Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.Русе, 18.12.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд-Русе, I-ви състав, в открито заседание на двадесет
и първи ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
Ивайло Йосифов
при участието на секретаря Мария Станчева, като разгледа докладваното от
съдията адм.д. № 471 по описа за
2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК вр.чл.44 от Регламент (ЕС)
№ 952/2013 и чл.220, ал.2 от ЗМ.
Образувано е по жалба на „Евротрейдинг 86“ ЕООД, чрез процесуалния му
представител, против решение № 32-91260/26.03.2019 г. на с.д. директор на
Териториална дирекция Дунавска към Агенция „Митници“, потвърдено с решение №
Р-572/32-180200/20.06.2019 г. на директора на Агенция „Митници“. С оспореното
решение е отказано да се приеме декларираната митническа стойност за стоки № № 1
и 3 по митническа декларация № 18BG004300Н0002739/19.03.2018
г., определен е нов размер на митническата стойност на стока № 1 от 2 613,64
лева, включваща пазарна стойност в размер на 1 813,64 лв. и разходи по
доставката в размер на 800 лева и на стока № 3 от 3 954,54 лева, включваща
пазарна стойност в размер на 3 154,54 лв. и разходи по доставката в размер
на 800 лева, задължен е жалбоподателя да заплати в 10-дневен срок от получаване
на решението допълнително дължими държавни вземания в размер на 110 лева мито и
244 лева ДДС, както и лихви за забава. В жалбата се твърди както нищожност,
така и незаконосъобразност на административния акт поради липса на
компетентност на издателя на акта, неспазена форма, допуснати в
административното производство съществени нарушения на административно-производствените
правила, противоречие с материално-правните разпоредби и с целта на закона –
основания за оспорване, разписани в чл.146, т.1-5 от АПК. Иска се обжалваното
решение да бъде отменено или обявено за нищожно. В представено по делото
становище на процесуалния представител на жалбоподателя (л.18) се претендира и
присъждане на разноски.
Ответникът по жалбата – директора на Териториална дирекция Дунавска в
Агенция „Митници“, чрез процесуалния си представител, поддържа становище за
законосъобразност на издадения административен акт и моли подадената срещу него
жалба да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени
доказателства, които обсъди в тяхната съвкупност и поотделно, и след
направената проверка за законосъобразност, съгласно чл.168, ал.1 от АПК, намира
за установено следното:
Жалбата е депозирана от процесуално легитимирано лице – адресата на акта, неблагоприятно
засегнат от него, в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
От фактическа
страна се установява следното:
На 19.03.2018 г.
жалбоподателят е декларирал с митническа декларация с MRN 18BG004300H0002739
пред Териториално митническо управление - Свищов за режим „допускане за свободно обращение“
несъюзни стоки под № 1 и № 3, описани в кл. 31 на митническата декларация (л.28-29
от преписката), като „лек автомобил, употребяван, марка „*****“, модел „******“,
тип: дизел, дата на първа регистрация: 18.03.2008 г., брой места: 5,
товароносимост: 0, цвят: сив, работен обем 2 231 см3, мощност
на двигателя: 130 kW/DIN, фабричен № на двигателя – неоткрит, шаси: SBIEB56L50E051905“, с код по ТАРИК – 8703 32 90 00
(за стока № 1) и „лек автомобил,
употребяван, марка „****“, модел „**“, тип: бензин, дата на първа регистрация: 15.12.2010
г., брой места: 5, товароносимост: 0, цвят: черен, работен обем 1 798 см3,
мощност на двигателя: 118,0 kW/DIN, фабричен № на двигателя – неоткрит, шаси: WDB2032161F319620“, с код по ТАРИК – 8703 33 90 00
(за стока № 3). Държава на изпращане – Конфедерация Швейцария.
Митническата стойност при деклариране е посочена в размер на 1 800,59 лв.
– за стока № 1 и 1 207,96 лева за стока № 3, определена на основание чл.70
от Регламент (ЕС) № 952/2013г. при цена на стоката съответно – 650 CHF и 800 CHF, транспортни разходи в размер на 700 лв. за всеки от автомобилите и
валутен курс 1.63272 лeва за 1 CHF (швейцарски франк). При декларирането от страна на
вносителя към митническата декларация били представени търговски документи
Kaufvertrag - Rechnung от 13.03.2018 г. и 14.03.2018 г. (л. 31 и л. 35 от
преписката), в които като продавач на автомобила **** е вписан Haidar
Auto – Export, Biberist, а на автомобила Ауди – Pilatus Auto Azzami,
Littau, а купувач е жалбоподателя при цена съответно 650 и 800 CHF.
У митническите органи възникнало съмнение дали декларираната договорна
стойност на стоката представлява общата платена или подлежаща на плащане цена,
посочена в чл.70 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Това провокирало извършване на
проверка в Системата за предоставяне на информация за управленски цели от
митнически и акцизни документи (МИС III А) за установяване на стойности на идентични или сходни стоки. Целта била събиране на доказателства за определяне на митническата
стойност на стоките по реда на чл.74, § 2, б.“а" или „б“ от Регламент (ЕС)
№ 952/2013.
В резултат на проверката, според посоченото в оспореното решение, не били
установени стойности на стоки с идентични или сходни характеристики, поставени
под режим „допускане за свободно обращение“ в други митнически учреждения на
територията на Република България. Това наложило иницииране на проверка по линия на международната
административна помощ. С писмо peг. № 32-134037/11.05.2018 г. (л. 66-67 от преписката)
на Митница Свищов до директора на Агенция „Митници“ и директора на Дирекция
„Митническо разузнаване и разследване“ бил изпратен списък от общо десет
автомобила, сред които и процесните леки автомобили марка „****“ и „****“, за
проверка по линия на международната административна помощ в страната на износа
- Конфедерация Швейцария, в съответствие с разпоредбите на Допълнителния
протокол относно административната взаимопомощ в митническата област от 9 юни
1997 г. към Споразумението между Европейската икономическа общност и
Конфедерация Швейцария от 22 юли 1972 г.
В отговора на швейцарските митнически власти, с peг. № 32-337413/21.11.2018г.
(л. 59-61 от преписката) до ЦМУ на Агенция „Митници“, е посочено, че автомобилът
марка „****“, с посочените в митническата декларация идентификационни данни, е
продаден на 12.03.2018 г. от гараж „Harb Automobilehandel“ за сумата от 4100 CHF на фирма „Роско Ауто“
ЕООД гр. Преслав (в оспореното решение е
погрешно посочено, че цената възлиза на 10500 CHF, тъй като последната цена
касае следващия автомобил в списъка с марка „БМВ“), а описаният в
митническата декларация автомобил „****“ е продаден на 14.03.2018 г. от
автотърговеца „Salame Autohandel“ на фирма „Отос Ауто“ ООД
гр.София за сумата от 2 320 CHF. Към отговора на щвейцарските
власти са приложени официално заверени копия на договорите за покупко-продажба
от 12.03.2018 г. и от 14.03.2018 г. между посочените в отговора на митническите
власти на Швейцария продавачи и купувачи.
На 27.02.2019 г. до „Евротрейдинг 86“ ЕООД е изпратено писмо peг. № 32-62087/27.02.2019
г. (л.26 от преписката), с което жалбоподателя, на основание чл.26 от АПК,
чл.22 § 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и чл.8 § 1 от Делегиран регламент на
Комисията (ЕС) № 2015/2447 е уведомен за започване на административно
производство по промяна на митническата стойност на четири броя леки
автомобили, два от които са процесните, указана му е възможността да изрази
становище и да представи допълнителни доказателства в 30-дневен срок от
получаване на уведомлението. От отбелязването върху представеното по делото
фотокопие на пощенски плик (л.27 от преписката) с баркод R PS 7001
002R0K 2 е видно, че пратката с този баркод, е останала
непотърсена от адресата.
Административният орган приел, че дружеството не е представило становище
или допълнителни документи в предоставения му от митническите власти срок и
това, ведно с установеното при проверката и съдействието на швейцарски
митнически власти дало основание за определяне на нов размер на митническата
стойност, респективно възникнало и ново митническо задължение и задължение за
ДДС. За тази цел, както и за събиране на възникналите държавни вземания е издадено
оспореното в настоящото съдебно производство решение № 32-91260/26.03.2019 г.
на директора на Териториална дирекция Дунавска.
Въз основа на изложените по-горе факти митническите органи приели, че тъй
като в получената информация от швейцарската митническа администрация е налице
съвпадение само по отношение индивидуализиращите данни за автомобилите, то изпратените
договори не могат да бъдат приети като доказателство, че посочената от
швейцарските власти цена е действителната цена на стоките при продажбата им за
износ с местоназначение митническата територия на Съюза. Така данните за цената
на автомобилите не могат да се използват за определяне на митническата стойност
на внасяните стоки по реда чл.70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 за създаване на Митнически кодекс на Съюза (МКС). В решението се посочва
също, че поради липса на документи и данни, както и поради изчерпване възможността
за приложението на другите методи за определяне на митническата стойност, като
последна възможност за определяне на митническата стойност на стоките следва да
се приложи чл.74, § 3 от МКС. В тази връзка с възлагателно писмо от 06.02.2019
г. на началника на Митница Свищов е възложено изготвянето на експертна оценка
на пазарната стойност на декларираните два процесни автомобила. С доклади за
пазарна оценка е определена справедлива пазарна стойност на всеки от тях, която
е използвана от митническите органи при изчисляване на задълженията за мито и
ДДС за осъществения внос на автомобилите като е определена разликата за
довнасяне спрямо внесените от жалбоподателя по процесната митническа декларация
суми. Така за стока № 1 (автомобил „Тойота“) е изчислена разлика за доплащане
от 1,30 лв. - мито и 2,87 лв. - ДДС, а за стока № 3 (автомобил „Ауди“)
дължимите за доплащане суми са съответно 110,00 лв. - мито и 241,99 лв. - ДДС.
С оспореното решение жалбоподателят е задължен да заплати в десетдневен срок от
получаване на решението държавни вземания за мито – 110,00 лв. (сумата от 1,30
лв. за стока № 1 не е включена, като административният орган се е позовал на
разпоредбата на чл. 88 от Делегиран регламент 2015/2446) и ДДС – 244,86 лева.
При постановяване на оспореното в настоящото производство решение административният
орган се е позовал на разпоредбите на чл.20, 29, 70, чл. 77, § 1, б.а), чл. 79,
§ 2, б. б), чл. 79, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и
на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза (МКС), чл.15, ал.2, т.8,
чл.19, чл.84 от Закона за митниците и чл.54, ал.1, чл.56 от ЗДДС.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
При извършената служебна проверка на законосъобразността на оспореното решение
№ 32-91260/26.02.2019 г., съдът намира, че то е издадено от компетентен орган и
в рамките на неговите правомощия съгласно чл.101, § 1 от Регламент (ЕС) №
952/2013, чл. 19, ал. 1 от ЗМ и чл.33, т.9 от Устройствения правилник на
Агенция "Митници“ – от директора на ТД Дунавска при Агенция „Митници“. Считано
от 07.01.2019 г., съгласно заповед № ЗМФ-1318/27.12.2018 г. на министъра на
финансите, Териториално митническо управление - Свищов е транформирано в
митнически пункт „Пристанище Свищов“ към ТД Дунавска, т.е. преминава в
структурата на тази териториална дирекция вече не като териториално митническо
управление, а като митнически пункт. С оглед на това правомощие за издаване на
актове от вида на процесния по отношение на декларираните в ТМУ и Митница
Свищов стоки има директорът на ТД Дунавска. В настоящия случай, видно от
заповед № 3087/09.01.2019 г. на директора на Агенция „Митници“, длъжността
директор на ТД Дунавска се изпълнява чрез съвместяване от заместник-директора
на териториалната дирекция Володя П., който е и издател на оспорения в
настоящото производство административен акт.
Решението е в изискуемата писмена форма и е мотивирано от фактическа и
правна страна. При издаването му обаче са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, както и нарушение на приложимия
материален закон, поради което то се явява незаконосъобразно.
От данните по делото е видно, че оспореният административен акт е издаден
след осъществен последващ контрол съгласно чл.48 от Регламент (ЕС) № 952/2013.
Според чл.84м от ЗМ, за връчването на съобщения и документи при извършването на
проверки в рамките на последващия контрол се прилагат разпоредбите на чл.19а от
същия закон. Разпоредбата на чл.19а, ал.1 от ЗМ действително предвижда възможност
съобщения да се връчват на заинтересованите лица и чрез лицензиран пощенски
оператор с известие за доставяне. Законът обаче не урежда фингираното връчване
по пощата на съобщението, ако пратката не бъде потърсена от получателя в срока
по чл.5, ал.3 от Общите правила за условията за доставяне на пощенските пратки
и пощенските колети, приети от КРС на основание чл.36, ал.2 от ЗПУ. Напротив, законодателят
държи на личното узнаване на съобщението от адресата като в чл.19а, ал.3 от ЗМ изрично е предвидено, че съобщението,
изпратено чрез лицензиран пощенски оператор с известие за доставяне, се смята
за редовно връчено на датата, на която известието е подписано, или на датата,
на която е направен отказ за получаване на решението, който се удостоверява от
лицето, което го връчва. В случая връчването на писмото, адресирано до
жалбоподателя, с което той се уведомява, на основание чл.26 от АПК, за
започване на административното производство по промяна на митническата стойност
на внесените автомобили и му се предоставя възможност, в съответствие с чл.22 §
6 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и чл.8 § 1 от Делегиран регламент на Комисията
(ЕС) № 2015/2447, да представи становище и допълнителни доказателства, не е
било удостоверено по някой от визираните в чл.19а, ал.3 от ЗМ начини, а е
върнато с отбелязването, че е било непотърсено. Следователно, при липсата на
уредена в закона фикция за връчване на съобщението чрез лицензиран пощенски
оператор и когато то не е било потърсено от адресата, то административният
орган е следвало да връчи същото чрез прилагане на съобщението към преписката
при спазване на процесуалните правила по чл.19а, ал.5 – 7 от ЗМ. В случая ал.5
на посочената норма изисква да е проведено „документирано издирване“ от страна
на митническите органи на законния представител на дружеството, който не е бил
намерен на адреса на управление. Доказателства такова да е било провеждано липсват
по преписката. Едва след това съобщението за явяване на лицето следва да бъде
поставено на определеното за целта място в съответното митническо учреждение и да
се публикува на интернет страницата на митническата администрация като при
неявяване на адресата в 14-дневен срок от датата на поставянето му, съобщението
ще може да се приложи към преписката и да се смята редовно връчено.
Като не е процедирал така административният орган е нарушил своите
процесуални задължения по чл.84м вр.чл.19а от ЗМ и по този начин изпратеното
писмо с изх. № 32-62087/27.02.2019 г. е останало невръчено като не е приложена
и процедурата по прилагането му по преписката, в който случай би могло „да се счита, че го е получил“ по смисъла
на чл.22 § 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Нарушението е съществено, доколкото в
резултат на него жалбоподателят е бил лишен от възможността да узнае за
образуваното административно производство и да изрази своето становище в
определения му 30-дневен срок по мотивите, на които ще се основава
неблагоприятното за него решение на митническите органи, както изисква посочената
разпоредба от регламента и съставлява самостоятелно основание за отмяната на
оспорения акт. Нормата на чл.22 § 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013 е императивна,
а в случая не са налице някои от изключенията по чл.10 от Делегиран регламент
на Комисията (EC) № 2015/2446 от регламентираното в нея право на изслушване и
кореспондиращото задължение на митническата администрация да осигури възможност
за неговото реализиране.
Наред с това съдът констатира и други процесуални нарушения,
свързани с начина на мотивиране на оспорения акт. Разпоредбата на чл.22 § 7 от Регламент
(ЕС) № 952/2013 изрично установява правилото, че всяко решение, което е
неблагоприятно за заявителя, трябва да бъде мотивирано. Съдът на ЕС приема (вж.
решение от 9 ноември 2017 г. по дело C-46/16, Valsts ieņēmumu dienests срещу „LS Customs Services" SIA, т.2 от диспозитива на същото), че митническите
органи са длъжни да посочат в решението си за установяване на размера на
дължимите вносни мита причините, поради които не са приложили предвидените в
членове 29 и 30 от Регламент № 2913/92, изменен с Регламент № 955/1999, методи
за определяне на митническата стойност, преди да направят извод, че се прилага
предвиденият в член 31 от него метод, както и да посочат данните, въз основа на
които е изчислена митническата стойност на стоките, за да се позволи на
заинтересованото лице да прецени обосноваността му и да реши, разполагайки с
цялата необходима информация, дали има смисъл да обжалва решението. Държавите
членки, като упражняват процесуалната си автономия, трябва да уредят
последиците от неизпълнението на задължението за мотивиране от страна на
митническите органи и да установят дали и доколко е възможно такъв порок да
бъде саниран в хода на съдебната фаза от производството, при условие че се спазват
принципите на равностойност и на ефективност.
Следва да се отбележи, че Регламент № 2913/92 е отменен по силата на
чл.286, § 2 от действащия Регламент (ЕС) № 952/2013, но тълкуването, дадено от
СЕС по отмененото съюзно законодателство, напълно запазва действието си,
предвид идентичността на предходната и сега действащата уредба.
В мотивите към решението се сочи (т.40 – 47), че
задължението да се мотивират приетите от националните органи решения е от
особено значение, тъй като позволява на адресатите им да защитят правата си при
възможно най-добрите условия и да решат, разполагайки с цялата необходима
информация, дали има смисъл да ги обжалват. То е необходимо и за да позволи на
съдилищата да упражнят контрол за законосъобразност на посочените решения.
Отбелязано е, че съгласно постоянната практика на Съда, методите за определяне
на митническата стойност, предвидени в членове 29—31 от Митническия кодекс, сега
чл.70 и чл.74 от действащия Регламент (ЕС) № 952/2013, се намират в отношение
на субсидиарност помежду си като само когато митническата стойност не може да
бъде определена чрез прилагането на даден метод, следва да се приложи този,
който непосредствено го следва в установената от тези разпоредби поредност (вж.
и чл.74 § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013).
Съдът на ЕС приема, че задължението
за мотивиране, което е в тежест на митническите органи при прилагането на
посочените разпоредби, трябва да позволява ясно и недвусмислено разкриване на
причините, поради които те не са приложили един или няколко от методите за определяне
на митническата стойност, като в решението си митническите органи са длъжни да
изложат данните, въз основа на които е изчислена митническата стойност на
стоките. Това е необходимо както за да се позволи на задълженото лице да защити
правата си при възможно най-добрите условия и да реши, разполагайки с цялата
необходима информация, дали има смисъл да обжалва, но така и за да позволи на
съдилищата да упражнят контрол за законосъобразност на това решение. Както се
сочи и в т.46 от цитираното решение на СЕС правните последици от неизпълнението
на задължението за мотивиране от страна на митническите органи следва да бъдат
уредени от националното право, съобразно принципа на процесуална автономия.
Според доктрината и установената практика на ВАС, нарушаването на изискванията
за мотивиране на индивидуалните административни актове съставлява съществено
нарушение на административнопроизводствени правила и основание за тяхната
отмяна по чл.146, т.3 от АПК.
От горното следва, че митническият орган е длъжен да събере доказателства и
да изложи конкретни мотиви в своя акт за следните обстоятелства: наличието на
обстоятелства, които да обосновават съмненията дали декларираната договорна
стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума (арг. от
чл.140 от Делегиран регламент на Комисията (ЕС) № 2015/2447, който изисква да
са налице „основателни съмнения“) и
наличието на обстоятелства, изключващи приложението на вторичните методи за
определяне на митническа стойност в последователността, посочена в чл.74 § 1 от
Регламент (ЕС) № 952/2013. Едва след като събере доказателства и изложи мотиви
защо предходните методи са неприложими в конкретния случай, органът може да
определи митническата стойност по реда на чл.74 § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013,
т.е. с използване на определена по експертен път справедлива пазарна стойност
на стоката.
В конкретния случай липсват както доказателства, така и изложени в
оспореното решение мотиви изложената последователност на действията да е
спазена. Административният орган е посочил, че хипотезата на чл.74 § 3 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 е последна възможност за определяне на митническата
стойност на автомобила и я е определил именно по този ред, без да посочи доводи
за невъзможността за определяне на митническата стойност по някой от
предходните методи, изключвани в посочената по-горе последователност. В тази
връзка в решението си органът е направил констатация, че „в резултат на
проверката (в митническата информационна система mis3a за установяване на стойности на идентични и сходни стоки) не са установени
стойности на стоки със сходни характеристики, поставени под режим „допускане в
свободно обращение“ в други митнически учреждения на територията на Република
България …“. От тази констатация е изведен извод, че липсва основание за
прилагане на чл. 74 § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013, макар предмет на
проверката да са били само данни, свързани с прилагането само на б. а) и б. б)
от § 2 на същата разпоредба. По отношение на другите две хипотези – по б. в) и
б. г) от същия параграф липсват данни да са извършвани някакви проверки или пък
да са установени някакви обстоятелства, като липсват изложени в акта мотиви
защо органът счита, че те в случая са неприложими. Така административният орган
е направил обобщение, че поради липсата на документи и данни, както и поради
изчерпване прилагането на другите методи за определяне на митническата стойност,
ще приложи разпоредбата на чл. 74, § 3 Регламент (ЕС) № 952/2013. Съдът намира,
че в случая напълно формално от страна на митническия орган е посочено, че са
изчерпани всички възможности за определяне на митническата стойност по чл. 74 §
2 Регламент (ЕС) № 952/2013, без да е изложил каквито и да било мотиви, касаещи
хипотезите по б. в) и б. г), дори и такива, че посочените методи е възможно да
са обективно неприложими за процесните стоки (леки автомобили).
Следва също да се посочи, че дори и по отношение на хипотезите по чл. 74, §
2, б. а) и б. б) от Регламент (ЕС) № 952/2013 е налице единствено посочване, че
административният орган е извършил проверка в митническата информационна
система, като по преписката липсват каквито и да било доказателства относно
извършването на такава проверка, от които да е видно какви са били зададените
параметри на проверката – как е дефинирано кои стоки се считат за сходни от
административния орган и какъв период е приет за „приблизително същия момент“
по смисъла на цитираната по-горе разпоредба на чл. 74, § 2, б. а) и б. б) от Регламент
(ЕС) № 952/2013. Такива доказателства не са представени и в рамките на
съдебното производство, въпреки че съдът е указал, на основание чл.170, ал.3
вр. ал.1 от АПК, че именно ответникът по жалбата носи доказателствената тежест
да установи, че е спазил административнопроизводствените правила.
Липсата на обосновка за неприложимостта на всички последователно уредени
хипотези от чл. 74 § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 е пречка за преминаване към
възможността по чл. 74, § 3 от същия регламент. Тя действително представлява
последната възможност за определяне на митническа стойност, както сочи в акта
си и митническия орган, но именно поради това тя се прилага само когато са
изчерпани всички други възможности за това.
С оглед изложеното основателни се явяват наведените възражения от
процесуалния представител на жалбоподателя в представеното по делото становище,
макар доводите да са аргументирани с разпоредби от отменения Регламент (ЕИО) № 2913/92
на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на
Общността.
Оспореният административен акт се явява постановен при съществено нарушение
на административнопроизводствените правила, поради което се явява
незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
При този изход на делото основателна се явява претенцията на жалбоподателя
за присъждане на направените в производството разноски за държавна такса в
размер на 50 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 100 лева, поради
което на основание чл.143, ал.1 от АПК ответника по жалбата следва да бъде
осъден да заплати на жалбоподателя сумата от общо 150 лева. Разноските,
съгласно § 1, т.6 от ДР на АПК, следва да бъдат възложени в тежест на Агенция
„Митници“, която е юридическото лице – чл.7, ал.1 от ЗМ, в чиято структура е
включен административният орган – издател на оспорения акт.
Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на „Евротрейдинг 86“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Русе,
бул.„Липник“ № 82, вх. 3, ет. 7, ап. 12, представлявано от управителя П. П. П.,
решение № 32-91260/26.03.2019 г. на с.д. директор на Териториална дирекция
Дунавска към Агенция „Митници“, потвърдено с решение № Р-586/32-180200/20.06.2019
г. на директора на Агенция „Митници“, с което е отказано да се приеме декларираната
митническа стойност за стоки № 1 и № 3 по митническа декларация № 18BG004300Н0002739/19.03.2018 г., определен е нов размер на митническата
стойност на стока № 1 – 2 613,64 лева, включваща пазарна стойност в размер
на 1 813,64 лв. и разходи по доставката в размер на 800 лева и на стока №
3 – 3 954,54 лева, включваща пазарна стойност в размер на 3 154,54
лв. и разходи по доставката в размер на 800 лева, задължен е жалбоподателя да
заплати в 10-дневен срок от получаване на решението допълнително дължими държавни
вземания в размер на 110,00 лева мито и 244,86 лева ДДС, както и лихви за
забава.
ОСЪЖДА Агенция „Митници“, с адрес гр.София, ул.“Георги С.
Раковски“ № 47, представлявана от директора Г. К., да заплати на „Евротрейдинг 86“ ЕООД, с ЕИК *********, сумата от 150 лева
– деловодни разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: