№ 989
гр. Варна, 11.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Антония Светлинова
при участието на секретаря Дияна Димитрова
като разгледа докладваното от Антония Светлинова Гражданско дело №
20213110108460 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от
„Водоснабдяване и канализация-Варна” ООД , ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, ул. „Прилеп“ № 33, срещу М. Д. Г. , ЕГН
**********, с настоящ адрес: гр. Варна, ул. ***, ет. 4, ап. 35, обективно
кумулативно съединени положителни установителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за приемане за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца: сумата от
131,71 лв., представляваща незаплатена стойност на ползвани В и К услуги за
периода от 15.04.2019 г. до 17.11.2020 г. в обект на потребление, находящ се в
гр. Варна, ж.к. Аспaрухово, ***, за който е разкрита партида с абонатен №
1708350, за която сума са издадени фактури в периода 21.05.2019 г. –
19.11.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 14.12.2020 г., до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от 7,84 лв., представляваща обезщетение за
забава, начислено за периода от 21.06.2019 г. до 08.12.2020 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 16043/2020 г. по
описа на Районен съд - Варна.
По твърдения в исковата молба, ответникът М.Г., в качеството му на
потребител на водоснабдителни и канализационни услуги за процесния обект
на потребление, е ползвал реално предоставени от ищцовото дружество
услуги, отчетени чрез електронен карнет (таблет), които не е заплатил.
Ищецът поддържа, че за периода от 15.04.2019 г. до 17.11.2020 г. ответникът
дължи сума общ размер на 131,71 лв. за предоставените му ВиК услуги,
формирана като сбор от стойността на издадените фактури, подробно
описани в приложена справка за недобора на частен абонат, както и лихва за
1
забава в размер на 7,84 лв., начислена за периода от падежа на всяка фактура
до 08.12.2020 г. Твърди, че за посочените суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, връчена на длъжника
(настоящ ответник) по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
По изложените съображения по същество моли да бъде прието за
установено в отношенията между страните съществуването на описаните
вземания за главница и мораторна лихва и претендира сторените в
заповедното и в исковото производство разноски, включително и
юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения му особен
представител, депозира отговор на исковата молба, в който бланкетно
оспорва предявените искове като недоказани по основание и размер.
В открито съдебно заседание ищецът, действащ чрез процесуалния му
представител юрк. С.С., поддържа исковата молба. Допълва, че по време на
исковия период абонатът е извършил подмяна на водомера в обекта на
потребление поради изтичане на метрологичната му годност, както и че
отчетът на потребените ВиК услуги е бил дистанционен през целия период,
като отделно абонатът е подавал самоотчети и инкасатор е извършвал реален
отчет на място. По същество моли за уважаване на исковете и присъждане на
разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК. В депозирана писмена
защита излага правни съображения, съобразно представения доказателствен
материал.
Ответникът не се явява и не се представлява в открито заседание.
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
От приложената справка № 313831/15.03.2022 г. от Служба по
вписванията – Варна за вписвания, отбелязвания и заличавания по
персоналната партида на лицето М. Д. Г. за периода 01.01.1993 г. – 15.03.2022
г. (л. 78 и сл.) се установява, че през 2016 г. ответницата е придобила, чрез
публичен търг/постановление за възлагане, апартамент № 1 в гр. Варна, ул.
„*** (пореден № 3 от справката).
От съдържанието на приобщената справка за недобора на частен абонат
(л. 17) се установява, че за посочения имот при ищцовото дружество е
разкрита партида с абонатен № 1708350 с титуляр М. Д. Г.. Изяснява се, че по
партидата са отчетени неизплатени задължения на абоната за главница от
общо 131,71 лв. за консумирана вода за отчетен период от 15.04.2019 г. до
17.11.2020 г. по издадени фактури в периода 21.05.2019 г. – 19.11.2020 г.,
както и законна лихва от 7,84 лв., начислена върху съответните главници по
фактурите от датата на техния падеж до 08.12.2020 г. Установява се още, че за
целия отчетен период е налице отчитане на фактурираните ВиК услуги по
показания на измервателния уред (с посочени в справката стойности на стар и
нов отчет), както и че през м. февруари 2020 г. уредът е подменен, съответно
отчетът до 17.02.2020 г. е извършван чрез стария водомер с последно
показания „1611“, а от 26.02.2020 г. – по новия водомер, който е отразен в
справката с нулеви показания на посочената дата.
За установяване на реалното доставяне и потребяване на ВиК услуги в
процесния период ищецът е представил опис на отчети на абонат № 1708350
2
от таблет, обработен до 15.03.2022 г. (л. 75 и сл.). От съдържанието на
документа се потвърждава подмяната на водомера през м.февруари 2020 г.,
като са индивидуализирани измервателните уреди, както следва: водомер №
94068749, отчитал потреблението в обекта за периода 15.02.2019 г. –
18.02.2020 г., с отразен срок на метрологична годност до 17.04.2020 г., и
водомер № 4482, отчитал потреблението в следващия период 18.03.2020 г. –
16.02.2022 г., с отразена изправност до 26.02.2020 г.
Според описа през процесния отчетен период от 15.04.2019 г. до
17.11.2020 г. потреблението в обекта е отчитано дистанционно, по данни на
направени от абоната месечни самоотчети и извършвани реални отчети на
дати 18.03.2020 г., 20.05.2020 г., 16.06.2020 г., 19.08.2020 г. и 17.09.2020 г.
През целия период в отчета са отразени показанията на водомера и
консумираната вода в кубични метри, представляваща разлика между
отразените от самоотчета/реалния отчет показания в деня на съответното
отчитане и показанията, отразени при предходния отчет, като потреблението
възлиза в рамките на 1-3 куб.м. вода месечно.
При съпоставка на отразените показания в описа на отчети и тези,
обективирани в справката за недобора на частния абонат, се установява пълна
идентичност на вписаните стойности за стар и нов отчет за процесния период
на потребление, респективно за фактурираното количество вода, формирано
като разлика между тях.
Ангажиран от ищеца е и констативен протокол № 44/17.03.2022 г. (л.
74), според който на посочената дата е извършена проверка на място на
монтирания водомер в процесния обект на потребление от служител при ВиК
оператора Иванка Тодорова (инкасатор) и в присъствието на наемател в
обекта К.Р.Р., при която е установено, че в обекта има монтиран водомер №
4482 с посочен номер на пломба и показания „48“ към 17.03.2022 г.
Протоколът е подписан от инкасатора, както и от посочения наемател.
Приобщени към доказателствения материал по делото са и Общите
условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор
„Водоснабдяване и канализация-Варна” ООД (л. 5 и сл.), ведно с
доказателства за публикуването им в централен и местен ежедневник.
Приложени са и решения на КЕВР от 28.12.2018 г. (л.11) и от 23.12.2019 г. (л.
13) за ценообразуване на ВиК услугите, предоставяни от „Водоснабдяване и
канализация – Варна“ ООД.
От приетото и неоспорено от страните заключение на допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза (л. 66 и сл.) се установява, че общият размер
на дължимата главница за ползвани ВиК услуги по партида с абонатен №
1708350 до издадените от ищцовото дружество фактури в периода от
15.04.2019 г. до 17.11.2020 г. възлиза на 131,71 лв. с вкл. ДДС, а лихвата за
забава върху посочената главница, начислена от падежа на всяка фактура до
08.12.2020 г. – на 7,84 лв. Според заключението към 10.03.2022 г. липсват
данни за извършени плащания на тези суми. Вещото лице е извършило на
08.03.2022 г. посещение на адреса на потребление, при което е констатирало,
че имотът се обитава от К.Р.Р. и показанието на водомера е „48“ (47,4795).
От материалите по приобщеното ч.гр.д. № 16043/2020 г. по описа на
Районен съд – Варна се установява, че въз основа на подадено на 14.12.2020 г.
заявление от „Водоснабдяване и канализация-Варна” ООД срещу М. Д. Г. е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за
3
процесните суми. Заповедта е редовно връчена на длъжника (настоящ
ответник) по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и установителните искове са предявени
в указания на заявителя едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Обективно кумулативно съединените положителни установителни
искове, с които съдът е сезиран, са допустими, доколкото са налице общите
предпоставки за съществуването и надлежно упражняване на правото на иск,
както и специалните такива, свързани с реда за търсената защита по чл. 422,
ал. 1 ГПК (съгласно т. 10а от Тълкувателно решение по тълк. дело № 4/2013
г., ОСГТК на ВКС), установени от приобщеното заповедно дело.
Предмет на предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове е
установяване със сила на присъдено нещо съществуването на обективираните
в заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК вземания за главница за
незаплатена консумирана вода по издадени от ВиК оператора фактури, както
и лихва за забава. Съгласно правилата за разпределяне на доказателствената
тежест в процеса, обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест
на ищцовото дружество е да установи, при условията на пълно и главно
доказване, наличието на валидна облигационна връзка между него и
ответника, реалното количество на доставените ВиК услуги, отчитани и
фактурирани по предвидения в приложимите Общи условия ред, настъпила
изискуемост на вземанията, както и тяхната стойност, а, в случай че се касае
за служебно начислени количества - предпоставките за извършеното
начисляване и съответствието на фактурираната средна консумация с
предвидената такава за конкретната хипотеза на служебен отчет.
Според § 1, ал. 1, т. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационни услуги „потребители“ са юридически или физически лица -
собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят
ВиК услуги, юридически или физически лица - собственици или ползватели
на имоти в етажната собственост, както и предприятия, ползващи вода от
водоснабдителните мрежи на населените места за технологични нужди или
подаващи я на други потребители след съответна обработка по самостоятелна
водопроводна инсталация, непредназначена за питейни води. Посочената
легална дефиниция е залегнала и в чл. 2, ал. 1 от Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор
„Водоснабдяване и канализация - Варна“ ООД (ОУ).
От обсъдените писмени доказателствени средства се установява, че
ответницата М. Д. Г. е придобила правото на собственост върху процесния
обект на потребление през 2016 г., тоест преди началото на исковия период
(2019 г.), поради което същата има качеството на потребител на ВиК услуги
по смисъла на § 1, ал. 1, т. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационни услуги и чл. 2, ал. 1, т. 2 от ОУ. От момента на придобиване
на собствеността между страните по делото е възникнало облигационно
правоотношение с предмет предоставяне на ВиК услуги за питейно-битови
нужди от ищеца, като ВиК оператор, до ответницата като собственик на
водоснабдения имот. Следователно последната е задължено лице за
заплащането на фактурираните ВиК услуги за разглеждания период на
потребление.
4
Редът и начинът на измерване, отчитане и разпределение на
количествата питейна вода и на количествата отведени и пречистени
отпадъчни води е уреден в разпоредбите на Глава ІІІ от ОУ от 2014 г.
(действащи в процесния период 2019 г. – 2020 г.), както и в тези на Глава VІ
от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, издадена от министъра на регионалното развитие и
благоустройството, обн., ДВ, бр. 88 от 8.10.2004 г. (Наредба № 4).
Според приложимата нормативна уредба изразходваните количества
питейна вода се отчитат по водомер, монтиран на водопроводното отклонение
от ВиК оператора и/или в имотите на потребителите (чл. 22 от ОУ и чл. 32,
ал. 1 от Наредба № 4). Отчитането на водомерите се извършва в присъствието
на потребителя или на негов представител, който с подписа си удостоверява
съответствието на показанията с данните в отчета, освен в случаите на
дистанционно отчитане и при ползване на електронен карнет (чл. 23, ал. 4 от
ОУ и чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4). В последната хипотеза при създадена
възможност от оператора се приемат и самоотчети (чл. 39, ал. 2 от Наредба №
4), като се извършва и физическа проверка и отчет поне един път годишно
(чл. 23, ал. 9 от ОУ). Доставянето на питейна вода и/или отвеждането и/или
пречистването на отпадъчни води се заплащат въз основа на измереното
количество изразходвана вода от водоснабдителната мрежа, отчетено
посредством монтираните водомери, и по цени, определени от КЕВР по реда
на ЗРВКУ (чл. 31, ал. 1 и чл. 32, ал. 1 от ОУ и чл. 40 от Наредба № 4). За
отчетената консумация ВиК операторът издава ежемесечни фактури, сумите
по които потребителите са длъжни да заплащат в 30-дневен срок след датата
на фактуриране (чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ). При неспазване на сроковете за
плащане на изразходваното количество вода се заплаща законна лихва по
реда на чл. 86, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите (чл. 40, ал. 1, изр.
второ от Наредба № 4).
От обсъденото съдържание на приобщения опис на отчети е видно, че
през процесния период от 15.04.2019 г. до 17.11.2020 г. отчитането на
доставените количества вода е осъществявано чрез водомери с дистанционно
отчитане, каквато възможност е предвидена в чл. 18 от ОУ и чл. 39а от
Наредба № 4. В случая ВиК операторът разполага с изискуемите технически
средства и софтуер за отчитане на показанията от дистанционния
измервателен уред, като отчетът е извършван регулярно (всеки месец),
посредством подаван от абоната месечен самоотчет и извършван реален отчет
на място, от който се потвърждава достоверността на данните от предходния
самоотчет. Така измерените показания са обективирани в обсъждания опис,
чието съдържание не е оспорено от ответницата, поради което съдът приема
за доказано реалното потребление на отчетените количества вода в процесния
период.
Отделно от това, същото се потвърждава и от експертното заключение
на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира напълно като
правилно и обосновано, както и от приобщения констативен протокол,
подписан от представител на абоната (наемател в обекта), в които
доказателствени източници се съдържат данни за последните показания на
водомера към дати, следващи края на исковия период, и тези данни
кореспондират с потреблението според описа.
5
Следователно за ответницата, като потребител на реално доставените
количества ВиК услуги, е възникнало задължение за заплащане на тяхната
стойност, за която са издадени съответни фактури в периода 21.05.2019 г. –
19.11.2020 г., платими в 30-дневен срок след датата на фактуриране. При така
установения срок за изпълнение, към дата 14.12.2020 г., когато е подадено
заявлението по чл. 410 ГПК, всички вземания за главници по счетоводните
документи, с изключение на главницата по последната фактура от 19.11.2020
г., са били падежирали, като изискуемостта на последното вземане е
настъпила в хода на процеса, който факт следва да бъде съобразен, на
основание чл. 235, ал. 3 ГПК. При това положение и доколкото няма данни да
са извършени плащания по фактурите, главният иск е доказан по основание.
Същият е доказан и по размер от приобщените доказателствени
средства, вкл. справка за недобора на частен абонат и експертното
заключение, от които се установява, че дължимата главница по издадените
фактури възлиза на процесната сума от 131,71 лв. с вкл. ДДС и същата
съответства на количествата отчетена и доставена вода, съобразно
утвърдените от КЕВР цени на ВиК услуги за съответния период.
Доколкото падежът на паричните задължения по издадените фактури е
определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, без да е
необходима нарочна покана (арг. от чл. 84, ал. 1 ЗЗД), и дължи заплащането
на мораторна лихва върху просрочената главница, на основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД. Според експертното заключение за периода от забавата, настъпила на
20.06.2019 г. (когато е падежирала главницата по първата фактура от
21.05.2019 г.), до заявения краен момент на начисляване на лихвата –
08.12.2020 г., законната лихва върху главницата от 131,71 лв. е в размер на
търсената сума от 7,84 лв. Следователно и акцесорният иск е доказан по
основание и размер и следва да бъде изцяло уважен.
По възнаграждението на особения представител:
В полза на адв. Л.Н. П., вписана в АК-гр.Варна, следва да бъде
изплатено възнаграждение в размер на 150 лв. за осъщественото процесуално
представителство на ответника по делото, изразяващо се в депозиране на
писмен отговор на исковата молба. Възнаграждението е платимо от
предварително внесения за целта депозит от ищеца и за същото следва да
бъде издаден разходен касов ордер в полза на особения представител.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на делото и предвид
направеното искане, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
направените по делото разноски в общ размер на 475 лв., от които 75 лв. за
заплатена държавна такса, 150 лв. за депозит за вещо лице, 150 лв. за депозит
за особен представител и 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение,
определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредбата
за заплащането на правната помощ.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 12 на Тълкувателно
решение № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен
по реда на чл. 422 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство. Такива са присъдени с издадената
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за държавна такса и юрисконсултско
6
възнаграждение в общ размер на 75 лв. и същата сума следва да бъде
възложена в тежест на ответницата, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК във
вр. чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по
предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове, че
ответницата М. Д. Г. , ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Варна, ул. ***,
ет. 4, ап. 35, ДЪЛЖИ на ищеца „Водоснабдяване и канализация-Варна”
ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Прилеп“
№ 33, следните суми: сумата от 131,71 лв. (сто тридесет и един лева и
седемдесет и една стотинки), представляваща незаплатена стойност на
ползвани В и К услуги за периода от 15.04.2019 г. до 17.11.2020 г. в обект на
потребление, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Аспaрухово“, ***, за който е
разкрита партида с абонатен № 1708350, за която сума са издадени фактури в
периода 21.05.2019 г. – 19.11.2020 г., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 14.12.2020 г., до окончателното
изплащане на задължението, както и сумата от 7,84 лв. (седем лева и
осемдесет и четири стотинки), представляваща обезщетение за забава,
начислено за периода от 21.06.2019 г. до 08.12.2020 г., за които вземания е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 16043/2020 г. по
описа на Районен съд - Варна, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД.
ОСЪЖДА М. Д. Г. , ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Варна, ул.
***, ет. 4, ап. 35, ДА ЗАПЛАТИ на „Водоснабдяване и канализация-
Варна” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул.
„Прилеп“ № 33, сумата от 475 лв. (четиристотин седемдесет и пет лева) за
сторените в исковото производство съдебно-деловодни разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК във вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
ОСЪЖДА М. Д. Г. , ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Варна, ул.
***, ет. 4, ап. 35, ДА ЗАПЛАТИ на „Водоснабдяване и канализация-
Варна” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул.
„Прилеп“ № 33, сумата от 75 лв. (седемдесет и пет лева) за сторените в
заповедното производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78,
ал. 1 и ал. 8 ГПК във вр. чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната
помощ.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на особения представител адв. Л.Н. П., вписана в
АК – гр. Варна, възнаграждение в размер на 150 лв. (сто и петдесет лева) за
осъщественото процесуално представителство на ответната страна по делото
от внесения за целта депозит.
ДА СЕ ИЗДАДЕ разходен касов ордер в полза на адв. Л.Н. П., за което
да се уведоми същата по телефон.
7
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, чрез процесуалните им
представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8