Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Каварна, 11.06.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Каварненски районен съд, в публично заседание на тринадесети май,
през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА УЗУНОВА
при секретаря Елена Шопова, като разгледа докладваното
от съдията Гр.д. №269 по описа за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство
е по чл.124, ал.1 от ГПК.
Образувано е по искова молба с вх.№2027/13.07.2020г.,
подадена от С.Д.З. с ЕГН ********** ***, чрез адв.Г.Г.,***, представлявана от Кмета Е.Б..
В молбата си ищецът излага, че по силата на нотариален
акт за дарение №49, том ІV от 05.09.2003г.
на СВ Каварна е собственик на дворно място с площ от 600 кв.м.,
урегулирано в парцел *** в кв.51 по плана на гр.Каварна от 1988г., а по сега
действащия план, имот с идентификатор ***. Излага още, че Община Каварна с Акт
за държавна собственост на недвижим имот №1175/13.07.1982г. била актувала неправилно
като държавен гореописания имот. Като основание за актуване на имота било
посочено – съгласно действалия към онзи момент регулационен план на гр.Каварна
и частичната му промяна със Заповед №444 от 09.07.1982г. на ИК на ОНС –
Толбухин. Твърди, че в Община Каварна нямало заведена отчуждителна
преписка и нямало данни да е плащало обезщетение за отчуждение на имота. П
Посочва, че със Заповед № ДжС
– 09-01-26/01.06.2020г. на Областния управител на Област Добрич, на основание
§42 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение
на Закона за общинската собственост, е разпоредено процесният имот да се отпише от актовете книги за недвижими
имоти частна държавна собственост и да се предаде на Община Каварна за актуване
на имота като частна общинска собственост.
Ищецът твърди, че така описаният имот не е общинска
собственост и никога не е бил нито държавна нито общинска собственост. Посочва,
че е придобил имота от баба си В.Д.М., чрез дарение и от придобиването му през 2003г. и до
настоящия момент владее имота. В кадастралните регистри на града бил записан
като единствен собственик на имота, заплащал си дължимите данъци и такси. През
2020г. по повод снабдяване с документи за продажба на имота, от общинска
администрация му било отказано един от документите, което обусловило правния
интерес на ищеца да заведе настоящото производство за оспорване собствеността
на община Каварна.
Моли съда да постанови решение, с което да установи,
че ответникът Община Каварна не е собственик на имот - дворно място площ от 600кв.м., урегулирано в
парцел ***в кв.51 по плана на гр.Каварна от 1988г., а по действащия план на
града, представляващ, идентичен с имот с идентификатор ПИ – ***по КККР на
гр.Каварна, одобрени със Заповед №РД-18-32/27.02.2008г. на ИД на АГКК, с адрес на поземления имот
гр.Каварна, ул.”***” № 17, вид територия – урбанизирана, с начин на трайно
ползване – ниско застрояване/до 10м/, с площ от 613 кв.м. със стар № кв.51,
парцел: **; предходен идентификатор: ***.**при съседи: ***.9636, ***.1845, ***.4369
и ***.2593. Претендира разноски.
В с.з., ищецът, редовно призован, явява се лично и се представлява
от адв.Г.Г., който поддържа
предявеният отрицателен установителен иск.
Ответникът – Община Каварна, в срока по чл.131 от ГПК
е депозирала писмен отговор. С него счита иска за допустим, но неоснователен и
недоказан. Сочи, че ищецът е подал
заявление вх.№ РД -39-89/28.02.2020г. до Областния управител на Област Добрич с
искане за деактуване на имота, като в отговор бил
уведомен, че основание за актуване на имота била Заповед № 444 от 09.07.1982г.
на ИК на ОНС – Толбухин и, че в съставения през 1982г. акт било отбелязано, че
се актува целия имот, че няма други собственици, а като бивш собственик била
посочена държавата.
Ответникът твърди още, че с писмо от Областният
управител вх.№ РД- 06-208/27.04.2020г. Община Каварна била уведомена, че
съгласно регулационния план на гр.Каварна от 1955г. в частта му за ПИ ***
имотът бил отреден за жилищно строителство. Съгласно регулационния план на гр.Каварна от 1988г.,
действал към 08.11.1999г., в частта му за УПИ X процесния
имот също бил отреден за жилищно строителство, както и съгласно регулационния план на гр.Каварна,
одобрен с решение на ОбС №32/26.02.2010г. за ***в кв.
51.
Със Заповед № Дж – С-
09-01-26 от 01.06.2020г. на Областния управител Добрич имотът бил отписан от
актовите книги като частна държавна собственост и бил предаден на Община
Каварна, за което бил съставен Акт за частна общинска собственост №
5991/23.07.2020г.
В отговора ответникът посочва, че ищецът не е посочил
времевия период за придобиване на имота по давност, както и че към 2003г. –
датата на обстоятелствената проверка е действала нормативна уредба забраняваща
придобиване на имоти държавна и общинска собственост по давност. Моли съда да отмени
констативните нотариални актове. Предявява насрещен иск по чл.108 от ЗС, като
моли ответникът за бъде осъден да предаде владението на процесния
имот. Претендира разноски. Предявява насрещен иск по чл.108 от ЗС.
В с.з., ответната община се представлява от
юрисконсулт П.А., която оспорва иска, моли за отхвърлянето му. Моли съда да
уважи насрещния иск, като осъди ответника С.Д.З. да предаде владението на процесния имот.
Ответникът по насрещния иск представя писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК. С
него счита иска за недопустим,
неоснователен и недоказан. Твърди, че съставянето на акт за държавна или
общинска собственост не е правопораждащо основание за
придобиване на собственост, както и че с тези актове не може да се опровергава доказателствената сила на констативен нотариален акт.
Моли съдът да отхвърли иска по чл.108 ЗС, както и да
остави без уважение искането за отмяна на нотариалните актове.
Каварненският районен съд, след преценка на събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Съгласно нотариален акт за дарение на недвижими имот
вх.рег.№3340 от 05.09.2003г., акт №49, том ІV, дело №1628, В.Д.М.дарила на С.Д.З.
дворно място с площ от 600 кв.м., урегулирано в парцел ***, кв.51, по плана на
гр.Каварна от 1988г., при граници… От удостоверението за търпимост на строеж се
установява, че в имот с идентификатор ***по КККР на гр.Каварна е построена
сграда преди 2000г. и е търпима по смисъла на §127, ал.1 от ПЗР на ЗУТ. От
скица с №15-169558-19.02.2020г. за поземлен имот с идентификатор ***с площ
613кв.м. е видно, че като собственик на имота е посочен ищецът съгласно
цитирания нотариален акт за дарение. Представена е данъчна оценка за имота,
издадена от отдел МДТ при Община Каварна.
Видно е от Акт №1175/13.07.1982г., че имот в гр.Каварна,
парцел Х в кв.37 съгласно Заповед 0444/09.07.1982г. на ИК на ОНС Толбухин е
актуван като държавна собственост. В акта е посочено, че имота няма
съсобственици.
Със Заповед №ДжС-09-01-26/01.06.2020г. на Областния
управител на област Добрич е наредено недвижим имот – поземлен имот, описан в
АДС №1176/13.07.1982г. – незастроен жилищен парцел 33 с площ от 807 кв.м.,
представляващ ПИ ***по КККР на
гр.Каварна, предназначен за жилищно строителство, да се отпише от актовите
книги за недвижими имоти – частна държавна собственост и се предаде на новия
собственик – Община Каварна. С писмо изх.№ОС-10-12../08.07.2020г., ищецът С.З. ***
за трансформацията на имота от държавна в частна общинска собственост.
От представеното удостоверение за наследници на Д. Г. Щ.,
изх.№АО-11-173/28.05.2020г. на Община Каварна се установява, че дарителката на
ищеца В.Д.М.е негова дъщеря.
С отговора на исковата молба ответникът представя
писмени доказателства. Представено е заявление вх.№ЗкД-39-98/28.02.2020г. дало
повод за образуване на настоящото дело. Представен е нотариален акт за
собственост по давност №***. на Балчишки районен съд, от който е видно, че Д. Г.
Щ. е признат за собственик по давностно владение на
дворно място с обща повърхност 1280 кв.м., представляваща парцел –*******и
парцел х, пл.№***, заедно с построената в парцел **** на същото дворно място
къща за живеене, състояща се от тир стаи.
Установява се от нотариален акт за собственост на
поземлен имот, придобит по давност вх.рег.№5103 от 19.08.2003г., акт №***дело
№1557 на СВ Каварна, че В.Д.М.е пирзната за
собственик на дворно място с площ от 1280 кв.м., представляващо поземлен имот с
пл.№**в кв.51, за който имот са отредени парцели І*** с площ от 680 кв.м.и
парцел *** с площ от 600 кв.м., ведно с построената в това дворно място къща за
живеене.
От нотариален акт за дарение на недвижим имот
вх.рег.№3343 от 05.09.2003г., акт №***на СВ Каврана сеустановява, че В.Д.М.дарила на Васко Каменов Нешев дворно
място с площ от 680 кв.м., урегулирано в парцел І***, в кв.51 по плпана на гр.Каварна от 1988г., ведно с построената в същия
имот жилищна сграда със застроена площ от 119 кв.м.
С Акт №5991 за частна общинска собственост от
23.07.2020г. поземлен имот с идентификатор ***с площ от 613 кв.м., находящ се в гр.Каварна, ул.“***“, №17, УПИ *** в кв.51 и
на основание Заповед №Дж-С-09-01-26 от 01.06.2020г. на Областният управител на
Област Добрич и §42 от ЗОС е актуван като частна общинска собственост.
Представени са и копия от извадки на плана от 1955г., плана от 1988г. и на плана от 2010г.,
заварени преписи от регистрите на гражданското население, но съдът счита, че
същите са неотносими към правния спор. По делото е
представена и преписката с която е допуснато изменение на регулационния план в
кв.37 по плана на гр.Каварна, заповедта с която се одобрява промяната на
регулацията в кв.37 и същия се отрежда за жилищно строителство.
При така установената фактическа обстановка, съдът
направи следните правни изводи:
По допустимостта на иска:
С Тълкувателно решение № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС се
прие разбирането, че чрез отрицателния установителен
иск ищецът защитава своето право, отричайки правото на ответника върху същия
обект, или отричайки правата му, които са пречка, за да реализира собственото
си право. Ищецът има задължението да установи наличието на свое накърнено
материално право, което се нуждае от защита - да докаже фактите, от които то
произтича. Изрично се посочи, че всяка страна, независимо от процесуалното си
качество, следва да установи фактите и обстоятелствата, на които основава
своите искания или възражения. При отрицателния установителен
иск за собственост и други вещни права ищецът доказва твърденията, с които
обосновава правния си интерес. Той следва да установи наличието на свое
защитимо право, засегнато от правния спор, като докаже фактите, от които то
произтича. Наличието на правен интерес се преценява конкретно, въз основа на
обосновани твърдения, наведени в исковата молба, като при оспорването им ищецът
следва да докаже фактите, от които те произтичат. Съдът е длъжен да провери
допустимостта на иска още с предявяването му и да следи за правния интерес при
всяко положение на делото. Когато констатира, че ищецът няма правен интерес,
съдът прекратява производството по делото, без да се произнася по
основателността на претенцията - дали ответникът притежава или не претендираното от него и отричано от ищеца вещно право.
По
основателността на иска:
Предмет на настоящото съдебно производство е
предявеният отрицателен иск за собственост върху недвижим имот. Правния интерес
от предявяване на този иск ищецът обосновава с факта, че ответната община е
актувала имота като частна общинска собственост и е оспорила неговата
собственост, която е той придобил чрез дарение. В с.з., на въпрос зададен по
реда на чл.176 от ГПК ищецът отново потвърждава, че е придобил имота чрез
сделка – дарение от своята баба В.М.. Ответната община обаче е оспорила
констативният нотариален акт, с който В.Д.М.е придобила имота по давност през
2003г., както нотариалният акт за собственост по давност №149 от 1965г. на БРС,
който е цитиран като основание за собственост в нотариален акт за собственост
на поземлен имот, придобит по давност от 2003г.
Съгласно чл.86 от Закона за собствеността, от обнародването му Изв. бр. 92 от 16.11.1951
г. в сила от 17.12.1951 г., е записано,
че не може да се придобие по давност вещ, която е социалистическа
собственост. Член 4 гласи, че народът, в лицето на своята социалистическа
държава, е единствен собственик на общонародните имоти. В чл. 5 се изброяват
вещи, които са изключителна държавна собственост, а в чл. 5, ал.2 се посочва,
че със закон можа да бъдат обявени за изключителна държавна собственост и други
видове имоти, от особено значение за народното стопанство или държавната
сигурност. Член 6 гласи, че държавни стават имотите, които държавата придобива
съгласно законите, а така също и имотите, които нямат друг собственик.
След изменението в Дв бр. 31 от 1990 г.
съдържанието на текста на чл. 86 е, че не може да се придобива по давност вещ,
която е държавна или общинска собственост.
С промяната на ЗС, бр. 46 от 2006 г., в сила
от 1.06.2006 г. се въвежда мораториум за придобиване на държавни и общински
имоти по давност /виж пар.1 от Закон за допълнение на
Закона за собствеността Дв. бр. 46 от 2006 г. с изменения от 2007, 2008, 2011,
2014 г. "Давността за придобиване на имоти- частна държавна или общинска
собственост спира да тече до 31 декември 2017 г.
Констативният нотариален акт ***************.
на нотариус с рег.№035, вписан в СВ Каварна вх.рег.№3103, акт №***дело
№1557/2003г., с който наследодателката на ищеца е
призната за собственик по давност е оспорен от ответника. Именно поради тези
законови забрани тя не е могла да придобие имота по давност и да стане нейна
собственост през 2003г., а в последствие да го прехвърли (дари) на ищеца. В
Тълкувателно решение 11/2012 г. от 21 март 2013 г. на ОСГК на ВКС се посочва,
че констативният нотариален акт не се ползва с материална доказателствена
сила по чл. 179, ал.1 от ГПК относно констатацията на нотариуса за
принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е присъща на
официалните свидетелстващи документи. Поради това и наследодателката
на ищеца не е могла да прехвърли права, които към него момент не е притежавала.
Всичко изложеното обуславя извод, че Община Каварна се
легитимира като собственик на процесния имот и
предявеният иск, с който ищеца се домогва да отрече правата й е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
По насрещния иск с правно основание чл.108 от ЗС.
Установи се по безспорен начин, че Община Каварна е
актувала като частна общинска собственост поземлен имот с идентификатор ***.***,
с площ от 316 кв.м., представляващ парцел *** в кв.51 по плана на гр.Каварна.
Установи се също и, че ищецът (по негови твърдения) владее процесния
имот от момента на приемане на дарението. В този смисъл искът по чл.108 от ЗС
за осъждане на ответника по насрещния иск да предаде владението на ищеца е
основателен и акто такъв следва да бъде уважен
По искането с правно основание чл. 537 ал 2 от ГПК.
Съгласно ТР № 11 от 2012 г. на ВКС, ОСГК, нотариалният
акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на
чл. 587 ГПК, не се ползва с материална доказателствена
сила по чл. 179, ал. 1 ГПК относно констатацията на нотариуса за
принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е присъща на
официалните свидетелстващи документи за факти. При оспорване на признатото с
акта право на собственост тежестта за доказване се носи от оспорващата страна,
без да намира приложение редът на чл. 193 ГПК.
Издаването на констативен нотариален акт за
собственост е предшествано от проверка дали молителят е собственик на имота,
каквато нотариусът задължително прави и при съставянето на нотариален акт за
сделка - чл. 586, ал. 1 ГПК. Тази проверка се извършва въз основа на
представени документи /чл. 587, ал. 1 ГПК/ или чрез т. нар. обстоятелствена
проверка, включваща разпит на трима свидетели /чл. 587, ал. 2 ГПК/. След
преценка на тези доказателства нотариусът прави своя извод относно
принадлежността на правото на собственост като издава мотивирано постановление,
а въз основа на него, ако признава собствеността, издава нотариален акт. Поради
това, като резултат на специално уредено от закона производство за проверка и
признаване съществуването на правото на собственост, констативният нотариален
акт по чл. 587 ГПК /както и нотариалният акт за сделка/ притежава обвързваща доказателствена сила за третите лица и за съда като ги
задължава да приемат, че посоченото в акта лице е собственик на имота. В това
се изразява легитимиращото действие на нотариалния акт за принадлежността на
правото на собственост. Правният извод на нотариуса за съществуването на това
право се счита за верен до доказване на противното с влязло в сила решение.
Съгласно чл. 537, ал. 2, пр. 3 ГПК нотариалният акт се
отменя, когато бъде уважена претенция на трето лице срещу титуляра
на акта, т. е. когато по исков път бъде доказана неверността на извършеното
удостоверяване на правото на собственост.
В конкретния случай съдът приема, че нотариален акт за
собственост на поземлен имот, придобит по давност № **********, *******. на
нотариус с рег.№035, вписан в СВ Каварна вх.рег.№3103, акт №***дело №1557/2003г.,
установява неверни факти относно принадлежността на правото на собственост.
Същият не е годен да легитимира наследодателката на
ищеца В.Д.М.като собственик на посоченото оригинерно придобивно основание поради невъзможността да бъде изпълнено
условието за владение на имота.
В този смисъл на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК,
съдът следва да отмени нотариален акт за собственост на поземлен имот, придобит
по давност ************г. на нотариус с рег.№035, вписан в СВ Каварна
вх.рег.№3103, акт №***дело №1557/2003г. за пълнота следва да се отбележи, че по
този ред се отменят само констативните нотариални актове, но не и актовете с
които се прехвърлят права (продажба, дарение).
По разноските:
Предвид изхода на спора, на основание чл.78, ал.3 от ГПК ответникът също има право на разноски и предвид направеното искане от юрк.П.А. за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, то съдът следва да осъди ищецът да заплати такова, което е в
размер на 200,00 лева, в предвид фактическата и правна сложност на делото и явяванията в с.з.
Водим от горното КАВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявеният отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал.1 от ГПК от С.Д.З. с ЕГН ********** ***, чрез адв.Г.Г.,***, ЕИК *********, представлявана
от Кмета – Е.Б., със седалище и адрес на управление гр.Каварна, ул.“Добротица“,
№26, с искане да бъде прието за установено между страните, че ОБЩИНА КАВАРНА НЕ
Е СОБСТВЕНИК на ИМОТ - дворно място площ
от 600кв.м., урегулирано в парцел ***в кв.51 по плана на гр.Каварна от 1988г.,
а по действащия план на града, представляващ, идентичен с имот с идентификатор
ПИ – ***по КККР на гр.Каварна, одобрени със Заповед №РД-18-32/27.02.2008г. на ИД на АГКК, с адрес на поземления имот
гр.Каварна, ул.”***” № 17, вид територия – урбанизирана, с начин на трайно
ползване – ниско застрояване/до 10м/, с площ от 613 кв.м. със стар № кв.******;
предходен идентификатор: ***.при съседи: ***.9636, ***.1845, ***.4369 и ***.2593,
като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА С.Д.З. с ЕГН ********** *** ДА ПРЕДАДЕ
ВЛАДЕНИЕТО върху имот - дворно място площ от 600кв.м., урегулирано в парцел ***в
кв.51 по плана на гр.Каварна от 1988г., а по действащия план на града,
представляващ, идентичен с имот с идентификатор ПИ – ***по КККР на гр.Каварна,
одобрени със Заповед №РД-18-32/27.02.2008г.
на ИД на АГКК, с адрес на поземления имот гр.Каварна, ул.”***” № 17, вид
територия – урбанизирана, с начин на трайно ползване – ниско застрояване/до 10м/,
с площ от 613 кв.м. със стар № кв.51, парцел: **; предходен идентификатор: ***.**при
съседи: ***.9636, ***.1845, ***.4369 и ***.2593.
ОТМЕНЯ нотариален
акт за собственост на поземлен имот, придобит по давност № 184, том ІІІ,
рег.№2487, н.д.№436/2003г. на нотариус с рег.№035, вписан в СВ Каварна
вх.рег.№3103, акт №***дело №1557/2003г., на основание чл. 537 ал 2 от ГПК.
ОСЪЖДА С.Д.З. с ЕГН ********** ***, да заплати на ОБЩИНА КАВАРНА, ЕИК *********,
представлявана от Кмета – Е.Б., със седалище и адрес на управление гр.Каварна,
ул.“Добротица“, №26, сумата от 200,00 /двеста/ лева, юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Добрички окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:………………….
\