Решение по дело №155/2018 на Окръжен съд - Хасково

Номер на акта: 32
Дата: 19 март 2019 г. (в сила от 27 януари 2020 г.)
Съдия: Милена Дечева
Дело: 20185600900155
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 12 октомври 2018 г.

Съдържание на акта

                                         Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                                             19.03.2019 година                                              град Хасково

 

                                      В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

Хасковският окръжен съд                                                                          граждански състав

На единадесети март                                                      Две хиляди и деветнадесета година

В открито заседание,в състав:

 

                                                                         СЪДИЯ :МИЛЕНА ДЕЧЕВА

 

Секретар:

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдията ДЕЧЕВА

Т.д.№155 по описа на съда за 2018год.,за да се произнесе взе предвид следното:

 

  

Производството по търговско дело № 155/ 2018 г., по описа на Окръжен съд – Хасково, е образувано по искова молба с вх. 8509/11.10.2018г., подадена от  ищцата З.С.Ч.,чрез пълномощникът й адв.А.М. –САК против ответника Застрахователно дружество “Бул Инс“АД, ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.София, р.н „Лозенец“,бул.“Джеймс Баучер“ №87 Предявени са обективно съединени искове за сумата в размер на 26 000лв.,представляващи обезщетение за неимуществени вреди и 65лв.,представляващи обезщетение за имуществени вреди,ведно със законната лихва върху всяка една от сумите,считано от  21.09.2018г.,до окончателното им изплащане.

           ИЩЦАТА-З.С.Ч.,чрез пълномощникът си адв. А.Е.М.-САК  твърди, че  на 11.05.2018г. около 8,50 часа в гр.Хасково,на кръстовището между ул.“Добруджа“ и ул.“Ангел войвода“,е настъпило ПТП между МПС марка „Фолсфаген“,модел“Туарег“,с рег. * **** **,управлявано от собственика му Б. Г. и  тя като пешеходка,вследствие на което получила една средна и две леки телесни повреди.За пътния инцидент бил съставен Констативен прокотол за ПТП с пострадали лица №45/11.05.2018г. по описа на ОДМВР-Хасково,като по случая били образувани ДП №709/2018г. по описа на РУ на МВР-Хасково,съответно пр.пр.№ 958/2018г. по описа на РП-Хасково,а срещу виновния за процесното ПТП водач е образувана административно наказателна преписка и му е съставен АУАН серия Д № 0374065.Твърди,че ПТП настъпило при следния механизъм,а именно: на 11.05.2018г. около 08,50 часа в гр.Хасково ,изпълнявала служебните си задължения,като почиствала с метла ул.“Ангел войвода“ и в същото време водачът на МПС марка „Фолсфаген“,модел“Туарег“,с рег. * **** **  Б. Г. предприема маневра движение на заден ход и поради това,че не се е убедил,че пътя зад превозното средство е свободен и няма да създаде опасност за уязвимите участници в движението,каквито са пешеходците,удря със задната част на автомобила си намиращата се зад него пешеходка-З.Ч.,която от удара пада и удря главата и лявото рамо в асфалта.Непосредствено след пътния инцидент ищцата била откарана по спешност от екип на ЦСМП-Хасково в“ МБАЛ-Хасково“АД,където била приета с фрактура на дясната ключица,без разместване и контузия на лявата раменна става.В болничното заведение на ищцата бил поставен фиксиращ брейс за ключицата като след извършени й допълнителни прегледи и изследвания била освободена за домашно лечение.Лечебния и възстановителен процес продължил за период от около месец и половина като с оглед получената фрактура,ищцата била много трудно подвижна,което налагало близките й да са денонощно около нея,като й помагали за извършване на ежедневните битови и хигиенни нужди.Първия месец след пътния инцидент ищцата изпитвала силни болки вследствие на получените наранявания и обездвижване,поради което се налагало постоянно да приема обезболяващи и седативни медикаменти.

       Според лекарските прогнози болките, които ищцата изпитвала следвало да намалят интензивността си,но имало вероятност да останат до живот при влошаване на времето и физическото натоварване.Отделно от това лекарите не можели да дадат прогноза дали предвид счупването в областта на дясната ключица,обемът на движенията ще се възстанови напълно.

            Инцидентът оказал влияние и върху психиката на ищцата, която започнала  да се оплаква от понижено настроение,тревожност,връщане на спомена за пътния инцидент,нарушения на съня и вниманието.Допълнително се тревожела за това,че няма да се възстанови напълно и до края на дните си ще бъде в тежест на близките си.

            При лечението и възстановителния период ищцата била извършила разходи в размер на 65лв. за закупуването на фиксиращ брейс за ключица.

           Твърди,че виновния за ПТП водач има валидна застраховка „Гражданска отговорност“,сключена със “ ЗД Бул Инс“АД-застрахователна полица № BG/02/117003038107,сключена на 16.11.2017г. валидна от 18.11.2017г. до 17.11.2018г.

           В изпълнение на разпоредбата на чл.380 ал.1 от КЗ вр. чл.496 ал.1 от КЗ ищцата чрез пълномощника си подала молба до ответното дружество за изплащане по доброволен ред на обезщетение за претърпените болки и страдания.До изтичането на 3 месечния законов срок,ответното дружество не е определило и изплатило застрахователно обезщетение на пострадалата. 

            Претендира съда да осъди ответника да й заплати сумата в размер на 26 000 лв. представляваща обезщетение за неимуществени вреди, както и сумата в размер на 65лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, като имуществените и неимуществените вреди били в резултат на настъпилото ПТП на 11.05.2018г. в гр.Хасково, ведно с лихвата за забава върху тези обезщетения, считано от 21.09.2018г. /деня следващ датата,на която е изтекъл 3 месечния срок за произнасяне по заведената щета,съгл. чл.496 ал.1 от КЗ/ до окончателното изплащане на дължимите обезщетения.Претендират се и разноски.         

В срока по чл. 372 не  е постъпила допълнителна искова молба от страна на ищцата.

            ОТВЕТНИКЪТ- ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО“БУЛ ИНСАД-гр.София ,чрез пълномощникът си адв. А. И.-САК в законоустановения двуседмичен срок по чл. 367 от ГПК, е депозирал писмен отговор ,с който оспорва предявения иск за присъждане на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди като неоснователен и недоказан. Твърди се,че няма основание за ангажиране отговорността на ответника, тъй като  не били представени доказателства да е причинен деликт от водача Б. Г..Твърди се наличието на случайно деяние и се прави възражение за съпричиняване  на вредоносния резултат от страна на ищцата,която не е пресичала на обозначено за целта място,но и дори да е,то не е направила необходимото ,за да избегне удара,а е имала възможност за това.Не се е съобразила с посоката и скоростта на приближаващото я МПС и не е изпълнила задълженията си по чл.113 от ЗДвП,като се е поставила в превишен риск спрямо нормалния. Твърди се,че претендираната сума за неимуществени вреди е завишена и счита,че същата не следва да бъде повече от 10 000-12 000лв ,но при достатъчно ясни медицински документи.

            Ответникът, в срока по чл. 373 от ГПК, не е упражнил правото си да депозира допълнителен отговор.

          Хасковският окръжен съд след преценка доводите на страните и обсъждане на събраните по делото доказателства,поотделно и взети в тяхната съвкупност,приема за установено от фактическа страна следното:

          По делото е безспорно установено,че на 11.05.2018г. около 8,50 часа в гр.Хасково,на кръстовището между ул.“Добруджа“ и ул.“Ангел войвода“,е настъпило ПТП между МПС марка „Фолсфаген“,модел“Туарег“,с рег. * **** **,управлявано от собственика му Б.С.  Г.  и ищцата З.С.Ч. като пешеходка,вследствие на което получила телесни увреждания.За пътния инцидент бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №45/11.05.2018г. по описа на ОДМВР-Хасково,като по случая били образувани ДП №709/2018г. по описа на РУ на МВР-Хасково,съответно пр.пр.№ 958/2018г. по описа на РП-Хасково,а срещу виновния за процесното ПТП водач е образувана административно наказателна преписка и му е съставен АУАН серия Д № 0374065.С Постановление  от 27.11.2018г. на прокурор при  Районна прокуратура- Хасково е прекратено наказателното производство по ДП №709/2018г. по описа на РУ на МВР-Хасково,съответно пр.пр.№ 958/2018г. по описа на РП-Хасково за водено престъпление по чл.343 ал.1 б.“б“ вр. чл.342 ал.1 от НК.Постановлението е влязло в сила на 11.12.2018г.

           Безспорно по делото е,че  също,че към датата на станалото ПТП- 11.05.2018г. МПС марка „Фолсфаген“,модел“Туарег“,с рег. * **** **,управлявано от собственика му Б.С. Г. е  имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“,сключена с ответното със ЗД“Бул ИНС“АД-гр.София по застрахователна полиза №BG /02/117003038107,сключена на 16.11.2017г. и валидна от 18.11.2017г. до 17.11.2018г.

          По делото са представени медицински документи,от които се установява здравословното състояние на ищцата след ПТП.Представена е фактура №**********/11.05.2018г. за закупуване на фиксиращ брейс за ключица във  връзка с претендираното от ищцата обезщетение на имуществени вреди, представляващи направени от нея разходи във връзка с проведеното лечение от причинените при ПТП травми на  стойност 65лв.

           От заключението на назначената авто-техническа експертиза,изготвена от вещото лице С.К.П., се установява механизма на процесното ПТП;мястото на неговото осъществяване;местоположението на ищцата  и пр.

           Установява се,че от техническа гледна точка,причините на настъпването на ПТП на 11.05.2018г. в гр.Хасково са предприемането и изпълнението на маневра „движение на заден ход“ от водача на лекия автомобил „Фолсфаген Туарег“ с рег.№ * ** ** **,по начин несъобразен с наличието на пешеходец в ляво,зад автомобила,при възможност да го види/възприеме/ от изходната си позиция/позиция на тръгване/,последством лявото огледало за обратно виждане и в процеса на изпълнение на маневрата, и  да съобрази действията си с него.При процесното ПТП пешеходката не се е придвижвала,не е извършвала пресичане на платното за движение,била е позиционирана върху южния бордюр на ул.“Добруджа“,с лице в северна посока,в ляво,зад лекия автомобил.В момента на изпълнение на маневрата“движение на заден ход“ от водача на лекия автомобил пешеходката е била наведена напред,като горната част на тялото й се  намирала над платното за движение.В тази й позиция водачът на лекия автомобил е можел да я види/възприеме/ посредством лявото огледало за обратно виждане и да предотврати настъпването на удара,като преустанови изпълнението на маневрата.Вещото лице сочи,че от представените по делото писмени доказателства не се установява,че предприетата от водача на лекия автомобил маневра е била сигнализирала или обезопасена,а пострадалата е изпълнявала трудовите си функции,като е била наведена напред.

            От заключението на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза,изготвена от вещото лице д-р Х.Д.Е., въз основа на приложената по делото медицинска документация и извършен личен преглед на ищцата З.  С.Ч. на  12.02.2019г.,се установява,че в резултат на станалото на 11.05.2018г. ПТП същата  е получила  контузия на двете раменни стави,изразяващи се в болки и временно затруднени движения.След запознаване с медицинската документация и другите материали по делото,вещото лице е установило,че ищцата има старо счупване на лявата ключица,което датира  много назад във времето-когато ищцата е била в 8-ми клас.При прегледа на ищцата,непосредствено след ПТП лекуващият лекар е поставил две различни диагнози,от които едната за „счупване на дясната ключица“,вписана в амбулаторния дневник на отделението по Ортопедия на МБАЛ-Хасково на 11.05.2018г. и втората „счупване на лявата ключица“,вписана в издаден от него амбулаторен лист на 14.05.2018г.При поставянето на посочените диагнози лекуващият лекар не е разполагал с разчитане на рентгенови снимки,направени от специалист по образна диагностика.Разчитането на рентгеновите снимки е направено на 12.02.2019г. при прегледа на ищцата,като резултата от това разчитане е наложило контролно изследване с компютърна томография,което е потвърдило,че счупването на лявата ключица е старо и предшества ПТП.При тези данни вещото лице прави извод,че ищцата не е получила счупване на която и да е било от двете ключици при станалото на 11.05.2018г. ПТП.Получени са били контузии на двете раменни стави,които са причинили разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК,със срок за възстановяване не по-голям от 20 дни.В устният си доклад вещото лице сочи,че на фона на стара травма могат да се провокират болки и  изживявания,по-тежки от тази фрактура на ключицата,независимо ,че е стара,тъй като всяко счупване е свързано с промени в меките тъкани,сухожилия,мускулни влакна и др.Сочи също,че в настоящия случай може да се приеме,че при ищцата има по-сериозно протичане,даже на закрита травма без счупване.

           От показанията на свидетеля И.А. Ч. ,съпруг на ищцата,  се установяват  непосредствени факти и обстоятелства след получаването на уврежданията от ищцата , начина на нейното лечение и възстановителния период от това лечение.Свидетелят сочи,че  след ПТП съпругата му била със счупена ключица,натъртена и с две подути ръце.Възстановявала се  цял месец,поради което се налагало той да се грижи за нея.Жена му изпитвала болки,били й изписани обезболяващи средства,имала поставена шина ,която била на кръста с колани на гърба,поставяли й обезболяващи инжекции и пиела хапчета.Лечението продължило месец,като самата катастрофа се отразила негативно върху психическото състояние на ищцата-била уплашена,стресирана,,след работа я било страх,имала още болки,но били по-леки.

              От показанията на  свидетелката Е.И.П. се установява,че ищцата преди ПТП се е намирала на тротоара на ул.“Добруджа“ където изпълнявала трудовите си задължения,изразяващи се в почистване на улицата.Ищцата метяла пътя,като се намирала на тротоала ,била наведена,когато я блъснала кола и при този сблъсък пострадала.Около 15 минути ищцата била неадекватна като не говорела,а дясната й страна била ожулена.Водачът на лекия автомобил, който я блъснал ги откарал до болницата-в Бърза помощ.Свидетелката не видяла удара,но видяла падането на ищцата на пътя.Сочи също,че  ищцата носела светлоотразителна жилетка във връзка с работата си.Колата блъснала ищцата отляво и тъй като паднала на дясната си страна,била ожулена.

              При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:       

            Предявени са обективно съединени искове при условията на кумулативност с правно основание чл. чл.432  ал.1 КЗ – за неимуществени и имуществени вреди.             

             Ищецът претендира  осъждане на застрахователя,с когото причинителят на ПТП има сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност” към момента на настъпване на застрахователното събитие.Исковете са предявени от активно легитимирано лице-пострадал от ПТП,което твърди,че в резултат на станалото ПТП са му били причинени неимуществени и имуществени вреди.Отправена е и писмена застрахователна претенция към ответното застрахователно дружество,по която е заведена щета № 18100190528/2018г. по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“-за обезщетяване на имуществените и неимуществените вреди вследствие ПТП.Самият застраховател е бил уведомен за станалото ПТП на  20.06.2018.С писмо  от 09.07.2018г. от застрахователя, по повод на уведомяването на настъпилото застрахователно събитие, са били изискани документи  от ищцата.Към настоящият момент,според изявлението на пълномощника на ищцата  застрахователят  не е изплатил обезщетения за неимуществени и имуществени вреди.

           Предявените искове са допустими,а разгледани по същество са и основателни.

           С договора за застраховка „Гражданска отговорност”,съгласно чл.429 ал.1 от КЗ застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди,които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.Отговорността на застрахователя се реализира чрез заплащане на обезщетение на увреденото лице,което обхваща всички имуществени и неимуществени вреди,пряк и непосредствен резултат от увреждането,а също така и на лихви за забава,когато застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното плащане.В разпоредбата на чл.432 ал.1 от КЗ законът признава в полза на пострадалото лице правото на пряк иск срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на прекия причинител,като отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента.За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432 ал.1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно обезщетение,породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”,между прекия причинител на вредата и застрахователя.Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД,пораждащи основание за отговорността на прекия причинител-застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

            Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите,които виновно е причинил другиму,като във всички случаи на непозволеното увреждане вината се предполага до доказване на противното.Самият институт на непозволеното увреждане е сложен фактически състав,елементи на който са деяние/действие или бездействие/,вредата, противоправността на деянието,причинната връзка и вината съединени от посочената правна норма.В настоящия случай от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установяват всички задължителни елементи от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД.

           В тази връзка съдът счита,че от представените от ищцата писмени доказателства и от заключенията на назначената по делото авто-техническа експертиза и съдебно-медицинска експертиза се установява,че причина за ПТП ,станало на 11.05.2018г. в гр.Хасково,при което ищцата е получила телесни увреждания се дължи на виновното поведение на водача на МПС Б.С. Г.. Установяват се фактическите твърдения ,изложени в исковата молба,че на 11.05.2018г. около 08,50 часа в гр.Хасково , ищцата З.С.Ч. изпълнявала служебните си задължения,като почиствала с метла  и се намирала на  кръстовището на  ул.“Добруджа“ и ул.“Ангел войвода“ ,когато в същото време водачът на МПС марка „Фолсфаген“,модел“Туарег“,с рег. * **** **  Б.С. Г. предприема маневра движение на заден ход и поради това,че не се е убедил,че пътя зад превозното средство е свободен и няма да създаде опасност за уязвимите участници в движението,каквито са пешеходците,удря със задната част на автомобила си намиращата се зад него пешеходка-З.Ч.,която от удара пада и удря тялото си  в асфалта.Налице е  осъществено противоправно деяние от страна на водача на лек автомобил, причинил травматични увреждания на ищцата. Увреждания ,  причинени на ищцата, и изразяващи се в контузия на двете раменни стави,които са причинили разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК-леки телесни повреди, са съпътствани от продължителни болки и страдания, и следва да се квалифицират като неимуществени вреди по смисъла на чл.51 ал.1 вр. чл.52 от ЗЗД. От  събраните в настоящето производство доказателства се установява по безспорен и несъмнен начин фактическия състав на непозволеното увреждане по смисъла на чл.45 от ЗЗД.-извършването на деяние,неговата противоправност и виновността на дееца,вреди и наличието на причинно-следствена връзка.  

            По делото е установено и наличието на договорно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на деликвента с ответното застрахователно дружество  ,валидна до 17.11.2018г.,съгласно което искът с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ е основателен  и застрахователят е пасивно ,материално правно легитимиран да отговаря по предявения иск.

           Установено е и реализирането на неимуществени и имуществени  вреди,които са пряка причинна връзка от противоправното деяние.           

             Пряка и непосредствена последица от станалото на 11.05.2018г. ПТП са уврежданията на ищцата ,установени в заключението на съдебно-медицинската експертиза,което съдът кредитира, и изразяващи се в контузия на двете раменни стави,които са причинили разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК-леки телесни повреди ,които са  съпътствани от продължителни болки и страдания по време на оздравителния процес около месец.Така посочените неимуществени вреди са доказани от представените и приети по делото писмени доказателства,заключението на назначената съдебно-медицинска експертиза , от показанията на разпитаните по делото  свидетели И.А. Ч. и Е.И.П..Показанията на разпитаните свидетели следва да бъдат кредитирани предвид обстоятелството,че същите имат преки и непосредствени възприятия по отношение на здравословното състояние на ищцата непосредствено след претърпените травми в резултат на станалото ПТП,както и по време на възстановителния й период.От друга страна тези показания не противоречат на останалите събрани по делото доказателства и следва да се кредитират наравно с тях.

            Изложените по-горе факти и обстоятелства водят до извода на съда,че са налице всички елементи от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД за носене на деликтна отговорност от прекия причинител –водачът на  лекия автомобил „Фолсфаген“,модел“Туарег“,с рег. * **** ** - Б.С. Г. , за понесените от ищцата неимуществени вреди.Неимуществените вреди са винаги свързани с психични преживявания и морални ценности.В случая от събраните доказателства е доказано,че неимуществената сфера на ищцата е била засегната,като същата е претърпяла и не само физически болки.Претърпяното събитие е нанесло и сериозна психологическа травма,поради което следва да се приеме,че в полза на ищцата следва да се присъди обезщетение на неимуществени вреди.

                     Тъй като съдът  приема за установено по несъмнен начин съществуването на застрахователно правоотношение към момента на настъпването на ПТП между ответника Застрахователна компания „БУЛ ИНС“”АД-гр.София в качеството на застраховател и лекия автомобил „Фолсфаген“,модел“Туарег“,с рег. * **** ** участвал в произшествието на 11.05.2018г.,породено от валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност”,тази валидна застраховка „Гражданска отговорност” към момента на увреждащото ПТП е основание за носене на отговорност от ответника-застраховател по чл.429 вр. чл.432 ал.1 от КЗ, поради което същият следва да обезщети вредите-неимуществени и имуществени такива,претърпени от ищцата като пряка и непосредствена последица от поведението на застрахования водач.

           При така установените факти и обстоятелства по делото съдът приема,че предявеният иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от настъпилото на 11.05.2018г. ПТП е основателен за сумата   от 15 000лв.Съобразявайки се с характера и  тежестта на получените от ищцата травми,интензитетът на понесените във връзка с тях болки и страдания,неудобства за придвижване,особеностите и периода на лечение ,липсата на установени остатъчни последици от контузията на двете раменни стави ,съдът счита,че ищцата има право на обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на сумата от 15 000лв.При определянето на този размер на обезщетението за неимуществени вреди съдът съобрази характера на причинените физически увреждания- увреждания довели  причиняването на разстройство на здравето,извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК ,които увреждания са  били съпътствани от болки и страдания по време на оздравителния процес ,общия възстановителен период.Следва да се отчете  и факта, че към настоящият момент ищцата е напълно възстановена, липсват данни за влошено здравословно състояние и остатъци от останалите травми.За определяне на размера на обезщетението следва да се съобразят и последиците в психологичен план,като  се има предвид обстоятелството ,че при всички случаи участието в ПТП е свързано с негативни последици в психо-емоционален план,които негативни последици са установени от доказателствата по делото,преценени в тяхната съвкупност .Така определеното обезщетение е съобразено освен с изброените по-горе обстоятелства,релевантни за размера му и с установения в чл.52 от ЗЗД принцип на справедливостта,като ще допринесе за репариране на неблагоприятните последици от увреждащото събитие в патримониума на ищцата.Отговорността на застрахователя по чл.432 ал.1 от КЗ е тъждествена по обем с тази на прекия причинител на увреждането,т.е. застрахователят дължи на увредения това,което последният би имал право да получи като обезщетение от деликвента.

              При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът приложи принципа на чл.52 от ЗЗД-принцип на справедливо обезщетяване на вредите.Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства и заключенията на съдебно-медицинската  и авто-техническата експертиза,които съдът възприема като компетентни и безпристрастно дадени/неоспорени от страните/,съдът констатира и определи претърпените от ищцата вреди,като отчете настъпилите последици за ищцата,както във физически,така и в психически и емоционален план,отчитайки нейната възраст и  болките  и страданията,които е претърпяла вследствие на причинените увреждания,възстановителния период.Съдът счита,че ищцата е търпяла изключително интезивни болки и страдания непосредствено след станалото ПТП. Не бе значение е  и невъзможността да се обслужва самостоятелно,нуждата от чужда помощ,емоционалния стрес,коренна промяна в начина на живот,невъзможността да се труди  за определен период от време-един месец.Като паричен еквивалент на понесените болки и страдания при определянето на справедливото обезщетение за неимуществени вреди,съдът съобрази и конкретните икономически условия към правнорелевантния момент-11.05.2018г.,чийто обективен белег са и лимитите на застраховане,които са значително по-високи от търсеното от ищцата обезщетение. 

           В полза на ищцата ще следва да се присъди и обезщетение за имуществени вреди ,тъй като с ангажираните по делото писмени доказателства същата е установила наличието на такива вреди на стойност 65лв.,съобразно представената по делото фактура,за закупуването на  фиксиращ брейс за ключица във връзка с лечението на причинените й травми . 

             По отношение на направеното от ответното дружество възражение за съпричиняване  съдът намира същото за  неоснователно и недоказано,тъй като от събраните по делото доказателства,преценени в тяхната съвкупност не се установяват твърдените ответното дружество нарушения  от страна на ищцата.По делото не се установява наличието на случайно деяния,не се установява пресичане от страна на ищцата на необозначено за такова преминаване място,не са налице условия за избягване на удара,при наличието на възможност за това.Не се установява и нарушение на чл.113 от ЗДвП,както и обстоятелството,че ищцата се е поставила в превишен риск спрямо нормалния.Напротив ,от заключението на назначената авто-техническа експертиза ,неоспорена от страните по делото  и от представените писмени документи,преценени в тяхната съвкупност,се установява  наличието на противоправно ,виновно деяние от страна на водача на лекия автомобил,причинил телесни увреждания на ищцата,които увреждания се намират в причинно следствена връзка с това противоправно поведение.

             По отношение на претендираната от ищцата законна лихва върху обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди следва да се отбележи следното:

              Съгласно чл.498 ал.3 от КЗ увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл.496 от КДЗ,откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатено обезщетение.Задължение на увреденото лице е да отправи искането си за заплащане на обезщетение първо към застрахователя.Разпоредбата на чл.496 от КЗ предвижда,че срокът за окончателното произнасяне на застрахователя по претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване.Именно във връзка с горните предвиждания е и разпоредбата на чл.497 от КЗ,която урежда отговорността на застрахователя за заплащане на лихва за забава върху застрахователното обезщетение. По аргумент на тази разпоредба застрахователят дължи законна лихва за забава върху размера на обезщетението,ако не го е определил или изплатил в срок.Тримесечния срок за произнасяне от страна на застрахователя  в настоящият случай е  изтекъл на 21.09.2018г.,поради което законната лихва  следва да се определи от крайния срок,в която застрахователят дължи окончателно произнасяне по застрахователната претенция на ищцата-тримесечен от подаването на молбата за присъждане на застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“. Съдът счита,че по отношение на лихвата за забава приложение следва да намери чл.497 ал.1 т.2 от КЗ.

             Предвид изложеното съдът счита,че  предявените искове с правно основание чл.432  ал.1 от КЗ  следва да се уважат частично,като се осъди ответника да заплати  на ищцата сумата в размер на 15 000 лв. представляваща обезщетение за неимуществени вреди, както и сумата в размер на 65лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, настъпили в резултат на застрахователно събитие- ПТП от 11.05.2018г. в гр.Хасково , ведно с лихвата за забава върху тези обезщетения, считано от 21.09.2018г. /деня следващ датата,на която е изтекъл 3 месечния срок за произнасяне по заведената щета,съгл. чл.496 ал.1 от КЗ/ до окончателното изплащане на дължимите обезщетения.Иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди над 15 000лв. до пълния предявен размер от 26 000лв.,като неоснователен и недоказан ще следва да се отхвърли.

            Съдът като взе предвид обстоятелството,че предявените искове с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ са уважени общо за сумата от 15 065лв./15 000лв.-обезщетение за неимуществени вреди и 65лв. -обезщетение за имуществени вреди/ и факта,че ищцата е освободена от задължението за внасяне на ДТ по сметка на ОС-Хасково счете,че ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметката на ОС-Хасково ДТ в размер на   602,60лв.,както и направените разноски за вещи лица,представляващи платени възнаграждения от бюджетната сметка на ОС-Хасково в размер на 300лв.       

             На основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата на адв.К.К.Г. следва да се определи възнаграждение по чл.7 ал.2  т.4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и съобразно уважената част на исковите претенции в размер  981,95лв.,която сума ответното дружество ще следва да бъде осъдено да му заплати.

 

               Мотивиран от горното,съдът

 

                            Р   Е   Ш   И   :

 

 

               ОСЪЖДА  Застрахователно дружество „БУЛ ИНС“АД, ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.София,р-н“Лозенец“,бул.“Джеймс Баучер“ №87 да заплати на З.С.Ч., ЕГН ********** със съдебен адрес *** офис 317,на основание чл.432 ал.1 от КЗ, обезщетение за неимуществени вреди   в размер на 15 000лв. ,в резултат на застрахователно събитие- ПТП,настъпило на 11.05.2018г. в гр.Хасково ,по сключена  в „Бул Инс“АД-гр.София застраховка„Гражданска отговорност“-полица №BG/02/117003038107 валидна до 17.11.2018г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 21.09.2018г. до окончателното й  изплащане,като иска в останалата част до пълния предявен размер от 26 000лв. -ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан .

            ОСЪЖДА  Застрахователно дружество „БУЛ ИНС“АД, ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.София,р-н“Лозенец“,бул.“Джеймс Баучер“ №87 да заплати на З.С.Ч., ЕГН ********** със съдебен адрес *** офис 317,на основание чл.432 ал.1 от КЗ, обезщетение за имуществени вреди   в размер на 65лв. ,в резултат на застрахователно събитие- ПТП,настъпило на 11.05.2018г. в гр.Хасково ,по сключена  в „Бул Инс“АД-гр.София застраховка„Гражданска отговорност“-полица №BG/02/117003038107 валидна до 17.11.2018г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 21.09.2018г. до окончателното й  изплащане

            ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Бул Инс“АД, ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.София,р-н“Лозенец“,бул.“Джеймс Баучер“ №87 да заплати по сметката на Окръжен съд-Хасково  сумата в размер на общо 902,60лв.,от които ДТ в размер на   602,60лв. и възнаграждения  на вещи лица,платени  от бюджетната сметка на ОС-Хасково  в размер на 300лв.       

         ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Бул Инс“АД, ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.София,р-н“Лозенец“,бул.“Джеймс Баучер“ №87  да заплати на адвокат  К.К.Г.-АК-Хасково, основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата във вр. чл.7 ал.2  т.4 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и съобразно уважената част на исковите претенции  възнаграждение в размер на   981,95лв.

       

     Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд-Пловдив в двуседмичен срок от връчване на страните.

 

                                                              СЪДИЯ: