№ 1138
гр. София, 19.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА
при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело №
20211110169642 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „т***************я”
ЕАД против Е. Т. Г. и К. Г. Г. – за установяване по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
на задължения, за които по ч.гр.д.№ 34667/2021 г. на СРС, е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК, а именно: 1 315,40 лв. - стойност на доставена
от дружеството топлинна енергия за имот на посочен адрес и с аб.№ 286314
за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от
17.06.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва от 15.09.2019г. до
07.05.2021 г. в размер на 140,89 лв., 65,75 лв. - цена на извършена услуга за
дялово разпределение в периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г., ведно със
законна лихва от 17.06.2021г. до изплащане на вземането, 11,90 лв. -
мораторна лихва за забава в периода от 01.07.2018г. до 07.05.2021 г.
Претендира се разделна отговорност – при равни дялове.
От страна на ответниците исковете се оспорват.
От страна на третото лице-помагач т**********” ЕООД,
конституиран на страната на ищеца, се твърди, че не е извършвал услугата
дялово разпределение през процесния период. От неоспореното заключение
на СТЕ се установява, че през процесния период услугата дялово
разпределение е извършвана от „б************* ООД. Следва, че не е
налице основание за участие на т********* ЕООД като помагач и
постановеното в този смисъл Определение следва да бъде отменено, на
основание чл. 253 ГПК.
1
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,
намира от фактическа и правна страна следното:
Съгласно § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ, „потребител на енергия за битови
нужди" е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване. От страна на ответниците не се
оспорва и от представения в първо съдебно заседание документ на договор за
продажба съдът намира за установено, че жилището на посочения адрес, за
което се твърди топлоснабдяване, е закупено от ответниците през 1991 г. по
реда на Наредбата за държавните имоти.
Според чл. 149 ал. 1 т. 6 ЗЕ, когато става въпрос за отношения между
доставчик на топлинна енергия и потребител в сграда - етажна собственост,
продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмен договор
при общи условия, сключен между доставчика и потребителя. Вярно е, че ако
се изхожда само от тази норма би следвал извод, че публикуването на Общи
условия не е достатъчно, за да възникне облигационна връзка, а че е
необходимо да бъде сключен писмен договор, макар и бланков („при Общи
условия”). Като се има предвид обаче разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
според която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са
длъжни да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда,
определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3, следва, че сключване на
писмен договор като форма за действителност, за да възникне облигационна
връзка между топлофикационното дружество и потребителя, както предвижда
чл. 149 ал. 1 т. 6 ЗЕ, е необходимо само за нови потребители, докато за т.нар.
заварени потребители в сграда – етажна собственост (в сграда, която е
топлофицирана към момента на влизане в сила на закона) облигационната
обвързаност възниква по силата на самия факт на съществуващо
присъединяване към абонатна станция, без да е необходимо сключване на
писмен договор. Облигационната връзка с ответника отразява хипотезата на
чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в която сключването на писмен договор не е условие за
възникване, тъй като видно от Протокола на общото събрание на
собствениците на етажната собственост (л. 18 от делото), във входа, в който е
имота, отношенията по топлоснабдяването на сградата са били започнали към
2002 г., което е преди влизането в сила на Закона за енергетиката (Обн. ДВ.
бр.107 от 9 Декември 2003г.)
Съгласно чл. 153, ал. 2 и ал. 3 ЗЕ (в сила от 08.09.2006 г.), когато
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат потребители на топлинна
енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни да
декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат
прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо
2
водоснабдяване от тази абонатна станция или от нейното самостоятелно
отклонение. Лицата по ал. 2 се смятат за потребители на топлинна енергия до
датата на прекратяване на топлоснабдяването.
От страна на ответниците не са представени писмени доказателства за
подадена по реда на цитирания чл. чл. 153, ал. 2 и ал. 3 ЗЕ декларация.
От ангажираните по почин на ищеца доказателства обаче се
установява, че начислените задължения не включват суми за отопление на
жилището. Видно от заключението по извършената съдебно-техническа
експертиза, начислените задължения за имота включват само суми за
„сградна инсталация” и за битово горещо водоснабдяване за целия период по
показания на два броя водомери.
За сградната инсталация плащане е било дължимо. Съгласно чл. 153,
ал. 6 ЗЕ, потребителите в сграда - етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си), остават
потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и
от отоплителните тела в общите части на сградата. При липсата на
доказателства за изключване на отоплението от всички входове на сградата,
такса „сградна инсталация” е дължима. Установяването на факта, че е
изключено отоплението във всички входове на сградата е в доказателствена
тежест на ответниците, за което нарочни указания по реда на чл. 146, ал. 2
ГПК не са давани, тъй като от страна на ответника не е имало такова заявено
твърдение (чл. 146, ал. 2 ГПК – „Съдът указва на страните за кои от
твърдените от тях факти не сочат доказателства”).
От страна на ответника не е била заявена рекламация срещу отчета на
показанията на уредите и разпределението на енергията по изравнителните
сметки, каквото право абонатите имат по чл. 70, ал. 6 от Наредба № 16-334 от
6 април 2007 г. за топлоснабдяването. Поради това и тъй като намира
заключението на съдебно-техническата експертиза за обосновано, съдът
кредитира направения с него извод, че са спазени нормативните правила и
методика при определяне на задълженията.
Поради изложеното съдът намира за установено, че реално
потребената за имота на ответниците топлинна енергия (за топла вода и
сградна инсталация), след намаляване със сумата за получаване от абоната,
стойностно е в размер на 1281,27 лв., както е изчислението на съдебно-
техническата експертиза.
Съгласно общите условия на топлопреносното предприятие
дължимите суми за топлинна енергия за всеки месец се заплащат в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Предвид установения
срок, за да настъпи забава в изпълнение на задължението за плащане, не е
3
необходимо да бъде изпращана нарочна покана до потребителя или фактура
(чл.84, ал.1 ЗЗД). От страна на ответниците не се твърди плащане или друг
начин на погасяване на задълженията, поради което и по реда на чл. 162 ГПК
относно установената по-горе главница и за посочения период забава съдът
намира, че са дължими 137,23 лв.
За задължението за услугата дялово разпределение - тъй като според
чл. 36, ал. 1 от Общите условия на „т***************я” ЕАД тази услуга
подлежи на заплащане към „т***************я” ЕАД, а от доказателствата
се установява, че услугата „дялово разпределение“ е обективно извършена /за
два отчетни периода; 4 бр. радиатора и 2 водомера/, като липсват
доказателства само за калкулирането, съдът приема въз основа на
заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че за услугата дялово
разпределение и общо за двата отчетни периода претендираната сума 65,75
лв. представлява дължимият за услугата размер за периода 01.05.2018г. -
30.04.2020 г., като 11,90 лв. е мораторната лихва за забава в периода от
01.07.2018г. до 07.05.2021 г.
Обезщетение за забава в размер на законната лихва е дължима относно
разсрочените вноски на таксата дялово разпределение, поради следното:
Съгласно разпоредбата на чл.36, ал. 2 от ОУ, редът и начинът на
заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците,
извършващи услугата, и се обявява по подходящ начин на клиентите.
Съгласно клаузата на от договора, сключен между ЕС топлинния
счетоводител, едногодишната абонаментна такса за снемане на показанията е
платима в началото на всеки отоплителен сезон. Следователно, доколкото
ищецът не твърди и не доказва да му е прехвърлено вземането с определени
привилегии – например, различна от предвидената в договора изискуемост,
като плащането на вземането за отчет е разсрочено на вноски, с идентичен
размер, с едно и също основание, произтичащи от един и същ юридически
факт – договор, то и срокът за заплащане на отделните вноски от
едногодишната такса съвпада със срока за плащане на задълженията за
топлоснабдяване.
Съдът намира, че не ползва позицията на ответниците възражението
срещу услугата дялово разпределение. Ако за сградата, в която се намира
имота, бъде направен извод, че няма валидно въведена система за дялово
разпределение, например поради липса на договор за дялово разпределение
или съображение, че не е влязъл в сила, такъв извод не би ползвал позицията
на ответниците, защото задължението за плащане на топлинна енергия
съществува и в случай че няма въведена система за дялово разпределение.
Различното за ответниците е, че задълженията не биха били определяни
съобразно индивидуалното потребление (което в случая е нулево за
отопление), а съобразно инсталираната мощност на монтираните
отоплителни тела и максималния специфичен разход на сградата (следва по
аргумент от чл. 144, ал. 6 от ЗЕ и чл. 61, ал. 3 от Наредбата), което е
4
значително по-неблагоприятно за клиента, т.е. задълженията биха били в по-
високи размери.
При този изход на спора претенцията на ищеца за разноски е
основателна: за сторените в исковото производство разноски – 1042,96 лв. (
от общо разноски в размер 1069,32 лв.); за сторените в заповедното
производство разноски – за сумата 78,70 лв. (от 80,68 лв.)
Мотивиран от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановеното по делото Определение, с което
дружеството т********* ЕООД е конституирано като трето лице помагач на
страната на ищеца – на основание чл. 253 ГПК.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е. Т. Г. ЕГН:
********** и К. Г. Г. ЕГН: **********, че двамата имат парични задължения,
за които отговорят разделно – при равни дялове, към „т***************я”
ЕАД с ЕИК ///// в размер на: 1 281,27 лв. - стойност на доставена от
дружеството топлинна енергия за имот на посочен адрес и с аб.№ 286314 за
периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от
17.06.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва от 15.09.2019г. до
07.05.2021 г. в размер на 137,23 лв.; 65,75 лв. - цена на извършена услуга за
дялово разпределение в периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г., ведно със
законна лихва от 17.06.2021г. до изплащане на вземането, 11,90 лв. -
мораторна лихва за забава в периода от 01.07.2018г. до 07.05.2021 г. – ЧАСТ
от задълженията, за които по ч.гр.д.№ 34667/2021 г. на СРС, е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „т***************я” ЕАД искове за
разделна отговорност на Е. Т. Г. ЕГН: ********** и К. Г. Г. ЕГН: **********
за: топлинна енергия – за разликата над 1 281,27 лв. до 1 315,40 лв. , както и
за лихва за забава – за разликата над 137,23 лв. до 140,89 лв.
ОСЪЖДА Е. Т. Г. ЕГН: ********** и К. Г. Г. ЕГН: ********** да
заплатят разделно – при равни дялове, на „т***************я” ЕАД с ЕИК
///// на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 1042,96 лв. - разноски за исковото
производство; както и сумата 78,70 лв. – разноски за заповедното
производство.
5
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от датата на връчването му в препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6