Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260842 10.12.2020г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, шести
граждански състав
На двадесет и шести ноември през две хиляди и двадесета година
В публично
съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Радостина Петкова
Секретар Илияна Гальова
като разгледа
докладваното от съдия Радостина Петкова
гражданско дело
номер 1436 по описа за 2020 година
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по исковата молба на„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“
с рег. № ********* – Франция, Париж чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ КЧТ с ЕИК ********* – клон България, със седалище и адрес на управление:
гр. София, район “Младост”, ж.к.”Младост 4”, Бизнес парк София, бл.14,
представляван от Д.Т.Д., с която е предявил срещу ответника Р.Б.М., ЕГН: **********, с адрес: *** обективно съединени искове с правно
основание чл. 422 вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД и чл. 9 от ЗПК за
приемане за установено по отношение на ответника, че същият му дължи следните
вземания съгласно сключен договор за револвиращ кредит по кредитна карта
MasterCard № CARD -14807318 от 23.05.2017г., а именно: сумата от 2 490.02 лв. – главница, усвоена
за периода от 16.05.2017г. до 15.03.2019г. сумата от 446.08 лв. – възнаградителна лихва за периода 01.11.2018г. –
03.04.2019г., сумата от 132.64 лв. - мораторна
лихва за периода 03.04.2019г. - 11.10.2019г, ведно със законната лихва върху главницата от подаването на заявлението на
29.10.2019г. до окончателното й изплащане, за които вземания ищецът се е
снабдил със заповед № 4084 от 30.10.2019г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 9207/2019г. по описа на БРС.
При условията
на евентуалност, в случай, че съдът
приеме, че не е настъпила твърдяната от ищеца предсрочно изискуемост на
вземането му, ищецът е предявил осъдителни
искове за присъждане на горепосочените суми на основание чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 99 вр. с чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД вр. с чл. 9 от ЗПК, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на връчване
на исковата молба на ответника до окончателното й изплащане. С допълнителна
молба - уточнение от 19.03.2020г. ищецът е заявил, че не поддържа предявените евентуални искове. Претендира присъждане на
разноските в заповедното и настоящото исково производство.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен
договор за кредит за покупка на стоки или услуги № CREX- 14410205, като при сключването му ответникът е
дал съгласие да му бъде отпуснат револвиращ потребителски кредит с максимален
кредитен лимит от 2500 лв. под формата на кредитна карта MasterCard. Сочи се,
че кредитна карта е активирана на 23.05.2017г. Ищецът заявява, че на
01.11.2018г. ответникът преустановил редовното обслужване на кредитната карта,
като при последното му плащане по нея балансът му е бил минус 2936.10 лв., с
оглед на което ищецът блокирал
използването й. Сочи, че към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК задължението на ответника по кредитната карта е в размер на 2936.10 лв., от
която сумата от 2490.02 лв. – главница и договорна лихва за периода от
01.11.2018г. до 03.04.2020г. в размер на 446.08 лв., като въпреки изпратените покани ответникът не е
погасил задълженията си. Ангажирани са доказателства. В съдебно заседание
ищецът не изпраща представител. Депозира искова молба, в която моли за
уважаване на исковете и претендира присъждане на разноските по делото съгласно
представени списък по чл. 80 от ГПК.
В законовия едномесечен срок по чл. 131 от ГПК
ответникът, чрез назначения му на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК особен
адвокатски представител е представил
писмен отговор, в който е оспорил предявените искове. Посочил е, че ищецът не е
представил валидни доказателства за съществуване на вземането си по договора за
револвиращ кредит. Позовава на приложение на разпоредбата на чл. 22 от ЗПК,
поради възражения за липса на задължителни реквизити в договора за кредит по
чл. 11, ал. 1, т. 7, т. 8, т. 9а, т. 10, т. 11 и т. 20 от ЗПК, както и на
наличие на неравноправна клауза съгласно чл. 143, ал. 2 от ЗЗП. Сочи, че на
ответника изобщо не е връчвана кредитна карта, нито е получил покана за
изпълнение. По подробно изложените в писмения отговор съображения моли за
отхвърляне на исковете. Не са направени доказателствени искания. По
гореизложените съображения се иска отхвърляне на исковете. Представя писмени
бележки.
Бургаският районен съд, след като
взе предвид направените искания и доводи, обсъди поотделно и в тяхната
съвкупност събраните по делото доказателства, и след като съобрази закона,
намира за установено следното :
От приложеното по делото по ч.гр.д. №9207/2019г. по описа
на БРС е видно, че по повод подадено от ищеца заявление, съдът е издал заповед
№ 4084 от 30.10.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с
която е разпоредил ответникът да му заплати въз основа на сключен между
страните револвиращ потребитеслки кредит по формата на кредитна карта
MasterCard с кредитен лимит от 2500 лв. сумата от 2 490.02 лв. – главница, сумата от 446.08 лв. – възнаградителна лихва за периода 01.11.2018г. –
03.04.2019г., сумата от 132.64 лв. - мораторна
лихва за периода 03.04.2019г. - 11.10.2019г, ведно със законната лихва върху главницата от подаването на заявлението на
29.10.2019г. до изплащане на вземането, както и направените по делото разноски
в размер на 111.37 лв., от която 61.37 лв. – платена държавна такса и сумата от
50 лв.- юрисконсултско възнаграждение.
Видно от
данните в заповедното производство, с оглед дадените от съда указания по чл.
415, ал. 1, т. 2 вр. с ал. 4 от ГПК ищецът е предявил в предоставения му
едномесечен срок настоящия установителен иск на основание чл. 422 от ГПК за
дължимост на заявените и посочени в заповедта по чл. 410 от ГПК парични
вземания.
По делото е
приложен сключен между ответника - кредитополучател и кредитодателят „БНП Париба пърсънъл файненс” ЕАД /чийто
правоприемник е безспорно установено, че е ищеца, с оглед представените в тази
връзка доказателства/ договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване
на кредитна карта CREX -14410205
от 23.01.2017г.,
по силата на
който кредитодателят се е задължил да предостави в заем на ответникът сумата в
размер на 622.96 лв. за закупуване на преносим смартфон „Sony“, при възнаградителна лихва в размер на 14.88% и при ГПР
15.95%, като ответникът се е задължил да върне на кредитодателя обща сума в
размер на 641.64 лв. на 3 равни месечни
анюитетни месечни вноски от по 213.88 лв. всяка за периода от 05.03.2017г. до
05.05.2021г. Видно от съдържанието по договора за заем, съгласно чл. 1 от него,
страните са се съгласили предоставената в заем сума да бъде изплатена от
кредитора директно на търговеца, от който ответникът закупуван кредитираната
стока, като с плащането, извършено по този начин съставлява изпълнение на
задължението на кредитора по предоставяне в заем на посочената в договора сума.
В договора за кредит /чл. 12 и сл./ е предвидена възможност
за отпускане на револвиращ
кредит, предоставяне и ползване на кредитна карта с максимален кредит лимит,
едностранно определен от кредитодателя. Предвидено е още, че тази част на
договора ще проведе действие, в случай че кредитополучателят активира
издадената от кредитодателя кредитна карта. Уговорено е задължение за заплащане
на такси и лихва във връзка с усвоените суми по револвиращия кредит. Поставено
е условие кредитодателят да достави кредитната карта на кредитополучателя, ведно с документи, съдържащи конкретните
условия на револвиращия кредит и процедура за активиране на картата.
По делото е представено Приложение CARD -14807318 от 23.05.2017г. към горепосочения
договор за кредит, съгласно което
кредиторът е отпуснал на ответника револвиращ кредит с размер от 2500 лв., като
за целта на ответника е издадена международна кредитна карта MasterCard.
Приложението съдържа информация за
размера на дължимите такси, както и за минималната погасителна вноска в лева
при усвояване на част от кредитния лимит, като видно от съдържанието му същото
съдържа подпис само на представител на кредитора, като приложението не е
подписано от ответника, респ. липсва каквото и да е изявление от последния, че
приема така отпуснатия му револвиращ кредит.
Представени са месечни извлечения по
издадената кредитна карта, издадени от ищеца, в които са отразени извършените
по картата транзакции и плащания.
По делото е извършена съдебно-икономическа
експертиза, която е установила по данни, представени от ищеца, че за периода от
29.05.2017г. до 30.10.2018г. от кредитната карта по договора CARD -14807318 са усвоени суми в общ размер на 4030.51
лв., като за периода от 24.07.2017г. до 30.09.2018г. по нея са внесени сумите в
общ размер от 2609.21лв. В съдебно заседание вещото лице е уточнило, че не е
имало представени документи, от които да се установява, че именно лично ищецът
е изтеглил посочените в заключението суми от картовата сметка по процесната
кредитна карта, а е извело констатациите си само въз основа на предоставените
от ищеца данни за извършените транзакции и плащания. Вещото лице е посочило
също, че не са му били представени документи, удостоверяващи кой е направил
погашенията по кредитната карта.
Съдът с оглед установената по делото
фактическа обстановка от правна страна намира следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 9 от ЗПК вр. с
чл. 79, ал. 1, предл. първо вр. с чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД.
Уважаването на претенцията за установяване съществуването на
вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410
от ГПК,
е предпоставено от установяване
от кредитора съобразно указаната му доказателствена тежест на твърденията си, че между него и ответника е възникнала валидна
облигационна връзка по процесния
договор за револвиращ кредит с твърдените параметри, изпълнение на задълженията на кредитора,
включително предоставянето на сумата и настъпила изискуемост.
Видно от данните по делото с подписване на договора за
кредит за покупка на стоки или услуги CREX
-14410205 от 23.01.2017г. ответникът се е съгласил с
възможността ищецът да му отпусне револвиращ кредит, като издаде и му
предостави за ползване кредитна карта. Посочено е, че настъпването на
последиците на тази уговорка е поставено в зависимост от едно бъдещо и
несигурно условие – ищецът да предостави на ответника кредитна карта, ведно с
документи, съдържащи конкретните условия на револвиращия кредит и процедура за
активиране на картата. С оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК тежестта да установи наличието на тези
факти е върху ищеца при условията на пълно и главно доказване. Съдът намира, че
в настоящия случай доказването на тези обстоятелства не е проведено успешно, по
следните съображения:
За да възникне една облигационна връзка е
необходимо страните по нея да имат взаимни насрещно съвпадащи изявления. Както
бе отбелязано по-горе посоченото от ищеца като източник на твърдяното
правоотношение по издаване на процесната кредитна карта е основано на представения по делото
документ- Приложение CARD -14807318 от 23.05.2017г., което съдържа условията за ползване на
кредитна карта, не носи подпис на кредитополучателят-ответник, респ. каквото и да е
предварително или последващо изявление за приемането му. Освен това видно от
данните в самото приложение, в него дори липсва графа или какъвто и да е текст,
в който да е отразено, че ответникът следва да положи подписа си в документа.
На следващо място по делото не е установено
съобразно твърденията на ищеца, че ответникът е получил издадената му по
договора кредитна карта, в т.ч. липсват каквито и да е доказателства, че
последната е активирана от него на посочената дата 23.05.2017г.
Отделно от това съдът приема, че обстоятелството, че в
счетоводството на ищеца са отразени и осчетоводени транзакции с процесната
кредитна карта,
на които едностранни данни е изготвено заключение по приетата по делото
експертиза, не е основание да се приеме, че между страните е
възникнала
твърдяната облигационна връзка по процесния револвиращ кредит, в т.ч. при липсата на каквито
и да е доказателства за
предаването на пластиката на ответника и за обстоятелствата по активирането й. Що се касае до
констатациите на вещото лице по извършените погашения, в съдебно заседание то
заяви, че не са му били представени данни от ищеца кой е извършвал плащанията
по кредитната карта.
От гореизложеното следва извода, че въпреки
доказателствената тежест, която носи ищецът не доказа възникването и съществуването на валидна
облигационна връзка с
ответника по процесния договор револвиращ
потребителски кредит, на
който основава вземанията си за твърдяното неизпълнение на договорно задължение от страна
на ответника. С
оглед недоказване на твърдяното договорно правоотношение между страните е
безпредметно изследване на останалите наведени от процесуалния представител на
ответника възражения за неравноправност на договорните клаузи по него. Тъй като
по делото не бе установено наличието на главен дълг, това води до неоснователност на исковата претенция за
дължимостта на претендираната главница по процесния договор, както и на акцесорните искове за начислените лихви.
Предвид горното предявените от ищеца обективно съединени
установителни искове по чл. 422 вр. чл. 415
от ГПК
се явяват неоснователни и недоказани и следва да бъдат отхвърлени.
Поради изцяло отхвърляне на исковете,
разноски в полза на ищеца не следва да се присъждат.
Мотивиран от горното Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете на на„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“
с рег. № ********* – Франция, Париж чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ КЧТ с ЕИК ********* – клон България, със седалище и адрес на управление:
гр. София, район “Младост”, ж.к.”Младост 4”, Бизнес парк София, бл.14,
представляван от Д.Т.Д., ЗА
ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Р.Б.М., ЕГН: **********, с адрес: ***, че на основание чл. 422 вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. с
чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД и чл. 9 от ЗПК същият дължи на ищеца следните вземания съгласно
сключен договор за револвиращ кредит по кредитна карта MasterCard №
CARD -14807318 от 23.05.2017г., а именно: сумата от 2 490.02 лв. – главница, усвоена
за периода от 16.05.2017г. до 15.03.2019г. сумата от 446.08 лв. – възнаградителна лихва за периода 01.11.2018г. –
03.04.2019г., сумата от 132.64 лв. - мораторна
лихва за периода 03.04.2019г. - 11.10.2019г, ведно със законната лихва върху главницата от подаването на заявлението на
29.10.2019г. до окончателното й изплащане, за които вземания ищецът се е
снабдил със заповед № 4084 от 30.10.2019г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 9207/2019г. по описа на БРС.
Решението може
да се обжалва пред Бургаският окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
НД