№ 161 / 27.05.2020 г.
гр.Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН С Наказателен състав,
на двадесет и седми май две хиляди и двадесета година,
в закрито заседание, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗАХАРИН ЗАХАРИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ ГОСПОДИНОВА
СВЕТЛИН И.
като разгледа докладваното
от съдията-докладчик
ГОСПОДИНОВА
ВЧНД № 434 по описа за
2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 243 ал. 7
от НПК.
Съдебното производство е образувано по въззивна жалба от адв. Стоян
Петров от БАК, в качеството му на повереник на И.Я.А., ЕГН **********, действащ
чрез законните му представители – Я.А. и К.С., против Определение от
11.03.2020г., постановено по ЧНД № 857/2020г. по описа на Районен съд-Бургас, с
което е потвърдено Постановление от 14.02.2020г. на Районна прокуратура-Бургас
за прекратяване на досъдебно производство № 191/2018г. по описа на РУ-Созопол
при ОД на МВР-Бургас /пр.вх. № 2238/2018г. по описа на РП-Бургас/, образувано
за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр. 342, ал.1 от НК.
Във
въззивната жалба се излагат съображения за незаконосъобразност на атакувания
съдебен акт и на постановлението на прокурора. Сочи се, че приетата от
прокуратурата и потвърдена от съда фактическа обстановка не съответствала на
доказателствата по делото. Изводите на съда, че водачът на лекия автомобил не
бил допуснал нарушения на чл.116 и
чл.117 от Закона за движение по пътищата, както и че пътнотранспортното
произшествие било настъпило върху платното за движение били неправилни.
Неоснователно били пренебрегнати свидетелските показания на 6 лица, включително
и на свид. М., който най-точно и ясно описал механизма на настъпилото ПТП и
нараняванията на пострадалия. Моли съда да отмени определението на БРС, да
отмени постановлението за прекратяване на наказателното производство и да върне
делото на прокурора със задължителни указания по приложението на закона и
привличане на водача на лекия автомобил – П. Г., като обвиняем в извършване на
престъпление по чл. 343, ал.1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, вр. чл. 20,
ал.1, чл.25, ал.1, чл.116 и чл. 117 от ЗДвП.
Съдът след като се запозна с доводите,
изложени във въззивната частна жалба, атакувания съдебен акт и приложените по №
191/2018г. по описа на РУ-Созопол при ОД на МВР-Бургас /пр.вх. № 2238/2018г. по
описа на РП-Бургас/ доказателства и съобрази закона, намира за установено
следното:
Въззивната
жалба е подадена от активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт
и е подадена в преклузивния срок по чл. 234 ал. 7 от НПК, въз основа на което
се явява процесуално допустима, но разгледана по същество е изцяло
неоснователна.
Досъдебното производство е
образувано на основание чл. 212, ал.2 от НПК с първото действие по
разследването – протокол за оглед на местопроизшествие, за това, че на 08.08.2018г. в с. Атия, по
пътя към кв. „Атия блокове“, при управление на моторно превозно средство – лек
автомобил марка „******“, модел „*******“, с рег. № *******, били нарушени
правилата за движение по пътищата, визирани в ЗДвП и по непредпазливост била
причинена средна телесна повреда на И.Я.А. - престъпление по чл. 343, ал. 1, б.
„б“, вр. 342, ал.1 от НК.
Настоящият въззивен състав намира, че
прокурорът обосновано е приел, че липсват достатъчно доказателства, от които да
се извежда извод, че спрямо жалбоподателя А. е осъществено соченото
престъпление. По досъдебното производство е събран обилен доказателствен
материал- разпитани са множество свидетели, като за частта от тях, за която е
било необходимо, е бил проведен повторен, по-съдържателен разпит, извършен е
оглед на местопроизшествието, към който е приложен и фотоалбум, приложена е
медицинска документация, имаща отношение към причиненото на пострадалия
увреждане, събрани са и други писмени доказателства (скици и т.н.), назначени и
изготвени са съдебномедицинска, автотехническа, тройна автотехническа и петорна
комплексна медико-автотехническа експертизи. Видно е, че прокурорът е обезпечил
разследването с всички доказателства, необходими за разкриване на обективната
истина, така както повелява принципът, заложен в нормата на чл. 13 от НПК, т.е.
положени са необходимите и изискуеми от закона усилия за обективно, всестранно
и пълно изясняване на фактическата обстановка по делото. Доказателствата са
интерпретирани според точното им съдържание и анализът им е осъществен
съобразно закона и при спазване правилата на формалната логика. Настоящият
състав изцяло споделя и изводите на районния съд относно направените фактически
и правни изводи, с които е потвърдил постановлението за прекратяване на ДП.
Изложеното дотук сочи, че упрекът на повереника за необоснованост на
постановлението и атакувания съдебен акт е несъстоятелен.
В действителност, както правилно е посочил
съдът, доказателствата по делото, отнасящи се до конкретното място - пътното
платно или тротоара, на което е била причинена телесната повреда са
противоречиви. Част от свидетелите – И.А., Г.М., А. М., Е. Е., Ш. Х. и Е. М.,
твърдят, че лекият автомобил е преминал през тротоара и именно там е мястото на
инцидента, а другата част от свидетелите – П.Г., В. М., И. Г., С. Г., С.Й. и С.
И., заявяват, че деянието е осъществено върху пътното платно и лекият автомобил
не е преминавал през тротоара. Предвид липсата на доказателства, чрез които да
бъде преодоляно казаното противоречие, а и предвид естеството на деянието,
прокурорът е назначил изготвянето на множество експертизи – единична, тройна и
петорна, които да изчистят всички съмнения и неясноти около механизма на
произшествието. Видно от констативно съобразителната част на всяка една от
експертизите, на вещите лица е бил предоставен целият наличен доказателствен
материал, за който следва да се отбележи, че е събран при спазване изискванията
на НПК и е годен да служи за основа на заключенията им. Експертите са
отговорили точно и изчерпателно на всички поставени им от разследващите органи
въпроси, обсъждайки обстойно обстоятелствата, изводими от наличната
доказателствената съвкупност, като са посочили методите и средствата (формули и
научни постановки), използвани при извършване на изчисленията, необходими за
отговаряне на въпросите. Тук е моментът да се посочи, че крайните изводи на
вещите лица не са произволни, а са съвкупност от част от показанията на
свидетелите, огледа на местопроизшествието, съдържащ обективни находки за ПТП и
специалните знания, които всеки експерт притежава в дадената област. Изследвани
са били пътните условия, съпътстващи инцидента, техническите характеристики на
лекия автомобил, по експертен път са определени всички необходими за разкриване
механизма на автопроизшествието елементи – скорост на водача към момента на
удара, времето му за реакция, опасна зона за спиране, време за сработване на
спирачната система, видимост на водача, мястото, на което са се намирали участниците
в ПТП, движението на пострадалия, нанесените увреждания и др. Въз основа
местоположението, в което лекият автомобил се е намирал непосредствено след
инцидента, е била пресъздадена траекторията, по която същият е преминал от
началото на маневрата до съприкосновението с пострадалия и по този начин е
установено точното място на удара, за което са приложени съответните скици във
всяка една от експертизите. Именно резултатът от получените изследвания е
мотивирал вещите лица да кредитират само тази част от свидетелските показания,
съвпадаща с установеното от тях. Относно компетентността на експертите, както
коректно е отбелязал районният съд, също не са налице основания да се счита, че
не притежават необходимите знания в съответната за правилното изготвяне на
експертизата сфера, нито са налице доказателства или дори съмнения в тяхната
безпристрастност и добросъвестност. От изложеното дотук следва, че дадените
заключения са достатъчно изчерпателни и напълно обосновани. Причините, наложили
назначаването и съответно изготвянето на всяка следваща експертиза са били
исканията, направени от повереника на пострадалия ,както и пълното и всестранно
изясняване на обективната истина.
Заключенията и по трите експертизи съвпадат по отношение на почти
всички, релевантни за правилното решаване на делото въпроси, за чиито отговори
са необходими специални знания, и са сред обстоятелствата, посочени в чл. 102
от НПК. Единствените възникнали несъответствия между първите две и петорната
експертиза е по отношение на скоростта, с която се е движил водачът на лекия
автомобил в момента на удара и съответно опасната му зона за спиране. Тук
решаващият съд отново коректно е посочил, че разликата се дължи на зададеното,
в иначе идентичните формули за изчисление, време за реакция, която водачът е
имал, когато е предвиждал опасна ситуация - в тройната е 0.8 сек, а в петорната
- 0,6 сек, и съответно на разликата в максималното спирачно закъснение на
автомобила за сух асфалт при нормално спиране - в тройната е 8 м/сек, а в
петорната - 3 м/сек. Наред с горното и при наличие на единство между фактите по
делото и тези, взети предвид от вещите лица при изграждане на изводите им,
решението на прокурора, респ. на съда да кредитира експертизите, а относно
посочените противоречия – петорната експертиза, е изцяло правилно. Последната
поднася по най-подробен и изчерпателен начин отговорите на поставените въпроси
и както е отбелязано в мотивната част на атакуваното определение – при
изготвянето ѝ са участвали и съдебни лекари, което гарантира цялостното
изясняване на механизма на причиненото увреждане.
След като беше изложена оценката на
въззивния съд относно обективността, годността и достоверността на
доказателствата и доказателствените средства, събрани в досъдебното
производство, е необходимо да се посочи следното:
Въз основа на обстоен анализ на обсъдените
доказателствени източници, позволяващ пълното изясняване механизма на
произшествието, правилно прокурорът в постановлението си е заключил, че
деянието е осъществено върху пътното платно. Движейки се по главен път II-99,
приближавайки към мястото на инцидента - кръстовището, образувано от същия път
и този, водещ към с. Атия, кв. „Атия блокове“ - водачът на лекия автомобил
марка „*********“, модел „********“, с рег. № *******, видял намиращите се вдясно
по посока на движението му деца, намалил скоростта си на движение около 13
км/ч и предприел маневра - завой
надясно. По време на маневрата, пострадалият А. се намирал на приблизително
30-40 см в зоната на тротоара в близост до пътното платно и бил обърнат с гръб
към платното. В стремежа си да избяга от насочения от свид. Е. срещу него
фенер-електрошок, А. се завъртял наляво върху левия си крак, с дясно рамо
напред и тръгнал с десния си крак към платното за движение, при което се ударил
в задната дясна част (задна дясна врата и калник) на управлявания от Г. лек
автомобил и десният крак на пострадалия се озовал пред дясната задна гума,
която преминала върху крака на А., в областта на глезена, в резултат на което
на пострадалия било причинено телесно увреждане – счупване диафизата на десен
голям пищял. Ударът настъпил на около 30 см. от десния бордюр на пътя, върху
пътното платно. Г. възприел удара, поради което незабавно преустановил
движението на МПС, слязъл от автомобила и отишъл при пострадалия, за да му
помогне.
За да се ангажира наказателната отговорност
на водача на лекия автомобил е необходимо да се установи дали същият е допуснал
нарушения на правилата за движение по пътищата, довели до настъпилия
общественоопасен резултат – съобразена ли е била скоростта му с пътната
обстановка, могъл ли е да възприеме внезапно навлезлия в пътното платно
пешеходец, бил ли е длъжен и имал ли е възможността да стори това, както и дали
сам е отнел възможността си да предотврати удара. Настоящият състав счита, че
като водач на моторно превозно средство, Г. е изпълнил всички задължения,
вменени му от законите и правилниците, урегулиращи движението на МПС по пътища,
отворени за обществено ползване, в частност – поведението му е било в
съответствие с нормите на чл. 116 и чл. 117 от ЗДвП, посочени конкретно от
жалбоподателя, което води до категоричния извод за несъставомерност на деянието
на Г. по чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр. 342, ал.1 от НК. Основният мотив на
въззивния състав за този извод в настоящия случай е, че Г., въпреки
законосъобразното си поведение, е нямал обективна техническа възможност да
предотврати инцидента и тази невъзможност не е вследствие на предхождащото му
деянието поведение, т.е. не се е поставил сам в това положение. Цитираните от
повереника разпоредби – чл.116 и чл.117 от ЗДвП, налагат на водачите на пътно
превозно средство задължение в случаите, когато на пътя или в близост до него
има деца, да бъдат внимателни и предпазливи, да намалят скоростта си, а при
необходимост - и да спрат. Безспорно намиращите се в близост до платното за
движение деца представляват опасност и всеки водач е длъжен да съобрази
управлението на автомобила със сочената разпоредба, като най-напред намали
скоростта и повиши вниманието си. Фактът, че Г. е възприел децата в
действителност не се установява от свидетелските му показания – както насочва
повереника на пострадалия, но се извежда от обективните действия, които същият
е извършил. Той е намалил драстично скоростта си – видно от заключението на
приложената петорна експертиза, чиято достоверност вече беше обсъдена, същият
се е движил с 13 км/ч, като тази скорост, освен че е далеч под максимално
разрешената, е съобразена и с пътната обстановка - ясно време, сухо, в светлата
част от денонощието, на прав и равен път - и е позволявала на водача да спре
пред всяко предвидимо на пътя препятствие, така както повелява и чл. 20, ал. 2
от ЗДвП.От друга страна поведението на децата,които не са били под десет
години/за да се приеме ,че техните реакции и действия са неочаквани,спонтанни и
необмислени/ не е давало индикация,че ще предпримат действия по приближаване и
слизане на пътното платно ,за да може водачът да предвиди възникването на
препятствие по пътя. За прецизност обаче
следва да се отбележи,че безспорно част от вниманието на св.Г.
е било насочено и към безаварийното преминаване на автомбила през
изрязани участъци от асфалт ,подготвени за ремонтни дейности на
инкриминирания пътен участък ,което
обстоятелство безспорно е отклонило частично вниманието на водача от основното му задължение в такиви
случай,когато в близост има деца. Но въпреки това не може да се твърди,че
водачът не е изпълнил задълженията
си,предивдени в чл.116 ЗДв.П и чл.117 ЗДв.П,като едновременно е съблюдавал
всички възникнали препятствия по пътя и предприел необходимите действия за
тяхното преодоляване .
На следващо място, времето за реакция – 0.6
сек, което вещите лица посочват в заключението си, съответства на водач, който
е предвиждал „опасна ситуация, бил е пределно внимателен и е бил готов да
реагира“, което от своя страна също е индикация, че водачът е съзрял намиращите
се на пътя деца и ги е счел за опасност. Преди инцидента обаче за Г. не е
съществувала необходимостта да преустанови движението си, въпреки наличието на
децата. Противно на изложеното във въззивната жалба и в съответствие с извода
на районния съд, настоящият състав също счита, че законът не задължава водачите
на МПС да спрат движението си винаги, когато забележат деца, а само при
възникнала необходимост за това, било то обусловена от поведението на самите
деца или по друга причина. В коментирания случай, поведението на последните не
е индикирало внезапното им навлизане в платното на движение, поради което
водачът е предприел желаната от него маневра - завой нанадясно. Г. е управлявал
лекия автомобил с повишено внимание, намалил е скоростта и е преминал на
принципно безопасно разстояние (около 0.6-0.7 метра) от най-близко намиращото
се до пътя, върху тротоара, дете – А., но за водачът е било абсолютно
невъзможно да предвиди, че пострадалият ще навлезе мигновено в пътното платно,
след като автомобилът вече е бил във фазата на извършване на маневрата, при
която предната му част е била преминала завоя и съответно водачът е бил загубил
пряката си видимост върху страничните части на превозното средство. Всичко
изложено мотивира извода, че ако А. не е бил навлязъл в платното за движение,
инцидентът не би настъпил.
На следващо място, в подкрепа на изложеното
от първоинстанционния съд по отношение на извода му относно заключението на
експертите по комплексната медико-автотехническа експертиза в частта, в която
са описали мястото на произшествието като „прав пътен участък”, следва се
отбележи, че настоящият състав напълно споделя мнението му, а в допълнение може
да се изложи, че в отговора на задача № 3 (л.32, т.2 от досъдебното
производство), вещите лица отново са използвали същия израз в посочения от
решаващия съд смисъл – „Скоростта на автомобила преди да навлезе в кръстовището
е била по-висока (тъй като пътя е прав и равен участък) от тази в момента на
удара“, т.е. вещите лица и тук са посочили, че инцидентът се е осъществил в
кръстовището, но пътищата, които го образуват, включително Главен път II-99, са
прави и равни – точно както районният съд е приел.
Несъстоятелна е и критиката на
жалбоподателя относно направения от първоинстанционния съд извод, че
пострадалият искал налагане на наказание на водача, поради стартирала процедура
по заплащане на застрахователно обезщетение. Районният съд е отговорил коректно
и достатъчно изчерпателно на искането от страна на пострадалия в
първоинстанционното производство делото да бъде върнато на прокурора с указания
да бъде наложено наказание на водача на лекия автомобил – Г.. Правилно е
посочено в атакуваното определение, че привличане на едно лице в качеството му
на обвиняем е единствено в прерогатив на прокуратурата и съдът не може да
изземва тези функции, нито да дава указания на прокурора в този смисъл. Целта
на процедурата по чл. 243 от НПК е проверка и контрол от страна на съда върху
прокурорския акт за прекратяване на досъдебното производство само по отношение
на неговата законосъобразност и обоснованост. Също така, прокурорът не разполага с правомощия да
налага еднолично наказания по смисъла на НК. Тази функция е предоставена от
закона на съда. В отговор на така посоченото искане, наред с останалите
изложени аргументи, районният съд е счел за необходимо и за пълнота на
изложението да посочи, че е „житейски
оправдано и разбираемо от гледна точка на стартирала процедура за заплащане на
застрахователно обезщетение“, чието развитие е обвързано с разследваното ПТП и
извода за виновността на дееца. Видно е, че така изразеното от съда мнение по
никакъв начин не е повлияло отговорите на релевантните за настоящата процедура
въпроси, което сочи, че допълнително обсъждане на изложеното оплакване тук не е
необходимо. Настоящият съд обаче, също за пълнота на изложението, следва да
посочи, че във въззивната жалба отново се съдържа искане от повереника на
пострадалия за даване на указания на прокурора за привличане на Георгиев като
обвиняем, но и то следва да получи дадения по-горе в настоящия абзац отговор.
В обобщение въззивната инстанция счита, че
след извършения от първостепенния съд обоснован и всестранен анализ на
доказателствения материал, въз основа на който е формирал правилни фактически и
правни изводи за липса на извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр.
342, ал.1 от НК, законосъобразно РС-Бургас е заключил, че прекратителното
постановление на РП-Бургас е правилно и обосновано, поради което го е
потвърдил.
С оглед гореизложеното и на основание чл.
243, ал. 8 от НПК, Бургаски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение от
11.03.2020г., постановено по ЧНД № 857/2020г. по описа на Районен съд-Бургас, с
което е потвърдено Постановление от 14.02.2020г. на Районна прокуратура-Бургас
за прекратяване на досъдебно производство № 191/2018г. по описа на РУ-Созопол при
ОД на МВР-Бургас /пр.вх. № 2238/2018г. по описа на РП-Бургас.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: