МОТИВИ
към присъда, постановена по н.о.х.д. №381 по описа на РС
Провадия, IV-ти състав за 2014 г.
Обвинението е повдигнато от Районна прокуратура (РП) Провадия
срещу Д.К.Д., ЕГН **********, за това, че на 14.05.2014
г. в с. Ж., обл. Варна, причинил на А.Д.Д. средна телесна повреда, изразяваща
се в счупване на лява лакътна кост в средна трета и в областта на короновидния
израстък, обусловило трайно затруднение в движението на левия горен крайник за
период от около 3 месеца, при благоприятно протичане на оздравителния процес,
като деянието е извършено при условията на опасен рецидив - престъпление по чл.
131а, вр. чл. 129, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. “а” и “б” НК.
В съдебно
заседание, представителят на РП Провадия поддържа така повдигнатото срещу
подсъдимия обвинение и пледира за налагане на наказание лишаване от свобода за
срок около средния, предвиден от законодателя в разпоредбата на чл. 131а, вр.
чл. 129, ал. 1 НК, което да бъде изтърпяно в затвор, при първоначален строг режим,
както и подсъдимият да бъде осъден да заплати сторените по делото разноски.
Защитата на
подсъдимия пледира за неговото признаване за невинен и оправдаване по така
повдигнатото обвинение, като твърди, че в хода на процеса не е установено по
безспорен и категоричен начин, че именно вследствие действията на подсъдимия са
настъпили телесните увреждания на А.Д. Поддържа, че показанията на разпитаните
пред съда свидетели А.Д. и Г.И. са недостоверни, доколкото свидетелите не са
възприели пряко нанесените удари, а свидетелят М.Д., дъщеря на пострадалия, им
е диктувала какво да кажат в своите показания.
Сочи, че няма как свидетелите да са възприели кръвта по ръката на
пострадалия, тъй като последвният е бил облечен със сако, видно от показанията
на неговата дъщеря. Твърди, че почти никой от свидетелите, с изключение
дъщерята и внучката на пострадалия, не е присъствал на побоя, а и че
по-голямата част от свидетелите твърдели, че първо синът на подсъдимия е ритал
пострадалия, а след това подсъдимият го е ударил. Излага доводи за невъзможност
да бъде направен обоснован извод, че именно ударите които е нанесъл подсъдимият
са причинили телесната повреда на пострадалия, доколкото преди това последният
е участвал в сбиване и е понесъл удари от други лица.
Подсъдимия Д.К.Д.
дава обяснения по обвинението и в етапа на съдебните прения твърди, че не е
виновен.
В
предоставената му от съда последна дума подсъдимият иска от съда справедливо
наказание.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните
по реда на чл. 13 и 14 НПК, намира за установено следното
от фактическа страна:
Подсъдимият Д.К.Д. е роден на *** ***,
български гражданин, с начално образование, женен, безработен, осъждан, с ЕГН **********.
С присъда по
н.о.х.д. № 128/2006 г. на РС Провадия, влязла в сила на 02.06.2006 г., за извършено
за времето от средата на април 2001 г. до края на май 2001 г. престъпление по чл.
195, ал. 1, т. 3, 4, 5, вр. чл. 26, ал. 1 НК, на подсъдимия било наложено наказание
лишаване от свобода за срок от 3 месеца, изпълнението на което било отложено на
основание чл. 66, ал. 1 НК за изпитателен срок от 3 години;
С присъда по н.о.х.д. № 226/2007 г.
на РС Провадия, влязла в сила на 29.04.2008 г., за извършени на 22.09.2006 г.
престъпления по чл. 216, ал. 1 НК, чл. 325, ал. 4, вр. ал. 2, вр. ал. 1, вр.
чл. 29, ал. 1, б. “б” НК и по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. “б” НК, по
реда на чл. 23, ал. 1 НК, на подсъдимия било наложено най – тежкото от
определените наказания – лишаване от свобода за срок от 1 година и 3 месеца,
което следвало да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затвор. С
присъдата, съдът привел в изпълнение по реда на чл. 68, ал. 1 НК отложеното
наказание по н.о.х.д. № 128/2006 г. на РС Провадия, чието изтърпяване
приключило на 19.08.2008 г., след което започнало изпълнението на наказанието
по н.о.х.д. № 226/2007 г. на РС Провадия, което било изтърпяно от подсъдимия на
10.11.2009 г.
С присъда по н.о.х.д. № 124/2011 г.
на РС Провадия, влязла в сила на 21.11.2011 г., за извършени на 29.10.2010 г.
престъпления по чл. 325, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. “а” и б. “б” НК и по чл. 131, ал. 1, т. 4, пр. 2 и т. 12, вр. чл. 130, ал. 2 НК, по реда на
чл. 23, ал. 1 НК, на подсъдимия било наложено най – тежкото от определените
наказания – лишаване от свобода за срок от 6 месеца, което следвало да бъде
изтърпяно при първоначален строг режим в затвор. Наказанието било изтърпяно от
подсъдимия на 31.05.2012 г.
Към
14.05.2014 г. спрямо подсъдимия са били налични и други осъждания, за които не е
била настъпила реабилитация, сред които и тези по н.о.х.д. № 477/2011 г. на РС Провадия
и н.о.х.д. 379/2004 г на РС Провадия.
Подсъдимият Д. ***. През май на 2014 г. неговата дъщеря родила
дете и по този повод подсъдимият решил да организира тържество, което да се
състои в деня на изписването на детето от родилния дом и да се проведе в с. Ж.,
на улицата пред дома на дъщеря му и неговия зет - свидетелят Т.Х.. На
14.05.2014 г. изписали дъщеря му и детето й от болницата, като всички се
прибрали в с. Ж. и на мястото, където трябвало да се проведе тържеството
започнали да се събират хора от селото. Сред тях бил и пострадалия А.Д.Д.,
който носел прякор “М.”. Същият бил видимо повлиян от приет през деня алкохол и
ходел край масите и притеснявал гостите, псувал племеницата си, която била
съпруга на подсъдимия, след което бил изгонен от празненството от подсъдимия, а
свидетелят К.М.К. го превозил до къщата му с автомобил. А.Д.Д. отново се върнал на празненството и
започнал да се дразни със свидетеля А.А.Д., който носел прякор “Г.” и с когото
се познавали от много години и били в добри отношения. Между двамата възникнал
конфликт, във връзка с дължима сума от свидетеля А.А.Д., като двамата се
сбутали и А.А.Д. ударил пострадалия с опакото на дланта си през устата и след
това пострадалият направил опит да удари А.А.Д., при което последният се
отдръпнал назад, залитнал, спънал се в бордюр и паднал. Падането на свидетеля А.А.Д.
било възприето от неговия племеник А.Д.А., носещ прякора “Б.” и последният се
приближил и нанесъл няколко удара с ръце на пострадалия А.Д.Д.. Последният също
паднал на земята и след това неустановен брой лица от присъстващите на
празненството отишли към мястото на конфликта, като една част от тях се
включили във възникналото за кратко време масово сбиване, а други опитвали да
разделят биещите се и успели бързо да преустановят сбиването. По дрехите и
тялото на А.Д.Д. нямало видими следи от нараняване, предизвикано от сбиването,
описано по – горе. Стеклите се събития притеснили част от присъстващите на празненството и същите започнали да се
разотиват към домовете си. Подсъдимият попитал свидетеля А.А.Д. защо развалят
празненството, за което е платил, а последният му казал, че нямал вина за
случилото се, тъй като проблемът възникнал заради А.Д.Д., след което
подсъдимият се насочил към неустановен по делото автомобил, марка “Опел”, от който взел неприобщен по делото
дървен твърд, тъп предмет, дълъг около един метър, наподобяващ нещо средно
между дръжка на сечиво и бухалка и с него побягнал след А.Д.Д., който в този
момент заедно с роднините си – М.А.Д. и нейният малък син се прибирали към
къщата си. Заедно с подсъдимия, след А.Д.Д. се насочил и по – големия син на
подсъдимия - свидетелят К.Д.К., който първи настигнал пострадалото лице и
започнал да му нанася удари с ръце и крака по главата и тялото. Подсъдимият Д.
се присъединил и започнал да нанася на А.Д.Д. последователни удари в тялото и
крайниците с дървения предмет като пострадалия паднал на пътя, на около 30-50
см. от бордюра, който разделя пътя от тревна площ и докато се намирал легнал по
гръб на пътя, се опитвал да се защити, като противопоставял ръцете си на
нанасяните от подсъдимия с дървения предмет удари и така последните попадали в
областта на ръцете му. След това пострадалият бил извлечен от свидетеля К.Д.К. до тревната площ, намираща се
до пътя и там подсъдимия продължил да нанася удари с дървения предмет по тялото
и крайниците на пострадалия, а Д. продължил да се опитва да се предпази с ръце
от нанасяните му удари. Единият от ударите, които подсъдимия нанесъл на
пострадалия с дървения предмет попаднал в областта на средната част на лявата
лакътна кост на А.Д. и причинил счупване на последната в тази част, което
обусловило трайно затруднение в движенията на левия горен крайник за период от
около 3 месеца. Друг удар на подсъдимия, нанесен с дървения предмет, счупил
короновидния израстък на лявата лакътна кост на пострадалия. К.Д.К. също
нанесъл още няколко удара с ръце и крака на пострадалия. Дъщерята на
пострадалия Д. възприела описаното по - горе нанасяне на удари от подсъдимия и
неговия син и започнала да вика, че са
убили баща й. Свидетелят А.Д.Д. се обадил на “Бърза помощ” и на място
пристигнал автомобил на тази структура, с който пострадалият е бил
транспортиран до гр. Варна, където му била оказана медицинска помощ и на
следващият ден е бил освидетелстван от съдебен лекар. Преди да се обади на
“Бърза помощ” свидетелят Д. видял как подсъдимият, след като нанесъл ударите на
пострадалия, се връщал към мястото на празненството и държал в ръцете си
дървения предмет, описан по – горе. Свидетелят А.Д.Д. казал на подсъдимия „Д.,
защо го би?“ и след това му казал „Д., браво! Наби го!“, след което подсъдимия
отговорил „Да!“. На същата вечер свидетелят К.Д.К., син на подсъдимия, се явил
пред къщата на пострадалия, като заявил пред намиращите се там лица, че ще
запали къщата, ако баща му отиде в затвора.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка
се установява от гласни и писмени доказателствени средства и писмени
доказателства: обяснения на подсъдимия, дадени пред настоящия съдебен състав на
03.06.2016 г.; свидетелски показания на разпитаните в съдебно заседание
свидетели М.Д.А., М.А.Д., А.Д.Д., К.М.К., А.Д.Д., Т.М.Х., А.А.Д., А.Д.А. и К.Д.К.,
писмени доказателствени средства (други документи) – справка за съдимост на
подсъдимия, писмени доказателства – медицинско удостоверение № 419/2014 г. от
15.05.2014 г. на МБАЛ „Св. Анна – Варна“ АД и заключение на вещото лице по
назначената във фазата на досъдебното производство съдебномедицинска
експертиза.
За обосноваване
изводите си относно съставомерните признаци на деянието на подсъдимия съдът
кредитира свидетелските показания на М.Д.А., сестра на свидетеля А.Д.А., като
намира, че същите допринасят за изясняване на обстоятелствата относно сбиването
между пострадалото лице и свидетелите А.А.Д. и А.Д.А., действията на свидетеля М.А.Д.
по съпровождане на пострадалото лице до неговата къща и действията на подсъдимия,
изразяващи се във вземане на дървения предмет, побягване след отдалечаващия се
пострадал, настигането на последния, нанасянето на ударите с дървения предмет
върху тялото и крайниците на пострадалия, ударите с ръце и крака, нанесени на
пострадалия от свидетеля К.Д.К., син на
подсъдимия, положението на тялото и крайниците на пострадалия спрямо
тротоара и пристигането на свидетеля К.Д.К. по – късно пред къщата на
пострадалото лице и отправеното изявление, че ще запали къщата, ако неговия
баща отново влезе в затвора. От показанията на свидетеля М.А.Д., дъщеря на
пострадалото лице се установяват обстоятелствата по възникналото сбиване между
свидетеля А.А.Д. и пострадалия А.Д.Д.,
съпровождането на пострадалото лице от свидетеля Д. и нейният седемгодишен син,
настигането им от свидетеля К.Д.К. и подсъдимия, нанасянето на удари с ръце и
крака от свидетеля К.К. и нанасянето на удари на пострадалия по тялото и
крайниците, с дървения предмет, държан от подсъдимия, падането на пострадалото
лице на пътя и преместването му встрани от пътя, на тревната площ от свидетеля К.Д.К.
и нанасянето на още удари на пострадалото лице от подсъдимия и неговият син,
както и изявлението на последния, че ще запали къщата на пострадалия, ако
подсъдимият влезе в затвора. Показанията на свидетеля А.Д. подкрепят
твърденията в показанията на горните свидетели относно държания от подсъдимия
дървен предмет и нанасянето на пострадалия удари с този предмет.
Съдът не приема за
достоверни показанията на свидетеля К.А.К., близък роднина на подсъдимия,
дадени пред настоящия съдебен състав в съдебно заседание на 23.11.2015 г.,
доколкото същите не съдържат конкретика, а в частта, в която свидетелят твърди,
че след възникване на сбиването между пострадалия и свидетелите А.А.Д. и А.Д.А.,
пострадалия А.Д. е произнесъл думите „Ръката ми! Ръката ми! Оставете ме! Убихте
ме!“ стоят изолирано и не кореспондират от една страна с нито едни от
показанията на разпитаните свидетели, а от друга – с механизма на телесните
увреждания на пострадалото лице, даден от вещото лице по приетата
съдебномедицинска експертиза. Още повече, свидетелят твърди, че е бил заедно с
подсъдимия през цялото време, но не е възприел последният да нанася удари на
пострадалия, което твърдение противоречи на показанията на свидетеля К.Д.К. и
обясненията на подсъдимия, дадени пред съда в открито съдебно заседание на
03.06.2016 г., в които подсъдимият сочи, че е нанесъл удари на пострадалия А.Д..
Настоящият съдебен състав намира за достоверни показанията на свидетеля К.М.К.,
дадени в съдебно заседание и прочетените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1,
т. 1 НПК показания, дадени пред орган на досъдебното производство, само в
частта, отнасяща се до поведението на пострадалото лице по време на
празненството и нанесените на последното удари с дървения предмет от
подсъдимия. В останалата си част показанията на този свидетел не кореспондират
с показанията на останалите свидетели и обясненията на подсъдимия Д.. От
показанията на свидетеля К.Д.К., син на
подсъдимия, съдът извлича информация за празненството и за състоянието и
поведението на пострадалото лице, за нанесените от свидетеля и неговия баща
удари на това лице и за държания от подсъдимия дървен предмет, с който е
нанасял ударите и за отправеното изявление от свидетеля, че ще запали къщата на
пострадалия. Съдът намира, че показанията на свидетеля М.К.Д., роднина на
съпругата на подсъдимия и приятел на последния, не допринасят за изясняване на
обстоятелства, свързани с предмета на доказване по настоящото дело, доколкото
свидетелят излага твърдения за възникналото сбиване между пострадалия и двамата
свидетели – Д. и А. с участието и на други неустановени по делото лица. В
същата насока са и показанията на свидетеля А.Д.К., който не е пряк очевидец на събитията, стекли
се след заминаването на пострадалото лице и неговата дъщеря от празненството.
От показанията на свидетеля А.Д.Д. съдът извлича информация за разминаването му
с подсъдимия, след като последния вече е причинил телесните увреждания на
пострадалото лице и за краткия разговор между тях. Съдът не взема предвид
показанията на А.Д.Д. и Г.З.И., отнасящи се до нанесените удари от подсъдимия
на пострадалия, доколкото свидетелите възпроизвеждат информация, станала им
известна от други лица, а не свои непосредствени възприятия. От показанията на
свидетеля Т.М.Х., съпруг на дъщерята на подсъдимия, съдът извлича информация
само за обстоятелствата, при които е възникнало сбиването между пострадалия и
свидетелите Д. и А. и другите неустановени лица. От показанията на свидетеля А.А.Д.
съдът установява възникналото сбиване с негово участие и с участието на
пострадалото лице и за вземането на дървения предмет от подсъдимия от
автомобила, марка „Опел“. Вземането от подсъдимия на дървения предмет и
насочването му към пострадалия се установява и от показанията на свидетеля А.Д.А.,
като при оценката на тези показания
съдът взе предвид, че от показанията на останалите свидетели – очевидци се
установява, че свидетелят А. е участвал във възникналото масово сбиване и е
нанесъл на пострадалото лице удари, преди подсъдимия да причини уврежданията,
предмет на настоящото дело. Затова и като взе предвид, че свидетелят А. не
излага пред съда част от възприятията си за осъществилите се събития по време
на празненството, съдът приема за достоверни само показанията му, описани по –
горе и кореспондиращи с показанията на останалите свидетели по делото. Съдът
подложи на анализ и оценка показанията на свидетеля Г.А. и установи, че
свидетелят не е пряк очевидец на престъплението, тъй като присъствието й на
мястото, на което са нанесени ударите на подсъдимия върху пострадалия не се
потвърждават от по – голямата част от свидетелите, а същевременно използваният
начин на изразяване от свидетеля Г.А., предпоставя за съда извод, че последната
не е възприела събитията, за които дава показания лично, а същите са й били
пресъздадени от друго лице.
Обясненията на
подсъдимия Д., дадени пред съда в съдебно заседание на 03.06.2016 г. подкрепят
изводите на съда за установените факти относно присъствието на подсъдимия на местопрестъплението и
нанесените от Д. удари с дървен предмет по
тялото и крайниците на пострадалото лице. Съдът взе предвид правната
природа на обясненията на подсъдимия – от една страна като средство за защита,
а от друга – като средство за установяване на релевантни по делото факти и
намира обясненията на подсъдимия в частта, отнасяща се до твърдяното
обстоятелство - че пострадалото лице е държало в ръката си насочен срещу сина
на подсъдимия нож и това обстоятелство е
мотивирало подсъдимия да му нанесе ударите с дървения предмет,
настоящата инстанция намира за средство за защита и това е така, защото
обясненията на подсъдимия стоят изолирано и не се подкрепят от събраните по
делото гласни доказателствени средства – свидетелски показания на останалите
свидетели, а и че информация за такъв нож не се съдържа дори в показанията на
свидетеля К.Д.К., към когото подсъдимия Д. твърди, че е бил насочен този нож.
От приложената медицинска
документация, СМЕ и разпит на вещото лице от се изясняват и обстоятелствата за
характера и механизма на получаване на травматичните увреждания, периодът на
затруднения във функцията на левия горен крайник и времето за възстановяване на
А.Д.. Съдът намира експертното заключение на вещото лице за пълно, ясно и
обосновано и затова го кредитира изцяло.
Съдебното минало на
подсъдимия настоящата инстанция установява от приложените по делото справки за
съдимост. Останалите писмени доказателства са единни безпротиворечиви и
кореспондиращи помежду си, поради което съдът им даде вяра.
От правна страна:
При така установената фактическа
обстановка, съдът прецени, че с деянията си подсъдимия Д.К.Д. е осъществил, от
обективна и субективна страна, състав на престъпление по чл. 131а, вр. чл. 129,
ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. “а” и “б” НК.
От обективна страна подсъдимия Д.,
нанасяйки ударите с твърдия тъп предмет по лявата ръка на пострадалия А.Д.Д., е
причинил на последния счупвания на лява лакътна кост в средна трета и в
областта на короновидния израстък, обусловило трайно затруднение в движението
на левия горен крайник за период от около 3 месеца.
Към момента на извършване на
престъплението подсъдимият е бил осъждан за извършено тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода за повече от една година и същевременно е
бил осъждан и повече от два пъти на лишаване от свобода за умишлени
престъпления от общ характер, като изпълнението на наложените наказания не е
било отложено по реда на чл. 66 НК, поради което настоящата съдебна инстанция
намира, че деянието на подсъдимия Д. покрива признаците на опасния рецидив по
б. “а” и б. “б” на чл. 29, ал. 1 НК и същевременно от изтърпяване на
наказанието по две от осъжданията не са били изтекли сроковете по чл. 30, ал. 1 НК, препятстващи приложението на квалифициращият признак - опасен рецидив.
От субективна страна, деянието е
извършено умишлено с пряк алтернативен умисъл, като подсъдимият е предвиждал,
че с нанасяните по тялото и крайниците на пострадалия удари, ще причини телесни
увреждания на последния, съзнавал е че причинените телесни увреждания ще
увредят здравето на пострадалия, като макар да не
е формирал в съзнанието си точна представа за конкретните измерения на
възможните последици, той е искал настъпването на които и да е от тях и е действал при алтернативност на умисъла за естеството на
телесното увреждане. Доказателства за
отношението на подсъдимия към настъпилия резултат се извличат от неговото
поведение – силата, насоката и интензивността на нанасяните с твърд тъп предмет
удари, периодът от време , през който са нанасяни, местата по тялото на
пострадалия, по които са попадали ударите и позицията, в която се е намирал
пострадалия, когато е понасял ударите.
По изложените съображения съдът
намира, че извършеното от подсъдимия Д. престъпление по чл. 131а, вр. чл. 129, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. “а” и “б” НК
е осъществено от обективна и субективна страна.
Като подбуди за извършване на
престъплението, съдът установи формираният и развил се във времето у
подсъдимия правен нихилизъм и неконтролирана агресия, предизвикани от социалния
му статус и неговото ниско правно съзнание. Тези фактори, в съчетание един с
друг, са мотивирали извършване на деянието, явяващо се в разрез с установения в
страната правов ред по отношение неприкосновенността на човешкото здраве.
По вида и размера на наложеното
наказание:
При
определяне и индивидуализация на наказанието на подсъдимия Д.
съдът намира, че обществената опасност на извършеното деяние не се отличава
съществено от останалите случаи на извършено престъпление от този вид.
Обществената опасност на подсъдимия Д. е съдът намира за висока. До този извод
съдът стига след като взе предвид личността на подсъдимия, проявена към момента
на осъществяване на деянието, както и степента на засягане на здравето на
пострадалия, обремененото съдебно минало на подсъдимия, с оглед осъжданията му
за извършени престъпления, извън тези, обосноваващи квалификация на деянието му
като извършено при условията на опасен рецидив.
Съдебният състав констатира като отегчаващо обстоятелство обремененото
съдебно минало на подсъдимия с оглед предходните осъждания, за които не е
настъпила реабилитация и които не са взети предвид при определяне на правната
квалификация на деянието. Съдът не констатира наличие на смекчаващи
обстоятелства.
На
основание чл. 54 от НК, след като взе предвид предвидената санкция за
извършване на престъпление по чл. 131а, вр. чл. 129, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1,
б. “а” и “б” НК - лишаване от свобода от пет до дванадесет години; степента на
обществена опасност на деянието и дееца; както и отегчаващото вината
обстоятелство, съдът прецени, че следва да отмери на подсъдимия Д. наказание
под средния размер, предвиден в санкцията на особената наказателноправна норма
на чл. 131а НК, като определи наказание лишаване от свобода за срок от седем
години, като с оглед действащите към момента на постановяване на присъдата
разпоредби в чл. 61, т. 2, вр. чл. 60, ал. 1 ЗИНЗС, съдебният състав постанови
наложеното наказатие да бъде изтърпяно в затвор, при първоначален строг режим.
С
оглед на съображенията по-горе, съдът счете, че така отмереното наказание
отговаря на степента на обществена опасност на извършеното деяние, както и
степента на обществена опасност на подсъдимия и така определено ще допринесе за
постигне целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК - от една страна за
поправяне и превъзпитание на осъдения, а от друга – за превантивно въздействие
върху останалите членове на обществото при динаМ.та на престъпления против
здравето.
По разноските
Разпоредбата
на чл. 189, ал. 3 НПК определя разноските по делото да бъдат възложени на
подсъдимия, когато бъде признат за виновен. Във фазата на досъдебното
производство са направени разноски за заплащане на назначените СМЕ в размер на
66 лв., а в съдебното производство сумата от 50 лв. за заплащане на
възнаграждение на вещото лице. Съдът, след като призна подсъдимия за виновен в
извършеното престъпление, за което му е повдигнато обвинение и взе предвид
разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК, осъди Д.К.Д. да заплати направените по
делото разноски в размер на 66 лева в полза на Държавата, по сметка на ОДМВР –
Варна, както и сумите от 50 лв. на РС Провадия.
По изложените мотиви настоящият съдебен състав постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: