Р Е Ш
Е Н И Е №781
гр.Русе, 23.06.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, II-ри граждански състав, в публичното
съдебно заседание на 09-ти юни, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МИЛЕН ПЕТРОВ
при секретаря Т. П., като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 759 по описа за 2020г., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е образувано по иск с
правно основание чл.179, ал.1 ЗМВР.
Ищцата М.П.П. е предявила срещу Областна дирекция на МВР –
гр. Русе, иск за осъждане на ответника да й заплати сумата от 553,35 лв. –
главница в брутен размер/съобразно допуснато в о.с.з. на 09.06.2020г.
увеличение на иска/, представляваща допълнително възнаграждение за време на
разположение за периода от 01.06.2015 г.-25.12.2017 г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от завеждане на исковата молба в съда до
окончателното им плащане.
Ищцата твърди, че за процесния период заемала длъжността " старши
разследващ полицай" в Областна дирекция на МВР – Русе. В този смисъл с
ответника се намирали в служебно правоотношение. Съгласно разпоредбата на
чл.188, ал.1 от ЗМВР / към процесния период / с оглед заеманата от нея длъжност
била длъжна да бъда на разположение за изпълнение на задълженията си, свързани
със службата й в МВР, при условия и ред определени с наредба по чл.197, ал.9 ЗМВР за организацията разпределението на работното време, неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън работното време,
режимът на дежурствата, времето за отдих, почивките. В чл.11 ал.4 от относимите
към процесния период наредби на министъра на вътрешните работи било
регламентирано, че ръководителите на структури по чл.37 ЗМВР, в конкретния
случай директорът на ОД на МВР-Русе или определено от него длъжностно лице с
ръководни функции, по предложение на преките ръководители на съответните
служители, може да установява време на разположение, което се определя със
заповед за всеки конкретен случай, а по изключение може да се организира с
графици, които се утвърждават от директора на областната дирекция или
определено от него длъжностно лице с ръководни функции. Съгласно разпоредбата
на чл.179 ЗМВР на държавните служители в МВР се заплащало допълнително
възнаграждение и за времето, през което са били на разположение за изпълнение
на служебните си задължения. Съобразно същата правна норма размера на това
възнаграждение, и условията и редът за тяхното заплащане се определяли със
заповед на министъра на вътрешните работи. Такъв административен акт по
прилагането на закона бил издаден и с него било определено, че за времето, през
което с писмена заповед и / или график, издадени от съответния ръководител,
държавния служител е бил на разположение се заплаща допълнително възнаграждение
за всеки час или част от него в размер на 0,35 лв. Със заповед № 8121-з-663
/05.06.2015г. на министъра на вътрешните работи посочената сума била заменена с
0,10 лв. С Решение № 10515 по адм.дело № 13709/2015г.на петчленен състав на ВАС
тази заповед била отменена. Последващи заповеди за намаляване на посочената
сума били провъзгласени за нищожни с Решение № 5937/12.05.2017г. по адм.дело №
6560/2016 г. на ВАС, потвърдено с Решение №12325 /16.10.2017г. по адм.дело №
8044/2017г. на ВАС, Петчленен състав.
За периода 01.06.2015 г.-31.12.2017г.
била на разположение, съобразно издадени заповеди и графици от съответните
длъжностни лица в ОД на МВР-Русе – повече от 100 часа за един календарен месец.
Общият брой часове, в които ищецът била на разположение, като работодателят й
дължал допълнително възнаграждение за част от времето – 1647 часа, равняващо се
на сумата 576,45 лв. Сочи и че била
определяна за „резервен дежурен“ за деня предшестващ деня, в който е била на
разположение, за което също й се дължало възнаграждение.
С оглед изложеното, ищцата моли съда
да постанови решение, с което да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В предоставения му срок по чл.131,
ал.1 от ГПК ответникът Областна дирекция на МВР – Русе, е депозирал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявения иск
като неоснователен, поради липсата на законова възможност за изплащане на
възнагражденията. Прави и възражение за настъпила погасителна давност на
претенциите за периода 01.06.2015 г.-30.05.2016г. Счита и че липсва основание
за присъждане на възнаграждение за „резервен дежурен“, т.к. липсва нормативно
определена регламентация на такава функция и съответно задължение за заплащане.
Поради изложеното, моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира
разноски.
