Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….....................
гр. София, 24.07.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, IV-Б състав, в публичното заседание на осемнадесети април, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с.
СВЕТЛАНА А.
при
секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 10965 по описа за 2018 г. на СГС, за да се
произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение № 280210/28.11.2017г. по гр.д. № 2553 по описа за 2016г. на
Софийски районен съд, 142-ри състав са
отхвърлени като неоснователни исковете, предявени с искова молба вх. № 8001046/18.01.2016г.
на К.Д.Д., ЕГН **********, с адрес: *** О., с адрес: гр. София, ул. *******№ **
и адрес за призоваване: гр. София, ул. „********, с правно основание на чл. 49 вр. с чл. 45 и сл. от ЗЗД и чл.
86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 2000лв.,
ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба до
изплащането й, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди за
болки и страдания от увреждане на здравето му, настъпило на 17.01.2016г. около
07,30ч., изразяващо се във временно разстройство на здравето, неопасно за
живота , , претърпени болка и страдания и увреждане на психическото му здраве,
в следствие на падане на образувала се и непочистена поледица по стълбите на
подлеза на хотел „Писка“, гр. София, като К.Д.Д.
*** О. на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК съдебни разноски от 100лв.
Срещу така постановено решение е
депозирана въззивна жалба вх.№ 5045644/19.03.2018г. по регистъра на СРС, депозирана
от ищеца К.Д.Д., ЕГН ********** в частта, в която исковете са отхвърлени. Изложил е съображения,
че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени
правила и на материалния закон. Посочил е, че
подаването на исковата молба създава презумпция за осъществяване на
събитието и ако се били уважили исканията за експертизи, то доказателства за
основателността на иска щели да се съберат. Възможността за ангажиране на
свидетелски показания не можело да се осъществи, защото ищецът бил сам в ранен
час на път към работа и да се намерят граждани , които да си дадат данните с
оглед даване на оказания като свидетел на инцидента не било възможно. По делото
не било установено ответникът и третото лице помагач да са изпълнили
задълженията си да поддържат стълбите в безопасно състояние и това било
достатъчно, за да се установи настъпването на събитието.
Въззиваемият- ответник по исковете - С.О.е оспорил жалбата. Изложило е съображения, че
решението на районния съд е правилно.
Посочил е, че по делото не било установено нито една от предпоставките за
ангажиране на отговорността му. Презумирана при деликтната отговорност била
само вината. Районният съд разпределил правилно доказателствената тежест на
страните, но ищецът не ангажирал доказателства за обстоятелства, които следвало
да установи. Правилно били отхвърлени от районния съд исканията за съдебни експертизи.
Размер на иска бил завишен. Евентуално, ако искът бъде уважен, то да се уважи обратният му
евентуален иск срещу третото лице – помагач.
Претендирал е разноски.
Трето лице помагач на страната на въззиваемия-ответник по исковете Е.С.С.Б.”ЕООД, ЕИК*********(
с предишно наименование „А.С.А. Б.”) не е изразило становище по жалбата.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е
сезиран с искова молба вх. № 8001046/18.01.2016г. на К.Д.Д., ЕГН ********** ***, с която е поискал от съда на
основание на чл. 49 вр. с чл. 45 и сл.
от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД да осъди ответника
да му заплати сумата от 2000лв., ведно
със законната лихва от подаване на
исковата молба - 18.01.2016г. до изплащането й, представляващи обезщетение за
претърпени неимуществени вреди за болки и страдания от увреждания, настъпили на
17.01.2016г. от падане на
непочистена поледица на стълбите на подлеза на хотел „Плиска” в гр. София.
Навел е твърдения, че на 17.01.2016г. около 07,30ч. се подхлъзнал и паднал на стълбите на подлеза на хотел
„Плиска” в гр. София, които не били почистени от сняг и лед и имало образувана
поледица. Посочил е, че при падането
успял да се подпре на ръцете си малко преди да си удари главата в стълбите,
изпитал ужас, паника и стрес, което първоначално му попречило да изпита физическа
болка. След известно време се осъзнал и установил , че има само натъртвания и
изпитва болка само от тях. До момента се страхувал , когато върви по
непочистени от сняг улици, притеснява се, когато влиза в подлез, изпитва силно
безпокойство, а понякога го обзема и
паника при слизане по стълби. Посочил е, че ответникът отговаря за почистването
на стълбите и следва да обезщети ищеца за претърпените страдания – болки от
натъртвания и синини, нарушение на психическото му здраве, справедливия размер
на които бил 2000лв.
Ответникът
С.О.в предоставения срок за отговор
е оспорило исковете. Навело е твърдения, че не са налице основания за
ангажиране на отговорността му. Действително, носел отговорност за поддръжка на
стълбите на хотел „Плиска”, но изпълнил това си задължение и с договор от 25.03.2015г. възложил
почистването и поддръжката му на „ Е.С.С.Б.”ЕООД, ЕИК*********. На 17.01.2016г. стълбите били почистени и
същото се установило при проверката по съставянето на протокол от 17.01.2016г.
Ищецът не бил претърпял вреди от падане на непочистени стълби на подлеза.
Описаното от ищеца състояние можело да се дължи на безброй много фактори на
средата и на вътрешния живот на ищеца. Предявил е евентуален обратен иск срещу „Е.С.С.Б.”ЕООД,
ЕИК*********за сумата, за която бъде уважен главния иск. Посочил е, че с
договор от 25.03.2015г. бил възложил на ответника по обратния иск поддържането
на стълбите на подлеза, включително и чрез ръчно почистване на сняг, стъргане
на утъпкан сняг, поради което и при установяване неизпълнение на това
задължение, то му се дължало обезщетение за претърпени вреди от това
неизпълнение. Претендирал е разноски.
Третото
лице помагач на страната на ответника - Е.С.С.Б.”ЕООД, ЕИК*********( с предишно
наименование „А.С.А. Б.”) е оспорил
исковете. Посочил е, че си изпълнил задълженията по договора със СО, ищецът не
бил претърпял вреди от падане на стълбите на подлеза, с поведението си
допринесъл за падането, размер на иск бил прекомерен.
С доклада по делото районният съд
е указал на ищеца доказателствената му тежест за установяване настъпването на
вредите в причинно-следствена връзка с поведение на ответника, за което са
навадени твърдения с исковата молба.
По делото е прието неоспорено от
страните извлечение от Решение № 442/22.07.2010г. на Столичен общински съвет с
приложение, съгласно което СОС е възложил на районните кметове управлението на
пешеходните подлези-публична общинска собственост на територията на СО, като
предприемат мерки по осигуряване безопасността на гражданите при ползването им,
за подлеза на хотел „Плиска” действия са възложени на районния кмет на район
„Слатина”.
По делото са приети неоспорени от
страните договор от 25.03.2015г., допълнително споразумение към него от
27.03.2015г., Приложение към тях, съгласно които С.О.е възложила на „Е.С.С.Б.”ЕООД ( с предишно наименование „А.С.А. Б.”) за срок от 5 години поддържане и почистване
на улици и други места за обществено ползване, включително и подлези на територията на СО, район Слатина, район
Изгрев и район Подуяне, като същото включва и ръчно почистване от сняг и
стъргане на утъпкан сняг и лед, ръчно разпръскване на смеси, механизирано
почистване на сняг и разпръскване на смеси.
По делото е приет неоспорен от страните
ежедневен констативен протокол от 17.01.2016г., носещ подписи за представители
на СО, район Слатина и на „Е.С.С.Б.”ЕООД, съгласно който при проверка за
установяване на количество изпълнение дейности е установено, че са почистени ръчно
от сняг, включително и стъргане на утъпкан сняг
и чрез разпръскване на смес цялата количество площ за подлезите от общо
2685кв.м., както и подходите към подлезите.
С
оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от права страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното
по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявеният иск е с правно
основание чл. 49 вр. с чл. 45 и сл. и чл. 86
от ЗЗД.
Разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД урежда отговорност за чуждо поведение, която отговорност е обективна и
безвиновна. Ангажирането на отговорността по чл. 49 от ЗЗД изисква
консумирането на деликт по чл. 45 от ЗЗД. При отговорността по чл. 49 от ЗЗД
следва да се установи, че е възложена работа от отговорното за изпълнението на
тази работа лице, като вредите следва да са претърпени при или по повод
изпълнението на възложената работа. Възлагането на работата представлява
отделяне на собствена работа и изпълнението й чрез друго лице. Изпълнението
може да се осъществи както чрез правни, така и чрез фактически действия.
Вредите следва да са причинени при или по повод на изпълнение на възложената
работа, включително и от бездействие за изпълнение на възложената работа.
Отговорността по чл. 49 от ЗЗД ще може да се ангажира и тогава, когато
причинителят на увреждането не е изпълнил задължителни указания или правила за
извършване на възложената работа. Възложителят може да се освободи от
отговорност само и единствено ако докаже, че вредите не са причинени при или по
повод на изпълнение на възложена работа или ако не са причинени виновно.
Отговорността по чл. 49 от ЗЗД обхваща всички преки и непосредствени вреди
(имуществени и неимуществени), които са последица от увреждането.
В конкртения случай по делото не се спори, а и се
установява от събраните по делото писмени доказателства, чу ответникът е
собственик на подлеза на хотел „Плиска” в гр. София и отговаря за управлението и поддържаката му в
състояние, което е безопасно за гражданите, с
договор от 25.03.2015г. СО е възложило на „Е.С.С.Б.”ЕООД ( с предишно наименование „А.С.А. Б.”)
за срок от 5 години поддържане и почистване на този подлез, включително
чрез ръчно почистване от сняг и стъргане на утъпкан сняг и лед, ръчно
разпръскване на смеси, механизирано почистване на сняг и разпръскване на смеси.
Съдът приема, че по делото не е установено, че на
17.01.2016г. около 07,30ч. ищецът е паднал на стълбите на подлеза на хотел
„Плиска”, гр. София, не е устатовено и че причината за това падане да се е
дължало на непочистени от сняг и лед стълби в този момент. За тези
обстотялества ищецът е следвало да проведен пълно и главно доказавнае, което
не е направено по делото, независимо от указанията, дадени
на ищеца с доклада по делото от районния съд. За
установяване на тези обсоттялества са поискани съдебно-техническа и
съдебно-психологична експретиза. Правилно районният съд е приел, че
формулираните към тези експретизи не са от естество да установят обстотялествата, за които са посикани. Изслушване на техническа експертиза за установяване възможността
за заледяване не предполага установяване на
релевантни за делото обстотялества. Такива биха били само доказателства за състоянието на стълбите на подлеза към 17.01.2016г. около 07,30ч. Изслушване на съдебно-психиатрична експертиза за установянае
психическо съсотяние на ищеца към момента не е от естество да установи тези
обсотятлества. Следва да се посочи, че действително посоченият от ищеца момент
на настъпване на събитието предпоставя затруднения
за осигуряване на свидетели-очевидци на събитието. Същевременно, това не означава, че не е възможно да се
съберат доказателства за настъпването му. Пълното и главно доказване на
основателността на исковете може да се проведе не само с преки доказателства, но
и с косвени такива, които обсъдени в съвкупност да позволят извод за
осъществуване на фактите, твърдения за които е навел ищеца. Отделно, затрудненията на ищеца за събиране на доказателства не е от
естество да го освободи от доказателствената му тежест за релевантните за
делото обстоятелства. При така
възпирето и като съобрази приетия по делото неоспорен от страните протокол от
17.01.2016г., установяващ че на тази дата са почистени ръчно от сняг, включително и стъргане на
утъпкан сняг и чрез разпръскване на смес
цялата количество площ подлезите в район Слатина, един от които е този на хотел
„Плиска”, както и подходите към подлеза, то съдът приема, че по делото не е
установено по несъмнен начин, че на 17.01.2016г. ищецът е паднал на стълбите на
този подлез, както и че стълбите не са били почистени от сняг и лед.
При така възприето
безпредметно е да се изследват останалите предпоставки за основателността на
иска.
С оглед гореизложеното съдът
приема, че правилно районният съд е отхвърлил главния иск и не е разгледал обратния
евентуален иск, поради което и решението на СРС в обжалваната част следва да се потвърди.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът
приема, че отговорността за разноски по делото следва да се постави в тежест на
въззивника и той следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия разноски за
възнаграждение за юрисконсулт от 100лв. за производството пред СГС. Същото е
определено от съда при съобразяване сложността на делото и разпоредбите на чл.
78, ал. 8 от ГПК вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и Наредбата за
заплащането й.
На третото лице помагач разноски
не се следват.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 280210/28.11.2017г. по гр.д. № 2553 по описа за
2016г. на
Софийски районен съд, 142-ри състав в обжалваната част.
ОСЪЖДА К.Д.Д., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на С.О., с адрес: гр. София, ул. *******№ ** и адрес за призоваване:
гр. София, ул. „******** на основание на чл.
78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК сумата от 100лв (сто лева), представляващи съдебни
разноски за производството пред СГС.
Решението е постановено при
участието на трето лице - помагач на
страната на въззиваемия- „Е.С.С.Б.”ЕООД,
ЕИК*********( с предишно наименование „А.С.А. Б.”).
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.