№ 10852
гр. София, 21.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20221110111160 по описа за 2022 година
съобрази следното:
Предявените искове са допустими и следва да бъдат разгледани в настоящото
производство. Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито
съдебно заседание.
Ищецът с исковата молба, ответникът с отговора на исковата молба и ищецът по
насрещния иск са представили документи, които са допустими, относими и необходими за
изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да бъдат приети като
писмени доказателства.
Искането на ищеца с правно основание чл. 190 ГПК следва да се остави без уважение,
доколкото документите, чието представяне се иска, са приложени като писмени
доказателства към отговора на исковата молба и насрещния иск.
Съдът като провери редовността и допустимостта на предявените искове и като
съобрази направените от страните искания и възражения, на основание чл. 140 ГПК във вр. с
чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 16.05.2023г. от
10.20 ч., за което страните да бъдат призовани.
ПРИЕМА приложените към исковата молба, отговора на исковата молба и насрещната
искова молба писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца с правно основание чл. 190 ГПК.
СЪСТАВЯ И СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146,
ал. 1 и ал. 2 ГПК ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО както следва:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК от
Ц. И. С. срещу „***“ АД с искане да бъде признато за установено по отношение на
ответника, че ищцата не му дължи сумата в размер на 1620,60 лв., представляваща
неустойка по договор за кредит № ***/*** г.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за кредит №
***/*** г., по силата на който ответникът като кредитодател е предоставил на ищцата като
кредитополучател сумата от 1500 лв., която последната се задължила да върне заедно с
уговорената договорна лихва в размер от 349,44 лв. Посочва, че на ищцата била начислена и
1
неустойка в размер на 1620,60 лв., като в резултат от това крайната сума за връщане от
кредитополучателя била в размер на 3470,04 лв. Поддържа, че задължението за неустойка по
процесния договор е недължимо, доколкото същото водело до значителна нееквивалентност
на насрещните престации по правоотношението и до злепоставяне на интересите на
кредитополучателя за сметка на тези на кредитора, като по този начин клаузата накърнявала
добрите нрави. Допълва, че освен това претендираната сума за неустойка надвишава
стойността на предоставения кредит и с това се нарушавали принципите на справедливост и
добросъвестност. Твърди, че клаузата за неустойка е нищожна и доколкото с нея се цели
заобикаляне на закона, тъй като се уговаряло още едно допълнително обезщетение за
кредитора. Счита, че така уговорената неустойка излизала извън присъщите и функции.
Посочва, че неоснователно стойността на начислената неустойка не е включена в размера на
приложимия по договора ГПР, като по този начин се заобикаляла нормативната уредба,
регулираща максимално допустимия праг на ГПР по договори с потребители. Последното
представлявало и заблуждаваща търговска практика. Счита, че сумата в размер от 1620,60
лв. е недължима и доколкото клаузата, въз основа на която задължението е въведено в
договора, е неравноправна по смисъла на ЗЗП. С оглед изложеното моли за уважаване на
предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва твърдението на ищеца, че клаузата, с
която е уговорено плащането на неустойка, е нищожна. Твърди, че преди сключване на
процесния договор е предоставил на ищцата приложимите Общите условия, стандартен
европейски формуляр и погасителен план, с които кредитополучателят следвало да се
запознае преди да подпише съглашението. Позовава се на чл. 19, ал. 3 ЗПК и поддържа, че
процесната неустойка представлява по естеството си разход за потребителя, който
произтича от неизпълнение на задължението на кредитополучателя да учреди и/или
представи надлежно обезпечение на кредита под формата на поръчители или банкова
гаранция. Сочи, че ГПР имал за цел да информира кредитополучателя за размера на
разходите, в случай, че изпълнява надлежно поетите с договора задължения. Към договора
се прилагал ГПР в размер от 49.00 %, който бил съобразен със законовите изисквания.
Неустойката се дължала само за периоди, в които кредитът бил без осигурено обезпечение,
което означавало, че при осигуряване на надлежно обезпечение дори след изтичане на срока
за това, ще спре да се начислява неустойка. Поддържа, че неустойката не излизала извън
присъщите и функции. На следващо място твърди, че клаузата е индивидуално уговорена
между страните. Оспорва да е налице заобикаляне на закона или да е прилагана
заблуждаваща търговска практика. Предвид изложеното, моли за отхвърляне на предявените
искове. Претендира разноски.
В срока за отговор на исковата молба ответникът е предявил насрещен осъдителен
иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 6 ЗПФУР за
осъждане на ищцата по първоначалния иск да му заплати сумата от 1236,15 лв.,
представляваща непогасена главница по сключения между страните договор за кредит №
***/*** г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на насрещната
искова молба - 05.09.2022 г., до окончателното плащане.
В насрещната искова молба се твърди, че на *** г. страните по делото сключили
договор за кредит № ***, съответстващ на разпоредбите на ЗПФУР, съгласно който ищецът
по насрещния иск предоставил на ответника по насрещния иск под формата на кредит
сумата в размер на 1500 лв., преведена чрез системата “**”, по желание на
кредитополучателя. Сочи, че със сключването на процесния договор ищцата се задължила да
погаси кредита на 12 равни тридесетдневни вноски, като падежа на първата дължима вноска
бил на 05.11.2021 г., а на последната – 04.11.2022 г. Твърди, че страните уговорили и
заплащането на възнаградителна лихва в размер на 349,44 лв., която следвало да се плати на
вноски, заедно с главницата по кредита. Прави изявление, с което обявява процесния
2
договор за кредит за предсрочно изискуем. Посочва, че ищцата е изплатила по кредита сума
в размер на 598,34 лв., с която е погасила изцяло задължението за възнаградителна лихва в
размер на 334,49 лв., начислено към датата на обявяване на предсрочната изискуемост,
както и част от главницата, като непогасена е останала сумата от 1236,15 лв.,
представляваща главница по договора, за която сума предявява и насрещната осъдителна
претенция. Моли за уважаване на иска. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата по насрещния иск е подала отговор на
същия, с който оспорва насрещната претенция като неоснователна и недоказана. Счита, че
не са налице предпоставките за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Сочи, че чл.
12, б. „а“ от договора, в който е установена възможността за настъпване на предсрочна
изискуемост е неясен, което съществено ограничавало правата на кредитополучателя и
водело до извод за неравноправност на клаузата. Допълва, че последната не била предмет на
индивидуално договаряне между страните. Излага твърдения за недействителност на
процесния договор, доколкото в същия не били посочени условията за прилагане на
приложимия лихвен процент съгласно изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, не се
установявало и какви точно разходи се включват в приложимия ГПР в противоречие с
правната норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В договора не било посочено как се съотнасят
ГПР и ГЛП. Твърди, че погасителният план не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т.
11 ЗПК. Поддържа, че уговорената в договора неустойка в действителност представлява
договорна лихва, допълнителна печалба за кредитора, като условията, на които следва да
отговаря предоставеното обезпечение, липсата на което води до плащане на неустойка, били
обективно невъзможни за изпълнение в дадения срок. Счита, че договорът е нищожен и
доколкото приложимият ГПР надвишавал максимално допустимия размер, тъй като в него
следвало да се включи и стойността на неустойката. Непосочването на действителния
размер на ГПР представлявало заблуждаваща търговска практика. Твърди, че договорът
съдържа неравноправни клаузи. Счита за нищожна и клаузата, с която е уговорена
дължимостта на възнаградителна лихва по договора, доколкото същата противоречала на
добрите нрави. Предвид твърдяната нищожност на договора и извършените по него от
страна на креитополучателя плащания, моли за отхвърляне на предявения насрещен иск.
Претендира разноски.
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК е
да докаже наличието на правен интерес за предявяване на иска.
В тежест на ответника е да докаже, че страните по делото са обвързани от валидно
възникнала облигационна връзка по договор за кредит № ***/*** г. с твърдяното
съдържание, че договора за кредит, вкл. оспорените клаузи са действителни, включително са
договорени индивидуално, както и че договорът съдържа всички необходими реквизити
според изискванията на ЗПК и отговаря на императивните правни норми.
В доказателствена тежест на ищеца по исковете с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 6 ЗПФУР е да докаже, че между страните по делото е
възникнало валидно правоотношение по договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, по който заемодателят е предоставил на ответника посочената сума, а за
последния е възникнало задължение да я върне, както и че са налице условията за
настъпване и обявяването на предсрочната изискуемост на договора на длъжника.
В тежест на ответника е да докаже възраженията си.
Съдът ОТДЕЛЯ за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между страните е
сключен договор за кредит № ***/*** г., по силата на който ответникът по първоначалния
иск като заемодател е предоставил на ищеца по първоначалния иск като заемополучател
сумата от 1500 лв., която последният се задължил да върне, както и че първоначалният ищец
3
е изплатил по договора сума в общ размер от 598,34 лв.
УКАЗВА на страните, че на основание чл.7, ал.3 ГПК, съдът служебно следи за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като им осигурява
възможност да изразят становище по тези въпроси.
УКАЗВА на страните най-късно в първото по делото съдебно заседание да вземат
становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат
съответните процесуални действия в тази връзка.
НАПЪТВА страните към сключване на спогодба, към медиация или друг способ за
доброволно уреждане на спора.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да уведомят
съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законните представители, попечителите
и пълномощниците на страните. При неизпълнение на това задължение всички съобщения
се прилагат към делото и се смятат за редовно връчени на основание чл. 41, ал. 2 от ГПК.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 127, ал. 1, т. 2 и чл. 131, ал. 2, т.2 ГПК
следва да посочат електронен адрес за връчване при условията на чл. 38 и 38а и заявление
дали желаят връчване на посочения електронен адрес, както и техен, или на техния
представител/пълномощник телефонен номер .
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните за насроченото съдебно заседание като им се връчи и
препис на настоящото определение, а на ищеца по насрещния иск и препис от отговора на
насрещната искова молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4