Р Е
Ш Е Н
И Е
№....................
Гр. София, 29.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-21 състав, в открито съдебно заседание при
закрити врата на четвърти октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ : РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА
при
секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдията търговско
дело №427 по описа за 2021 г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.625 и сл. от ТЗ.
Молителят Т. ЕООД твърди,
че има вземания от ответното дружество И.9. ООД, произтичащи от договор от 17.08.2017 г. за извършване на
строително –монтажни работи по част ВиК на обект
сграда, находяща се в гр.София, на ъгъла на ул.Алабин
и Княз Борис І-ви и допълнително възложени строително-монтажни работи по част ВиК на същия обект на в размер на 69918,29 лв. с ДДС.
Твърди, че ответникът, въпреки че признал задълженията със споразумение от
30.10.2019 г., не ги изпълнил, поради което моли да се открие производство по
несъстоятелност поради
неплатежоспособност.
Ответникът не
депозирал отговор, но в производството оспорва молбата, като оспорва както
активната легитимация на молителя, така и да е налице състояние на
неплатежоспособност.Твърди, че не е възлагал извършване на допълнителни СМР,
извън договора, такива не са извършени от молителя и не са приемани от
ответника, а извършеното е заплатено.
Съдът,
като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства приема следното от фактическа и правна страна:
По аргумент от чл.608, ал.1 и 3 ТЗ откриването на производство по
несъстоятелност по молба на длъжника в хипотезата на неплатежоспособност е предпоставено от доказване по делото от установяване по
делото на трайна и обективна невъзможност на ответника да изпълнява свои
изискуеми парични задължения, произтичащи от
и/ или отнасящи се до търговска сделка или последиците от нейната
действителност, прекратяване или разваляне, както и, публични задължения /към
държавата или общината/, свързани с търговската дейност или частни държавни
вземания, или задължения за изплащане на трудови
възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите, което не
са изпълнени в продължение на повече от два месеца, като законът установява презумпции за наличие на състоянието
при спиране на плащанията на задължения
от посочения вид, неизпълнение на задължението за обявяване на годишни
финансови отчети за период от три години преди датата на подаване на молбата за
откриване на производство, както и в случаите, в които вземания на кредитор,
установени с влязъл в сила съдебен акт, са останали частично или изцяло
неудовлетворени в хода на образувано изпълнително производство за
принудителното им събиране в продължение на повече от 6 месеца.
От вписванията в търговския регистър и служебно изготвените справки във фирмения
регистър на съда се установява, че дружеството –ответник е учредено през 1999 г.,
като към датата на подаване на молбата за несъстоятелност е нефинансово предприятие
- капиталово дружество с правноорганизационна форма
дружество с ограничена отговорност и предмет на дейност – проектиране,
строителство, вътрешен дизайн и обзавеждане, приватизационни услуги и други
незабранени от закона дейности.
Страните не спорят, а се установява и от представените с молбата
по чл.625 ТЗ писмени доказателства, че помежду им е сключен договор от
17.08.2017 г. , по силата на който ответникът възложил на молителя изпълнението
на СМР по част ВиК на обект – сграда, находяща се в гр.София, на ъгъла на улиците Алабин и Княз
Борис І, като страните уговорили изпълнение със средства на възложителя на обща
стойност от 47620 лв. без ДДС , която стойност е формирана на база офертни цени от оферта, съгласувана с възложителя и
представена по делото. Уговорено е изплащането на аванс в размер на 30 % от
стойността на договора или 14285,45 лв., а останалите разплащания да се
извършат съгласувано с „инвеститора“, който не е посочен.
Страните не спорят, а се установява и от представените по делото
платежни нареждания и признанието на молителя, че за изпълнени СМР по част ВиК на посочената в договора между страните сграда Т. ЕООД
е получило плащания на обща стойност 75000 лв. по 5 броя фактури съответно
фактура № 787/23.08.2017 г. за 12000 лв. с ДДС, фактура № 810/06.11.2017 г. за
15000 лв. с ДДС, фактура № 855/01.06.2018 г. за 12000 лв. с ДДС, фактура
№856/01.07.2018 г. за 12000 лв. с ДДС и фактура № 894/09.01.2019 г. за 24000
лв. с ДДС, като последното плащане е извършено от трето за спора лице Брайтекс Киа ЕООД. Не се установява молителят да е издавал
на ответника други фактури, извън вече заплатените.
Молителят е представил два броя количествено стойностни сметки –
акт обр.19 № 1 от 15.10.2018 г. на стойност
100511,38 лв. без ДДС /120613,66 лв. с ДДС/
и акт обр.19 №2 от 07.05.2019 г. на стойност20253,86
лв. без ДДС /24304,63 лв. с ДДС/, които актове на обща стойност 144918,29 лв. са едностранно
подписани от представител на Т. ЕООД.
По делото е представено споразумение от 30.10.2019 г., подписано от представител на Т. ЕООД и от името на И.9.
ООД от К.А., с посочено качество „пълномощник“, в което споразумение страните
постигат съгласие „относно извършени СМР по ВиК и
санитария на сграда на ул. Алабин и ул.Бори“, като И.9. ООД чрез представителя
си К.А. признава извършените от Т. ЕООД СМР за сумата от 38011,38 лв. по акт №
1 и за 20253,77 лв. по акт № 2 и поема задължение да издължи частично сума
15000 лв. за 01.12.2019г., а останалата сума по допълнителна уговорка в срок от
5 месеца.
От представеното с молбата по чл.625 ТЗ и представените от
ответника писмени доказателства се установява, че К.А. е била съдружник в ответното
дружество за периода 29.01.2016 г. – 24.02.2017 г., като със споразумение от
17.08.2017 г., подписано между страните, й е възложено да организира и
координира спазването на безопасни и здравословни условия на труд обекта, в качеството й на представител
на ответното дружество.
Не се доказва по делото К.А. да е била упълномощена от ответника
да действа като негов представил при приемане на извършени СМР на обекта,
поради което и действията й по подписване на споразумението от 30.10.2019 г. с
молителя са извършени без представителна власт. За тези действия обаче
ответникът е узнал с връчването на препис от молбата по чл.625 ТЗ на 27.05.2021
г.с призовката за съдебното заседание, насрочено за 17.06.2020 г., която
призовка е получена именно от К.А. с посочена длъжност „технически
ръководител“, като не ги е оспорил незабавно, а едва с „отговор“, депозиран на
13.07.2020 г., т.е. месец и половина след узнаването. Следователно са налице
предпоставките на чл.301 ТЗ и ответникът следва да се счита обвързан от
извършените от К.А. действия по подписване на споразумението от 30.10.2019 г.
От съдържанието на това споразумение, съпоставено с останалите
събраните по делото доказателства, не се установява нито, че И.9. ООД е
възложило на молителя други СМР, извън уговорените с договора, нито че е приело
и признало както уговорените с договора, така и допълнително извършени СМР на
обща стойност 144918,29 лв. с ДДС.
Сам молителят твърди, че двата едностранно съставени от него
актове образец 19 от 15.10.2018 г. и 07.05.2019 г. касаят не само уговорените с
договора от 17.08.2017 г. СМР, а и допълнителни такива, като това твърдение се
потвърждава от заключението на изслушаната техническа експертиза, като вещото
лице е разяснило в съдебно заседание, че актуваните СМР по част ВиК излизат извън предмета на първоначалната оферта и
представляват по-голямата част от необходимите СМР по проект, който е изменян,
а офертата към договора не обхваща последните изменения.
Със споразумението от 30.10.2019 г., от което ответникът е обвързан
по вече изложените съображения, не са признати, респективно не могат да се
считат извършени и приети всички актувани по двата акта СМР, тъй като изрично в
него е посочено, че И.9. ООД признава СМР за сумата от 38011,38 лв. по акт № 1
и за 20253,77 лв. по акт № 2, без да е посочено дали това е стойност на СМР без
ДДС, нито признатите суми съвпадат с такава стойност, нито пък изчерпват
стойността на актуваните СМР, които са по-големи и по двата акта. Признанието
не изчерпва всички актувани с двата акта СМР, но и не конкретизира частично
признатите СМР, поради което и въз основа на него не може да се направи извод
кои от изброените в актовете СМР се признават за извършени и приемат, за да се
формира извод, че обхваща допълнителните такива, извън договора. Дори да се
приеме, че признатите като обща стойност СМР със споразумението, касаят
допълнителни СМР, то стойността им, събрана със стойността на СМР по договора
не съвпада с общата стойност на едностранно актуваните с двата акта СМР, които включват
както СМР по договора, така и такива извън него, а други доказателства за
извършване и приемане на СМР извън едностранно съставените два акта и
споразумението по делото не са представени
Същевременно извод за признание за извършени СМР и приемането им
от ответника като възложител не може да се направи и въз основа на извършените
от него плащания, тъй като издадените от молителя фактури не конкретизират
никакви СМР, като в първите четири от тях е посочено като основание за
издаването им „аванс по договор от 17.08.2017 г. за извършване на СМР по ВИК
част“, а в последните две фактури „плащане по договор от 17.08.2017 г. за
извършване на СМР по ВИК част“, без препращане към друг документ, описващ
конкретни СМР.
По делото не се установява и извършване от молителя СМР на
твърдените като вид, количество и стойност, тъй като допуснатата експертиза въз
основа на измервания и оглед на място е установила изпълнени СМР по част ВиК измежду посочените от молителя в двата акта на обща
стойност 47163,85 лв.
Следователно въз
основа на признанията на ответника в споразумението от 30.10.2019г., съдът
приема, че от актуваните от молителя в двата акта, образец 19, са изпълнени,
признати и приети СМР на обща стойност 58265,15 лв. Дори и да се приеме, че
признанието обхваща стойността на СМР без ДДС, то включването му формира
стойност от 69918,18 лв., която при всички случаи се покрива от вече
извършените от ответника или чрез трето лице плащания в общ размер от
75 000 лв., поради което твърденията на молителя за съществуване на негови
изискуеми парични вземания, произтичащи от договора от 17.08.2017г. или
допълнителни уговорки не са доказани и следователно молителят не разполага с
материална легитимация да поиска откриване на производство по несъстоятелност.
По изложените съображения
молбата следва да се отхвърли, като за пълнота се посочи и че събраните
доказателства относно финансовото състояние на ответното дружество не
установяват и предпоставките за неплатежоспособност, като подробното обсъждане
на доказателства в тази връзка е безпредметно.
Право на разноски
при този изход от спора има ответникът, който ги е претендирал и комуто следва
да се присъдят разноски в размер на 2400 лв. за депозити за експертиза и
адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И
ОТХВЪРЛЯ
молбата на Т. ЕООД по чл.625 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност
на И.9. ООД, ЕИК *****.
ОСЪЖДА
Т. ЕООД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление:*** да заплати на И.9. ООД, ЕИК *******.със
седалище и адрес на управление:*** на основание чл.78, ал.3 ГПК разноски по делото в размер на 2400 лв.
за депозит за експертизи и адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Софийския апелативен съд в 7-дневен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: