№ 177
гр. София , 16.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Ж в закрито заседание на
шестнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Татяна Костадинова
Членове:Радостина Данаилова
Владимир Вълков
като разгледа докладваното от Радостина Данаилова Въззивно гражданско
дело № 20211100508665 по описа за 2021 година
Образувано е по жалба с вх.№ 02703/22.06.2021 г. на длъжника по
изпълнението ЧЕЗ Е.Б. ЕАД срещу постановление за разноски изх.№
2921/07.06.2021 г. на ЧСИ Й.М. по изп. дело №20219200400209, с което е
отказано намаляване размера на адвокатското възнаграждение на взискателя
по изпълнителното дело до размера от 200 лв. и на таксите за изпълнението
до общ размер от 84 лв.
Доводите в жалбата са, че единственото извършено от адвоката действие
е по подаване на молбата за образуване на изпълнителното производство,
поради което и не следва да се присъжда възнаграждение за други действия,
каквото оспорва и да е платено, като дължима са единствено такси за
образуване на изпълнително дело от 24 лв.. с ДДС, за връчване на покана за
доброволно изпълнение от 24лв. с ДДС и пропорционална такса, която обаче
следва да се изчисли само въз основа на вземанията по изпълнителния лист и
която е в размер на 36 лв. с ДДС. Жалбоподателят претендира разноски.
Взискателят по делото Р.К., е депозирал възражение, с което сочи, че
уговореното и заплатено възнаграждение е в по-нисък от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения размер и е платено
изцяло, както е посочено в представения договор за правна помощ.
В мотивите на съдебния изпълнител се поддържа, че жалбата е
неоснователна, тъй като взискателят е направил разноски и искане за
присъждането им, като не е налице прекомерност на възнаграждението
спрямо фактическата и правна сложност на делото, поради което няма
основание за намалване на адвокатското възнаграждеине, а следователно и на
таксите.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди доводите на
жалбоподателя и прецени представените доказателства, намира следното:
1
Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва
постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество,
което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или
отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за
изпълнението, отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка,
определянето на трето лице за пазач при неспазване наизискванията на чл.470
ГПК, както и в случаите на чл.486, ал.2 ГПК, отказа на съдебния изпълнител
да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение, както и
разноските по изпълнението. Жалбата се подава чрез съдебния изпълнител в
едноседмичен срок от извършването на действието, съответно от деня на
съобщението (чл. 436, ал. 1 ГПК).
Следователно жалбата е насочена срещу подлежащ на обжалване акт на
съдебния изпълнител във връзка с разноските, поради което и е процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:
Изпълнителното производство е образувано въз основа на изпълнителен
лист, издаден на 27.02.2020 г. по гр.д.№ 12139/2018 г. на СРС , с който ЧЕЗ
Е.Б. ЕАД е осъдено да заплати на Р.К. адвокатско възнаграждение от 300 лв.
Молбата за образуване на изпълнителното производство е подадена на
21.05.2021 г., чрез адвокат, като към нея е представен договор за правна
защита, удостоверяващ заплащането на възнаграждение от 360 лв., поради
което и възражението на жалбоподателя за липса на доказателства за
направени от взискателя разноски е неоснователно. С молбата е поискано
признаване на разноски.
На 21.05.2021 г. са изпратени едновременно запорно съобщение до
Уникредит Булбанк АД и покана за доброволно изпълнение до длъжника,
получена на 27.05.2021 г., като в резултат на наложения запор на 04.06.2021
г., в срока за доброволно изпълнение, по сметката на съдебния изпълнител е
постъпило плащане на сума в размер на 806,40 лв., покриваща изцяло
задължението по изпълнителния лист, както и всички начислени от ЧСИ
разноски и такси, включително оспорваните.
С обжалваното постановление съдебният изпълнител е отказал да
намали по възражението на длъжника от 04.06.2021 г. разноските за
адвокатско възнаграждение и таксата.
С молбата за образуване на изпълнително дело е посочен изпълнителен
способ, с което е изпълнено изискването за редовност по чл.426, ал.2 ГПК,
като именно в резултат на приложение на избраният от съдебният изпълнител
способ вземането е събрано преди изтичане на срока за доброволно
изпълнение, а единственото извършено от адвоката на взискателя действие
2
по представителство в изпълнителното производство, което е било
необходимо за събиране на дължимите суми, е подаването на молбата за
образуване на изпълнителното дело. По становище на настоящия състав при
погасяване на задълженията по изпълнителния лист в срока за доброволно
изпълнение няма основание да се присъждат разноски за възнаграждение за
представителството във връзка с извършване на изпълнителни действия,
каквито не са извършвани, а и с оглед плащането няма да бъдат извършвани,
тъй като длъжникът следва да отговоря единствено за разноски, които са в
причинна връзка с поведението му, а не и за разноски, направени от
взискателя без необходимост. Без значение е дали се касае за доброволно
плащане или принудително събиране, което в този срок следва да се
приравни на доброволно изпълнение, тъй като лишаването на длъжника от
възможността да изпълни доброволно чрез принудително събиране на
вземането в срока за доброволно изпълнение следва да има същите
последици. Следователно на адвоката на взискателя, следва да определи
възнаграждение в минимален размер от 200 лв. за представителство по
образуване на изпълнителното дело, съобразно действащата към
образуването на делото редакция на чл.10, т.1 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, над който размер следва да се
отмени обжалваното постановление.
Както беше посочено, по делото не са извършвани изпълнителни
действия, освен изпращането на запорно съобщение в срока за доброволно
изпълнение, което действие е довело да събиране на сумата, но доколкото
това е станала в срока за доброволно изпълнение, това плащане следва да се
третира като равнозначно на доброволното, по вече изложените съображения
във връзка с адвокатско възнаграждение. Следователно в този случай не се
дължи таксата по т.26 ТТРЗЧСИ, която съгласно разпоредбата „се събира
върху събраната сума“, като при тълкуване във връзка с останалите
разпоредби от Тарифата, под „събрана сума“ следва да се разбира
принудително събраната от съдебния изпълнител сума, тъй като за останалите
действия на съдебния изпълнител са предвидени други прости или
пропорционални такси, а в срока за доброволно изпълнение не е налице
основание за извършване на принудителни действия.
В случая обаче длъжникът е поискал единствено намаляване на таксата
по т.26 ТТРЗЧСИ поради неправилно изчисление на задължението по
изпълнителния лист, поради което и с оглед диспозитивното начало, таксата
по т.26 следва да се намали до признатата и посочена от длъжника сума от 36
лв.
Съответно длъжникът дължи и таксите за образуване на изпълнителното
дело, изпращане на покана за доброволно изпълнение и на запорно
съобщение, в резултат на което са събрани вземанията, които са в общ размер
на 66 лв., с включен ДДС и следователно обжалваното постановление следва
3
да се отмени и в частта, в която е отказано намаляване на таксите по
изпълнението за разликата над 102 лв.
Не следва да се присъждат разноски на жалбоподателя в настоящето
производство, тъй като направените такива са в резултат на
незаконосъобразно действие на съдебния изпълнител, респективно няма
основание да бъдат възложени на взискателя. Отговорността за съдебни
разноски се основава на действия, изразяващи се в неоснователно
предизвикан съдебен спор. В случая макар и взискателят да е претендирал
разноски по изпълнителното дело, частният съдебен изпълнител е този, който
е приел искането за основателно и определил такива да бъдат понесени от
длъжника по изпълнението и въпреки неговото искане за изменение на
постановлението за разноските е отказал неговото изменение. Следователно
именно неговите действия са породили правния спор пред съда в
производството по обжалване на действията му, които е установено да са
незаконосъобразни и са отменени и той носи отговорност за вредите от тези
действия.
Действително чл.81 ГПК посочва, че във всеки акт, с който приключва
делото на съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за
разноски, от която норма обаче не следва извод, че разноски всякога се
присъждат. Същата е във връзка с принципа, че въпросът за отговорността за
съдебни разноски следва да се изчерпи в производството, по което са
направени, тъй като не е допустимо да се претендират в отделно
производство, но този принцип е приложим в отношенията между страните по
делото, но не и по отношение на трети за спора лица и от него са въведени
изключения дори и в отношенията между страните /такива са например
хипотезите по чл.78, ал.2 ГПК, случаите с направените разноски в
обезпечителното производство, разноските направени в охранителни
производства пред съда и др./.
В случая се касае за разноски, направени в причинна връзка с
незаконосъобразно действие на съдебния изпълнител, поради което и не
следва да бъдат възлагани на взискателя.
На следващо място и за пълнота следва да се посочи, че съдебният
състав счита, че дори и когато правният спор е предизвикан неоснователно от
поведението на страна в процеса, а не е резултат от незаконосъобразни
действия на съдебния изпълнител, какъвто е случаят с неоснователна жалба,
то когато предмет на жалбата е единствено отговорността за разноските по
изпълнението, в съдебното производство по контрол на действията на
съдебния изпълнител разноски не следва да се разпределят.. Отговорността за
разноски е акцесорна последица, няма самостоятелен характер и не може да
бъде предмет на отделен съдебен процес. Като изхожда от тези
характеристики настоящият съдебен състав приема, че не е допустимо в
производството по изменение на съдебен акт/акт на съдебен изпълнител
4
относно разноските или в производството по обжалването му в тази част да
се присъждат отделни разноски, тъй като това е в противоречие с основните
цели и принципи, на които се основава института. Правото на разноски не е
самостоятелно, предвидената възможност за защита срещу допуснати
непълноти и грешки при разпределение на разноските касае дейността на
съда/съдебния изпълнител, а не на другата страна и не може да обоснове
отделна последваща отговорност за разноски.
Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановление за разноски изх.№ 2921/07.06.2021 г. на ЧСИ
Й.М. по изп. дело №20219200400209, с което е отказано намаляване размера
на адвокатското възнаграждение на взискателя по изпълнителното и на
таксите за изпълнението, като ОПРЕДЕЛЯ разноски за адвокатско
възнаграждение на взискателя Р.П. К. в размер на 200 лв. и такси по
изпълнението по т.1, т.5,т.9 и т.26 ТТРЗЧСИ в общ размер на 102 лв. с ДДС.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5