Р Е
Ш Е Н
И Е № .........
гр.К., …………2021 год.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
К. районен съд, гражданско
отделение, в публично заседание на двадесет и четвърти юни, две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й. П.
при
секретаря…………….Х. К.………...…………….............................като разгледа
докладваното от съдията.........................гр.дело №870 по описа за 2021 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Предявеният иск е правно основание
чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на
30.11.2020 г., в гр.К., при управление на собствения лек автомобил марка „Ф.“,
модел „Л.“, с рег.№****от В. С.О. - негов син, с ЕГН:**********,***, същият бил ударен от управляваното от С.С. лек автомобил марка „М.“,
модел „С.“, с рег.№****. Причина за възникналото ПТП, било виновното поведение
от страна на водача на МПС-то с рег.№****, изразяващо се в неспазването на
предписанията на ЗДвП, тъй като същият навлязъл в пътното платно на
управлявания от В. С.О. лек автомобил марка „Ф.“, модел „Л.“, с рег.№****и
поради невъзможност да спре го блъснал в задната дясна част. Сигнализирани били
органите на РУ - гр.К., които след като се уверили, че няма пострадали лица, че
няма противоречие относно вината за настъпването на ПТП-то, а причинените
материални щети били незначителни, посъветвали двамата водачи да изготвят
двустранен констативен протокол за ПТП, като помогнали с попълването му. В този протокол подробно бил описан механизма
на ПТП-то, вината за неговото настъпване, както и видимите имуществени вреди по
МПС-тата, участвали в него, посочвайки по безспорен, категоричен и несъмнен
начин тези фактите. Тъй като виновният водач имал валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ към ЗК „Б.В.И.г.“ АД, с ЕИК:****, още на същия
ден-30.11.2020 г. позвънил до офис на техен представител, за да ги уведоми за
всички обстоятелства и факти свързани с настъпилото ПТП. В тази връзка, бил
извършен оглед на лекия автомобил, за да се установят по обективен и несъмнен
начин всички настъпили вреди, вследствие на инцидента, както и механизма на
тяхното причиняване. От представители на ответника - Т.В.Я., съставили един
брой опис на щети от 05.03.2021 г. в който установили конкретните имуществени
щети по лекия автомобил и тяхната степен на увреда. Щетата била заведена под №****/20/30.11.2020г.
като бил уведомен, че в законоустановения срок, ще му бъде преведено по банков
път застрахователно обезщетение. Твърди, че настъпилите имуществени вреди, по
отношение на лекия автомобил, са: 1.калник
заден десен - със степен на увреждане трета + боя; 2.стоп десен - със степен на
увреждане - смяна; 3. задна дясна врата - със степен на увреждане - първа
степен + боя. Вследствие на гореизложеното на 18.02.2021 г. получил
обезщетение в размер на ***лв. от ответника. Тъй като сумата не отговаряла на
реално заплатения ремонт на МПС, с рег.№****, на 08.03.2021 г. подал жалба на
основание чл.108, ал.6 от КЗ и поискал да му бъде доплатена реално дължимата
сума. Ответникът не счел искането му за основателно и му изпратил писмо-отказ
от 10.03.2021 г. Сочи, че при определяне размерът на дължимото обезщетение,
застрахователят следвало да се съобразява с разпоредбата на чл.386, ал.2 КЗ.
Размерът на стойността на вредата в случая, следвало да се определи по средни
пазарни цени към датата на увреждането и това била сумата от *** лева, защото принципът на пълната
обезвреда, действащ и по отношение на застрахователя, чиято отговорност била
реципрочна на тази на деликвента, изисквал обезщетението да се определи в
размер на действителната стойност на увреденото имущество. За действителна се
смятала стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи
друго със същото качество, а за възстановителна, цената за възстановяване на
имуществото със същото по вид и качество. Това било определението на понятията
дадено и в разпоредбата на чл.402 КЗ. В хода на производството е допуснато
изменение в размера на претендираното обезщетение. Моли съда да постанови
решение, с което да осъди на основание чл.386, ал. 1 и ал.2 във вр. чл.432,
ал.1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД ответника ЗК “Б.В.И.г.“ АД, с ЕИК:****, със седалище и адрес ***, да заплати на С.И.О.,
с ЕГН-********** ***, сумата от ***лв.,
представляваща разликата между заплатените имуществени вреди ***лева
по лек автомобил лек автомобил марка „Ф.“, модел „Л.“, рег.№**** и реално
претърпените вреди в размер на сумата от *** лева, ведно със законната лихва
считано от датата на подаване на исковата молба-12.03.2021 г. до датата на
окончателното изплащане на задължението. Претендира съдебни разноски.
В
отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК, ответникът оспорва предявения иск по основание и
размер. Не оспорва наличието на сключен застрахователен
договор по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по отношение
на лек автомобил М., рег.№****. Оспорва механизма на настъпване на ПТП станало
според ищеца на 30.11.2020 г., между МПС „Ф.“ рег.№**** и МПС М. с рег.№****. В
представения Двустранен констативен протокол, тъй като от същия не се
установявало по безспорен начин механизма на ПТП, както и обстоятелствата
относно настъпване на произшествието, поради липса на отбелязване в т.12 от
ДКП, а и в същия имало поправки и зачерквания. Оспорва както автентичността на
двустранния констативен протокол за ПТП, така и неговото съдържание и
авторство. Оспорва наличието на виновно поведение от страна на водача на МПС М.,
с рег.№****, тъй като не били представени доказателства, които да обосновават
наличието на противоправно поведение от негова страна, поради което счита иска
за неоснователен в тази му част. Оспорва стойността на причинените по отношение
на МПС Ф., с рег.№**** вреди, като счита, че посочената сума не съответствала
на действително претърпените вреди, като в тази връзка оспорва и стойността на
причинените при процесното пътнотранспортно произшествие щети. Сочи, че не е
налице причинно-следствена връзка между пътнотранспортното произшествие,
реализирано според ищеца на 30.11.2020 г., между МПС Ф., с рег.№**** и МПС М.,
с рег.№ **** и вредите, за които претендирал ищеца, като счита, че не всички
увреждания са в причинно-следствена връзка с процесното пътнотранспортно
произшествие. Трябвало да се има предвид и дългият период, който е изминал
между датата на твърдяното ПТП - 30.11.2020 г. и датата на извършения оглед на
процесното МПС - 05.03.2021 г., обективиран в опис на претенция№ ****/20 (щета ****).
Моли съда, да постанови решение, с което да отхвърли предявения от С.О. иск
като неоснователен. Претендира съдебни разноски.
От събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено
следното:
Видно от представения по делото двустранен констативен протокол за ПТП, на 30.11.2020 г. по улица „Ц.И.Ш.“ в гр.К. е настъпило ПТП между лек автомобил „Ф.“, модел „Л.“, с рег.№****, управляват от В. С.О. и автомобил „М.“, модел „М.“, с рег.№****, управляван от С.С.. В протокола е отразено, че при навлизане на МПС „М.“ в пътното платно на управлявания от В. С.О. лек автомобил марка „Ф.“, с рег.№****, последният е блъснат в задната дясна част. В протокола за ПТП е отразено, че за управлявания от С.С. лек автомобил е сключена застраховка “Гражданска отговорност“ със „Булстрад“ с посочен номер на застрахователната полица.
Представени са свидетелство за регистрация на МПС и заявление за изплащане на обезщетение по застраховка „Каско“ и „Гражданска отговорност“ от собственика на лек автомобил „Ф.“, модел „Л.“, с рег.№****до ЗД „Б.В.И.г.“ АД №05-05070-00072.
В представените и приети заверени копия на опис на претенция №05-05070-00072/20/30.11.2020 г., опис –заключение по претенция №05-05070-00072/20/ от 30.11.2020 г. и доклад по щета №**** от 18.02.2021 г. на ответното дружество, са описани следните щети по л.а. „Ф.“, модел „Л.“, с рег.№****: калник з.д.-3 степен за ремонт + боя; стоп десен-подмяна; и з.врата-д.-1 степен за ремонт +боя.
Съгласно показанията на свидетеля С.Г.С., през месец ноември 2020г. преди обяд след 10:00 часа, управлявайки товар автомобил „М.“ с рег.№**** пропуснал магазина, на ъгъла на сграда близо до училище „А. І-ви“ в гр.К., който трябвало да зареди, поради което затова направил завой и спрял в платното за насрещното движение. Трябвало да освободи място на друг автомобил затова дал назад и като тръгнал малко по-напред лекият автомобил “Ф.“ – такси се ударил в него. Шофьорът на таксито извикал полиция. Полицаите взели проби за алкохол, проверили шофьорските им книжки и ги посъветвали да се разберат взаимно. С шофьора на таксито-л.а.“Ф.“ съставили и подписали двустранен констативен протокол за ПТП-то, в който всеки попълнил частта касаеща данните на автомобила му. Схемата в констативния протокол начертал шофьорът на л.а.“Ф.“. След това двамата шофьори се качили на превозните средства и отишли в офиса на застрахователната компания срещу „УниКредит Булбанк“ АД и уведомили за ПТП-то. Служителка на застрахователното дружество, заедно с другия шофьор, отишли да заснемат колата. Свидетелят направил поправката в протокола, тъй като сбъркал номера на застрахователна полица.
По делото е назначена съдебна автотехническа експертиза с депозирано заключение, неоспорено от страните. Съгласно заключението и поясненията на вещото лице в с.з. лек автомобил “Ф.“ Л., с рег.№****, управляван от В. О. ***. При преминаване покрай товарен автомобил “М.“ М. с рег.№****, управляван от С.С., същият е извършвал маневра, не се е съобразил с преминаващия покрай него л.а. “Ф.“ Л. и го блъска в задната дясна част. Сблъсъкът е задно ексцентричен. Товарният автомобил „М.“ е бил навлязъл в насрещната лента, предназначена за движение на л.а. „Ф. Л.“, с изнесена задна към осовата линия, при маневра напред, и л.а. „Ф. Л.“ се е ударил със своята задна дясна част в изнесената към осовата дясна задна част на товарния автомобил. От техническа гледна точка, не е могло да се предотврати ПТП-то, тъй като водачът на товарния автомобил не е спрял правилно. Само, ако водачът на товарния автомобил „М.“ не е извършил маневрата за освобождаване изхода от черния път и неговата задна част не е била изнесена към осовата линия, и би се освободил коридор да мине л.а.“Ф. Л.“ и ПТП не би настъпило. Налице е причинно-следствена връзка между механизма на настъпилото ПТП на 30.11.2020 г. и щетите по л.а. “Ф.“ Л., с рег.№****с водач В. О.. Пазарната стойност на щетите по лек автомобил “Ф.“ рег.№****следствие на сблъсъка е равна на ***лв.
Приети са заверено копие на отказ по щета №**** от 06.12.2020 г. и писмо изх.№8295/07.12.2020 г. в които е посочено, че съгласно представения ДКП не е ясно кой от двамата участници има вина за настъпването на събитието.
Безспорно за страните е, че на 18.02.2021 г. ответникът заплатил на ищеца сумата от ***лв. обезщетение за имуществени вреди.
От така установеното съдът прави следните правни изводи:
Предявеният осъдителен иск е с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ.
По аргумент от разпоредбата на чл.498, ал.3 от КЗ за допустимостта на съдебно предявената претенция е необходимо да бъде предварително проведената извънсъдебна процедура пред застрахователя. Не е спорно по делото, че такава е проведена, както и че ищецът като увреденото лице не е съгласен с размера на определеното му и изплатено обезщетение. Налице са и останалите процесуални предпоставки за възникване и упражняване на правото на иск, поради което исковата претенция е процесуално допустима. Основателността на иска е обусловена от наличието на следните кумулативни предпоставки: валидно възникнало застрахователно правоотношение по договор за застраховка “Гражданска отговорност“ на автомобилистите; виновно противоправно поведение на застрахования водач, осъществено в периода на застрахователно покритие; настъпили имуществени вреди за ищеца, както и наличие на пряка причинно-следствена връзка между противоправното поведение и вредите. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, съгласно чл.154, ал.1 от ГПК в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на тези факти. В негова тежест е да установи и размера на претендираното застрахователно обезщетение.
Безспорно по делото е наличието на валидно възникнало застрахователно правоотношение по договор за застраховка “Гражданска отговорност“ на автомобилистите по отношение на лек автомобил “Ф.“ Л., с рег.№****към 30.11.2020 г. Следователно ответното дружество е обезпечило деликтната отговорност на собственика и водачите на застрахования автомобил, причинили имуществени и неимуществени вреди на трети лица при управлението на моторното превозно средство в периода на покрит риск – арг. от чл.477, ал.1 и ал.2 от КЗ.
За настъпилото застрахователно събитие на 30.11.2020 г. (в периода на действие на застрахователния договор) е съставен двустранен констативен протокол по чл.2, ал.1, т.3 от Наредба №Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд, който се установи по категоричен начин, че е подписан от участниците в ПТП по реда на чл.5 от същата наредба, като съдържанието му е оспорено от ответника. Процесният протокол е частен свидетелстващ документ, който не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила и не може да се противопостави на застрахователя, явяващ се трето лице, неучаствало в съставянето на документа. Описаният в протокола механизъм е установен от ищеца с други доказателствени средства в т.ч. допуснатата САТЕ съдебно-автотехическа експертиза, заключението по която съдът кредитира напълно, на основание чл.202 от ГПК като правилно и обосновано. Освен това застрахователят е изплатил застрахователно обезщетение по заведената щета въз основа на този протокол за ПТП, с което с извънпроцесуалното си поведение е признал верността на отразените в документа обстоятелства. При установения от доказателствата по делото механизъм на ПТП съдът приема за доказано противоправно поведение на водача на МПС “М.“ М. с рег.№****, който е нарушил правилото на чл.25, ал.1 от ЗДвП, съгласно което водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него.Доказани са настъпилите щети по автомобила на ищеца, изразяващи се в увреждане на калник з.д., стоп десен и з.врата-д., установени и от самия застраховател в съставения от него за целта опис на претенция. Щетите се потвърждават и от заключението на САТЕ, съгласно което те са резултат от застрахователното събитие, поради което съдът намира, че е налице пряка причинно-следствена връзка между противоправното поведение на водача на МПС “М.“ М. с рег.№**** и настъпилите имуществени вреди за ищеца.
Доказан е и субективния елемент от фактическия състав на деликтната отговорност, а именно вина на делинквента. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗД във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. В случая обратно доказване за опровергаване на законовата презумпция не е проведено от ответника, поради което съдът приема, че вредоносното действие е извършено виновно. От гореизложеното следва, че предявеният иск е доказан по основание и за застрахователя е възникнало задължение да заплати на ищеца застрахователно обезщетение за реализираното в периода на покрит риск застрахователно събитие – пътнотранспортно произшествие.
Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.1 от КЗ с договора за застраховка “Гражданска отговорност“ застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Според чл.386, ал.1 и ал.2 от КЗ обезщетението се равнява на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, като същото не следва да надвишава застрахователната сума /лимита на отговорност/. В хипотеза на частично увреждане на застрахованото имущество, каквато е настоящата, релевантна за определяне размера на действително претърпените вреди е възстановителната застрахователна стойност, която според разпоредбата на чл.***, ал.2 от КЗ се равнява на стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Посоченият стойностен еквивалент на претърпяната вреда се определя като пазарната цена на увреденото имущество към датата на застрахователното събитие / в т.см. решение №167/11.05.2016 г. по т. д. № 1869/2014 на ВКС, II т. о., решение № 235/27.12.2013 г. по т. д.№1586/2013 г. на ВКС, ІІ т.о., решение №37/23.04.2009 г. по т.д.№ 667/2008 г. на ВКС, І т. о., решение №209/30.01.2012 г. по т.д.№ 1069/2010 г. на ВКС, ІІ т. о. и др./. Заключение на съдебно-автотехническата експертиза посочва, че щетите по процесния автомобил възлизат на сумата ***лв. Тази сума съответства на средните пазарни цени към момента на настъпване на застрахователното събитие и е съобразена с изискването за покриване на стойността, необходима за възстановяване на вещта във вида, който е имала към момента на увреждането. От така определеното застрахователно обезщетение следва да бъде приспадната изплатената от ответника сума от ***лв., при което незаплатената част от дължимото се обезщетение възлиза на ***лв. Предвид изложеното предявеният иск е доказан и следва да бъде уважен в претендирания размер, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както е поискано.
По претенциите за разноски:
Ищецът претендира разноски в общ
размер *** лв. съгласно списък по чл.80 от ГПК, от които: ** лв. държавна
такса, *** лв. възнаграждение за вещо лице и *** лв. адвокатско възнаграждение.
Ответникът е направил своевременно възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Съгласно чл.7, ал.2, т.1
от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, минималното адвокатско възнаграждение при интерес до 1000 лв. е
*** лв. В случая отчитайки материалният интерес, фактическата и правна сложност
на делото, при съблюдаване разпоредбата на чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/2004
г., съдът счита заплатеното адвокатско възнаграждение за прекомерно и като
такова до намаля до размер на *** лв. Предвид
това и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца
направените по делото разноски в общ размер *** лв.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗК “Б.В.И.г.“
АД, с ЕИК:****, със седалище и адрес ***, да заплати на С.И.О., с ЕГН-********** ***, на основание чл.432, ал.1 от КЗ, сумата от ***лв.,
представляваща разлика между изплатеното застрахователно обезщетение и
действително претърпените имуществени вреди на лек автомобил „Ф.“,
модел „Л.“, с рег.№****, при ПТП на 30.11.2020 г., ведно със
законната лихва, считано от 15.03.2021 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА
ЗК “Б.В.И.г.“
АД, с ЕИК:****, със седалище и адрес ***, да заплати на С.И.О., с ЕГН-********** ***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените по делото разноски в размер на ***
лв.
На основание чл.236, ал.1, т.7 от ГПК присъдената с решението сума в
полза на ищеца С.И.О., следва да бъде заплатена от ответника по
посочената в исковата молба банкова сметка: *** „Райфайзенбанк“ ЕАД, с титуляр адвокат М.Т..
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд-С. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: