№ 468
гр. Бургас, 28.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Елеонора С. Кралева
като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно частно
гражданско дело № 20212100501440 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано въз основа на депозирана
частна жалба от „А1 България“ ЕАД със седалище гр. София, ЕИК *********
и адрес на управление гр. София, район Илинден, ул. „Кукуш“ № 1,
представлявано от Александър Василев Димитров и Младен Марковски, със
съдебен адрес – гр. София, ул. „Цар Калоян“ № 6, хотел Рила, офис 411
против Разпореждане № 3411 от 07.07.2021г., постановено по частно гр. дело
№ 4297/2021г. по описа на Районен съд – Бургас, по силата на което е
отхвърлено заявлението на „А1 България“ ЕАД със седалище гр. София за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против „Диамант“ ООД
Руска Федерация, действащо в Република България чрез ТП „Диамант“ с рег.
№ **********/27.05.2015г. в БТПП за заплащане на сумата от общо 84, 69
лева, представляваща месечни такси и потребление за използване на мобилни
услуги, дължими по Приложение № 1/24.07.2018г. към Договор № ** за
периода от 09.07. до 08.10.2019г., и сумата от общо 357, 10 лева – неустойки
за неизпълнение, ведно със законната лихва и деловодните разноски.
В жалбата се посочва, че незаконосъобразно
първоинстанционният съд е приел, че е налице хипотезата на чл. 411, ал. 2, т.
4 и т. 5 от ГПК, тъй като длъжникът нямал седалище и място на дейност на
територията на Република България, а регистрираното в България търговско
представителство е неюридическо лице без право на стопанска дейност.
1
Посочва се, че в редица определения, постановени от Окръжен съд – Бургас,
съдът е имал възможност да се произнесе в смисъл, че постоянен адрес по
смисъла на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК могат да има както местните лица, така
и чужденците, които са получили разрешение за дълго срочно или постоянно
пребиваване в Република България или са получили статут на бежанци, а
останалите чужденци не биха могли да имат постоянен адрес в Република
България, но това не означава, че същите не могат да имат обичайно
местопребиваване на територията на България и е достатъчно наличието на
посочената в т. 4 на чл. 411, ал. 2 от ГПК връзка с територията на страната, за
да е допустимо издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника –
физическо лице по териториален признак. В жалбата се претендира да бъде
отменено атакуваното разпореждане и да бъде постановено ново такова, по
силата на което да бъде разпоредено дружеството – длъжник да заплати
претендираните от „А1 България“ ЕАД със седалище гр. София суми.
Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и
твърденията на страните, разпоредбите на закона и представените по делото
доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството по частно гр. дело № 4297/2021г. по описа на
Районен съд – Бургас е образувано въз основа на депозирано от страна на „А1
България“ ЕАД Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК, с което с претендира да бъде разпоредено длъжникът – „Диамант“ ООД
- Руска Федерация, действащо в Република България чрез Търговско
представителство „Диамант“ с рег. № **********/27.05.2015г. в БТПП и с
код по БУЛСТАТ ********* да заплати на заявителя следните суми:
- 84, 69 лева, представляваща месечни такси за потребление за
използване на услуги по Договор М5984102 за периода от 09.07.2019г. –
08.10.2019г.;
- 357, 10 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на
Договор М5984102;
- законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението –
16.06.2021г. до окончателното плащане.
С Разпореждане № 3411 от 06.07.2021г., постановено по частно
гр. дело № 4297/2021г. по описа на Районен съд – Бургас е отхвърлено
2
заявлението на „А1 България“ ЕАД със седалище гр. София за издаване на
Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против „Диамант“ ООД – Руска
Федерация, действащо в Република България чрез Търговско
представителство „Диамант“ с рег. № **********/27.05.2015г. в БТПП и с
код по БУЛСТАТ ********* за заплащане на сумата от общо 84, 69 лева,
представляваща месечни такси и потребление за използване на мобилни
услуги, дължими по Приложение № 1/24.07.2018г. към Договор № ** за
периода от 09.07. до 08.10.2019г., и сумата от общо 357, 10 лева – неустойки
за неизпълнение, ведно със законната лихва и деловодните разноски. В своите
мотиви съдът е посочил, че длъжникът няма седалище, както и място на
дейност на територията на Република България, тъй като се касае за
чуждестранно юридическо лице със седалище и адрес на управление в
Руската Федерация, а видно от представеното от заявителя удостоверение от
БТПП правният статут на търговското му представителство в страната е
неюридическо лице без право на стопанска дейност.
На основание чл. 410 от ГПК заявителят може да поиска издаване
на заповед за изпълнение за вземания за парични суми или за заместими
вещи, когато искът е подсъден на районния съд. На основание чл. 411, ал. 2 от
ГПК съдът разглежда заявлението в разпоредително заседание и издава
заповед за изпълнение освен когато длъжникът няма постоянен адрес или
седалище на територията на Република България, както и в случаите когато
длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на
територията на Република България.
В конкретния случай е безспорно, че заявителят – „А1 България“
ЕАД със седалище гр. София претендира да бъде издадена заповед за
изпълнение за вземане за парични суми против „Диамант“ ООД – дружество
регистрирано в Руската федерация и действащо на територията на Република
България чрез своето търговско представителство „Диамант“. В заявлението
се твърди, че търговското представителство е сключило със заявителя
Договор за използване на електронни съобщителни услуги и до юни – 2019г.,
абонатът е заплащал използваните услуги, но след тази дата е преустановил
плащанията и е останал задължен на заявителя за посочените в заявлението
суми.
Безспорно е, че правоспособността е призната и гарантирана
3
възможност едно лице да бъде носител на права и задължения – независимо
дали се касае за субективни материални права и задължения или за
процесуални такива. Процесуалната правоспособност е абсолютна
задължителна процесуална предпоставка, която е предпоставка за надлежното
упражняване на правото на иска, включително производството по Глава Х
„Заповедно производство“ от ГПК. За да е налице тази процесуална
предпоставка, освен твърденията на страната е необходимо да бъдат
представени и надлежни доказателства, от които съдът да направи извод, че
заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено против
правоспособно лице, за да се направи извод, че е налице процесуална
правоспособност, като абсолютна задължителна процесуална предпоставка за
надлежно развитие на производството.
В конкретния случай се касае за дружество, което се твърди, че е
със седалище и адрес на управление в Руската Федерация, регистрирано като
дружество с ограничена отговорност по националния закон именно на тази
Държава. Следва да се отбележи, че по делото не са представени
доказателства, че дружеството, посочено като длъжник е правосубектно по
своето отечествено право, а се посочва, че на територията на страната е
регистрирано търговско представителство и по този начин се претендира да
бъде издадена Заповед за изпълнение на парично задължение с мотива, че
това юрическо лице има място на дейност на територията на Българската
Държава.
По делото е безспорно, че ответното дружество няма седалище на
територията на Република България и на основание чл. 411, ал. 2, т. 4 от ГПК
заповед за изпълнение не следва да бъде издадена.
По отношение на обстоятелството дали дружеството - длъжник
има място на дейност на територията на страната, съдът съобрази следното –
безспорно е, че на територията на страната – в Регистър Булстат е
регистрирано търговско представителство „Диамант“ на „Диамант“ ООД със
седалище в Руската федерация. Безспорно е, че търговското представителство
не е юридическо лице и не може да извършва стопанска дейност, но то като
организационно и икономически обособено образувание, няма пречка да
сключва сделки за нуждите на регистрираното представителство, които
следва да се подчинят на реда за извършване на сделки между местни лица.
4
Безспорно е и обстоятелството, че търговското представителство се различава
от клон на чуждестранен търговец, тъй като когато е налице клон целта е
именно развитието на търговска дейност, като евентуално предявените искове
срещу клона, съгласно правилото на чл. 20 от ЗЗД е ясно, че са предявени
против съответното правосубектно дружество, чието е клона.
Търговското представителство на чуждестранни юридически лица
в Република България не е правен субект – нито на частното (търговското)
право, нито на публичното право, което е причината тези образувания да не
могат да извършват стопанска дейност. Търговското представителство има
спомагателен и подготвителен характер, то не развива стопанска дейност, тъй
като има забрана за това на основание чл. 24, ал. 2 от Закона за насърчаване
на инвестициите. Посочената в ЗНИ възможност за сключване на сделки за
единствено за нуждите на регистрираното представителство, а не възможност
за чуждестранното юридическо лице да развива търговска дейност чрез
своето представителство, поради което и не може да се приеме възражението
на въззивното дружество, че наличието на търговско представителство на
територията на страна обуславя място на дейност на територията на
Българската Държава.
Не могат да бъдат споделени и наведените съображения в
частната жалба относно обичайното местопребиваване на физическите лица,
които са чужди граждани, тъй като съдебните актове, на които се основава
дружеството-жалбоподател касаят физически лица, които са чуждестранни
граждани и които имат местопребиваване в страната и не може по аналогия
тези разпоредби да бъдат приложени и за чуждестранните юридически лица.
Мотивиран от горното и като взе предвид обстоятелството, че
дружеството, по отношение на което се иска издаване на заповед за
изпълнение е чуждестранно юридическо лице, което няма седалище на
територията на страната, както и не е установено по делото това
чуждестранно лице да има място на дейност на територията на страната, то
депозираното заявление е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.
Мотивиран от изложеното, съдът намира депозираната частна жалба за
неоснователна и счита, че следва да бъде оставена без уважение, предвид
обстоятелството, че настоящата инстанция достига до същите фактически и
правни изводи, до които е достигнал и Районен съд – Бургас.
5
Мотивиран от горното, Окръжен съд – Бургас
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ депозираната частна жалба с вх. №
12204/22.07.2021г. по описа на Районен съд - Бургас от „А1 България“ ЕАД
със седалище гр. София, ЕИК ********* и адрес на управление гр. София,
район Илинден, ул. „Кукуш“ № 1, представлявано от Александър Василев
Димитров и Младен Марковски, със съдебен адрес – гр. София, ул. „Цар
Калоян“ № 6, хотел Рила, офис 411 против Разпореждане № 3411 от
07.07.2021г., постановено по частно гр. дело № 4297/2021г. по описа на
Районен съд – Бургас, по силата на което е отхвърлено заявлението на „А1
България“ ЕАД със седалище гр. София за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК против „Диамант“ ООД Руска Федерация, действащо в
Република България чрез ТП „Диамант“ с рег. № **********/27.05.2015г. в
БТПП за заплащане на сумата от общо 84, 69 лева, представляваща месечни
такси и потребление за използване на мобилни услуги, дължими по
Приложение № 1/24.07.2018г. към Договор № ** за периода от 09.07. до
08.10.2019г. и сумата от общо 357, 10 лева – неустойки за неизпълнение,
ведно със законната лихва и деловодните разноски.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6