Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260071 / 17.09.2020 година, гр.
Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Първи граждански състав
На трети август през две хиляди и двадесета година
В публичното заседание в следния състав:
Председател : Мария Ангелова
Членове :
Съдебни заседатели:
Секретар Геновева Стойчева
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова
Гражданско дело номер 945 по описа за 2019
година; взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422, вр. чл.415 ал.1 т.2 от ГПК, вр.
чл.79 ал.1, чл.86 ал.1 от ЗЗД, вр. чл.430 ал.1 и 2 от ТЗ, вр. чл.122 ал.1 от ЗЗД; от „Първа инвестиционна банка” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, бул. „Драган Цанков“ № 37, представлявана от
изпълнителните директори Неделчо Василев Неделчев и Светозар Александров Попов;
против Д.Г.Б. с ЕГН ********** ***.
Ищецът твърди, че на 26.03.2019 г. получил съобщение от ХРС за връчването
на издадената в негова полза заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК
по ч.гр.дело № 3179/ 2017 г. на ХРС – по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, предвид на което
предявявал настоящия си иск против ответницата, за което за него налице бил
правен интерес. Сочи, че сключен бил договор за предоставяне на кредитен лимит
/овърдрафт/ по разплащателна сметка и за издаване на международни бизнес
кредитни карти с гратисен период МASTERCARD/ VISA № 000CC-L-000254/ 10.02.2014
г. - между ищеца, и ЕТ „Д.Б.“ с ЕИК ********* и ответницата, като солидарни
длъжници. По силата му той предоставил кредитен лимит /овъдрафт/ в размер на 10
000 лева с краен срок на погасяване 01.03.2019 г., усвоен изцяло на 01.03.2014
г. по посочена банкова сметка ***. На основание т.6 от договора, при
непогасяване на пълния размер на дебитното салдо в срока и при условията на
т.5, кредитополучателят заплащал годишна договорна лихва, равна на действащия
към датата на начисляването БЛПкк (базов лихвен процент за кредитни карти) за
лева, който към датата на сключване на договора за кредит бил в размер на 7,74
%, увеличен с надбавка в размер, съгласно Тарифата за таксите и комисионите на
банката, включваща Бюлетина за лихвите, начислявани от банката, ведно с всички
нейни изменения и допълнения. Лихвата се начислявала върху непогасените суми по
всяка отделна трансакция за действителния брой дни, считано от датата на
регистриране на операцията в картовата система на банката до датата на
погасяването. На основание т.7 от договора, при непогасяване до датата на
падежа на съответния отчетен период, посочен в извлечението по картова сметка,
на минималната погасителна вноска или надвишаване на разрешения текущ
разполагаем лимит (неразрешен овърдрафт), независимо от причината за това,
кредитополучателят заплащал на банката върху непогасената част на минималната
погасителна вноска, респ. върху надвишението на текущия разполагаем кредитен
лимит, наказателна лихва за дните на просрочие в размер на договорената лихва
по т.6 от договора плюс наказателна надбавка в размери, съгласно действащата
Тарифа за таксите и комисионите на ищеца. На основаните т.8 от договора,
кредитополучателят и ползвател на предоставения кредитен лимит заплащал на
банката такси и комисиони, съгласно същата Тарифа. На основание т.3 от
договора, кредитът - овърдрафт следвало да бъде погасен не по - късно от
01.03.2019 г. Усвоеният кредитен лимит (овърдрафт) бил погасяван многократно
частично по главница и лихви по банкова сметка, ***анката, на подробно описани
дати в периода 18.03.2014 г. - 02.09.2014 г. Кредитът бил в просрочие, считано
от 31.08.2014 г. - общо 1 207 дни към 19.12.2017 г., включително. По договора
били просрочени 76 вноски по лихва, които били дължими на падежи и в размери,
подробно описани, а именно – в периода 31.08.2014 г. – 23.08.2017 г., с общ
размер на просрочената сума по лихва 21 756,75 лева. Поради неплащане в срок на
задълженията по договора, на основание Раздел XIII, чл.13.1, вр. т.13.2.1 от ОУ
на ищеца за издаване на международни бизнес кредитни карти с гратисен период
MASTERCARD/ VISA, на 27.10.2017 г. банката, чрез нотариус с peг. № 660, връчила
чрез залепване на уведомление по чл.417 от ГПК на кредитополучателя нотариална
покана за доброволно изпълнение на задълженията по договора в 7-дневен срок от
получаване на поканата с рег. № 1505 том 1 акт 120 на нотариуса. Нотариална
покана с рег. № 1504 том 1 акт 119 за доброволно изпълнение на задълженията по
договора в 7-дневен срок от получаване на поканата била връчена от банката,
чрез същия нотариус, на солидарния длъжник на 27.10.2017 г. Тъй като
кредитополучателят и солидарният длъжник не платили просрочените задължения по
договора в предоставения им срок за доброволно изпълнение, банката обявила
овърдрафта за изцяло и предсрочно изискуем, считано от 06.11.2017 г. Към
19.12.2017 г., включително, и към предявяване на иска, дългът им, произтичащ от
договора за овърдрафт, бил в размер на 33 232,85 лева, формиран както следва:
1. Разрешен размер на овърдрафта – 10 000 лева,
2. Усвоен размер на овърдрафта - 10 000 лева,
3. Непогасена главница – 10 000 лева,
4. Непогасена договорена лихва (възнаградителна лихва), начислена за
периода 31.08.2014 г.-23.08.2017 г., включително, дължима на основание т.6 от
договора – 8 852,75 лева,
5. Обезщетение за забава за просрочените плащания (лихва за просрочия) за
периода 31.08.2014 г.-19.12.2017 г., включително, дължима на основание т.7 от
договора за овърдрафт – 13 936,10 лева,
6. Непогасена годишна такса за поддръжка за 2015, 2016 и 2017 г., дължима
на основание т.8 от договора – 300 лева, и
7. Непогасени разноски за връчване на нотариални покани – 144 лева.
