М
О Т И В И :
Производството
е по реда на чл.378 от НПК.
Обвинението
срещу И.Щ.С. е по чл.154, във връзка с чл.26 ал.1 от НК, за това, че в периода
1997г.- 15.09.2008г. в с.А., общ.П. б.и в гр.К., обл.С.З. в условията на
продължавано престъпление се е съвкупявал със свой низходящ- дъщеря си Н.И.Т.
В с.з.
нарушителят се признава за виновен, а представителят на РП поддържа обвинението
и постановлението за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание.
От събраните по делото
доказателства, установени с доказателствени средства: писмени и свидетелски
показания, кореспондиращи в по- голямата си част с обясненията на нарушителя, дадени
на досъдебното производство, всички преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът намира за установена по безспорен начин следната фактическа обстановка: През 1993г. Т.В.Т. сключил брак с Н.И.Т. В началото на семейният им
живот двамата съпрузи
живели в бащината къща на Т. в с.А. общ.П.б. Още в самото начало на брака си, последният забелязал
необичайно голяма привързаност
между съпругата си- свидетелката Т. и нейния баща- нарушителя И. Щ. С.. Т. твърди, че в началото на
брака им св.Т. му
споделила, че когато била дете, баща й правил опити за сексуална близост с нея- "прегръщал я е
отзад и си е опирал члена в задните й части". Съмненията на Т. се засилвали все повече с
годините, когато ставал
свидетел на необичайните взаимоотношения между съпругата си и нейния баща, без двамата дори да ги крият.
Нещата в семейния живот
на двамата съпрузи се влошили още повече, когато след като се преместили да живеят в гр.К., в
семейното им жилище се преместил да живее и подсъдимия. Т. и двете деца били
изолирани от Т., нейното
внимание било ангажирано да обгрижва своя баща и безволево да му се подчинява. Често двамата били
заварвани до стоят в дома неприлично облечени, Т. и С. спели дори сами в стая в апартамента, а Т. нощувал с
децата си. Многократните
опити на Т. да промени така създалата се ситуация останали напразни, поради което
последния решил да напусне семейното жилище, заедно с голямото дете. Гласните доказателства по
делото установяват, че в периода 1997г.- 15.09.2008г. в с.А., общ.П. б.
и в гр.К. нар.И.С. се е съвкупявал с дъщеря си- св.Н.Т.. Свидетели- очевидци на
тези сексуални контакти са ставали св.Х. и св.С. Те са се осъществявали в с.А.,
общ.П.б.и в гр.К.. През 1997г. Х. станала свидетел на осъществяване на
сексуален контакт между нарушителя и св.Т. в къщата на семейството в с.А.,
общ.П.б., но затаила обстоятелството, за да запази семейството. Св.С. посочва,
че данни за сексуални контакти между двамата е установила едва преди няколко
години. Споделя наблюденията си за „любовните” отношения между баща и дъщеря,
като също е ставала очевидец на сексуалното им съвкупяване. Същата описва
изградената по време на възпитанието зависимост на дъщерята от волята на баща
й, стремеж към доминиране и обсебване, но може да се направи извод, че
сексуалните контакти са имали доброволен характер.
Описаната фактическа обстановка се подкрепя от показанията на по-голямата част от свидетелите .
Назначените в хода на разследването комплексни
съдебно психиатрични психологични експертизи на С. и Т. подкрепят твърденията на свидетелите по делото
относно подчинеността на Т. спрямо
нейния баща. Силно депресивното състояние на Т. наложило същата да бъде настанена и по отношение на нея да бъде
извършено клинично изследване, при
което е установено, че Н.Т. се намира
в психологична зависимост от своя баща. Описанието на личностовата структура на нарушителя сочи, че
същия е агресивен, неотстьпчив,
самоуверен. Абсолютно противоположни са чертите от характера на Т., от което може са се направи
обоснован извод, че С. е въздействал върху нейната психика от дете, подчинил я
е на себе си, без да й дава право на
избор. В този дух са показанията на Н.Т.,
която сочи, че от дете е малтретирана от баща си, както тя, така и останалите членове на семейството. Нарушителят
бил много строг и винаги налагал
своето мнение, без да й даде възможност да направи сама своя избор, сочи че и след като създала свое семейство, той
продължил да доминира в живота й. Що се отнася до предмета на доказване по настоящото наказателно производство,
Тенева категорично отрича да е имала полов
контакт с баща си- нар.С..
Такъв род взаимоотношения в нормалното и цивилизовано общество каквото е днешното са укорими, аморални
и дори престъпни, според българския
законодател. Разбираемо е
поведението на Т. в
ситуацията, в която е поставена- да изложи на показ престъпните взаимоотношения между нея и рождения й
баща. Обосновано може да се твърди, че Т. е станала жертва
на деспотичното отношение на собствения си баща, който е подчинил поведението й на себе си, в това число и нейната сексуалност.
Направената справка
в „Бюро съдимост" при К.РС за съдебното минало на нарушителя сочи, че С. не е осъждан. Изготвената характеристична справка
сочи лоши характеристични данни за него.
С оглед гореизложеното съдът приема, че нарушителя е осъществил, от субективна и
обективна страна, горецитирания
престъпен състав.
От субективна страна И.Щ.С. е извършил деянието, обект на настоящото производство, умишлено- подчинил е поведението
на дъщеря си- свид.Н.Т. на
своите желания, включително и сексуални такива, без да й даде право на избор и
противопоставяне.
От обективна страна нарушителят е осъществил изпълнителното деяние на чл.154, във връзка с
чл.26 ал.1 от НК чрез действие-
престъпно сношение с низходящ, поради което съдът счита, че същия следва
да бъде признат за виновен по това обвинение, но на основание чл. 78а от НК-
да бъде освободен от наказателна отговорност, като му се наложи административно
наказание- глоба в размер на 500/петстотин/ лева.
Причина
за извършване на деянието е ниската правна култура на нарушителя.
Воден от горните мотиви съдът
постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: