Решение по дело №88/2024 на Районен съд - Средец

Номер на акта: 96
Дата: 9 октомври 2024 г. (в сила от 9 октомври 2024 г.)
Съдия: Никола Тодоров Делиев
Дело: 20242170100088
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 февруари 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 96
гр. Средец, 09.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:НИКОЛА Т. ДЕЛИЕВ
при участието на секретаря Маринка Ж. Маринчева
като разгледа докладваното от НИКОЛА Т. ДЕЛИЕВ Гражданско дело №
20242170100088 по описа за 2024 година
Съдът е сезиран с иск, с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл.
79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.

Производството по делото е образувано по повод искова молба от
„Водоснадбяване и канализация“ ЕАД, с ЕИК: *********, седалище и
адрес на управление: гр. Бургас, кв. Победа, ул. „Ген. Владимир Вазов” № 3,
срещу Х. И. Я., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Средец, ул. ***** за
признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 732.33
лева, дължима по издадени фактури за периода от 27.09.2021г. до 25.10.2023г.
с отчетен период от 03.08.2021г. до 27.09.2023г., представляваща задължения
за доставена, отведена и пречистена вода, ведно с лихвата от датата на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението, за
които е издадена Заповед № 333 за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 18.12.2023 г. ч. гр. дело № 551 по описа за 2023 г. на Районен съд
Средец. Претендират се юрисконсултско възнаграждение и разноски,
включително и транспортни разходи.
Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е постъпил от
ответника.
Предвид процесуалното поведение на ответника, съдът е приел с
доклада си по делото, че между страните няма спорни фактически
твърдения.
Ищецът „Водоснадбяване и канализация“ ЕАД, редовно призован
чрез юрк. К. Н., не се явява. Представлява се от юрк. К. Н.. Поддържа исковата
молба и моли същата да бъде уважена. Прави се искане при наличие на
1
предпоставките на чл. чл. 238, ал. 1 от ГПК. Искане за постановяване на
неприсъствено решение е направено и в Становище от ищеца до съда, с вх. №
1353 от 06.06.2024 г.
Ответникът Х. И. Я., редовно призован не се явява, не се представлява,
не сочи уважителни причини за неявяването си и не прави искане делото да се
разгледа в негово отсъствие.
От доказателствата по делото се установява следното:
Безспорно е, че ищцовото дружество е „В и К оператор” по смисъла на
чл.198 „о”, ал. 1 от Закона за водите и предоставя В и К услуги на
потребителите в област Бургас срещу заплащане. Съгласно чл. 11, ал. 7 от
Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
(ЗРВКУ), В и К операторите публикуват одобрените от ДКЕВР общи условия
на договорите за предоставяне на В и К услуги най-малко в един централен и
един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от
публикуването им.
Установява се, че ответникът Х. И. Я. е клиент на „Водоснабдяване и
канализация" ЕАД и страна по валидно възникнало облигационно
правоотношение с предмет предоставяне на ВиК услуги по отношение на
следния водоснабдяван с административен адрес гр. Средец, ул. **** и със
заведена партида в базата данни с абонатен № 866205. В полза на ответника
Х. И. Я. е възникнало качеството „потребител на ВиК услуги" от момента на
придобиване на правото на собственост върху описания в т. 1 от
обстоятелствената част на настоящата искова молба водоснабдяван обект,
съгласно изискванията на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от 2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните
и канализационните системи /Наредба 4/. Съгласно разпоредбата на чл. 8 от
Наредба № 4, които правила са част от съдържанието на възникналото между
страните по делото облигационното отношение, предоставянето на услугите
ВиК се извършва по силата на публично известни Общи условия за
предоставяне на ВиК услуги от ВиК оператор /Общи условия/, одобрени от
Комисията за енергийно и водно регулиране, които са публично известни и са
публикувани на интернет - страницата на водния оператор, поради което не е
необходимо тяхното представяне като писмено доказателство сред кориците
на настоящото дело В съответствие с клаузата от чл. 23, ал. 4, изр. трето от
Общите условия и разпоредбата на чл. 32, ал. 4, предл. второ от Наредба № 4
за процесния период отчитането на водомера/водомерите на абоната се е
осъществявало по електронен път, посредством използването на мобилно
устройство. Водомера е разположен в имота, поради което клиентът или
обитаващите имота лица са имали задължението да осигурят достъп до
водомера. Използването на електронно устройство е причината, поради която
не съществува техническа възможност представител на абоната да положи
подпис, каквото задължение е налице при използването на хартиен карнет.
При осъществяване на електронното отчитане инкасаторът, отчитащ обекта,
сканира бар код, който е поставен в близост до самия водомер. Този бар код
представлява директна връзка с базата данни на дружеството, който индикира,
2
че състоянието на отчитането на водомера се извършва нормално и същият е
„видян". Когато инкасаторът не успява да влезе в имота, същият набира на
самото устройство режим „служебно отчитане". Съществува и възможност за
т.нар. „самоотчет", когато клиента сам предоставя на ВиК оператора данните
но водомерните си устройства и това се записва в програмния продукт на ВиК
оператора, като „от клиента". Когато има записване „без водомер"
количеството консумирана вода е изчислена по реда на чл.39 ,ал.5,т.1 на
наредба №4.Начинът на електронно отчитане на потребителя се удостоверява
от представената към настоящата искова молба заверено копие от справка-
извлечение, в която са отразени състоянията на измервателното устройство,
начина му на отчитане, както и съответния режим на работа на електронното
устройство.
Съгласно чл. 25 от Общите условия, на потребителите се фактурира и
вода от разпределение, когато към едно водопроводно отклонение са
присъединени повече от един потребител. В този случай, количеството
питейна вода се разпределя въз основа на отчета на централния водомер,
поставен на водопроводното отклонение и отчетите по индивидуалните
водомери. В това разпределение се включва цялото количество доставено вода
до централния водомер на имота. За установяване на правилното и
законосъобразно разпределение на доставеното количество вода, сме
поставили въпроси към поисканата съдебно-техническа експертиза.
След всяко отчитане по електронен път, в законоустановения срок са
издавани за процесния период данъчни фактури, в чиито реквизити фигурират
отчетените водни количества, отчетеният период, за който всяка фактура се
издава, както и единичните цени на всяка от предоставените от ВиК оператора
услуги - вода, канал и пречистване, които са одобрени от КЕВР с решение
№Ц-46/30.12.2020г.,с решение ХзПБ-Ц-17/29.07.2022г..,с решение .№>Ц-
32/30.12.2022г.заверено копие от извадката която приложено Ви представяме
към приложенията на настоящата искова молба. Данъчните фактури отразяват
компонентите на процесното задължение и заедно формират задължението по
настоящото дело, както следва:

НомерДатаСумаСалдо

004242180227.09.202155.2238.90

004257532325.10.202135.8935.89

004271912325.11.202130.3730,37

**********22.12.202135.8935.89

004299353225.01.202238.6538.65

004312855325.02.202280.0880.08

004326140425.03.202266.2666.26

**********26.04.202227.6127.61

004353822425.05.202224.8524.85
3

004368576224.06.202227.6127.61

004384012325.07.202227.6127.61

004400378625.08.202233.1333.13

004416590026.09.202224.7024.70

004432472825.10.20228.778.77

004447722725.11.20228.778.77

004461963422.12.20228.778.77

004476185425.01.20238.778.77

004490233924.02.20238.408.40

004504097324.03.202341.9841.98

004518308225.04.202312.5912.59

**********25.05.20234.204.20

004547792126.06.20238.408.40

004563745125.07.202325.1925.19

004580125725.08.202379.7579.75

004596971125.09.202316.7916.79


********** 25.10.2023 8.40 8.40
Ответникът Х. И. Я. е следвало да заплаща, но не е заплатил
своевременно, задълженията по издадените фактури в 30-дневен срок от
датата на издаване на всяка от тях, съгласно изискванията на чл. 33, ал. 2 от
Общите условия. Бездействието потребителя по отношение на плащането
поражда правото на водоснабдителното дружество да предяви вземанията си
съгласно описаните в точка 5 от настоящата искова молба фактури, без да е
необходимо да изпраща покана на изпадналия в забава длъжник.
Неизпълненото задължение по всяка фактура поставя автоматично
ответник в забава след изтичането на 30 /тридесет/ календарни дни, считано от
датата на тяхното издаване. В това отношение, съобразно клаузата на чл. 44 от
Общите условия потребителят дължи на ВиК оператора обезщетение в размер
на законната лихва съгласно чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите, считано от първия ден на настъпване на падежа до деня на
постъпване на дължимата сума по сметка на ВиК оператора.
Върху тези сумите по всяка фактура ответникът дължи и обезщетение за
забавено изпълнение в размер на законната лихва върху стойността на
издадените фактури от момента на падежа до датата на предявяване на
4
исковата претенция, както и лихва от датата на предявяването на иска до
окончателното й изплащане. Общият размер на обезщетението за забавено
плащане на претендираните с настоящия иск главници в размер на законната
лихва е равно на сумата от 1.60 лева от 28.10.2021г. до 27.11.2023 г., както и
лихвата от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
задължението
Установено е, че, до настоящия момент, ответникът не е възстановил
отнетата вещ, нито е заплатил нейната левова равностойност.
Предявеният иск е допустим.
Налице е подведомственост на спора пред съда, искът е предявен от и
срещу надлежна страна по спора. Няма основания за отвод на пресъдено нещо.
Препис от Исковата молба е редовно връчен лично на ответника на
23.03.2024 г., чрез А.А.К. – баба на ответника, със задължение да предаде. В
разпореждането за размяна на книжа изрично е вписано, че, при неподаване в
срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено
изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна
може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване
на делото, както и присъждане на разноските.
Съдът намира, че, с връчените на ответника съобщение за връчване на
препис от исковата молба и доказателствата към нея, ведно с Разпореждане №
15.03.2024 г., с оглед упражняване правото на подаване на писмен отговор /чл.
131 от ГПК/, които са получени от ответника, чрез А.А.К. – баба на ответника,
със задължение да предаде. Призовка за страна за открито съдебно заседание
/чл. 142 от ГПК/, ведно с Определение № 123 от 13.05.2024 г. по чл. 140 от
ГПК, връчено на 16.05.2024 г. по чл. 41 от ГПК, поради обстоятелството, че
ответникът е напуснал адреса и в едномесечен срок не е уведомил съда за
новия си адрес, като с определението е указано на страната последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно
заседание и последиците на чл. 41 от ГПК.
В първото съдебно заседание ответникът не се е явил, редовно призован,
като няма направено искане делото да се гледа в негово отсъствие –
призовката, ведно с В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си, са
направили искане, на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК, да бъде постановено
неприсъствено решение.
Съдът намира, че, в настоящия случай, всички предпоставки за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника са налице.
Ответникът не е депозирал писмен отговор на Исковата молба в срока по чл.
131, ал. 1 от ГПК, не се явява в първото по делото заседание и не е направил
искане делото да се разглежда в негово отсъствие. В съобщението по чл. 131
от ГПК, изпратено до ответника и редовно връчено, изрично са вписани
последствията по чл. 238 от ГПК. Същите са повторно указани и с
Определението за насрочване на делото, което е редовно връчено на страните.
С оглед на посочените в Исковата молба обстоятелства и представените
писмени доказателства, предявените искове се явяват вероятно основателни.
5
С оглед гореизложеното, в случая са налице предвидените от закона
предпоставки на чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1 от ГПК, поради което искането
на ищцовата страна е основателно и следва да се постанови неприсъствено
решение, като предявеният иск бъде уважен изцяло.
По отношение на разноските:
Съгласно задължителната практика на съдилищата, т. 12 от ТР № 4/2013
г. от 18.06.2014 г., ОСГТК, ВКС, съдът, разглеждащ исковото производство,
следва да се произнесе и по разноските, сторени в заповедното производство,
с осъдителен диспозитив.
В заповедното производство ищецът е сторил разноски в размер на 25
лв. – държавна такса и 50 лв. – юрисконсилтско възнаграждение, или общо 75
лв.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, и предвид изхода от спора,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца в исковото
производство разноски. Разноските надлежно се претендират. Претендира се
държавна такса в размер на 25 лева, както и юрисконсултско възнаграждение
за настоящото исково производство. Юрисконсултското възнаграждение, на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната
помощ. Това означава, че и без възражение за прекомерност от насрещната
страна, съдът може да намали претендираното юрисконсултско
възнаграждение. Съгласно чл. 25, ал. 1 от НЗПП за защита по дела с определен
материален интерес възнаграждението е от 100 до 360 лева. С оглед на
материалния интерес по делото, както и предвид липсата на фактическа и
правна сложност на делото, съдът намира, че следва да се определи
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство в размер на 150
лева. Освен това юрисконсултското възнаграждение в съдебната практика не
се приравнява на адвокатското такова. Така ответника, следва да заплати
разноски за настоящото производство в общ размер на 175 лева.
На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца
направените от него разноски по делото пред тази инстанция и за заповедното
производство по ч. гр. д. № 551/2023 г. на Районен съд – гр. Средец в общ
размер на 250 лева.

Мотивиран от горните съображения, и на осн. чл. 239 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Х. И. Я., с ЕГН: **********, с
адрес: гр. Средец, ул. *****, ДЪЛЖИ на „Водоснадбяване и канализация“
ЕАД, с ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв.
Победа, ул. „Ген. Владимир Вазов” № 3, представлявано от изпълнителния
директор – Цветан Василев Мирчев, СУМАТА в размер на 732,33 лева,
дължима по издадени фактури за периода от 27.09.2021 г. до 25.10.2023 г. с
6
отчетен период от 03.08.2021 г. до 27.09.2023 г., представляваща задължения
за доставена, отведена и пречистена вода, ведно с лихвата от датата на
подаване на заявлението – 14.12.2023 г. до окончателното изплащане на
задължението, за които е издадена Заповед № 333 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 18.12.2023 г. ч. гр. дело № 551 по описа за 2023
г. на Районен съд – гр. Средец.

ОСЪЖДА Х. И. Я., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Средец, ул. *****,
да заплати на „Водоснадбяване и канализация“ ЕАД, с ЕИК: *********,
седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв. Победа, ул. „Ген. Владимир
Вазов” № 3, представлявано от изпълнителния директор – Цветан Василев
Мирчев, сторените разноски в общ размер на 250 лева, от които – 75 лева за
заповедното производство и 175 лева за исковото производство.

Решението не подлежи на обжалване.

Ответникът разполага със защита срещу решението по реда на чл. 240 от
ГПК.
Да се отдели ч. гр. д. № 551/2023 г. по описа на PC – Средец от
настоящото дело.
Препис от Решението да се връчи на страните, по аргумент на чл. 7, ал. 2
от ГПК.
Съдия при Районен съд – Средец: _______________________
7