РЕШЕНИЕ
№ 737
гр. София, 22.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-24, в публично при закрити врати
заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Милена Богданова
при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева
като разгледа докладваното от Милена Богданова Търговско дело №
20241100900156 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 625 и сл. от ТЗ.
Производството по делото е образувано по молба на „А.П.“ЕООД с ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: с.Лозен 1151, обл.София, община Столична, ул.“*******“
*******, представлявано от А.Г. за откриване на производство по несъстоятелност на
„М.А.“ООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“*******
*******, представлявано от управителя И.В.И. поради неплатежоспособност, респ.
свръхзадълженост, която аргументира с това, че дружеството не е в състояние да изпълни
изискуеми парични задължения, свързани с търговската му дейност.
Съдът като взе в предвид, изложените в подадената молба обстоятелства, събраните
по делото, включително по почин на съда доказателства – писмени доказателства, данни от
Агенция по вписванията, Национална агенция по приходите, както и заключението на
изслушаната съдебна-икономическа експертиза и като съобрази обявените по партидата на
търговеца в търговския регистър счетоводни документи, намира за установено от
фактическа страна следното.
„М.А.“ ООД е дружество с ограничена отговорност, със седалище към датата на
подаване на молбата по чл.625 от ТЗ в района на Софийски градски съд. На 24.04.2024г. с
вписване по партидата му в ТР дружеството е променило седалището и адресът си на
управление в с.А., общ.Димово, обл.Видин, ул.“А..
Въз основа на сключено на 01.08.2021г Споразумение между „С.Л.“ АД, А.Г. П.,
действащ като ЕТ “А.Г. П.“ и „М.А.“ ООД, последното дружество встъпва като солидарен
длъжник в дълга на „С.Л.“ АД към ЕТ “А.Г. П.“, който дълг към 01.08.2021г. е посочен като
6 880 830 лева. В споразумението е посочен падеж на 15.08.2021г. Част от вземането срещу
„С.Л.“ АД ЕТ “А.Г. П.“ е придобил от „Българо-американска кредитна банка“ АД с Договор
за цесия от 05.12.2019г. /вземането е било придобито от А.Г. П. като физическо лице, като е
преминало в патримониума на ЕТ “А.Г. П.“ с Протокол от 01.08.2021г./. Вземането
произтича от Договор за банков кредит от 18.12.2015г. между „БАКБ“ АД и „С.Л.“ АД и
1
анекси към него. За друга част от вземането е бил предоставен заем от страна на А.Г. П. на
„С.Л.“ АД в размер на 1 349 364 /преведен на три вноски на 09.03.2020г. и на 11.03.2020г./.
Впоследствие, на 28.12.2023г. търговското предприятие на ЕТ “А.Г. П.“ е било прехвърлено
на „А.П.“ ЕООД.
По силата на цитираното Споразумение за встъпване в дълг от 01.08.2021г. и
последващите действия, молителят „А.П.“ ЕООД претендира да е кредитор на „М.А.“ ООД
и обосновава правния си интерес от предявяване на молбата си по чл.625 от ТЗ.
До края на първото по делото съдебно заседание на основание чл.629, ал.5 от ТЗ, по
депозирана молба от 19.02.2024г. съдът е присъединил като кредитор на ответното
дружество „Юробанк ******* АД, ЕИК *******, гр.София, ул.“*******. Банката възразява
срещу качеството на кредитор на „А.П.“ ЕООД, като оспорва представените от него
документи, удостоверяващи това му качество.
Настоящото производство има за предмет установяване евентуалното състояние на
неплатежоспособност на „М.А.“ ООД в хипотезите на чл.608 от ТЗ, съответно на
свръхзадълженост. В действителност, за да бъде открито производство по несъстоятелност
съгласно чл.625 от ТЗ молбата трябва да е подадена /в една от хипотезите/ от кредитор по
търговска сделка, т.е. откриването на производство по несъстоятелност предполага и
доказване на активната материалноправна легитимация на молителя, обусловена от
принадлежността му към кръга на субектите по чл. 625 от ТЗ. Доколкото обаче настоящото
производство няма за предмет конкретно установяване на вземанията като основание и
размер на кредиторите на длъжника, както и най-вече с оглед присъединяването на друг
кредитор /“Юробанк *******АД/ с пълноценни процесуални права в производството, съдът
приема, че дължи произнасяне по същество. За пълнота съдът излага, че счита доказано
качеството кредитор по смисъла на чл.625 от ТЗ на „А.П.“ ЕООД, доколкото от
представените в производството доказателства /Споразумение за встъпване в дълг от
01.08.2021г., салда по контрагенти и хронологичен дневник от счетоводството на молителя/
се установява осчетоводяването на вземанията в счетоводството на молителя. Освен това, с
молба от 23.04.2024г. от длъжника се признава вземане по Споразумение за встъпване в
дълг от 01.08.2021г. в размер на 6 886 000 лева /тази сума е посочена като вземане по
цитираното споразумение, доколкото встъпвайки в дълга „М.А.“ ООД отразява това
правоотношение веднъж като задължение към кредитора и веднъж като вземане срещу
основния длъжник/. Въпреки, че вещото лице не заявява категорично становище за
нередовно водено счетоводство от страна на длъжника „М.А.“ООД, от всички събрани
доказателства по делото, от пасивното поведение на длъжника и отказът му да предостави
пълната счетоводна информация за целите на експертизата, от липсата на заявен за
обявяване в Търговския регистър ГФО за 2022г. /а за обявяването на ГФО за 2021г. е
постановен отказ/, такъв извод е вероятен. На практика състоянието на воденото
счетоводство от страна на длъжника, редовността на счетоводните записи, състоянието и
стойността на активите и пасивите на длъжника са неизвестни от 2021г. Въпреки, че не би
могла да се приложи презумпцията на чл.608, ал.2 от ТЗ, липсата на пълна актуална
счетоводна информация /която се потвърди и от вещото лице при изготвяне на експертизата/
води до изводи за нередовно водено счетоводство от страна на длъжника.
Сключеното от страна на „М.А.“ ООД Споразумение за встъпване в дълг от
01.08.2021г. е такова, отнасящо се до търговска сделка. Съгласно т. 1 на чл. 608, ал. 1 от ТЗ,
хипотезите, касаещи търговските сделки са алтернативни - породени от търговска сделка
или отнасящи се до търговска сделка. Вземането на молителя „А.П.“ ЕООД по това
споразумение не произтича от пряка търговска сделка, сключена с длъжника, но поетото от
последния задължение да погаси вземане на „С.Л.“ АД е такова, отнасящо се до търговски
сделки – а именно сделките, представляващи първоначалните основания, с които „С.Л.“ АД
се е задължило към „БАКБ“АД и към А.П..
По делото се установиха изискуеми задължения и към други кредитори.
От постъпилата справка от НАП ТД София вх.№17388/14.02.2024г. се установяват
изискуеми публични вземания на държавата към 06.10.2022г. в размер на 115 717,06 лева,
2
които са обезпечени с Постановление за налагане на обезпечителни мерки от 06.10.2022г.
„Юробанк ******* АД претендира да е кредитор с изискуеми вземания:
- по Договор за предоставяне на кредитна линия №100-1749 от 15.03.2016г., по който
„М.А.“ ООД е в забава за плащане в размер на 2 853 765,22 лева. Банката се е снабдила с
изп.лист за вземането си и е образувала изп.дело №21/2023г. при ЧСИ, рег.№898. Връчена е
покана за доброволно изпълнение по изп.дело на 23.01.2023г., като длъжникът не е платил;
- по Договор за предоставяне на инвестиционен кредит №100-1750 от 15.03.2016г., по
който „М.А.“ ООД е в забава за плащане в размер на 369 028,54 лева. Банката се е снабдила
с изп.лист за вземането си и е образувала изп.дело №1442/2023г. при ЧСИ, рег.№838.
Връчена е покана за доброволно изпълнение по изп.дело на 23.01.2023г., като длъжникът не
е платил;
- по Договор за кредит овърдрафт №100-2729 от 22.07.2019г., по който „М.А.“ ООД е
в забава за плащане в размер на 616 122,92 лева. Банката се е снабдила с изп.лист за
вземането си и е образувала изп.дело №1442/2023г. при ЧСИ, рег.№838. Връчена е покана за
доброволно изпълнение по изп.дело на 23.01.2023г., като длъжникът не е платил;
- по Договор за предоставяне на стандартен кредит без право на усвояване на
погасени суми №100-3437 от 30.12.2020г., по който „М.А.“ ООД е в забава за плащане в
размер на 347 317,42 лева. Банката се е снабдила с изп.лист за вземането си и е образувала
изп.дело №1442/2023г. при ЧСИ, рег.№838. Връчена е покана за доброволно изпълнение по
изп.дело на 23.01.2023г., като длъжникът не е платил.
Банката твърди състояние на неплатежоспособност на длъжника, като се позовава на
спрени плащания, както и на презумпцията по чл.608, ал.4 от ТЗ.
Предвид изложеното съдът ще анализира налице ли са основанията за
неплатежоспособност за „М.А.“ ООД. Състояние на свръхзадълженост се въвежда само като
твърдение в молбата на първоначалния молител, но не се развиват каквито и да е аргументи
за това. В тази връзка съдът ще разгледа евентуално състояние на свръхзадълженост, само
ако не бъде установена неплатежоспособност или ако началната дата на
свръхзадължеността предхожда началната дата на неплатежоспособност.
По делото е допусната и назначена СИЕ, както и допълнителна такава. Вещото лице е
посочило в експертизата си, че същата е изготвена на база приложени към делото
документи, предоставени от „М.А.“ ООД документи /баланси и ОПР към 31.12.2019г., към
31.12.2020г., към 31.12.2021г., към 31.12.2022г., към 31.12.2023г., извлечения от банкови
сметки и каса, справка за задължения към НАП/, данни от „А.П.“ ЕООД за осчетоводени
вземания, информация от „Юробанк ******* АД. Вещото лице посочва, че от страна на
„М.А.“ ООД не са му предоставени междинни счетоводни отчети, опис на активи и пасиви с
данни за вземания и задължения по кредитори, падежи, аналитични записи.
В експертизата е представен анализ на имуществената структура на „М.А.“ ООД към
31.12.2019г., към 31.12.2020г., към 31.12.2021г., към 31.12.2022г., към 31.12.2023г. Сумата
на актива е, както следва: към 31.12.2019г. – 6 334 000 лева, към 31.12.2020г. – 6 388 000
лева, към 31.12.2021г. – 5 929 000 лева, към 31.12.2022г. – 5 989 000 лева и към 31.12.2023г.
– 12 158 000 лева. Прави впечатление, че значителното увеличаване на сумата на актива към
31.12.2023г. спрямо предходната година идва от осчетоводен запис „други вземания“ /които
към 31.12.2022г. са в размер на 366 000 лева, като към 31.12.2023г. стават 7 281 000 лева/.
Не се установява с категоричност тези „други вземания“ на какво основание са
осчетоводени. В динамичен план се установява запазване на относителния дял в актива на
баланса на групата на ДМА в периода 2019г.-2022г., като за 2023г. тази стойност се запазва
като абсолютна такава, но относителния й дял спада с оглед осчетоводяването на
краткотрайния актив „други вземания“. Същото се отнася и за краткотрайните материални
активи – в периода 2019г.- 2022г. Същите нямат съществена разлика в състав, структура и
балансова стойност, като отново за 2023г. вследствие осчетоводяването на вземане в група
„други вземания“ това съотношение се променя.
По отношение на пасива вещото лице е направило същите съпоставки за периода
3
2019г.-2023г. Отново се наблюдава липсата на съществени разлики в структурата и
стойността на пасива в периода 2019г.-2022г., като за 2023г. и вследствие осчетоводяването
на задължение към „А.П.“ ООД в размер на 5 280 000 лева, към персонал в размер на 5 000
лева и към НАП в размер на 137 000 лева стойността на пасива рязко се увеличава.
Вещото лице изследва и коефициентите за ликвидност, финансова автономност и
задлъжнялост на предприятието на длъжника.
Показателите на коефициента на обща ликвидност на дружеството като
съотношение между краткотрайните активи и краткосрочните задължения в периода 2019г.-
2022г. са в препоръчителната граница между 1 и 2, като за 2023г. отчита незадоволителна
стойност 0,89 - показател за незадоволително икономическо състояние на дружеството и
слаба обща ликвидност на активите.
Коефициентът на бърза ликвидност, който се определя като отношение между
сумата на краткотрайните активи /намалена със сумата на материалните запаси/ и сумата на
краткосрочните задължения /задълженията със срок до една година/ е с общо приета
стойност като показател в границите 0,5-1,0, което означава, че тези бързо ликвидни активи
трябва да осигуряват 50-100% от краткосрочните задължения. Този коефициент изключва
влиянието на по-бавно ликвидните активи, които могат да се използват по-късно във
времето за разплащане. През целия изследван период този показател е в референтните
граници.
Коефициентът на незабавна ликвидност отразява способността на дружеството да
покрие своите краткосрочни задължения с наличните си финансови средства. Оптималната
стойност на този показател е в границите 0,5-0,7, като стойности по-високи от 1 означават
замразяване на парични средства, които не се използват ефективно. За целия изследван
период стойностите на този коефициент не са в референтните граници. Вещото лице прави
извод, че дружеството се е затруднявало да погасява текущите си задължения с наличните
парични средства.
Коефициентът на абсолютна ликвидност е изчислен като отношение на паричните
средства и краткосрочните задължения. Общоприетата стойност на този показател е над 0,3
– всеки момент да се поддържат парични наличности, покриващи около 30% от
задълженията. Стойностите на този показател за изследвания период не са в референтни
граници, а значително под тях. Липсата на парични средства и висока степен на
задлъжнялост показва абсолютна невъзможност на дружеството да обслужва дълговете си.
Изводите на вещото лице са, че цифровото изражение на коефициентите за
ликвидност в динамичен план дават твърде условна оценка за платежоспособността на
предприятието на длъжника, доколкото в техните елементи има вероятност да са включени
много бавно ликвидни и трудно ликвидни активи. Прави се обобщение, че в изследвания
период 2019г.-2023г. длъжникът не е управлявал ефективно ликвидността на активите си,
довело до затруднения с наличните парични средства да обслужва текущите си задължения.
Стойностите на показателите на финансовия анализ се използват като основа за
оценка на икономическото състояние на предприятието, когато се касае за работещо
предприятие. Коефициентът на финансова автономност се изчислява чрез съпоставяне на
собствения капитал и привлечения такъв. Референтните граници на този коефициент са
между 0,33-1. В периода 2019г.-2022г. за „М.А.“ ООД този коефициент е в референтните
стойности. За 2023г. коефициентът е 0,09, което означава, че дружеството не разполага с
достатъчно имущество за обслужване на задълженията си към кредиторите.
Коефициентът на задлъжнялост изразява степента на зависимост на предприятието
от сроковете и взискателността на своите кредитори за уреждане на задълженията си. Този
показател при добре функциониращо предприятие обикновено е между 0,25 и 0,5, като
трябва да бъде най-много равен или по-малък от 1 и показва на 1лев собствен капитал колко
задължения са отчетени. Когато е под единица, това показва, че предприятието е в състояние
да уреди своите задължения със своя натрупан собствен капитал. Колкото коефициентът е
по-голям от единица, толкова зависимостта на предприятието от външни източници на
4
средства е по-голяма. За целия анализиран период този коефициент е над 1, като за 2023г. е
11. Това е трайна тенденция за изпадане на силна зависимост на дружеството от външни
източници на средства и състояние на невъзможност да уреди задълженията си със
собствения си капитал.
Коефициентът на ефективност на разходите показва с 1 лев разходи колко общо
приходи реализира дружеството. Анализът показва, че за 2021г., 2022г. и 2023г.
дружеството е реализирало с 1 лев разход по-малко от 1 лев приход, което води до извод за
губеща дейност.
Коефициентът на ефективност на приходите показва с 1 лев приход срещу колко
лева разходи е постигнат. Отново анализът показва, че за 2021г., 2022г. и 2023г. този
коефициент показва неефективно управление на приходите.
Коефициентът на рентабилност на приходите от продажби характеризира
крайните резултати от дейността на предприятието и показва каква стойност на финансовия
резултат се постига с 1лв. приходи от продажби. Към 2021г., 2022г. и 2023г. този
коефициент за дружеството е отрицателна величина, което характеризира дейността на
дружеството като губеща.
Коефициентът на рентабилност на собствения капитал показва 1 лев собствен
капитал колко печалба е донесъл на дружеството и съответно какъв дял е текущата печалба
от собствения капитал. приход срещу колко лева разходи е постигнат. Отново за 2021г.,
2022г. и 2023г. този коефициент е отрицателна величина, което показва декапитализация на
собствения капитал.
Коефициентът на рентабилност на активите показва 1 лев от активите колко
печалба е донесъл на дружеството и съответно какъв дял е текущата печалба от активите.
Отново се потвърждава тенденцията за 2021г., 2022г. и 2023г., в които години този
коефициент е отрицателна величина - активите носят загуба на дружеството.
Като извод от анализа на изброените коефициенти вещото лице прави, че още от
2019г. дружеството не е в добро финансово състояние, като в динамичен план от 2021г.
всички показатели за отрицателни, което характеризира дружеството като губещо
предприятие.
Според експертизата, задълженията на длъжника към 31.12.2023г. са в общ размер на
11 176 000лв. – всички от тях изискуеми, от които – към финансови предприятия
4 125 000лв., към доставчици – 49 000 лв., към НАП 137 000 лв., други задължения –
6 865 000 лева. Посочва се, че след месец октомври 2022г. длъжникът не е обслужвал
доброволно кредитите си към „Юробанк ******* АД, като след 23.01.2023г. е плащал
частично само на някои от доставчиците си /в таблица са посочени частични плащания към
доставчици и персонал в периода 21-31 декември 2023г./. След 23.01.2023г. дружеството не
е било в състояние да изпълни изискуемите си парични задължения към кредиторите.
Вещото лице изрично посочва, че затрудненията на длъжника не са временни.
Изследвани са и финансовите резултати на „М.А.“ ООД за периода 2019г.-2023г.,
като от 2021г. дружеството отчита всяка година загуба, както следва: за 2021г. – 299 000 лв.,
за 2022г. – 228 000 лв. и за 2023г. – 856 000 лв.
Установена е и стойността на имуществото на дружеството към 31.12.2023г. с
уговорката, че дружеството не е представило инвентаризационни описи и сравнителни
ведомости на имуществото, която стойност е 12 158 000 лева.
От извършената Допълнителна СИЕ съдът кредитира частта по буква В/ от същата,
доколкото: 1. от представените доказателства, а именно Удостоверение от 06.02.2024г. по
изп.д.№2544/2022г. при ЧСИ, рег.№844 за размера на вземането на кредитора „Т.К.“ ЕООД
същият се установява 9 135,92 лева /а не както се твърдеше първоначално от страна на
молителя, че са в размер на 3 884 273,89 лева/; 2. Относно вземането на молителя „А.П.“
ЕООД съдът се мотивира по-горе. Във взетата предвид част от допълнителната експертиза
се потвърждават коефициентите, изчислени в първоначалната експертиза, предвид което
съдът няма да ги преповтаря.
5
При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира
следното.
Съгласно разпоредбата на чл. 607а, ал. 1 от ТЗ, производство по несъстоятелност се
открива за търговец, който е неплатежоспособен.
Неплатежоспособността е обективно състояние, в което изпада търговец, когато не е
в състояние да изпълни свое изискуемо парично задължение, породено или отнасящо се до
търговска сделка, публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с
търговската дейност на търговеца или задължение по частно държавно вземане, както и
задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко 1/3 от работниците и
служителите, което не е изпълнено повече от 2 месеца съгласно чл.608 ал. 1 от ТЗ.
В случая, въз основа на установеното от фактическа страна, следва да се направи
извод, че молителят е неплатежоспособен. Изпаднал е в състояние на неплатежоспособност,
не разполага със средства да удовлетвори вземанията на кредиторите, не може да ги покрие
със заемни средства или по друг начин. Същевременно затрудненията в обслужването на
задълженията имат траен характер, длъжникът не разполага с имущество достатъчно за
покриване на задълженията му без опасност за интересите на кредиторите, което прави
молбата основателна.
Производството по несъстоятелност следва да се открие, поради доказана
неплатежоспособност. Към датата на приключване на устните състезания по делото
дружеството има изискуеми парични задължения към търговци, свързани с търговската му
дейност, както и към Държавата. Тези задължения не са изпълнени, което предполага
неплатежоспособност (чл. 608, ал. 3, изр. 1 от ТЗ). Няма събрани доказателства и
обстоятелства, които да сочат на финансово-икономическото състояние на длъжника, при
което той да може да изпълни задълженията - краткотрайните активи на дружеството да са
достатъчни за покриване на краткосрочните му задължения. Напротив – анализът на
коефициентите в динамичен план установява трайно и сигурно влошаване на финансовото
състояние на дружеството. Съгласно установеното, финансово състояние на дружеството
след 31.12.2022г., коефициентът на обща ликвидност е бил под референтната стойност 1
(неоспорвана като съответно приложима), както и под общата норма са били коефициентът
незабавна ликвидност, абсолютна ликвидност /последните два са извън референтните
граници през целия изследван период/, на финансова автономност и реципрочният
коефициент на финансова задлъжнялост. През всички години от 2019г. до 2023г. вкл.
вещото лице установява липса на парични средства и висока степен на задлъжнялост, което
показва абсолютна невъзможност на дружеството да обслужва дълговете си. Показателни за
икономическото състояние на дружеството са и коефициентите на ефективност на разходите
и на ефективност на приходите, които установяват, че още от 2021г. /а именно през 2021г.,
2022г. и 2023г./ дружеството е реализирало с 1 лев разход по-малко от 1 лев приход, което
води до извод за губеща дейност, както и неефективно управление на приходите.
По правило коефициентът на обща ликвидност, като съотношение на всички
краткотрайни активи към краткосрочните пасиви (задължения), е основен показател за
състояние на неплатежоспособност при действителна ликвидност на всички елементи от
краткотрайните активи, участващи при формирането му (така Решение № 71 от 30.04.2015г.
по т.д. № 4254/2013г. на ВКС, ТК, І т.о.). Този коефициент обаче не следва да се разглежда
изолирано от всички други, доколкото всеки от тях дава различен разрез на финансовото
състояние на търговеца. В трайната практика на ВКС по приложението на чл. 608 ТЗ е
възприето разрешението, че за да се установи дали търговецът е неплатежоспособен, е
необходимо да се изследва неговото цялостно финансово - икономическо състояние към
момента на приключване на устните състезания по делото и да се отговори на въпроса дали
с притежаваните краткотрайни и ликвидни активи той може да погаси
краткосрочните/текущите си задължения към кредиторите. В този смисъл, ако всички
останали коефициенти са извън определените граници, за да се счете, че дружеството може
да функционира без опасност за кредиторите му, коефициентът за обща ликвидност, дори да
е в референтна стойност не следва да е единствен за извода дали търговецът е
6
платежоспособен. Освен характеристиката на активите за изчисление на коефициента на
обща ликвидност като краткотрайни, същите е много важно да бъдат и ликвидни, за да
гарантират платежоспособността на дружеството. Състоянието на неплатежоспособност е
обективно такова, като за него следва да се вземат предвид всички аспекти и съотношения
на активите и пасивите, както и управлението им, а не само съотношението между
краткотрайните активи и краткосрочните задължения. При извършване на анализа на
цялостното икономическо състояние на длъжника за извеждане на извод за
неплатежоспособност, както и с цел да бъде определена началната дата на
неплатежоспособността, следва да се преценят всички установени в процеса изискуеми
парични задължения, посочени в чл. 608, ал. 1 ТЗ, независимо дали те са намерили
отражение в счетоводните книги на длъжника за изследвания период, а така също съдът е
длъжен да съобрази структурата на активите, като от значение за коефициентите на
ликвидност е дали краткотрайните активи са реално реализируеми, ликвидни, дали са към
свързани лица, респ. дали вземанията са събираеми или не - Решение №18 от 10.05.2019г. по
т. д. №1845/2018 г., I ТО, ВКС. От установеното в експертизата не се установява ликвидност
на активите, нито събираемост на вземанията, за да бъдат отчетени същите като сигурен
критерий за определяне на стойността на коефициента. В този смисъл съдът намира за
доказано, че трайните финансови затруднения на длъжника са започнали още през 2021г.,
като същите са се задълбочили през следващите години. Затрудненията на длъжника не са
били временни, напротив същите са се развивали трайно в негативна посока. След
01.01.2021г. икономическото състояние на длъжника търпи трайно влошаване, което през
2023г. вече е необратимо.
Съдът намира, че са налице и презумпциите за неплатежоспособност по чл.608, ал.3
и ал.4 от ТЗ, като същите не бяха оборени от доказателствата, събрани в процеса.
Съгласно чл.608, ал.3 от ТЗ неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът
е спрял плащанията. Спиране на плащанията е налице и когато длъжникът е платил изцяло
или частично вземания на определени кредитори. Безспорно се установи спиране на
плащанията както към кредиторите – молители в производството, така и към държавата.
Към първоначалния молител „А.П.“ ЕООД плащанията може да се счете, че са спрени още
на 15.08.2021г., когато не е платено на падеж по Споразумение за встъпване в дълг от
01.08.2021г. Към молителя „Юробанк ******* АД плащанията са спрени на 03.10.2022г.
Към Държавата длъжникът е спрял плащанията най-късно на 06.10.2022г., когато са
наложени обезпечителните мерки.
Съгласно чл.608, ал.4 от ТЗ неплатежоспособността се предполага, ако по
изпълнително производство, образувано за изпълнение на влязъл в сила акт на кредитора,
подал молба по чл. 625 от ТЗ, вземането е останало изцяло или частично неудовлетворено в
рамките на 6 месеца след получаване на поканата или на съобщението за доброволно
изпълнение. В производството се установи, че на 23.01.2023г. длъжникът е получил 4
покани за доброволно изпълнение по изп.д.№21/2023г. при ЧСИ, рег.№898 и по изп.д.
№1442/2023г. при ЧСИ, рег.№838, като в рамките на 6 месеца вземането на банката е
останало изцяло неудовлетворено. Следователно с оглед на доказване на предпоставките на
презумпцията и предвид установеното финансово икономическо състояние на ответното
дружество, следва да се приеме, че „М.А." ООД е неплатежоспособно, след като не може да
изпълни свои изискуеми парични задължения по търговска сделка в шестмесечен срок от
поканата за доброволно изпълнение.
Като извод от горното, началната дата на неплатежоспособността следва да бъде
определена на 03.10.2022г., след която дата вещото лице е установило, че длъжникът е спрял
да плаща кредитите си към „Юробанк ******* АД. Въпреки, че има данни за финансови
затруднения на дружеството в обслужването на кредиторите му в по-ранен момент, съдът
приема посочената начална дата като безспорната, от която се установява вече трайната
невъзможност да обслужва задълженията си не само към отделен кредитор, а към
установените такива в производството. Извършените през месец декември 2023г. частични
плащания на отделни кредитори не могат да променят крайния извод. Не може да се приеме,
7
че такава дата е 23.01.2023г. /която дата се посочва в експертизата/, когато длъжникът е
получил поканите за доброволно изпълнение на задълженията му към банката, тъй като към
датата на получаване на тези покани същият вече е бил спрял плащанията.
Само на основанията, предвидени в чл.608, ал.3 и ал.4 от ТЗ за длъжника е налице
състояние на неплатежоспособност.
Не се установява от заключението на вещото лице състояние на свръхзадълженост на
длъжника, като балансовата стойност на имуществото е достатъчна да покрие
осчетоводените задължения през целия разглеждан период 2019г.- 2023г. Това заключение,
както и обстоятелството, че длъжникът не представи аналитични разбивки на активите се,
не позволяват друг извод.
С решението по чл.630, ал.1 от ТЗ съдът следва да назначи временен синдик. Съдът
намира, че за временен синдик следва да бъда назначен А.Г.К. /предложен от единия от
молителите/, включен в Списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици в
производствата по несъстоятелност, утвърден от министъра на правосъдието. Същият е
представил по делото нотариално заверено съгласие и декларация по чл.656, ал.2 от ТЗ.
Основният молител също е отправил молба за назначаване на временен синдик, посочен в
първоначалната молба по чл.625 от ТЗ, но лицето е посочено тогава като искане за
назначаване като обезпечителна мярка, освен това не е представена за него съгласие и
декларацията, изискващи се от закона.
Като взема предвид прогнозния обем работа, свързана с правомощията на временния
синдик, съдът намира че на същия следва да му бъде определено възнаграждение от 1 800
лева.
С оглед обнародваните в бр.66/2023г. на ДВ промени в ТЗ са отменени разпоредбите
на чл.669-672 от ТЗ, поради което свикване на първо събрание на кредиторите не се дължи с
решението за откриване на производство по несъстоятелност.
Към датата на приключване на устните състезания по делото не беше установено
дружеството да разполага с парични средства или имущество, годно да покрие началните
разноски в производство по несъстоятелност, съответно на текущото възнаграждение на
временния синдик и очакваните разноски по несъстоятелността. Предвид това и на
основание чл.629б от ТЗ съдът ще определи сума, която трябва да бъде предплатена в 14-
дневен срок от вписване на решението за откриване на производството н Търговския
регистър.
На основание чл. 620, ал.3 от ТЗ в тежест на длъжника следва да бъдат възложени
разноските за държавна такса по молбата по чл.625 от ТЗ, заплатена от молителя „А.П.“
ООД и посочените в списъка по чл.80 ГПК от адв.Р., процесуален представител на
„Юробанк ******* АД в общ размер на 1000лв. Сумата ще бъде събрана от масата на
несъстоятелността.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.630 ал.1 от ТЗ, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „М.А.“ ООД, ЕИК *******, с.А.,
общ.Димово, обл.Видин, ул.“А. и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНАТА Й ДАТА - 03.10.2022г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на „М.А.“ ООД, ЕИК
*******, с.А., общ.Димово, обл.Видин, ул.“А..
НАЗНАЧАВА за временен синдик А.Г.К., ЕГН **********, гр.София, ул.“Ангел
******* електронна поща: ***********, телефон: ******* с възнаграждение от 1 800 лева
/хиляда и осемстотин/, като му определя 3-дневен срок за встъпване в длъжност.
УКАЗВА на кредиторите, че на основание чл.685, ал.1 от ТЗ могат да предявят
вземанията си пред съда по несъстоятелността в срок до един месец от вписване в
8
Търговския регистър на решението за откриване на производството по несъстоятелност.
Вземане, което е предявено след срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ, но не по-късно от два месеца
от изтичането му, се вписва в списъка на предявените вземания и се приема по предвидения
от закона ред, като след изтичането на този срок вземания, възникнали до датата на
откриване на производството по несъстоятелност не могат да се предявяват.
ОПРЕДЕЛЯ сумата от 10 000 лева /десет хиляди/ за покриване на началните разноски
в производство по несъстоятелност, която може да бъде внесена от всяко заинтересовано
лице по сметка на съда в 14-дневен срок от вписване на решението за откриване на
производството в Търговския регистър. В случай, че такава сума не бъде внесена,
производството по несъстоятелност на „М.А.“ ООД, ЕИК ******* ще бъде спряно с
произтичащите от това последици.
ОСЪЖДА „М.А.“ ООД, ЕИК *******, с.А., общ.Димово, обл.Видин, ул.“А. да
заплати на „Юробанк *******АД, ЕИК *******, гр.София, ул.******* направените по
делото разноски в размер на 1 000 лева съгласно приложения списък по чл.80 ГПК.
Решението подлежи на вписване в търговския регистър, съгласно чл. 622, вр. чл. 624
от ТЗ.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр. София в 7-дневен срок
от вписването му в търговския регистър, включително от лицата по чл. 613а, ал. 2 от ТЗ.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9