Р Е Ш Е Н И Е № 48
гр.Кюстендил, 10.03.2023год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд - Кюстендил, в открито
съдебно заседание на двадесет и втори
февруари през две хиляди двадесет
и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛЕТА
КАРАМФИЛОВА
АСЯ СТОИМЕНОВА
при секретаря Антоанета Масларска
и с участието на прокурора Марияна
Сиракова, като разгледа докладваното
от съдия Стойчева КАНД № 8 по описа за 2023год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. от АПК.
Делото е образувано по касационна жалба от В.В.Т., с ЕГН ********** и адрес: ***, чрез процесуалния му представител адвокат В.С., срещу Решение № 315/25.11.2022 г., постановено по АНД № 1012/2022г. по описа на Районен съд – Дупница, с което е потвърдено Наказателно постановление № 22-0348-000587/09.09.2022г., издадено от началник група в Районно управление – Дупница при ОДМВР – Кюстендил. В жалбата се съдържат оплаквания за пороци на решението, които съставляват касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона поради неправилното му прилагане се свързва с недоказано съставомерно деяние и нередовно проведено административнонаказателно производство. Прави се искане за отмяна на решението и на наказателното постановление.
Ответникът
- началник група в
Районно управление – Дупница при ОДМВР
– Кюстендил, не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура - Кюстендил
дава заключение за неоснователност на предявената касационна жалба.
Административният съд, извършвайки
преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на доводите на страните, както и след служебна проверка на оспорения съдебен акт на
осн.чл.218, ал.2 от АПК, приема следното:
Касационната
жалба е подадена от страна с право на касационно оспорване, срещу съдебен акт,
който подлежи на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по
чл.211, ал.1 от АПК и отговаря на
изискванията за форма и съдържание по чл.212 от АПК, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана
по същество, касационната жалба се приема за неоснователна. Съображенията са
следните:
Предмет
на въззивно обжалване е НП № 22-0348-000587/09.09.2022г.,
издадено от началник група в
Районно управление – Дупница при ОДМВР –
Кюстендил, с което на касатора В.В.Т. са наложени административни
наказания “глоба” в размер на 200,00лв. и
“лишаване от право да управлява
МПС” за срок от 6 месеца, на осн. чл.175, ал.3, пр.1
от ЗДвП.
В НП е посочено, че на 03.08.2022г.,
около 17,03 часа, в с. Самораново, на ул.
„Отовица” пред бензиностанция
„Никстар“,
Т. управлява мотоциклет „Вета“ с
посочен номер на рамата, който не е
регистриран по надлежния ред и е без поставена регистрационна табела, с което е
нарушил правилото на чл.140, ал.1 от ЗДвП. Предявено е обвинение за управление
на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.
Видно от материалите по въззивното производство, срещу Т. е
съставен АУАН №
552593/03.08.2022г.
С постановление за прекратяване на наказателно производство от 30.08.2022г., прокурор при Районна
прокуратура – Кюстендил е приел, че деянието формално
осъществява признаците на престъпление
по чл. 345, ал. 2 вр. с ал.1 от Наказателния кодекс, но поради своята малозначителност не е обществено опасно, поради което е
прекратил досъдебното производство и
е изпратил препис от постановлението на началника на РУ – Дупница за налагане на административно наказание на Т..
Въз основа на постановлението на РП – Кюстендил е издадено процесното НП, а в производството пред районния съд са
разпитани актосъставителят и свидетелят по акта, които потвърждават изложените
фактически обстоятелства, относими към процесното деяние, а именно, че Т. е управлявал МПС, което е било без регистрация и без регистрационни
табели.
На страната на жалбоподателя е разпитан свид. Ангелов, който
сочи, че мотоциклетът е внос, предназначен е за продажба и е за състезателни цели, а по данни на
нарушителя, в деня на нарушението същият го е „спуснал“ по черен път до
бензиностанцията за зареждане с бензин.
При горните доказателства, районният съд постановява
оспореното решение, с което потвърждава издаденото
наказателно постановление като законосъобразно. Приема се,
че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила; че релевираното деяние е доказано и не разкрива признаците на маловажен
случай.
В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2
от АПК и във връзка с изложените от жалбоподателя касационни основания съдът
намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от
компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба.
Преценката за съответствието с материалния закон на оспореното решение,
обосновава следните изводи:
Въззивното решение
е правилно, поради което и на осн. чл.221, ал.2 от АПК следва да се остави в
сила. Формираните от районния съд изводи за липса на
съществени процесуални нарушения и за доказаност на съставомерното деяние,
са обосновани от събраните доказателствени средства и са
правилни с оглед приложимия закон.
Правилен е изводът на
районния съд за липса на формални предпоставки за отмяна на наказателното
постановление. Налице е надлежно описание на елементите
от фактическия състав на процесното нарушение. АНО е посочил конкретно изпълнителното
деяние, а именно управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред в
нарушение на правилото на чл.140, ал.1 от ЗДвП. Отразените данни за липса на
регистрационни табели на МПС не
обосновават изводи за описани две нарушения, доколкото нерегистрираното МПС обективно
не може да има регистрационни табели. Предявеното обвинение е ясно и е обезпечило в
пълна степен правото на защита на нарушителя.
При реализирането на
административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до
опорочаване на производството. Анализът на съдържанието на НП, на фактите по
преписката и на събраните доказателства, сочи на правилно приложение от АНО на
процесуалните правила по чл.
36, ал. 2 от ЗАНН. Видно е, че в случая НП не е издадено
на основание АУАН, а на основание постановление на прокуратурата, с което е прекратено
наказателното производство срещу нарушителя и преписката е изпратена на АНО.
Последният, получавайки обратно преписката от РП – Кюстендил
и преценявайки, че не са отпаднали условията за административно наказване на
дееца, е процедирал правилно по специалния ред на чл.
36, ал. 2 от ЗАНН,
с оглед на което районният съд е приел отсъствие на съществени нарушения на процесуалните правила.
Липсата на
произнасяне от страна на АНО по
доказателствените искания в подаденото възражение на нарушителя срещу АУАН, за
преглед на записите от камерите и за снемане на обясненията на служителя
на бензиностанцията, не нарушава правилото
на чл.52, ал.4 от ЗАНН и не възпрепятства правото на защита, както
неоснователно се поддържа от жалбоподателя. Освен доказателствата по
преписката, допълнително от съдържанието на постановлението на РП – Кюстендил е
видно, че Т. не е оспорил факта на
управлението на МПС, който факт се установява и с показанията на разпитаните в досъдебното производство полицаи,
които обективират непосредствените им
възприятия за поведението на нарушителя. Следва, че спорните обстоятелства са
надлежно установени.
Правилен е и изводът на
въззивната инстанция за доказано нарушение. С разпоредбата на чл. 140,
ал. 1, изр. 1 от ЗДвП
законодателят
е въвел изискване по пътищата, отворени за обществено ползване, да се допускат
само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели
с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Разпоредбата
на чл.
175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП предвижда налагане на глоба в
размер от 200,00 до 500,00 лева и лишаване от право на управление
на МПС за срок от 6 до 12 месеца за водач, който управлява моторно превозно
средство, което не е регистрирано по надлежния ред. Анализът на събраните по делото гласни и
писмени доказателства в контекста на
приложимото право, обосновават правилността на решаващите мотиви на
въззивната инстанция за осъществено от жалбоподателя съставомерно деяние. Неоснователна
е поддържаната от последния теза, че на
посочените в НП, дата и място, не е управлявал МПС и не е имал качеството на
водач по см. на чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП. Видно от показанията на свид. Д., който е
очевидец на деянието, нарушителят е бил на мотоциклета и е направлявал скоростта и посоката на движението му, което е
достатъчно за да се приеме, че го е управлявал.
На горните твърденията съответстват и показанията на свид. Ангелов, който възпроизвежда информацията, получена от
жалбоподателя за това, че е „спускал“ МПС по пътя до близката бензиностанция.
Депозираните данни, преценени в съвкупност с останалите доказателства по
делото, са достатъчни да обосноват изводите в оспореното решение за доказано от обективна и субективна страна, нарушение
по чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП. Установено е по категоричен начин, че
жалбоподателят е управлявал процесния мотоциклет, поради което е имал качеството „водач” на МПС по см. на т. 25, предл.1 от ДР на ЗДвП и на субект на релевираното
деяние.
Във връзка с обективните признаци от състава на нарушението,
е дължимо произнасяне и по наведените доводи в жалбата за липса на нормативно
задължение за регистриране на процесното МПС, което е за спортни цели.
Поддържаната от нарушителя теза е във
връзка с разпоредбата на чл.1, ал.4, т.3 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране,
отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане,
прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните
пътни превозни средства, според която не подлежат на регистрация моторните
превозни средства, предназначени за състезания по затворен маршрут. Следва да се посочи, че по делото липсват надлежни
писмени доказателства, че управлявания
от нарушителя мотоциклет е с горното предназначение и само
твърденията на разпитания свидетел Ангелов са недостатъчни и не могат да установят визирано
обстоятелство, относимо към задължението за регистрация на МПС. Не са налице и предпоставки, изключващи
субективния елемент от състава на административното нарушение, както
неоснователно се сочи в касационната жалба. Липсата на знание у нарушителя за задължението да регистрира мотоциклета преди да го управлява, не води до
отпадане на отговорността му.
По изложените съображения посоченото в наказателното постановление деяние е съставомерно от обективна и от субективна страна, както правилно е прието в оспореното решение. Касационната инстанция споделя изцяло и изводите на районния съд, че нарушението не притежава признаците на маловажен случай по см. на чл. 28 от ЗАНН. Липсват доказателства за това, че същото представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от същия вид, а отсъствието на вредни последици от деянието, с оглед характера на същото, е без значение за горната преценка. Деянието е наказуемо на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, която разпоредба предвижда две административни наказания при условията на кумулативност – глоба и лишаване от право да се управлява МПС. АНО е определил същите в минимален размер, съобразявайки критериите по чл. 27 от ЗАНН. Процесното наказателно постановление е законосъобразно и като го е потвърдил, районният съд е постановил правилно решение, което касационната инстанция ще остави в сила.
Водим от горното и на
основание чл.
221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 от АПК във вр. с чл.
63в от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 315 от 25.11.2022г. на
Районен съд – Дупница, постановено по АНД
№ 1012/2022год.
Решението не подлежи на
обжалване.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи.
Председател: Членове:
1. 2.