Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 30.06.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Е въззивен състав, в публично съдебно
заседание на втори юни през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Йоана Генжова
мл. съдия Яна
Владимирова
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 11194 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
Решение от 12.08.2020 г., постановено по гр.д.№ 4868/ 2019 г. на Софийски районен
съд, ІІ ГО, 79 състав, ЗД „Е.Ж.“ ЕАД- гр. София /ЕИК ******/ е осъдено да
заплати на „Ю.Б.“ АД- *** /ЕИК ******/ на основание чл.134 ЗЗД сумата 5 000 лв. /като част от сумата
от 76 591.07 лв./, представляваща застрахователно обезщетение по групова
застрахователна полица „BPBLIFE- 002/ 2014 г. „Живот“, равняващо се на част от
дължим към 10.01.2017 г. остатък от редовна главница по Договор за кредит №
1516/R72007 от 24.04.2007 г., сключен между „Банка Пиреос
България“ АД и А. К.М., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба- 13.07.2018 г., до окончателното плащане. На основание чл.78,
ал.1 ГПК ответникът ЗД „Е.Ж.“ ЕАД е осъден да заплати на ищците Б.Д.М. /ЕГН **********/,
Д.А.М. /ЕГН **********/, действащ чрез майка си Б.Д.М. /ЕГН **********/, и А.А.М. /ЕГН **********/, действащ със съгласието на майка си Б.Д.М.,
сумата 1 730 лв.- разноски по делото.
Постъпила
е въззивна жалба от ЗД „Е.Ж.“ ЕАД- гр. София
/ответник по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и
необоснованост на постановеното от СРС осъдително решение, с искане да бъде
постановена отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне на иска, с
присъждане на разноски по делото.
Въззиваемите страни Б.Д.М., Д.А.М.-
непълнолетен /р. 2008 г./, действащ със съгласието на майка си Б.Д.М., и А.А.М. /ищци по
делото/ оспорват жалбата на ответника и молят да бъде постановено
решение за отхвърлянето й като неоснователна, като претендират разноски за въззивното производство.
Конституираната
в процеса при условията на чл.26, ал.4 ГПК страна- „Ю.Б.“ АД- ***, не изразява
становище за по повод подадената от ответника въззивна
жалба.
Предявен е иск
/искове/ с правно основание чл.134 ЗЗД.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба, с която е
сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално
допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Настоящата
въззивна инстанция намира постановеното от СРС
решение и за правилно, като споделя изложените в мотивите му съображения,
обосноваващи окончателен извод за уважаване на предявения от Б.М., Д.М. и А.М.
иск /искове/ с правно основание чл.134 ЗЗД като основателен и доказан- чл.272 ГПК.
По
делото не е спорно, а се установява и от представените писмени доказателства,
че наследодателят на ищците А.А.М. и „Банка Пиреос България“ АД са били обвързани от валидно договорно
правоотношение, породено от сключен на 24.04.2007 г. договор за кредит, обезпечен
с ипотека- под № 1516/R/2007/ 24.04.2007 г.,
по силата на който на М.- като кредитополучател, били предоставени заемни
средства в размер на 110 000 лв.- за покупката на недвижим имот-
апартамент в гр. Хасково, със задължение да върне същите, ведно с договорни
лихви и разноски, в срок до 25.04.2027 г. Не е спорно и че сумата по кредита е
била усвоена от кредитополучателя. Договорът е подписан и от „солидарен
длъжник“ Б.Д. Ж./ищцата по делото/.
Установява
се въз основа на събраните по делото писмени доказателства и че между кредитодателя по цитирания договор- „Банка Пиреос България“ АД, и ответника ЗД „Е.Ж.“ ЕАД е сключена групова кредитна застраховка „Живот на
кредитополучатели“ при Общи условия, по която наследодателят на ищците А.А.М. е бил застраховано лице- в качеството на
кредитополучател по цитирания по- горе договор за кредит.
Според доказателствата първоначално
застраховател на кредито-получателя по процесния кредитен договор е било ЗАД „Булстрад
ДСК- Живот“ АД, по отношение на което са представени Договор за групова
застраховка „Живот на кредитополучатели“ от 21.08.2002 г. и 5 добавъка към него, а считано от 14.06.2010 г. застраховател по процесния кредитен
договор е било ответното дружество ЗД „Е.Ж.“ ЕАД /с предходно наименование „И.Б.Ж.“
ЕАД/, към което са извършвани плащания на застрахователни премии от
застраховащия „Банка Пиреос България“ АД за живота на
третите лица- кредитополучател и солидарен длъжник А.М. и Б. Ж./М./. Според
приложените застрахователни договори /полици/ и ОУ към тях посоченият застраховател
е приел да покрива риска от настъпване на смърт вследствие на злополука или
заболяване и пълна трайна нерабо-тоспособност в
резултат на злополука и заболяване по отношение на трети лица-
кредитополучатели по договори за кредит, отпуснати от „Банка Пиреос България“ АД. При договори за кредит над определена
стойност кредито-получателите следвало да представят
на застрахователя декларация по образец (образец № 2)
и документи от актуални медицински изследвания (образец № 3)- чл.5.3.3 ОУ.
Последващ застраховател на
кредитополучателя е бил „Интер-американ България Животозастраховане“
ЕАД, с когото е сключена групова застрахователна полица № IABPB-001 от
14.06.2010 г., с която същият е приел да покрива риска от настъпване на смърт
вследствие на злополука или заболяване или пълна трайна неработоспособност
(повече от 70 %) на физически лица, с
които банката е сключила договори за кредит.
Следващ
групов застрахователен договор- под № BPBLIFE-002, е сключен на 1.10.2014 г.
със застраховател ЗАД „Е.Ж.“ АД /с предходно наименование „И.Б.Ж.“ ЕАД/, който предоставил
застрахователно покритие на кредитополучателите по ипотечни и потребителски
кредити, отпуснати от банката, относно следните застрахователни рискове: смърт
вследствие на злополука или заболяване или пълна трайна неработоспособност
(повече от 70 %) на физически лица. В обхвата на този застрахователен договор
се включват кредитополучателите/съкредитополучателите,
които отговарят на условията на полицата, и които са дали изрично писмено
съгласие да бъдат застраховани чрез подписване на съгласие за застраховане
(включително предложение- здравна декларация и медицински въпросник), като договорът
не се прилага за лица, които не са дали съгласие да бъдат застраховани чрез
подписване на съгласие за застраховане, независимо, че за тях е заплатена
застрахователна премия и тези лица не могат да се считат за застраховани.
Съгласно чл.3 договорът влиза в сила от 01.10.2014 г. и се сключва за срок от
три години, като неразделна част от него са Общи условия за застраховка „Живот“
на кредитополучатели на „Банка Пиреос България“ АД,
представени в заверен препис по делото.
Във
връзка със сключването на застрахователните договори са представени по делото 2
броя „съгласия“- Образец № 1 /на бланка на „Булстрад Живот“/, от А. К.М. и Б.Д.М. за сключването на
застраховка „Живот“ при условията на договор за застраховка „Живот“ на
кредитополучатели, сключен между „Банка Пиреос
България“ АД и ЗАД „Булстрад ДСК- Живот“ АД, в които
е посочен размерът на процесния ипотечен кредит /55
000 лв. за всеки, или общо 110 000 лв./, което налага извод, че
изискването за даването на съгласие от застрахованото лице /лица/ в случая е
изпълнено.
Установява
се от представения от банката- съищец списък на застраховани
лица, че А. К.М. и Б.Д.М. като кредитополучатели са заявени от „Банка Пиреос България“ АД пред ЗАД „Е.Ж.“ АД като застраховани
лица.
Предвид горното, съвкупната преценка на
събраните по възражението за липса на застрахователна закрила доказателства
налага приемането на извод, че наследодателят А.М. е бил обхванат от
застрахователната закрила, за която отговорност при настъпването на
застрахователно събитие- смърт на кредитополучател, носи ответникът ЗАД „Е.Ж.“ АД.
Даденото при сключване на кредитния
договор на 24.04.2007 г. съгласие за застраховане по смисъла на чл.233, ал.1, изр.2 КЗ
/отм., но приложим към датата на сключване на договора/ е принципно съгласие за
застраховане живота на кредитополечателя, което е
достатъчно условие да се счита, че същото има правно значение и за сключените в
последствие между банката- кредитодател /застраховащ/
и застрахователите „Интер-американ България Животозастраховане“
ЕАД/ и ЗАД „Е.Ж.“ АД групови застрахователни договори. Няма данни
кредитополучателят М. да е знаел за предприетите от банката- кредитор изменения
на застрахователното правоотношение, нито са налице данни и доказателства от
страна на банката да е отправено уведомление в този смисъл до него и да е било
поискано съгласието му по чл.233, ал.1, изр.2 КЗ /отм./
за сключването и на следващите застрахователни договори. При това положение
съпътстващото сключването на кредитния договор от 24.04.2007 г. съгласие има
правно действие и за следващите договори, вкл. застрахователния договор, по
който застраховател е ответникът по делото.
Сключеният между „Банка Пиреос България" АД и ответното дружество ЗАД „Е.Ж.“ АД
договор за застраховка "Живот" на кредитополучатели има за предмет
живота, здравето и телесната цялост на трети лица /кредитополучатели/,
представляващи покрит според приложените Общи условия застрахователен риск.
Регламентацията на договора се съдържа в разпоредбата на чл.233, ал.1 КЗ /отм.,
но приложим към датата на сключване на всички цитирани по- горе застрахователни
полици/, като по него посочената банка има правното положение на застраховащ.
Тя именно има застрахователен интерес да застрахова живота, здравето и
телесната неприкосновеност на кредитополучателите си, тъй като в случай на
увреждане, смърт или намаляване на работоспособността им, те- в качеството на длъжници на банката няма да могат да издължат погасителните
си вноски. Макар да не сключва непосредствено договора за застраховка
"Живот" със застрахователното дружество, кредитополучателят има
статут на застрахован, тъй като договорът няма сила без неговото знание и
съгласие, доколкото предмет на същия е неговият живот и рискът е свързан с
неговата смърт или трайна загуба на работоспособност.
Особеното
при този вид договор, което обуславя и спецификата му, е че при реализиране на
риска, не кредитополучателят, а банката има право да получи част от
застрахователната сума до размера на непогасените и дължими вноски за
съответния период от време. Участието на кредитополучателя е свързано с риска.
Независимо, че не е страна по застрахователния договор, в смисъл, че не
е направил волеизявление, нито е трето ползващо се лице по смисъла на чл.22 ЗЗД, той не е лишен напълно от права.
Без неговото писмено съгласие договорът за застраховка върху чужд живот не може
да бъде сключен- чл.233, ал.1, изр.2 КЗ /отм./;
има право да се противопостави на договора през неговото времетраене и ако
изрази писмено възражения пред застрахователя, договорът се прекратява- чл.233, ал.2 КЗ /отм./; застрахователните
премии са за негова сметка, макар паричните суми да се превеждат от банката.
Настъпването
на застрахователно събитие, което води до покрит риск по застрахователния
договор, има двояко значение- от една страна в полза на застраховащия
/ползващото лице/ възниква притезателно право да
поиска заплащането на застрахователната сума /упражняването на това право е
предоставено на волята на ползващото се лице/, и от друга страна- погасява се
задължението на застрахованото лице- кредитополучател, чието изпълнение е
обезпечено със сключването на застрахователния договор. Дължимата при
настъпване на риска застрахователна сума няма обезщетителен
характер, тъй като не покрива причинени на застраховащия вреди, а обезпечава
изпълнението на договорното задължение на кредито-получателя,
т.е. представлява застрахователна закрила на кредитора /дал кредита/ срещу
опасността от неизпълнение на задължението на кредито-получателя
да върне заетата сума.
Спорно
във въззивното производство, предвид релевираните във въззивната жалба
на ответника доводи, е обстоятелството дали е налице изключен съобразно чл.8, т.2,
б.“т“ от Общите условия на застрахователя риск, обосноваващ освобождаването му
от отговорността да извърши застрахователно плащане. Съгласно цитираната клауза
на действащите при застрахователя- ответник Общи условия, същият се освобождава
от отговорност „в случаите, когато рискът смърт е настъпил в
резултат на всички предшестващи злополуки, заболявания, както и състояния,
рецидиви и травматични увреждания, свързани с предшестващи злополуки или
заболявания“.
Тази именно причина е посочена при мотивиране отказа на
застрахователя да извърши застрахователно плащане, за който на банката- кредитодател е изпратено писмо на 21.02.2017 г. /л.20 от
делото на СРС/. На приложението на чл.8, т.2, б.“т“ ОУ, цитиран по- горе, а също
и на
чл.8,
т.2, б.“h“ ОУ, според който отговорността на застрахователя
отпада, „когато
рискът смърт
е настъпил в резултат на необявени при сключване на застраховката
обстоятелства, свързани със здравословното състояние на застрахования, които
биха довели до отказ на застрахователя за сключване на застрахователния
договор“, се основава и възражението на ответника срещу основателността на иска
/исковете/, заявено в подадения по делото писмен отговор на исковата молба по
чл.131 ГПК.
Спорно
пред въззивния съд следователно е обстоятелството
налице ли е основание за отказ да бъде платено претендираното
по делото обезщетение, обоснован с приложението на чл.191 вр.
чл.189, ал.4 КЗ /отм./ и на чл.8, т.2, б.“т“ и б.“h“
ОУ, на които жалбоподателят- ответник се позовава.
Законът-
чл.189 и чл.190 КЗ /отм., но приложим към датите на сключване на всички
посочени по- горе застрахователни договори/, разграничава последиците от
неизпълнение на задължението за обявяване в зависимост от субективното
отношение и естеството на неточно обявените или премълчани обстоятелства.
В
чл.189, ал.1 и ал.3 КЗ /отм./ при съзнателно неточно обявяване или премълчаване
на обстоятелства, при които застрахователят не би сключил договора, ако е знаел
предварително за него, той има право да прекрати договора в едномесечен срок от
узнаване на обстоятелството. Ако то е от такъв характер, че застрахователят би
сключил договора, но при други условия, той може да го измени в същия срок.
Правото
да откаже да плати застрахователно обезщетение след настъпване на
застрахователното събитие съгласно чл.189, ал.4 КЗ /отм./ възниква, само ако
обстоятелството е оказало въздействие върху настъпването на събитието.
В
случаите, когато застрахователното събитие настъпи преди договорът да бъде
изменен /прекратен/, застрахователят дължи обезщетение съобразно уговорените
условия, включително и когато премълчаното или погрешно съобщеното
обстоятелство са оказали въздействие върху събитието.
По
аргумент за противното, при несъзнателно неточно обявяване възниква правото да
се иска изменение на договора, но не и правото на отказ от плащане на
застрахователно обезщетение.
В
настоящия случай не е спорно, че застрахователният договор не е бил изменен,
нито прекратен от страна на застрахователя.
Систематичното
тълкуване на цитираните норми на КЗ /отм./ и действащите при застрахователя-
ответник Общи условия налага извод, че предоставянето на неверни данни по
смисъла на чл.189 КЗ /отм./ и чл.8.2 ОУ предполага умисъл или приравнената на
него груба небрежност при въвеждането в заблуждение относно обстоятелства,
които са били известни на застрахования. Обикновената небрежност не води до
изключване на застрахователната защита. Съзнателното премълчаване или неточното
обявяване предпоставят и осъзнаване от застрахования
и на каузалността на необявяването или погрешното обявяване, т.е.
застрахованият трябва да знае или най- малкото да допуска, че застрахователят
би се съгласил да сключи договора, само ако не узнае за това обстоятелство.
Преди
да сключи застрахователния договор застрахователят има задължение, полагайки
грижа за собствения си интерес, да извърши проверка на състоянието на риска,
който ще поеме. Съгласно чл.188, ал.1 КЗ /отм./ при сключване на
застрахователния договор застрахованият е длъжен да обяви точно и изчерпателно
съществените обстоятелства, които са му известни и са от значение за риска,
като за съществени се смятат тези обстоятелства, за които застрахователят
писмено е поставил въпрос /чл.188, ал.2 КЗ /отм.//. По делото изобщо не е
представен въпросник, адресиран до застрахования кредитополучател, който да е
останал непопълнен или да съдържа неверни данни, не е представена здравна
декларация на А. М., в която същият да обяви всички обстоятелства, които са му
били известни и са били от значение за риска, за които застрахователят писмено
е поставил въпрос, поради което и не може да се приеме, че е налице посоченото
по- горе основание за отказ да бъде извършено застрахователно плащане.
Дори
и при наличието на доказателства в горния смисъл, застрахователят- ответник не
може да бъде освободен от отговорността да заплати дължимото застрахователно
обезщетение, тъй като „неточно обявеното или премълчаното обстоятелство не е
оказало въздействие за настъпване на събитието“. Съгласно заключението на
изслушаната във въззивното производство съдебно-
медицинска експертиза, прието като неоспорено от страните, заболяването на М.,
открито през 2005 г.- „артериална хипертония“, няма пряко отношение към смъртта
му, настъпила на 10.01.2017 г., т.е. липсва причинно- следствена връзка между
двете заболявания. Дори да се приеме, че се касае за „премълчано от
застрахования обстоятелство“ за наличието на „артериална хипертония“, смъртта
му е настъпила в резултат на: „внезапна сърдечна смърт в резултат на дисекираща аневризма на аортата“,
като събраните доказателства не обосновават извод за налична между тях пряка и
непосредствена причинно- следствена връзка. Не са налице предпоставките за
освобождаване на застрахователя от задължението да плати застрахователно
обезщетение, тъй като липсва връзка между недекларираното от застрахованото
лице заболяване и заболяването, в резултат на което е настъпила смъртта му,
представляващо покрит риск по Договора за застраховка „Живот“ на кредитополучател,
сключен с ответното застрахователно дружество.
Видно
от приложените по делото медицински документи, на 1.01.2017 г. А.А.М. е постъпил в МБАЛ АД- Хасково, където починал на
10.01.2017 г. /епикриза- л.111-113 от делото на СРС, съобщение
за смърт от 10.01.2017 г.- л.108 от делото, и аутопсионен
протокол от 10.01.2017 г.- л.22 от делото на СРС/, по време на действието на процесния застрахователен договор.
Съгласно
заключението на изслушаната в първоинстанционното
производство съдебно- медицинска експертиза, прието като неоспорено от страните
и възприето от въззивния съд като компетентно и
обективно дадено, смъртта на наследодателя на ищците- А.М. е
настъпила вследствие „сърдечна тампонада, която е
резултат от дисекция на аортата“. Установено е и че същият е страдал от
хипертонична болест на сърцето, като за пръв път такава диагноза му е поставена
през м.10.2005 г., за което през периода от м.09.2009 г. до м.11.2016 г. е
провеждано съответно медикаментозно лечение. При изслушването в о.с.з. експертът
е уточнил, че артериалната хипертония не е животоопасна,
но дългогодишната такава води до заболявания, които впоследствие могат да
предизвикат живото-застрашаващи състояния. В случая артериалната хипертония при
М. е била контролирана, като не е установено да е бил хоспитализиран по повод
нея, както и да е получавал хипертонични кризи. Посочено е в заключението, че
хипертонията предизвиква хронично натоварване на аортната
стена, което протича в годините и в даден момент е възможно да настъпи дисекация /разцепване стената на аортата/, при което да
навлезе кръв в околосърдечната торбичка и да се
получи сърдечна тампонада, което води до спиране на
сърцето и оттам до настъпване на смъртта. Посочил е също, че най- вероятна причина
за смъртта на А.М. е артериалната хипертония, която най- често предизвиква дисекация.
Установява
се от гласните доказателства- свидетелски показания на д-р Е., извършил
аутопсията на А.М., че имало несъответствие между клиничната и аутопсионната диагнози. При аутопсията била установена дисекация на аортата със сърдечна тампонада,
което било сравнително рядко срещано усложнение и водело до внезапна смърт, тъй
като се наблюдава блокиране на сърцето от кръвоизлив в сърдечната торбичка,
която се пълни с кръв. Установена била и пневмония, която била различна от тромбемболията, представляваща запушване на кръвоносните
съдове на белия дроб с тромби. В случая пряката и непосредствена причина за
смъртта е спирането на сърцето в резултат на тампонада,
вследствие на дисекацията, т.е. пробивът в стената,
довел до изтичане на кръв в сърдечната торбичка и блокиране на сърцето. Независимо
от наблюдаваните при М. признаци на хипертония, сама по себе си тя не била
фактор за получаване на дисекация на аортата.
Различно било положението при дисекацията, тъй като
тя била състояние, което не може да се предскаже и разпознае, преди да настъпи,
като възможност за реакция би съществувала единствено в случай, че пациентът е
настанен в лечебно заведение, където своевременно да му се направи пластика.
При
така събраните в процеса доказателства не може да бъде обоснован извод от въззивния съд, че застрахователната закрила на
кредитополучателя А. М.- наследодател на ищците, починал на 10.01.2017 г. в
резултат на „внезапна сърдечна смърт в резултат на дисекираща
аневризма на аортата“, е изключена. Тъй като по
валидно сключения договор за застраховка "Живот“ е настъпило покрито от
същия събитие- смърт на кредитополучателя, застрахователят е в риск, като не са
налице основания, които го освобождават от отговорност от застрахователно
плащане, поради което и дължи плащането на застрахователно обезщетение.
Следователно
с настъпване на застрахователното събитие- “смърт поради заболяване”, е възникнало
задължение за ответника да заплати на третото ползващо се по застрахователния
договор лице- „Ю.Б.“ АД, застрахователно обезщетение в размер на непогасената
част от кредита на застрахованото лице, ведно с дължимите лихви и разноски. Поради
неизпълнението на това задължение от ответника предявеният срещу него от ищците-
процесуални субституенти, осъдителен иск по чл.134 ЗЗД, който е основателен и доказан, следва изцяло да бъде уважен.
Неоснователен
е доводът на въззивника относно размера на дължимото
застрахователно обезщетение. Доколкото в случая ищците претендират сумата
5 000 лв. да бъде изплатена на банката- кредитор за погасяване дълга на
наследодателя им по сключения през 2007 г. кредитен договор, а
застрахователното обезщетение е в размер на остатъчния дълг по кредита, който
многократно надвишава тази сума, безпредметно е да се обсъжда дали дължимото
застрахователно обезщетение е в размер на 76 591.07 лв. или половината от
тази сума- 38 388.89 лв. Следва да се отбележи в тази връзка, че цитираните
от въззивника клаузи на застрахователния договор-
раздел ІІІ, т.1 и раздел VІІ, визират „броя на кредитополучателите“, а ищцата Б.М.,
макар да е участвала при сключването на процесния
кредитен договор през 2007 г., има положението на „солидарен длъжник“, а не на „кредитополучател“.
Доколкото качеството й на солидарен длъжник /относимо
по- скоро към поръчителството/, а не на кредитополучател, е определено от
банката- кредитодател, а не по нейно усмотрение, от
формална страна посочените договорни клаузи би следвало да са неприложими в
настоящия случай.
При
тези съображения, поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции по
съществото на спора обжалваното първоинстанционно
решение като правилно следва да бъде потвърдено.
При
този изход на спора на основание чл.273 вр. чл.78,
ал.3 ГПК въззивникът дължи да заплати на въззиваемите страни Б., Д. и А.М. общо сумата 1 100 лева- разноски за въззивното
производство /за платено адв. възнаграждение/.
Водим
от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА Решение от
12.08.2020 г., постановено по гр. дело № 4868/ 2019 г. на Софийски районен
съд, ІІ ГО, 79 състав.
ОСЪЖДА ЗД „Е.Ж.“ ЕАД- гр.
София /ЕИК ******/ да заплати на Б.Д.М.
/ЕГН **********/, Д.А.М. /ЕГН **********/, действащ чрез майка си Б.Д.М. /ЕГН **********/,
и А.А.М. /ЕГН **********/, действащ със съгласието на
майка си Б.Д.М. /ЕГН **********/, общо
сумата 1 100 лв. /хиляда и сто лева/- разноски за въззивното производство, на
основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК.
Решението
не подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.