Решение по дело №1107/2018 на Районен съд - Ловеч

Номер на акта: 232
Дата: 30 юли 2019 г. (в сила от 20 август 2019 г.)
Съдия: Галя Ангелова Маринова
Дело: 20184310201107
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 октомври 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

гр. Ловеч, 30.07.2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, трети наказателен състав в открито заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МАРИНОВА

 

при секретаря ТАТЯНКА ГАВАЗОВА,

като разгледа докладваното от съдията НАХД №1107 по описа за 2018 година и за да се произнесе, съобрази:

 

С наказателно постановление № 18-0906-001373 от 11.09.2018 година на Николай Васков Недялков – Началник на сектор ПП към ОДМВР - Ловеч, упълномощен със заповед № 8121з-515/14.05.2018 год. на Министъра на МВР, на П.В.В. с ЕГН ********** *** на основание чл.175а ал.1 пр.3 от ЗДвП са наложени наказания глоба в размер на 3 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца за извършено нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП.

Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят П.В., който чрез адвокат С.Д. *** го обжалва в срок като неправилно и незаконосъобразно. Счита НП за неправилно, тъй като се основава на АУАН, в който са допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон при неговото издаване, предвид на което същото следва да бъде изцяло отменено. Заявява, че посочената в акта за нарушение цифрова разпоредба, вменена за нарушена, не кореспондира с тази, отразена в издаденото НП и в този смисъл правната квалификация от АУАН не съответства на квалификацията, извършена от страна на наказващия орган. Счита, че това обстоятелство представлява съществено нарушение на административно производствените правила, което е самостоятелно основание за отмяна на атакуваното НП. Изтъква, че индивидуализирането на нарушените законови разпоредби е една от най-съществените гаранции за правото на защита на нарушителя, който още в началния етап на започналото против него производство следва да знае каква е юридическата формулировка на нарушението, за което е обвинен, за да може да организира защитата си и да ангажира доказателства и прави възражения относно констатираното административно нарушение. Развива подробни доводи във връзка с АУАН - че е основен процесуален акт във фазата по установяване на административното нарушение, че законосъобразното му оформяне е равнозначно на законосъобразно образуване на самото производство, че следва да е съставен в писмена форма и да съдържа предвидените в чл.42 от ЗАНН реквизити. Заключава, че тези формални изисквания са възведени от закона, не само защото чрез съставянето на акт се установява административно нарушение, но и защото освен това актът има и функцията на официално обвинение в извършване на правонарушение и нарушителят е в правото си да се защити още в момента на съставяне на акта. Твърди, че посочването на нормативния акт, чиято разпоредба виновно е нарушена от нарушителя е не само формален, но и съдържателен елемент и тук стои въпросът за предварителната защита на нарушителя, тя е предварителна, защото предхожда налагането на наказанието. Подчертава, че тази норма безусловно е императивна, тъй като осигурява правото на защита на привлечения към административно наказателна отговорност, в чието съдържание се включва и правото му да знае точно какво административно нарушение се твърди, че е извършено, за да може да организира защитата си в пълен обем, поради което незаконосъобразно съставения АУАН води до незаконосъобразност на издаденото въз основа на него НП. Посочва, че е константна съдебната практика, че не посочването и/или неправилното и не конкретно посочване на нарушените правни норми води до ограничаване на правото на защита на посоченото за нарушител лице. С оглед изложеното счита, че при издаване на НП, административно наказващият орган е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, поради което същото е незаконосъобразно и следва да бъде отменено само на това основание. На следващо място сочи, че в АУАН и в издаденото въз основа на него НП е допуснато несъответствие между фактическата обстановка и квалификацията на деянието, т.е. описаното в АУАН и издаденото въз основа на него НП не отговарят на обективната истина, доверителят й не е извършил описаното нарушение. Изтъква, че доверителят й се е движил по ул. Д-р Съйко Съев в посока Центъра, като на кръстовището с ул. Димитър Пъшков е направил завой на ляво и продължил движението на автомобила по ул. Цачо Шишков, като при извършване на маневрата - ляв завой е подал повече газ, в следствие на което гумите на автомобила наистина превъртели, но това не е станало преднамерено, а и извеждането на автомобила от посоката му на движение при извършената маневра може да бъде в резултат от пътните условия и състоянието на пътната настилка. Подчертава, че автомобилът не е променял посоката си на движение, още повече обратно по надлъжната му ос, както неправилно се твърди в издадения АУАН, а дори да се приеме за вярно твърдението на актосъставителят за промяна посоката на автомобила наляво-надясно, то това е в резултат на неправилно избраната от доверителя й скорост на движение. Изтъква, че това негово поведение релевира друго нарушение на правилата за движение по пътищата, но не съставлява нарушение на чл.104б т.2 от ЗДвП, като основание за налагане на административни санкции по чл.175а ал.1 пр.3 от ЗДвП. Твърди, че в случая липсват безспорни доказателства за извършено нарушение по чл.104б т.2 от ЗДвП, а именно, че занасянето на автомобила на доверителя й се е дължало на умишлено форсиране на двигателя и целенасочено отклоняване на автомобила. На следващо място изтъква и обстоятелството, че служителите на полицията са се движили по ул. Димитър Пъшков и са спрели доверителят й, след като извършил ляв завой и е изминал повече от 200 м. по ул. Цачо Шишков - на кръстовището между ул.Цачо Шишков и ул. Неофит Рилски. Според адв. Д. възниква въпроса, актосъставителят и свидетелят по акта, били ли са в непосредствена близост, която да е позволявала пряка видимост към кръстовището, образувано от ул. Димитър Пъшков и ул. д-р Съйко Съев и кое е наложило автомобила да не бъде спрян веднага след установяване на нарушението. Алтернативно на изложеното смята, че ако се приеме, че е налице извършено административно нарушение, то спрямо него е приложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, т.е. налице е маловажен случай на административно нарушение, което изобщо не е отчетено от наказващия орган. Изтъква, че неприлагането на чл.28 от ЗАНН представлява самостоятелно съществено нарушение на материалния закон, защото наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи маловажните случаи на административни нарушения от нарушенията, обхванати от чл.6 от ЗАНН. С оглед на гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да отмените НП и алтернативно, моли да се приложи чл.28 от ЗАНН.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с адвокат Д., която поддържа подробно изложените доводи в жалбата и заявява, че показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели са много вътрешно противоречиви едни спрямо други, а и от така дадените показания се установява, че в АУАН неправилно е посочено мястото на извършване на нарушението – кръстовище между Съйко Съев и Цачо Шишков. Счита дадените показания за доста хаотични, както и че с тях не доказваме, че е налице състава на правната норма, описана като нарушена. Признава, че В. е извършил нарушение на правилата за движение, като се е движил с несъобразена скорост, но това не съставлява такова по смисъла на чл.104б от ЗДВП. Изтъква, че колата е спряна за проверка, въпреки, че двамата служители твърдят, че са били на кръстовището на повече от 200 метра от мястото на проверката, че е  налице прав участък, без да има изнасяне наляво надясно, че не се е доказало умишлено форсиране на двигателя и целенасочено отклоняване на автомобила, че се прави опит всяко поднасяне на МПС да се квалифицира от наказващия орган като нарушение на тази разпоредба, а то може да се дължи на много фактори.

Ответникът – ПП при ОД на МВР – Ловеч, редовно призован – не изпраща представител, като в придружителното писмо, с което изпраща преписката моли съда да остави жалбата без последствие и да потвърди наложеното наказание.

От събраните по делото писмени доказателства, от показанията на свидетелите И.Г.И. и Й.С.Й., съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 01.09.2018 година свидетелят И.Г.И. в присъствието на свидетеля Й.С.Й. съставил Акт с бл.№ 054824 за установяване на административно нарушение против П.В.В. с ЕГН ********** *** за това, че на 01.09.2018 година, около 23:30 часа в гр.Ловеч на кръстовище, образувано от ул. Д-р Съко Съев и ул. Цачо Шишков, движейки се по ул. Д-р С.Съев управлява лек автомобил Сеат Кордоба с рег.№ *********, собственост на П.Н.Б. с ЕГН ********** от гр.Ловеч, като не използва пътя съгласно неговото предназначение /за превоз на хора и товари/, а го използва, като рязко повишава оборотите на двигателя, с което превърта задвижващите колела, отклонявайки посоката на автомобила в посока вляво-дясно и обратно по надлъжната ос, с което е нарушил чл.104б, ал.4, т.2 от ЗДвП. С акта е иззет като доказателство контролен талон №6141818. Нарушителят е вписал по акта „Нямам възражения“. Въз основа на така съставения акт е издадено обжалваното НП.

С оглед императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността, обосноваността и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник на сектор ПП при ОД МВР Ловеч, надлежно упълномощен, видно от приложената Заповед № 8121з-515/14.05.2018 година на Министъра на МВР.

Наказателното постановление е издадено в шестмесечния давностен срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН.

При извършената проверка относно формалните изисквания на ЗАНН, съдът констатира нарушения на процесуалните правила по налагане на административното наказание.

Съдът намира, че при ангажиране на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя, е допуснато съществено нарушение на чл.42 т.5 от ЗАНН. Съгласно посочената разпоредба, актът за установяване на административно нарушение трябва да съдържа законните разпоредби, които са нарушени. Тази норма безусловно е императивна, тъй като осигурява правото на защита на привлечения към административно-наказателна отговорност, в чието съдържание се включва и правото му да знае точно какво административно нарушение се твърди, че е извършено, за да може да организира защитата си в пълен обем. В конкретния случай, актосъставителят е посочил, че жалбоподателят е нарушил чл.104б, ал.4 т.2 от ЗДвП, какъвто текст в закона не съществува. Чл.104б от ЗДвП има само две точки, но няма алинеи.

АУАН е основен процесуален акт във фазата по установяване на административното нарушение. Законосъобразното му оформяне е равнозначно на законосъобразно образуване на самото производство. Ето защо, с неговото оформяне се свързват точно определени изисквания на закона, а именно да е съставен в писмена форма и да съдържа предвидените в чл.42 от ЗАНН реквизити. Тези формални изисквания са възведени от закона, не само защото чрез съставянето на акт се установява административно нарушение, но и защото освен това актът има и тази функция - официално обвинение в извършване на правонарушение. Нарушителят е в правото си да се защити още в момента на съставяне на акта. Посочването на виновно нарушената разпоредба от нормативния акт, е не само формален, но и съдържателен елемент. Тук стои въпросът за предварителната защита на нарушителя, тя е предварителна, защото предхожда налагането на наказанието. Тази норма безусловно е императивна, тъй като осигурява правото на защита на привлечения към административно-наказателна отговорност, в чието съдържание се включва и правото му да знае точно какво административно нарушение се твърди, че е извършено, за да може да организира защитата си в пълен обем, поради което незаконосъобразно съставения АУАН води до незаконосъобразност на издаденото въз основа на него НП.

Индивидуализирането на нарушените законови разпоредби е една от най-съществените гаранции за правото на защита на нарушителя, който още в началния етап от започналото против него производство следва да знае каква е юридическата формулировка на нарушението, за което е обвинен, за да може да организира защитата си и да ангажира доказателства и прави възражения относно констатираното административно нарушение. Константна е съдебната практика, че не посочването и/или неясното и не конкретно посочване на нарушените правни норми води до ограничаване на правото на защита на посоченото за нарушител лице. Действително в НП нарушението вече е квалифицирано по чл.104б, т.2 от ЗДвП, но квалификацията на нарушението не е сред нередовностите, които могат да бъдат изправени по реда на чл.53 ал.2 от ЗАНН.

Освен това от показанията на актосъставителя и свидетеля по акта, се установи фактическа обстановка, която в значителна степен се различава от описаната в АУАН. И двамата свидетели завиха, че са се намирали на кръстовището, образувано между ул. Д-р Съйко Съев, ул. Димитър Пъшков и ул. Цачо Шишков, като дошли от ул. Димитър Пъшков и изчаквали на червен светофар. Забелязали приближаващ към кръстовището автомобил по ул. Д-р Съйко Съев, който предприел завой на ляво към ул. Цачо Шишков, като същият е по-голям от 90 градуса. Поради високата скорост, с която навлязъл в кръстовището, нарушителят трудно овладял автомобила, като при излизане от кръстовището рязко подал газ, в следствие на което последвало превъртане на задвижващите колела и занасяне на автомобила в ляво и дясно, без обръщане на посоката на движение. Служителите на полицията настигнали автомобила и го спрели за проверка, като установили, че същият бил управляван от жалбоподателя.

При така изяснената фактическа обстановка, съдът намира, че са налице данни за извършено нарушение на правилата за движение по пътищата като несъобразена скорост при навлизане в кръстовище, което въобще не е посочено в АУАН, но липсват безспорни доказателства за извършено нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП, а именно че занасянето на автомобила на жалбоподателя се е дължало на умишлено форсиране на двигателя и целенасочено отклоняване на автомобила, поради което НП е и необосновано и недоказано.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

                                 Р   Е   Ш   И :

 

ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 18-0906-001373 от 11.09.2018 година на Николай Васков Недялков – Началник на сектор ПП към ОДМВР - Ловеч, упълномощен със заповед № 8121з-515/14.05.2018 год. на Министъра на МВР, с което на П.В.В. с ЕГН ********** *** на основание чл.175а ал.1 пр.3 от ЗДвП са наложени наказания глоба в размер на 3 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца за извършено нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП като НЕОБОСНОВАНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд по реда на глава дванадесета от АПК в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: