№ 672
гр. София, 30.01.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-22, в закрито заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Нели Алексиева
като разгледа докладваното от Нели Алексиева Търговско дело №
20221100902260 по описа за 2022 година
Производството е образувано във връзка с определение № 1118/16.11.2022
г. на районен съд – Разград, по гр. дело № 20223330101467/2022 г., с което на
Софийски градски съд е изпратен предявеният по това дело евентуален
обратен иск от „О.“ ООД срещу ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ ЕАД.
Предвид обстоятелството, че в молбата, с която е предявен този иск, не са
изложени твърдения, че предявилото иска лице разполага с възникнало в
негова полза изискуемо вземане срещу ответника, на ищеца са дадени
указания по реда на чл. 129, ал. 2 от ГПК, като с разпореждане от 13.12.2022
г. са му дадени указания да посочи конкретно основанието на предявената
срещу ответника претенция /да посочи по кой от двата сключени с ответника
застрахователни договори иска да му бъде заплатено застрахователно
обезщетение/; да уточни дали твърди, че към настоящия момент вземането му
към ответника е възникнало и дали е изискуемо, като ако уточни, че не
разполага с възникнало към момента изискуемо вземане срещу ответника по
уточнения застрахователен договор, да изложи твърдения, обосноваващи
допустимост на предявения иск за защита на невъзникнало право; да
формулира конкретно искане към съда, като посочи каква сума иска да бъде
осъден да му заплати ответника и представи доказателства за платена
държавна такса по иска в размер на 4 % от уточнения размер, на не по-малко
от 50 лева, по сметката на Софийски градски съд за държавни такси.
В изпълнение на тези указания е постъпила молба от 13.01.2023 г., с която
ищецът уточнява, че основание на претенцията му е застрахователен договор,
сключен под формата на застрахователна полица № 3402191100000003 от
03.06.2019 г., като отговорността на застрахователя за заплащане на
1
застрахователно обезщетение по този договор е поставена в зависимост от
настъпването на отлагателно условие – ако ищецът бъде осъден по
предявения срещу него по делото на районен съд – Разград иск да заплати на
пострадалия работник обезщетение за претърпени вреди, което да е в размера
над вече изплатеното му такова от застрахователя обезщетение от 41169.87
лева по застрахователна полица № 3607201100000026. Поради тази връзка
между предявения иск и делото на районен съд – Разград, не е съгласен с
отделянето на предявения обратен иск и изпращането му на Софийски
градски съд, но не е обжалвал определението на районен съд – Разград от
16.11.2022 г. Заявява, че до произнасянето на съда по главния иск /този, който
е предмет на делото на районен съд – Разград/, предявеният пред Софийски
градски съд иск няма самостоятелен живот и производството по него следва
да бъде спряно. Затова формулира следното искане към съда – в условията на
евентуалност, в случай, че бъде уважен искът по чл. 200 от КТ, на
първоначалния ищец М.Д.М., за имуществени, или неимуществени вреди
/или и двата иска в пълен, или частичен размер/ против „О.“ ООД по гр. д. №
№ 20223330101467/2022 г. по описа на районен съд – Разград и бъде осъден
„О.“ ООД да заплати на ищеца М.Д.М. суми по предявените искове и на
претендираното основание – за вреди от настъпила трудова злополука, да
бъде осъден ответникът ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ ЕАД да заплати на „О.“ ООД
застрахователно обезщетение по застрахователна полица №
3402191100000003 от 03.06.2019 г. в размер на следните суми: 50 000 лева,
представляваща присъдено по гр. д. № № 20223330101467/2022 г. по описа на
районен съд – Разград, на М.Д.М., в качеството му на пострадал от трудова
злополука работник, обезщетение за претърпени неимуществени вреди –
болки и страдания и неблагоприятни изживявания, настъпили в резултат на
трудова злополука, настъпила на 27.03.2020 г.; 15000 лева, представляваща
присъдено по гр. д. № № 20223330101467/2022 г. по описа на районен съд –
Разград, на М.Д.М., в качеството му на пострадал от трудова злополука
работник, обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в
разликата между трудовото възнаграждение, което е следвало да получи за
периода 27.03.2020 г. – 08.08.2022 г. и размера на изплатеното обезщетение за
временна нетрудоспособност, социално-осигурителни плащания, помощи,
пенсии и трудови възнаграждения, изплатени му от друг работодател „Е.“
ООД за същия период, включително и сумите за разноски по гр. д. № №
2
20223330101467/2022 г. по описа на районен съд – Разград, ведно със
законната лихва, считано от завеждане на исковата молба до окончателното
изплащане на претенциите, както и направените от ищеца по настоящия
обратен иск съдебни разноски в производството по делото.
Заявява, че след влизане в сила на постановеното по гр. д. № №
20223330101467/2022 г. по описа на районен съд – Разград решение и на
основание чл. 214, ал. 1, изр. 3, предл. 1-во от ГПК, размерите на петитума ще
бъдат приведени в съответствие с влезлия в сила съдебен акт. Посочва, че е
внесъл дължимата държавна такса по сметката на районен съд – Разград, при
предявяването на обратния иск.
При така изложените в от ищеца фактически твърдения и отправено към
съда искане, настоящият съдебен състав намира, че предявеният от ищеца иск
е процесуално недопустим. Съображенията за този извод на съдията-
докладчик са следните:
Независимо от съдържанието на определението на районен съд – Разград
от 16.11.2022 г., по същество с този акт районният съд е отменил
определението, с което е допуснал за съвместно разглеждане предявеният от
ответника срещу допуснатото трето лице -помагач на негова страна, обратен
иск, като е отделил този иск, изпращайки го за разглеждане на родово
компетентния, съобразно цената му, съд, в района на който е седалището на
ответника, без да има изрично вменено от закона задължение да отдели
разглеждането на този иск, аналогично на това по чл. 211, ал. 1 от ГПК. В
този смисъл настоящият съд няма как да приеме, че следва да разгледа по
компетентност иск, който запазва характеристиката си на обратен иск,
произнасянето по който зависи от съдбата на главния иск – предмет на гр. д.
№ 20223330101467/2022 г. по описа на районен съд – Разград. Затова
редовността на иска, във връзка с който е образувано настоящето
производство, следва да бъде преценявана самостоятелно, съответно следва
да се прецени допустим ли е такъв иск към датата на неговото предявяване –
03.10.2022 г.
В случая ищецът твърди, че от едно бъдещо събитие /влизането в сила на
евентуално осъдително решение по гр. д. № 20223330101467/2022 г. по описа
на районен съд – Разград/ ще стане носител на вземане срещу ответника по
застрахователна полица № 3402191100000003 от 03.06.2019 г. Следователно
предявеният иск се явява преждевременно заведен. За да предяви осъдителен
3
иск, ищецът трябва да твърди, че вече е титуляр на съдебно предявеното
право /изключение прави предявяването на иска като евентуален, каквато
хипотеза, след отказа на рйонен съд – Разград да приеме иска за съвместно
разглеждане, не е налице/. В настоящия случай ищецът претендира вземания,
които според изложените от самия него твърдения, не само не са изискуеми,
но не са възникнали. Претендираните от ищеца вземания не са задължения по
смисъла на чл. 124, ал. 2 ГПК. Според разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ГПК е
допустимо осъждането на ответника да изпълни повтарящи се задължения,
дори тяхната изискуемост да настъпва след постановяване на решението.
Правилото е установено за защита на възникнали задължения, но чиято
изискуемост настъпва в един последващ предявяването на иска момент. В
приложното поле на чл. 124, ал. 2 от ГПК обаче не попада случая, когато
възникването на самите вземания е поставено в зависимост от настъпването
на едно бъдещо събитие.
Предвид извода, че предявеният иск е недопустим, съответно исковата
молба подлежи на връщане в хипотезата на чл. 130 от ГПК, то съдът не дължи
произнасяне по заявеното от ищеца искане за спиране в хипотезата на чл. 229,
ал. 1, т. 4 от ГПК, доколкото може да се спре единствено образувано по
допустим иск висящо съдебно производство.
Мотивиран от горното, Съдът
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА, на основание чл. 130, изр. 1 ГПК, исковата молба с вх. № на
районен съд – Разград 8471/03.10.2022 г., във връзка с която е образувано т.
дело № 2260/2022 г. по описа на СГС, ТО, VІ-22 състав и ПРЕКРАТЯВА
образуваното по тази искова молба съдебно производство.
Разпореждането може да бъде обжалвано от ищеца, с частна жалба пред
Софийски апелативен съд, в едноседмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4