Р Е Ш
Е Н И Е
София, 07.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 12-ти
въззивен състав в публичното
заседание на седми октомври през две хиляди и деветнадесета година в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ ЗАХАРИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДОРОТЕЯ КЕХАЙОВА
мл. съдия ПАВЕЛ ПАНОВ
при секретаря Гергана Цветкова и с участието на прокурор Ив. Аврамов, като
разгледа докладваното от мл. съдия Панов в. н. о. х. д. № 3731/2019 год. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІ
от НПК.
С Присъда, постановена на 31.05.2019
г. по НОХД № 17867/2018 г., СРС, НО, 11 състав, съдът е признал подс. Е.В.Д.,
роден на *** ***, български гражданин, неженен, неосъждан, със средно
образование, постоянен адрес:***0, настоящ адрес:***, ЕГН ********** за ВИНОВЕН
в това, че на 17.08.2017 г., около 13:30 ч., в гр. София, бул. „********, на
пейките на „Централна автогара“ - София, в съучастие като извършител с А. И.И.,
ЕГН ********** - извършител (починал на 23.10.2017 г. ) и трето, неустановено
по делото лице - помагач, с цел да набави за себе си и за съучастниците си
имотна облага, възбудил у Г.Б.А. заблуждение, че ще обмени валута - 220 (двеста
и двадесет) щатски долари при курс - 1 (един) щатски долар за 1 (един)
български лев, като при обмяната Г.Б.А. предал парична сума в размер на 220
(двеста и двадесет) лева, срещу която получил сума в размер на 9 (девет) щатски
долара, с което му е причинил имотна вреда в размер на 204,97 лв. (двеста и
четири лева и деветдесет и седем стотинки), поради което и на основание чл.
209, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 54, ал. 1 НК му наложил
наказание „лишаване от свобода”, за срок от една година и шест месеца, като
отложил, на основание чл. 66, ал. 1 НК, изтърпяването на така наложеното
наказание, за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в
сила.С присъдата Е.В.Д., ЕГН ********** е осъден да заплати на Г.Б.А., ЕГН **********
сумата от - 204,97 лева - обезщетение за претърпени имуществени вреди от
инкриминираното деяние.
Срещу тази присъда е подадена въззивна
жалба от служебния защитник А.В., като се излагат аргументи за неправилност на
атакуваната присъда. Твърди се наличието на предпоставки за приложението на
чл.209 ал.3 от НК. Сочи се, че причинената вреда е в нисък размер и съответно
степента на обществена опасност е ниска.
При служебна проверка за
допустимост на жалбата настоящият съдебен състав намира, че същата е допустима,
като подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт (първоинстанционна
присъда) от страна по делото, имаща правен интерес, и е подаден в преклузивния
15-дневен срок по чл. 319, ал. 1 НПК
На основание чл. 327 от НПК въззивният
съд прецени, че правилното решаване на
делото не налага събиране на гласни, писмени или веществени доказателства.
В съдебното заседание пред въззивния
съд служебният защитник на подсъдимия пледира за намаляване на определеното от първоинстанционния
съд наказание. Сочи, че наложеното наказание в размер на една година и шест
месеца не отговаря на обществената опасност на деянието и на самия деец. Пледира,
че следва приложение да намери разпоредбата на чл.209 ал.3 от НК, уреждаща
маловажен случай на измама.
Гражданският ищец пледира за
потвърждаване на първоинстанционната присъда.
Прокурорът от Софийска градска
прокуратура излага доводи за неоснователност на въззивната жалба. Излага
аргументи за липса на предпоставки деянието на подсъдимия да се квалифицира
като маловажен случай.
Софийският градски съд, като обсъди
доводите, описани в жалбата, както и тези изложени в съдебно заседание, и след
като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната
присъда, намира, че не са налице основания за нейната отмяна или изменение
поради следните съображения:
По отношение на подсъдимия
производството пред първоинстанционния съд, съответно пред настоящата въззивна
инстанция е проведено при условията на чл.269, ал.3, т.1 и т.4, б. „а“ от НПК.
Софийски градски съд намира, че за издирването на подсъдимия, съответно за
гарантиране на правото му да участва пълноценно във воденото срещу него
наказателно производство, са извършени всички възможни действия от двете
съдебни инстанции, съответно са положени усилия лицето да бъде намерено, като
са изискани всички възможни справки, но без резултат. Налице са били
предпоставките производството да протече без участието на подсъдимия, доколкото
настоящият състав не счита, че по този начин са били нарушени правата му,
съответно е било невъзможно да се разкрие обективната истина. Напротив,
подсъдимият е бил привлечен като обвиняем в хода на досъдебното производство,
съответно му е дадена възможност да даде обяснения и да сочи доказателства,
като видно от протокол за разпит на обвиняем, находящ се на лист 16 от ДП,
същият е отказал да даде обяснения.
Участието на служебен защитник в случая е достатъчно да гарантира на подсъдимия
справедлив съдебен процес по смисъла на чл.6 от ЕКПЧ, съответно неговото отсъствие
не е попречило на разкриването на обективната истина.
Първоинстанционната присъда е
постановена при изяснена фактическа обстановка, която се установява от
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, обсъдени
подробно и задълбочено в мотивите към присъдата. Настоящият състав възприема
изложената в мотивите към присъдата фактическа обстановка, като само с цел
пълнота на въззивния съдебен акт излага релевантните за произнасянето си факти.
На
17.08.2017 г. подсъдимият Д. заедно с А.
И.И. и
неустановено по делото лице били в района на
„Централна автогара“ в град София, на бул. „********, където решили да извършат
измама. В тази връзка, тримата разпределили конкретни задачи и роли, които
всеки следвало да участва при осъществяване на престъплението. Около 13:30 А. И. седнал на пейка, на
която седял и гражданският ищец А. и го заговорил. Към тях се приближил подс. Е.Д.,
който се представил за турски гражданин, който търсел сервиз, за да отремонтира
повредилия му се автомобил. А. И. обяснил на Д. и му посочил такъв. След около
пет минути Д. се върнал при пострадалия и А. И., като заявил, че бюрото е
затворено и помолил да му обменят валута (щатски долари) като предложил изгоден
курс - един лев за един долар. А. И. обяснил на пострадалия А., че няма в себе
си пари и му предложил той да обмени валутата на подсъдимия.
По този начин пострадалият бил
въведен в заблуждение, че Д. действително има проблем с автомобила си и няма
българска валута, съответно, че ще получи срещу дадените от него левове същата
сума, но в долари. А. решил да му помогне и извадил от джоба си сумата от
двеста и двадесет лева, срещу която според уговорката следвало да получи сумата
от 220 долара. От своя страна Е.Д. извадил свити долари. На пострадалия му
направило впечатление, че банкнотите са малко, поради което искал да ги преброи
и се пресегнал с дясната си ръка, за да ги вземе. В момента, в който му подал
банкнотите долари, подсъдимият побързал да вземе от ръката на пострадалия
подадената сума от 220 лева, която последният държал. Пострадалият поискал да
си вземе парите обратно, но А. И. започнал да го удря по ръцете и да крещи
„идва полиция, идва полиция“. Подсъдимият се затичал в посока бариерата на
автогарата, а А. И. се отправил към задния вход на автогарата и се насочил към
подлеза, като започнал да слиза по стълбите. Пострадалият последвал А. И. и го
хванал за ръката, след което започнал да го дърпа. В същото време, към него се
приближило неустановеното по делото лице и съучастник на другите двама, като
същото започнало да дърпа пострадалия, за да му попречи да последва И. в
подлеза и да помогне на последния да избяга. Докато неустановеното лице дърпало
пострадалия, А. И. успял да се отскубне и избягал, като след него избягало и
неустановеното лице, което му било оказало помощ. При преброяването на
предоставената му от подсъдимия сума, пострадалият А. установил, че последният
му е предал 9 щатски долара.
Така
възприетата фактическа обстановка въззивният съд, подобно на контролирания,
изведе от показанията на свидетелите Г.А. и И.Щ., депозирани в хода на
съдебното производство, както и на частично приобщените им чрез прочитане
показания, налични по досъдебното производство; протоколи за разпознаване;
заключения на ВТЕ и СОЕ (л. 50 ДП);.
Първоинстанционният
съд е направил преценка на целия доказателствен материал, въз основа на което е
изградил и своите правни изводи, които настоящият съдебен състав намира за
правилни, обосновани, законосъобразни и споделя напълно, поради което възприе
фактическа обстановка, идентична с тази, приета от първата инстанция.
Събраните по делото доказателства са
обсъдени пълно и всеобхватно от първостепенния съд, същите са анализирани
правилно, поради което въззивният съд намери, че не следва да бъдат
преповтаряни. Обосновано районният съд е основал фактическите си изводи на показанията
на разпитаните свидетели и на изготвената ВТЕ. Правилно са кредитирани
приложените по делото писмени доказателства и заключенията на изготвените
експертизи, които допълват и подкрепят гласните доказателства и изясняват в
пълнота фактите по делото.
Макар
и да няма конкретно изложени оплаквания във въззивната жалба досежно
авторството на деянието, настоящият състав, във връзка със задължението си да
провери в цялост първоинстанционната присъда, намира, че следва да изложи
собствен доказателствен анализ на основните доказателства по делото, въз основа
на които са изградени фактическите изводи на двете съдебни инстанции.
Показанията
на свидетеля Г.А. са релевантни относно механизма и начина на извършване на
деянието и неговото авторство. Макар и свидетелят да има качеството на пострадал,
съответно същият да е предявил граждански иск в хода на съдебното производство
неговите показания са правилно ценени от СРС, като въззивната инстанция
обосновава своите фактически и правни изводи именно на депозираните от него
показания. Не се откри причина показанията на свидетеля да бъдат дискредитирани
в цялост или в някоя част, доколкото същите са добросъвестно депозирани,
същевременно се явяват логични, последователни и се подкрепят по несъмнен начин
от другите събрани в хода на производството доказателства. Свидетелят е лицето,
срещу което са били насочени действията на извършителите, съответно то е пряко
възприело всички факти, които формират обективната страна на престъплението, за
което е повдигнато обвинение – въвеждането му в заблуждение, даването на паричната
сума, нейният размер, съответно видът и размера на реално престираното от
подсъдимия. Показанията съдържат и категорични данни за поведението на
извършителите след осъществяването на престъплението, което настоящият състав
също намира за релевантно.
От
извършеното в хода на досъдебното производство разпознаване се установява, че
свидетелят А. категорично е посочил от представените му 4 фотоснимки Е.Д. за
извършител на престъплението. Настоящият състав намира, че разпознаването на
лица по фотоснимки е извършено при спазване на правилата на НПК, съответно не
са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са основание за
изключване на съставения протокол като годно доказателствено средство. На
базата на така извършения способ за доказване настоящият състав приема, че
съпричастността на подсъдимия в извършване на инкриминираното деяние е
доказана. Конкретната форма на участие на подсъдимия в осъществяването му се
установява на базата на показанията на свидетеля, извършил разпознаването.
От
приетата по делото видео-техническа експертиза, която съдът кредитира като
обоснована, се установява, че на предоставения за изследване носител на информация
се съдържа видеозапис, на който са визуализирани част от действията на
подсъдимия, на неговите съучастници и на пострадалия. Настоящият състав
анализира изложеното от вещото лице, снело на хартиен носител кадри от
видеозаписа, в светлината на показанията на свидетеля А., като се установи, че изложеното от свидетеля в хода на съдебното
следствие, така и в приобщените по реда на чл.281 от НПК показания, депозирани на досъдебното производство,
не съдържат противоречия. Напротив, показанията на свидетеля се подкрепят по
категоричен начин от заснетите изображения, доколкото на кадрите, макар и
същите да са с лошо качество, се установява, че действително е имало опит на
пострадалия да догони съучастниците, съответно физическо стълкновение между
част от тях и свидетеля А.. Поради това настоящият състав намира още един
аргумент да даде вяра на показанията на този свидетел и да изгради фактическите
си изводи въз основа на казаното от него.
Показанията
на свидетеля Щ. също кореспондират с показанията на св. А.. Свидетелят е
служител на МВР, който е работил по преписки, свързани с измами в района на
„Централна гара“ в гр. София. Съобщава за същата и за сходни схеми, по които се
осъществяват измами в този район, като същевременно категорично заявява, че е
успял да разпознае едно от лицата на анализирания във ВТЕ запис като подсъдимия
Д.. При предявяване на снимковия материал към изготвената експертиза свидетелят
без колебания заявява, че като заснети лица в деянието е разпознал подсъдимия,
както и единият негов съучастник – А. И..
От
приетата и кредитирана от настоящия състав съдебно-оценителна експертиза се
установява, че причинената вреда на пострадалия е в размер на 204,97 лева, като
нейният размер е изчислен на базата на курса на БНБ към датата на инкриминираното
деяние. Вещото лице е посочило, че сумата отговаря на 45% от минималната
работна за плата за страната.
При анализа на събраните
доказателства и материали въззивният съд намира, че изводите на първоинстанционния
съд, че по несъмнен начин е доказано авторството на деянието и начина на
извършването му, посочен в обвинителния акт, а също така и неговото авторство,
са обосновани и правилни.
Верен е изводът на контролирания съд, че при изложените факти и доказателствения
анализ, на който те се основават, от правна страна подсъдимият е осъществил
състава на престъплението по чл. 209, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1
от НК.
Според обвинителния акт на 17.08.2017
г., около 13:30 ч., в гр. София, бул. „********, на пейките на „Централна
автогара“ - София, в съучастие като извършител с А. И.И., ЕГН ********** -
извършител (починал на 23.10.2017 г. ) и трето, неустановено по делото лице -
помагач, с цел да набави за себе си и за съучастниците си имотна облага,
възбудил у Г.Б.А. заблуждение, че ще обмени валута - 220 (двеста и двадесет)
щатски долари при курс - 1 (един) щатски долар за 1 (един) български лев, като
при обмяната Г.Б.А. предал парична сума в размер на 220 (двеста и двадесет)
лева, срещу която получил сума в размер на 9 (девет) щатски долара, с което му
е причинил имотна вреда в размер на 204,97 лв. (двеста и четири лева и
деветдесет и седем стотинки).
Очертаният с обвинителния акт предмет на доказване
и възприетата от първостепенния и от въззивния съд фактическа обстановка,
установяват наличието на обективните и субективни признаци на престъплението
измама и престъпното участие на подсъдимия Е.Д. в извършването й.
От обективна страна несъмнено е установено, че на инкриминираната дата подсъдимият е предложил да сключи валутна сделка с пострадалия, като същественото съдържание на същата се свеждало до получаване от подсъдимия на сумата от 220 лева, като насрещната престация за пострадалия се изразявала в незабавното получаване на 220 долара. В следствие на така отправеното и възприето от пострадалия предложение е формирана в съзнанието му невярната представа, че ще получи сумата от 220 долара срещу престирането на сумата от 220 лева. Видно от поведението на подсъдимия, същият не е имал намерение в нито един момент да извърши така уговорената сделка, като с подаването на свити банкноти е целял единствено да заблуди пострадалия, че получава уговорената сума, в което несъмнено е затвърдил вече създадена невярна представа у пострадалия за размера на получаваната сума. Именно поради въвеждането му в заблуждение пострадалият е формирал воля да се разпореди с притежаваната от него сума от 220 лева, като е взел решение да я предаде на подсъдимия с цел получаване на уговорената насрещна престация.
От
субективна страна деянието е осъществено с пряк умисъл. Подсъдимият е
предвиждал, че вследствие на собственото си и на съучастниците му въздействие върху
измамения, у последния са възникнали неправилни представи, както и че поддържа
вече възникналите такива. Поведението на подсъдимия и на неговите съучастници
след размяната на парите, съответно желанието му по-бързо да придобие
фактическата власт върху тях са основа за съда да приеме, че Е.Д. е съзнавал,
че въвежда пострадалия в заблуждение, желаел е да възбуди и да поддържа
неверните представи в измаменото лице, съответно е желаел да получи паричната
сума без да престира уговорените 220 долара, съответно е целял последиците от
неправомерните си действия.
Обосновани са изводите на първоинстанционния съд,
че деянието е извършено от подс. Д. в съучастие с две други лица и в качеството
му на извършител, тъй като вследствие на задружните им усилия е станало
възможно осъществяването на престъплението. От начина на извършване на
изпълнителното деяние, съответно с оглед поведението на съучастниците,
изразяващи се в опити да се попречи на пострадалия да си върне дадените пари
обратно, настоящият състав приема, че е налице е общност на умисъла, като всеки
от съучастниците е съзнавал, че участва в изпълнение на престъплението заедно с
другите и е искал така съчетаната дейност да предизвика престъпния резултат. Съучастието
е налице тогава, когато чрез задружно умишлено участие на две или повече лица
се осъществява едно умишлено престъпление. От възприетите за достоверни
доказателства се установи, че вследствие на формираната невярна представа за
действителните намерения на подсъдимия и вследствие на поддържането й от страна
на подсъдимия и А. И. пострадалият е предал сумата от 220 лева. Като помагачество
следва да се квалифицират действията на неустановеното по делото лице, което е попречило
на пострадалия да преследва извършителите. Неговото участие непосредствено след
осъществяването на деянието мотивира настоящият състав да приеме, че същият се
е наговорил и е взел решение да съдейства на извършителите преди да се стигне
до довършване на престъплението. Ето защо неговото поведение следва да се
квалифицира като съучастничество към извършване на измамата, а не като
самостоятелно престъпление. Наличие на умисъл за съучастие може да бъде изведен
и в двата му компонента – интелектуален и волеви. Поведението на подс. Д. може
да бъде дефинирано като искане за причиняване на резултата, доколкото
въвеждайки пострадалия в заблуждение, съответно взимайки приготвената от него
парична сума, срещу която е дал значително по-малко от уговорената позволяват
на съда да направи извод, че подсъдимият е имал познание за всички обективни
фактори, които завършват състава на измамата - естеството на заблуждението,
формирало у пострадалия фалшивия претекст, под който е действано.
Наред
с това е налице и специалната цел, преследвана от дееца, да набави имотна
облага за себе си, съзнавайки неизбежността на настъпилата имотна вреда за
пострадалия
С оглед изложените съображения
въззивният съд намира, че контролираната инстанция е приложила правилно
материалния закон, като е признала подсъдимият Д. за виновен в осъществяване на
престъпление по чл.209, ал.1 вр. чл.20 ал.1 от НК.
При
обоснован и правилни изводи от фактическа и правна страна и съобразявайки
пределите на санкционната част на нормата чл. 209 НК, първоинстанционният съд е
наложил на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от 1 година и шест
месеца, което е определено по реда на чл.54 от НК и изпълнението на което е
отложено по реда на чл.66 от НК. С основание, съобразявайки пределите на
отмереното наказание и чистото съдебно минало на подсъдимия, районният съд е отложил
наложеното наказание с изпитателен срок от три години. Макар и минимално
предвидения в чл. 66 НК, този срок ще подейства предупредително по отношение на
подсъдимия, предвид потенциалната възможност от активизиране на санкцията и
ефективното й изтърпяване при извършване в неговите рамки на друго умишлено
престъпление.
Оплакванията
във въззивната жалба, касаещи приложението на привилегирования състав на чл.209
ал.3 от НК, уреждащ маловажен случай на измама, са неоснователни, тъй като не
са налице кумулативно изискуемите предпоставки.
Съгласно чл.98 т.9 от НК маловажен
случай е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Според Решение № 139 от 20.09.2017 г. на ВКС
по н. д. № 609/2017 г., III н. о., НК тази дефиниция изисква комплексен подход
и съобразяване на всички обстоятелства, характеризиращи даден казус. Макар
стойността на предмета на посегателство да има важно значение за квалифициране
на деянието като по-леко наказуемо престъпление против собствеността, тя съвсем
не е единственият релевантен фактор при преценката дали привилегированият
състав е приложим. От значение са всички останали смекчаващи и отегчаващи
обстоятелства и преди всичко времето, мястото и начинът на извършване на
деянието, използваните средства, личността на пострадалия и на дееца. Ръководейки
се от тези критерии, настоящият състав намира, че първостепенният съд правилно
е отказал приложението на чл.209 ал.3 от НК. Съобразен е механизмът на
извършване на деянието, взета под внимание е стойността на вредата, правилно са
посочени смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Не може да
бъде споделено изложеното във въззивната жалба, че обществената опасност на
деянието и на дееца е ниска. За настоящия състав начинът, времето и мястото на
извършване на деянието не могат да обусловят такъв извод. Това е така,
доколкото престъплението е извършено в съучастие, в светлата част на
денонощието, на оживено място, като наличието на други граждани не е било
пречка за поставяне в ход на предварително изготвения план и схема за
извършване на престъплението. Наличието на съучастие мотивира и настоящият
състав да приеме, че е налице предварително детайлно планиране на начина на
осъществяване на престъплението, видно от доказателствата по делото е налице и
разпределение на ролите, като всеки съучастник е имал конкретна задача. Това е
довело до улесняване на въвеждането в заблуждение на жертвата, както и е
способствало за безпрепятственото напускане на местопрестъплението от
подсъдимия след извършването на измамата. Вярно е, че вредите са в размер малко
по-малко от половината от минималната работна заплата, но както беше посочено,
това не е единственият критерий, за да се приеме, че едно деяние е маловажно.
Не може да не бъде отчетено и обстоятелството, че деянието е било съпътствано и
от физическа агресия спрямо пострадалия, а също така и с координирано бягство.
В този смисъл въззивният съд не може да сподели аргументите в жалбата, че
обществената опасност на дееца, съответно на деянието са достатъчно ниски, за
да се приеме, че е налице маловажност. Деянието се отличава с дързост и
агресивност, които не могат в никакъв случай да обосноват наличието на
критериите за маловажност по чл.98, т.9 от НК.
При определяне на размера на наказанието,
което съгласно чл.209 ал.1 от НК е за срок от една до шест години, контролираната
инстанция е отчела правилно смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства, като правилно е преценено, че подсъдимият е с чисто съдебно
минало и ниският размер на неправомерно получената сума, а като отегчаващи
правилно са взети под внимание коментираните по-горе начин, време и място на
извършване на деянието, наличието на съучастие при предварително планиране и
разпределение на ролите, последвалата физическа агресия спрямо пострадалия,
бягството от местопрестъплението. Ето защо настоящият състав е на мнение, че законосъобразно
първата инстанция е определила наказанието към минимума на предвиденото в
закона и при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Настоящият
състав не счита, че целите, предвидени в чл.36 от НК биха били постигнати с
по-ниско наказание от 1 година и шест месеца. Правилно СРС е отложил изтърпяването
на така наложеното наказание по реда на чл.66 от НК.
Съдът намира за правилно и
атакуваното решение в частта му, касаеща предявеният граждански иск. Доколкото
извършеното от подсъдимия деяние представлява и деликт съгласно чл.45 от ЗЗД
законосъобразно СРС е осъдил подс. Д. да заплати и причинените имуществени
вреди на гражданския ищец. С оглед доказаността на авторството, наличието на
престъпление, причинна връзка между самото деяние и имотната вреда искът е
доказан по основание, както и по размер.
При
цялостната служебна проверка на присъдата въззивният съд не констатира
неправилно приложение на материалния закон или съществени нарушения на
процесуалните правила, даващи основание за отмяната или изменението на
присъдата, поради което прие, че тя следва да бъде изцяло потвърдена.
Така мотивиран и на основание чл. 338, вр. чл.
334, т. 6 от НПК Софийски градски съд
Р
Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 31.05.2019 г. по НОХД № 17867/2018 г., СРС, НО, 11 състав
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.