№ 612
гр. София , 08.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на втори февруари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иванка Ангелова
Членове:Красимир Машев
Златина Рубиева
при участието на секретаря Валентина Игн. Колева
като разгледа докладваното от Златина Рубиева Въззивно гражданско дело №
20201000502754 по описа за 2020 година
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, Гражданско отделение, 8 състав, в публично
съдебно заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и първа
година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА АНГЕЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР МАШЕВ
ЗЛАТИНА РУБИЕВА
при участието на секретаря Валентина Колева, като разгледа докладваното от
съдия Рубиева въззивно гражданско дело № 2754 по описа за 2020 година и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение № 1879 от 09.03.2020г., постановено по гр. д. № 9142/2017 г.
СГС, І ГО, 14 състав е осъдил „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД да заплати на
И. Г. И., на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от
1
ЗЗД, сума в размер на 40 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди по
повод настъпило на 19.07.12г. пътно-транспортно произшествие, ведно със
законната лихва върху тази сума от 18.07.2014г. до окончателното изплащане
на вземането, като е отхвърлил исковата претенция за разликата над 40 000
лв. до пълния предявен размер от 80 000 лв. като неоснователна, както и за
законна лихва за периода от 19.07.2012г. до 17.07.2014г. като погасена по
давност. С решението СГС, І ГО, 14 състав е осъдил „ДЗИ-Общо
застраховане“ ЕАД да заплати на И. Г. И., на основание чл. 226, ал. 1
КЗ(отм.), вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, сума в размер на 6 847, 43 лв.,
обезщетение за имуществени вреди по повод настъпило на 19.07.12г. пътно-
транспортно произшествие, ведно със законната лихва върху тази сума от
18.07.2014г. до окончателното изплащане на вземането, като е отхвърлил
исковата претенция за разликата над 6847, 43 лв. до пълния предявен размер
от 13 694, 86 лв. като неоснователна, както и за законна лихва за периода от
19.07.2012г. до 17.07.2014г. като погасена по давност. С решението СГС, І ГО,
14 състав е осъдил „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД да заплати по бюджетна
сметка на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, сума в
размер на 58, 40 лв. – разноски по делото. С решението СГС, І ГО, 14 състав е
осъдил „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД да заплати на И. Г. И., на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК, сума в размер на 3853, 88 лв. – разноски по делото. С
решението СГС, І ГО, 14 състав е осъдил И. Г. И. да заплати на „ДЗИ-Общо
застраховане“ ЕАД, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сума в размер на 242,
50 лв. – разноски по делото.
Срещу решението в отхвърлителните му части е подадена въззивна
жалба от ищцата, чрез процесуалния й представител, с релевирани
оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост и постановяването му
при нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. В
жалбата се излага възражение, че съдът неправилно е приел за основателно
възражението за съпричиняване. Поддържа се, че гражданският съд е
следвало да се съобрази с мотивите на оправдателната присъда и
установената в тях фактическа обстановка, като не е следвало да извършва
нова преценка относно противоправното поведение на ищцата. В жалбата се
твърди, че разликата във фактическата обстановка между обвинителния акт и
тази, възприета в присъдата, е ирелевантна за гражданския съд и не
представлява основание за пререшаване на въпроса относно вината на
оправданата вече ищца. Независимо от това, се релевира възражение, че не е
налице основание да се приеме, че ищцата е нарушила чл. 42, ал. 1, т. 2 от
ЗДвП и чл. 43, т. 4 от ЗДвП, тъй като поведението на пострадалата-ищца вече
е било изследвано в хода на наказателното производство, като е прието, че
ударът между двата автомобила не е настъпил в насрещната лента за
движение за пострадалата, а в тази, в която се е движила. С оглед на това се
поддържа, че се явява произволен изводът на първоинстанционния съд, че с
предприетото изпреварване И. е допринесла за настъпване на процесното
ПТП. Сочи се, че в първоинстанционното решение не е обсъдена и скоростта
2
на движение на л.а. „Ауди А6“ – 106 км/ч, съгласно САТЕ, както и че
предприетата от ищцата маневра е разрешена за участъка на ПТП. В жалбата
се прави оплакване, че заключението на САТЕ не е следвало да бъде
кредитирано от съда, въпреки че не е било оспорено от страните, а е следвало
да бъде обсъдено заедно с останалите доказателства по делото. Релевира се
възражение, че изводите на експерта са колебливи относно поведението на
пострадалата, като вещото лице си е служило със значителен брой
предположения при изготвянето на експертизата. Твърди се още, че ищцата, с
рязкото си прибиране в полагащата й се лента, е изпълнила своите законови
задължения, тъй като по този начин е направила опит да предотврати челен
удар с насрещно движещия се автомобил. Поддържа се, че ищцата не е била
длъжна да предположи за неправомерното поведение на водача на л.а. „Ауди
А6“, изразяващо се в движение с несъобразена скорост от 106 км/ч. Излага се
довод, че в експертизата е посочена причината за настъпване на процесното
ПТП, която е, че л.а. „Ауди А6“ се е движил със скорост над разрешената за
пътния участък, като ако не бил извършил това нарушение удар между двата
автомобила не би настъпил, тъй като л.а. „Фолксваген“ би имал достатъчно
време да се прибере в своята пътна лента и да се разминат без последици.
Прави се довод, че съдът не може по собствена инициатива да установява
факти, които не са поддържани от ответника и като е направил това, той е
допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Излага се
възражение, че неправилно съдът е отхвърлил претенцията за присъждане на
лихва за забава от 19.07.12г. до 18.07.14г., като погасена по давност. Прави се
искане въззивният съд да постанови решение, с което да отмени решението в
обжалваните части и да постанови друго, с което да уважи исковете, така
както са предявени. Предявява се претенция за присъждане на разноски пред
настоящата инстанция.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна „ДЗИ-Общо
застраховане“ ЕАД, чрез процесуалния си представител, е подала отговор, с
който заявява, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение, а решението в обжалваната част да бъде потвърдено. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В открито съдебно заседание пред настоящата инстанция въззивницата,
представлявана от пълномощника си, моли съда да уважи подадената
въззивна жалба, да отмени решението в обжалваните части, като уважи
исковете както са предявени. Въззиваемият изразява становище в писмена
молба, като моли съда да остави без уважение подадената въззивна жалба и
потвърди първоинстанционното решение. Прави евентуално възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на представителя на
насрещната страна.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок и е допустима.
По правната квалификация: Въззивният съд приема, че предявените
3
обективно съединени искове са с правно основание чл. 226, ал.1 КЗ (отм.), вр.
с чл. 45 ЗЗД и с предмет – присъждане на обезщетение в размер на 80 000 лв.
за претърпените от ищцата неимуществени вреди и в размер на 13 694,26 лв.
за претърпените от нея имуществени вреди, вследствие на пътно-транспортно
произшествие, настъпило на 19.07.2012г., ведно със законната лихва върху
сумите до окончателното им изплащане. При предявен иск с посоченото
правно основание, ищецът следва да установи, че е извършено противоправно
деяние от водач на застрахован с договор за застраховка „Гражданска
отговорност” при ответника автомобил, че това деяние му е причинило вреди
и те са в причинна връзка с противоправното деяние. С обжалваното решение,
СГС, І ГО, 14 състав е уважил частично предявения иск за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди, като е определил за справедливо в
случая обезщетение за причинените неимуществени вреди на ищцата в размер
на 80 000 лв., а това за имуществени вреди в размер на 13 694, 86 лв. Така
определените размери на обезщетенията са намалени съразмерно на приетото
за основателно възражение на ответника за съпричиняване от страна на
пострадалата в размер на 50 % съответно на 40 000 лв. и на 6847, 43 лв.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в
жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в сила в
частта, в която са уважени предявените от ищцата искове за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди до размер на сумата от 40 000 лв. и за
присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата от
6 847, 43 лв., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от
18.07.2014г. до окончателното плащане.
С оглед на това, основанието на предявения иск е установено със сила
на пресъдено нещо, а именно, че е извършено противоправно деяние от водач
на застрахован с договор за застраховка „Гражданска отговорност” при
ответника автомобил, че това деяние е причинило вреди на ищцата, както и че
е налице причинна връзка между вредите и противоправното деяние.
С оглед релевираните във въззивната жалба оплаквания, спорът на
страните пред въззивната инстанция се съсредоточава върху основателността
и размера на възражението за съпричиняване от страна на пострадалата за
настъпването на вредоносния резултат.
По възраженията в жалбата съдът приема следното:
С присъда № 103 от 09.10.2018г. по н.о.х.д. № 36/2018г. на РС –
Омуртаг, Д. М. С. е признат за виновен за това, че на 19.07.2012г., около 16.00
4
ч., на първокласен път I-4 /ПП I-4/ София – Варна, на километър 196.500 в
посока гр. София, на около един километър след разклона за с. ***, общ.
Омуртаг, при управление на л.а. „Ауди А6“, с рег. № ***, при условията на
независимо съпричиняване с И. Г. И. от гр. ***, нарушил правилата за
движение по пътищата: чл. 21, ал. 1 от ЗДвП; чл. 20, ал. 2 изр. 2 от ЗДвП и чл.
16, ал 1, т. 1 от ЗДвП и движейки се със скорост от около 107 км/ч не намалил
скоростта си и не спрял при възникнала опасност за движението, като не
запазил движението в своята дясна пътна лента и навлязъл в лентата за
насрещно движение, в резултат на което се блъснал в насрещно движещия се
л.а. „Фолксваген“, с рег. № ***, управляван от И. Г. И., и по непредпазливост
е причинил средна телесна повреда на С. Р. Н. от гр. *** и тежка телесна
повреда на Х. Е. Н. от с. ***, общ. *** – престъпление по чл. 343, ал. 3. б „а“,
вр. чл. 1, б „б“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, вр. чл. 21, ал. 1 ЗДвП, чл. 20, ал. 2,
изр. 2 ЗДвП и чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Със същата присъда И. Г. И. е призната за виновна за това, че при
управление на л.а. „Фолксваген Пасат“, с рег. № ***, при условията на
независимо съпричиняване с Д. М. С. от с. ***, общ. ***, нарушила правилата
за движение по пътищата: чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, предприемайки
изпреварване на л.а. „Субару Албек“, като създала опасност, навлизайки в
пътната лента, предназначена за насрещно движение, при наличие на
насрещно движещ се автомобил „Ауди А6“, с рег. № ***, на разстояние,
което не й позволява да извърши безпрепятствено връщане в собствената
лента, и се блъснала в насрещно-движещия се л.а. „Ауди А6“ и по
непредпазливост причинила тежка телесна повреда на Х. Е. Н. от с. ***, общ.
*** – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1 НК, вр. чл. 42, ал.
2, т. 2 от ЗДвП.
С влязла в сила присъда № 6 от 26.03.2019г. по в.н.о.х.д. № 13/2019г. по
описа на ОС-Търговище, е отменена първоинстанционната присъда на РС-
Омуртаг в частта, в която подсъдимата И.Г. И. е призната за виновна за
извършване на гореописаното престъпление и последната е призната за
невинна и е оправдана. В останалата част първоинстанционната присъда е
потвърдена.
Основателни са възраженията на жалбоподателката, че
първоинстанционният съд е следвало да се съобрази с мотивите на
оправдателната присъда и установената в тях фактическа обстановка при
произнасянето си и че не е следвало да бъде извършена нова преценка
относно противоправното й поведение, тъй като гражданският съд е обвързан
с изводите на наказателния съд в оправдателната присъда.
Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданскоправните
последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца, като следва да има тъждество
5
между деянието, предмет на същата и деянието, което е предмет на доказване
в исковия процес пред гражданския съд. Въззивният съд приема, че деянието,
в извършването на което И. Г. И., е оправдана е за допуснато нарушение на
правилата за движение по пътищата - чл. 42, ал.2, т.2 ЗДвП. Съгласно
посочената разпоредба-водач, който изпреварва е длъжен, когато при
изпреварване навлиза в пътната лента, предназначена за насрещно движение,
да не създава опасност или пречки за превозните средства, движещи се по
нея. Именно в тази насока поведението на И. Г. И. е обсъдено от наказателния
съд, който е приел, че същата е невинна и я оправдал. Наказателният съд е
приел, че в участъка на произшествието е била налична прекъсната осева
линия, която разрешава „изпреварване“, поради което е направил извод, че
предприетото от И. изпреварване само по себе си не съставлява нарушение и
не би следвало да създаде опасност. Допълнил е, че от значение в случая е
значителното превишаване на скоростта в момента на настъпване на
конфликтната ситуация от страна на л.а. „Ауди А6“. Направил е извод, че
дори и да се приеме, че И. не е успяла да довърши маневрата, то е безспорно,
че тя е успяла да се „прибере“ в собствената си лента за движение, каквото е
задължението й по чл. 20, ал.2 ЗДвП, като това се доказва от установеното
„място на удара“, което е в лентата за движение на лекия автомобил,
управляван от И.. Възприел е извод, че това дали ищцата е имала
техническата възможност да довърши маневрата „изпреварване“ или я е
прекъснала, е без отношение към настъпилото ПТП, тъй като по делото е
установено, че тя е успяла да се прибере безпрепятствено в собствената си
лента, както и че ако водачът на „Ауди А6“ не е бил навлязъл в лентата за
движение на л.а „Фолксваген“, а е останал в своята лента, удар между двата
автомобила не би настъпил. С оглед изложеното, въззивният съд приема, че в
хода на наказателното производство е обсъдено поведението на ищцата във
връзка с предприетата от нея маневра. Възражението на ответника за
съпричиняване от страна на пострадалата за настъпването на вредоносния
резултат е своевременно направено в отговора на исковата молба, като
застрахователят е посочил, че счита поведението на ищцата за неправомерно
именно заради извършената от нея маневра, с която твърди, че е предизвикала
процесното ПТП. Съобразявайки изложеното възражение с предмет -
допуснато от ищцата нарушение на чл. 42 от ЗДвП, въззивният състав
приема, че същото не се различава от това, за което й е повдигнато обвинение
и по отношение на което има постановена оправдателна присъда от
наказателния съд. Ето защо, съдът, разглеждащ гражданските последици от
деянието, не може да пререшава въпросите дали това деяние е извършено,
неговата противоправност и виновността на дееца.
Основателно е възражението на жалбоподателката, че разликата във
фактическата обстановка между обвинителния акт и тази, възприета в
присъдата, е ирелевантна за гражданския съд и не представлява основание за
пререшаване на въпроса относно нейната вина. Не е в правомощията не
гражданския съд да извършва ревизия на присъдата на наказателния съд, като
6
прави констатации дали е налице идентичност между фактическата
обстановка в обвинителния акт и тази, установена в съдебното наказателно
производство.
По делото пред първата инстанция е изготвена САТЕ, от заключението
на която се установява различен механизъм на ПТП в сравнение с приетия от
наказателния съд постановил оправдателната присъда. Експертът е посочил,
че преди момента на настъпване на удара между двата автомобила л.а.
„Фолксваген“, управляван от ищцата, се е движил върху пътната лента за
насрещното му движение. Направил е извод, че по този начин лекият
автомобил е представлявал опасност за водача на л.а. „Ауди“. Няколко
секунди преди удара последният е реагирал с отклоняване на автомобила си в
ляво и навлизане в насрещната пътна лента, при което превозното средство се
е завъртяло и е достигнало мястото на удара, плъзгайки се странично с
дясната страна напред. Експертът е на мнение, че водачът на л.а.
“Фолксваген“ е имал възможност да предотврати настъпването на ПТП, като
не предприема навлизане върху пътната лента за насрещно движение преди
да се е разминал с л.а. „Ауди“. Именно тези изводи на вещото лице –
автоексперт са послужили като основание, първостепенният съд да приеме,
че ищцата е допринесла за настъпване на ПТП, тъй като не се е убедила, че
има свободен път и разстояние, достатъчно за изпреварване. Всички тези
изводи на експерта, възприети от решаващия съд, са без значение в случая. В
мотивите на оправдателната присъда наказателният съд е обхванал цялостния
предмет на спора и съответно по този начин е установил пределите на
задължителност и обвързаност на гражданския съд с присъдата, с оглед
приложението на разглеждания текст и в тази връзка всичко, което присъства
в изпълнителното деяние като действие/ бездействие/, относимо към
конкретен юридически факт, следва да бъде прието като вече разрешено за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от присъдата. В
този смисъл е основателно възражението на въззивницата, че
първостепенният съд не е зачел влязлата в сила присъда относно нейната
невиновност, като е събирал доказателства, посредством които е изследвал
отново дали е извършено нарушение от нейна страна.
В заключение: Въззивният съд приема, че с оглед влязлата в сила
оправдателна присъда, следва да се приеме, че пострадалата ищца не е
допринесла за настъпване на противоправния резултат. Поради което
релевираното от ответното застрахователно дружество възражение за
съпричиняване е неоснователно.
По отношение на размера на присъденото обезщетение за
неимуществени вреди следва да се посочи, че в жалбата липсват конкретни
доводи. Настоящият съдебен състав, като взе предвид събраните по делото
писмени и гласни доказателства, обсъдени поотделно и в съвкупност, намира
следното: Размерът на обезщетението, което следва да бъде заплатено на
7
ищцата от ответното дружество - застраховател, както повелява нормата на
чл. 52 от ЗЗД, следва да бъде определен по справедливост. Съгласно
Постановление №4/1968г. на ВС, понятието „справедливост“ не е абстрактно.
То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които следва да се имат предвид от съда при определяне
размера на обезщетението.
Апелативният съд, в настоящия си състав, съобрази вида и характера на
получените от ищцата увреди: открита трималеоларна фрактура в глезенната
област с луксация на ставата; фрактура на петната кост – раздробена;
фрактура на талуса (скочната кост) - коса, недислоцирана в областта на
десния крайник и фрактура на подбедрицата (тибия и фибула) в участъка над
глезена – раздробена; разкъсно-контузна рана на подбедрицата в областта на
левия крайник. Съобрази дългия възстановителен период от 4 години 8
месеца и 23 дни, съпроводен от множество операции, ползване на помощни
средства-инвалидна количка, патерици. Отчете прекараните 6 месеца на
легло, обстоятелството, че през първите 7-8 месеца за нея целодневно се е
грижела медицинска сестра, като след този период също са били необходими
и полагани грижи в ежедневието за период от около 2 години. Съдът взе
предвид и необратимия характер на телесните увреждания и невъзможността
за анатомичното им възстановяване, провежданата и до ден днешен
рехабилитация и лечение, /което обстоятелство се установява от
депозираните по делото свидетелски показания/, ограничената възможност за
придвижване и пожизнената нужда от използване на помощни средства за
това, възпрепятстване на трудовата активност на ищцата. Съставът на САС
съобрази и осъщественото внезапно и неочаквано травматично увреждане,
съпроводено от болка с висок интензитет, персистиращите силни болки, през
целия период на възстановяване и до сегашния момент, както и преживения
силен емоционален стрес, /установен от свидетелските показания/.
Съобразявайки горното, икономическата конюнктура в страната и лимитите
на ГО за релевирания период, съгласно чл. 266, ал. 1, т. 1 от КЗ /отм./, съдът
намира за справедлив размер от 60 000лв. Но въззивният съд, отчитайки
процесуалната норма на чл. 271, ал.2 ГПК, съгласно която ако липсва жалба
от другата страна, въззивният съд не може с новото решение по същество на
спора да влоши положението на жалбоподателя, приема, че обезщетението за
неимуществени вреди не може да бъде намалено, тъй като с решението на
първата инстанция е признато правото на жалбоподателката на обезщетение
за неимуществени вреди в размер на 80 000 лв. Последното не е оспорено с
жалба от другата страна, поради което е недопустимо въззивната инстанция
да намалява определения от първоинстнционния съд размер на обезщетението
за вреди по чл. 52 ЗЗД. Следва да се посочи, че крайният резултат, че
присъденото обезщетение би се увеличило с 20 000лв. не преодолява
забраната за влошаване на положението на въззивницата, след като
признатото й право на обезщетение в определения от първоинстнационния
съд размер се намалява от 80 000лв. на 60 000лв. /в т.см. вж решение № 105 от
8
27.11.2020г. на ВКС, по т.д. №2470/2019г., I ТО/. С оглед изложените
съображения въззивният съд ще следва да потвърди този размер от 80 000лв.
Предвид приетото по-горе относно неоснователността на възражението за
съпричиняване, то на жалбоподателката следва да бъде присъден този размер.
С оглед изхода на спора, пред въззивната инстанция, първоинстанционното
решение следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен предявеният
иск над сумата от 40 000лв. до претендирания размер от 80 000лв., като
разликата в размер на 40 000лв. ответникът следва да бъде осъден да заплати,
ведно със законната лихва, считано от 18.07.2014г. до окончателното
плащане.
Предвид приетото от въззивния съд за неоснователно възражението за
съпричиняване, следва да се присъди и пълния предявен размер на
обезщетението за имуществени вреди. Първоинстанционното решение следва
да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен предявеният иск над сумата от
6 847.43лв. до претендирания размер от 13 694.86 лв., като разликата в размер
на 6 847.43лв. ответникът следва да бъде осъден да заплати, ведно със
законната лихва, считано от 18.07.2014г. до окончателното плащане.
Неоснователно е възражението на въззивницата, че приложимият
давностен срок за законната лихва е 5 години. В случая намира приложение
разпоредбата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, предвиждаща три годишен давностен
срок за погасяване на вземането за лихва. В конкретния случай, погасени по
давност са лихвите за периода от 19.07.2012г. до 17.07.2014г., така както е
прието в първоинстанционното решение. С оглед изложеното решението в
тази част като правилно следва да бъде потвърдено.
По отношение на претенцията за разноски: Решението на първата
инстанция следва да бъде отменено в частта, в която ищцата е осъдена, на
основание чл. 78, ал.3 ГПК, да заплати на ответника разноски, съразмерно на
отхвърлените искове в размер на сумата 242.50лв. Ответникът следва да бъде
осъден да заплати, на ищцата, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, допълнително
разноски пред СГС в размер на 3853.88лв., а по сметка на СГС допълнително
разноски в размер на 58.40лв., на основание чл. 78, ал.6 ГПК.
Пред въззивната инстанция, с оглед изхода на спора за основателност на
жалбата, ответникът по жалбата дължи на жалбоподателката разноски в
размер на 2000лв. – адвокатско възнаграждение. Неоснователно е
възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на
заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лв.,
предвид минималният размер на адвокатския хонорар, съгласно чл. 7, ал. 2 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения,
/възлизащ на 1935,42лв./, фактическата и правна сложност на делото, вида на
извършените процесуални действия и участие в съдебно заседание. По сметка
на САС ответникът дължи сума в размер на 936.95лв., на основание чл. 78,
ал.6 ГПК.
9
Мотивиран от горното, САС, ГО, 8 състав
Р Е Ш И:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1879 от 09.03.2020г., постановено по гр. д. №
9142/2017 г. от СГС, І ГО, 14 състав, в частта, в която предявените от И. Г.
И., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. ***, ул. „***“ № 18 против „ДЗИ-
Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, съдебен адрес: ул. „Георги
Бенковски“ № 3 искове с правно основание чл. 226, ал.1 КЗ /отм./ са
отхвърлени, както следва: за обезщетение за неимуществени вреди над
размера на сумата от 40 000лв. до 80 000лв., за обезщетение за имуществени
вреди над размера на сумата от 6847.43лв. до 13 694.86лв., ведно със
законната лихва от 18.07.2014г. до окончателното плащане, както и в частта,
в която И. Г. И. е осъдена да заплати на „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сума в размер на 242,50лв. - разноски по
делото, като вместо това постановява:
ОСЪЖДА „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, съдебен
адрес: ул. „Георги Бенковски“ № 3 да заплати на И. Г. И., ЕГН **********,
съдебен адрес: гр. ***, ул. „***“ № 18, на основание чл. 226 от КЗ /отм./ вр.
чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, сума в размер на 40 000 лв. /разликата над
присъдените от СГС 40 000лв. до присъдените от САС 80 000лв./,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди по повод настъпило на
19.07.2012г. пътно-транспортно произшествие, ведно със законната лихва
върху тази сума от 18.07.2014 г. до окончателното изплащане на вземането,
както и да заплати сума в размер на 6 847,43лв. /разликата над присъдените
от СГС 6 847.43лв. до присъдените от САС 13 694.86лв./, обезщетение за
имуществени вреди по повод настъпило на 19.07.2012 г. пътно-транспортно
произшествие, ведно със законната лихва върху тази сума от 18.07.2014 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и да заплати допълнително
още 3853.88лв. – разноски пред СГС, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, съдебен
адрес: ул. „Георги Бенковски“ № 3 да заплати по бюджетна сметка на
Софийски градски съд, допълнително сума в размер на 58.40лв.- разноски по
делото, а по сметка на Софийски апелативен съд сумата от 936.95лв., на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1879 от 09.03.2020г., постановено по гр.
д. № 9142/2017г. по описа на СГС, І ГО, 14 състав, в останалите обжалвани
части.
10
Решението като необжалвано е влязло в сила в частта, в която са
уважени предявените от ищцата искове за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди в размер на сумата от 40 000 лв. и обезщетение за
имуществени вреди в размер на сумата от 6 847, 43 лв., ведно със законната
лихва върху тези суми, считано от 18.07.2014г. до окончателното плащане.
Решението може да са обжалва от страните пред ВКС на Р. България, в
едномесечен срок от връчването му, при наличието на предпоставките по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11