ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 575
гр. Пловдив, 21.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – Пловдив, IX СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
първи юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Стефка Т. Михова
Елена З. Калпачка
като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно частно
гражданско дело № 20215300501596 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 419 от ГПК, във вр. чл. 274-279 от ГПК.
Образувано е въз основа на частна жалба на К. ИВ. ИВ., с ЕГН **********, чрез
пълномощник адв. С.П. К., АК *******, против Разпореждане за допускане на незабавно
изпълнение, обективирано в Заповед № 9263 от 03.10.2017 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по реда на чл. 417 от ГПК, постановена по ч. гр. д. №
15335/2017 г. по описа на РС *******, IV гр. състав.
С частната жалба се обжалва разпореждането, с което се постановява незабавно
изпълнение, като неправилно и незаконосъобразно. В жалбата се излагат съображения за
нередовност от външна страна на представения от заявителя документ по чл. 417 ГПК, тъй
като не съдържа дата на настъпване на изискуемост на задължението. Твърди се, че
изявлението на банката за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита не е достигнало
до длъжника, тъй като не е спазен реда за връчване по ГПК – съобщението не е връчено
лично на длъжника, нито на лице, което де притежава представителна власт на годно правно
основание. Твърди и липса на доказателства за представителната власт на авторите на
документа, удостоверяващ съобщаването на обявяването на предсрочната изискуемост.
Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.
Ответната страна по частната жалба "Банка ДСК" АД – гр. София, чрез юрисконсулт
А., оспорва жалбата като неоснователна с искане да бъде оставена без разглеждане като
недопустима, евентуално жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и необоснована.
Излага съображения за постановяване на разпореждането на РС ******* за незабавно
изпълнение в пълно съответствие с материалния и процесуален закон и обосновано. Счита
извлечението от счетоводните книги на банката съобразено с нормите на ГПК и ЗС, като
1
твърди, че никъде не са посочени необходимите реквизити на извлечението от счетоводните
книги, а представеното съдържа достатъчно информация за претендираното вземане. Твърди
също, че банката разполага изцяло с преценката кога и дали да обяви кредитът за
предсрочно изискуем и тя е реализирала това право почти една година след уведомяване на
длъжника по законоустановения ред за предсрочната изискуемост на кредита. Претендира
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК.
*******ският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните и прецени
данните по делото, намира за установено следното:
Производството пред РС ******* е образувано по заявление вх. № 54485/29.09.2017
г. от "Банка ДСК" АД, гр. София, ЕИК ********* за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 417 от ГПК въз основа на документ – извлечение от счетоводните книги на банката
заявител от 29.09.2017 г. и изпълнителен лист срещу длъжник К. ИВ. ИВ., ЕГН: **********,
от гр. *******, ул. **** № 3,бл. 1010; вх. Б, ет. 2, ап.16, за сумите от 3946,93 лева главница,
произтичаща по Договор за кредит от 19.07.2014 г.; сумата от 123,70 лева договорна лихва
за периода 26.06.2017 г.-29.09.2017 г.; сумата от 3,58 лева наказателна лихва за периода
22.06.2017 г. до 29.09.2017 г.; сумата от 120 лв. заемни такси, ведно със законната лихва
върху главницата от 29.09.2017 . до изплащане на вземането, както и разноските по делото
за държавна такса в размер на 83,88 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50
лева.
Към заявлението са приложени извлечение от счетоводните книги на банката от
29.09.2017 г., договорът за кредит, ведно с приложения и общи условия, както и нотариална
покана, изходящ номер на банката 09-20-05987/29.11.2016 г. до длъжника за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем от датата на получаване на писмото, ведно с разписка за
връчването и от 23.12.2016 г., с която се удостоверява получаването на нотариалната покана
от К.Н.К., брат на адресата, К. И. И., на 21.11.2016 г. в 16,40 ч. в нотариалната кантора на
нотариус В.П., връчена от помощник-нотариус П..
Заявлението е уважено и е издадена Заповед № 9369/03.10.2017 г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от
04.10.2017 г. за присъдените вземания.
Въз основа на изпълнителния лист е образувано изпълнително дело №
20218190400047 на ЧСИ М., по което с поканата за доброволно изпълнение на длъжника са
връчени изпълнителен лист, Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, както и
документ по чл. 417 от ГПК, на 25.03.2021 г. На 20.04.2021 г., в едномесечния срок по чл.
414, ал. 2 ГПК, са постъпили възражение от длъжника и частна жалба срещу
разпореждането за постановяване на незабавно изпълнение.
С оглед на така установените факти по делото съдът достига до следните правни
изводи:
2
Частната жалба е допустима – подадена е в срок, ведно с възражение срещу
издадената заповед за изпълнение, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да бъде разгледана по същество.
Предметът на производството по чл. 419 ГПК е строго ограничен до проверка
предпоставките за допускане на незабавно изпълнение – дали вземането на кредитора
произтича от документ, посочен в чл. 417 ГПК, дали същият е редовен от външна страна,
както и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Съгласно
чл. 418, ал. 2 ГПК съдът издава заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, след
проверка на документа от външна страна, както и на обстоятелството дали същият
удостоверява подлежащо на изпълнение вземане. Тази проверка касае единствено външната
редовност на документа, като при нея следва да бъде съобразен видът на документа и
евентуално съществуващите нормативни изисквания за неговото издаване. Съгласно чл. 419,
ал. 2 от ГПК жалбата срещу разпореждането за незабавно изпълнение може да се основава
само на съображения, извлечени от акта по чл. 417 от ГПК.
В настоящия случай вземането се основава на извлечение от счетоводните книги на
банката - заявител, което е от категорията на посочените в чл. 417, т. 2 ГПК документи,
установяващи вземания на банка, въз основа на които е допустимо издаването на заповед за
незабавно изпълнение. Извлечението е надлежно оформено с всички изискуеми реквизити,
като съдържа достатъчно данни за пълната индивидуализация на вземането, съответни на
изложените в заявлението твърдения.
Съобразно разпоредбата на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, извлечението от счетоводните книги
съдържа най-малко информация за броя на вноските, които не са издължени на
договорените дати за плащане или са частично погасени, и общия размер на просрочената
сума; общия размер на непогасената част от общия размер на дължимата сума от
потребителя, включваща главница и непогасената договорена лихва; размера на
обезщетението за забава за просрочените плащания. Представеното извлечение от
счетоводните книги съдържа тази информация, както и посочване на договора за банков
кредит, съществените му елементи, както и основните данни на длъжника. Така в
извлечението от счетоводните книги е отразено, че длъжникът К. ИВ. ИВ., ЕГН:
**********, от гр. *******, ул. **** 3,бл. 1010; вх. Б, ет. 2, ап.16, е кредитополучател,
датата на разрешаване на кредита 14.07.2014 г., размерът на отпуснатия кредит 5000 лв.,
срокът на кредита 120 месеца и краен падеж – 14.07.2024 г., дни забава 98, датата на
настъпване на предсрочната изискуемост – 27.09.2017 г., както и основанието на за това –
забава в плащанията на дължими вноски и обявяване на предсрочна изискуемост на
длъжника, като са посочени и четири броя непогасени / частично непогасени месечни
вноски до датата на изискуемост, със съответните падежи - от 22.06.2017 г. до 22.09.2017 г.,
както и общия размер на просрочената сума. Извлечението от сметка съдържа подпис на
упълномощено длъжностно лице и печат на банката. Ето защо настоящият въззивен състав
намира, че представеното извлечение от счетоводните книги относно вземанията на банката
3
по Договор за кредит от 14.07.2014 г., представлява редовен от външна страна документ по
смисъла на чл. 417, т. 2 от ГПК.
Следва да бъде проверено и дали документът удостоверява подлежащо на
изпълнение вземане срещу длъжника, като в заповедното производство съдът няма право да
проверява дали вземането действително съществува. Вземането се претендира поради
неговата предсрочна изискуемост, на посоченото в документа основание – забава на
длъжника за плащането на четири месечни погасителни вноски с 98 дни. Когато с договора
за кредит е договорена между страните клауза за предсрочна изискуемост на целия кредит,
поради забава в плащането на погасителни вноски, вземането става изискуемо изцяло не
само с настъпването на обективния факт на неплащането на вноските на падежа, а и след
като банката е упражнила правото си да обяви предсрочната изискуемост и е уведомила
длъжника за това. Съгласно указанията, дадени в т. 18 от ТР № 4 от 18.0.2014 г. на ВКС,
ОСГТК, по т. д. № 4/2013 г. - обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл.
60, ал. 2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения
остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил
падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост
има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако
към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.
За да удостовери уведомяването на длъжника за изявлението си, с което обявява
кредита за предсрочно изискуем, е представена нотариална покана от 29.11.2016 г. и
разписка от 23.12.2016 г. за удостоверяване на връчването и на длъжника на посочената в
разписката дата - 21.11.2016 г. Основанието, посочено от банката, за обявяване на
задълженията за предсрочно изискуеми, е забава в плащанията на дължими вноски по
кредита от 22.06.2017 г. до 22.09.2017 г. Приложената нотариална покана е с дата много
преди удостоверената в извлечението от счетоводните книги на банката забава на длъжника
– обективния факт, даващ право на банката да упражни правото си да обяви предсрочна
изискуемост на кредита. Освен това нотариалната покана не е връчена на длъжника, нито на
негов пълномощник, а на друго лице, съгласило се да я приеме, негов брат, което качество
на получателя не се оспорва. Дори да се приеме, че получателят е от категорията на лицата
по чл. 46, ал. 2 от ГПК – пълнолетен от домашните му, доколкото има удостоверена само
роднинска връзка, то получателят не е поел задължение да предаде на адресата получената
покана, както изисква посочената разпоредба, поради което и това връчване не е редовно.
Ето защо настоящият състав приема, че не е налице връчено и получено от длъжника
уведомление за обявена предсрочна изискуемост на задълженията му по Договор за кредит
от 14.07.2014 г.
Поради това съдът намира, че кредитополучателят К. ИВ. ИВ. не е бил редовно
уведомен за обявената от банката предсрочна изискуемост, преди датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, поради което задължението по договора
не е било изискуемо изцяло, независимо, че в извлечението от сметка е удостоверена забава
4
на плащанията на длъжника. Съгласно цитираната задължителна съдебна практика,
вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е
упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил
длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, което в конкретния случай
не е сторено. Предсрочната изискуемост настъпва от датата, на която волеизявлението на
банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника –
кредитополучател и то ако са били налице обективните предпоставки за изгубване
преимуществото на срока.
Имайки предвид изложеното настоящият въззивен състав намира, че подадената
частна жалба е основателна и като такава следва да бъде уважена. Съгласно чл. 419 от ГПК,
съдът отменя разпореждането за незабавно изпълнение, когато не са налице предпоставките
на чл. 418, ал. 2, изречение първо и ал. 3 от ГПК, поради което обжалваното разпореждане, с
което е допуснато незабавно изпълнение на издадената заповед за изпълнение, следва да
бъде отменено, а издаденият изпълнителен лист да бъде обезсилен.
Направено е искане за присъждане на разноски от страна на жалбоподателя, но
липсват доказателства за реалното им извършване, поради което такива не следва да се
присъждат.
Мотивиран от горното, Пловдивския окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане от 03.10.2017 г. постановено по ч. гр. д. № 15335/2017 г. по
описа на Районен съд *******, в частта, с която е допуснато незабавно изпълнение на
Заповед № 9263 от 03.10.2017 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК, и издаване на изпълнителен лист въз основа на нея по
отношение на длъжника К. ИВ. ИВ., с ЕГН **********, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ заявление, вх. № 54485/ 29.09.2017 г., подадено от "Банка ДСК" ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Московска" № 19, в
частта относно искането за допускане на незабавно изпълнение и за издаване на
изпълнителен лист против длъжника К. ИВ. ИВ., с ЕГН **********.
ОБЕЗСИЛВА изпълнителен лист от 04.10.2017 г., издаден въз основа на Заповед №
9263 от 03.10.2017 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417 от ГПК, издаден по ч. гр. д. № 15335/2017 по описа на Районен съд – *******, в полза на
"Банка ДСК" АД, ЕИК *********, по отношение на длъжника К. ИВ. ИВ., с ЕГН
**********.
Определението не подлежи на обжалване.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6