Р E Ш Е Н И Е
№ 27.08.2020 г. гр.Стара
Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На
27 ЮЛИ 2020 година
в
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ИЛКОВА
Секретар: ЕВДОКИЯ ДОСЕВА
като разгледа докладваното от съдия ИЛКОВА
гражданско дело № 3636 по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл. 79,
ал.1 и чл. 86 от ЗЗД..
Ищецът „Водоснабдяване и канализация” ЕООД гр. Стара
Загора, чрез упълномощения си
представител, твърди в исковата си молба, че на името на ответника има открита партида във „В и К” ЕООД гр. Стара
Загора, район Стара Загора, с номер 000548 в с.Горно Ботево, за имот, находящ
се в с. Горно Ботево, общ. Стара Загора.
Сочи, че партидата се открива по заявено
желание от абоната. С откриването на партидата между експлоатационното
предприятие и абоната възниквали договорни отношения, по силата на които „В и
К” ЕООД се задължавало да доставя питейна вода и да отвежда и пречиства
отпадъчната такава до и от имота на абоната, а той се задължавал да заплаща
консумираната и отчетената от инкасатора вода през месеца, следващ този на засичането.
За това свое задължение абонатите били уведомени по надлежния ред както от
длъжностните лица на дружеството, така и били задължени с чл. 33, ал. 2 от
Общите условия за предоставянето на В и К услуги на потребителите от В и К
оператор. При закъснения се начислявали лихви съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредба
№ 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и
за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.
Твърди, че за периода
01.07.2017 год. до 28.08.2018 год. ответникът дължи на дружеството сума, в
размер на 162.90 лева, представляваща изконсумираната от домакинството му вода
за горепосочения период от време, за което задължение са издадени 15 броя
квитанции, приложени като доказателства към исковата молба. За закъснялото
плащане за периода от 01.08.2017 год. до 09.10.2018 год. ответникът дължи и
лихва, в размер на 10.07 лева.
Поради обстоятелството,
че в срока, определен в чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия за предоставяне
на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор - 30 дни от датата на изготвяне
на квитанция за задължението, ответникът не бил заплатил задълженията си, ищецът
подал до PC - Стара Загора Заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК. По образуваното ч.гр.д. № 1380/2019 год. по описа на PC - Стара
Загора е издадена Заповед № 867 за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на 06.03.2019 год. Заповедта
била връчена на ответника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което с
Разпореждане № 5132 от 15.05.2019 год. по ч.гр.д. № 1380/2019 год., PC Стара
Загора им указвал, че в едномесечен срок могат да предявят иск за вземането си,
предмет на заявлението.Ето защо, ищецът предявява настоящия иск.
Ищецът моли, Съдът да
постанови решение с което да постанови решение, с което:
- ДА ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че ответницата З.М.В. с ЕГН **********,***,
му дължи сума в размер на 162.90 лева, представляваща цената на незаплатената
доставена и изконсумирана питейна вода по партида № 000548 в с. Горно Ботево,
за имот, находящ се в с. Горно Ботево, общ. Стара Загора, за периода от
01.07.2017 год. до 28.08.2018 год., както и законната лихва върху присъдената
сума, считано от датата на завеждане на Заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК до PC - Стара Загора по ч.гр.д. № 1380/2019 год. -
05.03.2019 год. - до окончателното й изплащане;
- ДА ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че З.М.В. с ЕГН **********,***, му дължи
сума в размер на 10.07 лева, представляваща обезщетение за забавено изпълнение
на паричното му задължение за периода от 01.08.2017год. до 09.10.2018год.
Претендира за направените
по делото съдебни и деловодни разноски, както и направените такива в
заповедното производство по ч.гр.д. № 1380 / 2019 год. по описа на PC - Стара
Загора.
Назначения на
ответника З.М.В.,
особен представител, е депозирал писмен отговор на исковата молба, в
законоопределения срок.Оспорва основателността на иска, като счита, че
представените от ищеца частни писмени документи – квитанции, не доказват
отчитането и количеството изразходвана нова. Прави възражение относно реда и
начина на отчитане показанията на водомера, както и начинът на начисляване
количеството вода по партидата на ответницата. Моли, съдът да отхвърли иска
като недоказан.
В съдебно
заседание ищцовото дружество се представлява от пълномощника си, който поддържа
предявения иск. Ответникът се представлява от назначения му особен
представител, който пледира за отхвърляне на иска.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено от фактическа страна следното:
На 05.03.2019 г. ищцовото дружество е подало
заявление по чл. 410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника,
за сумата от 162.90 лв. - главница, дължима за доставка на питейна вода и
отвеждане на канална вода по партида №
548, за имот, находящ се в с. Горно Ботево, общ. Стара Загора, за периода 01.07.2017г.
– 28.08.2018г., сумата 10.07 лв.- лихва
за забава за периода 01.08.2017 г. – 09.10.2018г., за законната лихва върху
главницата, считано от 05.03.2019г. до окончателното изплащане на сумата. Въз
основа на заявлението е образувано частно гр. дело № 1380/2019г., по описа на СтРС,
и е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 867/06.03.2019
г., с която е разпоредено длъжникът – ответникът по настоящото дело, да плати
на заявителя – ищецът по настоящото дело, претендираните суми. С разпореждане
от 28.01.2019г. съдът е приел, че документите са редовно връчени на длъжника и
е указал на заявителя, че може в едномесечен срок да предяви установителен иск
за вземането си. В указания преклузивен срок, заявителят предявява настоящия
иск за установяване на вземането си. Предвид така установените обстоятелства,
предявеният иск се явява процесуално допустим.
Правното твърдение на ищеца е, че между
страните е възникнало правоотношение по договор за доставка на вода и отвеждане
на отпадъчна такава. Ищецът представя лихвен лист и 15 бр. квитанции, от
които се установява, че на името на ответницата З.В., по партида № 000548 за водоснабден имот,
находящ се в с. Горно Ботево, общ. Стара Загора, има начислена сума за
изразходена вода, на обща стойност от 162.90 лв.Посочено е, че количеството
вода е начислено служебно. В представеното извлечение от електронно досие на
абонат номер 109426, се установява, че по партидата на процесния имот, открита
на името на ответницата са отразени разходеното количество вода, датата на
отчитане, платени и неплатени задължения.
Ищецът представя
също Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите, одобрени с
решение на ДКЕВР от 11.08.2014г.
От справка от Служба по вписванията – Стара Загора е
видно, че собственик на имота в с. Горно Ботево е ответницата.
По делото е
назначена и изслушана съдебно-икономическа експертиза, чието заключение,
неоспорено от страните, съдът възприема като компетентно и добросъвестно. Вещото
лице, след направена проверка в счетоводството на ищцовото дружество, е
констатирало, че ответницата има открита партида под № 000548 в ищцовото
дружество и е за имот, находящ в с. Горно Ботево, общ. Стара Загора. За
незаплатени задължения на потребителя към дружеството за ползвани ВиК услуги за
периода 01.07.2017г. до 28.08.2018г. има издадени 15 бр. квитанции, на обща
стойност 162.90 лв., която сума не е платена. Отразените в квитанциите
количества разходена вода съответстват на вписаните в карнета. Вещото лице
посочва, че обезщетението за забавено изпълнение на паричното задължение за
периода 01.08.2017г. – 09.10.2018г. възлиза на 10.07 лв. За процесния период
01.07.2017г. – 28.08.2018г. са начислявани служебно, по 5 куб. изразходено
количество вода, като за отчитането през м. юни 2017г. има положен подпис, а за
останалите отчитания – няма.
Като взе предвид изложената фактическа
обстановка, съдът стига до следните правни изводи:
В производството
по чл. 422 ГПК взискателят следва да докаже факта, от който произтича вземането
му, а длъжникът – възраженията си срещу вземането. В случая правното твърдение
на ищеца е, че между страните е възникнало правоотношение по договор за доставка
на вода и отвеждане на отпадъчна такава.
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената
тежест в исковия процес, ищецът следва да установи твърдените в исковата молба
факти, от които произтича претендираното вземане и съответно да ангажира доказателства
за неговия размер. Ищецът следва да установи вземането си на претендираното
договорно основание и в претендирания размер, както и изправността си като
страна по договора. В тежест на
ответника е да установи възникването на правопогасяващи и правоизключващи
факти.
Процесният недвижим имот е водоснабден и се
намира в район, за който водоснабдителен оператор е дружеството ищец. Съгласно разпоредбата на §1, т.2, б.”б” от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги потребители на водоснабдителни
услуги, а и според Общите условия за предоставяне на ВиК услуги, потребители са
„юридически или физически лица – собственици или ползватели на съответните
имоти, за които се предоставят В и К услуги”. Тъй като по делото не е представен договор между страните за
уреждане на отношенията им по повод предоставяната от ищеца услуга, то следва в
отношенията между тях да се прилагат общите условия за предоставяне на ВиК
услуги по доставка на вода, пречистване и отвеждане на канални води, важащи за
всички клиенти на ВиК. Визираните общи условия /представени по делото/
регламентират правата и задълженията на страните по договорите за предоставяне
на ВиК услуги и съответстват на дадената на тези отношения нормативна
регламентация с Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и
съгласно публично оповестени общи условия, предложени от оператора и одобрени
съответно от собственика на ВиК системата или от регулаторния орган. Общите
условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от оператора - „ВиК” ЕООД гр.Стара Загора са общоизвестни,
публикувани в местен вестник и на сайта на дружеството в интернет, поради което
обвързват всички абонати на дружеството съгласно чл.8 от Наредба №4/14.09.2004
г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи. Според чл.3, ал.1 от
Наредбата, потребители на услугите на ВиК са: 1.собствениците и
лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, на
водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни води;
2.собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право
на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост;
3.собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право
на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един
поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение. Т.е. потребител,
по смисъла на наредбата, е носител на вещно право върху имота.
В
конкретния случай, партидата по процесния имот е записана на името на ответницата,
което обстоятелство не се оспорва.
Съгласно разпоредбата
на чл.32 на Наредба
№4 за условията
и реда за присъединяване на
потребителите и за
ползване на
водоснабдителните и канализационните системи,
ВиК услугите се заплащат
въз основа на
измереното количество изразходвана вода,
отчетено чрез монтираните
водомери, а отчетните
данни се установяват
чрез отбелязване в карнета,
заедно с датата на
отчитане и подписа
на потребителя или негов
представител. Съгласно чл. 32, ал. 4 от Наредбата, отчетените данни по
ал. 2 и ал. 3 се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на
отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя
или негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен път.
В конкретния случай, се установява, че за
процесния период начисленото количество вода по 5 куб., месечно, е начислявано
служебно. В исковата молба ищецът не навежда твърдения за отчитане по този
начин на количеството разходена вода. Установяването на този факт става със
заключението на вещото лице по допуснатата съдебно икономическа експертиза, а и
видно от приложените квитанции, в същите също е отбелязано служебно
начисляване. Нормата, която предвижда служебно начисляване на
вода по твърдо дефинирани показатели /в частност по 5 куб.м за всеки
обитател при нетоплофицирано жилище/ е чл. 39, ал. 5 от Наредба № 4/14.09.2004
г., но която се прилага само по изключение
- за потребители, които нямат монтирани индивидуални водомери. Конкретният
случай не попада в тази хипотеза, тъй като за водоснабдения имот има водомер.
С
оглед на горното, и след като от страна на ищеца не са ангажирани доказателства относно предпоставките за служебното начисляване по
водомера за процесния имот, се стига до извод за неизпълнение на задълженията
на Общите условия от страна на „В и К” ЕООД, касаещи правилното периодично
отчитане на потребената вода. Ищецът основава претенцията си единствено на
представените квитанции, които са осчетоводени в счетоводството на
водоснабдителното дружество. Това обстоятелство, обаче – на редовно водено счетоводство на ВиК,
преценено с оглед разпоредбата на чл. 182 от ГПК, обуславя единствено непълно
доказване на ищцовата претенция, при все че редовните счетоводните записвания
се преценяват с оглед всички други обстоятелства по делото (ал. 182, изр. 1 от
ГПК), каквито по делото липсват. Ищецът, чиято е доказателствената тежест, не
доказа спазване на съответната методика за отчетеното количество вода, поради
което съдът приема, че „ВиК” ЕООД гр. Стара Загора е неизправна страна по
договорното правоотношение, по силата на което да може да търси заплащане на исковата сума. Ето защо,
предявеният иск с правно осн. чл.422 от ГПК за сумата от 162.90 лв. подлежи на
отхвърляне, ведно с искането за присъждане на законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда.
При отхвърляне на обуславящия иск с правна
квалификация чл. 422 от ГПК, вр. с чл.79 ЗЗД, следва да бъде отхвърлена и
акцесорната претенция по чл. 86 ЗЗД.
С оглед изхода на спора, на ищеца не се
дължат разноски.
Предвид изложеното, СЪДЪТ
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД , с
ЕИК *********, седалище и адрес на управление – гр. Стара Загора, ул.
„Христо Ботев” 62, представлявано от Румен Райков, против З.М.В., ЕГН **********,***,
установителен иск с правно осн. чл. 422 от ГПК, да бъде признато за установено
по отношение на З.М.В., че дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД гр.
Стара Загора сумата в размер на 162.90
лева, представляваща цената на незаплатената доставена и изконсумирана питейна
вода по партида № 000548 в с. Горно Ботево, за имот, находящ се в с. Горно
Ботево, общ. Стара Загора, за периода от 01.07.2017 год. до 28.08.2018 год.,
сумата в размер на 10.07 лева, представляваща обезщетение за забавено
изпълнение на паричното му задължение за периода от 01.08.2017год. до
09.10.2018год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на завеждане на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
до PC до окончателното й изплащане, за което вземане е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК № 867/06.03.2019г. по ч.гр.д. № 1380/2019 год., по
описа на СтРС, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ искането на Водоснабдяване и канализация”
ЕООД с
ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул.
„Христо Ботев” 62, представлявано от Румен Райков, за присъждане на направените
по ч.гр.д. № 1380/2019г., по описа на СтРС, разноски, както и за присъждане на
разноските по настоящото дело, като неоснователно.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Старозагорски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: