПС, водач без съществени
допуснати нарушения по ЗДвП и без пътно транспортни произшествия. Като отегчаващо
отговорността обстоятелство отчете високата степен на обществена опасност на деянието
обусловено и от завишената наказателна отговорност.
В същото време производството по делото се е развило по реда на чл. 371, т.2 от
НПК. Съгласно чл. 373, ал.2 от НПК в този вид производства при постановяване на
осъдителна присъда съдът определя наказанието при условията на чл. 58-а от НК. Редакция
на чл. 58а от НК – тази от ДВ бр. 26 от 2010 год., действаща към момента на извършване на
деянието и към постановяване на присъдата задължава съдът да приложи разпоредбата на
чл. 55 от НК само когато действително са налице многобройни или изключителни
смекчаващи вината обстоятелства и така определеното наказание е по благоприятно за
дееца.
Съдът счита, че в разглеждания казус не са налице многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, при което и най лекото предвидено в закона наказание се
явява несъразмерно тежко, което да обуславя приложението на чл. 55 от НК. Т.е. в случая
не е налице конкуренция между разпоредбата на чл. 58а, ал.1 от НК и чл. 55 от НК, което да
налага да се прецени по благоприятно наказание, както изисква ал.3 на посочения текст. При
това положение съдът следва да определи на наказанието, след което да го намали с ⅓.
Като взе предвид, че по отношение на подсъдимия има превес на смекчаващи
отговорността обстоятелства над отегчаващите съдът определи наказанието на минимума на
предвиденото като го определи в размер на 3 – три години лишаване от свобода. Така
определеното наказание от 3г. намали с ⅓ съгласно чл.58а от НК и постанови подсъдимия да
изтърпи наказание в размер на 2 - две години лишаване от свобода. / ⅓ от 3 год. = 1г. или
подсъдимия следва да търпи 3г.-1г.= 2 години/.
С оглед наложеният размер на наказанието, целите на генералната и лична
превенция, обществената опасност и личността на подсъдимата съдът намира, че не се
налага наказанието лишаване от свобода да се търпи ефективно. Счита, че после би било
значително по трудно неговото социализиране и приобщаване към обществото, като в
същото време отчете, че подсъдимия полага и обществено полезен труд. Няма и законова
пречка, тъй като Е. Г. не е осъждан. Съдът счита, че отлагане изтърпяването на наказанието
ще доведе до реализиране на личната превенция, а също и до обществената такава. Нещо
повече, съдът намира, че едно отлагане на наказанието в подходящ изпитателен срок би
имало много по въздействуващ ефект върху подсъдимия, който ще следва в този
изпитателен срок да се въздържа от извършването на каквото и да е престъпление. Ето защо
съдът счита, че следва да приложи разпоредбата на чл. 66 от НК. Намира, че изпитателния
срок в размер на 4 години би съдействал за постигане целите на наказанието.
Счита, че така определеното наказание би удовлетворило и изискването за
справедливост на наказанието. В този смисъл и Решение № 25 от 3.04.2009 г. на ВКС по н.
д. № 653/2008 г., III н. о., НК, докладчик председателят Елияна Карагьозова – „Основен
принцип на наказателното право е справедливостта на наказанието. Справедливо е това
наказание, което съответства на тежестта на престъплението. Този принцип
законодателят е разширил и в разпоредбите на чл. 54 НК, както и в чл. 348, ал. 5 НПК,
съгласно които наказанието следва да съответства на обществената опасност на
8
деянието и тази на дееца, както и на смекчаващите и отегчаващи отговорността
обстоятелства. Освен това, наказанието трябва да е съобразено и с целите, визирани в чл.
36 НК.”

На основание чл. 343-г от НК съдът лиши подсъдимия Е. Р. Г. от правото да
управлява МПС за срок от 3 – три години. Намира, че така постановения размер на този вид
наказание е адекватен на обстоятелството, че подсъдимия е дългогодишен шофьор, без
сериозни нарушения по закона за движение по пътищата и без пътнотранспортни
произшествия. Освен това счита, че този размер е съответен, както на наложеното
наказание, така и на обстоятелствата индивидуализиращи вида и размера на наказанието.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимия Е. Р. Г., ЕГН –
********** да заплати направените разноски по делото по сметка на ОД на МВР гр.Шумен
в размер на 1276,11 лева (хиляда двеста седемдесет и шест лева, единадесет стотинки) като
разноски направени в досъдебното производство.
Веществените доказателства по делото постанови да се пазят до влизане в сила на
присъдата, след което: плик съдържащ сноп косми от предно панорамно стъкло на л.а.
“Дачия Дъстер” с рег. № ****** находящи се на л.11 и един брой цифров носител СD от
Дирекция „Национална система 112-МВР“, приложени на лист 94 и един брой цифров
носител СD от „МБАЛ – Шумен“ АД съдържащ рентгеново изследване, приложен на лист
97 в кориците на досъдебното производство - да останат към делото; л.а. “Дачия Дъстер”
с рег. № ****** оставен на съхранение в сектор „ПП“ при ОД МВР – Шумен да се върне на
Е. Р. Г., ЕГН – **********.
По делото няма предявени граждански искове.
В този смисъл съдът постанови присъдата си.

Председател :

/Н. Батанова/


9
Съобщи за изтекли лични данни