О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№8 06.02.2023г. Стара Загора
Старозагорският административен съд, в закрито
заседание на шести
февруари през
две хиляди двадесет
и трета година, в състав:
Председател:
ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
като
разгледа докладваното от съдия Д. Драгнева ЧКАНД №29 по
описа за 2023 год, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на
чл.229 от АПК вр. с чл.248 ал.3 от ГПК вр. с чл.144 от АПК, образувано частната
жалба на адвокат Димитър А. против Определение №3/05.01.2023г постановено по
реда на чл.248 от ГПК, с което на основание чл.63д ал.1 от ЗАНН е осъдена ОД
МВР Стара Загора да заплати на адвокат А. възнаграждение в размер на 100лв за
изготвяне на въззивната жалба на Е.Д.Д. против НП №
22-037-000240/15.06.2022г издадено от Началник на РУ Раднево към ОД МВР Стара
Загора, което е отменено по същата с Решение № 57/01.12.2022г по АНД №283/22г
по описа на РС Раднево.
Адвокат А. е упълномощен по силата на сключен
между него и жалбоподателя Е.Д., и при условията на чл. 38 ал.1 т.3 от Закона
за адвокатурата / безплатна помощ за роднини, близки или на друг юрист/ договор за правна защита
и съдействие против НП №22-0327-000240/15.06.2022г издадено от Началник РУ
Раднево до приключване на делото пред всички съдебни инстанции, включително с пълномощие да подаде въззивна
жалба. В хода на въззивното съдебно производство, упълномощения адвокат е
изготвил въззивна жалба и е представил становище по същество преди съдебното
заседание, в което е приключило разглеждането на
делото като е поискал присъждане на възнагарждение за
адвоката по чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата вр. с чл.18 ал.1 и ал.2, вр. с
чл.7 ал.2 т.1 от Наредба №1/09.07.2004г за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в размер на 350лв., както и присъждане
на разноски на доверителя му.
Възнаграждение на адвоката на основание чл. 38 ал.2 от Закона за
адвокатурата не е присъдено с Решение №57/01.12.2022г по АНД №283/22г по описа
на РС Раднево за отмяна на обжалваното наказателно постановление. Решението е
връчено на жалбоподателя Е.Д., чрез адвокат А. на
14.12.2022г. На 19.12.2022г в рамките на 14-дневния
срок за обжалване на Решението, адвокат А. депозира
искане с правно основание чл.284 от ГПК за допълването
му с присъждане на възнаграждение на основание чл.38 ал.2 от Закона за
адвокатурата, но в размер на 500лв.
С Определение №3/05.01.2023г по АНД №183/22г
по описа на РС Раднево, въззивния съд преценява, че
искането е основателно, но до размер от 100лв, тъй като писменото становище по
същество, депозирано преди съдебното заседание, в
което е приключило разглеждане на делото не представлява участие в съдебно
заседание и води до извод, че правната помощ се изразява в изготвяне на въззивната жалба, като взема
предвид и размера от 50лв на наложената глоба – административно наказание с имуществен характер.
С частната жалба се твърди, че определението е
незаконосъобразно и се претендира присъждане на възнаграждение в минималния
размер по Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй
като явяването в съдебно заседание не е задължително,
а представеното писмено становище за даване ход на делото в отсъствие на
страната и на нейния представител с развити доводи по
същество представлява осъществяване и на процесуално представителство в хода на
съдебното производство. От съда се иска
да бъде отменено определението и да се постанови съдебен акт за осъждане на ОД
МВР Стара Загора да заплати възнаграждение в предявения с молбата по чл.246 от ГПК размер от 500лв, равен на минималния по Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Ответника ОД МВР Стара Загора в предоставения срок за писмено възражение не взема становище по основателността на частната жалба.
Административен съд Стара Загора като взе
предвид становищата на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за
установено следното:
Определение №3/05.01.2023г постановено по АНД
№ 183/2022г по описа на РС Раднево следва да се остави в сила, поради забраната
за влошаване положението на подателя на жалбата.
Съгласно чл. 63д от ЗАНН в производствата пред
районния и административния съд, както и в
касационното производство, страните имат право на присъждане на разноски по
реда на АПК. В разпоредбата на чл.63д от ЗАНН не се съдържат фактическите състави, пораждащи отговорност за
разноски, поради което под «реда» следва да се разбира при условията /
фактическите състави/ на чл.143 от АПК и за видовете
разноски изброени пак там, но като се има предвид, че правилата на чл.63д ал.3,
ал.4 и ал.5 от ЗАНН са специални спрямо предвиденото
в чл.143 ал.3 от АПК право на възнаграждение за юрисконсулт. В разпоредбата на
чл.63д ал.3и ал.4 вр. с ал.5 от ЗАНН е признато право
на присъждане на възнаграждение за юрисконсулт в полза на юридическите лица и едноличните търговци, което не е посочено
в чл.143 ал.1, ал.2, ал.4 от АПК, а правото на възнаграждение за юрисконслут в полза
на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта, което е предвидено
в чл.143 ал.3 от АПК, има различно съдържание а именно в определен от съда
размер, който не може да надвишава максималния по
чл.37 от Закона за правната помощ.
Съгласно чл.143 ал.3 от ответника – визира се административния
орган / но се присъжда на юридическото
лице – учреждението/организацията/, има право на възнаграждение за юрисконсулт,
съгласно чл.37 от Закона за правната помощ тоест по критериите
и в границите на размерите по Наредбата за заплащане на правната помощ.
Специалните правила на чл.63д ал.2 и ал. 4 вр. с ал.5 от ЗАНН
изключват
прилагане на уредения в чл.143 ал.3 от АПК способ за определяне
размера на възнаграждението за юрисконсулт, но не и
фактическите състави на чл.143 ал.1, ал.2 и ал.3 от АПК, които поражда правото на страните в
производствата по ЗАНН на присъждане на разноските.
Заплащането на държавната такса, разноските, възнаграждението
за един адвокат, процесуалното представителство,
осъществено от юрисконсулт или служител с юридическо
образование за търговците по правна форма или
занятие, съответно за учрежеднието или организацията
в качеството им на страни в производствата по ЗАНН е първия елемент от фатическия състав на отговорността за заплащане на
разноските, а вторият елемент е изхода
от делото – отмяна, прекратяване поради оттегляне на акта и обратно отхвърляне
на жалбата или прекратяване на производството по недопустима или оттеглена жалба.
Прегледа на разпоредбите на чл.63д от ЗАНН вр. с чл.143 от АПК се налага, за да се изясни, че нито една от тях
не урежда фактическия
състав на чл.38 от Закона за адвокатурата, а той се явява специален
и спрямо уредбата на чл. 78 от ГПК, към която чл.144
от АПК препраща за неуредените случаи. След като е специален, то правото на адвоката, предоставил безплатна помощ и съдействие, да му бъде присъдено
възнаграждение, възниква при сбъдване
на посочените в чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата условия, а те са:
Насрещната страна в съответното производство да е осъдена за разноски. Тогава за адвоката възниква
правото на възнаграждение, което съдът определя в размер не по-нисък
от определения в Наредбата по чл.36 от Закона за адвокатурата и осъжда вече осъдената за разноски
страна да го заплати. Ето защо и частната жалба против Определението на РС
Раднево за присъждане на възнаграждение на адвокат, на
основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата е неоснователна. На адвоката в
настоящия случай не му се следва възнаграждение,
защото ответната страна – учреждението, чийто орган е издал отмененото
наказателно постановление, не е осъдена да заплати разноски на страната, на
която адвоката е оказал безплатна правна помощ и по чиято жалба то е отменено.
Мотивиран от изложеното, Административен съд Стара Загора
О П Р
Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА Определение
№3/05.01.2023г постановено по АНД №183/22г по описа на РС Раднево.
Определението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.