Със заявление по реда на чл.417, въз основа на извлечение от счетоводните
книги на банката, с вх. № 28731/20.12.2017 г., банката поискала от съда
издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, в качеството си на
кредитор по процесния договор. То било уважено и издадени били заповед за
незабавно изпълнение на 22.12.2017 г. и изпълнителен лист от 28.12.2017 г. в
полза на банката, като кредитополучателят и солидарният длъжник били осъдени
солидарно да заплатят на кредитора следните суми: 10 000 лева - непогасена и
просрочена главница по договора, ведно със законната лихва за периода от
20.12.2017 г. /датата на подаване на заявлението/ до изплащане на вземането; 8
852,75 лева непогасена и просрочена договорна лихва, начислена за периода
31.08.2014 г. - 23.08.2017 г., включително; 13 936,10 лева непогасена
наказателна лихва, начислена за периода 31.08.2014 г. - 19.12.2017 г.,
включително; 300 лева непогасена годишна такса за поддръжка за 2015, 2016 и
2017 г.; 144 лева непогасени разноски за връчване на нотариални покани; 664,66
лева разноски за платена държавна такса и 50 лева за юрисконсултско
възнаграждение. За така присъдените вземания, банката образувала изпълнително
дело № 312/ 2018 г. при ЧСИ с peг. № 929 по молба с вх. № 04051/12.02.2018 г.,
като заповедта за изпълнение била връчена и на двамата солидарни длъжници, при
условията на чл.47 ал.5 от ГПК. Задълженията на длъжниците не били погасени в
пълен размер и към предявяване на настоящия иск.
Предвид изложеното, ищецът иска съдът да постанови решение, с което да
приеме за установено, че ответницата му дължи гореописаните суми, за които са
били издадени процесните заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист,
като му присъди деловодни разноски и за настоящото производство. Това си искане
той поддържа в открито съдебно заседание, чрез процесуалните си представители –
юрисконсулти.
Ответницата, призована при условията на чл.47 ал.6, вр. ал.1 от ГПК, не
представя отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК в законоустановения
едномесечен срок. Такъв отговор в указания му срок представя назначения й на
същото основание особен представител, който счита предявения иск за допустим,
но за неоснователен и недоказан. Възразява, че ответницата не била надлежно
уведомена за обявяване на задължението й по договора за предсрочно изискуемо,
като поканата за това не й е била връчена лично, нито е била доведена до
знанието й, според изискванията на чл.60 ал.2 от ЗКИ. Действително ищецът й
изпратил нотариално заверена покана, но тя не й била връчена лично, а
посредством залепване на уведомлението на вратата й. Следователно не можело да
се приеме по безспорен начин, че именно от този момент тя е узнала за обявяване
на задължението й за предсрочно изискуемо, респективно за сумите, които се
претендирали от нея. По тази причина особеният й представител прави възражение
относно редовността на връчването на уведомлението на банката за предсрочната
изискуемост на вземането, както и за обстоятелството,че то е било получено от
ответницата. Когато едно вземане, произтичащо от договор за банков кредит, не
било обявено на длъжника за предсрочно изискуемо преди подаване на заявлението
по заповедното производство, вземането не ставало автоматично изискуемо,
независимо че кредиторът се позовал на предсрочната изискуемост на остатъка от кредита.
Ето защо в случая предсрочната изискуемост на остатъка от кредита не била
настъпила, тъй като задължението с конкретните му стойности и параметри не било
сведено до знанието на ответницата. Затова исковата претенция била
неоснователна. В случай, че тези аргументи не се приемат, изискуемостта на
вземането настъпила най - рано на датата на подаване на заявлението по чл.417
от ГПК пред съда - 20.12.2014 г. Така част от претендираните от ищеца договорна
и наказателна лихви за периода 31.08.2014 г. - 20.12.2014 г. били погасени по
давност, с оглед изтичането на тригодишния давностен срок по чл.114 ал.1 от ЗЗД. Особеният представител на ответницата прави възражение за изтекла давност
на тези две акцесорни вземания за цитирания период. Договорът за кредит се
явявал и частично недействителен, поради нищожност на договорения размер на
наказателната лихва, като противоречащи на закона и накърняващи добрите нрави
/чл.26 ал.1 от ЗЗД/, доколкото договорените стойности били значително завишени
и определени в нарушение на нормата на чл.10 ал.2 от ЗЗД. В случая били
договорени, както възнаградителна, така и наказателна лихва, което било
недопустимо от закона. Волята на страните можела да е меродавна, само ако
уговорената лихва не надвишава най - високия размер, допустим от закона според
чл.10 ал.2 от ЗЗД, а доколкото такъв не бил регламентиран към момента, критерий
за извършване на преценката за това следвала да бъде законната лихва, като се
поставяло ограничението - наказателната лихва да не я надвишава. За противоречащи
на добрите нрави се считали сделки, с които неравноправно се третирали
икономически слаби участници в оборота, използвал се недостиг на материални
средства на един субект за облагодетелстване на друг. В случая уговорената
между страните наказателна лихва противоречала на добрите нрави, поради което
следвало да се приеме за недействителна. С оглед разпоредбата на чл.26 ал.4 от ЗЗД, същата следвала да се замести по право от повелителни правила на закона,
т.е. да се приеме, че за процесния период на наказателната лихва, се дължала
законната лихва за забава.
Предвид изложеното, особеният представител на ответницата иска отхвърлянето
на предявения иск изцяло, като неоснователен и недоказан; или частичното му
уважаване, според възраженията му за давност и нищожност. Той поддържа тези си
искания в открито съдебно заседание, като самата ответница не се явява.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено следното:
Като писмено доказателство по делото се представи и прие договор за предоставяне на кредитен лимит /овърдрафт/ по разплащателна
сметка и за издаване на международни бизнес кредитни карти с гратисен период
MASTERCARD/VISA № 000CC-L-000254/10.02.2014 г., сключен между ищеца, като банка
– кредитор; и ЕТ „Д.Б.“, като търговец – кредитополучател, и ответницата в
настоящото производство, като съдлъжник, на основание чл.121 и сл. от ЗЗД и
чл.304 от ТЗ. По силата му и по искане на ЕТ, банката е приела да открие и води
на негово име разплащателна /картова/ сметка и да издава към нея на името на
посочени от ЕТ лица – оправомощени ползватели международни кредитни карти с чип
/чл.1/. По тази сметка банката предоставила на ЕТ правото да ползва кредитен
лимит /овърдрафт/ в размер до 10 000 лв. /чл.2/, който може да бъде
усвояван, както следва: за рефинансиране на задълженията на ЕТ до пълното им
погасяване по отпуснат му кредитен лимит с Рамков договор за издаване и
обслужване на кредитна карта с предоставен кредитен лимит на „Юнионбанк“ ЕАД от
11.04.2012 г., усвояван чрез използване на издадени по искане на ЕТ кредитни
карти на трети лица /чл.2.1./ и чрез използване на всяка от картите по
настоящия договор, след 01.03.2014 г. и по реда, предвиден в ОУ на банката – ищец за издаване и ползване на международни бизнес кредитни
карти с гратисен период Mastercard и Visa /чл.2.2./. Уговореният срок за
ползване на кредитния лимит /овърдрафт/ е до 01.02.2019 г., а срокът за
погасяване на кредитния лимит е до 01.03.2019 г., като същите могат да бъдат удължавани
чрез анекс към договора /чл.3/. ЕТ и ответницата – съдлъжник са се задължили,
за погасяват усвоената част от кредитния лимит /овърдрафт/ в
сроковете и по начина, подробно описани в ОУ /чл.4/. При непогасяване на пълния
размер на дебитното салдо в срока и при условията на т.5, ЕТ заплаща на банката
годишна лихва, равна на действащия към датата на начисляването БЛПкк лева,
който към датата на сключване на договора бил в размер на 7,73 % годишно,
увеличен с надбавка в размер, съгласно Тарифата за таксите и комисионите на
банката, включваща Бюлетина за лихвите, начислявани от банката, ведно с всички техни
изменения и допълнения към датата на прилагането им; като лихвата се начислява
върху непогасените суми по всяка отделна трансакция за действителния брой дни,
считано от датата на регистриране на операцията в картовата система на банката
до датата на погасяването /чл.6/. При непогасяване до датата на падежа на
съответния отчетен период, посочен в извлечението по картова сметка, на
минималната погасителна вноска или надвишаване на разрешения текущ разполагаем
лимит (неразрешен овърдрафт), независимо от причината за това, ЕТ/съдлъжникът заплаща
на банката върху непогасената част на минималната погасителна вноска, респ.
върху надвишението на текущия разполагаем кредитен лимит, за дните на просрочие
– лихвата по т.6 плюс комисионна; съответно при надвишен текущ разполагаем
кредитен лимит за дните на просрочие – лихвата по т.6 плюс наказателна лихва в
размер, равен на лихвата по неразрешен овърдрафт в размери, съгласно Тарифата и
по реда на ОУ /чл.7/. За поддържане и ползване на кредитната карта и на
кредитен лимит, ЕТ/съдлъжникът заплаща на банката лихви, такси и комисионни,
според вида и класа на картата и съгласно действащата тарифа към деня на
операцията /чл.8/. Страните по договора са уговорили, всички техни права и
задължения по договора да се уреждат от ОУ за издаване и ползване
на международни бизнес кредитни карти с гратисен период Mastercard и Visa и от
ОУ за откриване и водене на банкови сметки и предоставяне на платежни услуги –
неразделна част от договора /чл.9/, с които и с Тарифата ЕТ и съдлъжникът
декларират, че са запознати и приемат; като договорът е сключен при условията
на чл.298 ал.1 от ТЗ /чл.10/. Неразделна част от договора са и исканията за
издаване на кредитна карта и договорите за тях. Същият е подписан от страните
по него. Същите, от които ответницата – оправомощен ползвател, са подписали и
представения договор за издаване на международна бизнес кредитна карта с
гратисен период Mastercard/ Visa с дата на получаване на картата 27.02.2014 г.,
сключен на основание първия договор помежду им. По силата му, банката е издала
на името на ответницата – оправомощен ползвател международна револвираща бизнес
кредитна карта с чип Visa-златна към разплащателна сметка на търговеца,
посочена в договора им за кредитен лимит /чл.1/. Посочено е, че договорът е
сключен при условията на чл.298 ал.1 т.1 от ТЗ, вр. чл.16 от ЗЗД, като правата
и задълженията по договора да се уреждат от ОУ за издаване и ползване на
международни бизнес кредитни карти с гратисен период Mastercard и Visa и с Тарифата, с които ответницата се запознала и приема /чл.2 и 3/.
Ответницата, като оправомощен ползвател, се е задължила още да използва
кредитната карта и да погасява задълженията по нея, съобразно ОУ и договора,
както и е приела да отговяра солидарно с ЕТ за всички суми, дължими на
банката,произтичащи от плащания с издадената към сметката на ЕТ карта /чл.3/.
Като писмени доказателства по делото се представиха и приеха и Общи условия
на „Първа инвестиционна банка“ АД за издаване и ползване на международни бизнес
кредитни карти с гратисен период Mastercard и Visa, изменени и допълнение с
решение, в сила от 21.11.2011 г.; Тарифа за такси и комисионни на „Първа
инвестиционна банка“ АД, находяща се на лист № 15 до лист № 79 по делото.;
както и Бюлетин за лихвите, начислявани от „Първа инвестиционна банка“ АД, по
банковите сметки на национална и чуждестранна валута, находящ се на лист № 80
до лист № 89 по делото. Същите съдът ще коментира в съответно необходимите им
за настоящия правен спор части – по-долу в настоящите мотиви.
До ЕТ и до ответницата ищецът е изпратил нотариални покани с изх. № от
04.09.2017 г. чрез нотариус с рег. № 660, а именно – с изх. № 239-333 и рег. №
1505 том 1 до ЕТ и с изх. № 239-332 и рег. № 1504 том 1 до ответницата. Видно
от извършени от нотариуса удостоверявания от 27.10.2017 г. и от приложени две
разписки от същата дата, връчването и на двете покани е извършено чрез
залепване на уведомения по чл.47 от ГПК на 12.10.2017 г., поради ненамиране на
лицата на адресите им, като в указания срок до 26.10.2017 г. получателите им не
са се явили в нотариалната кантора за получаването на поканите. Видно от
съдържанието на двете нотариални покани, двете лица са уведомени, че към
28.08.2017 г. задълженият им към банката по процесния договор за предоставяне
на кредитен лимит /овърдрафт/ възлизат на сумата от 31 756,75 лв., в т.ч.
просрочени и изискуеми задължения в размер на 21 756,75 лв. Ето защо и на
основание раздел XIII чл.13.1, вр. т.13.2.1 от ОУ, са поканени в 7-дневен срок от поканата
доброволно да погасят задълженията си, а в противен случай и след изтичането на
срока, банката ще счита кредита за изцяло предсрочно изискуем, като поканата да
се счита за писмено уведомление по чл.13.2 от ОУ. За изпращането на двете нотариални
покани, ищецът представи по делото издадена му от нотариус с рег. № 660 сметка/
фактура № **********/04.09.2017 г. за нотариална такса за сумата от общо 144
лв., включваща за всяка от двете покани: по 30 лв. за такса по чл.90 от ЗННД и
по 30 лв. разноски по чл.89 ал.2 от ЗННД, общо по 60 лв. без ДДС за всяка
покана, всичко 120 лв. за двете и 24 лв. ДДС.
Общото задължение по процесния договор към 19.12.2017 г. възлиза на сумата
от 33 232,85 лв., според изготвено от банката извлечение от счетоводните й
книги по чл.417 т.2 от ГПК от 20.12.2017 г., включващо, както следва:
1. Разрешен размер на овърдрафта – 10 000 лева,
2. Усвоен размер на овърдрафта - 10 000 лева,
3. Непогасена главница – 10 000 лева,
4. Непогасена договорена лихва (възнаградителна лихва), начислена за
периода 31.08.2014 г. - 23.08.2017 г., включително, дължима на основание т.6 от
договора – 8 852,75 лева,
5. Обезщетение за забава за просрочените плащания (лихва за просрочия) за
периода 31.08.2014 г. - 19.12.2017 г., включително, дължима на основание т.7 от
договора за овърдрафт – 13 936,10 лева,
6. Непогасена годишна такса за поддръжка за 2015, 2016 и 2017 г., дължима
на основание т.8 от договора – 300 лева, и
7. Непогасени разноски за връчване на нотариални покани – 144 лева.
Видно от извлечението, предоставеният кредитен лимит е бил усвоен изцяло на
01.03.2014 г. по сметка, открита на името на кредитополучателя в банката, като
по него са били погасявани частични суми, както следва:
-
На 18.03.2014 г. – 94,27 лв.,
-
На 07.04.2014 г. – 510 лв.,
-
На 07.05.2014 г. – 600 лв.,
-
На 03.06.2014 г. – 53,74 лв.,
-
На 20.08.2014 г. – 410,69 лв. и
-
На 02.09.2014 г. – 2,32 лв.
Кредитът бил в
просрочие, считано от 31.08.2014 г. – общо 1 207 дни към 19.12.2017 г., включително.
Просрочени били подробно описани 76 вноски по лихва, като считано от 06.11.2017
г. банката обявила кредита за изцяло и предсрочно изискуем. Въз основа на
цитираното извлечение от сметка, по заявление на ищцовото дружество е било
образувано производство по ч.гр.дело № 3179/2017 г. на ХРС, приложено в цялост
по настоящото, по което със заповед № 1665 за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК от 22.12.2017 г., е разпоредено длъжниците ЕТ
„Д.Б.“ с ЕИК ********* и Д.Г.Б. с ЕГН ********** да заплатят солидарно на банката
– кредитор сумата от общо 33 232,85 лв., от която: 10 000 лева главница, 8
852,75 лева договорна лихва за периода 31.08.2014 г. - 23.08.2017 г., 13 936,10
лева наказателна лихва за периода 31.08.2014 г. - 19.12.2017 г., 300 лева
годишна такса за поддръжка за 2015, 2016 и 2017 г., 144 лева разноски за
връчване на нотариални покани; ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението 20.12.2017 г. до окончателното изплащане,
както и направените по делото разноски от 664,66 лева за държавна такса и 50
лева за юрисконсултско възнаграждение. Заявлението е постъпило в съда на
20.12.2017 г., изпратено по пощата ден по-рано. В него се излагат фактическите
твърдения и по настоящата искова молба. На основание чл.418 от ГПК е бил
издаден изпълнителен лист от 28.12.2017 г. за описаните в заповедта суми. Въз
основа на същия и по молба на ищеца е образувано производство по изп.дело №
20189290400312, по което на длъжника ФЛ – ответницата в настоящото производство
е изпратена покана за доброволно изпълнение с изх. № 50811/26.11.2018 г., връчена
й по реда на чл.47 ал.5 от ГПК. В указания му на 26.03.2019 г. едномесечен
срок, ищецът като заявител в заповедното производство е предявил настоящия иск
с вх. рег. № 7812/24.04.2019 г.
За цялостното изясняване на
фактическата обстановка по делото, по искане на двете страни, съдът назначи и
изслуша съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение приема като компетентно
и безпристрастно дадено. Вещото лице е установило, че процесната сума под
формата на кредитен лимит /овърдрафт/ в размер на 10 000 лв. е била
предназначена за рефинансиране на съществуващи задължения по рамков договор от
11.04.2012 г. с кредитор „Юнионбанк“ ЕАД, чийто правоприемник бил ищецът. С
погасяването на тези задължения, кредитният лимит от 10 000 лв. бил усвоен
от разплащателната сметка с титуляр ЕТ. След извършените проучвания и
изчисления експертизата сочи задълженията по процесния договор, а именно: търсените
в настоящото производство суми по размери и периоди. Операциите по отнасяне на кредитното
задължение като изцяло предсрочно изискуемо в счетоводната система на кредитора
били взети със счетоводна дата и вальор 06.11.2017 г. Останалите съответно относими
към разрешаването на настоящия правен спор части от заключението съдът ще
коментира по-долу в настоящите си мотиви.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига
до следните правни изводи по основателността на предявения иск:
Преди всичко, предявеният иск е допустим, като подаден в законоустановения
за това в чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.4, вр. ал.1 т.2 от ГПК /редакция от ДВ бр.65 от 07.08.2018 г./, срок и от надлежна активно легитимирана
за това страна. Разгледан по същество, същият се явява частично основателен. По
категоричен начин по делото се установи облигационното правоотношение, от което
ищецът черпи претендираните си права. Процесният договор за предоставяне на
кредитен лимит /овърдрафт/ по разплащателна сметка и за издаване на
международни бизнес кредитни карти с гратисен период MASTERCARD/VISA №
000CC-L-000254/ 10.02.2014 г. е сключен между ищеца, като банка – кредитор; и
ЕТ „Д.Б.“, като търговец – кредитополучател, и ответницата в настоящото производство,
като съдлъжник, на основание чл.121 и сл. от ЗЗД и чл.304 от ТЗ. По категоричен
начин по делото се установи, а и не се спори, че банката е изпълнила основното
си задължение по договора, като е открила и водила на името на ЕТ разплащателна
/картова/ сметка, по която му е предоставила правото да ползва кредитен лимит
/овърдрафт/ в размер до 10 000 лв., който пълен размер е бил усвоен изцяло от
ЕТ на 01.03.2014 г. и използван за рефинансиране на задълженията на ЕТ до
пълното им погасяване по отпуснат му кредитен лимит с Рамков договор за
издаване и обслужване на кредитна карта с предоставен кредитен лимит на
„Юнионбанк“ ЕАД от 11.04.2012 г. Също не се спори, а и от заключението на
вещото лице се установява, че кредитът е в просрочие, считано от 31.08.2014 г.
– общо 1 207 дни към 19.12.2017 г., включително; както и че търсените в
настоящото производство суми не са били върнати на кредитора, нито от ЕТ-кредитополучател,
нито от ответницата-съдлъжник, а именно следните суми:
1. Непогасена главница – 10 000 лева,
2. Непогасена договорена лихва (възнаградителна лихва), начислена за
периода 31.08.2014 г. - 23.08.2017 г., включително, дължима на основание т.6 от
договора – 8 852,75 лева - при непогасяване на пълния размер на дебитното салдо
в срока и при условията на т.5, ЕТ заплаща на банката годишна лихва, равна на
действащия към датата на начисляването БЛПкк лева, който към датата на
сключване на договора бил в размер на 7,73 % годишно, увеличен с надбавка в
размер, съгласно Тарифата за таксите и комисионите на банката, включваща
Бюлетина за лихвите, начислявани от банката, ведно с всички нейни изменения и
допълнения към датата на прилагането им; като лихвата се начислява върху
непогасените суми по всяка отделна трансакция за действителния брой дни,
считано от датата на регистриране на операцията в картовата система на банката
до датата на погасяването /чл.6/.
3. Обезщетение за забава за просрочените плащания (лихва за просрочия) за
периода 31.08.2014 г.-19.12.2017 г., включително, дължима на основание т.7 от договора
за овърдрафт – 13 936,10 лева - при непогасяване до датата на падежа на
съответния отчетен период, посочен в извлечението по картова сметка, на
минималната погасителна вноска или надвишаване на разрешения текущ разполагаем
лимит (неразрешен овърдрафт), независимо от причината за това, ЕТ/съдлъжникът
заплаща на банката върху непогасената част на минималната погасителна вноска,
респ. върху надвишението на текущия разполагаем кредитен лимит, за дните на
просрочие – лихвата по т.6 плюс комисионна; съответно при надвишен текущ
разполагаем кредитен лимит за дните на просрочие – лихвата по т.6 плюс
наказателна лихва в размер, равен на лихвата по неразрешен овърдрафт в размери,
съгласно Тарифата и по реда на ОУ /чл.7/.
4. Непогасена годишна такса за поддръжка за 2015, 2016 и 2017 г., дължима
на основание т.8 от договора – 300 лева - за поддържане и ползване на
кредитната карта и на кредитен лимит, ЕТ/съдлъжникът заплаща на банката лихви,
такси и комисионни, според вида и класа на картата и съгласно действащата тарифа
към деня на операцията /чл.8/;
5. Непогасени разноски за връчване на нотариални покани – 144 лева - по
издадена от нотариус с рег. № 660 сметка/фактура № **********/04.09.2017 г.
за нотариална такса за сумата от общо 144 лв., включваща за всяка от двете
покани: по 30 лв. за такса по чл.90 от ЗННД и по 30 лв. разноски по чл.89 ал.2
от ЗННД, общо по 60 лв. без ДДС за всяка покана, всичко 120 лв. за двете и 24
лв. ДДС.
Страните по договора са уговорили, всички техни права и задължения по
договора да се уреждат от ОУ за издаване и ползване на международни бизнес
кредитни карти с гратисен период Mastercard и Visa и от ОУ за откриване и
водене на банкови сметки и предоставяне на платежни услуги – неразделна част от
договора /чл.9/, с които и с Тарифата ЕТ и съдлъжникът декларират, че са
запознати и приемат; като договорът е сключен при условията на чл.298 ал.1 от ТЗ /чл.10/. Те изрично са уговорили още, че ответницата в настоящото
производство се задължава солидарно с ЕТ-кредитополучател, на основание чл. 121
и сл. от ЗЗД и чл.304 от ТЗ да погасява всички задължения, произтичащи от
процесния договор и ОУ към него. Основните ответни възражения се свеждат до
това, че предсрочната изискуемост на остатъка от кредита не била настъпила, тъй
като задължението с конкретните му стойности и параметри не било сведено до
знанието на ответницата; че част от претендираните от ищеца договорна и
наказателна лихви за периода 31.08.2014 г. - 20.12.2014 г. били погасени по
давност, с оглед изтичането на тригодишния давностен срок по чл.114 ал.1 от ЗЗД;
че договорът за кредит се явявал и частично недействителен, поради нищожност на
договорения размер на наказателната лихва, като противоречащи на закона и
накърняващи добрите нрави /чл.26 ал.1 от ЗЗД/, доколкото договорените стойности
били значително завишени и определени в нарушение на нормата на чл.10 ал.2 от ЗЗД, а и недопустимо било уговарянето и на възнаградителни и на наказателни
лихви.
По първото от възраженията, фактическият състав на предсрочната изискуемост
включва два елемента: 1./ настъпване на фактическите обстоятелствата, водещи до
изменението на срока на договора и даващи право за обявяването на договора за
предсрочно изискуем и 2./ уведомяването на длъжника за това, след като тези
фактически обстоятелства са настъпили. Моментът, в който настъпва предсрочната
изискуемост на кредита, е датата, на която волеизявлението на кредитора, че
счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника –
кредитополучател, и то само, ако към този момент са били налице обективните
предпоставки за изгубване на преимуществото на срока. В настоящия случай този
фактически състав е налице. Както се посочи, не е спорно между страните по
делото, че ответницата, като солидарен длъжник, е била в просрочие за
изпълнение на паричните си задължения към ищеца, подробно описани по-горе. Това
е било факт и към датата на изпращане на нотариалната й покана, а именно – покана
с изх. и рег. № от 04.09.2017 г.; като според неоспореното извлечение от сметка
за задълженията по договора - кредитът е в просрочие, считано от 31.08.2014 г.
Същевременно, според клаузите на договора и приложимите към него ОУ, които са
допълнително указани на ответницата в изпратената й покана – банката има право
да обяви ползвания овърдрафт за изцяло предсрочно изискуем след писмено
предизвестие до търговеца или съдлъжника за срок, определен от банката, в
случай, че те не извършат кое да е плащане повече от 5 работни дни след датата,
на която такова плащане е станало изискуемо /чл.13.2.1 от ОУ/. Същественият
спор е, дали ответницата надлежно е била уведомена за настъпилата предсрочна
изискуемост на кредита и съдът отговаря положително на този въпрос, като
неоснователни са ответните възражения за обратното. Нотариалната покана до
ответницата е изпратена на адреса й, който тя е съобщила по договора, съвпадащ
и с нейния постоянен адрес, според извършената от съда служебна справка за това
/л.123/. Поради ненамирането й на адреса и според извършено от нотариуса
удостоверяване от 27.10.2017 г., връчването е извършено чрез залепване на
уведомление по чл.47 от ГПК на 12.10.2017 г., като в указания срок до
26.10.2017 г. ответницата не се е явила в нотариалната кантора за получаването
на поканата. След изтичане на указания й срок от 7 дни за изпълнение на
просрочените задължения, операциите по отнасяне на кредитното задължение като
изцяло предсрочно изискуемо в счетоводната система на кредитора са взети със
счетоводна дата и вальор 06.11.2017 г., което се установява от заключението на
вещото лице. Така извършеното връчване на нотариалната покана, съдържаща
уведомление за настъпила предсрочна изискуемост на вземането, на ответницата –
съдът намира за редовно. Както се посочи, адресът на който ответницата не е
била открита за връчване на поканата и на който й е било залепено уведомлението
по чл.47 от ГПК, е този, който тя е съобщила при сключването на договора,
представляващ и постоянният й адрес. Същевременно, в чл.25.1. и чл.25.2 от ОУ е
предвидена писмена форма на кореспонденцията между страните на посочените им
адреси, както и задължение да се уведоми банката в 7-дневен срок в случай на промяна на адреса с неблагоприятна последица от
неизпълнение му – фингирано връчване на този адрес на всички отправени до него
уведомления, покани и съобщения, изпратени от банката на последния й известен адрес.
С оглед на това и предвид гореизложените обстоятелства по връчването на
поканата на ответницата, следва да се приеме, че ищецът преди да подаде
заявлението си по чл.417 от ГПК, е уведомил ответницата да настъпилата
предсрочна изискуемост на вземането си от нея по процесния договор, според
задължителната съдебна практика по т.18 на ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по
тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС на
РБ. Неоснователно е ответното възражение за обратното. В случая банката –
кредитор е положила дължимата грижа на добрия търговец за уведомяване на
длъжника за обявената предсрочна изискуемост, като е възложил връчването на нотариус
(чл.50 ЗННД), когато приложими са правилата на чл.37-58 ГПК, като отсъствието
от адреса по чл.47 ГПК се удостоверя от длъжностното лице, а съобщението се
счита за връчено, след изтичане на указания срок за явяване. При такова именно
връчване в пълна степен се гарантират правата на длъжника и се обезпечава
възможността, изявлението на кредитора да достигне до него. Нещо повече, призоваване
именно по реда на чл.47 от ГПК се извърши и в рамките на настоящото съдебно
производство на ответницата, която отново не бе открита на адреса си и не се
яви в указания й в уведомлението срок.
По възражението за нищожност, процесният договор за заем не попада в
приложното поле на Закона за потребителския кредит, на общата императивна
закрила срещу неравноправно договаряне, в сила от 10.06.2006 г. (§ 13 т. 12 от
ДР на ЗЗП, вр. чл. 143 и сл. от ЗЗП), както и на нормите на Европейското общностно
право - Директива 93/ 13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните
клаузи в потребителските договори. Това е така, предвид качеството на търговец
на кредитополучателя по него /чл.1.1. б.“х“ от ОУ, вр. т.2 от договора/ и
липсата на възражения за обратното от ответната страна. Неоснователно е
ответното възражение
за нищожност на договорения размер на наказателната
лихва, т.к. недопустимо било уговарянето и на възнаградителни и на наказателни
лихви. Тъкмо обратното, според нормата на чл.430 ал.2 от ТЗ, заемателят по
договор за банков кредит плаща лихва по кредита, уговорена с банката. Това
плащане на възнаградителна лихва представлява печалбата на банката и
съответства на основната й дейност по кредитиране на лица. В унисон с
цитираната норма е и разпоредбата на общото гражданско право по чл.240 ал.2 от ЗЗД, че заемателят дължи лихва само ако това е уговорено писмено, което
разпореждане не се отнася до банките. Това акцесорно плащане /на
възнаградителна лихва/ е независимо от задължението за плащане на обезщетение
за забава /на наказателна лихва/, в случай на допуснато неточно изпълнение на
парично задължение, според чл.309а ал.1 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД, вр. чл.288 от ТЗ. За неоснователно съдът намира и ответното възражение за нищожност
на договорения размер на наказателната лихва, като противоречащ на закона и
накърняващи добрите нрави /чл.26 ал.1 от ЗЗД/, доколкото договорените стойности
били значително завишени и определени в нарушение на нормата на чл.10 ал.2 от ЗЗД. Добрите нрави са обща правна категория, приложима, както към гражданските,
така и към търговските правоотношения, в която попадат тези наложили се правила
и норми, които бранят принципи и ценности, които са общи за всички правни
субекти и тяхното зачитане е в интерес на обществените отношения като цяло, а
не само на интереса на някоя от договарящите страни. Накърняване на добрите
нрави по смисъла на чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД е налице, когато се нарушава правен
принцип, който може и да не е законодателно изрично формулиран, но спазването му
е проведено чрез създаване на други разпоредби, част от действащото право. Такива са
принципите на справедливостта, на
добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения и на
предотвратяването на несправедливото
облагодетелстване - аргументи от чл.307, чл.302 и чл.289 от ТЗ. Въпросът,
дали поведението на конкретния правен субект съставлява действие, накърняващо
„добрите нрави", злепоставящо чужди интереси с цел извличане на собствена
изгода, следва да се преценява във всеки отделен случай, въз основа на доводите
на страните и събраните доказателства по конкретното дело. Предвид това и с
оглед събраните по делото доказателства, съдът не счита, че със сключване на
процесния договор за заем се накърняват добрите нрави, тъй като не се установи
твърдяната от ответника недобросъвестност на банката - заемодател по сделката.
Практиката на ВКС по приложението на чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД /решение № 452 от
25.06.2010 г. по гр.д.№ 4277/2008 г. и решение № 119 от 22.03.2011 г. по гр.д.№
485/2010 г., двете на I г.о./ приема, че прокламираната с чл.9 ЗЗД свобода на договарянето
е ограничена от „добрите нрави", предполагащи известна еквивалентност на
насрещните престации и при тяхното явно несъответствие се прави извод за
нарушение, водещо до нищожност на сделката. ВКС е разяснил, че тази
неравностойност би следвало да е такава, че практически да е сведена до липса
на престация. В случая обаче не се налага извод за такава неравностойност на
престацията по сключения между страните договор за заем, която да съставлява
нарушение на „добрите нрави" и да води до нищожност на сделката в
хипотезата на чл.26 ал.1 ЗЗД. Налице са насрещни престации по договора за заем,
за които не може да се приеме, че са в драстично нарушение на принципа на
справедливост и добросъвестност в търговските отношения между страните,
създаващи условия за несправедливо облагодетелстване на
една от страните,
което да води
до такава недопустимост, която да прави самата сделка нищожна. Те обаче
не могат да бъдат единствения критерий. В практиката се утвърждава разбирането,
че като критерий следва да се преценява действителната воля на страните -
преследваната от тях цел и това дали тя е свързана с удовлетворяване на значим,
допустим от закона интерес, а в настоящия случай договорът между страните не
накърнява добрите нрави, тъй като не е налице
неравновесие на поетите от страните насрещни престации. Същите са
адекватни и съответстващи си взаимно, разгледани в аспекта на взаимоотношенията
на страните, възникнали по повод заемното им правоотношение. Както се посочи,
при договорите за заем уговорената възнаградителна лихва представлява насрещна
престация на заемателя, която е възнаграждение за заемодателя за това, че
последният е предоставил ползването на парична сума на заемателя. Поради това
уговореният лихвен процент на възнаградителната лихва следва да бъде такъв, че
да компенсира заемателя за това, че се е лишил временно от определена парична
сума, предоставяйки я на трето лице, но да не води до неоснователното му
обогатяване за сметка на насрещната страна по договора за заем. Преценката дали
дадена клауза е нищожна, поради противоречие с добрите нрави се прави с оглед
момента на сключване на договора и като се съобразят всички обстоятелства,
относими към нея. Според приетото в практиката на ВКС /решение 906/2004 г. по
гр.д. 1106/ 2003 г., II ГО, решение 378/2006 г. по гр.д. 315/ 2005 г., II ГО, определение
901/2015 г. по ч.гр.д. 6295/2014 г., IV ГО/, противоречива на добрите нрави е
уговорката за възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната
лихва, а когато възнаградителната лихва е уговорена по обезпечено задължение -
надвишаваща двукратния размер на законната лихва. Такова противоречие в случая
не е налице, доколкото според клаузите на договора и заключението на
експертизата, приложимият към датата на договора лихвен % възлиза на 18,64%
/10,91% БЛПкк лева + 7,73% надбавка/; а наказателната лихва – 18,64% + 10%. От
друга страна, договорът за кредит е сключен между търговци и наказателната
лихва има характер на договорна неустойка. Налице е установена от закона
забрана за намаляване поради прекомерност на неустойка, дължима по търговска
сделка, сключена между търговци /чл.309 от ТЗ/, каквато несъмнено представлява
процесният договор за кредит. Неустойката за забава обезщетява вредите на
кредитора за периода, докато е налице състоянието на неизпълнение на
задължението на длъжника. Времето, през което ще се начислява тя, е поставено
изцяло на волята и на отговорността на неизправния длъжник – ответникът в
настоящото производство. Предвид гореизложените съображения, валидна е
оспорената от ответната страна клауза за наказателната лихва по договора.
Така, най-сетне, на обсъждане подлежи и ответното възражение, че част от
претендираните от ищеца договорна и наказателна лихви за периода 31.08.2014 г.
- 20.12.2014 г. били погасени по давност, с оглед изтичането на тригодишния
давностен срок по чл.114 ал.1 от ЗЗД. Същото съдът намира за основателно. Предвид
спецификата на договора за овърдрафт, погасяването на задълженията по него не
се изпълнява на предварително договорени анюитетни вноски. При ползването на
овърдрафт, кредитополучателят има възможност да тегли суми в брой или да
нарежда плащания за суми до определен лимит, надвишаващ наличността по
банковата сметка. Кредитният лимит може
да се използва при необходимост и се погасява с всяко постъпване на средства по
сметката, като няма определена месечна вноска и лихвата, която се заплаща, се
начислява само върху ползваната част и за дните, през които тя е ползвана. Това
означава, че в конкретния случай договорната /възнаградителната/ лихва има
характер на периодично плащане с начален момент на изискуемостта, считано от
датата на начисляването като дължима при съобразяване със съответните условия
на договора, вкл. и по отношение на процента, в който е определена.
Наказателната лихва, както и възнаградителната, също носи всички белези на
„периодично плащане“ по смисъла на чл.111 б.“в“ от ЗЗД. Понятието
"периодични плащания" се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен
правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. Ето защо, вземанията за договорна и за наказателна лихва с падеж три
години преди подаване на исковата молба са погасени по давност. В изложения
смисъл е и решение № 130/15.04.2020 г. на ВКС, ТК, Първо отделение, по т.дело №
1829/2018 г. Процесното заявление по чл.417 от ГПК на ищеца е депозирано в съда
на 20.12.2017 г., което е прекъснало давностния срок /чл.116 б.”б” и ”в” от ЗЗД/, при което посочените акцесорни вземания са погасени по давност за периода
31.08.2014 г. - 20.12.2014 г. Данни за размерите на погасените по давност
акцесорни вземания се съдържат в заключението на назначената по делото съдебно
– счетоводна експертиза. Установява се, че за периода на изтеклата давност
31.08.2014 г. - 20.12.2014 г. размерът на договорната /възнаградителна/ лихва
възлиза на 654,10 лв., като дължими остават 8 198,65 лв.; а размерът на
наказателната лихва възлиза на 202,55 лв., като дължими остават 13 733,55
лв. За посочените остатъци тези акцесорни вземания следва да се уважат, а за
разликите до пълните предявени размери – като погасени по давност следва да се
отхвърлят. Останалите предявени в настоящото производство вземания следва да се
уважат изцяло, като основателни и доказани, а именно – относно непогасена
главница от 10 000 лева, непогасена годишна такса за поддръжка за 2015, 2016 и
2017 г., дължима на основание т.8 от договора – 300 лева, и непогасени разноски
за връчване на нотариални покани от 144 лв. Относно размерите на годишните
такси за поддръжка, съдът взе предвид данните по заключението на вещото лице и
по актуалната към съответния момент Тарифа на ищцовата банка, различна от представената
по делото Тарифа. Що се отнася до разноските, приложение намира цитираната по –
горе разпоредба на чл.309а от ТЗ. Върху главницата следва да се присъди
законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното й
изплащане.
Предвид уважената част от иска и на основание чл.78 ал.1 и 8, вр. чл.80 от ГПК, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца деловодни разноски,
в т.ч. и за заповедното производство, в размер на общо 3 226,19 лв.
Ответницата следва да бъде осъдена да заплати по сметка на Районен съд –
Хасково сумата от 200 лв., представляваща изплатено от бюджетните средства на
съда възнаграждение на назначената и изслушана по делото експертиза, по искане
на особения й представител /чл.83 ал.1 т.5 от ГПК/; както и в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист за събирането му – и държавна такса от 5
лева.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д.Г.Б. с ЕГН ********** ***; ДЪЛЖИ на
„Първа инвестиционна банка” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, бул. „Драган Цанков“ № 37, представлявана от
изпълнителните директори Неделчо Василев Неделчев и Светозар Александров Попов;
като солидарен съдлъжник по договор за предоставяне на кредитен лимит
/овърдрафт/ по разплащателна сметка и за издаване на международни бизнес
кредитни карти с гратисен период MASTERCARD/ VISA № 000CC-L-000254/10.02.2014
г., сумата от общо 32 376,20 лева,
включваща както следва:
1.
Непогасена главница – 10 000 лева,
2. Непогасена
договорна лихва (възнаградителна лихва), начислена за периода 21.12.2014 г. -
23.08.2017 г., включително, дължима на основание т.6 от договора – 8 198,65
лева,
3.
Обезщетение за забава за просрочените плащания (лихва за просрочия) за периода 21.12.2014
г. - 19.12.2017 г., включително, дължима на основание т.7 от договора за
овърдрафт – 13 733,55 лева,
4.
Непогасена годишна такса за поддръжка за 2015, 2016 и 2017 г., дължима на
основание т.8 от договора – 300 лева, и
5.
Непогасени разноски за връчване на нотариални покани – 144 лева;
ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението 20.12.2017
г. до окончателното изплащане; като акцесорните искове за разликите до
пълните предявени размери от 8 852,75 лева непогасена договорна лихва
(възнаградителна лихва), начислена за периода 31.08.2014 г. - 23.08.2017 г.; и
от 13 936,10 лева обезщетение за забава за просрочените плащания (лихва за
просрочия) за периода 31.08.2014 г. - 19.12.2017 г.; ОТХВЪРЛЯ;
за които всички суми е била издадена заповед
№ 1665 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК
от 22.12.2017 г. по ч.гр.дело № 3179/2017 г. на ХРС.
ОСЪЖДА Д.Г.Б. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Първа инвестиционна банка” АД с ЕИК ********* сумата от
3 226,19 лева за деловодни
разноски.
ОСЪЖДА Д.Г.Б. с
ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ сметка на Районен съд – Хасково сумата от 200 лева за вещо лице, както и в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист за събирането й – и държавна такса от 5 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :