Решение по дело №429/2019 на Окръжен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е №289

 

гр. ВРАЦА,18.09.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд,гражданско отделение, в

публичното заседание на 21.08.2019г.,  в състав:

 

Председател:Мирослав Досов

    Членове:Пенка Т.Петрова

      Мл.с.:Иван Никифорски

в присъствието на: прокурора ,секретар Хр.Цекова,

като разгледа докладваното  от   съдия П.Петрова            

в.гр.  дело N`   429      по описа за 2019   година,

    за да се произнесе взе предвид следното:

    Производството се движи по реда на чл.258 и сл.ГПК.

    Образувано е по въззивна жалба от 21.06.2019г.,подадена от Ф.Н.А. ***,чрез особен  представител адв.М.Л. ***, срещу решение на РС гр.Враца от 07.06.2019г.,постановено по гр.д.№ 5279/2018г,в частта,в която е уважен предявения против въззивника установителен иск с правно основание чл.422 ал.1 ГПК вр.чл.415 ГПК, за установяване по отношение на страните,че въззивникът дължи на въззиваемия цедирано вземане по договор за потребителски кредит от 16.03.2017г.,за което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 4108/2018г.по описа на РС Враца. Поддържа се във въззивната жалба,че решението в обжалваните му части е необосновано и неправилно – постановено при неправилно приложение на материалния закон и доказателствата по делото,и при допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд. Иска се отмяна на съдебния  акт ,и решаване на спора по същество от настоящата инстанция с отхвърляне на предявения против въззивника иск и в уважената му част.

Противната страна оспорва въззивната жалба.Моли първоинстанционното решение в атакуваната му част да бъде потвърдено.

Пред въззивната инстанция не са събирани нови доказателства.

    Настоящият състав намира въззивната жалба за редовна от външна страна,и процесуално допустима.Подадена е в преклузивния срок по чл.259 ал.1 ГПК,от страна в процеса,имаща право и интерес от обжалване, и против акт на съда,подлежащ на обжалване по смисъла на чл.258 ал.1 ГПК.Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

Делото е образувано по предявен на 14.12.2018 г. от ”Агенция за събиране на вземания”ЕАД,гр.София,против Ф.Н.А. *** иск с правно основание чл.422 ал.1 във връзка с чл.415 ал.1 и чл.124 от ГПК.Поддържа се в исковата молба,че на 04.12.2017 г. било подписано приложение №1 към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ от 22.01.2013 г.,сключен между ”Вива кредит”ООД и ищеца,по силата на който вземането на ”Вива кредит”ООД по договор за паричен заем №5343982/16.03.2017 г. било прехвърлено на ищеца,ведно с всички привилегии и обезпечения.”Вива кредит”ООД било упълномощило ищецът от негово име и за своя сметка да уведоми длъжниците за цесията.До ответника било изпратено писмо,ведно с покана за доброволно изпълнение,чрез ”Български пощи”.Писмото било върнато в цялост,с отбелязване,че пратката не била потърсена.На 28.11.2018 г. ищецът бил изпратил второ писмо до длъжника,отново върнато в цялост.В тази връзка,ищецът представя с исковата молба копие от уведомлението за извършената цесия,ведно с покана за доброволно изпълнение,за връчване на ответника.Според изложеното в исковата молба договорът за паричен заем бил сключен на основание предложение,направено от заемателя,предварително представен от него Стандартен европейски формуляр и Общи условия към договорите за паричен заем VivaPlanPlus14.На основание сключения договор,заемодателят предал на заемателя сума в размер на 1 500 лв.,която сума заемателят следвало да върне ведно с договорна лихва в размер на 230,52 лв.,на 18 равни двуседмични вноски от по 96,14 лв. всяка,считано от 30.03.2017 г. до 23.11.2017 г.Общата погасителна вноска възлизала на сумата от 161,38 лв.Според изложеното в исковата молба по договора,ответникът бил платил 644,76 лв.,с която сума бил погасил 97,86 лв. такса за експресно разглеждане на искане за отпускане на кредит,130 лв. такса разходи за събиране на просрочени вземания,128,48 лв. неустойка, 66,35 лв. договорна лихва и 222,07 лв. главница.Въпреки отправените покани за доброволно изпълнение и разсрочване на задължението,ответникът не бил погасил останалите задължения по договора за кредит.За задълженията,ищецът бил подал заявление по чл.410 от ГПК.По образуваното ч.гр. дело №4108/2018 г. на ВРС ответникът не бил открит,което обуславяло правния интерес на ищецът да сезира съда с настоящия иск.

В срока по чл.131 от ГПК,от назначения на основание чл.47 от ГПК особен представител на ответника адв.М.Л. *** е постъпил отговор,с който се оспорва иска,като неоснователен и недоказан.Поддържа се,че ответникът не бил надлежно уведомен за цесията до предявяването на иска.При представляването на ответника от особен представител връчването на уведомлението заедно с исковата молба нямало твърдяния от ищеца ефект.Поддържа се също,че клаузата за неустойка била нищожна,като противоречаща на закона и добрите нрави и излизаща извън присъщите й обезпечителна,обезщетителна и санкционна функции.Клаузите за такси също били нищожни,като неравноправни.В попълненото от ответника заявление не бил посочен размер на таксата за експресно разглеждане на искането за отпускане на кредит,следователно не е имало индивидуална уговорка,съгласно изискванията на ЗЗП. Клаузата заобикаляла закона и накърнявала правата на ответника и доколкото била фиксирана в размер на почти половината от заемната сума.Отделно,ищецът не бил ангажирал доказателства за реално експресно разглеждане на искането,както и за сторени разходи.

Безспорно е,че на 03.09.2018 г. ищецът е депозирал във ВРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответника за посочените в него суми.Заявлението е уважено.Исканата заповед/№2609/ е била издадена на 07.09.2018 г.,и е връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК,за което ищецът е уведомен на 22.11.2018 г.,което е видно от приложеното ч.гр. дело №4108/2018 г. по описа на ВРС.

Установено е от представеното по делото предложение за сключване на договор за паричен заем,че на 16.03.2017 г. ответникът-настоящ въззивник е кандидатствал пред ”Вива Кредит”ООД гр.София за отпускане на потребителски кредит в размер на 1 500 лв.,със срок на погасяване-18 четиринадесетдневки и с размер на двуседмичната погасителна вноска-96,14 лв.Ответникът е заявил и желание за експресно разглеждане на заявката срещу допълнителна такса.Видно от представените договор за паричен заем ”Вива кредит план 14 и 30” №5343982,на 16.03.2017 г. страните са сключили договор,по силата на който ”Вива Кредит”ООД гр.София е предоставило на ответника сума в размер на 1 500 лв.,с размер на погасителната вноска-128,76 лв.,със срок на заема 36 седмици,с брой на вноските 18,с фиксиран годишен лихвен процент 40.31% и с ГПР 49.34%.Дължимата сума по кредита е в общ размер на 2 317.68 лв.

    Видно от представените рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ от 22.01.2013 г. и приложение №1/04.12.2017 г. към договора,вземането на ”Вива кредит”ООД по договора с ответника е било прехвърлено на ищеца,ведно с всички привилегии и обезпечения,като,”Вива кредит”ООД е упълномощило ищецът от негово име и за своя сметка да уведоми длъжниците за цесията.

От представените уведомителни писма от 08.12.2017 г. и от 28.11.2018 г. и известия за доставяне /обратни разписки към писмата,ищецът е направил опит да уведоми ответника за цесията,и да го покани да изпълни доброволно,но същият не е бил открит на адреса.

При така изяснената фактическа обстановка и събрани доказателства първоинстанционният съд приел предявения иск за частично основателен и го уважил частично за сумата 1180,54 лв. – дължима главница/1500лв./ и договорна лихва/230,52 лв./,като приспаднал внесеното от длъжника по договора за заем,като в останалата част го отхвърлил като неоснователен и недоказан,приемайки,че клаузите касаещи тези суми са нищожни като накърняващи добрите нрави и неравноправни.В тази му част/отхвърлителната/ решението не е обжалвано и е влязло в законна сила,поради което настоящият състав не коментира изводите на районния съд в тази му част.

В уважената част за главница и договорна лихва по договора за заем първоинстанционният съд е приел,че е налице валидно облигационно правоотношение между ответника-въззивник и „Вива кредит” ООД гр.София по силата на сключения договор за кредит,че кредитодателят е изпълнил задълженията си по договора като е превел по сметка на въззивника уговорената сума в размер на 1500 лв.,а последният не е изпълнил задълженията си,като не е погасил/върнал/ изцяло и в уговорените срокове получената в заем сума общо в размер на 1180,54 лв.Приел е също,че въззиваемият е встъпил валидно в правата на кредитора,по силата на сключения договор за цесия,за който е уведомен с връчване на препис от исковата молба с уведомлението на особения представител на въззивника.

Въззивната инстанция възприема фактическите и правни изводи на първата в тази им част,и намира,че решението е постановено при правилно приложение на материалния закон и доказателствата по делото,като на основание чл.272 ГПК се присъединява и препраща към мотивите на районния съд.

Претенцията на ищеца почива на неизпълнение по договор за кредит.Установено е ,както се изложи наличието на договор за кредит,усвояването на кредита, просрочието на вноски и неизпълнението от страна въззивника.

Настоящият състав възприема и становището на районния съд,че ищецът е встъпил валидно в правата на кредитора по договора с ответника.Налице е договор за цесия,с който вземането на кредитора по процесния договор за кредит се прехвърля на въззиваемия-ищец.Действително преди подаване на заявлението и установителния иск въззивникът-длъжник не е бил уведомен за цесията,но същият се смята уведомен за прехвърляне на вземането с връчването на препис от исковата молба на особения представител на длъжника.Практиката относно това дали връчването на съобщение за цесия на особения представител на длъжника произвежда действие по отношение на последния е противоречива,но настоящият състав споделя становището,че връчването на съобщението на особения представител произвежда действие по отношение на длъжника.Смисълът на разп.на чл.99 ал.4 ЗЗД е да се избегне двойно плащане от страна на длъжника,а твърдения в такава насока по делото не се навеждат,не са налице и доказателства в тази насока.Основателни са доводите на ответника по въззивната жалба,че въззивникът не може да черпи права от собственото си виновно поведение,свързано с с нарушаване нормите на чл.94 ал.1 и чл.99 ал.1 ЗГР.

С оглед изложеното предявеният установителен иск за вземането за неизплатената главница и договорна лихва по договора за кредит,цедирано на въззиваемия се явява основателен и като такъв следва да се уважи.

Като е стигнал до същите правни изводи първоинстанционният съд е постановил правилно решение,което следва да бъде потвърдено.Въззивната жалба се явява неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.

При този изход на делото въззивникът следва да заплати на въззиваемия сторените от него разноски пред въззивната инстанция в размер на 412,64 лв.,от които 100 лв.-юрисконсултско възнаграждение и 312,64 лв. – възнаграждение за особен представител.

Водим от горното,ВОС

 

 

                          Р  Е  Ш  И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решението на РС Враца от 07.06.2019г.,постановено по гр.д.№ 5279/2018г.в обжалваната му част.

В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.

    ОСЪЖДА Ф.Н.А. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес *** да заплати на ”Агенция за събиране на вземания”ЕАД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.София бул.”Д-р Петър Дертлиев”№25 офис-сграда Лабиринт ет.2 офис 4,представлявано от Н.Т.С. и М.Д.Д. разноски по делото пред въззивна инстанция в размер на 412,64 лева.

    Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

       

 

 

 

 

Председател:...........        Членове:1..........

 

 

                                             2..........