№ 280
гр. Монтана, 06.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ВАЛЯ МЛАДЕНОВА
при участието на секретаря СВЕТЛАНА СТ. СТАНИШЕВА
като разгледа докладваното от ВАЛЯ МЛАДЕНОВА Гражданско дело №
20211630102122 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.357 от КТ.
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.344
ал.1 т.т.1, 2, 3 и 4 от КТ и чл.224 ал.1 КТ.
Ищцата М. Г. Й. от село ххх, община ххх твърди в исковата молба, че с
трудов договор № 58/23.01.2013г. била назначена като старша медицинска
сестра в Дом за стари хора „ххх ххх“ - с. ххх, общ.Бойчиновци,
обл.Монтана. Трудовото й правоотношение било прекратено със Заповед №
114/06.07.2021г. на основание чл.190, ал.1, т.3, т.4 и т.7 от КТ. Счита така
наложеното й дисциплинарно наказание „уволнение“ за незаконосъобразно.
Поддържа, че на 06.07.2021г. следобяд около 15.30 часа директорът влязъл в
кабинета й и държейки листове хартия й казал, че същите представляват
заповед за нейното дисциплинарно уволнение, която тя трябвало непременно
да подпише. Поддържа, че поискала да прочете въпросната заповед, но
директорът й отказал. Твърди също, че на следващия ден депозирала пред
работодателя молба вх.№ 97/07.07.2021г. с искане да получи екземпляр от
процесната заповед за дисциплинарно уволнение. Такъв й е изпратен на
19.07.2021г. и то след уведомяване от нейна страна на Дирекция „Инспекция
1
по труда“ - гр. Монтана. Въз основа на така подадения сигнал е извършена
проверка, за резултатите от която е била уведомена с Писмо изх.
№21054596/12.07.2021г. Твърди, че в процесната заповед е посочено, че
дължи обезщетение по чл.221, ал.2 от КТ и същото следва да „се удържи от
последното й неизплатено трудово възнаграждение и всички дължими,
съгласно действащото законодателство, обезщетения“. Поддържа, че такова
извънсъдебно прихващане е абсолютно недопустимо. За да се приложи чл.103
от ЗЗД, което в случая работодателят е сторил, е необходимо да засяга две
насрещни, изискуеми и ликвидни вземания. Твърди, че първо това условие
не е налице, защото обезщетението чл.221, ал.2 от КТ се дължи от работника
само при условие, че заповедта за прекратяване на трудовото му
правоотношение е влязла в законна сила – било защото не е оспорена, било
защото е потвърдена от съда по обжалването. Второ, съгласно съдебната
практика, за да се извърши подобно прихващане, е необходимо изричното
писмено съгласие или искане на работника/служителя, каквото в настоящия
случай не е налице /чл.272 от КТ/. Твърди, че правото на работника на
обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ се поражда при прекратяване на
трудовото правоотношение, ако работникът/служителят не е ползвал
полагаемия му се платен годишен отпуск. Съобразно разпоредбата на
чл.224, ал.1 и 2 от КТ, както Наредбата за работното време, почивките и
отпуските, размерът на паричното обезщетение за неизползвания платен
годишен отпуск се определя пропорционално на времето, което се признава
за трудов стаж и се изчислява по реда на чл. 177 към деня на прекратяване на
трудовия договор. Твърди, че обезщетението се дължи безусловно и е
изискуемо към датата на уволнението и не е в зависимост от
законосъобразното му извършване. Що се отнася до обезщетението по чл.
221, ал. 2 от КТ, то същото е предвидено да възмезди работодателя за
вредите, произтичащи от прекратяване на трудовото правоотношение
вследствие на дисциплинарното уволнение. Възникването на това
обезщетение обаче е предпоставено от законосъобразността на
извършеното дисциплинарно уволнение. Обезщетението по чл. 224 от КТ
поначало не подлежи на прехващане с други видове обезщетения по раздел ІІІ
на глава Х от КТ, включително и с такива, които се изплащат по повод на
прекратяване на трудовото правоотношение. Недопустимо е от задължението
за плащане по чл. 224 от КТ да се прихваща насрещно задължение на
2
работника/служителя по чл. 221, ал. 2 КТ. В тази връзка абсолютно
недопустими са и последващите действия на директора на ДСХ „ххх
ххх“ - с. ххх, обективирани в Покана изх.№ 44/11.08.2021г. С последната е
поискано да заплати сумата от 350,39 лв. - остатък от обезщетение по
чл.221, ал.2 КТ; 192,77 лв. - остатък за работно облекло за 2021г. и
131,42 лв. - липси на лекарства от спешния шкаф. Ищцата твърди също така,
че при издаването на процесната заповед са допуснати нарушения на
разпоредбите на чл.194, ал.1 от КТ. По-голямата част от описаните
дисциплинарни нарушения датират от месец януари 2021г., когато са били
констатирани от работодателя. Въпреки това, след изискани писмени
обяснения от нея, не са предприети каквито и да било мерки. Т.е.
работодателят е счел, че същите не съставляват дисциплинарни нарушения по
смисъла на чл.187 от КТ. По отношение на същите не може да се приложи и
ал.3 на чл.194 от КТ, тъй като тя се е намирала в законоустановен отпуск по
болест за периода от 29.01.2021г. до 03.06.2021г. Т.е. описаните в заповедта
за дисциплинарно уволнение нарушения, констатирани преди датата
29.01.2021г. не следва да фигурират в процесната заповед, а още по-малко да
водят до дисциплинарно уволнение, съгласно чл.190, ал.1, т.3 от КТ – поради
системни нарушения на трудовата дисциплина.
Поддържа, че нарушение № І е „лично установено от директора на ДСХ
- с. ххх“ и за него е поискано обяснение още на 06.01.2021г..
Нарушение № ІІ отново е „лично установено от директора на ДСХ -
с.ххх“ като от нея е поискано обяснение на 11.01.2021г.. Изброените под № ІІІ
нарушения също са ,,лично установени“ от директора на дома и въз основа
на описаните Докладни и рапорти от нея са поискани обяснения на
15.01.2021г. Следователно в момента на установяване на нарушението,
субектът на дисциплинарната власт е узнал за извършеното от нея деяние и е
бил наясно, че то съдържа от обективна и субективна страна признаците на
дисциплинарно нарушение. При това положение двумесечният срок по
чл.194, ал.1 от КТ за налагане на съответното дисциплинарно наказание по
т.І, ІІ и ІІІ от заповедта към 06.07.2021г. - датата на обжалваната
заповед, с която е било прекратено трудовото правоотношение с нея е
бил изтекъл - обстоятелство обуславящо и незаконността на
уволнението. Касае се за преклузивни срокове, с изтичането на които с
оглед правната им характеристика се погасява както дисциплинарната
3
отговорност на работника, така и правото на работодателя, съобразно с
предоставената му от закона дисциплинарна власт да упражни същото за
налагане на дисциплинарно наказание. Ищцата поддържа също така, че
нито едно от визираните в заповедта нарушения не е извършила.
Подробни съображения за това са изложени в обстоятелствената част на
исковата молба. Счита, че с оглед гореизложеното, описаните в Заповед №
114/06.07.2021г. на директора на ДСХ „ххх ххх“ – с.ххх нарушения не
могат да бъдат подведени под разпоредбите на чл.190 ал.1, т.3, т.4 и
т.7 вр.чл.187 т.7, т.8 и т.10 от КТ и счита същата изцяло за
незаконосъобразна. Предвид гореизложеното моли съда да постанови
решение, с което да признае уволнението й за незаконно и постанови
неговата отмяна; да постанови възстановяването й на предишната работа; да
постанови поправка на основанието за уволнението й, вписано в
трудовата и книжка; да осъди Дом за стари хора „ххх ххх“ – с.ххх,
представлявано от директора ххх да й заплати обезщетение по чл.225 ал.1 от
КТ в размер на 8 568,00 лева, обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ в размер на
975,00 лева, ведно със законната лихва върху присъдените суми от
предявяване на иска до окончателното им изплащане, като й бъдат
присъдени и сторените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът ххх „ххх ххх“- с.ххх, община
Бойчиновци, област Монтана, ул.”ххх” № 154, представляван от директора
ххх е подал отговор на исковата молба, в който изразява подробно
становище както по допустимостта, така и по основателността на
исковите претенции. По отношение на основателността на исковите
претенции заявява, че оспорва изцяло предявените искове както по основание,
така и по размер, като подробни доводи и съображения са изложени в
отговора на исковата молба. Поддържа, че всички описани в
уволнителната заповед нарушения на трудовата дисциплина са
санкционирани при стриктно спазване разпоредбата на чл.194, ал.1 КТ при
приложение на ал.3 от същия член, заповедта е издадена в
законоустановения двумесечен срок от откриване на нарушението, като
срока не е текъл през времето през което ищцата е ползвала
законоустановен отпуск по болест за периода от 29.01.2021 година до
03.06.2021 година. Твърди, че при откриване на всяко едно от нарушенията
описани в 6-те точки в заповедта, е извършвана проверка, като работодателят
4
е изпълнил стриктно задълженията си преди налагане на
дисциплинарното наказание, като е изискал писмени обяснения от
работника за всяко едно допуснато нарушение. Като надлежно е посочено в
заповедта за всяко едно нарушение поисканото обяснение и даденото
обяснение от госпожа Й., ако има дадено такова. Ответникът поддържа, че
издадената заповед е правилна и законосъобразна, издадена е от
компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на всички
законови изисквания на КТ за установяване и налагане на дисциплинарно
наказание ,,Дисциплинарното уволнение” поради нарушение на трудовата
дисциплина. Поддържа, че са изложени подробно мотиви и правни
основания, поради което Заповед № 114/06 07 2021 година, издадена от
Директора на ДСХ село ххх е правилна и законосъобразна. Поддържа, че
уважаването на иска по чл.344 ал.1 т.2 от КТ е в зависимост от уважаването
на иска по чл.344 ал.1 т.1 от КТ - за отмяна на уволнението като незаконно и
отмяната му. Така предявеният иск е акцесорен и зависи изцяло от главния
иск и след като главният иск за признаване на уволнение за
незаконосъобразно и отмяната му е неоснователен, то неоснователен се
явява и искът за възстановяване. Ответникът твърди също, че на ищцата й е
изплатено обезщетение по чл.224 ал.1 КТ в размер на 973,50 лева и изплатено
с фиша за месец 07.2021 година. Поддържа, че заповедта е правилна и
законосъобразна и в частта, в която на основание чл.221, ал.2 от КТ
служителят дължи обезщетение в размер на брутното трудово
възнаграждение за срока на предизвестието, което да се удържи от
последното и неизплатено трудово възнаграждение и всички дължими
съгласно действащото законодателство обезщетения. Твърди, че не е
предявен иск за заплащане на неправилно удържана сума на правно
основание чл.221, ал.2 от КТ. Моли съда да му присъди и сторените по
делото разноски.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. Изслушано е и е прието
заключение на вещо лице.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата
на страните по свое убеждение и при условията на чл.235 ГПК, приема за
установено следното:
От представените по делото доказателства се установи, а и страните не
5
спорят, че ищцата М. Г. Й. е работила при ответника по трудово
правоотношение със сключен Трудов договор № 58/23.01.2013 година на
длъжност „старша медицинска сестра”, когато на 06.07.2021 година й е
връчена Заповед № 114/06.07.2021 година от директора на Дом стари хора
„ххх ххх” село ххх. С процесната заповед е прекратено трудовото
правоотношение между страните на основание чл.330 ал.2 т.6 от КТ във вр.
190 ал.1 т.3, т.4 и т.7 и чл.188 т.3 от КТ. Със същата заповед е разпоредено да
се изплати на ищцата обезщетение по чл.224 от КТ – 2 дни за 2020 година и
13 дни – за 2021 година.
Гореизложената фактическа обстановка не се оспорва от страните и се
потвърждава от събраните по делото доказателства.
От събраните по делото писмени доказателства е видно, че към момента
на прекратяване на трудовото правоотношение, ищцата е заемала длъжността
„старша медицинска сестра” при ответника. Видно е от заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение, че същата е издадена на
основание чл.330 ал.2 т.6 от КТ във вр. 190 ал.1 т.3, т.4 и т.7 и чл.188 т.3 от
КТ – нарушение на трудовата дисциплина.
Спорен между страните е въпросът за законосъобразността на
обжалваната заповед. Едно от твърденията на ищцата, че заповедта е
незаконосъобразна е че при издаване на процесната заповед са допуснати
нарушения на разпоредбата на чл.194, ал.1 от КТ, тъй като по-голяма част от
описаните дисциплинарни нарушения датирали от месец януари 2021 година.
Тези възражения съдът намира за неоснователни.
От данните по делото се установява, че всички описани в уволнителната
заповед нарушения на трудовата дисциплина са санкционирани при спазване
от страна на работодателя на разпоредбата на чл.194, ал.1 КТ при приложение
на ал.3 от същия член. Заповедта е издадена в законоустановения двумесечен
срок от откриване на нарушението, като срокът не е текъл през времето, през
което ищцата е ползвала законоустановен отпуск по болест за периода от
29.01.2021 година до 03.06.2021 година. По делото са представени болнични
листи, от които е видно, че ищцата М. Г. Й. е била в продължителен отпуск по
болест, като съгласно разпоредбата на чл.194, ал.3 от КТ срокът не тече през
време на отпуска по болест.
Неоснователно е и твърдението на ищцата, че посочените нарушения по
6
т.І, т.ІІ и т. ІІІ са наложени след изтичане на срока по чл.194, ал.1 от КТ.
Както се установи по делото ищцата е ползвала отпуск по болест за
продължителен период от време с известни прекъсвания помежду им, като
всички тези срокове са съобразени за всяко едно допуснато и описано в
уволнителната заповед нарушение.
Описаните в заповедта за прекратяване три нарушения са установени
съответно на 06.01.2021 година, на 11.01.2021 година и на 15.01.2021 година,
но при прилагане на сроковете по чл.194, ал.1 от КТ и съответно на ал.3,
съгласно която сроковете но ал.1 не текат, когато служителят ползва
законоустановен отпуск, в процесния случай по болест.
Неоснователни са и останалите твърдения, с които ищцата обосновава
незаконосъобразността на заповедта за уволнение. От събраните по делото
писмени доказателства се установява по категоричен начин, че при откриване
на всяко едно от нарушенията описани в 6-те точки в заповедта, е извършена
проверка, като работодателят е изпълнил с задълженията си преди налагане
на дисциплинарното наказание да изиска писмени обяснения от работника за
всяко едно допуснато нарушение. В уволнителната заповед е отразено, че за
всяко едно нарушение е поискано обяснение и е отразено даденото обяснение
от ищцата, ако има такова.
С оглед на изложеното по – горе съдът намира, че при издаване на
оспорената заповед не са допуснати процесуални нарушения. Същата е
издадена от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма и
при спазване на всички законови изисквания на КТ за установяване и
налагане на дисциплинарно наказание „Уволнение” поради нарушение на
трудовата дисциплина.
От данните по делото е видно, че работодателят е спазил процедурата
на чл.193 от КТ, съгласно която „работодателят преди да наложи
дисциплинарното наказание трябва да изслуша работника или служителя или
да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените
доказателства”. Видно от представените и приети доказателства писмени
искания, работодателят е поискал писмени обяснения на ищцата за всяко едно
нарушение, преди да наложи наказанието. Спазена е и процедурата по чл.194,
ал.1 и ал.3 от КТ, съгласно която работодателят налага дисциплинарното
наказание не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-
7
късно от 1 година от извършването му при хипотезата на чл.194, ал.3 от КТ.
Видно е също така, че дисциплинарните наказания са наложени в
законоустановения срок и са изложени подробно мотиви по всяко едно от
нарушенията. Установено е също така, че в заповедта са посочени и правните
основания, на които е издадена заповедта. И не на последно място съдът
намира, че атакуваната заповед е мотивирана, като в нея е посочен
нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законния текст,
въз основа на който се налага.
От събраните по делото доказателства се установява по един безспорен
и категоричен начин, че по точка І, ищцата е публикувала Дневен рапорт №
702 от 03.01.2021 година, Дневен рапорт № 700 от 02.01.2021 година и
Дневен рапорт № 698/01.01.2021 година. От показанията на свидетелите
Милетиева и Попова се установява, че тези документи представляват
служебна информация и ищцата няма право да ги разгласява под каквато и да
било форма, както и че те и двете са видели споделянето им във фейсбук.
Това обстоятелство се установява и от дадените лично от ищцата обяснения,
че е публикувала рапортите посочени по-горе. Установи се от тези
доказателства, че това нарушение е извършено от ищцата умишлено, като в
дадените писмени обяснения същата признава, че е публикувала тези
документи, но не е разгласила поверителна информация, тъй като
публикуваните от нея материали не съдържат каквито и да било лични данни.
Оттук следва извод, че ищцата е допуснала виновно неизпълнение на
трудовите си задължения, като е нарушила точка 13 от раздел 4 „Основни
задължения“ от длъжностната характеристика, съгласно която следва да:
„Спазва професионалната и колегиална етика, опазва служебна тайна, не
разгласява информация, сведения, факти, станали известни при и по време на
изпълнение на служебните задължения“, както и нарушение на предложение
осем от раздел 6 „Отговорности, свързани с организацията на работата,
управление на персонала и ресурсите” от длъжностната характеристика,
съгласно която: „носи отговорност за разкриване на служебната тайна на
други лица”.
От уволнителната заповед е видно също, че в точка ІІ са изложени три
броя нарушения, за които ответникът е поискал за всяко едно от нарушенията
обяснение с едно искане изх.№ 2/11.01.2021 година. Видно от приетото по
8
делото като доказателство и неоспорено от страните искане и трите
нарушения са описани отделно, като съдът приема, че по този начин на
ищцата е била запозната с обстоятелството, какви са точно нарушенията й и
за какво се иска обяснения от нея. В тази връзка съдът намира за недоказани
всички твърдения, посочени в исковата молба по точка ІІ.
По първото нарушение, видно от даденото обяснение вх.№ 5/12.01.2021
година, едва с него на 12.01.2021 година се внасят графиците за месец 12.2020
година и за месец 01.2021 година - изготвянето на които е задължение на
госпожа Й., съгласно точка 10 от раздел 4 от длъжностната характеристика.
От показанията на свидетелите Милетиева и Попова се установява, че
действително в ДСХ село ххх е имало пандемия, но не на 22.12.2020 година,
както твърди ищцата. По делото е установено също така, че изготвените от
ищцата графици не са утвърдени, тъй като не са правилно съставени при
съобразяване на нормативните изисквания по чл.141, ал.1 и ал.5 и чл.142 от
КТ. Видно е от представените и приети доказателства, че изготвените от
ищцата и неутвърдени от работодателя графици за месец 12.2020 година и за
месец 01.2021 година, не съответстват на представения и приет, но вече
утвърден
график за месец 01.2021 година, изготвен коректно от Румяна Милетиева на
29.01.2021 година и утвърден от директора.
Съдът намира за неоснователни и твърденията, че като е внесла ищцата
свински пържоли за храна на домуващите, е депозирала пред работодателя и
надлежни документи за техния произход и не е допуснала нарушение. За
това, че пържолите са придружени с необходими документи ищцата е
представила едва в съдебно заседание документ, т.н. търговски документ №
********** от 28.12.2020 година. От този документ е видно, че страни по
него са „Интермес” ООД - София и ”ххх” ООД - село ххх с посочени данни.
От документа се установява, че „ххх” ООД - село ххх е закупило тези
продукти, но това дружество по никакъв начин не е свързано със страните по
делото. Търговския документ
следва да има за получател ответникът или закупилият продуктите – ищцата,
тъй като тя като евентуален дарител следва да установи годността на
конкретната партида продукти. Процесният документ по никакъв начин не
касае ответника и с него не се установява, че дарените пържоли от ищцата са
9
закупени, доставени и вложени по съответния ред придружени със
съответните документи.
Неоснователно е и твърдението на ищцата, че е запозната с
потребностите и здравословното състояние на домуващите като нейната
преценка кои храни са подходящи и кои не е достатъчно обективна и
професионална. Изцяло в противоречие с длъжността, която заема ищцата е
самоволното внасяне на хранителни продукти без необходимите документи за
качество и произход, като с това поведение поставя в опасност от заразяване
или отравяне на домуващите. Ищцата е била задължена да знае и да следи за
стриктното спазване на обичайната практика в такива случаи, която е
съпроводена със съставяне на определен набор от документи.
По третото нарушение от тази точка се установява, че от разпечатката
на Фейсбук страницата от 31.12.2020 година, ищцата е записала, че „това е
нейно лично дарение за потребителите в ДСХ „ххх ххх” с. ххх-свински
пържоли и че не го показва, за да се хвали, а за да каже, че са била лишени от
такива за Коледа, поради неадекватното отношение на ръководния персонал!
! !”. .
От всичко изложено по – горе се установява по безспорен начин, че
ищцата е извършила всички посочени нарушения но точка ІІ, като е
допуснала нарушение на точка 10 от раздел 4 ,,Основни задължения“ от
длъжностната характеристика, съгласно която: „Изработва и контролира
спазването на работните графици на персонала, за който отговаря”, точка 4 от
раздел 4 „Основни задължения“ от длъжностната характеристика, съгласно
която: „Отговаря и контролира рационалното хранене на настанените в ДСХ
лица, контролира приемането на продуктите от склада-
готвача и домакина и контролира качеството на закупените хранителни
продукти” и точка 13 от раздел 4 „Основни задължения“ от длъжностната
характеристика, съгласно която: ,,Спазва професионалната и колегиална
етика, отказва служебна тайна, не разгласява информация, сведения, факти,
станали известни при и но време на изпълнение на служебните задължения”.
От събраните по делото доказателства се установява, че работодателят е
издал нарочна Заповед № 5/04.01.2021 година за спазване на работното време
в ДСХ. От свидетелските показания се установи, че ищцата не изпълнява
Заповед № 5/04.01.2021 година на директора на ДСХ село ххх, като не спазва
10
работното време на старша медицинска сестра което е от 07:00 часа до 15,30
часа с почивка от 30 минути от 12:30 часа до 13:00 часа. В подкрепа на това
са и представените доказателства от ищцата - Докладна вх.№ 9/14.01.2021
година, Дневен рапорт № 21/12.01.2021 година и Дневен рапорт №
25/14.01.2021 година, където ищцата е посочила: ,,Постъпих на работа в 08:00
часа ...“ и ,,днес 14.01.2021 година постъпих на работа в 08:00 часа ...“. Това
нарушение се установява и от направената проверка, която е установила, че
ищцата не спазва работното време за длъжността, която заема от 07:00 часа
до 15,30 часа с почивка от 30 минути от 12:30 часа до 13:00 часа, за
резултатите на коята е съставен Протокол от 13.01.2021 година, представен и
приет като доказателство по делото.
От представения и приет като доказателство правилник за устройството,
дейността и вътрешния трудов ред на „ххх” село ххх се установява, че
персоналът на дома работи при следния график по чл.33, а именно:
административен персонал медицински персонал: фелдшер ...., „старша
медицинска сестра - от 07:00 часа - 15:30 часа с почивка от 30 минути от
12:30 часа до 13:00 часа”. Такова е и работното време, утвърдено в
Правилника от 22.01.2018 година в чл.34, според която норма „старша
медицинска сестра - от 07:00 часа - 15:30 часа с почивка от 30 минути-от
12:30 часа до 13:00 часа”. От представените и приети по делото като
доказателства графици за работното време на дежурния персонал на ДСХ
Владимирво за месеците: март, юли и септември 2013 година, февруари и
август 2014 година и ноември 2016 година, касаещи различни периоди назад в
годината, е видно, че работното време за длъжността „старша медицинска
сестра” е било винаги от 07:00 часа до 15:30 часа.
По второто нарушение е установено, че в рапортната книга има
откъснати два листа № 126 и № 127. В тази връзка е поискано от
служителката СТ. Й. ИЛ., която е била на смяна обяснение и тя е заявила, че
не е откъснала листовете, а това е станало след нейно дежурство. По делото
бяха представени и приети като доказателства Искане изх.№ 6/15.01.2021
година, Докладна вх.№ 4/12.01.2021 година и Обяснения вх.№ 16/15.01.2021
година. От показанията на разпитаните свидетели се установи, че задължение
на ищцата е да следи за стриктното водене на рапортната книга.
По трето нарушение е установено, че ищцата като член на
11
мултидисциплинарния екип не е попълнила т.2 „Здравни потребности“ от
индивидуалния план за подкрепа и т.2 „Оценка на здравните потребности на
лицето“ с протокол за оценка на индивидуалния план. Тези документи, които
се съставят по образец се попълват и подписват от мултидисциплинарен екип
включващ: социален работник, старша медицинска сестра и трудотерапевт,
като всеки от тях оценява различни показатели.
От представените от ответника писмени доказателства се установява, че
останалите двама членове на мултидисциплинарния екип са заверили тези
документи на 02.11.2020 година, а ищцата ги е заверила на 21.06.2021 година.
С оглед на това съдът приема, че ищцата е допуснала виновно неизпълнение
на трудовите си задължения, като е нарушила Заповед № 5/04.01.2021 година
на директора на ДСХ „ххх ххх“ село ххх, чл.34 от Правилника за
устройството, дейността и вътрешния трудов ред на ДСХ ,,ххх ххх“ село ххх,
предложения 4 и 9 от раздел 6 „Отговорности, свързани с организацията на
работата, управление на персонала и ресурсите” от длъжностната
характеристика, съгласно които: „носи отговорност за изпълнението на
заповеди, наредби издадени от работодателя” и „носи отговорност за спазване
на трудовата дисциплина”, както и точка 8 от раздел 4 ,,Основни задължения“
от длъжностната характеристика, съгласно която: ,,Контролира редовното и
точно попълване на задължителната документация от медицинските сестри и
санитари“.
От процесната уволнителна заповед е видно, че по точка ІV са посочени
три броя нарушения. В резултат на извършена инвентаризация на 26.04.2021
година на основание Заповед № 66 от 26.04.2021 година на Директора на ДСХ
„ххх ххх“ село ххх са установени няколко нарушения. Първото е, че ищцата е
предала самоволно в извънработно време ключа от спешния шкаф на
медицинската сестра СТ. Й. ИЛ., за което действие не е уведомила Директора
и няма издадена Заповед на Директора и съставен инвентаризационен опис от
комисия за наличните лекарства. Това действие е следвало да бъде
предприето след разрешение от страна на работодателя и при стриктно
съставяне на протокола за предаване-приемане на лекарства, което не е
сторено. В тази връзка съдът намира за неоснователно твърдението на
ищцата, че е поискала разрешение по телефона от директора на ДСХ ххх. За
даване на такова разрешение, следва да се издаде писмена заповед, на
12
основание на която да се извърши предаване и то със съставяне и пописване
на съответния документ. Във връзка с това действие на ищцата, е изискано
обяснение от СТ. Й. ИЛ., която е обяснила, че е получила ключа, но не става
ясно кога е станало това и дали има съставен писмен документ. Доказателства
в тази насока от страна на ищцата не са представени. В нейна тежест бе да
установи наличие на горните обстоятелства.
По второто нарушение е установено, че по счетоводни записвания
наличните лекарства в спешния шкаф са на стойност 628,20 лева, а в
действителност са намерени лекарства на стойност за 496,77 лева, като е
установена липса на стойност 131,42 лева. Намерени са в спешния шкаф 7
броя опаковки ,,Ацетизал кардио“, който е изписан през месец 12.2020
година, а в същото време са налични. В тази насока са представените от
ответника писмени доказателства и показанията на свидетелите Милетиева и
Попова. Свидетелите подробно обясниха в показанията си как се
осчетоводяват закупените лекарства, как се разходват и че в задълженията на
ищцата е да подготвя лекарствата на домуващите и да отразява тяхното
разходване в програмата.
По третото нарушение се установи, че ищцата не е водила правилно
книгата за приходите и разходите на лекарствата от месец октомври 2020
година до 29.01.2021 година /преди да излезе в отпуск по болест/. Видно е от
показанията на разпитаните свидетели Милетиева и Попова и от Констативен
протокол от 26.04.2021 година, че сравнителна таблица на налични лекарства
в спешен шкаф към 26.04.2021 година, Инвентаризационен опис и
сравнителна таблица към 26.04.2021 година, фактура за закупени таблетки -
ацетизал кардио от 10.12.2020 година и Искане-разписка за разход от
31.12.2020 година, се установява, че трябва да се завеждат закупените
лекарства, а така също и лекарствата, давани на домуващите.
Установено е също така, че ищцата е допуснала неизпълнение на
законните нареждания на работодателя по Заповед при извършена проверка
на лекарствения шкафи, както и че същата е наказана и през 2016
година за подобно нарушение със Забележка със Заповед № 79/ 13.06.2016
година. В съдебно заседание бе представено като доказателство Опис от
19.01.2021 година на лекарства от първа необходимост н кух.блог, подписан
от Предал от старшата медицинска сестра Й. и Приел пом.готвач
13
Севастакиева. Не става ясно на какво основание и по чие нареждане е
извършен описа на тези лекарства и защо са предадени в кухненския блок. На
второ място тези лекарства не са от първа необходимост, а същите са
предимно превързочни материали. На трето място пом.готвач не е
компетентно лице, което може да работи с лекарства. И не на последно място
следва да се отбележи, при ответника има организирана 24 часова
медицинска грижа, която се осъществява само и единствено от медицински
персонал - медицински сестри. Ето защо представеният опис от 19.01.2021
година е неотносим към спора, тъй като не е подписан изцяло от
упълномощените за това лица.
Оттук може да се направи извод, че с извършените нарушения по точка
ІV ищцата е допуснала виновно неизпълнение на трудовите си задължения,
като е нарушила точка 7 от раздел 4 ,,Основни задължения“ от длъжностната
характеристика, съгласно която: „Отговаря и контролира целесъобразното
използване на лекарствените средства и други консумативи, необходими за
осъществяване на дейността“, предложения второ, трето и четвърто:
организира своевременното зареждане на спешния и манипулационен шкаф,
контролира правилното заприходяване и разходване на лекарствените
медикаменти в съответните журнали, отчита разходването на лекарствата в
приходно-разходната книга и точка 9 от раздел 4 „Основни задължения“ от
длъжностната характеристика, съгласно която: „Отговаря за достоверността
на отчетните документи които попълва“ - тетрадка за остатъчни лекарства и
тетрадка за разход на лекарствените средства от спешния и манипулационен
шкаф.
По точка V е установено, че на 11.01.2021 година ищцата е получила от
социалния работник в присъствието на директора Индивидуални планове
/ИП/, Индивидуална оценка на плана за подкрепа /ИОПП/ и Оценка на
индивидуалния план /ОИП/ за 11 броя социални потребители, която като член
на мултидисциплинарния екип, съгласно Заповед № 183 от 30.10.2020 година
не е попълнила медицинската част на предадената документация и до
28.01.2021 година не е предала същите на социалния работник, а ги е
задържала при нея. След продължителен отпуск по болест, на 04.06.2021
година ищцата се е върнала на работа, като от тогава и до 23.06.2021 година
не е предала документите, оформени по съответния ред. Тъй като
14
документите не били оформени в законоустановения срок и след изтичане на
отпуска по болест от ищцата е поискано обяснение с Искане изх.№
35/23.06.2021 година, от което обяснение е видно, че действително на ищцата
са предадени въпросните документи, но същата не ги е оформила в срок, а ги
предала с обяснението едва на 24.06.2021 година, както сама е изложила в
обясненията си. От представените по делото две докладни вх.№ 49/12.04.2021
година и Докладна вх.№ 70/09.06.2021 година, и двете на социалния работник
Натали Йорданова Василева при ДСХ ххх на ищцата са били предадени
документите. В тази насока са и свидетелските показания на разпитаната по
делото свидетелка Милетиева, която твърди в показанията си, че е звъняла на
ищцата и тя е казвала, че са в нея и като ги оформи, ще ги върне.
От събраните доказателства се установява че с извършеното ищцата е
допуснала виновно неизпълнение на трудовите си задължения, като е
нарушила чл.13 от Правилника за устройството, дейността и вътрешния
трудов ред на ДСХ „ххх ххх“ село ххх и точка 13 и точка 14 от раздел 4
,,Основни задължения“ от длъжностната характеристика, съгласно която:
„Спазва професионалната и колегиална етика, опазва служебна тайна, не
разгласява информация, сведения, факти, станали известни при и но време на
изпълнение на служебните задължения” и „Опазва и защитава лични данни,
до които има достъп”.
От събраните по делото доказателства се установява, че на 09.06.2021 година,
в ДСХ „ххх ххх“ село ххх е постъпил Констативен протокол за извършена
проверка от Дирекция „Инспекция по труда“ град Монтана с техен изх.№
1273/08.06.2021 година и вх.№ 72/09.06.2021 година, от който се установи, че
ищцата не е водила книгата за начален инструктаж коректно, като не е
изписвала номера на служебната бележка в определената колона. Това
нарушение е установено от Инспекция по труда град Монтана, отразено в
констативен протокол с който е запозната ищцата. Видно от представената и
приета като доказателство по делото и неоспорено от страните Заповед №
60/23.01.2013 година - датата на сключване на трудовия договор, на ищцата
възложено да провежда началния инструктаж на състава на ДСХ ххх.
Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.2, т.4 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009
година за условията и реда за провеждането на периодично обучение и
инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на
15
здравословни и безопасни условия на труд работодателят писмено определя
лицата, които ще провеждат обучението и/или инструктажа. Това задължение
е възложено на ищцата и през последващите години, видно и от
представените, приети и неоспорени като доказателства нарочни Заповед №
4/02.01.2020 година и Заповед № 3/04.01.2021 година на директора на ДСХ
ххх. В тази връзка съдът намира за неоснователно твърдението на ищцата, че
това задължение е било на фелдшера на ДСХ ххх и че тя я водила поради
липса на фелдшер.
С оглед на това, съдът намира, че ищцата е допуснала виновно
неизпълнение на трудовите си задължения, като е нарушила Заповед №
3/04.01.2021 година на Директора на ДСХ с. ххх и чл.11, ал.5 във връзка с
чл.12 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 година за условията и реда за
провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и
служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд.
От събраните по делото доказателства е установено, че преди издаване
на оспорената заповед за уволнение работодателят е преодолял и закрилата
по чл.333, ал.1, т.1 от КТ като на ищцата М. Г. Й. е поискано да декларира,
дали се ползва от закрила по чл.333, ал.1, т.1 от КТ и същата е депозирала
лично попълнена и подписана от нея декларация, че не се ползва от такава
закрила.
С оглед на изложеното по – горе, съдът намира, че при издаване на
уволнителната заповед № 114/06.07.2021 година, не са допуснати твърдяните
в исковата молба нарушения, а заповедта е правилна и законосъобразна. Ето
защо заявената искова претенция с правно основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ
като неоснователна, следва да бъде отхвърлена.
Неоснователни са и исковите претенции с правно основание чл.344 ал.1
т.2 и т.3 от КТ. Уважаването на исковете по чл.344, ал.1, т.2 и т.3 от КТ са в
зависимост от уважаването на иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ. Тези искови
претенции са акцесорни и зависят изцяло от главния иск. След като
главния иск за признаване на уволнение за незаконосъобразно и отмяната му
е неоснователен и като такъв съдът го отхвърля, то неоснователни се явяват и
исковете по чл.344, ал.1, т.2 и т.3 от КТ.
16
По предявения иск с правно основание чл.344, ал.1 т.4 от КТ - за
поправка на основанието за уволнението, вписано в трудовата книжка:
Съдът намира, че същият е недопустим. С иска по чл.344 ал.1 т.4 от КТ
се иска промяна на вече вписаното основание за прекратяване на трудовото
правоотношение, защото е неправилно или неточно. Този иск е на
разположение на работника или служителя, когато не е оспорил
прекратяването на трудовото правоотношение по чл.344 ал.1 т.1 КТ. При
предявяване на иск за оспорване законосъобразността на извършеното
уволнение, липсва правен интерес от предявяване на иск по чл.344 ал.1 т.4 от
КТ, тъй като след уважаване на иска по чл.344 ал.1 т.1 КТ работодателят е
длъжен да впише в трудовата книжка, че уволнението на работника или
служителя е признато за незаконно. В случая за ищцата липсва правен
интерес да претендира поправка на основанието за уволнение, вписано в
трудовата й книжка, тъй като работодателят не е извършил вписване в
трудовата книжка на работника. По делото няма данни ищцата да е
представила на работодателя трудовата си книжка при прекратяване на
трудовото правоотношение, който работодател да отрази необходимите данни
и да я върне незабавно срещу подпис на работника или служителя. След като
работодателят не е отразил основанието за прекратяване на трудовото
правоотношение, то за ищцата липсва интерес да се претендира поправка на
вписване, каквото не е било извършено. За да бъде допустим иска по чл.344
ал.4 КТ, следва да е налице правен интерес, като абсолютна предпоставка за
допустимостта на иска. Освен това ищцата не е представила трудовата си
книжка за удостоверяване на извършеното вписване, поправка на което се
иска с този иск.
По иска с правно основание чл.224 ал.1 от КТ – за присъждане
обезщетение за неползван платен годишен отпуск:
От приетото по делото заключение на вещото лице К. Ил. Ив.,
неоспорено от страните, се установява, че дължимото се обезщетение на
основание чл.224 ал.1 от КТ за неползван платен годишен отпуск за 2 дни за
2020 година и 13 дни за 2021 година в общ размер на 97,50 лева е начислено и
изплатено с фиша за заплата за месец 07.2021 година. Това обстоятелство се
установява и от представения и приет като доказателство фиш за заплати за
месец 07.2021 година. Ето защо и този иск като неоснователен, следва да бъде
17
отхвърлен.
Съобразно този изход на делото ищцата следва да бъде осъдена да
заплати на ответника сумата от 2 350,08 лева - разноски по делото.
По горните съображения съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от М. Г. Й. от село ххх,
община ххх, ул.”Христо Ботев” № 40, ЕГН ********** против ххх „ххх ххх“
– село ххх, община Бойчиновци, област Монтана, ул.”ххх” № 154,
представляван от директора ххх иск с правно основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ
- за признаване уволнението за незаконно и постановяване на неговата
отмяна; иск с правно основание чл.344 ал.1 т.2 от КТ - за възстановяване на
предишната работа; иск с правно основание чл.344 ал.1 т.3 от КТ във вр. с
чл.225 ал.1 от КТ в размер на 8568,00 лева; иск с правно основание чл.344
ал.1 т.4 от КТ – за поправка на основанието за уволнение, вписано в
трудовата книжка и иск с правно основание чл.224 ал.1 от КТ в размер на
975,00 – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.
ОСЪЖДА М. Г. Й. от село ххх, община ххх, ул.”Христо Ботев” № 40,
ЕГН ********** да заплати на ххх „ххх ххх“ – село ххх, община
Бойчиновци, област Монтана, ул.”ххх” № 154, представляван от директора
ххх сумата от 2 350,08 лева - представляващи разноски по водене на делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-
Монтана в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
18