Решение по дело №1165/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

 

Образувано е по касационна жалба на “ЧЕМБО ЮНИОН ГРУП” ЕООД, [населено място], ЕИК : *********, представлявано от С. К. К., в качеството му на управител, подадена чрез процесуален представител, против Решение № 84/27.09.2024 г., постановено по АНД № 460/2023 г. по описа на Районен съд – Димитровград.

 

Касаторът твърди, че за да постанови обжалваното наказателно постановление, административнонаказващият орган приел, че на 14.12.2022 г. в Димитровград, в периода от 16:00 часа до 16:45 часа, в склад за търговия на едро и пакетиране на хранителни и нехранителни стоки, находящ се в [населено място], [улица], посочено лице било заварено на работната маса в помещението за пакетиране. След извършената проверка било установено, че за това лице няма регистриран трудов договор. Съответно бил направен извод за противоправно поведение на работодателя и за наличие на основание за налагане на санкция по посочения текст от Кодекса на труда. Дружеството се занимавало с търговия на едро и дребно и във връзка с това притежавало склад на посочения адрес. С оглед различното време на доставки на стоки на едро и необходимостта от пакетиране, дружеството ползвало наемни лица по граждански договори. Работата не изисквала пълно работно време и била неопределена както по количество, така и по вид, като не можела да гарантира заетостта на работниците през наемния период. Съществували дълги периоди, през които не се осъществявала никаква трудова дейност, но имало и периоди, когато било необходимо пакетиране на определени продукти за кратък срок. Затова с желаещите за работа се сключвали тримесечни бланкетни договори за извършване на определена работа, в които било конкретизирано какво точно трябвало да се извършва от работника. Изрично било посочено, че уведомяването за наличие на работа ставало по телефона (в редки случаи лицата сами проверявали на място дали има работа) и било фиксирано заплащането. По време на проверката съответното лице било без работно облекло. Проверяващите не възприели обясненията на управителя и собственика, че този начин на работа бил извънреден и се ползвал за определени срокове, а изискали представяне на трудови договори. Правилно им било отговорено, че такива нямало. Формално не били търсени и изискани други видове договори, които да оправдаят присъствието на лицето в склада. Управителката дала пояснение, че се заплащало по 30 лева на лицето по предварителна уговорка за един ден работа, но отново не били поискани обяснения на какво основание ставало това. Наличието на договори по ЗЗД било наложено от естеството на работата. За дружеството било икономически нерентабилно да има назначени по трудов договор повече лица, когато се нуждаело от спешно пакетиране, и съответно да ги освобождава през периодите, когато нямали работа. Именно затова този вид отношения се регламентирали от сключените между страните договори, които били краткосрочни и давали възможност на работодателя да се справи при необходимост със заявките. Тези договори не прикривали трудови правоотношения, доколкото страните били наясно с правата и задълженията си, а техните взаимоотношения се определяли от естеството на дейността на дружеството. В хода на производството по делото били разпитани свидетелите – актосъставител и свидетели при съставяне на акта, както и работник от фирмата. От техните показания се установило, че проверката била направена по сигнал на полицията, а проверяващите не установили лично нито едно от посочените нарушения. Намиращите се лица в складовото помещение били накарани да напишат под диктовка обяснения върху предварително раздадени бланки, без да диктовка обстоятелства, които не отговаряли на истината. Присъстващите лица не били наясно с факта, че могат да откажат да попълнят бланките, поради страх от задържане от полицията. Проверяващите изготвили констатациите си изцяло въз основа на сведения от полицията, а не от непосредственото наблюдение на процеса на работа на дружеството. Липсвали индикации за непосредственост и лично констатиране на нарушението, което поставяло под съмнение достоверността на предадените от полицията факти. С оглед на така изложеното, се моли за постановяване на решение, с което да бъде отменено изцяло обжалваното решение на Районен съд - Димитровград.

 

Ответникът по жалбата – Директор на Дирекция "Инспекция по труда" – гр.Хасково, не се явява, представлява се от упълномощен процесуален представител, който оспорва касационната жалба и счита същата за неоснователна, а постановеното съдебно решение - за правилно и законосъобразно. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да остави в сила обжалваното решение на Районен съд – Димитровград, като правилно и обосновано. Моли също, с оглед изхода на спора, да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

 

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково оспорва жалбата. Счита същата за неоснователна, а атакуваното с нея съдебното решение за правилно и законосъобразно, поради което предлага да бъде оставено в сила.

 

Административен съд – Хасково, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и в рамките на касационната проверка, извършена съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

 

Касационна жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която решението е неблагоприятно, поради което е допустима за разглеждане.

 

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

 

С обжалваното решение Районен съд - Димитровград е изменил Наказателно постановление № 26-2300007/26.01.2023 г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда” Хасково, с което на „ЧЕМБО ЮНИОН ГРУП“ ЕООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от С. К. К. - управител, за нарушение на чл. 61, ал. 1 от Кодекса на труда КТ), във вр. чл. 62, ал. 1 от КТ, на основание чл. 416, ал. 5 от КТ вр. чл. 414, ал.3 от КТ е наложена „имуществена санкция” в размер на 2 000 лева, като е намалил размера на същата на 1 500 лева.

 

Със същото решение Районен съд – Димитровград е осъдил „ЧЕМБО ЮНИОН ГРУП“ ЕООД да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр.София сумата от 80,00 лева - юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство.

 

За да постанови оспорения съдебен акт, от фактическа страна Районен съд – Димитровград е приел за установено, че на 14.12.2022 г. служители на РУ - Димитровград извършили проверка в склад по сигнал за пакетиране на храни с изтекъл срок на годност. При проверката било установено значително количество хранителни стоки, а в склада, в обособена за препакетиране стая, присъствали около десет жени, които разпечатвали и препакетирали стоките. На въпрос дали всички били назначени на трудов договор, било заявено, че не били. Някои от лицата заявили, че се намирали там случайно. Сезирани били Инспекцията по труда и Агенцията по храните. В същия ден, между 16:00 ч. и 16:45 ч., служители на Дирекция „Инспекция по труда“ – Хасково, главен инспектор К. К. и свидетелят Г. А., извършили проверка в склад за търговия на едро и пакетиране на хранителни и нехранителни стоки, намиращ се в [населено място], [улица], стопанисван от „Чембо Юнион Груп“ ЕООД [населено място]. Целта била да се провери спазването на трудовото законодателство. При пристигането на инспекторите, в помещението били заварени девет работници, съпругата на управителя, назначена като продавач-консултант, и един мъж, представил се като шофьор в дружеството. В едната част на помещението се опаковали бисквити от големи в малки опаковки, които се етикирали и подреждали в кашони, а в друга част се пакетирали детски играчки и аксесоари. Някои от работниците носели работно облекло – престилки, бонета и латексови ръкавици. Полицейските служители съдействали за установяване самоличността на лицата. На всички заварени лица били раздадени декларации за деклариране на обстоятелства, свързани с осъществяваната дейност, размер на възнаграждение, работно време и други. В хода на проверката била направена справка в базата данни на Инспекция по труда за наличие на трудови договори. Установено било, че девет лица, сред които и И. Д. Д. с [ЕГН], нямали сключени трудови договори към датата на проверката – 14.12.2022 г. В попълнената декларация И. Д. декларирал, че работи като „работник“ с работно време от 08:00 до 17:00 ч., с почивка от 12:00 до 12:30 ч., считано от 12.12.2022 г., без сключен трудов или граждански договор и без получено възнаграждение.

На 20.12.2022 г. била извършена проверка по документи в Дирекция „Инспекция по труда“ – Хасково, при която не бил представен трудов или граждански договор с И. Д.. В писмени обяснения от същата дата управителят на дружеството, С. К., заявил, че работниците вече не работели поради необходимост от ремонт на помещението. Признал, че същите работили без договори. Бил съставен Протокол за извършена проверка № ПР2242134/10.01.2023 г. с констатирани нарушения и дадени предписания за тяхното отстраняване, връчен на управителя на дружеството. На 11.01.2023 г. бил съставен АУАН № 26-2300007 на „Чембо Юнион Груп“ ЕООД за нарушение на чл. 61, ал. 1 от КТ, във връзка с чл. 62, ал. 1 от КТ. На основание така съставения АУАН, директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ – Хасково издал Наказателно постановление № 26-2300007 от 26.01.2023 г., с което на „Чембо Юнион Груп“ ЕООД била наложена имуществена санкция от 2 000 лв.

 

Въз основа на така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът е приел, че жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество - частично основателна. Съдът е констатирал, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, които да обусловят отмяната му само на това основание. Безспорно било установено и не се оспорвало от жалбоподателя, че на посочената дата лицето И. Д. Д. извършвало работа по препакетиране на хранителни стоки в склада на дружеството във връзка с дейността на търговеца, без да е сключен трудов договор към момента на проверката. Жалбоподателят възразил, че лицето не предоставяло работна сила, а извършвало работа по граждански договор, представяйки договор за извършване на определена работа от 12.12.2022 г. със същото лице. Съдът обаче счел, че представеният граждански договор прикрива трудови правоотношения. Установено било, че договорът не бил представен по време на проверката, а бил предоставен след връчване на наказателното постановление. Липсвали обективни данни за реалната дата на сключването му. Освен това съдът преценил, че лицето реално полагало труд за търговеца, като изпълнявало дейността си под негово ръководство и контрол. Според съдебната практика, трудовите правоотношения се характеризирали с подчиненост, работно време, място на работа и уговорено възнаграждение, докато гражданският договор изисквал постигане на конкретен резултат при пълна самостоятелност. В случая установените обстоятелства сочели на наличието на трудово правоотношение, прикрито с граждански договор. Освен това, проверяващите констатирали, че работата била извършвана съвместно с останалите работници в обект, стопанисван от търговеца, а лицето получавало възнаграждение за отработен ден, а не за постигнат резултат. Липсата на трудов договор в изискуемата писмена форма била счетена за нарушение на разпоредбите на чл. 61, ал. 1, вр. чл. 62, ал. 1 от КТ. Съдът установил, че административно-наказващият орган правилно приложил разпоредбите на чл. 416 от КТ, вр. чл. 414, ал. 3, предл. първо от КТ, като наложил имуществена санкция. Относно размера на санкцията от 2 000 лв., съдът счел, че липсват достатъчно основания за завишаване над минималния размер от 1 500 лв. Било взето предвид, че за всеки от останалите осем работници, открити без сключени трудови договори, били издадени отделни наказателни постановления, поради което този факт не следвало да се приема като отегчаващо обстоятелство. Съдът също така отбелязал наличието на множество смекчаващи обстоятелства, включително липсата на предишни нарушения и предприетите мерки за спазване на законовите изисквания. В заключение, съдът изменил наказателното постановление, като намалил размера на имуществената санкция на 1 500 лв., определен при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства.

При извършената служебна проверка, в съответствие с разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК и с оглед правомощията на касационната инстанция, настоящият състав намира, че оспореният съдебен акт е валиден, като постановен от надлежния съобразно правилата на родовата и местната подсъдност районен съд и в рамките на правораздавателната му власт. Решението на Районен съд - Димитровград е допустимо, постановено по подадена от надлежно легитимирано лице и в законоустановения срок жалба.

Настоящата инстанция счита, както правилно е приел и районният съд, за безспорно установена извършваната от установеното при проверката лице трудова дейност. В конкретния случай лицето И. Д. Д. е предоставяло работната си сила, а от това следва, че отношенията между него и касатора е следвало задължително да се уредят като трудови правоотношения, съгласно императивното правило, разписано в нормата на чл. 1, ал. 2 от КТ. Между това лице и касатора в настоящото производство е следвало да бъде сключен трудов договор, със съответното съдържание, регламентирано в нормата на чл. 66, ал. 1 от КТ, като нормата на чл. 61, ал. 1 от КТ изрично повелява, че този трудов договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа, а чл. 62, ал. 1 от КТ регламентира, че този трудов договор следва да се сключи в писмена форма.

 

Настоящият касационен състав намира за неоснователни твърденията в касационната жалба, че нарушението не е установено по несъмнен начин. Във връзка с тези твърдения следва да се посочи, че събраните по административнонаказателната преписка и в производството пред районния съд писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, водят до безспорния извод, че между касатора и И. Д. Д. е съществувало трудово правоотношение, което не е било уредено с писмен трудов договор, подписан от двете страни. На посочената дата, търговското дружество, в качеството си на работодател, е допуснало до работа в посочения търговски обект това лице, без преди това да сключи писмен трудов договор с него. Предоставянето на работна сила се потвърждава изцяло от съдържанието на попълнената декларация по чл. 402 от КТ, като нито в хода на производството пред административнонаказващия орган, нито в хода на проведеното съдебно производство, са представени доказателства, които да опровергават констатациите на контролните органи от Дирекция "Инспекция по труда" – Хасково. Всичко това, взето в съвкупност с осъществяваната от И. Д. Д. дейност към момента на проверката, установена от контролните органи, данните от попълнената от него декларация при извършването на проверката, протокола от извършена проверка, справката от Информационната система на ИА "Главна инспекция по труда" и показанията на разпитаните в производството пред районния съд свидетели обосновават извода за установеност на процесното административно нарушение. Тук следва да се посочи, че според разпоредбата на чл. 416, ал. 1, изр. 2 от КТ, редовно съставените актове по този кодекс имат доказателствена сила до доказване на противното, тоест редовно съставените актове по реда на КТ се ползват с презумптивна доказателствена сила до доказване на противното, което в случая не е сторено от жалбоподателя.

Съдът намира за несъстоятелен и довода в касационната жалба, че декларацията по чл. 402, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда била попълнена под диктовка и изложеното в процесната декларация не отговаряло на истината. В тази връзка следва да се посочи, че безспорно декларацията представлява частен документ, който не се ползва с формална доказателствена сила, обвързваща съда, но цялостната преценка на съдържанието й и в съвкупност с останалите налични писмени и гласни доказателства, обосновава с категоричност извода, че същата отразява действителните отношения между дружеството и лицето, от което изхожда тази декларация, които могат да бъдат определени единствено като трудови правоотношения. Тази декларация е попълнена собственоръчно от лицето – декларатор и е подписана от него, като в същата ясно е указано, че за посочване на неверни данни се носи наказателна отговорност. В тази връзка следва да се посочи, че в случая няма никакви данни, че при отразяването в декларацията на конкретните факти и обстоятелства, деклараторът е действал под натиск, при грешка, заблуда или при предварително подготвени и указани му отговори.

 

Във връзка с възраженията, че проверяващите са изготвили констатациите си изцяло въз основа на сведения от полицията, а не от непосредственото наблюдение на процеса на работа на дружеството, следва да бъде отбелязано, че по делото безспорно е установено, че проверката е извършена от служители на Дирекция "Инспекция по труда" непосредствено след сигнала от полицията. Действията на инспекторите, проведени в рамките на тяхната компетентност, са с цел установяване на евентуални нарушения на трудовото законодателство. Фактът, че проверяващите са установили обстоятелствата въз основа на налични данни, включително получени от полицията, не води до опорочаване на процедурата. Органите на Инспекцията по труда са в правомощията си да вземат предвид предварително събрани данни и сведения, стига те да са проверени, както е в настоящия случай, доколкото инспекторите са извършили и своя непосредствена проверка на място. Тази проверка е осъществена в рамките на тяхната компетентност и не е обвързана единствено със сведенията, предоставени от полицията.

 

При наличните събрани по делото писмени и гласни доказателства, настоящият касационен състав намира, че е установено по безспорен начин извършването на административно нарушение на разпоредбата на чл. 61, ал. 1, във вр. с чл. 62, ал. 1 от КТ, от страна на касатора, в качеството му на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на Кодекса на труда. В този смисъл оплакванията, изложени в касационната жалба, са неоснователни и недоказани, а изводите на районния съд са правилни, обосновани и съобразени в пълна степен със събраните по делото доказателства.

 

Обжалваното решение на Районен съд – Димитровград е валидно, допустимо, постановено при правилна и обоснована преценка на събраните писмени и гласни доказателства и в съответствие с материалния закон, без допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, поради което и като такова, същото следва да бъде оставено в сила.

 

При този изход на делото и с оглед своевременно заявеното в съдебно заседание искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира, че на основание чл. 63д, ал. 4, във вр. с ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл. 143, ал. 3 от АПК, във вр. с чл. 37 от ЗПП и във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да бъде осъдено дружеството-касатор да заплати в полза на ответника по касация, юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, в размер на 80,00 лева. Същото следва да се присъди в полза на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" - София, в качеството й на юридическо лице, съгласно чл. 2, ал. 1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда".

 

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд - Хасково

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 84/27.09.2024 г., постановено по АНД № 460/2023 г. по описа на Районен съд – Димитровград.

 

ОСЪЖДА „ЧЕМБО ЮНИОН ГРУП“ ЕООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от С. К. К. - управител, да заплати на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" – гр.София, сумата в размер на 80.00 (осемдесет) лева, представляваща направени разноски по КАНД № 1165/2024 г. по описа на Административен съд – Хасково за юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.