От фактическа и правна страна:
Не се спори между страните, че за
целия процесен период ищцата е заемала длъжността „ст. разследващ полицай” в
МВР, с местоизпълнение на служебните си задължения в структурно подчинение на
Областна дирекция на МВР- Русе. Не се спори и от събраните по делото писмени
доказателства (справки), че за процесния период работното време на ищцата е
било ненормирано, като е било разпределено в работни дни от 8.00ч. до 17.30ч. и
под формата на разположение – в работни дни от 17.30 до 8.30ч., а в почивни и в
празнични дни – от 0.00ч. до 24.00ч.
Установява се, че през процесния
период ищцата е положила разписаното, респективно отчетеното в тях така
наречено „време на разположение“, представляващо неактивен период, през който
служителят е в готовност да изпълнява служебните си задължения в рамките на
продължителността на смяната от графика, без да полага фактически труд.
Основният спор между страните се
свежда до въпросите дължи ли се заплащане на допълнително възнаграждение за
времето на разположение през исковия период, предвид изискванията за реда и
формата за изготвяне на графици и протоколи и компетентността на издателя им.
Съгласно чл.188, ал.1 от ЗМВР /в сила
от 01.07.2014 г./, държавните служители на МВР са длъжни да бъдат на
разположение за изпълнение на задълженията си, свързани със службата им в МВР,
при условия и по ред, определени с наредбата по чл.187, ал.9 от ЗМВР за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители.
В процесния период са действали
издадените от министъра на вътрешните работи /в изпълнение на чл.187, ал.9 ЗМВР/, Наредба № 8121з-592 от 05.06.2015 г.
за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители – действала
за периода от 01.04.2015 г., съгласно § 6 от заключителните й разпоредби, до
29.07.2016 г. (датата на влизане в сила на Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на
ВАС по адм. дело № 5450/2016 г.), както и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г.
за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 60 от 02.08.2016г., в сила
от 02.08.2016г., изм. и доп., бр. 99 от 13.12.2016 г., в сила от 13.12.2016 г.)
– действаща понастоящем.
Съгласно чл.10, ал.1 и 2 от
относимите към процесния период Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба
№ 8121з-776 от 29.07.2016 г., ръководителите на структури по чл.37 ЗМВР или
определено от него длъжностно лице с ръководни функции, по предложение на
преките ръководители на съответните служители, може да установява време на
разположение, което се определя със заповед за всеки конкретен случай, а по
изключение може да се организира с графици, които се утвърждават от
ръководителя на структурата или определеното от него длъжностно лице с
ръководни функции. Съгласно разпоредбите на Наредбите, времето на разположение
се отчита с протокол по образец-приложение 6, който за служителите, работещи на
смени, се изготвя на тримесечен отчетен период, а за служителите на ненормиран
работен ден – ежемесечно, като отчитането на броя часове по времето на
разположение, труда между 22,00 ч. и 6,00 ч. и на официални празници, както и
на положения труд над установеното редовно работното време в протоколите за
отчитането им се посочват само в цяло число.
Относно възнаграждението за времето
на разположение, разпоредбата на чл.179, ал.1 от ЗМВР предвижда, че на
държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за научна степен,
за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., за полагане на труд на
официални празници и за времето на разположение, а ал.2 на същата норма – че
условията и редът за изплащане на допълнителните възнаграждения определят с
наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед.
В процесния период /от 01.08.2015 г.
до 31.08.2018 г./, в изпълнение на чл.179, ал.2 ЗМВР, министърът на вътрешните
работи е издал Заповед № 8121з-791 от 28.10.2014 г. за определяне размерите на
допълнителните възнаграждения за полагане на труд през нощта между 22.00ч. и
06.00ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на
разположение, условията и редът за тяхното изплащане на държавните служители в
МВР, както и Заповед № 8121з-40 от 19.01.2015 г. за изменение на горната
заповед.
Тези заповеди имат характер на
подзаконов нормативен акт по смисъла на чл.1а ЗНА и чл.75 АПК и като нормативни
актове следва да бъдат обнародвани в „Държавен вестник“ /чл.37, ал.1 от ЗНА и
чл.78, ал.2 от АПК/. В случая нито се твърди, нито се установява заповедите на
министъра на вътрешните работи от 2014 г. и 2015 г. да са обнародвани към
момента на тяхното издаване или до отмяната им със Заповед № 8121з-1429 от
23.11.2017г. относно определяне размерите на допълнителните възнаграждения за
полагане на труд през нощта между 22.00ч. и 06.00ч., за полагане на труд на
официални празници и за времето на разположение, условията и ред (обн. ДВ, бр.
98/08.12.2017 г.), поради което и същите не са влезли в сила, респ. не са
породили правно действие. При липса на уредба в ЗМВР и ЗДСл, следва субсидиарно
да се приложи КТ, който в нормата на чл.264 предвижда положеният труд в
официални празници да се заплаща не по-малко от удвоения размер на трудовото
възнаграждение, какъвто е и размера, определен с цитираните заповеди. Поради
това, следва да се приеме, че възнаграждението за времето на разположение
трябва да се определи по правилото на чл.264 КТ, идентично на правилата на
цитираните заповеди, а именно двукратно увеличение на дневното възнаграждение.
Видно от заключението на назначената
по делото съдебно-икономическа експертиза, неоспорено от страните, броят часове
на разположение за процесния период, положени от ищцата, надхвърлят
максималната обща продължителност, регламентирана в нормативните разпоредби –
100 часа месечно. Според заключението, броят на часовете на разположение, за
които се дължи допълнително възнаграждение,
възлиза на 1581 часа за периода от 01.06.2015 г.-25.12.2017г. В заключението е посочено също, че размерът на
това допълнително възнаграждение, дължимо на ищеца, е 553.35 лв./в брутен
размер/.
Частично основателно е направеното в
отговора на ИМ възражение за настъпила погасителна давност на претенциите, но
не за периода 01.06.2015 г.-30.05.2016г., а за периода 01.06.2015г.-17.09.2015г.
по следните съображения:
Безспорно погасителната давност за
процесните вземания е тригодишна/чл.111,б.“а ЗЗД вр.чл.358,ал.1,т.3 КТ/. Видно
обаче от материалите по гр.д.№30841/2019г. по описа на СРС, ИМ е била входирана
в съда на 17.09.2018г. Този факт се установява от доклад на служител и
приложена куриерска разписка. Предвид това и независимо от обстоятелството, че
делото пред СРС е образувано на 30.05.2019г.,искът следва да се счита за
предявен на 17.09.2018г.
Поради това предявеният иск следва да
бъде уважен до размер на сумата от 370, 12 лв., ведно със законната лихва,
считано от датата на завеждане на исковата молба – 17.09.2018 г. до
окончателното изплащане на сумата а над него до пълния предявен размер от 553,35
лв., да се отхвърли, като погасен по давност.
Само за яснота следва да се посочи,
че на ищцата не се дължи възнаграждение за „резервен дежурен“, т.к. липсва
нормативно определена регламентация на такава функция и съответно задължение за
заплащане.
Ищцата не е сторила разноски/видно от
приложеното адв. пълномощно/, поради които и такива не следва да й се
присъждат. Съобразно
уважената/отхвърлена част от иска на ответника на осн.чл.78, ал.3 ГПК се дължат
разноски. На същия се дължи сумата от 150,00 лв.-юрисконсултско възнаграждение,
определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП. Предвид изхода на спора в полза на ответника
следва да се присъдят направените от него разноски за настоящото производство в
размер на 49,66 лв.На основание чл.78, ал.6
ГПК на ответника следва да бъдат възложени и всички дължащи се такси и
разноски по делото – държавна такса в размер на 50,00 лв. и сумата от 167, 22
лв.-възнаграждение на вещо лице, платено
от бюджета на съда.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Русе, представлявана от директора Т. А. А. да
заплати на М.П.П., ЕГН: **********,***, чрез адв.Д.С., сумата 370,12 лв./в
брутен размер/, представляваща допълнително трудово възнаграждение за време на
разположение през периода 17.09.2015г.-
25.12.2017г., положено в качеството й на държавен служител, заемащ длъжността „старши
разследващ полицай” в Областна дирекция на МВР – Русе, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 17.09.2018г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на допълнително
трудово възнаграждение за време на разположение през периода 01.06.2015г.-16.09.2015г. за сумата над 370,12
лв. до сумата от 553,35 лв., като погасен по давност.
ОСЪЖДА
М.П.П., ЕГН: **********,***,
чрез адв.Д.С. да заплати на Областна дирекция на МВР – Русе, представлявана от директора Т. А. А.
сумата от 49,66 лв.-разноски по делото.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Русе, представлявана от директора Т. А. А. да заплати по сметката на Районен съд –Русе
държавна такса в размер на 50, 00 лв., както и разноски за съдебна експертиза в
размер на 167, 22 лв.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: