Р Е Ш Е Н И Е
01.10.2019 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
IV н.о.
Районен съд – Дупница състав
3 септември 2019
на Година
Мая Гиздова
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Роза Цветанова
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
Н А Х 547 2019
дело № по описа за година.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 19-0332-000249
от 07.05.2019г., издадено от Началник Група към ОДМВР Кюстендил,РУ Рила , с
което на К.Л.И., с ЕГН:**********,***, е наложено административно наказание: „глоба”
в размер на 100.00 лева и лишаване от правото да управлява МПС за срок 3
месеца, на основание чл.175, ал.1,т.1,пр.1 от ЗДП,за нарушение по чл.140,ал.1,
от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на
касационно обжалване, пред Кюстендилския административен съд, на основанията,
предвидени в НПК и по реда на глава ХІІ АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ:
К.Л.И., с ЕГН:**********,***,обжалва
наказателно постановление №19-0332-000249 от 07.05.2019г., издадено от Началник
Група към ОДМВР Кюстендил,РУ Рила , с което на К.Л.И., с ЕГН:**********,***, е
наложено административно наказание: „глоба” в размер на 100.00 лева и лишаване
от правото да управлява МПС за срок 3 месеца, на основание чл.175,
ал.1,т.1,пр.1 от ЗДП,за нарушение по чл.140,ал.1, от ЗДвП .
Прави
оплаквания за незаконосъобразност и моли да бъде отменено НП, като излага
доводи за допуснати процесуални нарушения.В съдебно заседание адвокат С.,поддържа
депозирана жалба и отново моли наказателното постановление да бъде
отменено,като незаконосъобразно,като излага подробни съображения в тази насока.
Въззиваемата страна не
изразява становище по жалбата.
Съдът, като взе предвид
доводите на страните и събраните по делото доказателства-показанията на
разпитаните свидетели и писмените такива, преценени по отделно и в съвкупност,
прие за установено следното от фактическа и правна страна:
На 09.02.2019г.,около 12.50
часа,в гр.Рила,на ул.”Спортела”,№55,с посока на движение към центъра на
града,като участник в ПТП,жалбопадателят е управлявал мотоциклет Хонда ХЛ600,
бял на цвят с № на рама-PD04-5111920
без горепосоченото МВПС да е регистрирано по надлежния ред-без табела с
регистрационен номер,т.е управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния
ред.
На
нарушителя бил съставен АУАН№ 980373 от 09.02.2019г., за установеното нарушение
по чл.140,ал.1,пр.1 от ЗДвП,като АУАН бил подписан без възражение от страна на
жалбоподателя.Въз основа на съставения акт
е издадено атакуваното наказателно постановление, с което е наложено посоченото по-горе административно наказание.
С оглед на така
установеното, съдът счете,че жалбата е
допустима. Същата е подадена в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН, от надлежна
страна, а по същество е основателна и
съдът отмени наказателното постановление,по следните съображения.
В
производството по установяване на административното нарушение и налагане на
административните наказания са допуснати съществени нарушения.
При
издаването на АУАН и НП са нарушени разпоредбите съответно на чл. 42, т. 4 и
чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като нито в АУАН, нито в издаденото въз основа
на него НП, е направено пълно и точно описание на твърдените нарушения, както и
на обстоятелствата, при които са били извършени, а в НП и на доказателствата,
които ги потвърждават.
АУАН е съставен в нарушение на чл. 40 от ЗАНН.
Неправилно и в нарушение на императивната разпоредба на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, АУАН е съставен при липса на свидетели, присъствали при извършването на нарушението.
Съгласно императивната разпоредба на чл. 189, ал. 14 от ЗДвП във връзка с чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, при липса на свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него.
В конкретния случай АУАН е съставен в присъствието само на един свидетел (полицейски служител), който е присъствал само при установяване на нарушението и съставяне на акта. Нито актосъставителят, нито свидетелят са очевидци на случая. Не са разпитани свидетелите очевидци на случая и не са им снети писмени обяснения, както и нито един от тях не е вписан в АУАН като свидетел.
Неспазването на задължителните разпоредби на чл. 40 от ЗАНН е съществено процесално нарушение, което не би могло да бъде санирано при условията на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, тъй като не се касае до нередовност в акта, а до нарушение при съставянето му. Поради това обстоятелство АУАН не би могъл да се ползва с доказателствената сила, която има по чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. Това процесуално нарушение е довело до невъзможност жалбоподателя да организира защитата си, което от своя страна следва да доведе до отмяна на НП, издадено въз основа на този АУАН, без да се разглежда спорът по същество. Налице е съществено процесуално нарушение, защото реално липсва безпристрастно лице, което да потвърди, че удостовереното от актосъставителя в АУАН отговаря на действителността, а не е плод на превратно упражняване на контролни правомощия от негова страна или изопачаване на факти. Отделно от тези обстоятелства, видно от приложените обяснения, към момента на извършване на нарушението е имало свидетели, които са дали писмени обяснения, но не са вписани като такива съгласно чл. 40, ал. 1 от ЗАНН
При издаването на АУАН и НП са
нарушени разпоредбите съответно на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН,
тъй като нито в АУАН, нито в издаденото въз основа на него НП, е направено
пълно и точно описание на твърдяното нарушение, както и на обстоятелствата, при
които е било извършено, а в НП и на доказателствата, които го потвърждават.
Липсва индивидуализация на ППС
съгласно чл. 149 от ЗДвП. Това е абсолютно необходимо условия предвид
преценяване на обстоятелството дали
МПС подлежи на регистрация.
Пропускът
да се опише твърдяното административно нарушение с всичките обективни и субективни
признаци представлява съществено процесуално нарушение, тъй като поначало крие
неопределеност на обвинението и нарушава правото на защита на обвиненото лице.
АНО не е констатирал пропуска да се опише в акта нарушението и също е издал
постановлението без да го индивидуализира по посочения от закона начин. Налице
е едно бланкетно обвинение. За жалбоподателят е неизвестно срещу какво
конкретно следва да гради защитата си. Допуснато е процесуално нарушение по чл.
57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
В АУАН и НП е посочено, че е нарушен чл. 140, ал. 1 от ЗДвП (без да е конкретизирано коя от хипотезите на тази правна норма е нарушена), която правна квалификация не отговаря на словесното описание на нарушението.
В НП е налице противоречие между мотиви, правна квалификация на деянието и наложената санкция, поради което АНО е нарушил чл. 27, ал. 1 от ЗАНН, тоест материалния закон.
Словесното
описание на твърдяното нарушение, квалифицирано като такова по чл. 140, ал. 1
от ЗДвП, не може да бъде санкционирано по чл. 175, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДвП,
която санкционна норма има съвсем други хипотези.
В АУАН и НП нарушението е описано така: „(…) управлява мотоциклет Хонда ХЛ 600 - бял на цвят с номер на рама PD**********, без горепосоченото МПС да е регистрирано по надлежния ред - без табела с регистрационен номер“. С това наказващият орган е посочил, че е нарушена нормата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП (без са е посочено коя от хипотезите на тази правна норма е нарушена).
От една страна АНО е приел, че жалбоподателят е управлявал МПС, което не е регистрирано по надлежния ред (нарушение по чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП), но едновременно с това е приел, че жалбоподателят е управлявал МПС без рег. номер (нарушение по чл. 140, ал. 1, пр. 2 от ЗДвП). По този начин и в акта и в НП нарушението не е безпротиворечиво формулирано. АНО е смесил съставите на две отделни нарушения и не е бил наясно кое нарушение е приел за извършено и за кое е наложил санкция, а с оглед строго формалния характер на административнонаказателното производство волята му не може да бъде тълкувана.
При издаване на наказателното постановление следва да е налице единство между описаното нарушение и посочената като нарушена правна норма. Липсата на единство води до нарушаване правото на защита на санкционираното лице, тъй като то е лишено от възможността да разбере за кое точно нарушение е санкционирано, за това което е описано в мотивите на наказателното постановление или за това, което е посочено в приетата за нарушена норма. Посочено нарушение е самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление, без да е необходимо да се разглежда спора по същество. Предвид изложеното следва да се приеме, че в НП липсва надлежно описание на нарушението, същото не отговаря на изискването на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и е основание за неговата отмяна, тъй като е нарушено правото на защита на наказаното лице, което е било лишено от възможността да разбере конкретно какво нарушение се твърди, че е извършило. От друга страна, неспазването на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, прави невъзможно упражняването на съдебен контрол за законосъобразност на НП, доколкото съдът следва да установи съществуването или несъществуването на описаното в НП административно нарушение, което се предпоставя от индивидуализация на последното, съобразно всички изисквания на чл. 57 от ЗАНН. С оглед гореизложеното намирам, че е налице опорочаване на цялото административнонаказателно производство и не следва да се обсъждат въпросите относно извършването на административното нарушение, авторството и субективната страна. Тези въпроси следва да бъдат обсъждани само при законосъобразно протекъл процес на административно наказване, какъвто в случая не е налице.
За
нарушение по чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП не може да се налага наказание по
чл. 175, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДвП. За нарушение по чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП, каквото е описано в НП, е следвало да се наложи санкция по чл. 175, ал. 3
от ЗДвП, но не и по чл. 175, ал. 1, т. 1, пл. 1 от ЗДвП. В обстоятелствената част
на постановлението се сочи, че водачът управлява МПС - мотоциклет, без да е
регистриран по надлежния ред и без регистрационна табела. Така извършеното
описание фактически възпроизвежда и двете хипотези на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП.
При това положение се налага извода,
че атакуваното НП е издадено в нарушение на материалния закон. Неправилната
санкция, е довела до нарушение на чл. 27, ал. 1 от ЗАНН, която предвижда, че
административното наказание се определя в границите на наказанието, предвидено
за извършеното нарушение. Неправилното приложение на материалния закон е винаги
основание за отмяна на НП, тъй като извън правомощията на съда е да променя
квалификацията на нарушението, извършено от нарушителя, като приеме, че то
представлява друг вид административно нарушение, когато наказващият орган е
определил неправилно приложимия материален закон.
Законосъобразността на издаденото НП
е обвързана със законоустановеността на административното наказание. Грешният
вид на наложената санкция, както е в конкретния случай, води до
незаконосъобразност на НП, тъй като има за последица прилагане на незаконни
административни санкции. В този случай, с оглед формалния характер на
административнонаказателното производство, не е от компетентността на съда да извърши
преквалификация и приложение на законосъобразната санкция. Недопустимо е при
съдебен контрол, съдът да извежда волята на АНО по метода на тълкуването и в
този смисъл да замества органа в неговата дейност по вземане на решение за
налагане на съответното наказание при констатации за извършено нарушение при
виновно поведение.
Гореизброените процесуални нарушения, които са съществени, от една страна са довели до ограничаване на правото ми на защита, а от друга - до нарушение на строго формалния характер на административнонакзателното производство, подчиняващо се на строго регламентирани правила.
По горните съображения, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: