№ 10937
гр. София, 25.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20221110157511 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Е. Х. К., с която срещу СО е
предявен осъдителен иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на сумата от 18 000 лева, ведно със законната лихва от 24.07.2022 г. до
плащането, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди -
болки и страдания, настъпили от инцидент на същата дата.
Ищцата твърди, че на посочените в исковата молба дата и място е попаднала
в необезопасена и несигнализирана дупка, както е вървяла по асфалтовата
настилка на пешеходен паркинг на ул. „., непосредствено преди пешеходна
пътека, при което пропадане е получила счупване на раменна кост и травма на
гривнена става. Твърди, че събитието е настъпило в светлата част на денонощието
при ясно време, като по време на инцидента на място е имало свидетели очевидци
на същия. След настъпване на инцидента е била приета в МБАЛ „Сердика“
ЕООД, Отделение по ортопедия и травматология. Извършено е било наместване и
гипсиране на ръката, поставена е била ортеза на рамото. Престоят в болнично
заведение е продължил три дни, след което ищцата е била изписана за домашно
лечение. Поддържа, че травматичните увреждания са затруднили движението на
горния ляв крайник за период от няколко месеца. Гипсовата шина и ортезата
ищцата е носила за период от 60 дни, а възстановяването е продължавало и към
момента на предявяване на иска. Провеждано е било медикаментозно лечение.
През възстановителния период ищцата е имала нужда от помощ в ежедневието си,
както и от постоянни грижи. Поддържа, че в резултат от травмите е изживяла
изключително силни болки, съпроводени със стрес, уплаха, проблеми със съня,
1
безпокойство, раздразнителност, напрегнатост. Ограничени са били и социалните
й контакти. Изпитвала е продължаващ страх да се движи по улиците,
продължавала да изпитва все още болки в рамото при промяна на
метеорологичните условия и при натоварване. Изпитвала е опасения, че няма да
се възстанови напълно, както и че ще се застои в резултат от инцидента. Излага
съображения относно гражданската отговорност на ответника в случая като
собственик на участъка от пътя, който не е поддържан в изправно състояние и на
който се намирала дупката, по отношение на която ответникът не е предприел
действия да бъде обозначена и сигнализирана.
Ответникът оспорва предявения иск като неоснователен и прекомерен по
размер. Счита, че за него не е налице пасивна материална легитимация да
отговаря по същия. Навежда възражения срещу описания в исковата молба
механизъм на настъпване на събитието, както и че в причинна връзка с инцидента
се намира бездействие от страна на ответника. Счита, че мястото на инцидента не
е достатъчно конкретизирано, както и че не съществува понятие „пешеходен
паркинг“, доколкото паркингът не е предназначен за придвижване на хора.
Оспорва имотът, находящ се на ул. „., да е собственост на общината. Поддържа, че
на този адрес няма пешеходна пътека, нито пък около него има реализиран от
страна на общината публичен паркинг. На посоченото в исковата молба място се
поддържа да са предвидени земни площи във вътрешноквартални пространства, а
не място за движение на хора. Възразява срещу размера на претендираното
обезщетение, като излага подробни доводи в тази връзка.
В първото по делото открито съдебно заседание по реда на чл. 143, ал. 1 и
ал. 2, вр. чл. 145 ГПК ищцата е пояснила исковата си молба, като е посочила, че
че конкретното мястото, където се е случил инцидентът, е на ул. „., при вход към
обществен паркинг, който се явява продължение на тротоара - движейки се по
бул. „Малинов“ е свила вляво по ул. „Ф. Аврамов“, като веднага в дясно се намира
този вход към обществения паркинг и на самия вход на паркинга, който се явява
продължение на тротоара, е имало дупка, в която е пропаднала.
Софийски районен съд въз основа на съвкупна преценка на събраните
в хода на производството доказателства и във връзка с доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа страна:
Установява се от приетата по делото медицинска документация, че ищцата е
била приета в болнично заведение на 24.07.2022 г.с диагноза „счупване на горния
край на раменната кост“. Констатирано е наличието на болка, оток и
невъзможност за активни и пасивни движения в лява раменна става. Ищцата е
била изписана на 26.07.2022 г. с подобрение в общото здравословно състояние,
без необходимост от оперативна намеса, като е препоръчано поставянето на
ортеза тип „Дезо“.
Като писмени доказателства по делото са приети извадки от застроителен
план на местността „.“, район „Младост“, одобрен с решение № 548/29.07.2009 г.
на СОС, от регулационен план на местността „.“, район „Младост“, одобрен с
решение № 548 по протокол № 45/29.07.2009 г. на СОС, извадки от цифрови
модели на информационна система Софкар, писмо № ТС-70-00-201/2009
г./25.05.2009 г. от началник отдел „СБ“, СО – район „Младост“, съгласно което
2
във връзка със създаване на административен адрес на „Многофункционален
търговски център Кондор“, намиращ се в УПИ IV, кв. 15 по регулационния план
на м. „.“, собственост на „Монтеканал КВ България“ ЕООД, е бил определен
административен адрес: гр. София, ж.к. „.“, ул. „., писмо, изх. № 68-00-
586/04/07.2006 г. от „ГИС София“, съгласно което за новопостроена нежилищна
сграда – хипермаркет „Кауфланд“ в поземлен имот пл. № 4850, кв. 2, м. „Бул. А.
Малинов – .“, нанесена в кад.л. 625 по плана на гр. София, находяща се на ул.
„Филип Аврамов“ е бил определен административен адрес: гр. София, ул. „Филип
Аврамов“ № 3.
В хода на първоинстанционното прозводство са събрани гласни
доказателствени средства чрез разпит на свидетеля Димитър Д., от които съдът
приема за установено, че свидетелят и ищцата са се запознали в деня и по време
на настъпване на инцидента, който се е случил с нея в края на м.юли 2022 г.
Свидетелят си спомня, че се е намирал в автомобила си, като шофирал по ул.
„Филип Аврамов“ и тръгнал да прави заход към голям паркинг, който се намирал
преди магазин „Кауфланд“ от дясната страна. Достъпът до този паркинг бил
свободен – не е имало бариера или такса за паркиране. В конкретния ден
свидетелят искал да паркира на паркинга, но в този момент пред него минавала
жена. Спрял автомобила, за да я изчака да премине. Тогава тя се строполила на
земята пред колата на свидетеля, който слязъл, за да й помогне. Тогава забелязъл
на настилката цепка, пропадане на асфалта с дължина около 1 метър, широчината
около 25-30 см., дълбочина над 40 см. Вътре имало шума, съчки, бутилка от „Кока
кола“ - непочистени боклуци. Определя мястото като дегизиран капан. Същото се
намирало от дясната страна до тротоара и от там се влизало и към жилищен блок с
много входове. След като слязъл от колата, поискал да помогне на ищцата, но тя
започнала да пищи, защото имала силни болки в областта на лявото рамо. Ищцата
го помолила да я закара до болница „Сердика“. Оставил я в болницата и тогава си
разменили телефоните. В последствие установили отношения на добри познати и
се чували от време на време. Ищцата му споделила, че все още не се е
възстановила и продължава да я боли, че изпитва трудности при шофиране, както
и че през възстановителния период е имала нужда от чужда помощ. Свидетелят
описва, че мястото се намира на около 50 м. преди магазин „Кауфланд“ в дясно и
представлява обществен паркинг. Отляво се намира магазин „Кауфланд“. Ако се
тръгне от кръстовището на бул. „А. Малинов“ с ул. „Ф. Аврамов“ в посока
сградите на Общината, Поликлиниката, описваното място се намира след бизнес
сградата на кръстовището по ул. „Ф. Аврамов“, от дясната страна.
В хода на съдебното дирене пред настоящата инстанция е прието
заключението на съдебномедицинската експертиза, изготвено от вещото лице д-р
М. М. въз основа на наличната по делото медицинска документация без да е
извършен преглед на ищцата съгласно изричния й отказ да се подлежи на такъв за
целите на експертизата. Въз основа същото, съдът приема за установено, че се
касае за счупване на горния край на лявата раменна кост - трифрагментарно
счупване с основна фрактурна линия в областта на хирургичната шийка с вбиване
на фрактурните повърхности и счупване на големия туберкулум с минимално
разместване и счупване на лявата лъчева кост на типично място – дисталната
метафиза на лявата лъчева кост с минимално разместване, като трайно е била
3
нарушена функцията на крайника за период, по-дълъг от 30 дни. Поставена е била
гипсова имобилизация на гривнената става и превръзка за обездвижване на
раменната става. След стабилизиране е била изписана и насочена за амбулаторно
лечение. Съгласно заключението имобилизацията е следвало да продължи за
период от 30 дни, след което да започна рехабилитация с цел функционално
възстановяване на обема на движенията, мускулната сила и фината моторика на
китката и пръстите. Този процес според вещото лице продължава обикновено
около 2 месеца, а общо лечебно-възстановителният период е около 90-100 дни.
Съгласно заключението в острия период болките са били силни поради разкъсване
на периостта, патологичните движения на фрактурните краища, нарастващите
хематоми и отоци. Същите са се засилвали при опит за движение. През периода на
раздвижване болковият синдром се дължи на възстановяване на подвижността на
ставите, подобряването на мускулната сила и адаптацията на ръката да изпълнява
отново функциите си. По делото не се съдържат данни да е провеждана
специфична рехабилитация. Съгласно експертизата не са налице данни
предшестващи заболявания и операция на ищцата на друг крайник, претърпяна
през 2021 г., да са причина за падането и получаването на увредата.
При изслушване на заключението на вещото лице в съдебно заседание по
реда на чл. 200 ГПК, същото е пояснено, като от направените уточнения съдът
приема за установено, че острата фаза на една травма започва от момента на
настъпването й с патоморфологичните промени в костните тъкани - фрактурите,
разкъсването на периостта, изливът на кръв, който продължава и след момента на
травмата и развитието на посттравматичен оток. Този период при този тип травми
обикновено продължава между 5 и 8 дни. След това започва обратна резорбция на
хематома, отокът спада, болката намалява, защото крайникът е имобилизиран, той
е поставен в превръзка и има гипсова лонгета на китката. До тридесетия ден на
зарастването обикновено вече няма болка. След този ден, когато започне
раздвижването и поради трайното ограничение във функцията на ставата в
резултат на промени в ставната капсула и мускулите, които извършват тези
движения, се появява болка, свързана с възстановяването на функцията на
крайника, която продължава с всеки етап до пълното възстановяване на
функциите. Тази болка не е толкова силна, но според експерта е неприятна,
особено в рамото, защото то е ставата с най-голям обем на движение, при нея
ставната капсула е най-хлабава, а от обездвижването тя се ретрахира и тогава се
получават промени в мускулите, които движат раменната става с типични
периартритни промени понякога, които могат да предизвикват и по-остра болка.
С възстановяване на функцията на ставата болките изчезват. Средният срок за
пълно възстановяване е около 90 - 100 дни. Вещото лице е уточнило, че не е
извършило преглед на лицето, поради нежеланието й да се яви за такъв.
Последното е причината вещото лице да не даде заключение по въпроса има ли
ограничени или невъзстановени движения на крайника в резултат от травмата.
Съдът дава вяра на заключението на вещото лице по СМЕ, като цени
съответствието на същото със събраните писмени и гласни доказателства по
делото, а също и като съобрази, че експертизата в пълнота и компетентно е
отговорила на стоящите за изясняване въпроси на база медицинските документи
по делото. Заключението е изготвено от лице, притежаващо необходимата
4
компетентност и знания из областта на медицинските науки и доколкото не
възникват съмнения относно правилността на изводите на експерта, съдът ползва
същото при изграждането на изводите си за правнорелевантните за спора факти.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна
до следните правни изводи:
С оглед съдържащите се в исковата молба фактически основания на
предявения иск и формулурания петитум, съдът приема, че е сезиран с претенция
с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Отговорността по чл. 49 33Д е особен вид отговорност за чужди
противоправни и виновни действия, като тази отговорност има гаранционно-
обезпечителен характер.
За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД, е
необходимо в съответствие с разпоредбите на чл. 154 ГПК ищецът да установи в
производството наличието на следните предпоставки: 1) правоотношение по
възлагане на работа, 2) осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от
физическото лице – пряк изпълнител на работата с необходимите елементи
(деяние – в случая бездействие, вреда – имуществена и неимуществена, причинна
връзка между деянието и вредата, противоправност и вина), 3) вредите да са
причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му
работа – чрез действие/бездействие, което пряко съставляват извършването на
възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които
произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата,
или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко
свързани с него (арг. ППВС № 9/1966 г.). Вината се предполага до доказване на
противното, като в тежест на ответника е да обори при условията на обратно
доказване /пълно и главно/ презумпцията по чл.45, ал.2 ЗЗД.
С оглед наведените с отговора на исковата молба възражения с доклада по
делото съдът е възложил в тежест на ищцата да установи, че инцидентът е
настъпил на участък от пътя, по отношение на който за ответника е било налице
нормативно задължение да поддържа същия в изправно състояние, а в тежест на
ответника е да установи насрещното си възражение – че с оглед правото на
собственост върху същия, не той, а друго лице е имало задължение да поддържа в
изправно състояние участъка от пътя, на който е настъпил инцидента.
Въз основа на събраните в хода на производството доказателства
настоящата инстанция приема за установено, че са налице всички предпоставки
на визираната правна норма /чл. 49 ЗЗД/, обуславяща възникването на
отговорност за ответника в случая: причинени вреди, които са в причинно -
следствена връзка с процесното събитие – пропадане на ищцата в неравност на
участък от пътя, за който по отношение на ответника е съществувало нормативно
задължение да поддържа същия в безопасно и изправно състояние, като е
безспорно, че същият попада на територията на общината.
Предвид събраните по делото писмени доказателства, вкл. свидетелските
показания на разпитания свидетел Д. се установява, че ищцата е стъпила в
намираща се на участък от пътя, функциониращ като зона за свободно паркиране
в ж.к. „Младост“ след кръстовището на бул. „А. Малинов“ и ул. „Ф. Аврамов“ на
5
ул. „Ф. Аврамов“ вдясно от пътното платно с посока на движение към сградите на
общинската администрация на район „Младост“ и 25 ДКЦ, като от пропадането на
крака й в необозначената и несигнализирана дупка е загубила равновесие, паднала
е и е получила процесните травматични увреждания в областта на лявата раменна
и лъчева кост. Последното й е причинило неимуществени вреди – болки и
страдания, особено интензивни за период около една седмица, като постепенно
болките са отшумявали. След премахване на имобилизиращите средства в
периода на раздвижване на ставите съдът приема, че ищцата е търпяла болки в
рамките на обичайното, които са отшумяли в хода на възстановителния период. С
оглед процесуалното поведение на страната следва да се приеме, че
възстановяването е протекло без усложнения, като здравословното състояние на
ищцата от процесния инцидент е било напълно възстановено за период от 100 дни
след настъпване на травматичната увреда.
За пълнота следва да се посочи, че по делото от страна на ищеца не са
ангажирани доказателства след изтичане на посочения от вещото лице срок
физическите болки и страдания, свързани с травмата, да са продължили. От
показанията на св. Д. не се установяват релевантни в това направление
обстоятелства. В хода на разпита му е установено, че в разговори по телефона му
ищцата му е споделила, че не се е възстановила, че продължава да изпитва болки и
затруднения при шофиране. В тази част показанията на свидетеля пресъздават не
негови лични впечатляния, а чутото от свидетеля в телефонни разговори,
проведени с ищцата. Ето защо и съдът приема, че ищцата се е възстановила
напълно от процесния инцидент в срока съгласно заключението на вещото лице
по СМЕ /до 100 дни/. Следва да се посочи също, че през периода на домашно
лечение, макар да е изпитвала болки, по делото не са ангажирани доказателства да
се е наложил прием на обезболяващи медикаменти, да са настъпили усложнения
или ежедневието, ритъмът на живот на пострадалата да са се променили
съществено. Не са установени по несъмнен начин твърденията на ищцата, че във
връзка с процесния инцидент е имала проблеми със съня, изпитвала е
безпокойство, раздразнителност, напрегнатост, че ограничени са били социалните
й контакти и е изпитвала страх да се движи по улиците. При липсата на
доказателства, установяващи тези твърдения, съдържащи се в исковата молба,
съдът приема, че тези неимуществени вреди не са установени, с оглед което и
същите не подлежат на обезюетяване.
Съгласно чл. 30, ал. 4 ЗП изграждането, ремонтът и поддържането на
подземните съоръжения, тротоарите, велосипедните алеи, паркингите,
пешеходните подлези, осветлението и крайпътното озеленяване по
републиканските пътища в границите на урбанизираните територии се
организират от съответната община.
Съгласно чл. 3, ал. 1 ЗДвП, вр. чл. 29 ЗП, лицата, които стопанисват
пътищата са длъжни да ги поддържат изправни, с необходимата маркировка и
сигнализация за съответния клас път, да организират движението по тях така, че
да осигурят условия за бързо и сигурно придвижване и за опазване на околната
среда от наднормен шум и от замърсяване от моторните превозни средства.
Поддържането на общинските пътища се осъществява от общините.
Задължение за поддръжка на паркингите, като част от обхвата на пътя е
6
вменено на съответната община и с нормата на чл. 48, т. 2, б. "б" ППЗП, съгласно
който организирането на дейностите по поддържане на пътищата, в частта
тротоари, подземните съоръжения, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните
подлези, осветлението и крайпътното озеленяване извън платното (платната) за
движение на републиканските пътища в границите на селата и селищните
образувания, е възложено на общината.
Цитираните нормативни разпоредби уреждат задължение за ответника да
осъществява поддръжка на пътната инфраструктура. Съгласно § 1, т. 14 от ДР на
ЗП се касае за дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато,
безопасно и удобно движение през цялата година.
Допускането на дупка с характеристиките, описани от свидетеля Д. на
участък от пътя, обособен и функциониращ като паркинг на територията на СО,
съставлява противоправно бездействие на работници и служители на ответника,
натоварени с поддръжката на пътното съоръжение, в нарушение на цитираните
по-горе норми, което е основание за ангажиране на гаранционно -
обезпечителната отговорност на СО на основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Тук е мястото да се посочи, че съдът намира за неоснователни наведените в
хода на производството от ответника възражения. Не се установи участъкът от
пътя, на който е настъпил инцидентът с ищцата, да е частна собственост, респ.
друг, а не общината, да носи отговорността за поддържането му в изправно и
безопасно състояние. Свидетелските показания на разпитания пред настоящия
състав свидетел кореспондират с изложението в исковата молба. В хода на
разпита на свидетеля Д. е установено, че тази зона е била обособена и е
функционирала като обществен паркинг със свободен достъп към датата на
процесния инцидент. По отношение на възражението, че инцидентът не е
настъпил точно на административен адрес ул. „., а на друго място на същата
улица, следва да се акцентира, че от свидетелските показания става ясно в
необходимата за доказване на основателността на претенцията степен къде и по
каква причина е настъпила увредата за ищцата. Като доказателство по делото не
може да бъде ценена представената от ответника разпечатка от сайта
www.bgmaps.com. На първо място, същата не носи белезите на документ по
смисъла на процесуалния закон, а от друга страна липсва легитимност на
информацията, съдържаща се в посочения интернет сайт. В тази връзка следва да
се допълни, че аналогичен публично достъпен източник на такава информация /
www.google.com/maps/place/ визуализира местонахождението на адрес ул. „.
именно на описаното от свидетеля Д. място – след кръстовището на бул. „А.
Малинов“ с ул. „Ф. Аврамов“ в посока административните сгради на общината и
ДКЦ в ., като е видно, че вляво от означената локация е хипермаркет „Кауфланд“,
а вдясно – зона, обозначена като паркинг. Що се отнася до приетите по искане на
ответника писма относно административните адреси ул. „Ф. Аврамов“ № 3 и №
17 съдът следва да посочи на първо място, че същите не съставляват основание да
не бъдат кредитирани показанията на разпитания в хода на производството
свидетел, от които мястото на инцидента е описано по начин, че да не създава
съмнения у съда къде е настъпил същия, съответно за кое лице възниква
отговорност при допускане на неизправност на пътното съоръжение. Показанията
на свидетеля съответстват на описания в исковата молба механизъм и място на
7
настъпване на травмата. От друга страна само по себе си твърдяното от ответника
разминаване по мнение на настоящия съдебен състав не съставлява основание за
отхвърляне на предявения иск.
Следва да се даде отговор на въпроса какъв е справедливият размер на
обезщетението за неимуществени вреди, причинени на ищеца от процесния
инцидент, от който е получила травматичните увреждания, описани в исковата
молба.
От събраните и обсъдени и по-горе доказателства: писмени, гласни и от
заключението на СМЕ, се установява, че причинените на ищеца телесни
увреждания са наложили хоспитализирането й в деня на инцидента, където е
оценено състоянието й, крайникът е обездвижен, след което е насочена за
домашно лечение. Няма данни за оперативни интервенции, за усложнения през
възстановителния период и за провеждана рехабилитация. Както се посочи и по-
напред, съдът намира, че в производството не се установява да са налице
невъзстановени функции на ръката или трайни увреждания на крайника за период
след посочения от вещото лице по СМЕ. В тази връзка съдът по-напред в
решението изложи мотиви относно съображенията си да приеме, че не всички
описани в исковата молба неимуществени вреди са установени като настъпили в
действителност. Съдът акцентира, че ищецът не се е явила на преглед пред
вещото лице за установяване на актуалното й здравословно състояние, с оглед
което и твърденията за продължаващи страдания също останаха недоказани по
делото.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът
отчита още, че през възстановителния период предвид увреждането и
обездвижването на крайника от рамото до китката, ищцата несъмнено се е
нуждаела от чужда помощ в ежедневието си. Съдът отчита обаче, че в
производството не е установено да се касае за травма на водещата ръка, като в
тази връзка следва да се акцентира, че представената от ищцата медицинска
документация съдържа и нейни подписи, с оглед което и съдът приема, че не
лявата ръка, където са уврежданията, е водещата при ищцата.
Наред с изложеното съдът отчита, че към датата на инцидента ищцата е
лице в пенсионна възраст /77 г./, без данни да е била трудово ангажирана и
инцидентът да се е отразил негативно в това направление. Не е устанвено също
така социалният й живот и обичайните й ежедневни дейности да са били повлияни
съществено от инцидента, доколкото в тази връзка разпитаният свидетел е
изложил в хода на разпита си споделеното му от нея в проведени телефонни
разговори.
При горните фактически констатации, съобразявайки съдебната практика
при случаи, сходни на настоящия /напр. Определение № 157 от 15.03.2022 г. на
ВКС по гр. д. № 3125/2021 г., IV г. о., ГК, Решение № 95 от 28.09.2022 г. на ВКС
по гр. д. № 609/2022 г., I г. о., ГК, и др./ и спецификите на настоящия казус, съдът
намира, че справедливият размер на обезщетението за претърпените от ищеца във
връзка с процесния инцидент неимуществени вреди при отчитане на стандарта на
живот и социално-икономическите условия към м.юли 2022 г. е сумата от 9000
лева. За разликата до пълния предявен размер от 18 000 лева искът следва да се
8
отхвърли като неоснователен.
Законна лихва за забава ищецът претендира от датата на увреждането
/24.11.2021 г./, като това искане следва да се уважи /чл. 84, ал. 3 ЗЗД/.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на разноски имат и двете страни съразмерно
на уважената, респ. отхвърлената част от иска.
На ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да се присъди сума в
размер на 510,00 лева от общо претендирани 1050 лева – разноски за държавна
такса и депозит, от който е изплатено възнаграждение на вещото лице по СМЕ. По
мнение на настоящия съдебен състав искането на ищеца да му се присъдят
разходи за снабдяване с медицинска документация следва да се остави без
уважение. От една страна част от представената по делото медицинска
документация е неотносима, а от друга страна ищцата в качеството й на пациент
на лечебното заведение е следвало да получи без извършването на разходи
екземпляри от относимите за установяване основателността на претенцията й
документи.
В полза на адвокат М. Д., представлявал безплатно ищеца в производството,
на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв. следва да се присъди адвокатско
възнаграждение. Отчитайки невисоката фактическа и правна сложност на спора,
срочното разглеждане и приключване на производството пред настоящата
инстанция, предвиденото в чл. 7, ал. 2 Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения съгласно редакцията на същата към момента на
сключване на договора за правна защита и съдействие и сумата, за която искът се
уважава, съдът определя адвокатско възнаграждение за предоставената безплатна
правна помощ на страната в размер на сумата от 800 лева.
На ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да се присъди сума в
размер на 150 лева от общо реализирани разноски в размер на сумата от 100 лева
– заплатен депозит за изготвяне на СМЕ и юрисконсултско възнаграждение,
определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК в размер на сумата от 200 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА СО, ЕИК ., с адрес: гр. София, ул. . и съдебен адрес: гр. София,
ул. ., да заплати на Е. Х. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, . и съдебен
адрес: гр. София, ул. ., бизнес център „Ст.“ на основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1
ЗЗД сумата от 9000 лева, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди от телесните увреждания на ищеца, изразяващи се в
счупване на лявата раменна кост и лява лъчева кост, в резултат от пропадане на
24.07.2022 г. в необезопасена и незигнализирана дупка на обществен паркинг в гр.
София, ж.к. „.“, на ул. „Филип Аврамов“ , ведно със законната лихва от датата на
увреждането /24.07.2022 г./ до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата до пълния предявен размер от 18 000 лева.
ОСЪЖДА СО, ЕИК ., с адрес: гр. София, ул. . и съдебен адрес: гр. София,
9
ул. ., да заплати на Е. Х. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, . и съдебен
адрес: гр. София, ул. ., бизнес център „Ст.“, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
от 510,00 лева, представляваща разноски за първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА СО, ЕИК ., с адрес: гр. София, ул. . и съдебен адрес: гр. София,
ул. ., да заплати на адвокат М. Д. Д., САК, ЕГН **********, с адрес: гр. София,
ул. ., бизнес център „Ст.“, на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАДв. сумата от
800,00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена на Е. Х.
К. безплатна правна помощ в първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА Е. Х. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, . и съдебен адрес:
гр. София, ул. ., бизнес център „Ст.“ да заплати на СО, ЕИК ., с адрес: гр. София,
ул. . и съдебен адрес: гр. София, ул. ., на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК
сумата от 150,00 лева, представляваща разноски и юрисконсултско
възнаграждение за първоинстанционното производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба, подадена до
Софийски градски съд чрез Софийски районен съд, в двуседмичен срок от
връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10