Р Е Ш Е Н И Е
№107
гр. Габрово, 24.07.2023
г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ГАБРОВО, в открито съдебно заседание
на дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИН КОСЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯН АТАНАСОВ
ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА
при секретаря РАДОСЛАВА РАЙЧЕВА и с участието на прокурор от Окръжна прокуратура Габрово АЛЕКСАНДЪР
АЛЕКСАНДРОВ, като разгледа докладваното от съдия АТАНАСОВ к.а.н.д. № 94 по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.
63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. АПК.
Образувано е по касационна жалба от директора на Национално тол управление – специализирано
звено към АПИ гр. София, чрез пълномощник юрк. Е.К., против решение № 42 от
12.04.2023 г. по АНД №13/2023 г. на Районен съд – Севлиево.
С обжалваното решение
е отменено издадено от касационния жалбоподател наказателно постановление наказателно постановление № BG27042022/2000/Р8-132
от 18.10.2022 г., с което на И.М. ***, на основание чл. 179, ал. 3а от
Закона за движение на пътищата, е наложена глоба в размер на 1800,00 лв. за
извършено нарушение по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП.
Касационният жалбоподател счита
обжалваното решение за неправилно и незаконосъобразно, поради неправилно
приложение на материалния закон. Твърди, че при съставяне на акта за
установяване на административно нарушение /АУАН/ и издаденото въз основа на
него наказателно постановление /НП/ не са допуснати процесуални нарушения.
Констатациите в АУАН не са оборени в производството пред районния съд, а
деянието е доказано по несъмнен начин. Твърди, че правилно е ангажирана
отговорността на нарушителя, тъй като управляването на ППС по платената пътна
мрежа, без да е заплатена определената от закона такса е нарушение, което на
наказуемо по чл. 179 ал. 3а от ЗДвП. Затова моли за отмяна на решението.
В с.з. представител на
касационния жалбоподател не се явява. Представено е писмено становище, в което
се излагат допълнителни съображения за уважаване на жалбата и е направено
искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение
Ответникът по касационната жалба
е представил писмен отговор, в която оспорва същата. Твърди, че на посочената
дата само камерата на ТОЛ системата в посочения участък не е отчела, че
превозното средство е заплатило дължимата такса, а във всички останали участъци
преминаването било отчетено като валидно платено. В тази връзка се позовава на
представена пред РС Севлиево фактура за м. април 2022 г. В този смисъл, дори да
имало технически проблем, нямало умисъл за извършено нарушение, а дори да се
приеме, че има извършено административно нарушение, приложение следва да намери
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
В с.з. не се явява представител
на ответника по касационната жалба.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Габрово изразява становище за неоснователност на касационната
жалба и счита, че не са налице основанията за отмяна на обжалваното решение.
Настоящият касационен състав на
Административен съд – Габрово, като взе предвид събраните по делото
доказателства от РС Севлиево, становищата и възраженията на страните, приема за
установено от
фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в
срока по чл. 211, ал. 1 от АПК /решението на ГРС е връчено на административнонаказващия орган на 23.04.2023
г., а жалбата е постъпила в съда на 04.05.2023 г./, изхожда от надлежна страна,
съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на
изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по силата на чл. 63в от ЗАНН. Като такава същата е
процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство.
При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН проверка, съдът не
установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на
обжалвания съдебен акт.
Въз основа на редовно
събраните писмени и гласни доказателства Районен съд Севлиево правилно е
установил фактическата обстановка. Приел е, че на 27.04.2022 г. в 19:19 часа на
ГКПП Кардам, изход от Република България, е пристигнало управлявано от И.М.
пътно превозно средство с рег. № ********** вид: Специален
автомобил, марка ************ с общо техническа
допустима максимална маса на пътния състав над 3,5 тона /над 12т./ оси 5.
Контролните органи установили, че същото попада в категорията на ППС, за което
е дължима такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата и че същото е било
засечено на 13.04.2022 година в 08:36 часа на път 1-4, село *************, отсечка 76+135, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена
дължимата пътна такса, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП).
Тези факти били отразени в
съставения от М. В., инспектор в ТД Митница Варна АУАН № BG27042022/2000/Р8-132, който приел, че на
горепосочената дата И.М.М. е управлявал горепосоченото ППС по път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса
по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, с което е извършил нарушение на чл. 179, ал. 3а
от ЗДвП. Отбелязано е също, че горепосоченото обстоятелство се потвърждава от
приложен доклад от Електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП.
След съставянето на акта, същият
бил предявен на жалбоподателя, който вписал, че има възражения, без да ги
конкретизира.
Въз основа на така съставения
АУАН, на 18.10.2022 година директорът на НТУ към АПИ гр. София съставил
обжалваното наказателно постановление, в което същият се е съгласил напълно с
отразените в акта фактически обстоятелства и ги преповторил изцяло в
обжалваното наказателно постановление. Наказващият орган приел, че в хода на извършената
служебна проверка на административнонаказателната преписка, се установило, че
за процесното ППС не са изпълнени законовите изисквания за преминаване по
републиканската пътна мрежа, свързани със заплащането на дължимите пътни такси,
т.е. че не е заплатена дължимата пътна такса, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от
Закона за пътищата. В тази връзка в хода на проверката било установено, че за
процесното ППС, на посочената дата 13.04.2022 година, в 08:36 часа, няма
получени тол декларации и маршрутни карти, и не е получено надлежно плащане в
Агенция „Пътна инфраструктура“ за сегмента на рамката /40141/, на която е
отчетено нарушението. Като доказателство бил създаден и приложен към
административнонаказателната преписка доклад от Електронната система по чл. 167 а, ал. 3 от ЗДвП, доказващ обстоятелството, че
процесното ППС е с обща технически допустима максимална маса над 12 тона и е
засечено на 13.04.2022 г., в 08:36 часа, по път I-4, км. 76+135, като за посоченото ППС е регистрирано тип
нарушение - няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за
преминаването. Приложени
били и статични изображения във вид на снимков материал, удостоверяващи
разположението на процесното превозно средство върху посочения по-горе пътен
участък на дата 13.04.2022 г., в 08:36 часа.
Административно-наказващият орган
/АНО/ също квалифицирал описаното деяние като нарушение на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП и на основание посочената разпоредба от закона наложил на жалбоподателя
глоба в размер на 1800,00 лева. В наказателното постановление е посочено, че на
27.04.2022 година И.М.
е заплатил
дължимата, независимо от съответната административнонаказателна санкция, такса
по чл. 10б, ал. 3 от ЗП в размер на 167,00 лева, което се потвърждава и от
издадената за плащането квитанция за платени пътни такси в Република България
от 2.04.2022 година. В НП е посочено още, че съгласно чл. 189е, ал. 3 от ЗДвП нарушителят разполага с възможността да заплати
компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 от ЗП в 14-дневен срок от връчване на
акта, в който случай същият би се освободил от административнонаказателна
отговорност за конкретното нарушение, но същата не е била заплатена и съответно
не е постъпвала по сметка на АПИ в 14-дневния срок от връчването на акта за
установяване на административно нарушение на нарушителя.
Въз основа
на приложената Заповед № РД-11-486/20.04.2021 г. на председателя на
управителния съвет на АПИ съдът е приел, че АУАН е съставен от компетентен
орган по смисъла на чл. 167а, ал. 2 ЗДвП, а наказателното
постановление е издадено от
оправомощено на основание чл. 189е, ал. 12 ЗДвП лице със Заповед № РД-11-167/08.02.2021
г. на председателя на управителния съвет на АПИ. РС Севлиево обаче е достигнал
до извод, че в административнонаказателното производство са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Приел е, че в процесното
обжалвано наказателно постановление освен описаната фактическа обстановка,
вменяваща незаплащането от страна на водача на дължимата се тол такса съгласно
чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, не е посочено точно извършеното
нарушение от страна на жалбоподателя, а е посочено единствено административно
санкционната разпоредба, въз основа на която му е наложено съответното адм.
наказание - чл. 179, ал. 3а от ЗДвП. Тази санкционна
разпоредба не се отнася до посочената и установена в АУАН и издаденото въз
основа на него НП фактическа обстановка по делото, свързана с неплащане на
дължимата се тол такса, а се отнася до друго - това, че водачът управлява ППС,
като не изпълни задълженията си за установяване на изминато разстояние или да
няма закупена маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, която ще
ползва, което сочи на друга, напълно различна фактическа обстановка.
Следователно ако АНО би приложил точно материалния закон, свързан с
установената фактическа обстановка - неплащане на задължителна тол такса от
страна на жалбоподателя в качеството му на водач на процесното ППС, то той не
би съставил АУАН и НП за такова извършено административно нарушение на водача,
тъй като такава отговорност /с изключение на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП/ носи собственикът или ползвателя на процесното ППС при
такова нарушение по смисъла на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, на
основание чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. Разпоредбите на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП във вр. с чл. 10, ал. 1 от ЗП
задължават собствениците, респективно ползвателите на ППС, да осигурят
заплащането на дължимите пътни такси при движение на превозните им средства по
път, включен в платената пътна мрежа, като това движение може да се осъществи
след изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване размера и
заплащане на пътните такси. Тези "съответни задължения" са
регламентирани в Закона за пътищата и в Наредбата за условията, реда и
правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на
различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато
разстояние (Наредбата), приета на основание чл. 10, ал. 7 от ЗП. Съгласно чл.
10б, ал. 3 от ЗП тол таксата се заплаща от собственика или ползвателя на
пътното превозно средство за всички пътни превозни средства с обща технически
допустима максимална маса над 3, 5 тона, извън тези по чл. 10а, ал. 9, като
заплащането й дава право на пътното превозно средство, за което е заплатена, да
измине определено разстояние между две точки. Алинея 4 от същия чл. 10б от ЗП
предвижда, че размерът на дължимата за плащане тол такса се определя въз основа
на реално получени декларирани тол данни, удостоверени по реда, предвиден в
наредбата по чл. 10, ал. 7, или чрез закупуването на еднократна маршрутна
карта, която дава право на ползвателя на пътя да измине предварително заявено
от него разстояние по определен маршрут, като същата важи само за пътното
превозно средство, чийто регистрационен номер е бил правилно деклариран от
собственика или ползвателя му. В наредбата по чл. 10, ал. 7 се определят и
начините за изчисляване и заплащане на дължимите тол такси. Неизпълнението на
горните задължения е скрепено със санкцията, предвидена в разпоредбата на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП. Съобразявайки това въззивният
съд е приел, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП,
съгласно която при установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3б в отсъствие
на нарушителя се счита, че пътното превозното средство е управлявано от
собственика му, а в случаите, в които в свидетелството за регистрация на
пътното превозно средство е вписан ползвател - от ползвателя, освен ако бъде
установено, че пътното превозно средство е управлявано от трето лице, а ал. 2 предвижда
размера на налаганите имуществени санкции на собственик - юридическо лице или
едноличен търговец. Доколкото нарушенията по чл. 179, ал. 3-3б от ЗДвП се установяват чрез електронна система за събиране на
пътни такси по чл. 167а, а 1 от ЗДвП, чрез която АПИ осъществява
контрол върху заплащането на такса по чл. 10 от ЗП, и доколкото съгласно чл. 167а, ал. 3 изр. първо от ЗДвП електронната система създава
доклади от всяко установено нарушение по чл. 179, ал. 3-3в, към които
автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков материал и/или
динамични изображения - видеозаписи, както и като се отчете, че съгласно чл.
179, ал. 2, т. 7 от ЗДП длъжностните лица проверяват създадените записи по ал.
3 и на тяхна основа съставят АУАН при спазване на разпоредбите на чл. 189е и
чл. 189ж, то следва да се приеме, че установяване на нарушения по чл. 179, ал.
3 - 3б в отсъствие на нарушителя по смисъла на чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП е всяко установено нарушение, за което електронната
система е създала доклад. Дали този доклад ще даде основание на длъжностните
лица, при изпълнение на задълженията им по чл. 179, ал. 2, т. 7 от ЗДвП, да
пристъпят в един винаги по-късен момент спрямо доклада на системата, към
съставяне на АУАН в присъствие или в отсъствие на нарушителя, или ще бъде
издаден електронен фиш, то при всяко развитие на административнонаказателното
производство презумцията, следваща се от нормата на чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП, ще бъде приложима. Оттук следва и извода, че след като
нарушението е установено от електронна система за контрол по чл. 167а, ал. 1 от
ЗДП чрез годен доклад, и както е видно от издаденото НП при водене на
административнонаказателното производство администратвинонаказващия орган не е
установил водача на МПС на инкриминираната дата, то в случая същият е следвало
да издаде НП на собственика на МПС, а не на водача М.. В случая по делото не е
установено и подаване на декларация по реда на чл. 187а, ал. 4 от ЗДвП от страна на собственика, следователно същият следва да
бъде приет за нарушител.
Въз основа
на всичко изложенот съдът е приел, че щом контролните органи са решили да
потърсят отговорност за нарушение, установено в отсъствие на нарушителя (на
базата на генериран запис от системата), то и те е следвало да процедират по
реда на чл. 187а, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП. Едва след това и само ако собственикът
е възразил, е следвало да бъде съставен АУАН срещу водача, посочен от
собственика в нарочна декларация, придружена и от СУМПС, което в настоящия
случай не е сторено.
Поради това следва да се приеме,
че след като не е приложил точно материалния закон, АНО е извършил и нарушение
и на ЗАНН. Това е така, тъй като са налице допуснати съществени пороци, респ.
нарушени са императивните разпоредби на
чл. 42, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, отнасящи се за издадения АУАН, и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, тъй като и в двата горепосочени акта
не са
посочени точно законовите разпоредби, които са
били нарушени виновно.
Въз основа на изложеното съдът е достигнал до извод за допуснати нарушения при
прилагането на материалния и процесуалните закони в осъщественото
административнонаказателно производство, довели до незаконосъобразност на издаденото
НП, поради което го е отменил.
Настоящата касационна инстанция
споделя мотивите на РС Севлиево, поради което не следва да ги преповтаря, а
препраща към тях. Направените в касационната жалба възражения са неоснователни,
по следните причини:
Както в процесните АУАН и НП,
така и в жалбата си до АС Габрово административно-наказващият орган недопустимо
приема, че управлението на ППС по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е
заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 във
вр. с чл. 10б ал. 4 от Закона за пътищата, представлява административно
нарушение по чл. 179 ал. 3а от ЗДвП. Фактическият състав на административното
нарушение, наказуемо по силата на посочената разпоредба, изисква да е налице
неизпълнение на "съответните задължения за установяване на изминатото
разстояние/т.е. бездействие/, съгласно ЗП, за участък от път, включен в обхвата
на платената пътна мрежа", чието ползване е започнато или незакупуване на
маршрутна карта. РС Севлиево подробно е посочил правната регламентация на тези
«съответни задължения», поради което същата не следва да бъде преповтаряна.
Независимо, че в процесните АУАН
и в НП е посочена една и съща правна квалификация на нарушението, описаните в АУАН факти са
относими към нарушението по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, а наличието
на очертания фактически състав на нарушението по чл. 179 ал. 3а от ЗДвП за пръв
път е изложено от Директора на
Национално тол управление в издаденото наказателно постановление, където е
посочено, че: «в хода на извършената служебна проверка на
административнонаказателната преписка е установено, че за ППС с рег. № ********** на посочената дата 13.04.2022
година, в 08:36 часа, няма получени тол декларации и маршрутни карти, и не е
получено надлежно плащане в Агенция „Пътна инфраструктура“ за сегмента на
рамката /40141/, на която е отчетено нарушението». В съставения против И.М.
АУАН тези факти отсъстват. Следователно, в нарушение на чл. 42 ал. 1 т. 4 от ЗАНН АУАН не съдържа никакви констатации относно съставомерните по приложения
санкционен текст обстоятелства /като от буквалното тълкуване на цитирания текст
може да се заключи, че същите са установени от наказващия орган след съставяне
на АУАН/. Затова и наказаното лице не е могло да упражни правото си на защита
по това обвинение по предвидения в ЗАНН ред /след съставяне и предявяване на
акта/, вменено му за пръв път с издаденото наказателно постановление. Това е
процесуално нарушение от категорията на съществените, което е основание за
отмяна на издаденото наказателно постановление. АУАН
има обвинителна функция и с него се лимитират пределите на
административнонаказателното обвинение от фактическа и от правна страна, поради
което описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено,
следва да се съдържат еднозначно в акта за установяването му и в издаденото въз
основа на същия наказателно постановление.
Поради изложеното настоящият
касационен съдебен състав приема, че като е отменил процесното наказателно
постановление, въззивният съд се е произнесъл с мотивиран и законосъобразен
съдебен акт, който не страда от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му.
Затова следва да бъде оставен в сила.
Предвид изхода на делото,
искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски е неоснователно
и такива не следва да се присъждат. От страна на ответника по касационната
жалба не се претендират и доказват извършени във връзка с делото разноски.
Водим от горното и на основание чл. 63в
от ЗАНН във вр. с чл. 221,
ал. 2 пр. 1-во от АПК, Административен съд – Габрово,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 42 от
12.04.2023 г. по АНД №13/2023 г. на Районен съд – Севлиево, с което е
отменено наказателно постановление № BG27042022/2000/Р8-132
от 18.10.2022 г., издадено от Директора на Национално тол
управление – специализирано звено към АПИ гр. София, с което на И.М. ***, на основание чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, е наложена глоба в
размер на 1800,00 лв. за извършено нарушение по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване или протестиране.
Преписи от решението да се връчат
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/Г. Косев/
ЧЛЕНОВЕ:
1.
/Д. Атанасов/
2.
/Е. Кирова
- Тодорова/