РЕШЕНИЕ
№ 161
гр. В., 10.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:В. Й. М.
Членове:Г. П. Й.
Н. Д. Н.
при участието на секретаря А. А.. Т.
като разгледа докладваното от Г. П. Й. Въззивно гражданско дело №
20221300500235 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на И. Ц. И., ЕГН **********, с адрес: гр. В.
чрез адв.-пълномощник К. Г. от АК-В. и заявен съдебен адрес: гр.В.против Решение №230
от 23.05.2022г. по гр.д. №1659/2021 год. на РС-В.. С обжалваното решение РС-В. е
предоставил упражняването на родителските права върху малолетното дете Е. Г. М.а, ЕГН
********** на бащата Г. М. Г. с ЕГН ********** с адрес: гр. В., като майката И. Ц. И. с
ЕГН **********, с адрес: гр. В. ще има право на лични контакти с детето си Е. Г. М.а, ЕГН
********** всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 19.00 ч. на петъчния ден до
13.00 ч. на неделния ден, с преспиване, както и по 20 дни през лятото, които да не съвпадат с
платения годишен отпуск на бащата, след което да го връща по местоживеенето му при
бащата.
ВРС е постановил местоживеенето на детето Е. Г. М.а, ЕГН ********** при бащата
Г. М. Г. с ЕГН ********** на адрес: гр. В.
Осъдил е И. Ц. И. с ЕГН **********, с адрес: гр. В. да заплаща на детето Е. Г. М.а,
ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител Г. М. Г. с ЕГН **********,
месечна издръжка в размер на 177.50 лева, считано от датата на подаване на исковата молба
- 05.08.2021 г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до отпадане или
изменение на основанието за плащането й, като е отхвърлил иска в останалата му част до
1
пълния претендиран размер от 200.00 лева, като неоснователен.
Осъдил е И. Ц. И. с ЕГН **********, с адрес: гр. В. да заплати на детето си Е. Г. М.а,
ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител Г. М. Г. с ЕГН **********
издръжка за минало време в общ размер от 1800.00 лв., считано от 04.08.2020 г. до
04.08.2021 г. /или 150.00 лева месечно/, ведно със законната лихва от датата на влизане на
решението в сила до окончателното му изплащане.
Осъдил е И. Ц. И. с ЕГН **********, с адрес: гр. В. да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на РС - В. държавна такса върху присъдените издръжки в общ
размер от 327.60 лв., както и 5.00 лв. такса в случай на служебно издаване на изпълнителен
лист.
ВРС на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК е допуснал предварително изпълнение на
решението, в частта относно присъдените издръжки.
Твърди се във въззивната жалба, че обжалваното решение е необосновано и
неправилно, постановено в нарушение на материалния закон.
Поддържа се, че съдът не е изложил мотиви в насока интереса на детето родителските
права да се упражняват от бащата, а не от майка.
Твърди се, че са налице всички условия и възможности да се грижи и отглежда
детето. От експертизите и социалния доклад било установено, че тя има родителски
капацитет, добра майка е, като е полагала грижи и отгледала още две деца. Между нея и
детето има силна емоционална връзка. Разполага със социално битови условия да отглежда
детето, за което има обособена детска стая, работи като „Старши специалист” в О. – Д.
Жалбоподателката счита, че съгласно константната съдебна практика и
Постановление № 1 от 12.11.1974 г. по гр. д. № 3/1974 г., Пленум на ВС, касаещо въпросите
за упражняването на родителските права при развод, за мерките по това упражняване и за
личните отношения между родители и деца, родителските права по отношение на
малолетното дете следва да бъдат предоставени на нея като майка, а не на бащата, като
навежда доводи в тази насока, а именно :
Притежава родителски и възпитателски качества, съответно родителски капацитет,
който били доказани по делото.
По делото нямало данни за аморално поведение от нейна страна.
Желанието на родителите.В цялото съдебно производство е демонстрирала желание
да вземе детето при себе си и да упражнява родителските права.
Било установено по делото, че детето е силно привързано към нея.
С оглед пола на детето, тя като майката била по-пригодна от бащата да отглежда и
възпитава детето.
Счита, че детето е в ниска възраст - пет години и половина и се нуждаят от
непосредствена майчина грижа.
2
В такива случаи майката е по-пригодна от бащата за отглеждането и възпитанието на
детето. В конкретния случай детето е на пет години и половина и съобразно този критерий
следва да бъде отглеждано от майката, още повече, че е от женски пол.
Разполага с жилищно-битови и други материални условия на живот. Има обособена
детска стая, която е обзаведена и оборудване за отглеждането на детето.
Излага, че покрива всички критерии, за да и бъдат предоставени родителските права
по отношение на детето. Счита, че единствено тя като майка ще се грижи най- добре за
детето с оглед, че е от женски пол и само на 5 години и половина.
Поддържа се, че решение е необосновано. Съдът не бил интерпретирал вярно
фактическата обстановка по делото. Причина за раздялата между нея и ищеца била
патологичната ревност на същия, довела до агресивното му и неприемливо поведение, който
е упражнявал физически и психически тормоз над нея. Излага, че в тази насока била
ангажирала писмени доказателства за множество случаи на домашно насилие - отнемане на
мобилния телефон, заключване в жилището,нанесъл лека телесна повреда. Била подала
иск за домашно насилие до Районен съд – В.
Твърди се, че след раздялата им бащата по никакъв начин не е искал да остави детето
на нея, поради което то е останало да живее при него, а тя е осъществявала контакти с
детето, когато бащата е разрешавал това.
Излага, че съдът не бил обсъдил всички доказателства в тяхната съвокупност и
взаимовръзка, доколкото гласните доказателства установявали твърденията , като бил
кредитирал само доказателствата на ищцовата страна, които не могат да отговорят на
основния въпрос - на кого от родителите следва да бъдат предоставени родителските права
по отношение на детето. Счита, че Обжалваното решение противоречи на Постановление №
1 от 12.11.1974 г. по гр. д. № 3/1974 г., Пленум на ВС, предвид пола и възрастта на детето.
Поддържа се, че при постановяване на решението РС-В. е допуснал нарушение на
материалния закон. Излага се, че производството по чл. 127, ал. 2 СК не е исково, а
представлява спорна съдебна администрация относно начина за осъществяване на признати
и гарантирани от закона материални субективни права. Целта на производството и
постановения съдебен акт е да се постигне охраняване в максимална степен на конкретни
материални субективни права, както в интерес на участващите в производството лица, така
и в публичен интерес. В това производство е засилено служебното начало и съдът е
задължен да администрира в пълен обем спорните правоотношения, дори и без да е сезиран
от страните.
Иска се да се постанови решение с което изцяло да се отмени Решение №230 от
23.05.2022г., по гр.д. №1659/2021г. по описа на Районен съд - В., като неправилно,
незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон,
респективно да бъде разгледан спора по същество и да бъде оставено без уважение
предявения с исковата молба от Г. М. Г. иск с правно основание чл.127, ал.2 от СК като
3
неоснователен и недоказан и се уважи предявения насрещен иск, като: Да бъдат
предоставени за упражняването родителските права по отношение на малолетното дете Е.
Г. М.а на нея, като майка. Местоживеенето на малолетното дете Е. Г. М.а да е при нея на
постоянния адрес в гр.В.. Да бъде определен режим на лични контакти между бащата Г.
М. Г. с ЕГН: ********** от гр.В. и детето Е. Г. М.а , както следва : всяка първа и трета
събота и неделя от месеца с преспиване, като бащата да взима детето в събота в 9,00 часа и
да го връща в неделя в 18,00 часа и един месец през лятото, който да не съвпада с платения
годишен отпуск на майката. Да бъде осъден бащата Г. М. Г. да заплаща месечна издръжка на
детето Е. Г. М.а в размер на 200,00 /двеста/ лева месечно от завеждане на исковата молба в
съда до навършване на пълнолетие или отпадане на основанието за това. Не представя нови
доказателства и не прави доказателствени искания. Не отправя искане за присъждане на
разноски.
В законния двуседмичен срок по чл.263 ГПК ответникът по жалбата Г. М. Г. чрез адв.
И. А. е подал писмен отговор, с който моли да бъде оставена без уважение въззивната жалба
и бъде потвърдено първоинстанционното решение. По същество навежда доводи за
неоснователност на наведените в жалбата твърдения, неподкрепени от събраните по делото
писмени и гласни доказателства. Излага доводи, че съдът е мотивирал извода си, че в
изключителен интерес на детето е родителските права да бъдат упражнявани от бащата и
местоживеенето да е при него, именно въз основа на събраните доказателства. Поддържа, че
той е по-подходящият родител. Посочва, че е жилищно обезпечен, живее в семейното
жилище, където детето е родено и е свикнало. Грижи се ежедневието на детето да бъде
приятно, нормално, без тревоги, промени и сътресения. В продължение на три години, от
фактическата раздяла—м.май 2019 г. до м.май 2022 г., самостоятелно се грижил и
финансово за детето, без финансово участие от страна на майката и при липса на голям
интерес от нейна страна да взема детето при себе си през посочения период от време.
Насърчавал контактите на детето с майката и давал възможност да общува с детето и през
друго врем.
Моли съда да потвърди първоинстанционното решение. Не представя доказателства и
не прави доказателствни искания. Не е отправил искане за присъждане на разноски.
Пред настоящата инстанция не са представени доказателства и не са правни
доказателствни искания.
Видинският окръжен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства и доводите на страните, прие за установено от фактическа страна
следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна и е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, явява се
процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от Г. М. Г. с ЕГН **********
от гр. В., срещу И. Ц. И., ЕГН **********, с адрес: гр. В., с която са предявени обективно
съединени искове по чл. 127, ал. 2, чл. 146 във вр. с чл. 143 от СК и чл. 149 от СК за:
4
-предоставяне упражняването на родителските права по отношение на детето Е. Г.
М.а с ЕГН ********** на ищеца,като баща и определяне на местоживеенето на детето при
него.
-за определяне на режим на лични отношения на майката И. Ц. И. с детето, както
следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от петък до неделя, с преспиване,
както и по 20 дни през лятото, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на бащата,
след което да го връща по местоживеенето му при бащата;
-за осъждането на ответницата да заплаща на детето Е. Г. М.а, чрез него, като баща и
законен представител, месечна издръжка в размер на 200.00 лева, на основание чл. 146, във
вр. с чл. 143, във вр. с чл. 127, ал. 2, предл. 4 от СК;
-за осъждането на ответницата да заплати на детето Е. Г.
М.а, чрез него, като баща и законен представител, издръжка за минал период, една година
преди завеждане на делото от 04.08.2020 г. до 04.08.2021 г. в размер на 150 лв.
месечно.Представени са писмени доказателства и са направени доказателствени искания.
В срока по чл.131 от ГПК ответната страна И. Ц. И. е депозирала отговор на исковата
молба, с който е оспорила предявените искове и е предявила насрещен иск, както следва: -
да бъдат предоставени за упражняване родителските права по отношение на детето
Е. Г. М.а, като нейна майка и законна представителка;
- да бъде определено местоживеенето на детето при нея в гр. В.
-да бъде определен режим на лични отношения на бащата с детето както следва:
всяка първа и трета събота и неделя от месеца с преспиване, като бащата да взима детето в
събота в 09.00 часа и да го връща в неделя в 18.00 часа и един месец през лятото, който да не
съвпада с платения годишен отпуск на майката; да бъде осъден бащата да заплаща на детето,
чрез нея, като майка и законен представител, месечна издръжка в размер на 200.00 лв. С
отговора е представила писмени доказателства и е направила доказателствни искания.
От фактическа страна между страните не е спорно, че са родители на малолетното
дете Е. Г. М.а, родена на 25.05.2016 г. с ЕГН **********. Приложено е копие на
удостоверение за раждане дубликат от 20.07.2021 на О. В..
Между страните по делото не е спорно, че са във фактическа раздяла от м.05.2019 г. и
че детето е останало да живее с бащата в семейното жилище на неговия адрес.
По делото не е спорно, че и двамата родители работят, видно от приложените Трудов
договор №30.20.07.2021г. за ищеца с „О. к. 823“ЕООД с договорено месечно
възнаграждение 750 лв. и Трудов договор №111/18.03.2020г. за ответницата с О. Д. с
договорено месечно възнаграждение 850лв.
По делото пред първата инстанция е приет социален доклад изх№ ПР/Д-ВН/4-
001/28.01.2022г. от които се установява, че:
Детето Е. е родено от съвместното съжителство на страните. Родителите на детето
съжителствали до м.май 2019г. До раздялата грижи по отглеждането на детето са полагани
5
и от двамата родители. След раздялата детето остава да живее при бащата. Основни грижи
за детето се полагат от бащата, подпомаган от неговата майка и баба на детето Е. Г..
Социалният работник не е установил детето да страда от хронични заболявания или
заболявания, налагащи полагането на специални грижи. Същият е констатирал от данни на
д-р Д. К. че детето е редовно профилактирано и имунизирано, а бащата и баба са много
отговорни по отношение здравословното състояние на детето.
Констатирано е от социалния работник, че жилищните условия, в които се отглежда
детето от бащата са много добри и има голяма самостоятелна детска стая за спане и кът за
игра.Семейството на бащата не е социално изолирано. Бащата успява да задоволи базовите
потребности на детето и е осигурил спокойна семейна среда. Бащата разпознава и адекватно
откликва на нуждите на Е.. Битовите условия гарантират уют и комфорт на детето.
Жилищните условия при майката също били добри, като за Е. имало детска стая. Жилището
представлява къща, собственост на сегашния съпруг на майката. В къщата майката
съжителства с 16-годишният син на съпруга , както и с 15-одишния син на майката от
предишна връзка, когото Е. познава. Детето е ходило при майката и разговаря с нея и по
телефона-2-3 пъти седмично.
Социалният работник е установил, че детето Е. посещава ДГ“Ж. П.“ в гр.В.. По
събрани данни от учебното заведение Е. е много общителна, спокойна, с добър външен вид.
От страна на бащата е оказвано пълно съдействие, същият води и прибира детето. Майката
рядко се обаждала за информация в детското заведение.
Страните не са правили възражения по социалния доклада и същият е приет от съда.
В производството пред РС-В. е назначена и приета съдебна психолого - психиатрична
експертиза на ищеца Г. М. Г., изготвена от вещото лице д-рН.Н./психиатър/ и С. Н.-
клиничен психолог. Вещите лица са дали заключение, че освидетелствания /ищеца/ Г. Г. е
психично здрав. Няма данни и клинични признаци за наличие на клинично значимо
психиатрично страдание, включително за депресия, биполярно афективно разстройство,
социопатия, параноидни или шизофренни тенденции.
От прегледа и изследванията вещите лица не са доловили характерови девиации и
агресивни поведенчески тенденции, поставящи под съмнение родителския му капацитет,
които при общуването с детето биха го поставили в риск.
Вещите лица са дали заключение, че освидетелстваният Г. е добре запознат със
задълженията си на родител, касаещи безопасността на детето и че декларира правилна
родителска стратегия и капацитет за компромиси относно развитието на детето.
Вещото лице д-р Н. при разпита в с.з. на 04.05.2022г. пояснява, че под „компромис“
отразено в заключението се разбира намиране на такива решения от Г., които са единствено
и само в полза на детето. Вещото лице е заявило, че за целият му клиничен стаж, като вещо
лице ищецът Г. бил впечатляващо грижовен родител. Представения на вещите лица
ежедневен график на бащата бил съобразен с грижите, нуждите и потребностите на детето .
6
В производството пред РС-В. е назначена и приета съдебна психолого - психиатрична
експертиза на И. Ц. Т., изготвена от вещото лице д-р Н.Н./психиатър/ и С. Н.-клиничен
психолог. Вещите лица са дали заключение, че освидетелстваната /ответницата/ И. Т. е
психично здрава. Няма данни и клинични признаци за наличие на клинично значимо
психиатрично страдание, включително за социопатия, параноидни или шизофренни
тенденции, зависимости.
От прегледа и изследванията вещите лица не са доловили характерови девиации и
агресивни поведенчески тенденции, поставящи под съмнение родителския капацитет, които
с общуването с детето биха го поставили в риск.
Вещите лица са дали заключение, че у освидетелстваната И. Ц. И. не са установили
наличие на планирани, съзнателни, целенасочени намерения или действия за злонамерено
отчуждаване на детето от бащата, провокирано от нейното отношение към него. Според
вещите лица Т. притежава нормален родителски капацитет, за да се грижи за развитието и
безопасността на детето.
Настоящата инстанция кредитира заключенията на вещите лица, като обосновани и
компетентно изготвени.
Пред РС-В. и двете страни са изслушани. В съдебно заседание на 04.05.2022г. и двете
страни са заявили, че желаят да им бъдат предоставени родителските права и да полагат
непосредствени грижи да детето. Имат условия и възможности за това.
По делото са събрани и гласни доказателства.
Свидетелката Е. Г. Г.а – майка на ищеца заявява, че живее заедно с ищеца и детето в
едно домакинство. След раздялата на страните през 2019г. ищецът отглеждал детето с
нейната ежедневна помощ и подкрепа.Майката е взимала детето 3-4 пъти в година предимно
за празници – Бъдни вечер, Великден, рожден ден. След завеждане на настоящото дело по-
често искала да го взима. Ответницата казала, че си тръгва от ищеца. Оставила детето при
бащата.
Свидетелката Б. Г., съседка на ищеца от 20 г. заявява, че ежедневно вижда ищеца с
детето. Ищецът бил спокоен, уравновесен, грижовен и много отговорен баща. Познава и
общува и с детето, което описва като много лъчезарно, щастливо дете и привързано към
бащата. Посещавала ги и у дома, като посочва, че е видяла, че детето имало всичко
необходимо. Не е виждала майката да идва да взима детето.
Свидетелката А. Г. заявява, че има фризьорско ателие близо до жилището на ищеца и
че често общува с него и детето. Двамата посещавали и ателието , а детето ходело и с баба
си Е. там по съседски. Детето често от телефона изпращало на бащата клипче: „Тати,
обичам те!“. Посочва, че детето винаги е чисто, спретнато и в настроение и че е много
привързано към бащата. Често виждала двамата и в парка и бащата много обгрижвал
детето. Виждала е майката един път, не я познала лично. През тази и миналата година не я е
виждала да идва и взима детето.
7
Свидетелката Е. Н. посочва, че познава ответницата от 2018г., като страните се
разделили заради ревността на ищеца. Детето не е при ответницата но било привързано към
нея. Търсела детето, мислела за него. Не може да каже колко често ответницата е взимала
детето след раздялата с ищеца.Не знае дали е давала издръжка на детето.
Свидетелката Ц. Н. – дъщеря на ответницата заявява, че страните се разделил поради
неразбирателство. Посочва, че ищецът бил заключил ответницата у дома за цял ден. Когато
били в С. ходела да купува мляко за малката. След като се прибрали във В., ответницата се
грижила за детето.Детето я обича много и я търси. Посочва, че ответницата сама я отгледала
и възпитала. След раздялата на страните не знае колко често ответницата е взимала детето.
Ответницата споделила, че иска да взема детето но ищецът не го давал. Давал го, когато
иска.
Съдът кредитира показанията на свидетелите само в частта, в която са
непосредствени, в резултат на техни лични впечатления и възприятия, като се съобрази с
разпоредбата на чл. 172 от ГПК и ги преценява с оглед всички други данни по делото, като
взе предвид тяхната възможна заинтересованост.
От приложените по делото молба за защита от домашно насилие до Районен съд-В. с
входяща датат-24.07.2019 г. ,Съдебно-медицинско свидетелство №12/2019г. изх.№330 от
07.05.2019г.и декларация за извършено домашно насилие не се установява, че спрямо
ответницата И. Т. е упражнено домашно насилие от ищеца. По делото не е ангажирала
доказателства, че пред РС-В. е било образувано дело за защита от домашно насилие, нито се
твърди да е имало постановен съдебен акт за защита спрямо нея.
С протоколно определение от 04.05.2022г. в открито заседание РС-В. е определил
привременни мерки до приключване на делото с влязъл в сила съдебен акт, както следва:
Предоставил е упражняването на родителските права върху малолетното дете Е. Г.
М.а, ЕГН ********** на бащата Г. М. Г. с ЕГН ********** , като майката И. Ц. И. с ЕГН
**********, има право на лични контакти с детето да го вижда и взема при себе си всеки
четен уикенд от месеца, считано от петък вечерта 19.00 ч. до неделя 13.00 ч. като го връща
при бащата на адреса по местоживеене в гр. В., както и 20 дни през лятото, които да не
съвпадат с платения годишен отпуск на бащата.
Постановил е местоживеенето на детето на адреса на гр. В.
Определил е майката И. Ц. И. с ЕГН ********** да заплаща на малолетното дете Е.
Г. М.а, ЕГН **********, чрез неговия баща Г. М. Г. с ЕГН **********, издръжка в размер
на 200 лева месечно, считано от месец май 2022 г., ведно със законната лихва при просрочие
до изменение, прекратяване или отпадане на основанието за плащането й.
С оглед на така установената фактическа обстановка, Видинският окръжен съд
намира следното от правна страна:
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
8
решението и по допустимостта му в обжалваната му част, а по всички останали въпроси той
е ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният съд не може да се произнася по основания за неправилност на въззивното
решение, извън посочените във въззивната жалба, освен в случаите, когато прилага
материалния закон, определяйки сам точната правната квалификация на предявените искове
и на насрещните права и възраженията на страните. Вън от това той проверява само
посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата
процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически констатации
на първоинстанционния съд. В този смисъл е и установената задължителна съдебна
практика, обективирана в решения на Върховния касационен съд, постановени по реда на
чл. 290 ГПК: решение № 57 от 12.03.2012 г. по гр. д. 212/2011 г. IV г. о.; решение № 230 от
10.11.2011 г. по гр. д. № 307/2011 г. II г. о., решение № 385 от 18.04.2012 г. по гр. д. №
1538/2010 г.
Съгласно задължителните указания и разясненията относно правомощията на
въззивната инстанция предвид разпоредбата на чл. 269 от ГПК, дадени с т. 1 и мотивите към
нея от тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК, въззивният съд се произнася
служебно само по въпросите относно валидността и процесуалната допустимост на
първоинстанционното решение, а при проверката относно правилността на същото - само за
приложението на императивни материално правни норми и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните по делото или за интереса на родените от брака ненавършили
пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските
права, личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище; като
по останалите въпроси въззивният съд е ограничен от релевираните във въззивната жалба
основания и в рамките на заявеното с нея искане за произнасяне от въззивния съд.
Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е валидно и допустимо –
постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност,
от надлежен състав и в рамките на правораздавателната власт на съда, изготвено е в
писмена форма и е подписано. Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в
преклузивния срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество, въззивната жалба се явява неоснователна,
поради следните съображения:
Предявените обективно съединени искове са с правно основание по чл. 127, ал. 2, чл.
146 във вр. с чл. 143 от СК и чл. 149 от СК.
Съгласно чл. 127, ал. 2 СК, когато родителите не живеят заедно и не постигнат
споразумение относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права,
личните отношения с него и издръжката му, спорът се решава от районния съд.
Производството по делото е такова по спорна съдебна администрация, по което
съдът следва да разреши спора на родителите във връзка, упражняването на родителските
права, местоживеенето на детето, личните отношения с него и издръжката му.
9
Исканията на страните за предоставяне упражняването на родителските права са
насрещни. По делото е възложен и приет социален доклад на Дирекция "Социално
подпомагане "- В., изслушани са психолог-психиатрични експертизи за всяка една от
страните, изслушани са страните, ангажирани са свидетелски показания за отношенията
между тях и детето преди и след раздялата им, за битовите условия в които детето живее
понастоящем.
В процесния случай е безспорно, че родителите на детето Е. Г. М.а не живеят заедно
и са разделени от м.05.2019 г. След раздялата детето живее при бащата.
От двете съдебни психиатрично-психологически експертизи се установява, че
страните имат родителски капацитет за отглеждане на деца, за нито една от страните няма
данни за психиатрично страдание, характерови девиации и агресивни поведенчески
тенденции, които биха поставили детето в риск при общуване с него. Всеки от родителите
разполага с подходящи социално-битови условия за отглеждане на детето. Изслушани от
съда и двете страни са заявили желание за предоставяне на родителските права и
местоживеене на детето при всеки от тях.
За да отговори на наведените в жалбата възражения и в защита на най-добрия
интерес на детето, както и за извършване на преценка кой е по-подходящия родител да
упражнява родителските парва по отношение на малолетното дете, настоящият състав
извърши преценка на събраните по делото доказателства и след като ги съпостави с
критериите, изразени в ППВС № 1/12.11.1974 г. намира, че в интерес на детето Е. е
родителските права да се упражняват от бащата въззиваемия Г. М. Г..
От свидетелските показания по делото се установява, че въззиваемата И. И. е
напуснала семейното жилище и детето Е. е останало да живее с бащата- въззивника Г..
Бащата лично поел всички грижи по отглеждането и възпитанието на детето, които полага и
понастоящем. Подпомаган е от своята майка и баба на детето свидетелката Е. Г.а. От
социалният доклад и показанията на свидетелите Е.Г.а, Б.Г. и Ал.Г..се установява, че в дома
на бащата битовите условия за отглеждане на детето са много-добри, отговарящи на
нуждите и потребностите на детето. Бащата напълно задоволява нуждите на детето от храна,
хигиена, лични грижи, като от доказателствата се установява, че то винаги е спретнато и
чисто. По делото няма данни детето да страда от хронични заболявания или да е налице
необходимост от специални грижи. Социалният работник е констатирал, че детето здравно е
профилактирано и имунизирано, т.е бащата полага нужната грижа за запазване здравето на
Е. По делото са събрани доказателства и за личностната характеристика на бащата.
Свидетелите Г.а, Г. и Г.ева, които ежедневно общуват с него и детето, посочват, че същият е
спокоен, уравновесен,грижовен и всеотдаен родител. Детето Е. расте, като щастливо и
лъчезарно дете, под грижите на своя баща, като ежедневно демонстрира привързаността си
и обичта към бащата, доказващи силната връзка на привързаност между дъщеря и баща.
Бащата ежедневно е ангажиран и заинтересован от обучителния процес на детето, което
посещава ДГ“Ж. П.“-гр.В, по данни от учебното заведение, отразено в социалния доклад ,
докато майката рядко се обаждала в учебното заведение. Вещото лице д-рН.Н., при
10
освидетелстване на въззиваемия за изготвяне на СППЕ е установил и заявява в съдебно
заседание пред РС-В, че бащата Г. е впечатляващо грижовен родител, като ежедневният му
график е съобразен изцяло с режима и потребностите на детето.
Настоящият състав намира, че от събраните по делото доказателства се установява
родителско бездействие от страна на майката въззивницата И. И. в защита на интересите на
детето. През периода от раздялата между страните м.05.2019г. до 05.08.2021г. майката не е
откликнала на потребностите на детето, проявила е поведение на родителско неглижиране,
доколкото не е проявила активност за по-чести лични и непосредствени контакти с детето,
което води до нарушаване на вече установената връзка на привързаност между майка и
дъщеря, изграждана през първите три години от живота на детето. Следва да се отбележи, че
по делото няма данни, а и не се твърди от страните, за наличие на родителско отчуждение,
няма негативно отношение към майката. Макар и малко на брой ,4-5 пъти годишни контакти
между майката и детето, може да се направи до извода, че бащата като родител проявява
правилен подход, като не въвлича и не ангажира ментално детето във влошените
взаимоотношения между родителите.
От събраните гласни доказателства и от посочените от въззивницата свидетели, не се
установява въззиваемия да е възпрепятствал контактите на детето с майката, Същите
възпроизвеждат предадена им от въззивницата информация, която е заинтересована страна,
поради което в тази част съдът не цени дадените показания.
Настоящият състав намира, че в конкретният случай полът на детето не е определящ
и достатъчен критерии, за да бъде предпочетена майката, като родител в защита най-добрия
интерес на детето. Детето вече е на 6 години, физически става по-самостоятелно, добива
вече самостоятелни хигиенни, битови навици и умения , бащата е подпомаган от майка си Е.
Г.а, детето разполага с личен лекар за съдействие при необходимост, а и въззивницата може
и е препоръчително при осъществяване на личните контакти с детето да го подготвя и
напътства с оглед възрастта му.
С оглед защита интереса на детето настоящият състав счита, че промяната в
местоживеенето на детето при майката би се отразило негативно на психиката му,
доколкото е налице силна емоционална връзка на привързаност с бащата, би се стигнало до
нежелана промяна в личния режим и ежедневни навици на детето, която промяна би довела
до влошаване на емоционалното и психическо му състояние.
С обжалваното решение РС-В. е определил подходящ режим на лични отношения
между майката и детето, а и същата не е заявила, че на този етап на развитие на
взаимоотношенията с детето би желала евентуално по-разширен такъв. Същите са
съобразени с установените взаимоотношения през последните две години и половина между
детето и майката и двете ще следва да преодолеят плавно създалата се празнота в
отношенията им.
По отношение на предявенияте искове за издръжка.
От доказателствата по делото не се установява въззивницата да е участва в
11
издръжката на детето си след раздялата –м.05.2019г. с въззиваемия-бащата, поради което
предявените искове се явяват основателни и доказани, а обжалваното решението на РС-В.
правилно и обосновано.
Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.2 от СК основно задължение на родителите е да
издържат своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си. В конкретният случай майка реализира доход от
трудова дейност в размер на около 850лв. месечно. По делото няма данни за
невъзможността да дава издръжка, поради което следва да заплаща месечна издръжка на
детето Е..
Настоящият състав намира,че първоинстанционният съд правилно е определил
размера на дължимата от майката издръжка в размер на 177.50лв., която следва да заплаща
на малолетното дете Е. чрез неговият баща и законен представител, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда-05.08.2021 г. до настъпване на обстоятелства,
обуславящи изменението или прекратяването на задължението за издръжка. Размерът е
съобразен с възрастта на детето, неговите потребности и възможностите на дължащия
издръжката и е малко над минималния размер, който е 162.50лв. съгласно чл.142 от СК. ВРС
правилно е определил необходимата издръжка на 300 лева месечно, като съгласно т.7 от
ППВС № 5 от 16.XI.1970 г. е разпределена между двамата родители, като са взети предвид
възможностите на всеки от тях, както и грижите на родителя, при когото се отглежда детето.
С оглед събраните по делото доказателства ОС-В. намира, че постановеното от РС-В.
решение и в частта, в която е уважил иска на ищеца за присъждане на издръжка на детето за
минал период от 04.08.2020 г. до 04.08.2021 г. по 150 лв.месечно или общ размер от 1800лв.
на основание по чл. 149 от СК е правилно и обосновано. По делото е установено, че
въззивницата/ответницата/ И. не е давала издръжка на детето през процесния период. Съдът
счита претенцията за основателна и доказана, тъй като ,видно от ангажираните по делото
доказателства – свидетелските показания на Г.а, Г. и Г. ,от раздялата на страните през 2019
г. бащата е този, който полага грижи за детето Е., като не се събраха доказателства майката
да е участвала в издръжката на детето.
С оглед на горното съдът счита, че изводите на ВРС в обжалваното решение са
правилни и напълно се споделят от настоящата инстанция, поради което същото следва да
бъде потвърдено.
Страните не са претендирали разноски за настоящата инстанция, поради което такива
не следва да се присъждат.
По изложените съображения, Видинският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №230 от 23.05.2022г. постановено по гр.д. №1659/2021год. по
12
описа на Районен съд-В..
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчване на препис на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13